Всеки втори българин живее с лишения

Нивото на материалните лишения се измерва като процент от хората, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от следните 9 неща -неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далеч от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на отоплението в дома, пералня, цветен телевизор, телефон или личен автомобил.

46 от хората у нас се съмняват в безопасността на предлаганите стоки, показва още допитването. За сравнение в Люксембург само 8 на сто от анкетираните изпитват съмнения относно качеството на напитките, храните и стоките за бита. Нашенецът е на последно място и по покупки чрез интернет. През 2010 г. едва 5 на сто от хората са ползвали възможностите на този вид търговия. За сравнение в Дания така пазаруват 68 на сто от запитаните, във Великобритания - 67 на сто, а в Холандия - 59 на сто, съобщи шефът на асоциацията Богомил Николов.

В България малко хора търсят правата сина потребители по съдебен път.

През 2009 г. в страната ни са заведени само 7 съдебни дела, докато във франция са 3766. Според Николов активността може да се засили чрез финансови стимули. Да се предложи например глобите, наложени на нелоялни търговци, да се дават на клиента, който е подал сигнала. По този начин в Дубай било премахнато неправилното паркиране по улиците.


35 лекарства, които купувахме в чужбина, ще се продават у нас

„Софарма Трейдинг" ще поддържа наличност от „дефицитните" медикаменти

Тридесет и пет вида животоспасяващи лекарства, които тежко болни българи и родители на деца с рак купуваха от чужбина, вече ще бъдат доставяни у нас. Това гарантира споразумение на Министерството на здравеопазването с най-големия ни дистрибутор на лекарства „Софарма Трейдинг". То беше обявено вчера от здравния министър д-р Стефан Константинов и Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма" и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

„Пациентите обикаляха Европа, защото производителите и дистрибуторите на тези препарати нямаха икономически интерес да ни ги доставят", обясни Константинов. Става дума за лекарства, чието годишно потребление се движи между 20-30 опаковки до 3000-4000. „Всеки един от медикаментите се приема от 20 до 400 болни", каза д-р Константинов. Затова МЗ решило да създаде условия „непривлекателните" препарати да стигат до пациентите.

„Това е проблем, който винаги е съществувал", напомни Огнян Донев. И разказа: „Доста хора, включително и някои от вас, обикновено звънят по телефона и казват:

„Еди-кое си лекарство трябва спешно да се намери. Три опаковки са нужни за майка ми, леля ми, за близък роднина..." Шефът на „Софарма" даде пример как търсен медикамент понякога струва 10 евро, а само за куриерската услуга болните плащат по 50 евро. „Ролята ни е проста - да поддържаме постоянна наличност на препаратите от списъка, който може да се допълва. Така че всеки един от тях да е на разположение на склад в България", обясни Донев. Според него става дума за блокиране на финансов ресурс от около 6 млн. лв. годишно. „Но като публични компании и в рамките на нашата социална отговорност се нагърбихме да го сторим", каза Донев.

Жестът на „Софарма" към държавата е трудът, който ще влага в доставката на медикаментите. А той е един и същ за осигуряването и на 5 опаковки, и на цяла кола с препарати.

Европейската комисия предупреди за последно българските власти, че в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО) има пропуски, които според нея могат да създадат риск за човешкото здраве и околната среда.

Ако не бъдат отстранени, комисията може да започне дело срещу страната ни в Съда на ЕС в Люксембург.

Европейска директива от 2009 година изисква на компетентните органи да се съобщава за всяка нова дейност или промяна в съществуваща дейност, свързана с ГМО, ако тя

крие опасности за човека и природата. Българският закон изисква да се съобщава само ако съществува нова научна или „друга" информация за такива опасности, пише комисията.

Междувременно в момента в Брюксел се провежда заседанието на Съвета на министрите по околна среда, в което участва и министър Нона Караджова.

В дневния ред е включен и дебат за изменение на директивата за геннмодифицираните организми. Предлага се държавите членки да имат възможността да ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на своя територия.


В Бенгази признаха:

За СПИН-а не са виновни българките
Муамар Кадафи е накарал със заплахи семействата на заразените сьс СПИН над 400 деца от Бенгази да си мълчат за епидемията в болницата „Ал фатех" и да подкрепят версията му, че виновни са били петте български медсестри и палестинецът Ашраф.

Това писа в сп. „Нюзуик" журналистът на свободна практика Майк Ел-кин след разговори с близки на жертвите в бунтовния либийски град. „Чакам 13 години, за да мога да изкажа мъката си, заплахите на Кадафи вече не могат да ме спрат", казва Закия Салтани. Синът й Ашур е бил. един от заразените със смъртоносния вирус.

„На 2 февруари 1998 г. (близо година преди там да заработят българките - б.р.) отидохме в болницата, защото Ашур имаше треска и кашлица, беше само на 4 месеца", подема историята си жената. Бебето останало на легло 2 дни, а малко след него пациентка там била и 5-годишната му сестра Муна.

„През октомври 1998 г. лекарите казаха, че има нещо в кръвта на децата, но не можели да определят със сигурност какво е, директорът на болницата ни заповяда да не казваме никому нищо", продължава Закия. Когато открили, че става въпрос за СПИН, властите им казали, че инфекцията идва от чужбина и че е засегнала само 10 деца.

Махмуд ал Агили пък разказва, че синът му хванал ХИВ през март 1998 г. „Настана истински бунт", спомня си Махмуд. Тогава Кадафи поканил засегнатите семейства в палатката си в Сирт. „Обеща ни всичко, каквото поискаме, но трябвало да си мълчим, защото, ако се разчуело извън Либия, близките ни щели да пострадат", продължава бащата.

А Закия го прекъсва: „Трудно ми бе да повярвам, че българките са виновни, но когато Ашур почина през 2005 г., нещо се пречупи. А и всички ги обвиняваха..."

Докато приказва, й звъни един от говорителите на засегнатите семейства - Ибрахим Орейби. Крещи й колко е глупава, че се е разприказвала. Ако в Триполи някой разберял, щели да спрат лекарствата за децата.


Болнични директори принуждавани да подписват празни записи
По предварително подготвен график от 9 до 17.45 ч. шефовете на 36 общински болници са привиквани вчера в МЗ. В дирекция "Бюджет и финанси" те трябвало да подпишат запис на заповед без попълнена сума и дата, с която се задължават безусловно да изплатят на МЗ до 21 април сумата, посочена от самото министерство. На всеки от 36-имата болнични шефове било устно обяснено, че срещу подписване на запис на заповед болниците ще получат дължимите им пари за работата на ТЕПК, хемодиализа, спешна помощ и реанимация. Според методиката сумата е 90% от получената през последното тримесечие. Пояснено било още, че който не подпише запис на заповед, няма да получи парите си, докато не бъде сключен договор със съответната болница.

Причината за новата приумица на МЗ била, че ведомството още не било готово с договорите, които трябваше да бъдат сключени в края на м.г. за дейността през 2011 г. Дадено е устно обещание, че след подписването на договорите записът на заповед ще бъде скъсан.

Отново започва внос на 35 жизненоважни препарата за лечение на ракови и хематологични заболявания, включително и при деца, за епилепсия, отравяния и др. заболявания. Сред тях е например диазепам на свещички, които се ползват при някои видове епилептични припадъци до идването на спешен екип, обясни доц. Венета Божинова, началник на клиниката по нервни болести за деца в болница "Св. Наум". От няколко години насам е спрял вносът на въпросните позиции, тъй като те се ползват от много малко пациенти, а и самите медикаменти са стари и евтини. По тази причина фармацевтичните фирми нямат финансов интерес да ги доставят. По данни на националните консултанти у нас нуждите годишно от подобни медикаменти варират от 20-30 опаковки до 3-4 хиляди. Някои дори не са регистрирани у нас, други, макар и разрешени, не се доставят и пациентите ги купуват от чужбина. Средният годишен оборот на една от споменатите лекарствени позиции е около 52 хил. лв., поясни

д-р Кунчо Трифонов; от анализаторската компания IMS. За да е сигурна доставката и да няма прекъсвания, МЗ ще инициира законодателни промени, обеща министър Стефан Константинов. Всеки производител, който реши да преустанови продажбите на лекарство от позитивния лекарствен списък, ако то е единствено по вид в страната, ще трябва да уведоми писмено министерството поне 2 години по-рано. Освен това той ще трябва да осигури достатъчно количества за задоволяване нуждите на страната през този период.


Над 55 на сто от българите мизерстват
Освен че гладуваме, сме и най-недоверчиви към безопасността на храните, които можем да си позволим, сочи проучване на ЕК
Българският потребител търпи най-големи материални лишения от всички граждани в страните от ЕС. Това показват данни от проучването "Индекс на потребителските пазари" на ЕК, публикувано през март и представено на пресконференция вчера.

Според данните 55.5 на сто от населението у нас е с мизерни материални възможности. В дъното на класацията са още Румъния (49 на сто) и Унгария (41 на сто). Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург, където процентът на материални лишения е 4 на сто, в Швеция и Холандия - с по 5 на сто. Средната стойност за ЕС на процента на материални лишения е 17 на сто.

Нивото на материални лишения се измерва като процент от жителите, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от деветте неща - неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на дома достатъчно топъл, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил. Според проучването българите са сред най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните. 46 на сто от анкетираните са заявили, че значителна част от хранителните продукти, които се продават на пазара, не са безопасни. Само румънците смятат, че ядат по-лоша храна от нас (50 на сто недоверие). Едва 8 на сто от хората в Люксембург, 9 на сто - в Холандия и Великобритания, и 11 на сто в Австрия се съмняват в безопасността на хранителните стоки, които се продават в търговската мрежа.

България е на последно място в ЕС според индекса "условия за потребителите" - с 42 на сто. Индексът се формира от фактори като доверие в изпълнителната власт, дейност на потребителските организации, процент на жалбите и удовлетвореност от разрешаването им, получени обезщетения и ниво на безопасност на стоките. Най-висок е индексът във Великобритания - 74 на сто, и в Ирландия - 72 на сто. Общо за Европа стойността му е 61 на сто.

Българите имат най-затруднен достъп до съдебната система в областта на потребителската защита в сравнение със страните от ЕС, показват още данните, представени по повод Световния ден на потребителите - 15 март. Председателят на "Активни потребители" Богомил Николов обясни, че в България за 2009 г. има само седем съдебни решения в областта, а във Франция те са били 3766. Друг проблем при потребителската защита са високите банкови такси за заплащане на глоби и други държавни налози. Като пример Николов посочи, че за да си извадите преписка, която струва 1 лв., банката взима такса от 5 лв


ХИВ-изнудването на Кадафи
С лъжливите обвинения срещу палестински лекар и пет български медицински сестри, че са заразили стотици деца с вируса на СПИН Либия съумя да получи стотици милиони долари помощ чрез изнудване.
Майк Елкин, "Нюзуик"

Закия Салтани е била предупредена да не разговаря с журналисти. Не я интересува. Чакала е 13 години да разкаже историята си и заплахите на либийското правителство сега не могат да я спрат. "След случилото се със семейството ми, какво повече могат да ми направят? Загърбих страха", казва тя.

В дома на неин приятел в Бенгази, гордо обвила раменете си с червено-черно-зеленото знаме на революцията против Кадафи, тя показва снимка в рамка на сина си Ашур. Той е починал от свързани със СПИН усложнения на здравето през май 2005 г. на 8-годишна възраст. Бил е едно от над 400-те либийски деца, приети в педиатричната болница "Ал Фатех" в Бенгази преди 13 години с обичайни оплаквания като настинка и болки в ушите.

Оттам си тръгват с вируса на СПИН - ХИВ. Подобно на Ашур около 60 от тях са починали впоследствие. Другите са на оцеляване.

До освобождаването на Бенгази от протестиращи срещу Кадафи на 20 февруари режимът бе в състояние да сплашва хората като Салтани и да ги принуждава да мълчат. Междувременно правителството обвини за епидемията пет български медицински сестри и един палестински лекар в болницата и лъжливо ги обвини, че целенасочено са заразили малките си пациенти, осъждайки ги на смърт.

Медиците в крайна сметка бяха освободени през 2007 г., но не и преди режимът да изтръгне от Източна Европа пакетна сделка за опрощаване на външния дълг и около 750 милиона долара в предполагаеми обезщетения и здравна помощ, както и сделка за развитие на гражданска ядрена енергетика и "много добро военно споразумение" (по думите на получилия образование във Великобритания син на Кадафи Сейф ал Ислам) с френското правителство "и други поверителни неща, които не бива да обсъждаме официално", каза усмихнато Сейф на "Нюзуик" навремето.

Сега Салтани и други либийци най-сетне проговарят. Тя казва, че това е първото интервю, което изобщо е давала - и гневът й срещу Муамар Кадафи и 41-годишната му диктатура започва да се излива. "На 2 февруари 1998 г. отидохме в болницата, защото Ашур има температура и кашлица. Беше на 4 месеца. Останахме два дни. Две седмици по-късно пак отидохме със същите проблеми." Малко след това тя е завела и 5-годишната си дъщеричка Муна в същата болница с висока температура. Муна също се е върнала у дома с ХИВ, макар че навремето Салтани е нямало как да знае, че децата й са се заразили.

Истината започнала да се разкрива няколко месеца по-късно. "През октомври научихме, че лекарите крият нещо. Казаха, че в кръвта му има нещо, което не могат да разпознаят. Директорът на болницата ни каза да не казваме нищо. Когато разбрахме, че е ХИВ, правителството ни каза, че заразата дошла извън Либия и че засегнала само 10 деца. Друг доктор дори се опита да ни убеди, че не било ХИВ, а туберкулоза".

