Търновската конституция като държавноустройствен акт е правната основа за развитието на обществото и страната

На 17.04.1879г. Великото народно събрание избира Александър Батенберг за първи бълг. княз. Още в първите месеци на управлението си изразява неудовлетворение от Търновската конституция поради либералния и характер.След разпускането на Първото ОНС и съставянето на правителство на митрополит Климент през 11.1879 се обсъжда идеята за промени в Конституцията. Търси се помощта на руския император. Д-р К. Стоилов разработва проект за конституция. Според новата конституция Народното събрание да се състои от 45 депутати – избирани чрез двустепенни избори, 15 – назначени от княза и няколко народни представители – по право. Изпочници на проекта за новата конституция да се ползват Органическия устав на Източна Румелия, саксонската и баварската конституция и някои текстове от Търновската.Изработеният проект съдържа 169 члена. – глава І –Общи начала, глава ІІ – За княза, гл.ІІІ – За вярата, гл. –ІV – Гражданите , гл. V – Народно представителство, и гл. VІ – Върховни правителствени уредби и власти. Според проекта народното представителство се изразява в обикновено и велико народно събрание. Според -р Стоилов Обикновеното НС трябва да се състои от депутати по право, избирани от населението и назначени от княза. Депутати по право са: Българския екзарх , трима архиепископи, председателя на Върховния съд, Държавния съвет и Върховната сметна палата и главния прокурор на княжеството.Депутати по избор са 40 и се избират чрез двустепенни избори с тайно с тайно гласуване. От избирателно право са лишени военизираните лица. Назначени от княза – до 15 депутати, които наполовина да се сменят на всеки 2 год.Великото народно събрание се състои от: +български екзарх и от всички архиепископи, епископи и управители на овдовелите епархии в княжеството + председателя и членовете на Върховния съд +председателите на апелативните съдилища +председателите на Държавния съвет и Върховната сметна палата, от главния прокурор и от 80 народни представители, избирани от населението. Министерския съвет, министрите и Държавния съвет са определени като върховни правителствени уредби. Предвидени са 6 министерства. Държавния съвет се състои от максимум 12 членове, които се назначават и уволняват от княза.Правомощията му са изброени изчерпателно в чл. 157. Съдебните актове се издават и изпълняват от името на княза. Тълкуването на законите се предоставя на законодателната власт. В глава ІV Длъжностни лица – са описани принципите, върху които ще се изгради администрацията. Тези лица полагат клетва и са отговорни за причинени от тях вреди на държавата.

По отношение на правата и свободите на гражданите в проекта е закрепена единствено свободата на печата. Целият проект има консервативен характер . Българският княз не намира подкрепата на руския император и проекта не се реализира

35.РЕЦЕПЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННО ПРАВО В Б-Я СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО. ПРИЧИНИ.

След Руско-турската война 1877-78 г. за почва формиране на ново бълг. Право.

Батемберг отново създава Юрид. комисия, а след закриването на Държ. съвет се създ. Кодификационна комисия.

36. СЪЗДАВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

Един от първите най-важни и значими актове в областта на гражданското право е ЗЗД от 1892г, съдържащ норми, които регулират стокообмена и стимулират р-тието на стопанските о-ния. Предназначен е да се прилага в у-вията на децентрализирана икономика. За изроботването му са използвани нормите на Италианския граждански кодекс, който пък се основава на Френския граждански кодекс. Основанието е, че те са насочени към селския човек привързан към земята за разлика от Германския граждански законник, който отразява интересите на търговския човек в страна с развит промишлен капитализъм. В ЗЗД има и заемки от Испанския граждански кодекс - материята за изкупуването в областта на покупко-продажбата, договорът за застраховката.Първият отдел на ЗЗД съдържа постановления за източниците на задължения като се отделя най-голямо внимание на договорите, различни видове задължения, способите за погасяването им и др. – определящи съдържанието на общата част на гражданското право. Във втория отдел са уредени различните видове договори: 1)с които се прехвърля собственост; 2)за възмездно ползване на вещи и работна сила - наем на вещи, наем на работа, наем на добитък, заем на вещи и заем за послужване;3)за дружество – общи и частни д-ва; още и договорите – пълномощие, спогодба, рента, застраховка, игра и обзалог, влог, поръчителство.

Следвайки романската правна с-ма законодателят усвоява и съответните принципи, върху които се изгражда облигационното право. Конституционно закрепеното равенство на гражданите намира своя юридически израз в чл.9 “Всяко лице може да сключва договори, ако то по з-на не е неспособно”, а такива са непълнолетните, запретените, намиращите се под ограничено запрещение, както и на всички на, на които з-нът забранява да сключват определени договори. Или текстът на чл.9 нормира дееспособността на субектите на облигационните отношения. Облигационното право се основава на свободата на гражданина и на правото му да притежава собственост откъдето следва другият основополагащ принцип – свобода или автономия на договарянето. Това на практика означава, че: всяко физическо лице може да сключва договори, ако иска; всеки е свободен да избере своя съдоговорител; страните по договора са свободни да включват в договора онова материално съдържание, което искат; страните могат да сключват договора в оная форма, в която искат. Границите на свободата на договаряне се определят от формулата “сключеният договор да не противоречи на з-на”. Следователно позволено е всичко, което не е забранено от з-на. По правило не се предписва съответна форма при отделните договори. Единствено при прехвърляне правото на собственост или на вещни права върху недвижими вещи се изисква съставянето на частен писмен или нотариален акт. От свободата на договаряне следва принципът на безусловното изпълнение на договорите. Законно сключените договори имат силата на з-н за тези, които са ги сключили. Това на практика означава, че договорът по подобие на з-на е източник на права и зъдължения, но само за съконтрагентите. Според чл.28, ал.2 развалянето на договорите може да стане само по взаимно съгласие или по съдебен ред по предвидените от з-на причини. Разваляне може да иск само изправната страна. Независимо от прогласения принцип за свобода на договарянето като последица от икономическата либерализация и стихийна конкуренция законодателят въвежда социален елемент, с който осигурява определена подкрепа на икономически по-слабата страна – “продавачът, който се е излъгал за повече от половината от действителната стойност на едно недвижимо имущество, има правото да иска унищожаването на продажбата, макар в договора да се е отказал от правото да иска това унещожение и да е обявил, че подарява повечето. Случаят е изключение от общите принципи. ЗЗД впоследствие е изменян и допълван, като върху съдържанието му оказва влияние немското гражданско право.

37.СЪАДАВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРАВО