17 февруари 2014 г. Тема: здравеопазване

За близо две години държавата е наложила глоби за 883 523 лв. за нарушения на забраната за пушене. Реално обаче са събрани 364 175 лв., или 41%.

По закон глоби се налагат както на пушачи, които са димили на непозволени места, така и на собственици на заведения или фирми, неспазили цигареното ембарго за закритите помещения. Данните за наложените глоби са за цялата 2012-а и за 2013-а, но без последните й два месеца. Това пише в отговор на здравния министър д-р Таня Андреева до депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова, която е и бивш здравен министър, научи „Труд".

Ограничението за пушене на закрито влезе в сила на 1 юни 2012 г. Анализът на данните показва, че най-много наложени глоби през 2012 г. има през декември - 76 750 лв. През 2013 година инспекторите са били „най-продуктивни" през март. Тогава са подпечатани глоби за 112 790 лв.

„Ако съпоставим данните за по-студените месеци на 2012-а като септември и октомври с тези през 2013-а, ще видим, че по времето на ГЕРБ контролът е бил двойно по-ефективен и тогава са наложени два пъти повече глоби", коментира Десислава Атанасова. Според нея фактът, че забраната не се спазва в последно време се дължи на противоречивата позиция на управляващите, които имаха намерение, и то все още съществува, за отпадане на ограничението.

Според Закона за здравето всеки българин, който пуши на закрито, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв. При едноличните търговци тарифата е от 1000 до 1500 лв., при „рецидив" - от 1500 до 3000лв. А при юридическите лица наказанието започва от 3000 лв. и стига до 10 000 лв.

„Санкциите са достатъчни, но уви, не се събират, а с тях при политическа воля може да се покрият много здравни грижи във фалиралата ни система", коментираха лекари. Както се и очакваше, тъй като и практиката по света е такава, тоталната забрана доведе до по-малко инфаркти м.г. - с близо 2000. През 2013-а сърдечното заболяване е застигнало39 605 българи, а през 2012-а - 41 359 души. „Положителната тенденция категорично се дължи на забраната за пушене на закрито, но и на масовата пропаганда за здравословен начин на живот", смята доц. Иво Петров, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Проучване от края на миналата година показа, че 57% от българите подкрепят действащата забрана за пушене в ресторанти, заведения и барове и не трябва да се отменя. По-голямата част от подкрепящите я са непушачи, но един от трима пушачи също застават зад ограничението, установи агенцията за маркетингови изследвания „Ноема". Според друго проучване от въвеждането на забраната през юни 2012-а до края на 2013-а пушачите у нас са намалели с 3% и са станали 45% от населението, като 56% от тях са мъже, а 34 на сто - жени.

2012 г. 2013 г.

Наложени глоби Събрани Наложени глоби Събрани

292 773 лв. 92120 лв 590 750 лв. 272 055 лв.

Един от тези служители е Емилия Кунева, за която от МЗ потвърдиха, че е над 75 г., а според работещи с нея е над 80. Тя силно изненадала членовете на работна група, заела се да изготвя промени, отнасящи се до психиатричната помощ.

Кунева била експерт в дирекцията, която е отговорна за работата на ТЕЛК и НЕЛК, посочиха от МЗ. Ведомството не я освобождавало, защото нямало желаещи да заемат длъжността й, тъй като възнаграждението й било изключително ниско. На щат в МЗ

работят 253-а чиновници.

Подобно на здравната и пенсионната реформа има своя доайен. Шефът на правната дирекция в социалното министерство Емил Мирославов отдавна е навършил пенсионна възраст, но по всеобщо мнение е сред най-добрите експерти, заради което нито един министър досега не си е позволил да го пенсионира.


Разходите растат пo-бързо от доходите
Разходите на домакинствата у нас нарастват по-бързо от доходите им. В периода 2007-2013 г. постъпленията в семейния портфейл са набъбнали с 37,6%, а харчовете - с 43,8%. Това става ясно от данните на НСИ.

Числата показват съществени изменения в структурата на доходите. Делът на заплатата се е увеличил от 44 на 53%, а на пенсиите от 20 - на 25%. За сметка на това в значително по-малка стелен домакинствата разчитат на приходи от продажба на собственост, изтегляне на спестявания или теглене на заем.

При разходите най-голямото перо продължават да са осигуряването на прехраната и плащането на битовите сметки, за които отива всеки втори лев. За сметка на това делът на разходите за нови облекла и обувки, както и за свободното време, култура и образование, продължава да бъде пренебрежимо малък - по едва 4% от общите харчове.

Данните на Евростат показват, че през 2012 г. едно българско домакинство харчи 49% от средното за ЕС. Цената на храната у нас е била 67% от средното ниво, но доходите ни са едва 47% от европейските.

Числата показват, че заплащането на труда у нас е нараснало най-много през 2007 г. Тогава средното възнаграждение се е увеличило с близо 100 лв. или 25%. Висок ръст е имало и в пред-кризисната 2008 г. Въпреки разразилата се икономическата криза през следващите четири години увеличението на заплатите запазва двуцифрения си ръст на годишна база.

Играта на числата

Според анализаторите на трудовия пазар това се дължи не толкова на реалното повишение на възнагражденията, а на съкращаването на стотици хиляди нискоквалифицирани работници, които получават и по-ниски заплати. Така на пазара на труда са останали по-опитни и образовани кадри, които са и по-добре платени. За последните 7 години средната заплата е нараснала с най-малко през миналата 2013 г. - 9,4%.

Статистиката показва, че селското стопанство е рекордьор по ръст на възнагражденията. В периода 2007-2013 г. средната месечна заплата в сектора е скочила 2,6 пъти - от 268 лв. на 710 лв. Въпреки това работниците в земеделието продължават да бъдат сред най-зле платените, което до голяма степен се дължи и на ниската добавена стойност в отрасъла. Подобен ръст на възнагражденията е имало и в търговията. И тук, както и в агросектора, заплащането остава под средното за страната.

934 лв. Подобен ръст има и в производството и разпределението на ток и газ. Възнагражденията в енергетиката обаче са близо двойно по-високи от тези на учителите.

Най-скромно е нарастването на средната заплата в транспорта. Възнагражденията в сектора са се увеличили с 60% след влизането на България в ЕС и остават под средното заплащане в страната.

Прави впечатление, че през последните седем години заплащането на труда в частните компании се е увеличило със 129%, което е значително по-бързо спрямо обществения сектор, където ръстът е със 107%. Въпреки това в масовия случай частниците декларират пред националната статистика по-ниски заплати от средната за страната.

В края на 2013 г. най-добре платени са служителите в сектор „Създаване и разпространение на информация", които получават средно по 1906 лв. на месец. Браншът обединява много икономически дейности, но до голяма степен високите заплати се дължат на огромното търсене на висококвалифицирани компютърни специалисти.

Сравнението с данните на Евростат показва, че въпреки привидно огромния ръст на средната заплата България продължава да изостава значително дори и от страните от бившия социалистически блок. За последните 10 години заплатите у нас са се повишили от 24 до 47% от средното ниво за Европа.

Кога ще ги стигнем

Пропастта спрямо доходите в развитите държави обаче продължава да е отчайваща. За да заработи брутната годишна заплата на един средностатистически датчанин, един българин трябва да се труди почти 13 години. На светлинни години сме и спрямо Люксембург, Белгия, Холандия, Швеция, Финландия, Австрия, Германия, Великобритания. Средното заплащане в тези страни е 10 пъти по-високо отколкото у нас.

Изоставането ни в доходите от бившите соцстрани Чехия, Естония, Полша и Словакия е между 2 и 3 пъти. По-малка е разликата с Литва и Латвия. Най-близо до нашата черга е Румъния, където средното брутно годишно възнаграждение е с 31% по-високо спрямо родните стандарти.
Снимка на три колони- Доходите на българина изостават спрямо цените на техниката - с годишната си заплата средностатистическият нашенец в момента може да купи 7 телевизора. Преди влизането ни в ЕС доходът беше достатъчен за 8 приемника




4-годишно в болница Трифон Зарезан

Глоби за родители на пияни деца искат спешните лекари в Благоевград
ТОНИ МАСКРЪЧКА

4-годишно дете стана най-малкият пиян пациент на благоевградската болница. Сашко от ромската махала в Симитли бил приет към 1,30 ч в Спешно приемно отделение (СПО). Пристигнал с майка си, която притеснена обяснила, че май детето й изпило две чаши вино.

„Майката първо обяснила, че май момченцето изпило една чаша, после пък - че били две. Когато колегите я попитали как така е оставила през нощта детето си без надзор и е позволила да пие алкохол, тя се отрекла от думите си. После пък казала, че пило нещо друго, не алкохол", разказа началникът на СПО д-р Владимир Рабажийски.

Състоянието на детето не било тревожно. Направено му е вливане на глюкоза като презастраховка от страна на медиците. След кратък престой за наблюдение майката и детето са пуснати да се прибират. „Първо - каква е тази майка, чието дете не спи в полунощ! В същото време тя дори не знае какво е пило детето й! Крайно време е да се налагат глоби на такива родители и социалните служби и тези за закрила на детето да реагират веднага", възмущава се д-р Рабаджийски.

Навръх празника на виното спешните медици са свестявали и 13-годишно момче от с. Пороминово. То празнувало в Благоевград с приятели и прекалило с алкохола. Настанили го за няколко часа в отделението, направили му вливания, докато изтрезнее и родителите дойдат да си го приберат вкъщи.

„В нашето отделение въведохме ред при приема на пияни, но не сме изтрезвител и трябва да се плаща. Децата, разбира се, не могат да платят, но да се бръкнат в джоба родителите им. Как може да пуснат ученик през нощта по заведенията или по квартирите да пие! Само солидни глоби за тях ще ги принудят да оказват контрол върху децата си", настоява д-р Рабаджийски. Той твърди, че приемането на пияни за свестяване в отделението отдавна е станало ежедневие за спешните медици.

Двойният празник освен с алкохол, бе белязан и с кръв в Благоевградско. В заведение в симитлийското село Брежа-ни се разразил масов бой. Няколко души били с окървавени лица, но отказали настаняване в болница и медицинска помощ. Мъж от с. Бараково пък е приет в спешното отделение с прободна рана в кръста. Получил я при скандал със свой съселянин. Когато медиците му казали, че трябва да информират полицията, мъжът бързо си тръгнал.


Информационна система за борба с раковите заболявания
се прави по инициатива на евродепутата д-р Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент. В отделни страни от ЕС вече работят такива системи, съхраняващи данни за случаите на онкологични заболявания и лечението им, научните изследвания, разработката на нови лекарствени средства и методи за лечение. Сега предстои свързването им, което ще подобри борбата с коварната болест и профилактиката. Всяка година 3,2 млн. европейци чуват страшната диагноза, а 1,8 млн. умират.


От днес ген. Тонев е зам.-кмет на София по здравеопазването
От днес ген. Стоян Тонев става зам.-кмет на София. Очаква се официалното му назначаване, съобщиха от Столичната община.

