18 октомври 2010 г. Тема: здравеопазване

Истината е, че НОИ си беше на дефицит и когато стартира реформата, което само по себе си не е проблем. Сериозен проблем да има дефицит в държавния бюджет, а не в някакво перо на държавния бюджет. Няма никакво значение дали има дефицит, или излишък в НОИ, защото сметката на НОИ е само едно перо на държавния бюджет. Тоест ако не стигат там пари от данъка, наречен за благозвучие "осигуровка", от другите данъци, събирани в държавния бюджет, могат да се дадат парите за пенсии. Истинският проблем е, когато има постоянни дефицити на национално ниво. Какво става тогава ли - ами в даден момент държавата е пред фалит и следват болезнени реформи с намаляване или замразяване за заплати и пенсии. Примери колкото искаш - Румъния, Латвия. Литва, Ирландия, Гърция, Португалия.

Но в България синдикатите, вместо да мислят за дефицита на национално ниво, го поощряват чрез непрекъснати искания за вдигане на заплати (над ръста на производителността на труда) и пенсии. Например през 2009 г. предизборно два пъти се вдигнаха пенсиите, вместо да се използва зало­женото в бюджета за 2009 г. увеличение съгласно предложеното от самите синдикати т.нар. швейцарско правило.

Откъде се взе проблемът в НОИ

Синдикалните лидери твърдят, че дефицитът в НОИ се увеличил, защото били намалени осигуровките и нямало достатъчно прихо­ди. Истината обаче е друга. Ако се влезе в сайта на НОИ и се прочете в годишника им за 1999 г. проектът за пенсионната рефор­ма, която стартира през 2000 г, ще се види, че по тогавашните разчети (одобрени от синдикатите) дефицитът в НОИ изчезва някъ­де към 2006-2007 г. и след това трябваше да има излишък. Синдика­тите обаче казват днес: Ооо, това не става, защото либералите намалиха данъците и приходите са малки. Само че, ако се сравнят прогнозите от 1999 г. за приходите с реалните приходи по години,се оказва, че с изключение на кризисната 2009 г, въпреки намаляването на осигуровки и данъци, аз бих казал именно поради осигурения и чрез намаляване на осигуровките висок икономически растеж за периода 2002-2008 г. (средно 5,7% реален ръст годишно при под 2% средно за страните от ЕС) има преизпълнение на приходите над планираното в пенсионната реформа от 1999 г. Следователно причината за дефицита на НОИ е увелича­ването на пенсиите над това, което е възможно.

Съжалявам, не са високи пенсиите, но трябва да кажат на сегашните пенсионери: Хора, няма как да направим пенсиите да растат повече от реалния ръст на икономиката. Парите не падат от небето. И всъщност синдикатите, ако са отговорни, трябва да помагат икономи­ката да работи с по-висок ръст, за да могат да се плащат по-високи пенсии. А те правят предложение, което води до затормозяване на икономиката.

Как се сблъскахме по реформата

По въпроса за сегашното положение с пенсионната система синдикалните лидери се правят на "ни лук ял, ни лук мирисал". А тези синдикати подкрепиха реформата през 1999 г, чието изработване беше финансирано с милиони долари помощ от САЩ. Но още тогава имаше експерти, които казваха: Тази реформа е половинчата, след немного години ще трябва да правите нова реформа и на по-висока цена. Тогава синдикатите одобриха реформата, както и правителството на СДС.

Вдигат ли европейците осигуровки

Синдикатите имат важно място в обществото, но не трябва да се вземат решения под техен натиск, особено когато говорят неверни неща. А за съжаление май натам отиват работите. Твърди се, че поради кризата много страни вдигнали осигуровките и ние трябвало да ги последваме. Само че това не е вярно, което може лесно да се провери, ако се погледне например докладът на ЕК от юни 2010 г, озаглавен "Мониторинг на данъчните приходи и данъчните реформи в страните от ЕС през 2010 г.". Например противно на твърденията на синдикатите в Унгария не само че не са увеличили осигуровките с 5%, а са ги намалили с 6%, като новото дясно правителство обяви, че ще въведе и плосък данък на по-ниско ниво от сегашната най-висока ставка. От 27-те страни в ЕС през 2009-2010 г. в 17 са намалили осигуровките и в една-единствена -Кипър, има увеличение от 0,5%. Следователно абсолютна синдикална лъжа е, че има увеличение на осигуровките в много страни от ЕС.

