22 май 2012 г. Тема: здравеопазване


Деца умират, а виновни няма



страница3/5
Дата24.07.2016
Размер0.68 Mb.
1   2   3   4   5

Деца умират, а виновни няма
За последен път видяхме безхаберие спрямо дете в дом. Пои случая с Анета можем да го проследим в разстояние на години, то се демонстрира от всички засегнати институции.

Започваме с фелдшера в дома в с. Стража. 10 дни е гледал Ани как повръща и се мъчи, но не е повикал лекар. Обяснението: „Не казала, че боли". Е как да каже, щом не може да говори? В болницата в Търговище пък няколко дни назначавали изследвания, но част от тях не са направени. Защо? Няма отговор. Вместо това Ани е връзвана за леглото и упоявана, защото буйствала. За това няма разрешение от психиатър - каквото е необходимо. Накрая Ани изпада в кома и чак тогава разбират, че в стомаха й има 5 кила боклуци. Как ги е погълнала? Къде? Кой е отговорен? На тези въпроси още преди 6 години трябваше да даде отговор прокуратурата. Само че магистратите разследвали само лекарите, без дори да погледнат какво е положението в дома. За капак извадените предмети от стомаха й, които са доказателства по разследването, изчезнали. Накрая самото дело е прекратено, и то на 3 инстанции. Това е само един от смъртните случаи в домовете за 10 години, а има още 237. Преди 2 години ги обяви Българският хелзинкски комитет. Тогава лично главният прокурор се ангажира всеки един случай да бъде внимателно проверен.

Ако всички смъртни случаи на деца в домове се проверяват по този начин, много пъти по 6 години ще чакаме резултати.


На един билет разстояние
С 253 хиляди са се увеличили зрителите на театралните представления у нас в рамките на една година.

Най-после хубава новина! След толкова ужасяващи статистики за затлъстяването на децата, за общата ни здравна и сексуална култура, та чак до бройката на регистрираните заразени с ХИВ, изгря лъч надежда. Вижда се и светлината в безкрайно дългия тъмен тунел, в който попаднахме в началото на прехода. Защото това не са просто цифри. Това е много повече. Да ходиш на театър само по себе си е изкуство. Да успееш да се потопиш в един друг свят, на сцената на който, както се пее в една популярна българска песен, „за миг поне имаш всичко на света". В салоните там сред редовете обикновено са хора, жадно търсещи някаква култура. Хора, способни да оценят това, което виждат. И не само да го видят, а и да се вгледат в него. И фактът, че броят на същите тези хора се е увеличил, сам по себе си е достатъчен. Защото това е пътят към културното оцеляване и развитие. Това е начинът Асен Блатечки да спре да рови в чужди хладилници, а младият и талантлив човек да не се отказва от мечтите си, смятайки, че не би могъл да се развива у нас. Това е и начинът истински способните хора да търсят реализация.

И всичко това е колкото значимо, толкова и леш постижимо. Само на един билет разстояние.


Изхвърляме половината предписани лекарства на боклука

Висок холестерол и сърдечни проблеми морят нашенеца
ДЕСИСЛАВА ПЪТЕВА

Кардиологичните заболявания покосяват българите най-често, а една от основните причини е високият холестерол, заяви пред „Новинар" д-р Станимир Хасърджиев от Националната паци-ентска организация. За това свидетелстват и данните на Българската лига по хипертония, според които всеки шести хипертоник в страната не знае, че има проблем с кръвното си налягане. Не по-малко стряскащ е фактът, че 80 000 нови онкоболни се регистрират всяка година. Повишават се и случаите на пациенти с артроза и с множествена склероза, посочи експертът. „Все по-често българите се опитват да се самолекуват, без да си дават сметка, че по този начин ще си навлекат още по-сериозни, дори животозастрашаващи проблеми", обясни д-р Хасърджиев. Плачевна е статистиката на ЕС по отношение на здравните познания на българите. Оказва се, че страната ни е в дъното на класацията по информираност по отношение на здравеопазването. Любопитно е, че 50% от предписваните лекарства отиват в кошчето за боклук, тъй като не се използват правилно или терапията не се спазва стриктно от пациентите. Това поне сочи изследване, представено пред Европейския парламент. Всички тези проблеми мотивират лекарите да създадат Университет за пациенти. Инициативата е по модел на Испанската пациентска организация, но засега се финансира с частни средства. Целта е вниманието да се фокусира върху болести, които бъркат дълбоко в джоба на данъкоплатците, и да покаже на пациентите как могат сами да си помогнат в борбата с различните заболявания. „Студентите" ще бъдат обучавани групово в 4 специалности - кадриология, онкология, психиатрия и артроза. На разбираем език лекарите ще разясняват на пациентите възможностите за профилактика и лечение на болестите.




Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара:
Здравната каса бави плащания към аптеките в размер на 16 млн. лв.
От една страна, имаме свръх много регулация, която ни поставя в сферата на здравеопазването, а същевременно голяма част от регулациите не са истински
Петър Симеонов

- Г-н Вълев, информирахте медиите, че Патентното ведомство наказва с глоби аптеките покрай търговската война между фирмите „Байер“ и „Руел“ за това, че продават проекта „Асперан“. Заплашихте, че ще престанете да продавате продуктите на „Байер“. Каква е точно вината на фармацевтите?

- Никаква. По казуса „Аспирин“ срещу „Асперан“, фирма „Байер“, която произвежда аспирин и спори за името на продукта с фирма „Руел“, е решила, че след като не може пряко, ще атакува косвено. Взетите решения на Върховния съд са в полза на произвеждащата продукта „Асперан“ фирма „Руел“. Има и решение на комисията за защита на конкуренцията, че „Асперан“ по никакъв начин не подвежда потребителя. Дозата му е различна, опаковката му е много по-различна. Всичко му е различно. Независимо от това фирма „Байер“ е решила, че ще преследва всички и атакува аптечната верига у нас. Затова реагираме толкова остро на действията на Патентното ведомство срещу аптеките у нас.

- На колко аптеки са наложени санкции от Патентното ведомство заради този корпоративен спор?

- Патентното ведомство е наложило глоби на шест аптеки. Размерът на глобите е различен. Варират от 1000 до 3000 лева. Като основание за глобите се използва разпространение на продукт, който е копие на патентно защитена марка. Тоест тези, които притежават „Асперан“, в момента се репресират като разпространители на копие. Приема се, че „Асперан“ е копие на патентно защитената марка „Аспирин“. Независимо че „Асперан“ е регистрирано лекарствено средство от Агенцията по лекарствата.

- До колко време очаквате да получите отговор или видите реакция от Изпълнителната агенция по лекарствата или Министерството на здравеопазването?

- За съжаление нямам никаква информация дали имат намерение да правят нещо. Законовият срок за реакция е един месец.

- В какво се изразява административният терор спрямо аптеките в България, за който вие говорите?

- Ако се позовем на конкретния казус – използва се българското държавно патентно ведомство, на което и ние плащаме заплатите и издръжката, за да се притиска дребният бизнес, аптеките. Някой постоянно смята, че трябва да притиска аптеките. Знаете и за скандала с цените на лекарствата. Последно някой говори как цените на лекарствата трябвало да се свалят и как трябва да се намалят надценките на аптеките. Това основно се завъртя в общественото пространство. Миналата година, спомняте си, когато въвеждаха връзката на НАП, първо въведоха връзка с бензиностанциите, след това с аптеките. Сякаш ние нещо крадем. На всеки 4-5 месеца нещо се променя и все аптеките са замесени. После - ние постоянно трябва да правим нещо. Да обслужваме държавата. Да инвестираме едни пари в някакви абсолютни безсмислици понякога. Сега пак ще трябва да даваме пари, този път на адвокати, за да доказваме, че не сме виновни. Ние нямаме нищо общо с този съдебен спор между „Байер“ и „Руел“, който те водят на територията на България, САЩ и Англия. Ние сме в незавидната роля на малките, която се онагледява от поговорката „Когато големите атове се ритат, малките покрай тях изгарят“.

- Как бихте характеризирали административната тежест, която пада върху аптеките?

