В закона не е установен специален ред за обявяване на нищожността на сделката. Тя настъпва като последица на основанието, предвидено в закона, и всяко лице може да се позове на нея и на липсата на правни последици от сделката. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожността. Установяването й може да се иска в образуван процес с инцидентен установителен иск или с възражение от ответника. Съдът и служебно е длъжен да следи при образуван процес за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност. Процесуалните средства за обявяване на нищожността и позоваването на нея не са ограничени по време.
Порокът на нищожната сделка не може да бъде отстранен по волята на страните.
Постановяване на унищожаемостта
Порокът на сделката, който е признат от закона като основание за унищожаемост, поражда потестативното право да се иска унищожаване на сделката. Според ЗЗД това право може да се упражни само по съдебен ред при всички видове унищожаеми сделки. Това нормативно решение създава стабилност и яснота в отношенията между страните по сделката, тъй като тя поражда правни последици до момента, в който с авторитетен правораздавателен акт не се обезсили правното й действие. Чрез вписването на исковите молби за унищожаване на сделки, с които се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, се защитават и правата на третите лица, които те черпят от приобретателя по унищожаемата сделка. Има правни системи, които допускат извънсъдебното унищожаване на опорочените сделки, така както у нас се допуска разваляне на двустранни договори – чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД – без намеса на съда. За сделки с движими вещи е уместно унищожаването да става извънсъдебно и до съда да се стига само при спор между страните. При добра воля на страните задължителният съдебен ред само забавя уреждането на отношенията между тях и ги натоварва с неоправдани разходи.
Правото да се иска унищожаване на сделката възниква според чл. 32, ал. 1 ЗЗД за страната, в чийто интерес законът допуска унишожаването. Това е този участник в сделката, чието волеизявление е опорочено – недееспособният, този, който е в грешка, измаменият, заплашеният, неспособният да разбира действията си, лицето, което при крайна нужда е сключило сделката при явно неизгодни условия. Ако волеизявленията и на двете страни по двустранната сделка са опорочени, всеки от тях може да иска унищожаване, след смъртта на носителя на потестативното право то преминава върху неговите наследници. При заместване на носителя на правото от друг правен субект чрез сделка, частният правоприемник придобива правото за унищожаване на сделката. Кредиторите на притежателя на потестативното право не могат по реда на чл. 134 ЗЗД да упражнят правото му на унищожаване, защото то зависи от личната преценка на титуляра му. Кредиторите му могат да предявят отменителния иск спрямо сделката по чл. 135 ЗЗД.
Недееспособните упражняват правото си за унищожаване чрез законните си представители, а ограничено дееспособните – с попечителско съдействие на родител или попечител.
При основанието по чл. 31 ЗЗД след смъртта на лицето правото за унищожаване може да се упражни от наследниците му, само ако приживе е поискано поставяне под запрещаване на лицето или ако от съдържанието на сделката може да се направи заключение за невменяемостта но починалия участник в нея.
Правото да се унищожи сделката се упражнява с предявяване на конститутивен иск. Когато лицето, на което принадлежи това право, не е изпълнило своите задължения по сделката, унищожаване може да се иска и чрез възражение, противопоставено на иска за изпълнение на насрещната страна.
В чл. 32, ал. 2 ЗЗД е установена тригодишна погасителна давност за иска за унищожаване на сделката, докато възражението може да се направи и след изтичане на този срок, докато е възможно да се предяви иск за изпълнение.
Началният момент на погасителната давност е различен при отделните основания: при недееспособност от деня на навършване на пълнолетие или от деня на прекратяване на запрещението; при грешка и измама, когато те са били открити; при заплашване, когато действията, породили основателен страх са преустановени. В останалите случаи началният момент е сключването на сделката. При крайна нуждя погасителнятя давност е една година и започва да тече от сключване, на сделката.
При уважаване на иска или възражението съдът унищожава сделката и последицата от това е, че породените от нея и желани от едната страна по нея правни последици се отменят с обратна сила, настъпва обезсилване на правното действие на сделката. Съдебното решение има конститутивно действие, поражда правна промяна като заличава последиците на сделката. Неговото действие се поражда спрямо всички правни субекти. В резултат от действието на решението правните последици на унищожаемата сделка се покриват с тези при нищожната – счита се, че сделката не е пораждала правен ефект. Само при унищожаемите сделки поради крайна нужда съдът по искане на страната може да постанови прекратяване на сделката за в бъдеще – чл. 33 ЗЗД.