13 март 2012 г. Тема: здравеопазване
Всеки пети българин е имал психичен проблем
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- УНИВЕРСИТЕТИТЕ - С НОВИ СПЕЦИАЛНОСТИ, ИСКАНИ ОТ БИЗНЕСА Дана Русева
- Като негър в Алабама... Българинът вече не знае какъв иска да бъде Йордан Съев
- Лимитът за лечение на деца в чужбина пада Според премиера или ще се промени законът за фонда, или здравната каса ще поеме разноските Десислава Николова
- "Новинар" има нов собственик Вестникът е придобит от компания, близка до съдружниците в "Стандарт", "Шоу", "Доктор" и сайта blitz.bg Весислава Антонова
- Издателите досега
Всеки пети българин е имал психичен проблем Над 70 хил. души редовно вземат медикаменти срещу депресия Над 2000 на 100 хил. души са с психични и поведенчески разстройства. Средният статистически риск за всеки живеещ в България да се разболее от някакво често срещано психично разстройство е 19,5%. Това сочат данни на Националния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА). Болните под наблюдение на психиатричните заведения, клиники, отделения, кабинети и амбулатории у нас през 2010 г. са били над 155 хил. души. Най-големи групи страдат от шизофрения и налудни разстройства - близо 36 хил. души, само от шизофрения - над 27 хил., от психични разстройства вследствие злоупотреба с алкохол - над 13 хил. души, от разстройство на настроението - над 27 хил. души, от различни видове депресии - над 15 хиляди. От умствена изостаналост страдат близо 35 хил. българи. Последните данни от изследване за психичното здраве, проведено от експерти на НЦОЗА, сочат, че болестността от чести психични разстройства у нас е доста висока - между 10 и 30% от общата популация. Тревожните разстройства са най-голямата група сред честите психични разстройства - 11,4%, като групата на хората между 50 и 64 г. е най-засегната от този вид заболявания. Злоупотребата с алкохол и упойващи вещества също е предпоставка за психични разстройства. Най-голяма е злоупотребата най-често с алкохол сред младите между 18 и 34 г. - 4,4%. Употребата на алкохол при хората от 35 до 65 г., които страдат от психични разстройства, също е значителна - около 4%. Според експертите е налице тенденция за увеличаване на честите психични разстройства с напредването на възрастта. В България има 12 центъра за лечение на психичното здраве с около 1500 легла, според експертите това е крайно недостатъчно за лечението на този вид заболявания. Хората, страдащи от психични разстройства, рядко и най-често неуспешно търсят помощ. Това експертите обясняват с липсата на подход за успешно насочване на болните за лечение, както и липсата на специализирани програми от грижи, които да отговарят на потребностите на тези пациенти. Около половината от психичните разстройства започват преди 14-годишна възраст, най-висок е този процент в бедните страни, където няма финансови ресурси за психичното здраве на хората, посочват международни експерти. 
УНИВЕРСИТЕТИТЕ - С НОВИ СПЕЦИАЛНОСТИ, ИСКАНИ ОТ БИЗНЕСА Дана Русева Кандидат-студентите проявяват най-голям интерес към специалностите право, финанси, международни икономически отношения, компютърни технологии, стана ясно на провежданата вчера и днес кандидатстудентска борса в Добрич. През последните години са се появили и нови специалности като "Икономика на туризма" и "Екомениджмънт", които са и по искане на бизнеса, съобщиха от стопанската академия "Д. Ценов" в Свищов. За перспективата пред ВУЗ-овете все по-важно е да се срещат интересите и на студенти, и на бъдещи работодатели, категорични са специалистите. Към специалността "Здравен мениджмънт" също се проявява голям интерес. "Бизнесът обикновено се обръща към университетите за готови кадри", казват от ВУЗ-овете. Тази тодина Софийският университет ще предлага и нова специалност "Фармация". Иначе най-големият интерес за Алма матер е за специалностите право, психология, компютърни науки и информационни системи - казват техни представители. От тази година за специалността "Българска филология" ще може да се кандидатства и с оценка от матурата. И в Техническия университет най-търсените специалности са компютърните, телекомуникационните, електроника и др. Има кандидати и за машинни специалности - електро-, топлотехника и др. "След като се прие европейската квалификационна рамка, вече е факт и националната квалификационна рамка на България и сега започва процес на преговаряне на нови учебни планове с партньорите от бизнеса, ако висшите учебни заведения искат да бъдат актуални. Тази рамка означава и признаване на наши дипломи в Европа" - заяви Вяра Пожидаева, представител на сдружение "Кандидатстудентска борса". Прогнозата е, че за завършилите технически специалности ще има реализация както в България, така и в Европа. "Все още най-търсените специалности от кандидат-студентите са право, икономическите специалности и техническите - в последните години. Голям е интересът и към медицинските специалности", заяви Кольо Александров - консултант по кариерно развитие към отдел "Образование и култура" на общината в Добрич. Според него въпреки интернет борсата има своето място, защото учениците или родителите им могат да зададат конкретните си въпроси.
Като негър в Алабама... Българинът вече не знае какъв иска да бъде Йордан Съев В началото на ХХ в. Христо Смирненски пише стихотворение, в което казва, че не знае защо на тоз свят е роден. Той е очаквал живота му да премине в колесница от лунни лъчи, но вместо това го оковава злодей непознат. Малко по-късно българите надяват военни униформи и 7 г. воюват за осъществяването на националните идеали (имат се предвид Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война в периода 1912-1919 г.). С огромни жертви България отново достига до три морета - Черно, Егейско и Мраморно, и само недалновидната политика на управляващите я лишава това и до днес да бъде реалност. Последният опит за национално обединение е по времето на Втората световна война и тогава пак управляващите са избрали погрешната линия. Върната в предишните си граници с цената на 47 хил. убити и ранени, много от които остават инвалиди до края на живота си, след това преминала през много трудности, страната все пак успява да се стабилизира. През 70-те години излиза на първо място на Балканите в икономическо и социално отношение. Въпреки че не е осъществено обещаното комунистическо бъдеще, за всеки има работа, безплатно образование, здравеопазване, участие и достъп до култура, спорт, отдих на символични цени, ниски разходи за храни, лекарства, транспорт, комунални услуги. Разходите на среднодоходните групи за тези цели достигат до 50% от заплащането на труда им. Какво ни липсваше Имаше незадоволеност с жилища в големите градове, леки коли, телевизори, магнетофони, касетофони, луксозни облекла и обувки. Почти единственият начин да се стигне до тях беше пласирането на работа в чужбина (по това време главно Либия и още някои други арабски държави). С изкараните в тях долари можеше да се пазарува в Кореком, където такива стоки се доставяха. При официален курс на долара 92 ст., дори след удръжка от заплатите на работещите в чужбина български инженери, лекари, строители, агрономи, които с труд и пот печелеха долари, те си позволяваха по-разкошен живот. Но и огромната част от населението в България, което се трудеше в заводите и в кооперативните стопанства, вече притежаваше значителен паричен ресурс. По това време съществува само една банкова институция - ДСК, в която може да се правят депозити и лихвата по тях е 1% годишно. Така че по това време българите освен че не са мързеливи, не са и разчитали на лихвени дивиденти, каквато е днешната теза на Бойко Борисов за техния финансов манталитет. Просто всички работят получават заплати, но за издръжка на живота изразходват не повече от 60% от доходите си, затова остатъка влагат в ДСК. По това време няма пазар на имоти, за апартамент в София и големите градове се чака по 8-9 г., както и за лека кола. За целта се правят безлихвени вноски. Докато "Мототехника" при промените ги върна на вносителите, то жилищно-спестовните влогове останаха, както и надеждата, че за тях може да се получи дом. Но понеже държавата се дръпна като единствен строителен предприемач, по време на голямата инфлация влоговете се обезцениха. Превърнаха ги в лихвоточки, които в един момент можеха да се прехвърлят на наследници по съребрена линя, но после и това отпадна. Така държавата по тази линия има вътрешен дълг от 360 млн. лв., който няма намерение да изплати. По този начин се засилва дестабилизацията на пазара за жилища. Притежателите на лихвоточки вече са основно пенсионери с ниски доходи и нямат възможност да ги инвестират, още повече че с тях може да се заплати не повече от 20-25% от цената на ново жилище. Те обаче не могат да ги прехвърлят на деца и внуци, като с това ги подпомогнат за придобиването на апартамент или къща. Това е някакъв омагьосан кръг за който не се знае кога или въобще ще се разчупи. Радикалното решение е лихвоточките безусловно да се осребрят, след което всеки притежател по свое усмотрение да реши как да използва паричния еквивалент. Някой може да го изразходва за екскурзия в чужбина, друг за почивка в курорт, трети да си смени мебелировката. В каквото и да се вложат средствата, това ще доведе до оживление в съответния пазар, а оттам ще дойдат приходи за хазната, защото фирмите внасят данъци върху печалбата, плащат ДДС, а се създава възможност и за разкриване на нови работни места. Някой, на който лихвоточките се равняват на 30-40 хил. лв., с тях може да започне частен бизнес или това да го направят неговите деца или внуци. Защото такова е желанието на много хора, останали въпреки трудностите в България. Дори най-дребният бизнес - едно павилионче за бързи закуски, при 10-11-часов работен ден може да им осигури прехраната и задоволяването с други най-насъщни нужди. В това обаче държавата и общините не им оказват дори и минимална покрепа, като се оправдават с тезата, че всичко е подчинено на пазарния механизъм. Представена по такъв начин, тя обаче е валидна само за България В Германия градските и селските пазари са общинска собственост и кметствата определят тарифата за ползване на сергиите, които са в порядъка на 1 евро за час. Това става автоматизирано - с устройства, в които се влага карта, докато се ползва сергията, и те светят с жълта лампичка. Ако "случайно" някой си е изтеглил картата, а продължава да продава, светва червена и сигналът се предава към управата на пазара. Нарушителят се глобява с 60 евро при първи такъв случай, 120 при втори и т. н. Но такива няма. Мой първи братовчед, който от 16 г. работи в Гърция, си нае помещение на пазара, за което няма установен наем. Собственикът получава 8% от печалбата, която се отчита с апарата за оборота. Така братовчед ми печели за себе си 1000 евро на месец, а наемът му е 80 евро. У нас при печалба 1000 лв. на месец се сключва договор за наем от 600 лв. - твърдо, независимо от резултата. През някои месеци оборотът и печалбата на наемателя спадат и наполовина, но той трябва да плаща уговорения наем, при което на него му остават мизерните 200 лв., а има и още много други разходи. Какъв иска или е принуден да бъде българинът при това положение? Преди доста години, когато Европа беше разделена с "желязна завеса", някои български младежи, рискувайки живота си, се промъкваха през нея, за да постъпят във френския Чуждестранен легион. Защото от някои филми и книги бяха видели и прочели колко славен и героичен е животът на легионерите като при това е съпроводен с високо заплащане. Сега не е необходимо да се записват във френския Чуждестранен легион, защото и у нас има такъв. След кратко обучение всеки физически здрав мъж, а дори и жена, може да отиде да се сражава с талибаните в Афанистан, с религиозните фанатици в Ирак или да изпълнява охранителни мисии в Косово и Босна. Високо търсене на пушечно месо има в голяма част от Африка и някои азиатски страни, където се водят перманентни племенни войни. По социалистическо време почти мечта и на хора на по-зряла възраст беше да седнат зад волана на ТИР, който превозва стоки от и за други страни. Тогава тази дейност се осъществяваше от едно предприятие - СО МАТ, и трябваха солидни връзки и протекции за шофьорство на ТИР. Сега това става много по-лесно. Има десетки фирми, които извършват такива превози. И почти всеки, който е склонен да поеме риска да преодолее препятствия от различен характер, може да стане ТИР-аджия. Децата искаха да стават лекари, инженери, в по-малка степен учители, икономисти, което беше лесно осъществимо, защото обучението беше безплатно. Трябваше само да се положат успешно кандидатските изпити. Сега освен желание се искат и много пари, които не всички имат. Особено престижна беше професията на артиста. За едно място в тогавашния ВИТИЗ се състезаваха по над 200 кандидати. Сега факултети за актьорско майсторство има в много университети и стига да си плащаш, може лесно да получиш диплома за артист, но не и рабта като такъв. Подобно е положението с журналистите. Системата за реализация според образованието окончателно се е сринала. Водещи предавания в телевизиите са провалили се политици, попфолк певци, гейове, манекени и какви ли не още от подобен и друг род. Едва ли някое дете си е пожелавало да стане сервитьор, продавач в магазин или на пазар, проститутка, крадец, убиец. Много хора обаче сега са принудени да упражняват такива дейности. Не защото искат, а това им се налага от обстоятелствата. Затова мечтата на почти всеки българин днес е да стане политик. Защото, както е казал още преди много години Бай Ганьо, там е големият келепир. Всъщност защо се захванах с написването на този материал? Спомних си как в зората на демокрацията Васко Кръпката пееше, че иска да бъде негър в Алабама. Проучих този въпрос и се оказа, че има основание за подобно желание. Негърски семейства (сега те се наричат афро-американци) в продължение на 140 г. живеят, без някой от тях да е положил и един ден труд. Настаняват ги в общежития, където не плащат наем и консумативи, хранят ги и ги обличат религиозни и благотворителни организации, и освен това им отпускат по 80 долара на човек месечно. Така почти всяко неработещо семейство има лека кола и може да я поддържа, защото бензинът е евтин. Та и на мен ми се прииска да бъда негър в Алабама. Сега пък се появиха различни директиви за хуманно отношение към домашните животни. За кокошките, прасетата и рогатия добитък трябва да се осигури достатъчно площ, чист въздух и вода и подобаваща храна, което се отнася и за България. Понеже няма подобни директиви за хуманно отношение към хората, вече се чудя дали не е било по-добре да съм се родил като петел, шопар или говедо, защото тогава Европейският съюз ще се грижи за моето благополучие. А сега, като българо-човек, никого не го е еня за мене. 