- В България не са създадени условия аптечната дейност да се развива като здравна, както трябва да бъде и както е навсякъде по света. От една страна, имаме свръх много регулация, която принципно, по документи, ни поставя в сферата на здравеопазването, а същевременно голяма част от регулациите не са истински регулации. Държавата не влиза в ролята си и не ги изпълнява. Формално е забранено да има вериги аптеки, но никой не спазва изискването и никой не се намеси да спре официално тези вериги, които съществуват. България по никакъв начин не възпира окрупняването по вертикала. Има заводи, които имат търговци на едро на лекарства, които пък си имат аптеки. Тоест имат вертикални вериги, което в Европа е забранено. В България има официална легализация. Всеки може да притежава аптеки, докато в Европа само фармацевти са собственици на аптеки. При нас се случи точно обратното. И в същото време няма свободен пазар. Ние не можем да определяме цените такива, каквито искаме. Държавата постоянно определя маржа, здравната каса е една-единствена и плаща, когато си иска. Между другото, откакто Пламен Цеков е управител на здравната каса, отново има забавяне на плащанията. Забавянето е над 10 дни. Това, което трябва да се изплати, е 15-16 млн. лева.

- Какво разумно би могло да се направи, за да се преодолее поне част от тази административна тежест върху аптеките?

- Със сигурност голяма част от регулацията, която в момента държавата трябва да осъществява, но тя не осъществява реално, трябва да се прехвърли към съсловната организация. В нормалните държави, за да разкриете аптека, се иска разрешение от съсловната организация. Друго, за което ние настояваме, е да се създаде квотност. Ние не сме класически пазар. Не трябва да се конкурираме с цени. Трябва да имаме пълно покритие на страната. За да стане това нещо, трябва да има квота – на еди-колко си население да се полага една аптека, за да може тя да генерира достатъчно клиентооборот и този оборот да й гарантира възможност да изпълни всички изисквания спрямо нея. В западните страни се казва, че аптеката трябва да изпълнява всички видове лекарства. Няма както у нас частичен лиценз. В България няма минимално отстояние между аптеките. В нормалните държави има минимални разстояния между една съществуваща и една новооткриваща се аптека, за да не се конкурират от гледна точка на клиентооборот. В България ние сме поставени като в истински пазар все едно продаваме чорапи и в същото време имаме регулация на цените все едно сме в здравната система. Затова ние казваме – или ни освободете изцяло, или въведете регулацията, но я изпълнете от край до край. Да има само фармацевти собственици на аптеки, да има аптечна карта, да има отстояния от съседни аптеки, да има отстояния от денонощни аптеки, да има денонощни дежурства. В малките населени места няма денонощни аптеки. Там аптеките са една или две. Там хората си познават аптекарите и направо им звънят вкъщи за лекарство. Това води до окрупняване на пазара и свръхконцентрация на големи и мощни аптеки в големите градове. Никъде в някое село нямате аптека „Марешки“, защото тя не може да си изпълни оборота. Тази липса на истинска регулация води до това, че малките аптеки в малките населени места тотално изнемогват и фалират. В крайна сметка се получава така, че ако отидете в Смолянския край – там има села толкова отдалечени от населено място с аптека, че един пациент трябва да пропътува 70-80 км, за да стигне до първата аптека. Точно това искаме да не се случва.

- На кого трябва да принадлежи инициативата, за да се пристъпи към реализация на вашите предложения?

- Реално това трябва да е политическо решение, което толкова години вече се обещава. Преди избори обещават едни модели и след като минат изборите и ги изберем, се оказва, че всъщност големите монополи веднага ги нахранват и толкова.

- Какво се промени за вас след смяната на екипа в Министерството на здравеопазването?

- Мога да отчета, че до момента министър Десислава Атанасова започна да ни пише писма, преди да издадат наредби. Започнаха да създават някакво впечатление поне, че имат желание да се консултират, преди да публикуват някоя наредба. При предишния екип нямаше такова нещо. Издават ти една наредба и ти ходи да обжалваш. Никой не ти чете писмата, никой не ти отговаря. Д-р Стефан Константинов не ни отговори на нито едно писмо.

- Според вас фирмите производители са монополизирали всичко в страната. Това не е ли малко пресилено?

