23 ноември 2010 г. Тема: здравеопазване

Пловдивски медици за­плашиха, че може да за­творят кабинетите си, след като се разбра, че здравна­та каса ще ги глобява за надвишени лимити при на­правленията. РЗОК щяла да вземе от доктори и бол­ници 3 млн. лв. Джипита ще връщат от 100 до 1500 лв., а някои практики - до 4000 лв. Огромни суми ще въз­становяват ДКЦ-та, като някои от тях, като "Св. Георги" и ДКЦ-5, между 15 и 40 хиляди лв.

По думите на Въжаров много от останалите болници в страната работят на същия принцип, за да се справят със свития бюджет.

Над 80% от младите български лекари в последните години търсят реализация в чужбина, сочи изследване на Медицинска академия. В тази статистика попада и един български учен, на 36 г., който 14 г. трупа стаж в различни клиники по кожни и венерически заболявания в уредена Германия. Но сега се завърна в родината. Това е докторът по медицина Георги Чернев. Той печели безпроблемно конкурса за редовен доцент в медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора и преди няколко месеца акостира в Града на липите заедно със семейството си. Доц. Чернев признава, че по груби сметки в България ще получава 10-15 пъти по-малко в сравнение с германската си заплата. "Не съм убеден, че за един млад учен, съпруг и баща най-важното са парите. Когато човек е последователен, упорит и трудолюбив - няма как да остане гладен", казва доцент Чернев. И без притеснение сочи аргументите против платеното чергарство в Германия. За тези 15-ина години той е сменил близо дузина клиники от Берлин и Десау през северния Рощок, до Хановер и Кирххайм. "Германската система на професионално израстване рядко позволява задържане повече от 1-2 години в една клиника или болница", пояснява доц. Чернев. Чисто финансовите измерения на това преселение от стягането на нов дом е едно на ръка. Той обаче не крие, че много повече му тежало прекъсването на социалните контакти, които в нашето задъхано време толкова трудно се създават. Удари понасяло и семейството му. При поредните стягания на куфарите съпругата му Яна Чернева, която била студентка по икономика в Берлин и в Рощок, е трябвало двукратно да прекъсне следването си. "Синът ни Константин е още малък, на 2 годинки, но емигрантският живот би сложил отпечатък и върху неговото детство", добавя друго основание да се завърне у дома доц. Чернев.

Георги Чернев завършва елитната немска гимназия в София с отличие. Като всеки млад човек се чудел къде да продължи образованието си.

Колебаел се между история, археология и медицина Избрал лекарската професия по една проста причина - тя е непоклатима семейна традиция. Доц. Чернев е трето поколение доктор - след двамата дядовци, баща си и майка си. Дядо му Георги Константинов Чернев, на когото е кръстен, е завършил медицина в Инсбрук, Австрия, след което става хирург. Другият му дядо - Петко Маринов Диков, завършва стоматология в Берлин. И двамата специализират в чужбина и са сред онова поколение български лекари, които поставят началото на съвременната медицина у нас. Баща му и майка му са също лекари. След третата година в Медицинска академия Георги по примера на дедите си съвсем естествено решава да продължи образованието си в чужбина.

Приет е в 5 германски висши училища и се записва в най-престижното от тях - Фрайе университет "Бенджамин Франклин" в Берлин. Въпреки отличния си немски, заради сложната система на приравнителни изпити изкарал още веднъж трети курс. Шестте години следване минават като миг. Амбициозният български студент е забелязан и след третия държавен изпит преподавателят по дерматология, проф. Константин Орфанос, му предлага да започне докторска работа и паралелно с това асистентско място в университетската клиника. Доц. Чернев признава, че именно проф. Орфанос и неговият колега проф. Христос Зубулис, светила в европейската дерматология, са причина да се посвети на тази не толкова популярна, но много интересна и пълна с предизвикателства специалност. За съжаление, съдбата не му отрежда много време да работи заедно с любимите си учители. Малко след това и доктор Чернев тръгва да търси своя път на реализация с атестацията на техния авторитет.

За нашенския аршин доц. Чернев е преуспял учен, със завидна кариера за своите години. Самият той обаче смята, че е изостанал в сравнение със своите връстници в Европа. "Мои германски колеги и приятели на 35-36, максимум 40 г. вече са професори", посочва той. Според него българската система за научните звания и въобще системата за професионално израстване на българския учен е безнадеждно остаряла, застинала в годините на соца. И за жалост като че ли на мнозина това ориенталско спокойствие и уседналост им харесвало. Преди Тракийския университет доц. Чернев кандидатствал за свободно място в друга университетска клиника по кожни заболявания. Шефът на катедрата като разбрал, че кандидатът има много научни публикации в авторитетни европейски и световни издания по медицина - а е доста по-млад, попитал неразбиращо: "Не ми е ясно, колега, закъде сте се разбързали толкова, времето е пред вас". Разочарован, доц. Чернев не му останал длъжен: "Мисля, че не аз съм се разбързал, а вие сте закъснял твърде много", рекъл младокът и се разделили по живо по здраво.

Иначе доц. Чернев не смята, че здравеопазването ни е на светлинни години от това на развитите страни, както много често се окайваме. Според него у нас има много добри специалисти като колегите му в кожната клиника в Стара Загора например. Млади, амбициозни, с хъс и усет за новото, с желание за работа и усвояване на нови методики. За да имат шанс обаче многото способни български лекари, най-после трябва да се направят няколкото разумни и задължителни стъпки в толкова спряганата реформа в здравеопазването, смята доц. Чернев. Едната от тях е да се откажем от разточителството да издържаме толкова много болници. По последни данни те са над 400, много повече от една Белгия, която има почти 2 пъти повече население. Тогава естествено ще останат повече пари, за другата много по-важна крачка - да наситим с ново и модерно оборудване и апаратура здравните заведения. И да лекуваме пациентите по всички стандарти на добрата лекарска практика.

Матей БОНЕВ


Правят дом за клиника “Шойлев”
Болницата по травматология, ортопедия и спортна медицина в Дианабад от вчера носи името на своя създател проф. д-р Димитър Шойлев. Големият хирург, който въведе артроскопията в България през 1979 г., почина на 16 април миналата година. Заради липса на подходяща сграда тържественият водосвет на болницата беше отслужен в залата по борба. Сред стотината гости и благодарни пациенти бяха олимпийските шампиони и медалисти Христо Марков, Петър Киров, Тереза Маринова, Йорданка Благоева.

"Няма български спортист, който да не е получил помощ в клиниката на Шойлев. Но е крайно време спортното министерство да й намери сграда. Не е сериозно такава клиника да се помещава в апартаменти на хотел Диана", коментира бившият волейболен ас Димо Тонев. Министър Свилен Нейков увери обаче, че вече се работи за реновирането на сградата на досегашния възстановителен център на Дианабад, където ще бъде преместена клиника "Шойлев". Предстои да се купи и модерна апаратура.

Колегите на д-р Шойлев се похвалиха, че той им остави болницата без задължения и че вече пета година завършват финансовата година на печалба.


1 млрд. души по света не получават здравни грижи
Един милиард души не могат да си позволят здравни грижи, а повече от 100 милиона изпадат в бедност всяка година поради заболяване или "катастрофално високи" сметки за медицински грижи, съобщиха от Световната здравна организация (СЗО), цитирани от "Дойче веле". "За мнозина здравните грижи не съществуват, а за други просто не са достъпни. Когато не са достъпни, това означава, че или не ги използваш, или имаш сериозни финансови затруднения", заяви Дейвид Евънс, отговарящ за здравното финансиране в СЗО. "Необходимостта от здравно финансиране никога не е била по-голяма на фона на забавения икономически растеж, болестите и застаряването на населението, което се нуждае от повече грижи за хронични заболявания. Всеки трябва да има достъп до здравни услуги и никой не трябва да изпитва финансови затруднения за това", допълни Евънс.

Въпреки че от тази тенденция са засегнати предимно най-бедните страни, докладът на организацията посочва, че богатите нации също имат проблеми със здравеопазването. Експертите цитират проучване на Харвардския университет от 2007 г., според което медицинските сметки са допринесли за фалита на 62% от семействата в САЩ.

И други IT компании имат интерес да разкрият подобни на „Хюлет-Пакард" центрове за услуги със заетост 500-600 души, съобщи Борислав Стефанов от Българската агенция за инвестиции. Той очаква през следващата година част от тях да се реализират. В сферата на недвижимите имоти пък има два мащабни проекта, които предстои да се афишират през 2011 г. - единият е изграждането на мултифункционален комплекс с жилищни сгради и търговски площи и другият е за голям спортен комплекс. В начален етап в сферата на здравеопазването са заявени инвестиционни намерения за изграждане на болници и санаториуми, насочени предимно към чужди граждани, но с български лекари и медицински сестри. Те идват от няколко фирми, които вече са провели срещи в министерството на икономиката. Срещи Министърът на труда То-тю Младенов пък съобщи за среща с голям чуждестранен инвеститор от транспорта и логистиката с плодове, зеленчуци и сокове, който в момента в Испания е разкрил близо 5000 работни места. Този инвеститор иска да се насочи в България и търси информация как държавата може да му съдейства да намери необходимата работна ръка. Специална подкрепа Това, което ние можем да направим, е да предложим цялостен пакет услуги за големите инвеститори, обясни Росица Стелиянова, директор на Агенцията по заетостта. За разлика от услугите на фирмите за подбор на персонал помощта на Агенцията по заетостта е напълно безплатна. Търсят ни предимно за наемане на работна ръка от средния ешелон, казва Стелиянова. В пакета услуги влиза пускането на национална заявка по всички бюра по труда в страната за търсените кадри. Агенцията по заетостта прави подбор на регистрираните в бюрата по труда безработни лица, организира явяването им на интервю за своя сметка, дори поема транспортните разходи, ако хората трябва да пътуват от друг град. Държавата може да помогне и със специално организирани трудови борси в удобно място и време за всички. Инвеститорите може и да се възползват от някоя от програмите от националния план за заетост, макар че не им се дава специален приоритет.

През 2050 г. ромите ще владеят България. Това прогнозираха учени от Центъра за демографски изследвания. Според тях през 2050 г. започва четвъртата българска държава, като в нея ще живеят 3,5 млн. роми и 1,2 млн. турци. Българите щели да бъдат екзотично малцинство и ще наброяват 800 000 души. Експертите твърдят, че прогнозите за демографския състав на страната ни се базират на данните от официалните преброявания на населението.

В периода след 2050 г. професорите чертаят още по-мрачна картина. Те са изчислили, че през 2100 г. етническите българи ще бъдат едва 300 000. Ромското население пък ще се е разраснало до 8 млн. Турците щели да наброяват 1,5 млн. души.

Според Петър Иванов от центъра тези цифри вещаят Армагедон. Експертите призоваха за адекватни мерки, тъй като в противен случай описаната от тях картина щяла да се превърне в реалност. Според Костадин Костадинов демографските проблеми на страната щели до доведат до трета национална катастрофа. Изчезването на сегашното мнозинство щяло да се случи, ако не бъдат спрени скритите опасни процеси у нас като акултуризацията на българите.

Иванов коментира, че българите губели идентичността си и дори не кръщавали децата с български имена. В този процес на дебългаризация решаващи били „разпространението на чалгата и навлизането на ромския манталитет на тарикатство, кражби и безчестие". Петър Славейков предупреди, че демографската криза била заплаха за националната и икономическата стабилност на страната. Трендафил Митев пък коментира, че липсата на адекватна политика спрямо ромите превърнала ”ромския проблем във воденичен камък за държавата”. Той предупреди, че ако проблемът не бъде решен до 20 години, страната ни ще се удави. „Ромската общност е най-динамично развиващата се и най-деградиращата. Тази общност сега стига векове надолу - на нива, на които никога не е била”, коментираха от центъра.


Касата и лекарите седнаха на масата за преговори
Здравната каса и съсловните организации ще подготвят и подпишат Национален рамков договор (НРД) до месец. Това стана ясно след среща между Надзорния съвет на НЗОК, Българския лекарски съюз (БЛС) и Българския фармацевтичен съюз. Там страните стартираха преговорите за НРД.

По думите на шефа на БЛС Цветан Райчинов Националният рамков договор може да влезе в сила от 1 януари 2011 г. Съсловната организация обаче постави условие в обхвата на НРД да влезе и оценяването на клиничните пътеки и обемът на медицинските дейности. В момента цените се определят с акт на Министерския съвет. Райчинов подчерта, че за да се случи това, трябва да се промени Законът за здравното осигуряване. Шефката на НЗОК Нели Нешева обяви, че има възможност през 2012 г. да отпаднат делегираните бюджети на болниците.

Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов припомни, че според закона за здравно осигуряване от 2009 г. цените и обемите на медицинските дейности не са в обхвата в НРД. Ако законодателят реши това да се промени, Надзорният съвет има готовност да проведе разговори със съсловните организации, добави той.


Лекарски протест
Калин Терзийски

Преди няколко дни минавах покрай Народното събрание и чух викове. Някой се опитваше да ми напомни 1990-а с продрания си митингарски глас. Стана ми тежко и нелепо. Някой пак протестираше, а времената на протестите бяха някак отминали. Хората се учудваха и дразнеха от протестите...

Но защо пък да бяха отминали времената на протестите? Не беше ли това само мое чувство? Не пренасях ли своите чувства на всички хора, като си казвах – на хората тези митинги са им писнали?

Може би е така... Но все пак на мен ми се струваше, че този протест е нелеп и ненавременен. Не точно ненавременен, а по скоро – безнадежден. Всеки протест в тая ужасна криза ми се струваше като негодуванието на музикантите на Потъващ Кораб срещу лошото отношение на диригента към тях. Но – както и да е... Това си бяха мои мисли.

Защо всъщност един протест в наше време ми изглеждаше нелеп? Може би защото образът на истинския, конкретен враг се разми? Може би...

Може би ми се струваше, че докато имаше ужасна, потисническа, комунистическа, тоталитарна хунта, която заслужаваше да бъде пометена, протестите си бяха на място. Но сега – при напълно редовно избрани с голямо мнозинство политици...? Струваше ми се, че цялото викане по площади се е изтъркало и прави само лошо впечатление. Естествено – давах си сметка, че протестите срещу неправдите не трябва да спират никога... Но си давах и сметка, че едни протести, които не могат да постигнат нищо, носят само вреда. Хората като мен ги наблюдават и с безсилие си казват: Е... добре! Какво ще постигнат тези по тоя начин? Нищо! Дразнят ме със своите безплодни протести... – така си казва всеки минаващ, чул виковете на площада, които така тъжно напомнят по-вдъхновени времена.

После се поинтересувах кой точно протестира. Бяха лекарите. Пак лекарите – моите колеги. Моите братя. Ех. Обичам ги!

Повечето ми приятели са лекари. Повечето ми приятели са Бедни Лекари. Сетих се за техните заплати. Седемстотин лева на месец.

Ако искаш повече – кради! Така им казваше държавата. Не точно кради... Не им казваше точно така Държавата. Нали така, Държаво? Ти не им казваш направо: Кради! Ти им казваш: Докторе, прави разни полузаконни неща, мишкувай и върти далаверки, та да не те хванат! Изкарвай си парите на ръба на закона! Изнудвай, ако искаш да имаш някой лев! Това им казваш ти, нали, Държаво моя, шарена и жалка? А ако искаш – можеш и честно да си живееш с тези пари, смотан, беден и унизен докторе - нали така им казваш, а, Държаво?

Мислех си, че тези мои приятели и колеги, лекарите, са като сервитьорите от "Балкантурист" в миналото – с нищожна заплата, живеещи от незаконните бакшиши.

Вървях си покрай Народното събрание и се сещах, че като сценарист в телевизионно предаване печелех доскоро 1500 лева на месец. За около не повече от десет часа работа. Да – знам, че е нагло да казвам това. Но го казвам, за да се озлобят още повече моите бивши колеги – лекарите. Струва ми се, че само побеснелите хора могат наистина да постигнат нещо в протестите си. Не крадящите на дребно или едро, не справящите се някак си... Само побеснелите от свещен гняв!

Надявам се лекарите да не побеснеят срещу мене, а срещу тези, които наистина ги ощетяват.

Вървях си покрай Народното събрание и слушах виковете. И се сетих за една позната. Ето нейния случай. Отишла на профилактичен преглед в болница „Света Екатерина”. Нямала оплаквания. Но й препоръчали да си направи холтер. Това е двайсет и четири часово проследяване на кардиограмата. После й направили ангиография. Доста сериозно изследване!

Нека уточня нещо. Моята позната е цветарка и има пари. Да – това е важно. Освен това е непушачка и е на петдесет и две. Какво общо имат тия неща? Ето какво: след десет дни на тази моя позната й казали, че трябва да й се направят четири байпаса. И й дали ценоразпис. При професор Еди кой си - 2500 лева. При професор Еди никой си – 1500 лева. И тя си избрала по-евтиния и веднага се сдобила с три байпаса. Все пак й спестили един. Това е в общи линии.

Питам се: кое е било по-необходимо? Байпасите на тая неоплакваща се от нищо, непушеща и сравнително млада жена... Или хиляда и петстотинте лева на професор Еди никой си? И също се запитах: Има ли някой, който да каже дали на тази жена са й нужни байпаси? Някой честен, такъв, който не участва в ценоразписите? Празни въпроси си задавах, вървейки покрай Народното събрание...

И когато отминах, казах си: Видя ли мой брат, лекар, мъчещ се да бъде поне малко честен и достоен със своите седемстотин лева – ще го поздравя и ще го прегърна! Следващия път ще го подкрепя в протестите му. За да не се налага той да бъде нещо като сервитьор от "Балкантурист" от едно време.

Но ако попадна на професор Еди кой си – ще му плюя в очите. Той... той всъщност не ми е колега. Това е.


Инвалиди чакат ред за преглед догодина
ЕЛИ КРУМОВА

До средата на януари догоди­на са препълнени списъците с часове за преглед на инвалиди в областната експертна лекарска комисия (ТОЕЛК) в Транспор­тна болница - Пловдив. За проблема съобщи шефът на лечебното заведение д-р Пламена Първанова. Тя уточни, че по 28 души с увреждания преминават на ден през ТОЕЛК, а отделно биват преглеждани железничари и автотранспорт­ни работници. Така само до обяд вчера лекарите в комисията бя­ха прегледали общо 70 души, от

които 20 бяха инвалидите. „Проблем действително има, въпреки огромния обем от рабо­та на ТОЕЛК. Натовареността се появи във връзка с новите документи за самоличност. През пролетта лекарите от комисия­та заседаваха един път седмич­но. След това преминаха на два пъти в седмицата. Вече работят ежедневно и въпреки това не смогват", призна д-р Първанова. Тя обясни, че списъците са запълнени до 11-12 януари. След тази дата ще се готвят нови списъци, но след 1 януари, а не в момента. Една от причините за големия наплив са малкото транспортни болници в страната, смятат лекарите. В момента има само две - в София и в I Пловдив. През тях освен инвалиди минават и железничари, и автотратранспортни работници.


ВМА Варна спря плановите операции
Плановите операции в почти всички отделения във Военноморската болница във Варна са спрени заради делегираните бюджети. Това съобщи управителят на лечебното заведение д-р Ивайло Въжаров. Прием и лечение на пациенти за момента се извършва само в клиниките по токсикология и по термична травма и пластична хирургия. Отложените пациенти ще бъдат записани и приети планово през следващия месец

Причината за прекратяване на плановите операции в част от отделенията е изчерпване на средствата от делегирания бюджет, отпускан от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), каза д-р Въжаров. Бюджетът вече е надхвърлен, но приемът в двете отделения не е прекратен, защото Военноморската болница е единствената в Североизточна България, където се осигурява този вид специализирана помощ, уточни той и допълни, че няколко пъти от касата са искани повече средства за тези две отделения, но за момента допълнително финансиране не е осигурено.

Ние сме военна болница и не може да откажем прием на кадрови военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, коментира още д-р Ивайло Въжаров. След изчерпване на делегирания бюджет здравното заведение приема само кадрови военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, добави той.


Лекарският съюз се отметна за закриването на НЗОК
Не сме говорили за закриване на Националната здравноосигурителна каса. Имахме предвид за дейността, която сега тя извършва – разпределяне на финансови средства, да не се използва толкова голям административен апарат, а да са само 10-15 човека, обединени в един отдел. Това заяви главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков вчера, като по този начин се отметна от думите на председателя на съсловната организация д-р Цветан Райчинов, който миналата седмица бе категоричен, че касата трябва да бъде закрита. По думите му нямало значение дали въпросният отдел ще бъде към Министерството на здравеопазването или към Министерството на финансите, тъй като той нямало да отчита и регистрира дейности, а само ще разпределя средства.

Така системата ще е в интерес и на българските пациенти, и на българските лекари, каза още д-р Ленков и обясни, че ще търси лоби сред различни депутати за прокарване на тази идея. С НЗОК в този си вид, с това ръководство, което показа неспособността да се справи със ситуацията, да разпределя справедливо големите парични потоци, които се събират там, няма смисъл да разговаряме, категоричен бе вчера главният секретар на Българския лекарски съюз. Час по-късно обаче, заедно с председателя на съсловната организация д-р Цветан Райчинов и д-р Кирил Еленски от управителния съвет на съюза, той участва в среща с ръководството на касата за започване на преговори по националния рамков договор за 2011 година.

Министерството на здравеопазването може да бъде задължено да направи интернет страница, на която гражданите да намират обективна информация за всички лекарства, отпускани с рецепта, които се продават у нас. Това предлага проектодиректива, която Европейският парламент ще гласува в сряда.

Целта е да се изравнят количеството и качеството на лекарствената информация, която пациентите сега получават в различните държави членки.

„Обективна и безпристрастна информация" за медикаментите трябва да бъде достъпна за всички в електронен формат според текст, който евродепутатите добавиха към предложението на Европейската комисия за директивата.

Сведенията не бива да съдържат скрита реклама, трябва да са достъпни и в печатна форма, включително и за хора в неравностойно социално положение.

Лекарствената информация няма да може да се разпространява по радиото и по телевизията, както и във вестниците, гласи още проектотекстът.

Според него информацията за медикамента трябва да съдържа най-актуалното обобщение на характеристиките на продукта, последното му етикетиране, листовка с упътване, обществено достъпен текст за доклада за оценката, с който е бил разрешен за продажба.

Освен това фармацевтичните производители могат по желание да публикуват допълнителна информация с нерекламен характер, като например за влиянието на продукта върху околната среда, цените и промените в опаковката. Тя също трябва да бъде одобрена от компетентните органи.

В Бургаския регион има над 200 хил. хипертоници, висок е и процентът на сърдечносъдовите заболявания, но специализирана болница досега нямаше и често се налагаше пациентите с инфаркти да бъдат карани по други места за лечение. Това обясниха специалисти вчера при откриването на специализираната болница по кардиология и кардиохирургия в морския град.

Бургас е бяло петно на здравната карта на България, каза при откриването изпълнителната директорка д-р Мариана Контева. Тя поясни, че кардиоцентърът "Понтика" разполага с ангеографска лаборатория, компютърен томограф, функционална диагностика, две операционни зали, рентгено и ехографско оборудване, 33 болнични легла. В лечебното заведение ще работят специалисти по сърдечносъдови заболявания от Бургас и София, сред които проф. Генчо Начев от "Св. Екатерина" и доц. Иво Петров от "Токуда".

След получаване на лиценза от Министерството на здравеопазването в болницата ще се извършва диагностика и лечение на всички сърдечносъдови заболявания и пълен обем кардиохирургия за възрастни. Болницата е разположена в неизползвано повече от 20 години крило на Бургаската областна болница. Инвеститорите са наели помещенията за 10-годишен период

Райчинов подчерта, че лекарите няма да отстъпят от исканията си и изтъкна, че те трябва да получават адекватно заплащане, като подчерта, че протестът не е за повече средства, а за рационалното им разпре­деляне,

Протестиращите носят със себе си плакати с надписи "Мизерия в здравео­пазването", "Лекуваме от собствените си заплати", както и "Ясна и последова­телна реформа в здравния сектор". Те са против това Министерството на финан­сите да определя как да се остойностяват клиничните пътеки. Пред прозорците на парламента те поискаха да се премахнат и делегирани­те бюджети за болниците. Медиците предложиха де­путатите да получават 40% по-ниски заплати. Причи­ната е, че преди месеци ди­ректорът на Здравната ка­са д-р Нели Нешева заяви, че те трябва да лекуват па­циентите на 100%, а от ка­сата ще им плащат 60 на сто. Някои от лекарите зая­виха, че сe готови да започ­нат ефективна стачка и да прекратят работа. Недоволните огласиха декларация до премиера Бойко Борисов и до пред­седателя на Народното съб­рание Цецка Цачева. В нея се настоява здравеопазва­нето да бъде приоритет на управляващите. Всеки ден се правят експерименти със здравето на хората, заявиха протестиращите. Те алармират, че един ден се решава едно, на следва­щия- друго, и искат да се намерят компетентни хора за реформата в здравео­пазването. Като основен проблем на системата ме­диците отново откроиха ре­гулацията и делегирайте бюджети на болниците и поискаха премахването им.

