Алкалоидни стоки

Към тази стокова група се отнасят стоките чай, кафе, какао и тютюнови изделия. Съдържащите се в тях алкалоиди оказват силно физиологическо въздействие върху човешкия организъм и определят употребата им.

1. 
   Определение - Чаят е вкусов продукт, получен чрез специална обработка на връхните листа от младите филизи на вечнозеления чаен храст. Родина на чая е Югозападен Китай, където той се култивира от незапомнени времена. В древните китайски ръкописи за чая се споменава още в 2737т пр.н.е. През 9 век чаят е бил пренесен в Япония, а към края на 18 век култивирането на чая започва и в много други страни. Сега световното производство на чай достига 2 млн. тона годишно, от които около 1/3 се падат на Индия, която е най – голям износител на чай. Големи производители и износители на чай са също Китай, Пакистан, Шри Ланка и Индонезия. На международния пазар най – високо се цени индийският чай от произходие „Дарджилинг” и „Горен Асам” и цейлонският чай. Най – голям вносител и потребител на чай е Великобритания.
   

2. 
   Химичен състав и свойства на чая – Чаят (като готов продукт) съдържа около 30-45% екстрактивни вещества, които преминават в чаената настойка и формират свойствата и качеството й. Съставът на чаения екстракт е много сложен – в него за намерени над 1200 различни вещества, но главните съставки, които в най – голяма степен обуславят свойствата и качеството на чая, са фенолните вещества, кофеинът и чаеното етерично масло. Фенолните вещества са представени главно от катехините и тенините. При различните разновидности чай общото им съдържание варира от 8 до 25%. Те са главният вкусообразуващ фактор при чая. Именно те придават на чаената настойка леко горчивия и приятно тръпчив вкус. Понеже се съдържат в окислена форма, те са и главните багрилни вещества на чая, които придават красивия характерен цвят на настойката. На фенолните вещества и преди всичко на танините се дължат и жаждоутоляващите свойства на чая. Освен това, танино катехиновият комплекс на чая притежава висока Р-витаминна активност. Той помага за заздравяване стените на кръвоностните капиляри и предпазва организма от спонтанни вътрешни кръвоизливи. Кофеинът придава на чая ободряващо и тонизиращо действие, а поради това, че има горчив вкус, участва и във формирането на вкуса на чаената настойка. Съдържанието на кофеин в чая е по – високо, отколкото в кафето. При различните разновидности и качества чай съдържанието на кофеин варира от 2 до 4%. Чаеното етерично масло, което придава силния приятно освежаващ аромат на чаената настойка е сложен комплекс от разнообразни химични съединения, най – важни от които са алфа бета и гама хексанолът, бензоалдехидът, разнообразни летливи киселини и др. При различните разновидности и качества чай общото съдържание на етерично масло варира в широки граници – от 6 до 37 мг на 100г. Освен разгледаните най - важни компоненти на чаения екстракт, чаят съдържа също разнообразни органични киселини с преобладаване на лимонената киселина, около 17 свободни аминокиселини, разнообразни пигментни вещества, около 1,5 – 4,2 % разтворими захари, разнообразни минерални в-ва и т.н. Общото съдържание на минерални вещества в чая варира от 4 до 7 %. Установена е отрицателна корелация между съдържанието на обща пепел и качеството на чая. Изследванията на много специалистни и учени диетолози за показали, че чаят е не само приятно и ободряващо питие, но и продукт с високо диетични свойства. Доказано е благоприятното му въздействие върху функционирането на сърдечно – съдовата система, както и върху други системи на човешкия организъм. От древни времена са известни свойствата му да подържа енергията и трудоспособността на човека, да отстранява умората и да подобрява настроението. При това положение следва да се прецени като съвсем неоправдано твърде малкото внимание, което се отделя на потреблението на чай у нас, както и липсата на достатъчно разнообразен асортимент от доброкачествен чай в търговската мрежа.
   
3. 
   Производство на чай – Листовият чай се произвежда в три разновидности – черен, червен и зелен. Нарича се байховски, защото листата и клонките, от които се бере, са покрити със сребристи власинки, които на китайски език се наричат „баи хао”. Така се наричат сега всички насипни видове чай. Черният листов чай се произвежда в най – голямо количество. Той се получава от ръчно или машинно набрани млади листа, които се оставят да завехнат, след това на ролер – машини се навиват във вид на тръбички, оставят се да ферментират, сушат се при определена температура и се опаковат. Всяка операция има определено значение за качеството на готовия чай, но с най – голямо значение за качествтото на черния чай е ферментацията на навитите листа. По същество тя е автолитичен процес. Тук преобладават главно окислителните процеси. След ферментацията чаят се суши до 3 – 4 % влажност, сортира се по едрина и се опакова. Този чай се нарича черен фабричен чай. Чрез смесване на различни произходи и сортове фабричен чай се приготвя търговски чай, който след подходящо опаковане се изнася в търговията за продажба. Заленият чай се получава както черният, но без ферментация. За да не протекът ензимни процеси и да се запази зеленият цвят на листата те се попарват с остра пара. Готовият чай има зелен цвят, вкусът на настойката от него е груб, силно тръпчив. Червеният чай, наричан още оолонг, заема междинно място между черния и зеления чай. Той се подлага само на частична ферментация. Произвежда се черен и зелен пресуван чай – във вид на таблетки, пити или паралепипеди с големи размери. Такъв чай в нашата страна не се внася. Разтворимият чай се получава от сух черен чай. Разтворимите вещества от сухия чай се извличат с гореща вода, след това се сгъстяват и изсушават в разпръсквателни сушилни, както при сухото мляко. Полученият прах се опакова в пакети от алуминиево фолио или в стъклени буркани.
   
4. 
   Класификация и асортимент – Класифицирането на чая става главно въз основа на следните признаци:
   
   1. 
      Според особеностите на първичната обработка чаят се дели на три категории: черен, зелен и оолонг. Зеленият чай се отличава от черния не само по зеления си цвят, но и по органолептичните свойства на настойката, която образува. Той се получава без провеждане на ферментация, поради което запазва зеления си цвят. Това се постига, като набраната листна маса след вехненето се подлага на фиксация чрез пропарване с остра пара. Вследствие на това в листата се разрушават ензимните системи и чаят не мож да ферментира. По – нататъшната обработка е същата, както при черния чай. В някои азиатски страни се произвежда и полуферментирал чай, известен под китайското наименование чай оолонг. Получава се по същия начин, както и черният чай, с тази разлика, че ферментацията не се довежда до край, а се прекъсва някъде по средата чрез пропарване с остра пара за разрушаване на ензимите и прекратяване на по – нататъшната ферментация и с последващо изсушаване. Полученият чай е също с тъмен цвят, но със зеленикав оттнък и в гореща вода дава по – светло оцветена настойка. Вкусово - ароматичните му свойства са нещо средно между средствата на черния и на зеления чай. От тези три категории най - масово се произвежда и изнася на международния пазар черния чай.
      
   2. 
      Според това, дали е бил подлаган на допълнително нарязване след изсушаването, чаят от трите категории се дели на: листов и брокениран.
      
   3. 
      Според страните и районите, в които е произведен, чаят се дели на произдходи: индийски – с главни разновидности „Дарлиджилинг” ; „Асам” ; китайски – с по – известни разновидности „Ке – мин” ; „Учан” и др. Цейлонски, индонезийски, пакистански, азербайджански, грузински, абхазки, краснодарски, арабски, турски и др. Най – добро е качеството на индийския и цейлонския чай.
      
   4. 
      Според вид, в който се изнася на пазара, чаят се дели на: фабрични марки чай и търговски марки чай.
      

• 
  Фабрични марки чай. Фабричен се нарича чаят, претърпял само първична технологична обработка. Този чай не е готов консумативен продукт и като търговска стока се движи само в каналите на международната търговия. Той бива главно листов и отчасти брокениран. По качество, в зависимост главно от кои листа на филизите е получен, фабричният чай се дели на следните основни категории: цветочен оранж – пеко, оранж – пеко, пеко и пеко – сушонг. Чаят цветочен оранж – пеко е с най – високо качество. Той е съставен от голямо количество златисто или сребристо оцветени листни пъпки и нежни добре усукани чатици от първия лист на филизите. Чаят оранж – пеко е съставен главно от добре усукани частици от първия лист, добре усукани сочни стъбълца, като съдържа и известно количество листни пъпки. Той е с много добро качество. Чаят от категорията пеко е съставен главно от добре усукани частици от втория лист, като се допускат до 10% недобре навити частици. Този чай е с добро качество. Чаят от категорията пеко – сушонг е съставен от сравнително по – едри частици, получени предимно от третия лист на филизите. В него се допускат до 20% недобре навити частици. По качество той значително отстъпва на предшестващите три категории. В някои страни предимно за местна консумация се произвежда и чай от категории су – шонг – съставен предимно от частици на четвъртия лист, и конгу – съставен предимно от усукани частици на петия лист. Чаят от тези категории е с посредствено качество. На международния пазар чаят от посочените категории носи и названията на страните и районите, където е произведен.
  
• 
  Търговски марки чай. Търговските марки чай се приготвят чрез купажиране от фабричните марки чай. Търговските марки се произвеждат преди всичко в страните – производителки на чай. Много често, за да съставят необходимите смески за търговските марки, тези страни внасят и фабрични марки от други страни. Този чай се изнася и на международния пазар. Прието е , че за да носи дадена марка търговския чай наименованието на даден район или страна, в състава на купажа трябва да се съдържа най – малко 60% чай от този район. Великобритания е по същество единствената държава, която макар и да не произвежда чай, внася огромни количества фабричен чай и от него формира разнообразни търговски марки, които служат не само за удовлетворяване на собствените потребности, но и за износ почти във всички страни на света. Изнасяният на пазара у нас търговски чай е внос от страните – производителки и от Великобритания. Той е от категориите черен, зелен или оолинг, като чаят от всяка от тези категории може да бъде: натурален и ароматизиран. Ароматизирането може да бъде с най – различни есенции – ягода, малина, лимон, кайсия, ананас, праскова, ванилия, ментол и др. Подари тази причина, аосртиментът на изнасяните за продажба търговски марки чай е твърде разнообразен. За изнасяния на пазара у нас черен чай е утвърден и специален стандарт. Постъпващите в търговията изсушени билкови и плодови продукти, на които несполучливо понякога се дава наименованието”чай” (шипков чай, боровинков чай, липов чай, чай от малинови листа и др. ), не могат да се разглеждат като действителни заместители на чая, тъй като дават настойки със съвсем различни свойства. Това са по – скоро билкови продукти, които се употребват предимно за лечебни или лечебно – диетични цели.
  

1. 
   Пергаминови или целофанови пликчета с маса 25,50,60,80 и 100г.
   
2. 
   Кутийки от бяло тенеке
   
3. 
   Стъклени бурканчета
   
4. 
   Торбички от филтърна хартия с или без конец с маса 1,5,2,0 и 2,5г; съответно по 20,40,50 или 100 броя в художествено оформена картонена кутия. Използваните опаковки за опаковане, както на фабричния, така и на търговския чай, трябва да са здрави, чисти, добре затворени, с правилна и четлива маркировка за произход, тип и качество на чая в тях.
   

6. 
   Опаковка и съхранение на чая. Сухите фабрични марки чай се опаковат в чисти шпертплатови каси, постлани отвътре с амбалажна хартия, станиол, който трябва да обвива чая от всички страни. Нетната маса на чая в една каса е 40-50кг. Търговският чай най – често се продава разфасован в пликчета от пергаментова или филтърна хартия, поставени в картонени кутии. Количеството на чая във филтарните пликчета (2г.) е достатъчно за 200см3 настойка. Нетната маса на чая в пергаментовите пликчета е 50г.
   

Кафето е вкусов продукт и представлява обработени по специален начин зрели семена на кафееното дърво. Родина на кафето е Югозападна Етиопия – областта Каффа, където е било познато и употребявано от незапомнени времена. От името на тази област вероятно е произлязло и названието на кафето. През 7 век кафето е било пренесено на Арабския полуостров ( днешен Йемен и Саудитска Арабия ). В течение на повече от 10 века кафето е било произвеждано само в този район и през престанището Мока е било изнасяно в други страни. Навикът да се пие кафе се е появил в Европа към края на 16 - началото на 17век, а през 18век пиенето на кафе се е превърнало в мода. Към края на 17век (1690г) холандците са пренесли кафеенета култура на остров Ява, от където тя се е разпространила в други райони на Азия. В началото на 18век (1716-1720г.) френски моряци са пренесли кафето на Антилските острови, от където то бързо се е разпространило в цяла Централна и Южна Америка. Днес на този район от земното кълбо се пада около 70% от световния добив на кафе, като само Бразилия и Колумбия дават около 60% от световното производство. От азиатските страни значителни количества кафе произвеждат Индия, Индонезия, Виетнам и Филипините, а от африканските – Етиопия, Ангола, Уганда, Кения и др. Като търговска стока кафето се среща главно под формата на сурово кафе, печено кафе (на зърна и мляно) и разтворимо кафе (нескафе). Произвеждат се и някои заместители на кафето. В каналите на международната търговия постъпва изключително само суровото кафе, което е борсова стока и се котира на Нюйоркската борса за кафе и захар.

1. 
   Според ботаническите му особености (ботаническия вид, към който принадлежи), кафето бива: арабика, робуста и либерика. Най – масово се произвежда кафето арабика – на него се падат около 60% от световния добив на кафе. Към този вид се отнасят повечето сортове кафе, произвеждани в латиноамериканските страни, а също и Индия, Етиопия, Кения, Ангола и др. Кафето арабика има от дребни до средно едри зърна и общо взето, е най – качествено, макар че се срещат и сортове с посредствено качество. То има сравнително ниско съдържание на кофеин, но при изпичане развива силен специфичен аромат. Кафето робуста е с по – дребни почти сферични зърна. Отличава се с високо съдържание на кофеин, но след изпичане не е така ароматично, като кафето арабика. То се произвежда почти във всички страни – производителки на кафе, но в по – малки количества. В някои страни, обаче, (Индонезия, Виетнам, Уганда и др.) то заема основно място в производството. На световния пазар цените на кафето робуста са в повечето случаи около два пъти по – ниски от цените на кафето арабика. Кафето либерика е с по – едри зърна (около два пъти по – едри от зърната на арабика), макар че по форма много приличат на зърната на арабското кафе. То обаче, е със съвсем посредствено качество – след изпичане има груб вкус и почти неприятен мирис. Произвежда се в малки количества, главно в страните от западноафриканското крайбрежие.
   
2. 
   Според произхода им, кафетата се делят на три основни групи : латиноамерикански, африкански и азиатски. От своя страна, латиноамериканските кафета, на които се пада главният дял в международната търговия с кафе, се подразделят на: южно американски, централно американски и антилски – от прилежащите към Централна Америка антилаки острови. От африканските кафета най – широко представени на международния пазар за кафетата от Кения, Етиопия, Заир, Уганда, Ангола и др.С най- добро качество е кафето в Кения и Етиопия. От азиатските кафета най – голям дял се пада на индийското кафе, което е и най – добро, а също индонезийското, виетнамското и др. Индонезийското и виетнамското кафе са изключително от ботаническия вид робуста и общо взето, са с посредствено качество. Разпространеното у нас кафе „Нова Бразилия” няма нищо общо с Бразилия, а е индозенийска робуста.
   
3. 
   Според прилагания метод за отделяне на семената от месестия слой на плодовете, кафето се дели на: сухо и мито. Митото кафе е по – разпространено, при равни други условия, е с по – високо качество.
   
