1. методиката на обе като научна дисциплина. Връзки с други науки
Изтегляне 106.25 Kb.
|
|
1. МЕТОДИКАТА НА ОБЕ КАТО НАУЧНА ДИСЦИПЛИНА. ВРЪЗКИ С ДРУГИ НАУКИ Науките, за които различни страни на ОБЕ са обект на изучаване, съставят функционална макросистема. Нейното предназначение е да се изследват на макроравнище инвариантните зависимости, проявяващи се в ОБЕ. Функционирането на подобни макросистеми е закономерно явление, тъй като по правило всяка социална система днес се изучава от няколко, а не от една научна дисциплина. Този факт свидетелства за едновременното действие на механизмите на диференциация и интеграция на науките. За социологията, лингвистиката, социолингвистиката и др. интерес представляват отделните страни на ОБЕ – съответно неговите социологични, лингвистични и пр. аспекти. Общото между тях е, че изследват проблеми на речевата дейност като средство за речево общуване. Педагогическите, дидактическите и методическите аспекти са управленски аспекти на разглежданата система. Педагогиката и дидактиката проучват общите механизми, по които общественоисторическият опит става достояние на обучаваните, а МОРЕ – управлението на механизмите при овладяване на лингвистична информация. Общото, което ги обединява, е, че педагогическите науки изследват устойчивите отношения между преподаване, усвояване и развитие. Обектът на МОБЕЛ в ДГ е цялостният образователно-възпитателен процес, който протича на занятията по БЕЛ. Нещо повече, неин обект са не само явленията на обучението и възпитанието, но и проектите за образователно-възпитателна дейност на езиковите занятия (под формата на учебни програми, учебници, ръководства за учителя и др.), както и резултатите от тази дейност (знания, умения, навици, убеждения и др.). За разлика от МОБЕЛ за лингвистиката, социологията, психологията, педагогиката само отделни страни на ОБЕ са обект на изучаване. Лингвистът не си поставя задача да изследва с какви учебни средства и при какви условия оптимално се усвоява определено правоговорно правило; или с какви учебни похвати се формират умения за практическо използване на стилово уместни повторения. Лингвистиката предлага материал за изучаване на тези явления, но не изследва тяхното реално функциониране в педагогическата сфера на дейността. Широкото използване на лингвистични идеи и закономерности в теорията и практиката на езиковото образования може да създаде впечатлението, че МОБЕ не е нищо повече от приложна лингвистика, но не е така. Лингвистиката и методиката са дисциплини с различни предмети и изследователски задачи, със собствен понятиен апарат. Методиката не бива да се отъждествява и с педагогиката, макар че използва термини и понятия, специфични за нея. Предметът на ОБЕ е образователното взаимодействие по български език като педагогическа система от цели, средства за тяхното постигане и резултати. Предназначението на тази система е оптимизирането на всички страни от учебно-възпитателната дейност по български език със средствата, съответстващи на целите, и преди всичко овладяването на езика, подобряването на езиковата подготовка на децата – фактор за многомерното изграждане на личността. В контекста на разглежданите проблеми категорията система има стойност на парадигма, на модел за решаване на изследователски задачи. От друга страна, този модел е източник на идеи за разработване на педагогически технологии. По този начин методическата теория служи за педагогическо осигуряване на практиката и съдейства за резултатното функциониране на обучението в рамките на институционализираната образователно-възпитателна система. Методическата теория обслужва ОБЕ като реално съществуващ факт, като процес на управление, като педагогическо осигуряване. Характерно за предмета на методиката е, че проучването на широкия кръг от въпроси, свързани със системния характер на обучението, се прави от подчертано оценъчна и преобразователска позиция и е ориентирано към повишаване резултатността на образователното взаимодействие. Тази специфика на предмета определя и изследователските задачи, които методиката решава, например: - методиката проучва социологичните фактори, които влияят върху ОРЕ, за да конструира оптимални модели на педагогическо взаимодействие; - установява в каква степен речевото поведение, обусловено от принадлежността към социална група, отговаря на предварително изградения модел. В съответствие с този модел МОБЕ обосновава каква информация, в какъв обем и с какви методи обучаваните трябва да овладеят; -МОБЕ описва педагогическата действителност на занятията по роден език; - обяснява защо обучението протича именно така – какво се изучава, защо и с какви средства; - прогнозира тенденциите в развитието му, като обосновава фактори, условия и средства за оптимизацията му. Спецификата на обекта на МОБЕ мотивира тесните връзки на тази дисциплина с други науки. На първо място – с лингвистиката. Влиянието на лингвистиката върху теорията и практиката на ОБЕ е концептивно. Схващанията за природата на езика, за отношението език, реч, речева дейност, за функциите на езика са опорни пунктове при обосноваване на всяка методическа система. Резултатите от описанията на българския език се използват при уточняване на съставките на учебното съдържание. Разглеждането на езика като структурирано множество от елементи, обединени функционално, има съществено значение за учебния процес. Осъзнава се, че всяка от единиците на системата се определя посредством отношенията ѝ с други единици и противопоставянията, в които участва. Това води до съществения от методическа гледна точка извод за необходиността езиковите единици да се изучават в техните връзки и взаимоотношения с другите единици, в зависимост от мястото им в системата. С оглед на това са структурирани и ядрата в учебното съдържание по български език – звукова култура на речта, семантична страна, граматическа правилна реч и комплексно се работи върху всички езикови равнища. МОБЕ има връзка и с психолингвистиката, която се изгржда като наука за комплексно изследване на речевото поведение на индивида. Основно за нея е понятието „речева дейност“. В психологическия смисъл на думата всяка дейност – речева или неречева, е средство за общуване, в процеса на което се решават система от комуникативни задачи. Речевата дейност на занятията по български език е цялостен акт, който от една страна, се основава на вече овладени речеви умения и навици, а от друга страна – има за задача овладяването на нови за децата речеви умения и навици. Предпоставка за успешна учебна работа е тя да бъде подчинена на мотивите на комуникацията и да води до формиране на умения за създаване и възприемане на комуникативно пълноценни текстове. Напоследък все повече се осъзнава значението на социологията за изясняване на същностни черти на обучението като вид обществена дейност. Социолингвистиката се интересува от социалната обусловеност на вариативността на езика. Нейна основна постановка е, че всеки език съществува като знакова система, използвана от определена социална общност. Тази наука отчита зависимостта между езика и условията, при които той функционира. Социолингвистичната теория предлага по-нови виждания за обучението по български език като вид комуникация, за целите, съдържанието и учебните похвати на езиковите занятия, за методите на тяхното изследване. МОБЕ се намира в тясна връзка с педагогиката, дидактиката, детската психология, анатомията и др. Връзката на МОБЕ с други науки ѝ дава възможност тя да се обогати с постиженията на съвременното научно познание, предлага ефективни изследователски процедури, метаезикови средства за представяне на добитите знания. Тези връзки на МОБЕ с други дисциплини мотивират нейното разпознаване като интегративна дисциплина. Изтегляне 106.25 Kb. Сподели с приятели:
|