- Не наричам тези фирми фармацевтични, а фирми производители. Много често потребителите бъркат фармацевтичните фирми с фармацевтите в аптеките. Затова целенасочено наричаме фармацевтите в аптеките аптекари. За да е ясно, че става въпрос за аптечната дейност, аптечния сектор, аптечния бранш и нямаме нищо общо с фирмите производители. Нашият интерес е коренно противоположен. Фирмата производител има интерес да продаде колкото се може повече от нейните продукти, на колкото се може по-висока цена, а задачата на един аптекар е точно обратното - да ограничава нерационалната консумация. Затова ние сме в естествен противовес на колегите лекари, които изписват лекарства и изписват колкото се може повече лекарства, които могат да покрият едно болестно състояние, докато ние в аптеките се стремим да ограничим щетата върху пациента от употребата на прекалено много лекарства. Затова навсякъде според европейската практика се изисква ние да не сме обвързани с лекарите. Лекарите нямат право да правят договорки с аптеките и аптеките нямат право да правят договорки с лекари.

- Какво разбирате под корупционни ценови войни, за които говорите?

- В момента всяко едно лекарство, за да влезе в т.нар. позитивен лекарствен списък, зависи от две неща – каква цена официално ще обяви и какъв подкуп ще се даде, за да се вкара това лекарство възможно най-скоро. Това важи както за оригинални, така и за генерични фирми. Мога да ви кажа, че има фирми, чиито продукти излизат в позитивния списък на третия ден след регистрация. Има и други, чиито продукти излизат след три, четири месеца или една година.

- Кои фирми имате предвид?

- Важи за абсолютно всички. Това е масова практика. Просто зависи в кой момент някой ще плати едни пари и съответно неговият продукт ще премине в реимбурсната схема. Това може да се види, ако направите справка на регистрацията на продукти в Агенцията по лекарствата. Хората, които не са в тази среда, не им прави впечатление, защото не знаят, но тези, които са вътре, знаят директно за какво става въпрос.

- Защо обвинявате НЗОК в двуличие?



- НЗОК като орган е създадена двулично. В България здравната каса не е само здравноосигурителен фонд, чиято задача е да събира едни пари, да ги умножава и да ги разходва за здравето на пациентите. Тя едновременно играе и ролята на контролен орган. От една страна, ние като аптека подписваме договор със здравната каса, равнопоставени сме като договорни партньори, но не съвсем, защото конкретното изпълнение на договора се проверява и санкционира от директора на здравната каса като административен орган. Нещо, което е абсолютно безумие. Около казуса с Нели Нешева лъснаха някои неща. Санкциите, които са налагани на лекарите, и санкциите, които са налагани на аптеките, се връщат в извънбюджетните сметки на касата, които ги разпределят за премии. Тоест касата формално има интерес да прави драстични проверки, което само по себе си не е лошо, но в същия момент нейните служители имат финансов интерес да ни наложат санкция, защото не влиза в държавния бюджет, а влиза в джоба им. Те дори имат бюджетирани обеми, които трябва да вземат под формата на санкции.
Визитка

Антон Вълев се дипломира във Фармацевтичния факултет на МУ-София през 2000 година със специалност по добра производствена практика. Специализира клинична фармация като стипендиант на Европейската асоциация по клинична фармация в Хановер, Германия. Има атестат по хомеопатия от ЦОРХ и е дипломиран Шуслеров терапевт. Ръководител е на единствената в страната педиатрична аптека „Ерудита“.