Лимитът за лечение на деца в чужбина пада Според премиера или ще се промени законът за фонда, или здравната каса ще поеме разноските Десислава Николова Край на лимита за лечение на деца в чужбина от 180 хил. лв., въведени миналата година, обяви премиерът Бойко Борисов в понеделник по 6ТВ. Той обеща веднага да се разпореди или да бъде променен законът и да падне таванът от средства, които отпуска за целта фондът на здравното министерство, или здравната каса да започне да плаща и за животоспасяващи операции на децата в чужбина. Осем месеца по-рано Лимитът върху парите за лечение на деца в чужбина беше наложен от правителството през юли миналата година, тъй като според здравния министър Стефан Константинов по това перо се очертавал недостиг от 3 млн. лв. На същото заседание премиерът поиска спешно да се намерят 30 млн. лв. за ремонтни дейности на летището в Балчик, след което то да бъде дадено на концесия. Единственото възражение от зам.-министър на финансите - че е по-логично ремонтът да е ангажимент на концесионера, за да не се товари бюджетът, предизвика гневната реакция на Борисов. „Искате да ми кажете, че ние нямаме резерв от 30 млн. да ги вкараме да си направим летище и след това да си ги вземем от този, който ще дойде да ги управлява, това ли искате да ми кажете? Ще се замисля по някои други теми! Повече не искам коментар", са думите му от стенограмата на заседанието. Ефектът От 387 деца, чието лечение е финансирано през миналата година, само на около 15-ина са се наложили операции, по-скъпи от ограничителната сума. Последният жесток случай беше на шестмесечната Мерве Джебир, която се нуждаеше от спешна костно-мозъчна трансплантация в чужбина. Родителите й получиха 180 хил. лв., но докато съберат останалите 16 хил., детето почина. Междувременно пет неправителствени организации внесоха жалби във Върховния административен съд срещу постановлението на Министерския съвет, което въвежда лимита, и сезираха Комисията за защита от дискриминация в очакване на отговор от премиера. В момента в здравната каса има две специализирани комисии, които разглеждат молби за планово лечение в чужбина или одобряват възстановяване на средства, платени за ползвана спешна помощ в ЕС (например ако пациентът е бил без здравна карта или др.). През миналата година са издадени 76 разрешения за планово лечение. "Горещ картоф из студиата" „Аз се дразня не по-малко от вас. Нищо не налага да има специален фонд, който да разпределя пари за нуждаещи се, при положение че принципно здравната каса осигурява плащанията и не би трябвало да има разлика между операция на апендицит или на костен мозък", коментира премиерът по БТВ. Той изрази недоволството си, че министърът „търпи този горещ картоф да обикаля студиата". „Затова и Дянков правилно каза - трябват управленци", каза още Борисов, според когото Константинов носи цялата отговорност за ситуацията. Той допълни още, че ще помоли депутатите от ГЕРБ да подкрепят идеята даренията чрез SMS да бъдат освободени от ДДС. Нови "няколко дни" За пореден път Борисов обяви, че Константинов ще си отиде, ако до няколко дни „не влезе в час". Миналата седмица той му даде същия срок да се справи с цените на лекарствата. Предложените мерки обаче не бяха одобрени от депутатите и министърът трябва да представи нови. „Не, заклевам се, да пукна!", беше отговорът премиера на хипотезата, че пари от поскъпналите лекарства отивали в „черна каса" на ГЕРБ.