4. 
   В зависимост от съдържанието на повредени и недоразвити зърна, съдържанието на примеси и някои други показатели кафето се дели на категории, класове, номера и др, броят на които е различен в различните страни. Така например бразилското кафе, изнасяно от пристанището Сантос, се дели на 6 категории: превъзходно, висше, добро, нормално, обикновенно и нисше. Колумбийските кафета се делят на седем групи, гватемалските – на пет класове и т.н. У нас по тези показатели суровото кафе се дели на три качества: първо, второ и трето.
   

Известно е още под неправилното название нескафе. Нарича се разтворимо, тъй като напълно се разтваря във вода, без да дава каквато и да е утайка. Представлява изсушен екстракт от печено кафе. За получаване на разтворимо кафе обикновенно се прави харман чрез смесване на по – нискокачествени и по – висококачествени кафета. След това кафето се смила и в автоклави се обработва под налягане с гореща вода за извличане на водоразтворимите компоненти. Полученият извлек се филтрира, сгъстява се във вакуум-апарати и се пулверизира в специални сушилни,в които се изсушава с горещ въздух. Поради това, разтворимото кафе се получава не на прах, а във вид на малки гранулки, размерите на които зависят от степента на пулверизирането. Напоследък в някои страни сушенето на вакумирания екстракт става чрез лиофилизация, при което се получава покачествен продукт. От 100кг печено кафе се получава от 30 до 40 кг разтворимо кафе. Разтворимото кафе има по – голяма физиологична активост, тъй като съдържа 2-3 пъти повече кофеин от мляното печено кафе. По своя вкус и аромат, обаче, то значително отстъпва на натуралното кафе и напоследък търсенето му намалява. Разтворимото кафе се изнася за продажба опаковано в стъклени буркани или кутии от бяло тенеке. Допуска се и използването на пластмасови опаковки. Опаковките трябва да бъдат хермитично затоворени, тъй като при проникване на въздух и атмосферна влагачастиците се сбиват и слепват. Едновременно протичат и окислителни процеси, които силно влошават качеството на кафето. Доброкачественото разтворимо кафе трябва да представлява еднородна фино гранулирана сипкава маса, с еднороден кафяв цвят и характерен приятен аромат. В гореща вода то трябва напълно да се разтваря, без да образува мътилка и утайки. Съхраняването на разтворимото кафе става при същите условия, при които се съхранява и печеното кафе. Трайостта му е до 12 месеца от датата на производството.

В страните, които не са производители на кафе, в това число и у нас, са разпространени някои заместители на кафето. Те се употребяват самостоялно, главно от хора, за които употребата на кафе е противопоказна, както и в смес с мляно кафе, при което се постига намаляване на физиологичната активност на питието. В различните страни за получаване на заместители на кафето се използват разнообразни растителни продукти като нахут, ръж, ечемичен малц, соя, жълъди, смокини и др. За да се превърнат в кафеобразни продукти, всички тези суровини се подлагат на изпичане, подобно на кафето, след което се смилат, пресяват се и се опаковат по аналогичен начин, както и печеното мляно кафе. Следва да се подчертае, че тези продукти не могат да служат като действителни заместители на кафето, тъй като не съдържат нито кофеол, нито кофеин и не притежават никаква физиологична активност. Само по своя вкус и по характера на заварката, те донякъде напомнят кафето. Най – разпространени заместители на кафето у нас са печена мляна либлиблия, печената мляна ръж и печената мляна цикория.

Под названието какао са исвестни два продукта с различно предназначение – какао на зърна и какао на прах. Какаото на зърна е изцяло суровинен продукт и като търговска стока се движи само в каналите на международната търговия, докато какаото на прах е консумативен продукт, получаван в процеса на преработката на какото на зърна и използван предимно за приготвяне за едноименото питие какао, както и за приготвяне на многобройни други хранително – вкусови продукти.

1. 
   Определение – Какаото на прах е вкусов продукт, получаван чрез фино смилане на какаово кюспе, явяващо се вторичен продукт при шоколадовото производство. Произвежда се без добавки и с добавки на захар или на мляко на прах. Упортебява се главно за приготвяне на горещо питие какао чрез сваряване с мляко и захар или пък с вода и захар. Натуралното какао на прах намира широко приложение като ароматизираща и оцветяваща придобивка за приготвяне на кремове, пасти, торти, кексове, халва и др.
   
