1 Лекарство – определение, източници за получаване



Дата28.05.2017
Размер120.04 Kb.
#22275
ЛЕКАРСТВО – ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ИЗТОЧНИЦИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕКАРСТВАТА. ЕТАПИ ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ЛЕКАРСТВА. НАИМЕНОВАНИЯ НА ЛЕКАРСТВАТА

Ив. Ламбев1
Лекарство – определение, източници за получаване

Лекарствата са химически вещества, които се прилагат на организма за лечение, профилактика или диагностика на заболявания, а същоза коригиране на физиологичните функции (например при състояние на безтегловност, в условия на студ и повишена радиация или за предотвратяване на нежелана бременност). Като продукти те трябва да бъдат разрешени за употреба в дадена държава от упълномощени органи в определена лекарствена форма и опаковка2 с листовка, предназначена за пациента. Регистрацията и контролът върху лекарствата у нас се осъществява от ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарства – www.bda.bg). Първата държавна институция от този род е създадена в САЩ (1938) и е наречена FDA (Food and Drug Agency). В Европейския съюз действа EMA (European Medicine Agency), разположена в Брюксел.

В зависимост от вида на лекарствения продукт и от съответната лекарствена агенция, издала разрешението за неговата употреба от 1965 г. насам, съществуват няколко основни процедури за пускане на пазара на ЕС на нови лекарства. Най-често се прилагат централизираната и децентрализираната процедури. Техните решения ежемесечно се публикуват на сайтовете на ЕМА и съответната държава-членка на ЕС (Петрова и сътр., 2015).



Централизирана процедура. Разрешението за употреба се издава от ЕМА. Тази процедура е задължиттелна за всички нови (оригинални) лекарствени молекули, биотехнологични и високотехнологични лекарства, продукти за лечение на захарен диабет, СПИН (и други вирусни инфекции), тумори, нервно-дегенеративни заболявания, автоимунни заболявания (болест на Адисон, ревматоиден артрит, мултипленна скелроза, синдром на Сьорген, пернициозна анемия, миастения гравис, дерматомиозит, тиреоидит на Хашимото и др.). Лекарствата, получили разрешение за употреба, по централизираната процедура могат да се рапространяват на територията на всички държави-членки на ЕС.

Децентрализирана процедура. Разрешението за употреба се издава от съответната национална (държавна) агенция на страната-членка на ЕС и то важи само на нейна територия. Тази процедура се прилага, ако лекарственият продукт не е включен в рамките на централизираната процедура и за него няма преди това издадено национално разрешение за упореба.

Половината от прилаганите сега лекарства са получени в резултат на химичен синтез или полусинтез на базата на природни продукти, 25% са изолирани от висши растения, 12% – от микроорганизми, 7% имат минерален произход и 6% – животински произход. Основните подходи и принципи при създаване на нови лекарства сега включват:



  • Нерационален подход. Основава се на емпиричните наблюдения от фармакологичния скрининг на голям брой химически съединения, особено от природен произход.

  • Рационален подход. Той изисква познаване на тримерната (димензионална) таргетна структура, участваща в патогенезата на заболяването. Дизайнът на лекарството трябва да позволява благоприятно взаимодействие с тази структура.

  • Антисенс терапия. Разчита на лекарства, които модифицират олигонуклеотиди, свързващи се с нуклеиновите киселини. Тези лекарства блокират регулираните от ДНК транскрипционни и от РНК транслационни пътища, които участват в патогенезта на туморните и други заболявания.

  • Биопродукти. Създават се различни протеини, произведени под форма на антитела (вкл. моноклонални – МАВ), ваксини, цитокини и др.

  • Генна терапия. Нейната цел е да замени болестотворния ген със здрав или да коригира ex vivo болният ген и да го върне обратно. В случай на липсващ ген се въвежда копие от здрав ген. Генната терапия обаче повдига много етични и законови въпроси.

  • Клетъчно-стволова терапия (регенеративна медицина, респ биомедицина). Нейната цел е да стимулира растежа на части от човешкото тяло, които да заместят дефектните органи, съдове и нерви.

В обобщен вид производството на лекарствени продукти може условно да се раздели на следните фази: производство на помощни вещества, производство на активни вещества, производство на продуктите в тяхната крайна дозова (лекарствена) форма, опаковане и качествен контрол (Петрова и сътр. 2015).
Етапи при създаване на нови лекарства

Предклиничен етап. Условно се разделя на 4 фази.