Д-р Димитър Ленков, главен секретар на БЛС, призова депутатите да слязат и застанат до лека­рите, защото „това е сми­сълът на надписа, който краси НС „Съединението прави силата". Народните представители обаче не се появиха и това според Лен­ков бе знaк, че се страху­ват да слязат. Уважаеми колеги, вятъ­рът на промяната вече за­духа. Това са първите сим­птоми на зараждащото се гражданско общество в България, разпали сe той, Никога нe съм предполагал, че след 20 години пак ще излезем по улиците, заяви Евгений Душков, вицепре­зидент на КТ "Подкрепа". Протестиращите разв­яха националния флаг и поздравиха "лицето с ини­циали СД" с песента "One way ticket" и казаха, че ако финансовият министър nяма пари за еднопосочен билет, те ще му ги на­бавят.

Медиците получиха под­крепата на учените от БАН, на пациентски организа­ции, на КНСБ. 27 000 са практикува­щите лекари в страната, но само 200 от тях протести­рат в София, коментира пък здравният министър д-р Стефан Константинов. Спо­ред него, не са нужни про­тести, а диалог, Константинов каза, че се изготвя схе­ма за ново разпределение на средствата в Здравната каса, Трябва да решим как­во се случва в първичната помощ" много или са мал­ко болниците и още много неща, обясни министърът. Той се надява до 2012 г, да отпаднат и клиничните пъ­теки.


Шефката на НЗОК Нели Нешева: Парите за болниците не се разпределят на тъмно
Директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Нели Нешева отхвърли обвиненията, че парите на касата за болниците се разпределят по неясни критерии и на тъмно. Ден преди това от БЛС обявиха, че лекарските протести не са за повече пари, а срещу начина, по който се разпределят и който облагодетелства едни области и болници за сметка на други.

Според Нешева обаче парите се разпределят правилно, но проблемът идва от утвърдената методика, по която става това. Отказвам да приема обвинение от страна на БЛС, че парите на НЗОК се разпределят на тъмно. Декларирам, че парите на НЗОК се разпределят по принципи и правила, сътворени от преди, заяви Нешева пред Нова телевизия. Тя покани един представител на БЛС да идва всеки ден на работа в бюджетната дирекция на НЗОК, за да види как се разпределят средствата.

Нешева посочи, че трябва да се променят правилата, по които се заплащат и се остойностяват медицинските дейности. Тя заяви, че предишното ръководство на касата е приело правила без обектни критерии за определяне на делегираните бюджети на болниците и като критерий се е използвал историческият принцип на броя на пациентите.

Шефката на Здравната каса заяви още, че очаква от здравния министър Стефан Константинов да предложи законодателни промени, с които да се определят кои са структуроопределящите болници, за да се осигури финансиране за лечебните заведения, които изнасят основната тежест.

"Наистина има сериозна нужда от структурни промени в самото здравеопазване. Има нужда от структурни промени в самите болници. Не звучи никак хубаво да кажеш на хората: "Ние закриваме болници". Когато закриваш нещо, даваш алтернатива - какво се случва. Ако някъде болницата не е функционална и не отговаря на тези критерии, казваш дали това ще бъде център за някаква помощ, къде ще отиват пациентите. Нещата трябва да се правят с малко по-голяма визия", каза Константинов.

От своя страна, председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов заяви, че БЛС има покана за преговори от НЗОК за днес в 11:00 часа. "Ще уточняваме, че на практика няма какво да се преговаря, тъй като всичко е предварително решено", каза Райчинов.

Той уточни, че ако няма промяна в законите, няма да има какво да се преговаря. "Към Дянков се обръщаме с идеята да излезе от тази система, защото нито мястото, нито работата му е там", подчерта Райчинов. Шефът на лекарския съюз се надява да се възстанови здравноосигурителният модел и договарянето, тъй като двете няма как да бъдат едно без друго.

"Мисля, че всеки един от нас трябва да иска, да знае с тези пари, които внася всеки месец, какво се случва. 340-те милиона са записани като текст в закона за бюджета на касата, но няма яснота как ще бъдат използвани", уточни още Райчинов и каза, че са предложили, че това може да се случи по легален начин, тоест дейности, които досега са се плащали от министерството, сега да се плащат от касата, "но и тук не намираме разбиране", добави Райчинов.

"Съжалявам, че министър Константинов не беше в петък на митинга, той трябваше да бъде там, за да види и чуе колегите си. Бяхме около 1500 души, като повече от 80% бяха лекари. Няма и как повече лекари да бъдат в един и същ момент на едно и също място", категоричен бе Райчинов.