Рекорден ръст по време на криза отчете пазарът на лекарства

1.8 млрд. лв. са платени за медикаменти у нас през 2011 г.
Янина Здравкова

Въпреки кризата и обедняването българите купуват все повече лекарства, а държавата не успява да проведе адекватна политика в сектора. През 2011 г. и потреблението, и пазарът бележат нови рекордни нива и ръст. С близо 200 млн. лв. е нараснал пазарът на лекарства у нас през 2011 г., сочат данните от годишния доклад на изпълнителната агенция по лекарствата. За м.г. у нас са продадени медикаменти на стойност 1.868 млрд. лв., докато през 2010 г. пазарът е бил за 1.670 млрд. лева. Данните се базират на информацията за продажбите на търговците на едро и включват и ДДС. Ръстът е над рамките на обичайното, тъй като в последните 10 години стойността на продадените медикаменти расте с около 150 млн. лв. на година.
Ръст за 2011 г. има и в количествата продадени лекарствени опаковки - 253 млн. срещу 243 млн. през 2010 г., като данните за по-миналата година са почти еднакви с тези от 2008 г. В предишни доклади на агенцията се обяснява, че не всички търговци предоставят данни за продажбите си и не се знае доколко ръстът е реален. Но според представители на фармацевтичния бранш в предишни години действително е имало задържане на нивото на бройката продадени опаковки.Ръстът на пазара според експерти се дължи на няколко фактора. Сериозен дял има здравната каса. През 2011 г. тя пое редица скъпи медикаменти за рак и редки болести и плати 40 млн. лв. над предвиденото, или общо 430 млн. лв. за лекарства. Изчислено е, че за всеки лев, платен от касата, в аптеките влизат 2 лв., тъй като част от препаратите по линия на НЗОК не са 100% безплатни за пациентите. Освен това скандалите преди отстраняването на предишния здравен министър Стефан Константинов показаха, че освен че касата е плащала прекалено скъпо, цените на медикаментите също растели. Аптекари коментират също, че хората купуват по-скъпи медикаменти най-вече защото лекарите им ги изписват.През 2011 г. делът на болниците като купувачи на лекарства е 14.6% от общия пазар. Останалите медикаменти са продадени в аптеки и дрогерии. Лекарствата без рецепта държат 16% от пазара, но са цели 32% от продадените опаковки, тъй като обикновено са по-евтини. Традиционно най-продаван у нас е "Аналгин" с 8.8 млн. продадени опаковки. В десетката обичайно са и "Аспирин протект", "Ацетизал", "Парацетамол", "Витамин С", физиологичен разтвор. Като стойност най-много пари са платени за препарата за астма "Серетид" - над 30 млн. лв.

Данни за пазара на лекарства се правят и от анализаторската компания IMS Health. Според тях през кризисната 2010 г. ръстът на лекарствата на аптечния пазар е бил 12%, а общо продадените медикаменти са били за над 1.8 млрд. лв. Официална информация за 2011 г. още няма, но вероятно и IMS Health ще регистрира ръст.




Управляващите се опитват да оправят гафа с адресната регистрация
Венелина Ангелова

С половин година закъснение управляващите най-после ще направят опит да поправят гаф, с който оставиха хиляди хора без лични документи, а оттам и без право на социални помощи, достъп до здравеопазване и т.н. Депутатите ще обсъдят днес на второ четене промените в Закона за гражданската регистрация, след като преди година под претекст да се борят с т. нар. вътрешен изборен туризъм въведоха куп изисквания за адресната регистрация. Те записаха в Закона за гражданската регистрация изискване за документ за собственост, договор за наем и специална декларация от собственика. Това затрудни хиляди, най-вече в ромските махали, където 90% от сградите са незаконни и нямаше как да набавят въпросните документи. През декември от БСП внесоха промени, с които предложиха освен тези изисквания пребиваване на даден адрес да може да се доказва и с други документи, като например платени сметки за комунални услуги. В групата на ГЕРБ обаче няколко месеца чакаха решението на работната група, която бе сформирана в Министерския съвет по темата, и така тези хора останаха без право на социални помощи точно преди зимата.За тези, които не могат да представят необходимите документи, специална комисия, съставена от служители от общинската администрация, МВР и Агенцията за социално подпомагане ще правят проверка и съответно препоръка до кмета или администрацията да се регистрира адресно. Между първо и второ четене вносителите поправиха и грешката си, допусната в първоначалния проект, според която комисията "ще решава" за регистрирането. В новите текстове е записано, че звеното само ще дава препоръка на кмета или упълномощено от него длъжностно лице. Уточнява се, че при тези случаи не може регистрираните по настоящ адрес в дадено жилище да са повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да го обитават. Това би трябвало да прекрати практиката на един адрес да се регистрират по няколкостотин души.В сегашния законопроект са записани и ред други облекчения за адресна регистрация, като например това, че споменатите документи няма да са необходими, когато се регистрира съпруг или роднина по права линия. Досега се стигаше до абсурда да се изисква писмено разрешение от единия от съпрузите другият да бъде регистриран на същия адрес.