Ген. Тонев, дългогодишен бивш шеф на военномедицинска академия, е осмият заместник на Йорданка Фандъкова и ще отговаря за здравеопазването. Наскоро общинският съвет гласува структурни промени и раздели ресора на другия

заместник Албена Атанасова, която досега отговаряше за здравеопазването и социалните дейности.

Първата задача, с която ще се заеме ген. Тонев, е изграждането на специализирана общинска спешна помощ. Тя ще има 14 линейки, които ще обгрижват деца до 1 г., възрастни хора над 75 г., страдащи от психиатрични и инфекциозни заболявания.

След въвеждането му работодателите няма да се редят на опашки, за да предават болничните листове на служителите си. Обикновено това се случва всеки месец около 15-о число - последният ден за внасяне на болнични за предходния месец. Те ще се изпращат директно от личните лекари до НОИ по електронен път.

Облекчението ще е голямо - по данни на НОИ само за м.г. са изплатени близо 2,4 млн. обезщетения за болест.

Изпратеният от личния лекар директно в НОИ болничен лист ще се регистрира автоматично и ще има уникален номер. Докторите ще го разпечатват и ще го дават на пациента, за да го представи на работодателя си. А той ще трябва да подаде към НОИ също по електронен път само приложението с информацията за стажа, заплатата и работните дни в посочения период на служителя.

Ще се намалят и грешките, които лекарите допускат и заради които се бавят парите от НОИ. Електронният вариант ще има автоматични контроли, които няма да позволят издаване на болничен за повече дни, отколкото има право пациентът. Годишно всеки има право на 40 дни, за всеки следващ се иска решение на лекарска комисия.

Ако лекарският кабинет е на място без интернет, лекарят ще трябва в срок до две седмици да намери начин да изпрати болничните. До няколко месеца от влизане в сила на промените ще важи и хартиеният вариант, след което ще отпадне изцяло. (24 часа)

Експертите на Националния осигурителен институт отдавна работят върху проекта и вече са на финала. Ако всичко върви по план, от 1 декември болничният директно ще се изпраща от личните лекари до НОИ по електронен път.

Облекчението за бизнеса ще е огромно, ако се съди по данните на НОИ за изплатените обезщетения за болест - за цялата 2013 г. са изплатени близо 2,4 млн. броя. Електронното подаване на болничния ще е от полза и за самите болни - НОИ ще им превежда парите по-бързо, смятат експертите.

По електронен път личните лекари ще изпращат болничния директно на НОИ. Той ще се регистрира автоматично и ще има уникален номер. Лекарите ще го разпечатват и ще го дават на пациента, за да го представи на работодателя си, а той ще трябва единствено да подава към НОИ по електронен път приложението с информацията за стажа, заплатата и работните дни в посочения период на служителя.

Нов метод, който отпушва кръвоносните съдове, хранещи сърцето, показаха вчера в болница „Токуда". С помощта на белгийския професор Ги Хендрикс български кардиолози спасиха трима души с тежка исхемична болест на сърцето и инфаркт. „Чрез ротаблацията механично се разбиват калцият и плаките, които се натрупват в съдовете и предизвикват инфаркт, защото до сърцето не стига достатъчно кръв", обясни за „Преса" началникът на отделението по кардиология в „Токуда" д-р Валери Гелев. Манипулацията трае около час и замества класическата отворена сърдечна операция, която крие риск от много повече усложнения за пациентите. Високотехнологичният метод лекува с помощта на диамантени частици. Те стигат до запушената артерия с помощта на свредел, който се вкарва чрез катетър през ръката или крака на болния. Тези диамантени частици се въртят със скорост над 150 000 оборота в минута и така разбиват калция и плаките. „Има пациенти, при които е невъзможно да се сложи стент, ако преди това не е направена ротаблация. Без такава манипулация те няма да могат да бъдат спасени", посочи д-р Гелев.

В момента у нас с новия метод работят единствено в Националната кардиологична болница. Той обаче не се поема от касата, тъй като е двойно по-скъп от поставянето на стент. Една процедура излиза около 6000 лв., но в „Токуда" ще се прави безплатно. Проф. Ги Хендрикс, който работи в клиника в град Аалст, подари на българските си колеги скъпия уред, за да могат сами да извършват диамантената манипулация. Родните доктори пък му връчиха плакет и грамота в знак на признателност, че за пореден път оперира без хонорар в България. Светилото от Белгия е един от първите медици, прилагащи инвазивни методи в кардиологията още от 70-те години на миналия век. ЕП.


Д-р Жорж Пелев:

Имаме невръстни родилки без ЕГН
Трябва да имаме институция, която да следи за планиране на семейството. Някой да познава ромите в „Столипиново" и да работи с тях? Сега никой не е наясно колко точно хора живеят там
Д-р Жорж Пелев е шеф на Акушеро-гинекологичната клиника на МБАЛ-Пловдив от 1986 г. Бил е участъков лекар в Сливенско, след това е работил в Сливенската окръжна болница. Два пъти е ходил на гурбет в Тунис. Твърди, че зa 40-те си години практика е видял всичко в акушерството и гинекологията, а през ръцете му са минали над 40 000 бебета. В клиниката, която ръководи, често раждат ромски момичета на 12-13 години.
Интервю на Ваня ДРАГАНОВА за майките в детска възраст и родилките над 40 години

- Кое е по-голям проблем, д-р Пелев - ромските родилки на 12 години или българките, които раждат първото си дете на 40, че даже и на 50?