Когато семействата в крайна сметка узнават колко деца са заразени, режимът изпратил голяма част от пациентите в Италия за прегледи и лечение. Дори и тогава режимът полага максимални усилия да потули епидемията. Мохамед Ел Агили, 20-годишен, казва, че е бил 8-годишен, когато родителите му го завели в "Ал Фатех" за очна операция през март 1998 година. Три дни по-късно се върнал вкъщи, още замаян от процедурата. Когато слуховете за СПИН плъзнали из града, той бил тестван за ХИВ заедно с всички други деца, които са били приети в болницата в началото на 1998 година. Резултатът бил позитивен.

"Когато научих, се разтичах из улиците и крещях като побъркан", казва баща му Махмуд. "Постарахме се правителството да ни чуе. Кадафи покани всички семейства в шатра в пустинята при Сирт. Каза ни, че ще ни даде каквото поискаме, но трябва да мълчим. 'Не искаме чужденци да се намесват. Не искаме това да излиза извън Либия', ни каза Кадафи. Той ни предупреди, че роднините ни извън Либия ще са в опасност, ако проговорим. Бяхме уплашени. Трябваше да мълчим."

Потулването на новината може и да е обслужило целите на Кадафи, но не помага на младия Мохамед да се справи с безсърдечните си съученици. Те го тормозят, докато накрая той спира да ходи на училище на 12-годишна възраст. Ревностен фен на футболния отбор "Реал Мадрид", сега той помага на брат си в магазин за мобилни телефони близо до дома им. Запитан за бъдещето си, болният от ХИВ се усмихва на наивността на въпроса. "Моето поколение не мисли за бъдещето. И да не беше тая болест, Кадафи унищожи бъдещето на всички ни", казва той.

Макар и причината за избухването на епидемията да остава загадка, външни проучвания я обясняват с лошите хигиенни условия в болницата, вместо с ширещите се из Либия теории на конспирацията. Според доклад на италианска медицинска анкетна комисия от 2002 г. всички заразени деца са получавали интравенозно течности, антибиотици, стероиди или бронходилататори, но не и кръв или кръвни продукти.

Салтани казва, че й е било трудно да приеме твърденията на режима, отправени срещу чуждестранните медици в болницата. "Отначало не вярвах, че са те. Палестинският доктор и българките винаги се бяха грижили добре за децата, но всички обвиняваха тях, така че повярвахме. Искахме да застанем пред тях лице в лице, но правителството не ни разреши", казва тя.

Чуждестранните медици обаче стават полезни изкупителни жертви - и доходоносни заложници. Откупът, който Кадафи получава, за да ги освободи, му позволява да плати на семействата на жертвите по около 1 милион долара, с което си купува още малко мълчание.

В продължение на 41 години той контролира страната чрез комбинация от насилие, сплашване и стратегически парични плащания. Да проверяваш докъде се простират наложените от режима ограничения над свободата на словото означавало да рискуваш да бъдеш хвърлен в затвора, изтезаван и убит.

А старите навици се запазват дори в освободения Бенгази, където всекидневно се провеждат митинги против Кадафи. Сегашният директор на болницата "Ал Фатех", който е бил лекар там при избухването на епидемията, отказва да говори по въпроса, докато Кадафи държи Триполи.

Точно преди Салтани да започне интервюто си, телефонът й иззвънява. Обажда се Ибрахим Ел Орайби, посредникът на семействата на болните от ХИВ с режима. Тя включва високоговорителя, за да може репортерът да чува разговора. Той се развиква на Салтани, че е нарушила наложената от правителството заповед за неразкриване на информация.

"Ако Триполи разбере, ще се ядосат и ще спрат да пращат лекарства за СПИН в Бенгази!", крещи Орайби. Това може да е смъртна присъда за Салтани: самата тя се е заразила със СПИН, като е кърмила Ашур. Според лекари това се случва рядко, но е възможно. Тя взима антиретровирусни лекарства от една година и й остават само за още два месеца.

Тя обаче отказва да отстъпи. "Вече не вярвам на нищо, казано от Кадафи. 13 години мълчах и ми омръзна. Искам да се боря", отговаря Салтани. Посредникът я умолява: "Не проговаряй, докато не получим лекарствата." Салтани е непреклонна. "Кадафи трябва да си върви, а ти можеш да си вървиш заедно с него. Чаках 13 години и повече няма да чакам. Той е лъжец и ще говоря с когото си искам", казва тя.

Салтани затваря телефона и започва да дава интервюто си.