"Новинар" има нов собственик Вестникът е придобит от компания, близка до съдружниците в "Стандарт", "Шоу", "Доктор" и сайта blitz.bg Весислава Антонова От началото на март от редакционното каре на вестник "Новинар" се разбира, че има нов собственик. Справка в Търговския регистър показва, че решението за прехвърляне на 100% от собствеността е от 12 януари и сделката е била факт към 27 февруари. Любен Дилов, Николай Даковски и Емил Касабов прехвърлят дяловете си на "Агенция Витоша". Поредна сделка за един играч Търговският регистър дава основания да се смята, че новият собственик е свързан с дружеството "ГМ Прес", което през последната година изкупува медии. То притежава 30% от вестник "Стандарт", 50% от "Интермедиа" (собственикът на сайта "Блиц", вестниците "Шоу", "Доктор" и др.). Свързани със същата група фирми придобиха през миналата година и четири радиостанции и една телевизия. Така сделката за "Новинар" се оказва поредната стъпка в концентрирането на медийна собственост около компании, за които има основания да се предполага, че са свързани със собствениците на "Винпром Пещера". Новият издател Новият собственик на "Новинар" - "Агенция Витоша" ЕООД, пък се притежава от "Витоша ФМ" ЕООД. На пръв поглед фирмите на дружествата не говорят нищо, но по-детайлно вглеждане в управленския състав на компаниите описва интересна история на зависимости. Като управител на "Агенция Витоша" в Търговския регистър е записана Гергана Данова. Нейното име фигурира и като управител на "А. Е. Бест съксес сървисис България" (собственост на едноименна офшорка от Кипър), която в края на миналата година придоби радиостанциите от групата на скандинавската SBS Broadcasting Group (част от ProSiebenSat.1): "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. "Придобихме "Новинар", защото е силен бранд с 20-годишна история, и смятам, че присъединяването му към групата радиостанции и опита да оздравим всекидневника ще му помогнат да се справи с кризата на пазара", коментира пред "Капитал Daily" Гергана Данова. И неговите връзки "А. Е. Бест съксес сървисис България" е регистрирано през септември миналата година от пловдивския адвокат Светлин Панов с пълномощно от управителя на "А. Е. Best Success Services" Гергана Данова. Панов влиза в съвета на директорите и на "ГМ Прес" - дружеството, придобило дялове в "Стандарт" и "Интермедиа". Преди време той отказа категорично да коментира пред "Капитал" каква е връзката между "ГМ Прес" и "А. Е. Бест съксес сървисис". До редакционното приключване на "Капитал Daily" той не бе открит за коментар. Свързаността на Панов с "ГМ Прес" обаче дава основание да се смята, че компанията има общо и със сделката за радиостанциите и че иска да разшири медийното си влияние и на радиопазара. Съдружници в компанията са президентът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев, Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Преди няколко месеца фирмата беше създадена специално за сделката със "Стандарт". От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Пред "Капитал" рекламният директор в компанията Нешо Нешев неотдавна коментира, че Захариев няма нищо общо с "Винпром Пещера". Тогава и Георги Георгиев отрече партньорът му да има участие в "Кингс табако". Интересни са фактите и около собственика на "Агенция Витоша" - дружеството "Витоша ФМ". Негов управител е Драгомир Владов, който е и програмен директор на BBT. Каналът пък е собственост на "Нова българска медийна група", управлявана от бившата директорка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева. "Нямаме нищо общо със собственика на ВВТ. Медийният пазар е малък и хора, които разбират от медии, се намират трудно. Избрахме Драгомир Владов да ни консултира по определени проекти", коментира управителят на "Агенция Витоша" Гергана Данова. Промените във вестника От няколко дни "Новинар" няма и главен редактор. До неотдавна тази позиция се заемаше от журналистката Десислава Апостолова. Много вероятно е тя да остане в медиата, но не е сигурно, че ще бъде на позицията главен редактор. Представителят на новия собственик Гергана Данова поясни, че в момента текат консултации за главен редактор и до дни той ще бъде ясен. Изпълнителен директор на "Новинар" остава Николай Даковски. Председател на редакционния съвет в карето продължава да е Любен Дилов-син. Той не отговаряше на мобилния си телефон за коментар Издателите досега От 2005 г. съиздател на "Новинар" е Любен Дилонв-син заедно с компании, близки до някогашния председател на Столичния общински съвет Антоан Николов. През последните години и досега в карето на вестника той фигурира като председател на редакционния съвет. До 2007 г. собствеността в акционерното дружество "Новинар медиа" АД бе разпределена поравно между Мирослав Боршош и Любен Дилов–син. Предишният официален собственик на вестника беше група от приватизирани общински дружества от сферата на Антоан Николов. През 2007 г. Мирослав Боршош се раздели с "Новинар" и освободи и поста главен редактор. Това се случи, след като той прехвърли дела си в ИПК "Родина" на управляваната от Ирена Кръстева "Нова българска медийна група". Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|