През I фаза се извършва насочен синтез на ново химично съединение, изолира се от природен произход индивидуално биологично активно вещество или се получават различни екстракти; прави се полусинтеза на ново съединение на базата на природни продукти.

Прeз II фаза се определя средната смъртна доза (LD50) при различни начини на въвеждане на веществото върху гризачи и други животни. Средната смъртна доза предизвиква в първите 24 h след нейното приложение смърт при 50% от опитните животни. Фармакологичните изследвания върху опитни животни се провеждат най-често като изследваните вещества се прилагат в дози, представляващи обикновено 5% или 10% от LD50.

През същата фаза се извършва ориентировъчно фармакологично изследване (скрининг) на веществото най-често в експерименти с имбредни бели плъхове и мишки с цел установяване на неговите ефекти върху отделни системи (нервна, сърдечно-съдова, дихателна, СЧТ и др.). Особено подходящи са животни с определени заболявания (артериална хипертония, захарен диабет, безвкусен диабет и др.), създадени посредством генетична селекция (фиг. 1). Мишките и плъховете са подходящи поради краткия им репродуктивен цикъл – 21 до 28 дни.
През III фаза се провеждат сравнителни изследвания за фармакодинамиката и фармакокинетиката на веществото с утвърдени (референтни) в клиничната практика лекарства.

През IV фаза се проучва субхроничната (≤ 3 мес.) и хроничната (≥ 6 мес.) токсичност на веществото. Провеждат се също специализрани изледвания за мутагенност, канцерогенност, имуногенност, тератогенност, влияние върху лактацията и др.

Клиничен етап. Клинични изпитвания на нови лекарства се правят със съгласие на съответни етични комисии към университетските болници в съответствие с Декларацията от Хелзинки (1975), регламентираща правото на пациента доброволно да се включва, както и да напуска по своя воля и по всяко време клиничното изследване, без да дава обяснения на своя лекар. Лекарят отговаря юридически за здравeто на пациентите си и за достоверността на своето експертно мнение, oтносно терапевтичните предимства на изследваните лекарствени продукти. На бременни жени не се правят клинични изпитвания. В ход са дискусии за изработване на правила за клинични изпитания на нови лекарства при деца.

През I фаза (пилотно изследване) се определя диапазонът на поносимите дози и се изучава кинетиката на потенциалното лекарство при еднократно или многократно въвеждане на 12–15 здрави доброволци. Общо правило е да се започне с еднократна доза, представляваща 5 или 10% от максимално поносимата еднократна доза в mg/kg за животинския вид, показал най-висока чувствителност. Клиничната апробация на токсични (напр. противотуморни) препарати, обаче, се провежда само на възрастни пациенти със съответните показания.

През II фаза се провежда рандомизирано (непреднамерено) изпитване на препарата върху 150–500 болни от съответното заболяване, подбрани по определени критерии. Обикновено изпитването започва по т. нар. открит метод (open trial) и продължава като двоен (double blind test) или троен сляп опит с плацебо или с референтен препарат. При двойния сляп опит пациентът и лекуващият лекар не знаят изследваният препарат истински ли или плацебо. При тройния сляп опит и статистикът не знае кави продукти приемат пациентите − плацебо или потенциалното лекарство. Референтният препарат се използва освен с цел за сравнение още и в случаите, когато съответното заболяване (инфекция, неоплазма, захарен диабет, тежка психоза) не позволява прилагането на плацебо.

Плацебото е индиферентно вещество в лекарствена форма, имитираща изследвания препарат. Плацебо ефектът се дължи на очаквания от пациента лечебен ефект и е обусловен психогенно. При някои заболявания (язвена болест, бронхиална астма, артериална хипертония) плацебо ефектът е ≥ 50%.

През III фаза се прави разширено изпитване, обхващащо ≥ 1000 болни. То се провежда като двоен сляп опит и като контролиран кръстосан опит (crossover test) с редувано прилагане на новия препарат и утвърден (референтен) препарат за доказване на предимства по отношение на терапевтична ефективност и поносимост. Проучват се също в лекарствените взаимодействия и нежеланите лекарствени реакции (НЛР). Тази фаза се реализира обикновено като мултицентрично (многоцентрово) изпитване под ръководството на специализирано научно учреждение. В края на тази фаза се прави метанализ и при доказана ефикасност и безопасност новият препарат се регистрира и въвежда в клиничната практика.

През IV фаза (постамркетикова фаза) наред с рекламирането на новото лекарство се събират клинични данни за късно проявяващи се НЛР, лекарствени взаимодействия и евентуално нови терапевтични ефекти. Например антиагрегантният ефект на аспирина е открит в клинични условия много след въвеждането му в практиката (1899).

Създаването на едно оригинално и конкурентно лекарство продължава често 810 г. То е резултат от проучването на 8000 до 10 000 биологично активни вещества и струва над 1 млрд. USD. Скъпо струва и създаването на лекарствата за лечение на редки, най-често генетични заболявания, т. нар.Orphan Drugs” – лекарства-сираци.

При създаването и внедряването на нови лекарства през последните години е налице тенденция към повишаване на вложените средства за един качествено нов препарат, както и тенденция към намаляване броя на оригиналните високоефективни препарати, въведени в света за една година. Например при създаване на препарата Viagra® (силденафил) фармацевтичната компания "Pfizer" e изразходвала около 2.4 млрд. USD.



Изследването и утвърждаването в клиничната практика на едно ново лекарство е многогодишна, трудна, скъпо струваща и отговорна дейност. В това отношение повечето развити държави стриктно спазват ръководни принципи, създадени от официални регулаторни органи. Те важат и на територията на Европейския съюз.

  • Добра лабораторна практика (Good Laboratory PracticeGLP) – ръководни принципи, по които се провежда и отчита предклиничното изследване (върху животни) на нови лекарства, по съответни стандарти, с цел да се предложат на регулаторните органи. У нас това е ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата), в ЕС – ЕМА (Европейска агнеция за лекарства), във САЩ – FDA (Агенция за храни и лекарства).

  • Добра производствена практика (Good Pharmaceutical Manifacturing PracticeGPMP или GMP) – ръководни принципи, по които се провежда производството на лекарствата, целящи непрекъснато осигуряване на тяхната висока чистота и еднаква фармакокинетична характеристика.

  • Добра клинична практика (Good Clinical Research PracticeGCRP или GCP) – ръководни принципи, които осигуряват клиничните изпитвания да отговарят на съответни стадарти. “GCP е стандарт, по който клиничните изпитвания се планират, провеждат и отчитат така, че те да имат обществена осигуреност, данните да са сигурни, а правата и конфиденциалността на обектите да са защитени” (по документи на Европейския съюз).

  • База за законодателството у нас в областта на създаване и прилагане на лекарства за лечение на хора, организирано от МЗ, ИАЛ и Специализираните комисии по лекарствата към ИАЛ в България, са редицата български и европейските нормативни документи, представляващи предмет на социалната фармация и фармацевтичното законадателство у нас и ЕС3.

  • Официалните регулаторни органи: Food and Drug Agency (FDAUSA), Европейска агенция по лекарствата (ЕМА – http://www.ema.europa.eu/), Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ www.bda.bg) към министъра на здравеопазването със специализирани комисии и външни експерти: Комисия за лекарствени продукти (КЛС), Комисия за лекарствени продукти с приложение в педиатрията, Специализирана комисия по растителни лекарствени продукти, Специализирана комисия по имунологични лекарствени продукти, Специализирана комисия по хомеопатични лекарствени продукти и Комисия по радиофармацевтици.


Наименования на лекарствата

В научната и справочната литература се използват главно международни (генерични) и търговски® (патентни) наименования на лекарствата. Освен тях съществуват химически, кодови, шифърни и фармакопейни наименования. Едно лекарство има само едно генерино наименование, но търговските му наименования могат да бъдат много. Международното наименование се означава на английски език с абревиатурата (INN – International Nonproprietary Name), а на латинсли – с DIC (Denominatio Internalis Communis).

Генеричните наименования на лекарствата се определят от СЗО. Всяко лекарство, получило такова наименование, получава и седемсимволен буквено-цифрен анатомо-терапевтичен-химичен код (АТС код), който може да служи и като интернет-адрес. Кодовите и шифърните наименования се използвт в експерименталните лаборатории при изследването на нови химически съединения с цел да се запази фирмената тайна.

Прието е търговските наименования да се означават със знака ®, но ако те са под патентна защита, се означават със знака ™ (търговска марка). В САЩ и Великобритания вместо INN използват съответно понятията USAN (United States Adopted Name) и BAN (British Approved Name). В това отношениe има малък брой несъответствия с възприетите от СЗО (WHO) международни наименования. В САЩ и UK вместо парацетамол пишат ацетаминофен, вместо салбутамол – албутерол, вместо лидокаин – лигнокаин и др.