- Трудно е да се направи сравнение, защото българките започнаха да раждат по-късно заради обществено-икономическите условия в държавата. Те не току-така стават майки в по-късен етап от своя живот. Българката проумя, че първо трябва да изгради собствената си кариера и тогава да се репродуцира, защото трудно се гледат деца, без семейството да има изградена икономическа база. А и впечатлението, че жените раждат във все по-късна възраст, се подсилва от факта, че у нас не останаха българки в детеродна възраст. Всичко младо, здраво и кадърно, знаещо и можещо, отиде навън. Тук останаха не-успелите - онези, дето може и да са завършили Пловдивския университет например, но работят като келнерки. Оттам идва проблемът - в България няма българско детеродно население. Иначе ромите и турците раждат, те не си играят и затова българският прираст е много отрицателен, малцинственият - много положителен, и съотношението много скоро

ще се обърне.

- А ромките са все по-малки, нали?

- Не, така си е от време оно. Аз съм работил в един окръг като Сливенския, където има изобилие от роми. Това беше преди близо 40 години и пак раждаха на 12, 13, 14 години. Получава се така, защото държавата не упражнява никакъв контрол, въпреки че по закон има наказания за сексуални контакти с непълнолетни. Само че този закон просто не се прилага. Сега се правят нескопосани опити да се въведе някакъв ред и т.нар. малцинства да бъдат стреснати, но по начина, по който се действа, няма да стане. Онзи ден пак беше дошло да ражда при нас момиче на 13-14 години - възраст, в която организмът не е подготвен за това, и често има много усложнения. Подадохме сигнал в социалните служби - никакъв отзвук отникъде. Обаждаме се за всяка непълнолетна родилка, но досега не съм видял очите на служител от социалните служби или на „Закрила на детето". И какво от това, че сме се обадили? А в една нормална държава, в която се спазва законът, би било нормално при случай на дете, което ще ражда, дежурният прокурор веднага да издаде постановление и да тръгнат да го търсят тоя юнак, който е направил бебето.

- И по соцвреме ли държавата нехаеше? Тогава все пак в ромските квартали имаше повече ред.

- За ранните раждания беше същото. Никой в държавата никога не се е интересувал от този проблем. Винаги се е смятало, че това си е тяхна етническа особеност и ние можем да ги оставим да правят каквото искат. Но нали трябва да ги приобщаваме тези хора, те нали живеят в Европейския съюз? Няма друг начин да ги приобщим, освен да ги научим да спазват законите. Ако правораздавателните институции реагират и вкарат където им е мястото двама-трима от тези, които правят деца на 12-13-годишни момичета, и останалите ще започнат да си правят сметката. И ще се замислят дали да продават децата си и да уреждат браковете им още в невръстна възраст. Само че никой не смее да закача това малцинствено население.

- А вярвате ли, че освен крутите мерки може да помогне и някаква форма на просветителска работа?

- Разбира се. Говорим за деца, които още дете, а е бременно и има опасност от проблемна бременност. И вместо с такива момичета да се работи от самото начало, те идват най-накрая при нас с всичките си проблеми. Но и това не е всичко. Знаете ли, че при нас идват да раждат деца без ЕГН? Скоро пак имахме такъв случай.

- Къде е родено това дете, че няма ЕГН?

- Никой не знае къде е родено, вероятно някъде на къра. И си живее така, докато дойде то самото да ражда. Тогава се обаждаме в общината и започват едни разправии... Често родителите на такива деца са в чужбина и кашата става пълна.

- Много ли са тези случаи?

- Има ги и големият проблем е, че такива неща въобще се случват.

Просто здравната и социалната система са в насипно състояние и държавата не знае за тези деца извънземни ли са, какви са.

- Работили сте в Африка. Там има ли проблем с ражданията в детска възраст?

- Не, там има една институция, която се нарича „Планиране на семейството". Тя контролира репродуктивната дейност на хората и ако в някое по-притеснено във финансово отношение семейство вече са се родили две деца, започва сериозна работа - на жената се дават контрацептиви или се поставя спирала, в определени случаи се правят и операции за връзване на тръбите, за да няма повече забременявания.

- Преди години и в„Столипиново"раздаваха спирали.

- Става дума за упражняване на контрол за използването на тези спирали. Иначе ще си останем с раздаването и положението ще си остане същото.

- И какво трябва да се направи?

- Да се изгради институция, която да следи за планиране на семейството. Някой да познава ромите в „Столипиново" и да работи с тях, защото сега никой не е наясно колко точно хора живеят там. А те имат нужда някой да ги просвещава - там, на място. Щом този модел работи в други страни, ще проработи и у нас.

- А дойде ли време за просвета и сред българките, за да не раждат страшно късно?

- Не мисля. Ражданията на доста над 40 и на 50 са единични случаи и най-често става дума за жени, които са имали проблем. със забременяването в по-млада възраст. Рядко българките отлагат раждането до 40 години, ако нямат някакъв проблем - репродуктивен или социален.

- Но не се ли качи възрастта за първо раждане?

- Качи се. Сега средната възраст е 30 години, а беше 23. Но в това няма нищо опасно - гинеколозите говорим за възрастна първораждаща, когато жената е над 35 години. Иначе оптималната възраст за раждане си остава 20-27 години.

- А зачестяват ли случаите на изоставяне на деца?

- Има ги, най-често това се случва, когато майката вече има 5-6 деца. Но и този проблем може да се реши при по-решителна намеса на държавата. Просто трябва да се наложи спазването на закона. Законите не са току-така гласувани в Народното събрание и когато един от тях се нарушава, хората си казват, че може да не спазват и другите. Поражда се едно усещане за безнаказаност и се получава ефектът на снежната топка. И далеч не става дума само за ромите. Ще дам пример със здравните осигуровки, които са всъщност ниски, те не са високи. Плащането им е задължително, но да сте чули някой да е санкциониран, че

не внася здравни осигуровки?

- Нали санкцията е отказът от медицинска помощ, освен когато проблемът е спешен.

- Именно затова спешните отделения са препълнени - всеки нещо го боли и настоява да бъде прегледан. 90% от хората пред спешното са здравно неосигурени, но докторите не смеят да ги върнат, защото може да ги санкционират, ако състоянието на пациента се влоши и нещо се случи. Така се злоупотребява със системата. Но кой от нашите управници е посмял да излезе и да каже: „Уважаеми български граждани, от утре болниците престават да приемат неосигурени пациенти." Не го казват, за да не отблъснат електората. Ако някой се престраши, ще има опашки пред НАП за внасяне на осигуровки, касата ще се напълни с пари и ще си възстанови загубите от лекуването на хора, които не са платили и стотинка за това.

- Малко се съмнявам, че ще се намери политик, способен да наложи такива рестрикции.

- Защо рестрикции? Става дума за задължението да се спазва законът, и то без да се потъпкват никакви човешки права. Нали законът е за задължителното здравно осигуряване. А тези, които не плащат за здраве, са вече един милион души. Онези, които са в чужбина, са отделно. Един милион не плащат тук, в България. При това над 60% от тях са хора в добро финансово състояние, които разсъждават така: „Няма да плащам, на мен не ми трябва, аз съм здрав!"

- Част от тях вероятно си мислят, че ако им се наложи, ще си позволят лечение в частна клиника.

- Каква частна клиника? Като някой от тях катастрофира, коя частна болница ще го приеме? Няма такава! По закон държавните и частните болници сме равнопоставени и нямаме право да вземем от пациента и една стотинка отгоре, след като сме усвоили стойността по клиничната пътека. Само че като отидете в частна болница с направлението, те ви го вземат, за да си приберат парите от здравната каса, и отделно ви карат да доплащате - за гинекологични случаи средно 1000-1500 лв. И след това се поставя въпросът как частните болници печелят, а държавните са с тежки финансови загуби. Ами така е, защото законът не се прилага. Затова цялата ни държава е на този хал.

Доц. д-р Добринка Радойнова ръководи Катедрата по съдебна медицина и деонтология в Медицинския университет във Варна. Учи студенти, пише, участва в трудни съдебномедицински експертизи. Специалист е по антропология. Има 2 учебника, над 100 научни публикации и десетки участия в конгреси. Тази година излезе книгата й „Лекарските грешки. Съдебномедицинската гледна точка". В предговора д-р Радойнова пише, че се надява книгата да бъде интересна и разбрана както от магистратите, така и от леля Дора от Дивдядово.

- Д-р Радойнова, защо се хванахте да пишете книга за лекарските грешки и за кого е тя? - От години организирам и изготвям съдебномедицински експертизи по лекарски дела от цялата страна. В едни експертизи силно обвиняват лекарите, други ги оневиняват при пропуски и грешки. Виждала съм как съдия и прокурор изобщо не разбират за какво става дума и влизат в крайности. Оказа се, че литература по темата в България няма освен написаното в деонтологията на проф. Стойчо Раданов. Исках да изготвя малък алгоритъм кога да приемаме, че действията на един лекар са правомерни и кога не са. Защото е безумие при всяка смърт на пациент да се търси вина само у лекаря. В книгата се опитвам да дам достъпна информация на пострадалите от лекарска грешка като най-общо понятие и да открехна кухнята на медицината за юристите, разследващите полицаи, прокурорите и роднините.

- Защо е толкова важно това? Като че ли медийният хъс по лекарските дела поутихна.

- Лекарски грешки има, откакто свят светува, те са част от риска на медицината. Въпросът е колко държавата иска да се говори за тях, да ги анализира и да ги казва на младите хора, за да не ги повтарят и да има превенция. С новите методики ще има нови грешки. Лостовете, които командват медицината, вече са икономически. Самата здравна реформа е заложила капани за грешки, като задължава лекарите да пишат диагнозата така, че да се плати от касата, а не защото е вярна. Всичко това трябва да се има предвид и да не се залита в крайности.

- Защо след като медицинската материя е толкова специфична, да няма специализиран съд само за лекарски дела по примера на военните?

- Резонно е, само че няма кой да го направи. След като има специализирана прокуратура, която да бори корупцията и организираната престъпност, нищо не пречи да се обучи една малка група хора от разследващи полицаи, прокурори и съдии, които да влязат в проблема и да решават правилно нещата.

- Кой да ги обучи?

- Ние, съдебните лекари и експертите да ги обучим. Само че нямаме финансов ресурс. Няма и такова мислене още. Проблемът е интердисциплинарен - наполовина от правото, наполовина от медицината, и трябва да се решава от тези две страни. Магистратите обаче не обичат да делят.

- Но ето че и те се оказват подготвени за тези дела. Поне вас търсят ли ви за съвети?

- Единици ми се обаждат, ако си имаме човешко и професионално доверие. Тогава отивам, говоря час-два, обяснявам обикновени медицински понятия и отговарям на въпросите, докато стане ясно.

- От гордост ли не питат, или някаква норма им забранява?

- Законът не го забранява и няма нищо тайно. Толкова са изкривени нещата, че съдии ми казват как нямали право на среща с мен извън съдебната зала. Защо, ще си раздадем чанти с пари ли? ОК, съдиите са велики, защото тях законът ги е оправомощил да решават нещата. Но когато става въпрос единствено и само за лекарски проблеми, би трябвало нашата дума да тежи, стига тя да е обективна.

- Има ли необективна съдебномедицинска експертиза?

- Има, защото няма нива на експертиза, няма проверка на квалификацията на експертите. Ако съдебният лекар не научи клиницистите как да правят заедно експертизата, тя може да не е вярна. Да не говорим, че самата фактология по лекарските дела съзнателно се променя при написване. Едно е скрито, друго е извадено на показ. Магията на тези експертизи е да съпоставиш свидетелските данни с медицинските, за да хванеш противоречието и да кажеш кое е достоверно.

- Ще дадете ли пример от вашата практика?

- Разнообразието в биологията и в медицината е безкрайно, всеки казус се гледа специфично - обстоятелства, време, възраст на пациента, минали заболявания, ниво на болницата, личност на лекаря - млад ли е, опитен ли е, има ли специалност и т.н. Така се преценява доколко са сериозни грешката и пропускът. В последното дело, което правихме, колежка с няма и 2 г. стаж не видяла шок при дете на 4 г. То не може да си каже, а тя е толкова неопитна, че не е могла да види спазъма на съдовете и ледените крачета, нито дифузното изпотяване. Ако си опитен, ще разбереш, че става нещо страшно и ще бягаш с детето към реанимацията. Тя не го е направила и детето си отиде.

- Това грешка ли е?

- Много сериозен пропуск е, в случая фатален. Така че единственият начин експертизата да бъде що-годе обективна, е да се изготви от обективни експерти, на които прокуратурата и съдът да повярват. И понеже лекарското дело стъпва само на експертизата, то експертизата е обвинителният акт. Ние там не сме вещи лица, а обвинители. Да, ама нито един прокурор не ще да го признае и приеме. Когато и съдията не е наясно, той, вместо да води делото, оставя адвокатът на подсъдимия да го направлява. Адвокатът е ползвал платени консултации, търсил е най-дребните детайли. В учебника, видиш ли, шокът е описан с 5 признака, но в случая имало само 3 от тях. И се почва пародия. Питат ни чели ли сме конкретен учебник, имаме ли квалификация. Обидни въпроси с цел да ни извадят от равновесие и да ни поискат отвод. Кълбото от проблеми в лекарските дела може да почне да се разплита само ако има тясна колаборация между магистрати и експерти и най-вече да има интифа, т.е. държавата да поръча този проблем да се реши.

- Кой трябва да участва в експертизите по лекарските дела?

- Хора, които преподават, които учат, защото те знаят къде са подводните камъни в професията. И опитни съдебни лекари. За да бъдеш експерт по съдебномедицински експертизи, не е достатъчно да си много добър специалист в своя дял на медицината. Трябва да си много нравствен, психически устойчив, с желание, а не по принуда да бъдеш експерт. Мнозина казват: „Аз няма да пиша срещу колега, независимо какво е направил." Това не е обективен подход. Съдебният лекар отстоява и мотивира позиция, има съдебномедицинско мислене и съждение, дава формата, интерпретира и обяснява така, че да стане ясно на магистратите.

- Възможно ли е лекари да съдят лекари?

- Реално е и е възможно, стига да не обърнем всичко с главата надолу и то да премине в своя антипод. Въпросът е, че някой трябва да приеме проблема като актуален и да пожелае да започне неговото разрешаване.

- Има ли магистрати, които се вълнуват от тази тема, които мислят като вас?

- Има, но са малко. Те са свикнали да четат в кориците на делото, не търсят консултации и се стига до парадокси като в Силистра - 4 г. затвор ефективно за лекар. Да, нашата експертиза обясни какви са грешките му, но е безумие от медицинска, експертна и човешка гледна точка да осъдиш лекар на 4 г. затвор. И не защото съдията му е имал зъб, а защото не е разбрал нещата. За да не го обвини някой в субективизъм или в симпатия, той е дал завишена присъда, което също е грешка. Лекарят има право на истината, дявол да го вземе!

След отварянето на трудовия пазар в западноевропейските държави тази година се очаква нова емигрантска вълна. 17 родни медици са напуснали страната през първите две седмици на 2014 г.

Това сочат данните на Българския лекарски съюз (БЛС), цитирани от Би Ти Ви. Според тях пикът е бил през 2011 г., когато 507 лекари са напуснали България. През 2012 г. куфарите са стегнали още 447 души в бели престилки, а през 2013 г. - 408. „Най-младата колежка е на 52 години. След нас няма смяна, няма нови колеги, а трябва да постъпят, да се обучат", казва пред Би Ти Ви д-р Валерия Вълчева, неонатолог в АГ МБАЛ -Видин. По думите на зам.-председателя на БЛС д-р Юлиян Йорданов проблемът е осезателен и не трябва да го загърбваме.


Доц. д-p Любомир Киров, председател на Сдружението на джипитата
НЕ МОЖЕ ЛЕКАР ДА ИМА ЗАПЛАТА НА ШОФЬОР
ПОЛИНА ТОДОРОВА

- Д-р Киров, колко джипита в момента са без специалност и колко от тях ще се наложи да прекратят дейността си след юли?

- Според последната ни предоставена справка става въпрос за 14,8% от всички общопрактикуващи лекари у нас, или 671 души от действащите в момента 4527. Тоест тези 671 души нямат нито една от четирите задължителни специалности: „Обща медицина", „Вътрешни болести", „Педиатрия" или „Спешна медицина". Останалите 85% отговарят на законовите изисквания. Повечето от тях вече имат специализация, а 23% специализират в момента. За мен това не е цифра, която трябва да предизвиква драма.