2. 
   Химичен състав на какаото на прах – Какаото на прах съдържа същите вещества, които намираме в какаото на зърна, но в по – различни количества – съдържанието на какаовото масло е значително по – ниско, а съдържанието на белтъчини, въглехидрати, фенолни вещества, алкалоиди, минерални вещества и др. е по – високо. Най – често съдържанието на тези вещества в наторалното какао на прах е в следните граници: мазнини 18-20%, белтъчини 16-20%, нишесте и декстрини 9-13%, целулоза 3.5-4.5%, фенолни вещества 4.5-7.0%, органични киселини 1.2-4.0%, минерални вещества 4.5-7.0%, алкалоиди 1.3-3.5% и др. Както се вижда от състава му, освен вкусово значение и физиологична активност, какаото на прах притежава и хранителна стойност. Съдържанието на посечените вещества в какаото на прах с добавки е много по – ниско, като за сметка на това то съдържа значително количество захар до 70%.
   
3. 
   Производство – Както е известно, в шоколадовото производство част от какаовата смес, получена чрез смилане на какаовите дробенки се подлага на горещо пресуване, хидравлични преси за извличане на необходимото при производството на шоколада какаово масло. Полученият при това вторичен продукт – какаовото кюспе на блокове – е суровина за получаване какао на прах. Пресуването се извършва така, че в какаовото кюспе да остане минимум 18% какаово масло, със оглед използването му за приготвяне какао на прах в случаите, когато ще се произвежда какао на прах не за консумация, а за промишлени цели, в какаовото кюспе се оставя по – малко какаово масло. Получаването на какаото на прах става, като блоковете какаово кюспе първоначално се раздробяват и получените дробенки се подлагат на фино смилане до едрина на частиците 150-220мм. След смилането какаовия прах се пресява през система от сита за отделяне на по – едрите частици, които се отправят за повторно смилане. В някои страни се практикува предварително обработване на какаовата маса с алкални вещества, предизвикващи набъбване на белтъчините на какаото. Тази обработка се нарича препариране. Препарирането предава по – голяма устойчивост на суспензията при приготвяне на горещото питие какао. Освен това, в резултат на препарирането цветът на какаото става по – интензивен. Когато се произвежда какао на прах с добавки, получения какаов прах се смесва с определено количество захар и получената смес се подлага на щателно хумогенизиране.
   
4. 
   Класификация – Класификацията на какаото на прах става главно въз основа на два признака: предназначение и съдържание на добавки. Според предназначението му, какаото на прах бива две категории: за консумация и за производствени цели. Какаото на прах за производствени цели се произвежда без добавки и е с по – ниско съдържание на какаово масло. Какаото на прах за търговката мрежа бива три вида: какао на прах без добавки – натурално, какао на прах с добавки на захар – „шоко” и какао на прах с добавки на захар и мляко на прах – „млечно шоко”.
   
5. 
   Окачествяване на какаото на прах – То става от органолептичните показатели външен вид, цвят, вкус и мирис и по редица физико – химични показатели, като финост на смилането, масленост, влага, съдържание на пепел, неразтворима в 10% солна киселина и др. При какаото на прах с добавки са установени норми и за показателя обща захар. По своя външен вид какаото на прах трябва да представлява еднородна фино смляна праховидна маса без признаци на навлажняване, сбиване на бучки, без примеси, без признаци за плесенясване и др. При сваряване с вода трябва да образува фина суспензия, която да не дава забележима утайка в първите 2 минути след оставянето й в покой. Цветът на натуралното какао на прах трябва да бъде с кафяв с червеникъв оттенък, на какаото на прах „Шоко” – светлокафяв, и на какаото на прах „Млечно шоко” – светлокафяв с едва забележим белезникъв оттенък. Вкусът на какаото на прах трябва да бъде специфичен – леко горчив и приятно тръпчив. Изисква се какаото на прах да има силно изразен какаов аромат, без каквито и да било странични миризми. По отношение фиността на смилане се исисква: при натуралното какао частиците да бъдат с размери, не по – големи от 150мм, а при какаото „Шоко” до 250мм. Допуска се до 2% съдържание на частици с по – големи размери. Маслеността на какаото на прах трябва да бъде, както следва: при натуралното какао минимум 18%, при какаото „Шоко” минимум 10% и при какаото „Млечно шоко” минимум 5.5%, а съдържанието на влага съответно до 6% до 2.5% и до 3.5%. В какаото на прах с добавки общото съдържание на прах не трябва да превишава 69%. Съдържанието на пепел, неразтворима в 10% солна киселина, не трябва да превишава 0.2%. Посочените норми за съгласно изисискванията на БДС 3502-84.
   
6. 
   Опаковка и съхраняване – Какаото на прах за производствени цели се опакова в полиетиленови торби или в хартиени торби, подплатени с полиетилен, нетна маса до 15кг. Какаото на прах за търговската мрежа се разфасова: в пликчета от пергаментова хартия, поставени в мукавени кутии; в художествено оформени пликове от офсетова или хромова хартия, подплатени с полиетилен; в пликове от алуминиево фолио, каширано с хартия и полиетилен, или в художествено оформени, листографирани и плътнозатварящи се тенекиени кутии. Нетната маса на потребителските опаковки може да бъде 50, 100, 200, 250, 500 и 1000г. Потребителските опаковки трябва да бъдат трайно и четливо маркирани, съгласно изискванията на БДС. Потребителските опаковки с какао на прах допълнително се опаковат в транспортни опаковки – най – често в каси от вълнообразен картон с нетна маса до 15кг. Съхраняването на какаото на прах става в сухи, чисти, хладни, добре проветряващи се складови помещения, защитени от преките слънчеви лъчи, с относителна влажност на въздуха до 70% и температура, не по – висока от 18градуса, без резки температурни колебания. Транспортните опаковки се нареждат на стифове до 6 реда върху дървени скари или плоски палети на височина най – малко 15 см от пода и разстояние от стените, не по – малко от 70 см. Не се допуска съхраняването на какаото на прах в съседство с продукти, които могат да му предадат специфичния си мирис, в близост с овлажняващи се места и съоражения, както и в близост с отоплителни инсталации. Превозването на какаото на прах трябва да става в сухи, чисти и незаразени със складови вредители покрити транспортнни средства. Следва да се има предвид, че какаото е силно хигроскопичен продукт, поради което както при съхраняване, така и при превозването особено важно е да се предпазва от навлажняване. При навлажняване какаото на прах лесно се сбива на бучки и плесенясва. Гаранционните срокове за трайност са, както следва: за натуралното какао на прах до 180 дни и за какаото на прах с добавки до 60 дни, считано от датата на производство.
   

Към тази група вкусови продукти се отнасят: чаят, кафето, какаото, подправките, тютюнът и тютюновите изделия. Освен изброените вкусови продукти тук ще бъдат разгледани солта, оцетът и хранителните киселини.

В тези вкусови продукти основна съставка са алкалоидите. Те са органични съединения с хетероциклен строеж, в чийто състав влиза азот. В много растения алкалоидите се намират в свързана форма с органичните киселини. В такъв вид те са вещества, лесноразтворими във вода.

В малки дози алкалоидите действат възбуждащо на нервната система на човека, а в големи дози са силни отрови. Прибавени или разтворени в хранителните продукти, те подобряват вкусовите и ароматичните им свойства и проявяват тонизиращо въздействие.

1. 
   Стокознание на ХВС – Хр. Дончев, Андрей Андреев
   
2. 
   Стокознание на хр. продукти – доц. Д. Колев
   
3. 
   Стокознание – Хр. Къосев, Д. Стефанов
   
4. 
   Стокознание на ХВС – Кр. Къосев
   
5. 
   Стокознание на ХВС. Ръководство за лабораторни упражнения – Хр. Дончев, Д. Златева