Синдикатите раздуват, че с парите, които са се освобо­дили от данъци, са се обогатили предприемачите, а тру­дещите се нищо не били получили. Само че, ако влезе човек в уебстраницата на НСИ и погледне статистиката за брутна добавена стойност по години и, разбира се, знае как да смята и да анализира фактите*, ще види, че за периода 2004-2008 г. около 20 млрд. лева допълнително брутна добавена стойност е новосъздадена. И тя е раз­пределена около 11 млрд. за наемния труд (хората на заплата) и 9 млрд. за тези, които не са на заплата -предприемачите и собствениците (и на големи компании, и тези, които имат по двама служители). Следователно, въобще не е вярно, че само собствениците на фирми са обогатили от данъчната реформа, а са спечелили всички, в това число и пенсионерите, защото благодарение и на високия икономически ръст през периода 2008-2009 г. има сериозен ръст и на пенсиите. Това са азбучни истини и аз не мога да си представя как има хора, които казват на бялото черно, и как премиерът Борисов слуша хора, които му дават неверни данни.

- Д-р Константинов, вие идвате от практиката, как ще отговорите на хората, които се оплакват, че болни­ците връщат.

- Плановият прием на практика не е спирал. Може би в края на август, когато бюджетът бе драстично на­мален до 67 %. В момента ня­мам сигнали, че някъде се отказва планов прием.

- Лекари и пациенти каз­ват обратното.

- Много неща се говорят, но аз искам официална ин­формация. Ако има ограни­чаване на приема някъде, то­ва би било хубаво, защото при нас непрекъснато расте. Не е нормално хоспитализа­циите непрекъснато да се вдигат.

- Пациентите се сблъскват в болниците със сурова реал­ност. Искат им се пари за из­бор на екипи, дори за избор на анестезиолог.

- Това е т.нар. доплащане, но в сивия вариант – полунелегален. Единственият на­чин да се преборим с него е да се направи ясен регла­мент. Да се каже ясно - да, това струва повече, пациен­тът трябва по някакъв начин да доплати, но да е ясно за какво и къде. Мен като ле­кар също са ме избирали па­циентите, но това е било в 3 часа през нощта.

Викали са ме за раждане и са си плащали

Но е лошо, когато има един екип и той налага да бъде избран. Вече поисках от всички болници цените им за избор на екип, инфор­мация по какви критерии се формират сумите и как ги искат. След това ще регла­ментираме при какви усло­вия може да се искат пари от хората.

- Може ли по време на криза да се обещават високи медицински стандарти?

- Смятам за неуместно по време на криза в най-бедна­та страна от Европа да гово­рим, че ще предоставяме ка­чество, което ще е равно на средноевропейското. Ако стандартите се използват като метод за следене каче­ството на лечението - добре. Но ако се използват като инструмент за репресия над болниците и на тях се разчи­та, за да бъдат те преструк­турирани, това вече не е до­бре. Трябва да се търсят други икономически и адми­нистративни механизми.

- Рестартирате или про­дължавате реформата?

- Приемствеността е абсо­лютно задължителна в та­кава чувствителна сфера като здравеопазването. Ни­какви реформи няма да бъ­дат успешни, ако има напрежение в обществото. Пър­вата ми работа ще е нещата да се успокоят.

На болниците ще се плаща редовно,колегите ще имат ясни смет­ки и ще знаят какво получа­ват. Моята идея е да имаме национални структуроопре­делящи болници, които да са около 120. Хората ще знаят, че услугите там са им гаран­тирани без доплащане, и точка. Ясно е, че това няма как да го постигнем с 350 болници при 7 милиона на­селение. Това е разточител­ство. От догодина активно трябва да се работи за смяна на модела, което да стане факт през 2012 г.

Няма никаква причина от Нова година да не започне пилотен проект с кабинети, където да се гарантира 24-часово обслужване на хора­та. Хората няма да се чудят какво да правят през нощта, когато джипито им не вдига телефона. Там ще може да се иде с проблем, който не е спешен, но е притеснителен. Например болки в корема.

Зад това състояние може да се крие банална колика, но и начало на перитонит. Само лекар може да каже. Надя­вам се здравеопазването да стане по-дружелюбно към пациента.