- Проблемът със специализациите на джипитата не е отскоро, но едва сега се вдигна толкова голям шум. Защо се стигна до тази ситуация?

- През годините нашето сдружение е настоявало хората, които работят обща медицина, да специализират и да придобият съответния ценз. Това че много хора в България, включително политици със здравен ресор, включително и хора от съсловието, нямат идея за какво става дума, не ги оправдава. Това не оправдава една грешна политика. В крайна сметка всички трябва да специализират.

Другият момент е, че преди години, когато бяха открити първите практики, всички лекари бяха наясно, че имат 10-годи-шен срок, за да придобият специалност.

- Очевидно по-сериозният проблем е при общопрактикуващите лекари, които специализират в момента. Какви са пречките пред тях, за да добият специалност?

- Например специализацията по обща медицина е разделена на отделни модули и ако даден човек е зачислен да специализира тази година в определен университет, там има обявен само един модул по хирургия, който може да поеме определен брой хора. Но тези, които трябва да го минат, са три пъти повече. Резултатът е, че специализацията на този човек се удължава във времето, защото модулът задължително трябва да бъде преминат. Другият момент е, че в Наредба 15 за специализацията по обща медицина, ние настояваме 50% от теоретичното обучение, да става дистанционно. По този начин също би се спестило много време.

Нека да не забравяме, че работата на общопрактикуващите лекари е по-специфична. Ако тръгне колегата, който държи например село Гугутка, да специализира един месец някъде, където има възможност, какво ще се случи с неговите пациенти? Кой ще ги лекува през това време? Разбира се, не оправдавам колегите, които са от университетските градове, които са имали възможност, но не са специализирали.

- Какви са предложенията на Сдружението на общопрактикуващите лекари, за да не се стигне до криза с джипитата?

- Важно да се каже, че нашите предложения са от близо 3 години и до момента никой не реагира. Ако тогава бяха се вслушали, сега проблем нямаше да съществува. На първо място, настояваме на колегите, които имат разкрита практика и са зачислени да специализират, да им се даде възможност да завършат. Това Ще стане, като се удължи действието на въпросната Наредба 15. Другото ни предложение касае колегите, които имат разкрити практики, но не са зачислили специалност – за тях да има изискване до края на годината да се зачислят да специализират. За да могат да бъдат поетите от университетите обаче, Министерство на здравеопазването трябва да отпусне достатъчно бройки, и тези хора в рамките на две години да преминат основните модули по обща медицина, вътрешни болести и детски болести и да имат най-малко 6-ме-сечен практически стаж в акредитирана практика по обща медицина. Третият казус се отнася за тези, които искат тепърва да открият практиките ще трябва задължително да са се зачислили да специализират, да са преминали трите основни модула и 6-месеч-ния курс в акредитирана практика.

- И все пак какво ще се случи с онези лекари, които не искат да вземат специалност?

- Очевидно ще се наложи да закрият практиките си. Шанс се дава, има справедливост за всички, но ангажиментите трябва да са двустранни. Ето, ние даваме разумни предложения и очакваме здравните политици да ги приемат, но и самите лекари трябва да поемат своята отговорност.

- Има ли интерес от страна на студентите по медицина към работата на джипитата?

- Има бели лястовици, но те са много малко и това са предимно деца на колеги. Как да има интерес, като тази специалност трябва тепърва да се уреди, да са ясни правилата. За младите трябва да има здрава основа, а не подвижни пясъци. Как млад човек ще реши да работи това, което ние работим, след като вижда всички неуредици?

- Съществува ли риск страната ни да остане без джипита?

- Има риск да останем не само без общопрактикуващи лекари. Ако така вървят нещата, с тази организация на системата на здравеопазването, с това финансиране от държавата на определени дейности в нея, рискът е голям. Не може лекарят да взема например 1200 лв. и в същото време шофьор, който зарежда 20 магазина на ден, да взема същата заплата. Не казвам, че на този с автомобила парите са му много, но при лекаря трябва да се започне от това ниво. Няма какво да се лъжем - това, което може да привлече младите към медицината, на първо място е финансовата обезпеченост и сигурност, защото за да започне един лекар да практикува, отделя минимум 10 години от живота си за образование. На второ място е възможността за кариерно развитие - да имаш възможност да покажеш това, което умееш, и да имаш шанс за развитие.

- Колко джипита са напуснали страната миналата година?

- Заминават много, немалко от колегите починаха, други започнаха да работят в различни сфери. Това, което ни държи основно тук, е фактът, че нашата средна възраст е над 55 години, на тази възраст трудно вземаш решение да промениш кардинално живота си. Но напълно разбирам младите колеги, които заминават. Кой обаче ще лекува нас, вас, всички, които ще останем тук?

- Отдавна се говори за стимули за лекарите, които да ги задържат в страната, особено за практикуващите в отдалечените райони. Какво би могло да задържи млад специалист на подобно място?

- Стимулите трябва да са много и да са реални. Нека тези, от които зависи, да са наясно, че да осигуриш две помещения в някоя срутена здравна служба, надали е нещо, което може да привлече млад лекар там. Какво ще се случи с близките на този специалист, решил да "започне работа не в Германия, а в някое българско село -какво ще работи партньорът му, къде ще учат децата им? Не можем да очакваме млади хора да се задържат за постоянно на такива места. Затова може би трябва да се помисли в насока на ротационен принцип. Друга е възможността. там да се пращат лекари в предпенсионна възраст, които може би ще са по-склонни да се установят на такова място, но заедно с по-млади, които ще се обучават. Задължителен стимул е финансовият, там дори е излишно да се влиза в обяснения. Да не забравяме и че преди години българската система е стимулирала специалистите в районите с недостиг на кадри например със зачитането на всяка изработена година като две. Механизми има, но трябва и воля.

- Като че ли не става въпрос за толкова много хора, за които държавата да се наложи да отдели огромен ресурс?

- Разбира се, конкретно за тези проблемни райони става въпрос за 700-800 лекари, които ще ги покрият. Толкова скъпи ли ще са привилегиите за тях? Защо в Швейцария, в кантона X, който е в гората, лекарят може да получава повече от професора, който е в столицата, а тук не?

- Нека да се върнем към българските реалности. Популистки ход или ефективна мярка в помощ на пенсионерите беше намаляването на потребителската им такса при джипито на 1 лв.?

- Чисто популистки ход, дори няма смисъл да го коментирам. Това е популизъм - по простата причина, че въвежда неравнопоставеност между пациентите. А и не мисля, че проблемът на българския пенсионер са 10 или 20 лева годишно от таксите при джипито. Проблемът му е пенсията.
• Завършва медицина в МУ Пловдив през1990 г.

• Придобива специалност „Вътрешни болести"

• Придобива специалност „Обща медицина"

• Завършва магистратура по здравен мениджмънт

• Преподава обща медицина в Медицински факултет на СУ

• Председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари

3000 лекари са емигрирали от България през последните 6 години - от 2008 г. досега. 17 доктори са напуснали страната още в първите две седмици след Нова година. Това съобщиха от Българския лекарски съюз и уточниха, че статистиката им е основана на базата на издадени уверения за принадлежност към съсловната организация, без каквито медиците не биха могли да започнат работа другаде.

Най-много доктори са тръгнали на гурбет в разгара на икономическата криза през 2011 г. Тогава са напуснали 507 лекари, през 2012 г. броят им намалява на 447, а през 2013 г. той пада до 408 човека.

В последната година и половина те заминават най-често за Германия, където започват практика в малки общински болници или работят като общопрактикуващи лекари в селата. Първоначалната им заплата там тръгва от 2500 евро на месец, като за джипитата там се осигурява безплатна квартира с режийни, поемани от съответната община, която се явява работодател.

думите на зам.-председателя на БЛС д-р Юлиан Йорданов у нас има не само дефицит на лекари от редица специалности, но и като цяло медиците застаряват.


До 15% по-евтини лекарства, ако се приложи паралелната търговия

Внос сваля цената на лекарствата
Десет медикамента чакат на опашка за пазара
Паралелен внос може свали цените на някои лекарства. Ако механизмът се приложи, хапчетата ще поевтинеят до 15%. Според експерти по този начин се внасят и се изнасят най-вече скъпоструващи лекарства.

Нов чисто пазарен механизъм може да намали цените на лекарствата у нас. Над десет медикамента са на път да се появят в аптеките чрез паралелен внос. Те са за инфекциозни и кардиологични заболявания, съобщиха от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. С появата им се очаква цените на тези медикаменти да се свалят с 10-15%. Толкова са намалени стойностите им в други страни в сравнение с тези, които у нас се продават от дистрибуторите на аптеките. Фармацевтите обаче може да задържат част от процентите като печалба за себе си, тогава цената ще падне с по-малко за клиентите.

Паралелният внос на лекарства се практикува у нас едва от 2012 година. Засега в страната ни има само 4 лекарства, които се внасят от Гърция, Франция и Румъния и те са предимно без рецепта. Според търговците обаче броят им тепърва ще се увеличава. Паралелният внос е възможен само за лекарства, които се продават по-евтино в други държави, отколкото в нашата. С вноса им падат и цените у нас. Засега обаче много повече медикаменти се изнасят от България, което означава, че цените тук са наистина ниски за доста лекарства. По данни на асоциацията на паралелните търговци от България се изнасят 40 медикамента за различни ревматологични заболявания, за високо кръвно и успокоителни. Това провокира дори промени в закона за лекарствата. Те обаче могат да възпрепятстват бизнеса на паралелните дистрибутори.

Статистиката сочи, че паралелната търговия в Европа достига около 5 милиарда евро годишно. По този начин се внасят и се изнасят обикновено скъпоструващи лекарства. Разликата в цената, от която е купен медикаментът, и тази, на която е продаден, може да достигне четирицифрено число. В Дания например малко над 20% от лекарствата, които достигат до аптеките, са от паралелен внос.

Общо в 10 държави от Европейския съюз са въведени различни мерки, които засягат именно паралелния износ. В някои от тези страни действа система за миниторинг.

В Словакия например тази система функционира от началото на миналата година. Там месечно се подават стотици заявления за износ, а в около десет случая той е бил забранен.

Андреева съобщи още, че джипитата ще имат още година, за да вземат специалност "Обща медицина" и така да запазят практиките си. "Няма да допусна държавата да остане без общопрактикуващи лекари", каза здравният министър пред бТВ.

Единственият вариант парите да стигнат са, ако здравната каса докаже със засилените проверки, които започна, че част от дейността на клиниките е фиктивна. През тази година надлимитната дейност на болниците се проверява незабавно и се плаща с месец закъснение, само ако се докаже, че е била нужна. Ако проверките покажат, че няма нарушения обаче, тогава ще трябва да се увеличат средствата на касата за годината. Засега не е сигурно, че има такава възможност. Според финансисти това ще зависи от изпълнението на приходите в държавата.