Фармакопеята представлява сборник от статии (спецификации и стандарти) за лекарствата, подредени по азбучен ред. Всяка статия съдържа наименованието на лекарството на латински или английски език, неговата брутна и структурна формула, данни за физико-химичните му свойства, методите за качествено и/или количествено определяне, условията за съхранение, МЕД, МДД и фармакотерапевтичната му група. Освен това във фармакопеята са описани методите за биологична стандартизация на сърдечните гликозиди, инсулинови и други препарати. У нас са в сила седмо и осмо издание на Европейската фармакопея.
Тестови въпроси

  1. Лекарствата са химически вещества, които се прилагат на организма за: А) Лечение; Б) Профилактика; В) Диагностика; Г) Коригиране на физиологични функции.

  2. Основните подходи при създаване на нови лекарства са: А) Нерационален; Б) Рационален; В) Хомеопатичен; Г) Психологичен.

  3. Различават се следните основни етапи при създаване на нови лекарства: А) Емпиричен; Б) Предклиничен; В) Фармацевтичен; Г) Клиничен.

  4. Вората фаза на предклиничния етап се характеризира със следното: А) Извършва се синтез на ново химическо вещество; Б) Изолира се индивидуално биологично активно вещество от растителен произход; В) Извършва се ориентировъчно фармакологично иследване (скрининг) на веществото; Г) Проучва се субхроничната и хронична токсичност на веществото.

  5. През втората фаза на клиничния етап се осъществява следното: А) Провежда се (непреднамерено) изпитване на препарата върху 150–500 болни от съответното заболяване; Б) Прави се разширено клинично изпитване; В) Определя се диапазонът на поносимите дози върху 10–15 здрави доброволци; Г) Събират се клинични данни за късно проявяващи се нежелани реакции и нови терапевтични ефекти.

  6. Посочете основните ръководни принципи, които трябва да се спазват при създаване на нови лекарства: А) Добра производствена практика; Б) Добра финансова практика; В) Добра юридическа практика; Г) Добра клинична практика.

  7. Регистрацията и контролът върху лекарствата се осъществява в: А) България от ИАЛ; Б) Великобритания от FDA ; В) САЩ от EMA; Г) Китай от ЕМА.

  8. Лекарствените наименования могата да бъдат: А) Химически; Б) Международни (генерични); В) Търговски; Г) Фармакопейни.

  9. Създаването на едно оригинално лекарство: А) Изисква 8 до 10 години научни изследвания; Б) Струва ≥ 1 млрд. долара; В) Изисиква 3–4 години научни изследвания; Г) Струва около 100 млн. долара.

  10. Задължителни преклинични и клинични изпитания преминават: А) Хомеопатичните препарати; Б) Хранителните и другите биологично активни добавки; В) Лекарствата; Г) Безалкохолните напитки.


Верни отговори: 1) А, Б, В, Г; 2) А, Б; 3) Б, Г; 4) В; 5) А; 6) А, Г; 7) А; 8) А, Б, В, Г; 9) А, Б; 10) В.


1 Ламбев, Ив. В кн: Фармакология и токсикология. Под редакцията на проф. д-р Н. Бояджиева и проф. д-р Кр. Якимова. София, Мед. изд. АРСО, 2015 (актуализация: 2016 г.).

2 Често се използват две опаковки: първична (блистер, саше, ампула, капсула, флакон, бутилка, туба и др.) и вторична (картонена кутия − скатула).

3 Петрова, Г. и сътр. Социална фармация и фармацевтично законадателство − трето издание. Под редакцията на проф. Г. Петрова, дфн. ЦМБ при МУ − София, 2015, 163−214.




Каталог: files -> DIR%203 -> Head%202
Head%202 -> 22. хомеопатични лекарства
Head%202 -> Primum non nocere. (Hippocrates) Dosis sola facit venenum. (Paracelsus)
Head%202 -> Видове лекарствени препарати Лекарствената или фармацевтичната форма
Head%202 -> Класификация на основните лекарства®
Head%202 -> Фармакокинетика на лекарствата1
Head%202 -> Primum non nocere
Head%202 -> Катедра по фармакология и токсикология
Head%202 -> Фактори, повлияващи лекарствената кинетика и действие фактори от страна на лекарствата
Head%202 -> Проф д-р Владимир Алексиев


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница