Искат повторна експертиза за смъртта на родилка

Повторна експертиза за смъртта на 28-годишната родилка от Пазарджик Десислава Низамова поиска наблюдаващият прокурор Васил Малинов. Този път обаче в нея ще бъдат включени кардиолог и анестезиолог. Първоначалната тройна експертиза не откри лекарска грешка при цезаровото сечение, след което на 18 май в местната частна болница "Хигия" издъхна младата майка. Тримата патоанатоми, сред които и ексшефът на областната болница д-р Петко Митев, са се произнесли, че причина за смъртта на Десислава е околородова кардиомиопатия, поясни говорителят на местното държавно обвинение прокурор Снежана Стоянова. Заболяването е изключително рядко и се развива или в последния месец на бременността, или в рамките на първите пет месеца след раждането, и не подлежи на диагностициране. Изходът от него е различен - от клинично подобрение до бързо влошаване, което не може да се лекува и изисква сърдечна трансплантация. Преди да издъхне в ръцете на лекарите, родилката получила гърч, който влошил рязко кръвното налягане и пулса й.

Аутопсията на близначето Жаклин, което почина в неделя сутринта, е била заснета с видеокамера, научи „Монитор". Стана ясно също, че са направени и много снимки на всички по-важни моменти от аутопсията. Това се налагало, в случай че се появят спорове за причините за смъртта на Жаклин.

История

Последици

С отпадането на първоначал­ния патент пада и изключи­телното право за производ­ство, държано от развойната компания. Смята се, че 20 години е достатъчен период, през който да се възвърне милиардната инвестиция по разработването, тестването и налагането на пазара на едно лекарство. По изчисления на консултантската компания Bain&Company само през периода 1995-2002 г. разходите по пускането на едно лекарство на пазара скачат с 55% - от 1.1 млрд. USD на 1.7 млрд. USD. Това, кое­то следва след 20-те години монопол (или малко повече заради различните лицензни удължавания), е кошмарът на всички компании от т. нар. Голяма Фарма - залива­нето на пазара с идентични, но по-евтини варианти на лекарството, при което при­ходите, които то генерира за компанията, падат с 40, 60 и дори 70%.

Дебнене

Решения

През последните години има тенденция оригиналните конвенционални лекарства да се заменят с биотехнологични медикаменти, които нямат странични ефекти, ка­за изпълнителният директор на Асоциацията на чуждите производители на лекарства Диян Денев за в. „Пари". По думите му обаче те са прекалено скъпи и почти не присъстват на българския пазар.

Консолидация

Под натиска на тези съобра­жения 2009 г. беше годината, когато консолидацията на фармацевтичния пазар ста­на очевидна за всички. Три мегасливания дадоха тона. Първи бяха Pfizer и Wyeth. Сделката за 68 млрд. USD трябва да помогне на Pfizer да обезпечи приходите си след изтичане на лиценза

на Lipitor през тази година. Споразумението доведе и до орязване на разходите чрез съкращения, които се очаква да засегнат близо 20 000 ду­ши. План за съкращаване на 15% от общата работна сила фигурираше и при сливането на Merck&Co и Schering-Plough на обща стойност 41.1 млрд. USD. Ho както и при третата от сделките на 2009 г, - придобиването на Genentech от Roche за 41 млрд. USD, решаващото съображение се изразява в попълването на продуктовата линия с нови „блокбастъри", или доходоносни нишови лекарства.

Алтернативи

Придобиването на нови „дойни крави" обаче, освен

че е скъпо, е и временно решение. Затова все пове­че фармацевтични гиганти търсят други дългосрочни решения - разчупване на интегрирания модел чрез изнасяне на част от развой­ната дейност към външни лаборатории. Друг вариант е преориентиране към би­отехнологични или тясно специализирани етични ле­карства, които е малко веро­ятно да бъдат „саботирани" от генерични конкуренти. Придобиването на генерич­ни компании и нахлуване­то на по-малко преситени пазари също е възможно решение.