Състезание по информационни технологии „IT Знайко" организират сдружение „Образование и технологии" и Майскрософт. В него могат да се включат деца от 1 до 4 клас, които трябва да създадат свой проект на тема „Ден на будителите". За целта трябва да имат регистрация LiveID и да изпратят проекта си за оценка чрез SkyDrive до 21 ноември.

Пловдивските доктори са подготвили изненади, каквито имаше на 10 ноември пред ДКЦ 1. Тогава медиците направиха нестандартен и ефектен протест с музика, балони, гълъби и портрети на здравни министри и шефове на НЗОК от 21 години насам. Целият митинг се превърна в метафора на несъстоялата се здравна реформа.

Райчинов каза още, че предвиденият за днес лекарски протест не е, за да искат повече пари, а за да опитат да постигнат именно тази публичност на разпределението на средствата. Ние не искаме повече от тези 3,05 милиарда лева. Ние сме наясно, че ситуацията е изключително сложна и че кризата е засегнала много сериозно страната ни, каза още той.

От БЛС настояват средствата в касата да се изразходват само и единствено за здравноосигурените лица. По наши данни хората без осигуровка са над 1 милион души - това са хора, за които упорито се отказва да се каже защо не се осигуряват, посочи Райчинов. На болниците се дават определени суми, но никой не се интересува от медицинската целесъобразност и от нуждите на пациента. Цените и обемите се определят в постановление на МС.

Председателят на БЛС подчерта, че никой не знае как точно ще се случи това и че финансовият министър е този, който определя какво се дава. Според него подобна система вече се наблюдава само в Северна Корея.

Сега разбирам, че исканията на Лекарския съюз не са актуални и се говори, че бюджетът за здравеопазване за следващата година е малко. В същото време преди няколко дни имахме среща с Лекарския съюз и те казаха, че ако парите са толкова и се изпълнят останалите искания, всичко ще е наред. Това заяви по БНР министърът на здравеопазването Стефан Константинов. Изобщо не е истина, че парите са по-малко - 400 милиона лева повече от тази година ще се плащат за 12 месеца, а не за 13, допълни той. Никой не смята парите за ведомствените болници, които са към 50 милиона, и ще дойдат 140 милиона от Европа, подчерта здравният министър. Що се отнася до парите за долекуване, казал съм, че съм наследил едни пътеки и една концепция, която не е остойностена, каза още Стефан Константинов.

СИНДИКАТИТЕ С ОЩЕ ЕДНО МЯСТО В НЗОК

В същото време от думите му стана ясно, че квотата на синдикатите в Надзорния съвет на НЗОК ще се увеличи от един на двама представители. Изменението на Закона за здравното осигуряване ще стане чрез Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. Промените на текстовете вече са входирани в НС от депутатите от ГЕРБ.

Стоил ИСКРЕНОВ


Държавата разплаква майката на болните
Коментар на Мария КАРАБОЙЧЕВА

Лекарства няма - къде заради смяна на министри, къде заради търговете, обясниха преди ден от Български пациентски форум пред една телевизия. Ще припомним какво каза Владимир Томов от конфедерацията „Защита на здравето" на въпроса: Какво прави един болен, когато няма лекарства? Отговорът му бе бе кратък, ясен и откровен: Ами умира.

Толкова често няма лекарства, че нищо чудно след време това да не бъде дори новина. Явлението би означавало, че сетивата на тия, които трябва да реагират, са закърнели. Те сякаш са загубили чувствителност и в случаите, когато обявяваме, че малки деца са починали заради липса на препарати. Как да си го обясним, без да бъдем груби? Ако ви прави впечатление - засегнати са най-онеправданите групи болни - с редки или онкологични страдания. Не че има заболявания, които са за подценяване. Но някак си така се случва, че проблемите са все при едни и същи. Една пациентка преди време каза, че това й прилича на добре измислен начин на унищожение. Или на естествен подбор? Държавата редовно разплаква майката на болните. А уж здравеопазването било приоритет. Прах във вятъра.


Без тъмни сделки, болниците жертва на лоша методика
СОФИЯ, Георги МЛАДЕНОВ

Директорът на Националната здравноосигурителна каса Нели Нешева отхвърли обвиненията, че парите на касата за болниците се разпределят по неясни критерии и на тъмно. Преди ден от БЛС обявиха, че лекарските протести не са за повече пари, а срещу начина, по който се разпределят и който облагодетелства едни области и болници за сметка на други.