НОИ продължава да живее в първобитно-хартиената ера
Въпреки че има наченки на електронен регистър, на практика бъдещите пенсионери още дълго време сами ще обикалят, за да си осигурят нужните бугами за трудов стаж
Дина Христова

Валентина е една от късметлийките, на които ГЕРБ не успя да съсипе живота с изненадващото увеличение на условията за пенсиониране. Тя навършва 60 г. в края на ноември 2011 г., има достатъчно осигурителен стаж и веднага започва да събира документите си за пенсиониране. Едва в началото на април обаче изчисляват пълната й пенсия. Дотогава, въпреки добрия си осигурителен доход, на Валентина й се налага да оцелява с минималната пенсия от 136 лв., която държавата "благородно" дава на хората, докато върви процедурата за изчисляване на реалния размер. При това всеки месец се реди на опашка в пощата, защото при подаването на заявлението за пенсиониране попада на служителка, която отказва да й вземе банковата сметка, понеже "било добре първите си пенсии да ги получи на ръка през пощата". Разликата между минималната пенсия и реалния размер, която се взема на куп до 10 дни след изчисляването на парите за старост, пък задължително се плащала с пощенски запис. Директорът на дирекция "Пенсионно осигуряване" в НОИ Елина Чалъкова обаче е категорична, че плащанията по банков път могат да се правят още от първата пенсия, както и на общата сума. И недоумява защо служителката й така обърква хората.



Валентина е сменила доста работодатели, в определени периоди е работила на повече от едно място и има доходи от различни източници - трудови и граждански договори. Това допълнително утежнява процедурата, тъй като документите, т.нар. УП 2 (за дохода) и УП 3 (за стажа), трябва да се проверят. За стажа след 1997 г. се правят засечки в персоналния регистър, за който обаче и от НОИ признават, че до 2000 г. не е много сигурен. А при разминаване процедурата започва отначало. "В тези случаи персоналният орган пише писмо, в което се казва, че има разминаване за този и този период. Осигурителят прави проверка и съответно потвърждава първоначалните данни или анулира документа и издава нов. Има тримесечен срок, в който тези нередности трябва да бъдат отстранени", обяснява Елина Чалъкова. Остава необяснимо защо осигурителят е длъжен да оформи документите за пенсиониране до месец след напускане на работника и до 14 дни от поискването им, но за да изправи нередностите му, т.е. да засече само част от целия период, се дават цели три месеца.В случая на Валентина разминавания има във всичките й УП-та.Тя обаче се препъва в още един бюрократичен проблем - оказва се, че единият й работодател изобщо не получава писмото по пощата. А от НОИ разчитат единствено на тази връзка - практика да се звъни по телефони или да се пращат уведомителни електронни писма няма. Така на пенсионерите, които също задължително се уведомяват за разминаванията, се налага да проследят кореспонденцията между НОИ и работодателя си, макар че тя върви служебно - уж, за да не се ангажират хората. Ако грешката се окаже вярна и работодателят потвърди първоначалните данни, за по-верен документ се приема този на осигурителя. "Той все пак е издаден въз основа на разплащателни ведомости, подписан е от счетоводител, от ръководител", обяснява експертът на НОИ Елина Чалъкова. Но може да се стигне и до допълнителна проверка на място.Валентина се сблъсква и със случай на ликвидиран без правоприемник работодател. За щастие при нея архивите му са предадени където трябва - в НОИ. Така срещу декларация, че е съгласна с данните от осигурителния архив, тя получава удостоверение за стажа и дохода си оттам. Често обаче документите са предавани в непълен вид или унищожени от неправилно съхранение. Така всеки рискува или изобщо да не са предадени, или да няма данни за част от стажа и осигурителния доход, което ще повлияе върху размера й, а може да доведе и до невъзможност за пенсиониране поради недостигащ стаж. Застраховката срещу подобен ужас е събирането на документите за пенсиониране още при напускането на дадена фирма, независимо дали човек е на 25 г. или на 55 г., или докато върви процедурата по ликвидиране. При наличието на УП-а от НОИ ги признават дори при загубени архиви.Осигурителният архив на НОИ и персоналният регистър обаче облекчават донякъде само пенсионирането на работещите на трудови договори. От началото на т.г. бяха направени промени, с които данните от регистъра придобиват по-голяма сила, макар че и досега при невъзможност да се предостави УП 2, те можеха да се ползват. Сега всеки може да откаже да се разправя с работодателите си след 2000 г. и да ползва само регистъра, но срещу декларация, че е съгласен с данните в него. Така поема отговорност, ако има разминавания не в негова полза. Надеждите са, че в бъдеще регистърът и вкарването в електронен вид на всички предадени в НОИ архиви, което в момента върви, ще доведе до пълното отпадане на всякакви хартиени документи. Но засега без хартия не може, тъй като все още от пазара на труда излизат пенсионери със стаж преди създаването му през 1997 г.За хората, които сами са се осигурявали или пък са имали доходи от извън трудови правоотношения, обаче светлина в тунела не се вижда. При тях бумагите остават, макар че през годините доста е стеснен кръгът на доказващите стаж и доход с осигурителни книжки. На практика от 2009 г. това са само внасящите лично вноските си и работещите при работодатели физически лица. За тези на граждански договор, на договор за управление и т.н. може да се разчита на персоналния регистър."За самоосигуряващите се лица няма как да се ползват данните от персоналния регистър, тъй като месечно те внасят само авансови вноски, които се подават в него. Накрая определят вноски спрямо окончателния размер на осигурителния си доход, но данни за това не се подават в регистъра. Затова в края на годината данните от данъчната декларация се съпоставят и се заверява осигурителната книжка от ревизори. Ако трябва накрая да се подадат данните в персоналния регистър, трябва да се коригират назад за всеки месец от периода. Т.е. да задължим хората всяка година да подават по две декларации, което би ги затруднило", смята Вержиния Заркова от НОИ.Според нея процедурата със заверката не е сложна. Почти никакви документи не се изискват допълнително. Ползват се само подадените от НАП данни за авансовите вноски и от годишната декларация, както и от регистъра на НОИ за изплатени обезщетения. Но продължава да не е ясно защо вместо да се заверяват хартиени книжки,не се прави все пак автоматична корекция по електронен път на данните месец за месец. Така и самоосигуряващите се след време ще могат да разчитат на персоналния регистър. Иначе дали ще подават две декларации, или веднъж ще носят декларация и втори път ще заверяват книжки, за хората бюрокрацията е все една и съща.За заверката на осигурителните книжки няма срок, но е добре да се правят година за година, тъй като проверките за по-дълъг период отнемат повече време. Могат и да се загубят документи. Осигурителите имат ангажимент да пазят само 3 години документите на наетите по извънтрудови правоотношения. Освен това данните задължително трябва да са месец по месец. Общите служебни бележки за окончателния доход през годината пред НОИ работа не вършат. За жалост има изключително много хора, работили по различни от трудовите договори, преди създаването на регистъра, и за тях без заверени книжки шанс за пенсия няма.
КАЗУСИ