Следва продължение

Очакваните сривове в прихо­дите през следващите години

след навлизането на генерич­на конкуренция принудиха „Голямата Фарма" да търси лесен изход чрез изкупуване на това, което й липсва - це­ли компании с иновативни продуктови линии. Но ефек­тивността и иновативността имат граници и една от тях е размерът на фирмата. За­това в бъдеще все по-често гигантите ще трябва да „де­легират" част от дейността си на външни изпълнители и да се фокусират върху това, което носи истинска добаве­на стойност. Така по време на залеза на блокбастърите от „Фармавуц" вече просве­тват звездите на специали­зираните нишови лекарства и на евтините „независими" генерици.

Марина Узунова


Производителите гледат към нови пазари
Придобивания и партньорства помагат на големите компании да запазят позиции

Придобиването на генерич­ни компании и нахлуването на по-малко преситени па­зари, като Източна Европа, Китай, Индия и Япония, е един от начините за фар­мацевтичните гиганти да се справят с изтичането на ключови лекарствени па­тенти.

Придобивания

Така в началото на 2009 г. Sanofi-Aventis придоби чешката генерична фирма Zentiva за 2.6 млрд. USD, с което заяви решимостта си да присъства трайно на източноевропейския пазар. Компанията изку­пи и японския генеричен производител Nichi-iko Pharmaceuticals за около 55 млн. USD по-рано тази година, както и индийска­та Shantha Biotechnics за 783 млн. USD. Световната Astellas Pharma също е привлечена от биотехнологичните решения - сливането с OSI Pharmaceuticals на обща стойност 4 млрд. USD тряб­ва да помогне на плановете й да стане световен лидер в онкологичните медика­менти. Novartis поддържа генеричен филиал от 2003 г. чрез Sandoz, към който наскоро беше добавен спе­циализираният в онколо­гичните лекарства отдел на EBEWE Pharmaceuticals в сделка за 1.2 млрд. USD.

Собствени варианти

Чрез съвместно споразуме­ние от година Pfizer прода­ва в САЩ и Европа свои варианти на близо 60 ле­карства с изтекъл лиценз от индийските Aurobindo Pharma и Claris Lifesciences. А след основаването на об­ща компания с конкурента Pfizer, която специализира в развиването, тестването и маркетирането на лекарства за ХИВ, GlaxoSmithKline посегна към Африка чрез изкупуването на 16% от ге­неричния лидер на Черния континент Aspen Pharmacare за 268 млн. USD.

Проблемът е, че са прекалено скъпи и на практика почти не са представени на българския пазар. Системата в Бълга­рия не е готова да приеме подобни препарати. Но така или иначе в тях е бъ­дещето. Затова и големите компании вече не разчитат единствено на конвенцио­нални медикаменти

Дори в световен мащаб биотехнологичните препарати все още не са достатъчно популярни, ко­ето принуждава големите фармацевтични компании да изкупуват генерични компании, за да попълват портфолиото си. Изчакват системата да бъде готова, за да приеме биотехноло­гичните препарати.


Ще се възползваме от всяка възможност
Следим всеки списък на изтичащи патенти, за да сме готови, когато те паднат, да излезем на пазара с конкретен про­дукт. За разработването на самия продукт обикновено са нужни 1 до 2 години. Затова според правилата ние имаме право 2 години преди изтичането на па­тента да започнем разра­ботки и тестове. Можете да бъде сигурни, че ще се възползваме от възмож­ностите. Ако не ние, някой от конкурентите ни със сигурност вече работи над част от лекарствата.

Огнян Донев, изп. директор на „Софарма"


Рядка болест спряла сърцето на родилка
Окопородова кардиомиопатия е причина за смъртта на 28-годишната Десислава Низамова, която издъхна на 18 май на операционната маса в частна болница " Хигия" в Пазарджик при раждането на близнаците си. Това е резултатът от тройната съдебна експертиза. Болестта е много рядка. Сърцето спира внезапно, обясниха лекари.


Софийската колегия на Българския лекарски съюз вчера откри паметна плоча на Първа градска болница в столицата в памет на репресираните лекари и студенти медици по време на комунистическия режим.


Доктори: Свиквайте със смъртта в болниците

Всеки ден на 1000 души се отказва лечение заради делегираните бюджети
Не се учудвайте на зачестилите смъртни случаи в болниците, свиквайте с тях, деле­гираните бюджети во­дят до това, обяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита пра­вата в здравеопазване­то вчера. Има системна грешка и тя се нарича

делегиран бюджет, кой­то ще убие българското здравеопазване, подчер­та д-р Кацаров. Всеки ден на 1000 души се отказва правото на бол­нично лечение заради тези бюджети, подчерта кардиологът проф. Мла­ден Григоров. Главният секретар на БЛС Димитър Ленков пък заяви, че законите не важат за НЗОК, която не плаща на лекарите за вече свършена работа и през цялото време твърди, че няма пари, а има 800 000 млн. лева резерв. Да не говорим, че ни­къде в света касата ня­ма право да казва кой къде да се лекува, както става сега с делегира­ните бюджети. Илко Семерджиев, бивш шеф на НЗОК, пък отбеля­за, че в здравеопазва­нето терминът делеги­ран бюджет убива сис­темата, убива мотива­цията, а накрая убива и пациента. Ако не се вземат мерки в рамките на следващите 100 до 200 дни, здравеопазва­нето ще колабира, ка­тегоричен бе той. Тряб­ва да има симетрия между цели и ресурси -не може бюджетът да е 2,5 млн. лв. и да има 829 млн. лв. излишък, каза Семерджиев.

Според кардиолога проф. Младен Григоров с реформа­та в здравеопазването 1000 болни на ден няма да имат право на болнично лечение. Нещата се решават от хора, които никога през живота си не са се сблъсквали с болен, не са лекували и хрема, посо­чи той и у точни, че през 2009 година са били отпуснати сред­ства за 1 512 169 хоспитали­зирани пациенти, сега те са 368 000 по-малко. Делегирани­те бюджети стигат до 100-ия пациент и тогава възниква въп­росът, какво правим със 101-вия, когато тази болница е свършила делегирания бю­джет, къде отива правото на пациента да получи лекарска помощ, риторично попита той.

Никъде в света касата ня­ма право да навигира паци­енти и няма право да казва, кой къде да се лекува, както става сега с делегираните бю­джети, каза директорът на бол­ницата в Ботевград Филип Филев. Не живеем ли в правова държава със свободна иконо­мика и кой дава правото на министъра на здравеопазва­нето да преобразува едно ле­чебно заведение в хоспис, по­пита той. Реформите трябва да започнат от главата, от голе­мите болници - там е голямо­то изтичане на пари, там ни­кой не знае кога са запалени лампите, там са рушветите, за­щото там са великите специа­листи, посочи Филев.

Иванка Кръстева, правен юрист от НЗОК, обяви, че проверка на касата за февруари и март е установила, че има прекалено висока хоспитали­зация при липса на епидемия и парите отчетени за болнич­на помощ са 109 млн. лв. при предвидени по-малко. Кръсте­ва посочи, че това ще доведе до „страшен финансов резул­тат". Тя каза, че се обсъжда делегираните бюджети да се връчват в началото на триме­сечието.

Според Илко Семерджиев, бивш директор на НЗОК, тер­минът „делегиран бюджет" в здравеопазването убива сис­темата, убива мотивацията, убива накрая и пациента. Ако не се вземат мерки в рамките на следващите 100 до 200 дни здравеопазването ще колабира, предупреди Семерджиев.

Димитър Ленков, секретар на Българския лекарски съюз алармира, че здравната каса не се разппаща с болниците на 100 %. По думите му има болници, на които не им е пла­тено изработеното за февруа­ри и март. За НЗОК важат ли законите на тази страна, или не, попита той.

Ленков предложи екстрава­гантната идея абортите по же­лание да се правят в доболничната помощ, за да не се товари касата да плаща за хоспитализация за аборт. В много страни доброволните аборти се правят в доболничната помощ, аргументира се Ленков, но не пожела да обяс­ни дали със спестните пари няма да се рискува здравето на пациентките.


Гиньо Ганев - Административни решения застрашават здравето
Омбудсманът Гиньо Ганев смята, че някои административни реше­ния в здравноосигурителната система имат характер на бъдещо ог­раничение на пациентските права. Обществе­ното обсъждане, орга­низирано от него, е по повод решението на надзора на НЗОК, с ко­ето се приемат правила за определяне на деле­гираните бюджети за болнична медицинска помощ. От НЗОК са изпратени писма до всич­ки болници, с които ги информира, че те или трябва да сключат анекс към настоящите си дого­вори, или заплащането на дейността им ще бъде спряно изцяло. Анексът предвижда за­плащане на предвари­телно определена сума за всяка болница, неза­висимо от количеството и качеството на извър­шената дейност.

Преобладаващото мнение е, че размерът на предвидените делеги­рани бюджети е недо­статъчен и поставя под въпрос възможността за функциониране на пове­чето от болниците, още повече че ограничение­то се въвежда със задна дата - от 1 април. Това неизбежно ще доведе до продължаващо нараст­ване на дълговете и допълнителна демотивация на лекарите и дру­гия медицински персо­нал, предупреждават специалистите.

От организацията се надяват параметрите в бюджета за здравеопазва­не да бъдат коригирани и здравното министерство да не бъде лишавано от 26 млн. лв., както предвиж­да актуализацията. По вре­ме на криза не може про­блемът да се прехвърля от здравата на болната гла­ва, посочи Захариева.

По повод думите на здравния министър, че средствата за лекарства няма да се пипат, тя ко­ментира: "На думи вече се наслушахме."

Основните притесне­ния на Българския паци­ентски форум са, че ще се увеличи листата на чакащите, страдащи от редки болести, диализираните, трансплантираните и онкоболните.

Депутатите трябва да преосмислят актуализа­цията на бюджета, кате­горична е Теодора Заха­риева. Тя призова при гласуването народните представители да се за­мислят, че и техни близки и приятели са засегнати от социално значими за­болявания. От форума по­сочиха, че са готови и на протести.


Експерти прогнозираха срив на здравната система
Проф. Младен Григоров, кардиолог:

Заради делегираните бюджети болниците ще приемат с 1000 пациенти по малко на ден
До края на месеца трябва да се вземат адекватни мерки в здравеопазването, в противен случай в следващите 100-200 дни то ще колабира. Тази прогноза направи бившият здравен министър Илко Семерджиев на дискусия за делегираните бюджети на болниците, инициирана от омбудсмана Гиньо Ганев.

От Български пациентски форум пък обявиха, че подготвят протест заради орязаните с актуализацията на бюджета пари за здравния сектор. Средствата на здравното министерство ще бъдат намалени с 23%, като само за медикаменти те ще бъдат с 26 млн. лв. по-малко.

Системата не може да работи нормално с делегирани бюджети за болниците и все по-големи икономии в разходите за лекарства, лечение и профилактика, заявиха участниците във форума.

Според Семерджиев с делегиран бюджет може да се управляват държавните училища, но не и лечебни заведения. "По този начин се убива системата, убива се мотивацията, а най-накрая се убиват и пациентите", каза той.

Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, след като парите на касата ще се разпределят административно, най-добре е НЗОК да се закрие. "Това може да се прави от служител на финансовото министерство, защо трябва да издържаме огромната администрация на касата", попита той. Кацаров определи лимитите за болниците като удар срещу пациентите, защото както и да работи лекарят, ще получава една и съща сума.

"През миналата година болниците са лекували 1.5 млн. души. С въвеждането на делегирани бюджети те ще трябва да приемат 368 хил. души по-малко, или всеки ден 1000 нуждаещи се от медицински помощ ще остават без лечение, заяви и един от водещите български кардиолози - Младен Григоров.

Управляващите обичат да повтарят, че няма да наливат средства в нереформирана здравна система. Ами реформирайте я, заради вашата несвършена работа страдат пациентите, заяви още той.

Шефът на правния отдел в здравната каса Ивана Кръстева отговори на критиките с аргумента, че институцията е длъжна да спазва бюджета си.

"При прогнозирани 80 млн. лв. за месец през март болниците са отчели дейности за 108-109 млн. лв. Ако нещата останат така, парите на касата ще свършат и никой няма да може да се лекува", подчерта тя.

Лекарите пък поискаха министерството и здравната каса да създадат регламент, по който болниците да знаят кога трябва да приемат пациенти и кога да ги връщат. Ако при нас идват 101 пациенти, а лимитът ни позволява да лекуваме 100, нека министерството и касата определят как да избираме кого да върнем, иначе винаги медиците ще излизат виновни, каза главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков.

В края на дискусията стана ясно, че пациентските организации са готови за протест през следващата сряда. "Стига вече, от 2005 г. ни лъжат, че ще имаме нормално здравеопазване. Ще напълним площадите", заяви Теодора Захариева от Български пациентски форум.