Обмислял съм много пъти да подам оставка

Обмислял съм много пъти да подам оставка

В "Пирогов" преди години не можеше да бъде назначен всеки. Искаше се да имаш отлична диплома, да бъдеш първенец, след което ти се казваше: "Ще видим." Сега критериите за започване на работа се снижиха доста, изгубихме много специалисти. Едно време на работещите тук се предлагаше работа в една желана и уважавана институция, парите спрямо сегашните бяха повече. Искаше се резултат, качество, познание, умение, грижа към болния... това се разми благодарение на нелицеприятните промени в здравната политика, които превърнаха медицината и здравната услуга в бизнес. Структурата на "Пирогов" е безкрайно остаряла, тя е наследство от комунизма.

- За последните три години не е. Но тенденцията повече хора да търсят помощ при нас идва от общинските болници в провинцията и от частните болници, които се нароиха. Не знам кой разреши на 20 метра от фасадата на "Пирогов" да се направи травматологична болница. Лично аз съм се наел с ангажимента да ги фалирам. Утре-вдругиден може да ме извадят от колата и да ме намерите обесен отпред, но въобще не ме интересува!

- Това е тайната на мениджъра. Знам, че някои от моите колеги работят и отсреща. Но нямам правото, нито желанието да им забраня да ходят на повече от едно място. Истинският въпрос, който си задавам, е защо не мога да привлека този медик да остане само в "Пирогов". Истината е в доходите.

- Средно вземат по 1050 лв. Около 15% от лекарите работят и на второ място, по-голям процент се наблюдава при сестрите. Ако те имат възможности да вземат достатъчно пари, ще останат тук.

- Преди десет дни имах среща с анестезиолог, когото сме обучили и е израснал тук. Той работи в провинциална болница, част от обединение на публичните болници във франция. Те са шест и образуват кръг помежду си. Този мой приятел получава по 500 евро над заплатата си всеки месец само защото не работи в частна структура.

- В момента тук работят 2332-ма души.

От тях около 900 са санитари, 900 са сестри и над 560 са лекари, 320 са с две или повече специалности. Има около 200 души, които са научени да работят с апаратура, която болницата не може да си позволи. С нея биха се спестили много средства - и като престой в болницата, и като по-добър резултат. Но "Пирогов" е поставен в ситуация, в която няма с какво да задоволи нуждите на хората, които работят тук. Това е порочен кръг, който ще задълбочи процесите в други области на икономиката.

- Много пари ли са нужни за модернизацията на болницата, която сам казвате, че е по комунистически модел?

- Това е много труден въпрос. Да кажем, че хората, които могат да работят с определен тип апаратура, която липсва тук, са около 15%. Те са цветът и каймакът на нашите специалисти. Аз не мога да си отговоря на въпроса как те все още стоят тук. Чувствам се отговорен да им осигуря тези условия. Единственият изход е още утре да си приготвя оставката и да кажа: "Не можах да отговоря на очакванията на тези специалисти, които са свързани не с техния джоб, а с това да могат да дават най-доброто и най-качественото на техните пациенти". А болните четат и сравняват лечението тук с това в другите държави. И питат и се сърдят защо не могат да получат подобна услуга. Но аз какво да направя, аз съм един мениджър, който дори не може да си плати тока...

- Обмислял съм го много пъти. Аз съм се срещал с проблеми, за които съм имал невъзможност да осигуря базовите нужди на един човек, който цял живот е работил върху това да бъде по-добър и по-качествен в услугите си. Те ми казват: "Ако имам това, аз мога да направя операцията за 15 минути и да върна човека след 3 дни вкъщи, и ти трябва да ми го осигуриш." Аз как точно да отговоря на това?!

- Това е абсолютният факт. През 1990 г. в тази болница са лекувани 24 000 души, от които 1100 са починали. За миналата бяха 45 000 пациенти, от които 990 починаха. Тежестта на заболяванията, които "Пирогов" лекува в сравнение с тогава, е три пъти по-голяма. Тогава обаче имаше по-добра регулация и в провинцията се лекуваха и тежките случаи. При три пъти по-голяма тежест на пациентите и при два пъти по-голям прием тази болница е намалила смъртните случаи двукратно и мога да твърдя, че изходите от заболяването са пет път по-добри като качество. Който говори за липса на резултат, изобщо не може да ме обори. Аз знам какви пациенти се спасяваха тук, когато бяха налични пет антибиотика, и какви са сега, когато разполагаме с 400. Тогава всеки мижав гений - финансов и икономически - просто трябва да млъкне веднага. Грешните решения в областта на икономиката са много по-леки, отколкото грешните решения в областта на здравеопазването. Защото една добра икономика, без да има кой да работи в нея, е нищо.

- В нашата палитра от клинични пътеки, по които работим с НЗОК, голяма част са недофинансирани - покриват се максимум 70% от реално свършената дейност. Това не е проблем между здравната каса и "Пирогов". Грешката е другаде. Във всяка държава, ако аз сключа договор със здравната каса, която ми плаща под себестойността на моята услуга, веднага трябва да ме уволнят. Но това все пак е единствената ни възможност за приходи. Политиците са длъжници на системата на здравеопазването. Не са виновни лекарите.

- На месец е около 300 000 лева при сегашното ниво на заплащане на труда. Под това не може да паднем, така че на 31 март, когато сравним капитала със задължението, всеки един нормален съд би трябвало да ни обяви във фактически фалит. В това състояние са 50% от държавните болници у нас. А директорът може да бъде съден за безстопанственост, която е в размер на над 20 минимални работни заплати и в особено голям размер.

- Това е най-натовареното спешно отделение в Европа. През него преминават по 350 души на ден. Не искам финансиране от няколко места, както беше преди, а услугата, която "Пирогов" дава, да бъде остойностена по нормален начин, започвайки от цената на труда. Искам в това да бъдат включени преки и непреки разходи. А печалбата да инвестираме в апаратура, а не да висим на врата на здравното министерство. В такъв аспект развитието ни като добро търговско дружество е нелошо, стига това да почива на реални търговски и икономически механизми. Това нещо за момента е невъзможно и затова аз нямам работа тук. Отивам си при пациентите. Поел съм Хипократова клетва и мога да работя и доброволно. Заплатата ми също не ме интересува. Държавата трябва да каже иска ли да съществуваме.

- Ще се стигне до момент, в който стагнацията ще се отрази върху качеството на лечение. Хората ще започнат да пестят от това, което прилагат, за да могат да съществуват. За това не са виновни нито те, нито аз, нито болният. Виновни са тези, които спряха реформата. Ще ви дам пример - ако имам нужда да пусна пет изследвания, за да разбера какво му е на човека и да го излекувам, това ще бъде отрязано, защото касата ми иска за него да пуснем две изследвания, да му дадем три лекарства и нищо повече. Това, което се прави в "Пирогов" - да се търси реалната диагностика и ежедневната борба за спасяване на човешкия живот, няма как да го допусна, аз съм ограничен от това нещо. Иначе болницата отива към фалит, някой трябва да поеме тази разлика. При тази финансова ситуация и американският икономист Стив Ханке да дойде, не може да ни оправи. След пет дни той ще избяга на Запад.

- Аз го познавам от студентската скамейка. Този човек е прекарал голяма част от практиката си тук на първия етаж. Разликата с предишната некомпетентна личност Таня Андреева е огромна. Той е дал вода, погрижил се е, зашил е една рана и на мен това ми е достатъчно. Но на него ще му е много трудно, защото той ще се сблъска с една стена. Ако излекува причината, тогава всичко ще си дойде на мястото. А причината е лобизъм, лакомия и това, че българинът не можа да оцени ресурса, с който разполага като лекари, сестри, персонал. Стената е мафия, която съществува в здравната политика, но тя не е на белите престилки. Тя е на много по-високо ниво от обикновените и дори някои по-високопоставени специалисти. Самият факт, че под масата се въртят толкова пари, колкото и наяве, показва, че има нещо гнило. Контролът минава през доплащане, реално остойностяване на услугата и прекия избор на пациента кой да го лекува и как. Всичко друго е останало някъде в 80-те. Ако Москов не успее да се пребори с това, те ще го преборят.