- Споразумението с лекар­ския съюз предвижда пари­те от резерва на касата да се прехвърлят към фискалния резерв.

- България е парламен­тарна република. Всички важни неща се решават от Народното събрание. Споразумението е за намерения, но ще решават депутатите

- Как ще насърчавате ра­ботещите болници?

- Начинът е един-единствен - повече пари. Въпро­сът е кои са работещите, какви са критериите. То­ва е болница, която има възможност да приема достатъчно пациенти - не само 500 или 1000 годиш­но. Какъв е капацитетът, апаратурата и специали­стите, дали са приемали много пациенти - това са обективни критерии. Областните болници са 28, още 24 са университетските. Само с тях не можем. Трябва и други по-големи общински бол­ници да бъдат включени в националния план. Ако пациентите искат повече - ще отиват в болница с доплащане.

- Кой ще решава как ще се плаща на болниците?

- Когато бях при финан­совия министър, му ка­зах: Уважаеми г-н Дян­ков, моля здравната по­литика да се прави в здравното министерство, а финансовото министер­ство да се ограничи до имането или нямането на пари и тяхното изразход­ване по най-разумен на­чин.

- И?

- Срещнах разбиране.

- Трябва да се види да ня­ма парадокси: пътека, която е лека, да струва повече

от друга за тежки заболява­ния. Виждал съм такива в моята специалност. Но няма как да се случат някакви из­вънредни промени. Аз обаче съм твърд противник на фи­нансиране по клинични пъ­теки. Сериозно обмислям да минем към диагностичносвързаните групи до няколко години - там, където е въз­можно. Не трябва да се при­бързва с промените в здра­веопазването. Имаме офер­ти и предложения от държа­ви, които ползват такъв мо­дел. За мен е по-добре да се вземе нещо готово, което е работещо, за да избегнем максимално лобизма тук

- Ще останат ли болниците търговски дружества?

- Мнението ми е, че не бива да са. То е в унисон с програ­мата на ГЕРБ. За съжаление е нужна радикална промяна на закона за лечебните заве­дения, а той вече мина. Бол­ниците ме питат непрекъс­нато какво да правят - да под­писват ли рамкови договори, анекси. Но те си имат борд на директорите. Те решават да провеждат търгове, кой до­ставчик да изберат, да на­малят леглата, да се слеят ли две болници. Всичко е в тех­ни ръце. Аз мога да сменя хората в борда, ако не съм доволен, но не мога да им кажа как да си вършат рабо­тата.

- Доверието в солидарния модел се разклаща, защото осигурените си плащат за до­ста неща.

- Солидарният модел не бива да се зачерква. В страна като нашата със застарява­що население той е важен. Това са европейските ценно­сти и традиции. Липсва оба­че справедливост. Хората се дразнят, когато виждат, че си имат осигуровки, но им казват: направленията свършиха! Защо? Защото хора, които никога не са работили, имат същи­те права като тях. Това е малко по-дълбока диску­сия. Ако се въведе допла­щане, то няма да накърни солидарния модел.

- Реформата досега се възприемаше като рязане на легла, пари. С какви ар­гументи ще търсите обще­ствена подкрепа?

- Думата реформа е втръснала на всички. Ня­кои хора си мислят, че трябва да се измисли ня­какво идеално здравеопаз­ване, което може да се по­стигне за 5-6 месеца, а по­сле ще настане радост за всички и проблемите ще свършат.

Дай боже, това, което съм се наел да правя, някой ден да бъде окачествено като реформа Моят план е да се знае къ­де е държавата, къде е паза­рът, къде е пациентът. Сега има анархия, където недо­бросъвестните печелят, а добросъвестните страдат. Не ми се иска да става така. Думата рязане не ми ха­ресва, но преструктуриране и окрупняване на болници са чудесни думи.

• Придобива специал­ност по акушерство и ги­некология през 1995 г.

• Последните 8 г. ра­боти като лекар в отделе­нието по акушерство и гинекология в МБАЛ "Н. Василиев", Кюстендил.

Става заместник-председател на УС на Българския лекарски съ­юз през януари 2009 г.

• Член е и на съвета на директорите на болни­цата в Кюстендил.

- На 6 октомври 2010 г. става министър на здравеопазването.

• Владее английски и френски,а интересите му включват също компютри и интернет. Женен, има едно дете. Не членува в политически партии.


Парите за здравната реформа осигурени
Парите за здравната реформа през следващата година са осигурени. Средствата ще дойдат от здравните вноски, които по смисъла на споразумението между Българския лекарски съюз и кабинета занапред ще се използват единствено за здравеопазване. Това стана ясно от думите на новия здравен министър д-р Стефан Константинов в предаването „Неделя 150” по БНР вчера.

Ако споразумението бъде изпълнено, ще има достатъчно средства, за да можем да покриваме критериите от 2009 година, подчерта той.

По думите му някои дейности като например спешната помощ и лекарствената политика би било логично да минат към Националната здравноосигурителна каса. Това ще е един хубав стимул да кажем на хората да си плащат здравните осигуровки, но има и неща, които няма как да излязат автоматично от Министерството на здравеопазването. Как точно да стават нещата, е работа на финансистите, за мен е важно касата да е стабилна и редовно да плаща , посочи още д-р Константинов.

Здравният министър увери, че държавата ще продължи да финансира психиатричната помощ, като обясни, че пациентите є са предимно хора без здравни осигуровки, които не могат да поемат лечението си сами.

Ясно е, че позицията на един министър на здравеопазването пред Министерството на финансите винаги ще бъде да иска повече пари, каза още д-р Константинов и припомни, че държавата поема осигуряването и на социално слабите.

Неплащането на здравни осигуровки пък можело да доведе до тежки финансови състояния на болниците. Колкото до криминализирането на неплащането им, това не било идея на д-р Константинов, декларира самият той.

Министърът обаче бе категоричен, че е необходимо да бъде променен Законът за здравното осигуряване. Всяко решение в здравеопазването обаче трябвало да се обмисля и преценява добре, тъй като прибързаността давала лоши резултати.


Болниците опрощават част от лихвите на НЗОК
Генерал Стоян Тонев

Болниците биха могли да отстъпят за размера на лихвите върху сумите, които Националната здравноосигурителна каса им е забавила. Касата на свой ред обаче трябва да им плати предварително. Това каза вчера началникът на Военномедицинската академия генерал Стоян Тонев. Той съобщи, че група от юристи на лечебните заведения и НЗОК ще подготвят текста за извънсъдебно споразумение по този въпрос до две седмици.

Идеята си за документа генерал Тонев предложил миналата седмица лично на директорката на касата д-р Нели Нешева.

В момента 64 болници съдят здравната каса за забавените задължения и за натрупаните лихвите, припомни той. По думите му взаимните отстъпки са най-удачният начин за решаване на проблема. Според него е безсмислено лечебните заведения да съдят държавата.

Със сключеното споразумение в здравеопазването и премиерът Борисов, и Българският лекарски съюз проявяват добра воля, убеден е генерал Стоян Тонев Той е сигурен, че законът си е закон и важи за всички, а ако не се спазва, има си съответните санкции. Целта на споразумението била именно да се избегнат тези санкции. Според рамковия договор и закона касата ни е забавила плащане. Благодарение на премиера, за месеците март, април и май те са изчистени, коментира началникът на ВМА, но не скри, че лихвите, които касата дължи на болницата към момента са в размер на 170 хил. лв.

Генерал Тонев увери, че въпреки това, Военномедицинската академия е в добро финансово състояние. Лечебното заведение продължавало да плаща на 100% всички консумативи, онкопрепарати, безплатната рехабилитация на семействата в санаториумите и да посреща всички останали нужди. Дълговете на болницата в сравнение с миналата година по същото време намалели с 68%. Това се случило, след като от ВМА изпратили писмо до всички фирми, с които работят, с молба да си намалят с 10% цените.

Успяхме да ги намалим между 6 и 8 на сто. От 1200 фирми само една не се съгласи, обясни генерал Тонев.


Лекари от 56 страни подготвя Медицинския
Студентки проверяват за нови възможности в кариерния център на Медицинския университет. 18.10.2010 Връх в привличането на чуждестранни студенти – 450 от 56 държави, отчита тази година МУ–София, посочи ректорът проф. В. Митев. По думите му университетът се справя чудесно, но вероятно заради това му „удрят секира”. По думите му за това, че се справя толкова добре, вузът трябва да получи допълнително финансиране, а не да му се пречи. Огромен проблем е сградният фонд, за чието реновиране и поддръжка са необходими около 150-200 млн. лева. Ако се разреши публично-частното партньорство, тези инвестиции ще бъдат осигурени, тъй като вече има заявен сериозен интерес от страна на инвеститори, информира проф. Митев. 29 млн. лева е държавната субсидия от бюджета на МУ–София, който възлиза общо на 65 млн. лева. През последния месец държавната субсидия възлиза на 23 млн. лева, а за 2011 г. тя ще падне на 21 млн. лева, информира още ректорът на МУ–София.


Разочаровани сме от него и ще стачкуваме, зарекоха се медиците
Росица НИКОЛОВА

Лекарската колегия в Сливенско започва подготовка за стачни действия. Това съобщи вчера д-р Юлия Бянкова, шефка на регионалната структура на БЛС. Решението е взето на събрание на организацията в петък вечерта, в което участвали и директори на болници от региона.

Докторите настояват още за незабавната оставка на председателя на БЛС д-р Цветан Райчинов и за свикването на извънреден събор на съюза. „Решенията ни са резултат от огромно натрупано напрежение, задълбочаващите се проблеми и голямото ни разочарование от д-р Райчинов, който би трябвало като наш председател да отстоява интересите ни", допълни д-р Бянкова.

Недоволството на сливенските доктори се нагнетило заради драстичното разминаване в споразумението с правителството, което д-р Цветан Райчинов подписал, и одобрения от събора текст. В резултат на това липсвала точката за премахване на делегираните бюджети и ограниченията в извънболничната помощ от 2011-ва. „Колегите настояват д-р Райчинов да оттегли подписа си от това споразумение", допълни Бянкова. Колегията била изумена, че след подписването на споразумението били отменени планираните лекарски протести при условие, че решението било взето на национален събор.

В момента болният подписва информирано съгласие, когато му предстои лечение в болница, както и епикризата си, но подписът му няма решаващата роля на контролен механизъм, както е в много европейски държави.

Идеята на БЛС със сигурност няма да остане да виси в пространството, защото тя присъства като точка в споразумението, което подписаха съсловната организация и премиерът Бойко Борисов. А именно този документ потуши подготвяните бунтове на белите престилки. Стана ясно още, че към момента е заложено за догодина за здравеопазване да се отделят 3 млрд. лв. Т. г. те бяха 2,6 млрд. лв., но в кризата бюджетът на касата бе актуализиран с 220 млн. лв., а БЛС договори за болниците още 190 млн. лв. Като процент от брутния вътрешен продукт заделените средства за 2010-а бяха 4,19 на сто. А за догодина са 3,9%.

Диана ТЕНЧЕВА


Министър д-p Стефан Константинов:

Без разстрел и концлагер,ако не плащате за здраве
Криминализиране от типа затвори, разстрели, концлагери за неплатени здравни вноски няма да има. Така се пошегува вчера пред БНР здравният министър д-р Стефан Константинов. И добави, че решетките за длъжници не са негова идея (б. р. - поиска го премиерът Бойно Борисов на национален съвет на лекарския съюз).

Заради неопитността на Константинов пред медиите се стигнало до неправилни интерпретации. Става дума за изказването му пред Би Ти Ви миналата седмица, когато той заяви, че за неизплатени осигуровки богатите ще ходят в затвора, а бедните - не. „На практика и сега има доплащане. Само че става нелегално и увеличаваме сивия сектор. Затова е по-добре да мислим как да въведем някои реалности в закона. А не да си заравяме главата в пясъка", каза още Константинов. И подчерта: „Поемайки поста, аз съм въвлечен в едни коловози на властта, от които добре трябва да преценя дали ме водят към пустошта, или ще направя рязък обрат и ще обърна цялата кола. Т. е. всичко е въпрос на баланс.

По тази причина ВМА, както и другите болници, не могат да не си поискат лихвите. 64 лечебни заведения вече са дали касата на съд по това нарушение. „Затова предложих на директорката на касата д-р Нели Нешева и на шефовете на болници да не си прехвърляме топката, а да сключим едно извънсъдебно споразумение. С него ние ще отстъпим с нещо, касата - с друго, но да се намери изход", обясни Тонев. Той напомни, че само благодарение на премиера са изплатени дължимите суми към болниците за март, април и май.