В общественото осигуряване има няколко периода, които се броят за осигурителен доход, без да се плаща вноска върху тях, и така помагат за придобиване правото на пенсиониране. Например от 1996 г. гледането на болно дете, а от 2001 г. и на съпруг, се води за осигурителен стаж. Доказва се с ТЕЛК-ово решение за над 90% намалена работоспособност или степен на увреждане и се подава декларация със свободен текст. "Но ако една майка цял живот се е грижила за детето си, тя пак няма да може да се пенсионира, тъй като в общия случай за придобиване право на пенсия се изискват 15 години, но действително положен труд", обяснява Елина Чалъкова. Военната служба се доказва с военноотчетна книжка или с удостоверение от военен архив. Осигурителен стаж е и периодът на безработица, през който са получавани обезщетения. Той се заверява в трудовата книжка - до 2004 г. са го правили бюрата по труда, но вече е задължение на териториалните поделения на НОИ. "Важно е да се знае, че тези периоди не влияят на дохода, от който се изчислява пенсията, следователно и на размера й, а само помагат при придобиване на правото", уточнява Елина Чалъкова. За стаж се броят и 30 работни дни неплатен отпуск всяка година, който работодателят трябва да отчете в неговите документи за пенсиониране. Но вече може да се установи и по регистъра на осигурените лица. Към годините стаж се трупат и майчинството, като се взема предвид доходът, върху който е изчислено обезщетението, и отпускът за гледане на дете от 1 до 2 г. Ако лицата не са осигурени, и в двата случая не се взема предвид доход.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница