Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Изтегляне 1.95 Mb.
|
| АСПИРИНЪТ
Аспиринът не понижава холестерина. Нито кръвното налягане. Нито високото ниво на кръвната захар при диабет II тип. Нито излишните телесни мазнини. И въпреки това върши работа. Както видяхте, съвсем малко изследвания, посветени на хипертонията и увеличения холестерин, показват значително намаляване в общата смъртност. Но фактът, че аспиринът намалява значително броя на инфарктите сред болни от сърце пациенти, както и общата смъртност, не подлежи на съмнение. Но дали здравото население ще извлече същата полза от това лекарство? На този въпрос отговор дава известното изследване, посветено на сърцето от 1988 година. В него са участвали повече от 22 000 лекари без признаци на сърдечно заболяване. Половината от тях приемали по 160 мг аспирин (половин стандартна таблетка) дневно; на другата половина давали плацебо. В края на изследването се стигнало до извода, че инфарктите били с 40% по-високи в групата, приемала плацебо, една действително впечатляваща разлика. За нещастие четири години по-късно общата смътност и в двете групи била еднаква. Възможно е обаче четири години да е прекалено кратък период за постигане на съществени различия в общата смъртност. Обяснението би могло да бъде и друго. Спомнете Ш, че аспиринът оказва ефект единствено върху айказаноидите. От една страна той намалява производството на лошите айказаноиди, като тромбоксан А2 например, които поощряват събирането на тромбоцитите. За нещастие в същото време аспиринът потиска създаването и на добри айказаноиди, като PGE1, които предотвратяват струпването на тромбоцитите. Този нож с две остриета може да обясни защо процентът на общата смъртност при въпросното изследване, включило 22 хиляди човека без прояви на сърдечни заболявания, не е променил по време на четиригодишния период. Изследванията, посветени на аспирина, ни показват кой всъщност е идеалният вариант за намеса върху сърдечните заболявания. Идеалният вариант би бил да се намали свръхпроизводството на лоши и същевременно да се повиши продукцията на добри айказаноиди. Можете да го постигнете чрез моята диета. ИЗСЛЕДВАНЕТО ВЪРХУ ДИАБЕТ II ТИП, ПРОВЕДЕНО В ЗОНАТА Досега направих някои силни изказвания за изследванията, посветени на ефекта от лекарствата и начина на хранене върху сърдечносъдовите заболявания. Не забравяйте, единственото, което всъщност има значение, е смъртността, т. е. дали съответното лекарство или диета предотвратява ранната смърт. Както видяхме, малко изследвания оправдават надеждите от тази гледна точка. При липсата на информация за смъртността, има ли нещо, което да покаже, че моята диета би се отразила добре на болен от сърце пациент? Мисля, че отговорът е „да". В цялата книга непрекъснато защитавах тезата за това колко е важно да се контролира инсулинът, така че да се поддържа благоприятно равновесие между айказаноидите. Следователно въпросът е: може ли моята диета да намали значително нивото на инсулина у заболелите от сърце? През 1994 година направих изследване съвместно с група уважавани кардиолози, притежаващи богат опит в провеждането на клинични опити за повечето най-големи фармацевтични компании. Всяко клинично изследване би трябвало да се сравнява с нещо. Ако вашата цел е да покажете как начинът на хранене се отразява върху хиперинсулинемията, би трябвало да започнете с пациенти, при които въпросното състояние вече е проявено. А идеалната група за това са пациенти, страдащи от диабет II тип, които по правило са засегнати и от свръхпроизводство на инсулин. Привлякохме 15 такива пациенти и ги разделихме на две групи. Едната група следваше моята диета, а другата - препоръките за здравословно хранене на Американската диабетична асоциация (АДА). Критичната разлика между тези две диети се крие в съотношението между протеини и въглехидрати. За да достигнем Зоната, съотношението протеини-въглехидрати трябва да бъде 0,75 (три грама протеин на всеки четири грама въглехидрати), докато според АДА то е 0,33 (1 грам протеин на всеки три грама въглехидрати). Ключът към всяко изследване на диета е в това, да накарате пациентите да ядат онова, което вие им препоръчвате. А какъв по-добър начин от това, да превърнете част от храненията в десертен блок? За това изследване аз използвах нова версия на експерименталния прототип десертен блок тип „Марс", който вече бях използвал и при по-ранното си изследване на намаляването на телесните килограми, описано във Втора глава. Може би си спомняте, че прототипът на „десертния блок" беше всъщност дегизирано ядене от Зоната. Той съдържаше по два блока протеини, въглехидрати и мазнини и всички микроелементи, необходими за образуването на айказаноиди. След осем седмици двете групи бяха изследвани за евентуални промени в състоянието на болестта им. Тя се определя от много фактори, но за лекарите е най-важен провеждания дълго време контрол върху нивото на кръвната захар. То се измерва посредством количеството от вещество, наречено гликозилатен хемоглобин, което се открива в червените кръвни клетки. Колкото по-високо е неговото ниво, толкова по-голям е рискът от получаване на сърдечносъдови усложнения. Ако нивото на кръвната захар е постоянно високо, гликозилатният хемоглобин отговаря с протеини, за да Създаде вещества, известни като AGE. Те са лепкави и се задържат по артериалните съдове в сърцето, към капилярите в дланите, стъпалата и очите. По този начин те допринасят за изграждането на плаки, които могат да причинят атеросклероза и да предизвикат инфаркт. Друг важен фактор при определяне състоянието на диабетика е измерването на инсулина на гладно (т. е. след като се даде възможност на организма да смели и абсорбира напълно цялата храна). Колкото са по-високи тези нива, толкова по-силна е хиперинсулинемията. Тъй като по-високите нива на инсулина поощряват производството на лоши айказаноиди, а те пък от своя страна стимулират още повече отделянето на инсулин, така се получава един изключително неприятен, да не кажем опасен порочен кръг, който обхваща като в примка пациента. И така, моето изследване имаше за цел да тества ефекта на Зоната върху тези най-важни показатели на диабет II тип. Резултатите са дадени в табл. 13-1 и са изобразени графично на фиг. 13-1. След осем седмици в двете групи вече се бяха проявили статистически значими различия. При пациентите, следващи моята диета, бе намалял значително както гликозилатният хемоглобин, така и инсулинът на гладно. Когато инсулинът намалее, това се отразява здравословно по два начина на сърцето: понижаване на триглицеридите и на кръвното налягане (особено на диастоличното). Точно това стана и с пациентите от групата в Зоната. Те станаха обект и на още едно благотворно от гледна точка на сърдечносъдовата система, явление) всички отслабнаха с по половин килограм на седмица, а точно това е препоръчваната като най-разумна цифра от Американската диабетична асоциация. И още по-добре, намаляването на килограмите бе изцяло за сметка на излишните тлъстини. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|