Алсадег Амхамед Милад унсс, докторант в катедра „Агробизнес”



Дата21.01.2018
Размер288.12 Kb.


Икономико-математически модел за определяне размера и структурата на производството в заводите на консервната промишленост в Либия
Алсадег Амхамед Милад

УНСС, докторант в катедра „Агробизнес”

Резюме: в статията е предложен методически подход за определяне на количеството и асортиментната структура на производството в консервните заводи в Либия. Съставени са икономико-математически задачи на примера на две предприятия за производство на плодови сокове и конфитюр. Получени са решения по различни варианти на постановка на проблема: а) да се намери производствен план, който би осигурил по-висока печалба от плана на завода за 2005 г. при същия размер на ресурсите, допуска се промяна в състава и и количеството на произвежданите продукти; б) при същите производствени разходи се допуска до 10 % увеличение на количеството на някои суровини за сметка на други и 10 % увеличение на използвания капацитет на машините. Извършен е анализ на резултатите от решенията, показани са възможностите на математическото моделиране за изследване на сложни икономически проблеми и за оценяване комплексното влияние на факторите върху производствената система. Основните матрици на задачите може успешно да се използват и в останалите заводи на консервната промишленост на Либия, след като се актуализират неизвестните величини, ограниченията и технико-икономическите коефициенти.
Ключови думи: икономико-математически модел, консервна промишленост, план.
JEL: C53.

След 1969 г. държавата стана собственик на преобладаваща част от консервната промишленост. Размерът на капиталовложенията в хранителната промишленост за периода 1980-1988 г. средногодишно е около 260 млн. динара – пето място след нефтодобива, химическата промишленост, производството на цимент и никел. Бяха построени 69 предприятия в различни райони на Джамакирията, но и досега техният капацитет се използва незадоволително, което се отразява отрицателно върху ефективността на капиталовложенията и намалява способността на консервната промишленост да конкурира вносните стоки. Например заводът Алмамура - обект на нашето изследване, е с капацитет 19 970 т, а за периода 1990-2003 г. е определена планова мощност от 14 400 до 15 726 т, а произведената продукция е едва 26-47 % от планираното количество, главно поради недостиг на суровини. Такова е положението и в останалите заводи.

Консервната промишленост на Либия ще се развива по-ефективно, като се осигурят необходимите производствени ресурси и се увеличат възможностите на управляващите отделните предприятия да вземат по-рационални решения за тяхното използване. Основно средство за решаване на икономическите задачи е методът на математическото моделиране. В тази статия показваме разработените от нас икономико-математически задачи (ИМЗ) на основата на общия модел на линейното програмиране, тяхното решение и използването му за вземане на управленски решения.

Проблемът за асортиментната структура на който и да е завод на консервната промишленост е един от най-важните [2] и сложни управленски проблеми. С решаването му се отговаря на въпросите какво, колко и как да се произвежда, т.е. да се направи избор на технологичния начин на производство на различните продукти.

Проблемът е важен, защото колкото по-добре е решен, толкова по-високи икономически резултати може да се постигнат при други еднакви условия. Сложен е, защото решаването му зависи от комплексното влияние на множество взаимно зависими фактори и условия и защото има голям брой възможни решения, от които трябва да се избере най-доброто [3].

В Либия асортиментната структура на консервните заводи може да бъде определяна най-добре чрез математически методи и съвременни компютри, при действащия сега икономически механизъм. Необходими са обаче подготвени специалисти, които да съставят съответни икономико-математически задачи за бързо и удобно получаване на варианти, осигуряващи ефективното използване на наличните условия и ресурси, а от тях управляващият да избере онзи, който според него би се оказал най-подходящ. Този проблем може да бъде решаван в дългосрочен (за 5-10 години напред) и в годишен план. Тук разработваме методическия подход за решаването на проблема в годишен аспект.



Постановка на задачата. Да се реши какви консервни продукти да се произведат с наличните мощности на завода и в какво количество по видове основни продукти и опаковки, за да се получи най-добър икономически ефект. Решаването на задачата дава отговор и на друг важен въпрос – как ще се произвежда, коя е най-целесъобразната от икономическа гледна точка технология и технологична линия за всеки асортимент. В ИМЗ трябва да се отчетат всички съществени условия, които определят допустимото решение на проблема [1, 4].

Годишната структура на произвежданите консервни продукти зависи от ясно определени фактори и условия:



  • общо количество на основните суровини и добавки по вид и предназначение;

  • общо количество на амбалажа по вид и размери;

  • общ размер на производствените разходи, в т.ч. лимита на валутните разходи;

  • годишен капацитет на технологичните (машинните) линии;

  • други условия, свързани с изпълнение на държавни задачи по субективни изисквания на специалистите и ръководителите на завода.

Критерий за най-добра структура на производството е величината на печалбата за една година.

Постановката на задачата може да бъде в различни варианти:



  • Да се реши ИМЗ с лимитиране на всички необходими ресурси.

  • Без лимит за материалните и финансовите ресурси, само с ограничения за реалния капацитет на машините.

  • Комбиниран подход – някои ресурси са лимитирани, а на останалите се търси само необходимият размер.

  • Възможни са и други подходи в зависимост от целите на управлението (например за изследване влиянието на отделните фактори на производството).

В нашия случай са съставени и решени икономико-математически задачи за определяне на асортиметния състав и размер на производството в заводите Алмамура и Алджебел в две постановки:

1. С ИМЗ се търси съставът и размерът на произвежданите продукти при същите разходни нормативи, общ размер на ресурсите и капацитет на производствените линии, както е предвидено в плана на завода (съставен е производствен план от специалистите и ръководството на завода) (вж. таблица 1).



Таблица 1. Ресурси за производство на сокове и конфитюр по план за 2005 г.



Наименование

Заводи

Всичко







Алмамура

Алджебел




1

Захар, т.

2600

790

3390

2

Концентрат от грозде, това

1520

874

2394

3

Концентрат от портокали, т.

1900

-

1900

4

Концентрат от ябълки, т.

-

1140

1140

5

Концентрат от круши, т.

1140

988

2128

6

Концентрат за конфитюр,т.

1176

-

1176

7

Производствени разходи, динари

8 030 150

3 937 841

11 967 991

8

Капацитет на линията за 0,5 л сок, т.

3600

2000

Х

9

Капацитет на линията за 0,250 л сок, т.

3000

2700

Х

10

Капацитет на линията за 0,195 л сок, т.

1500

1700

Х

11

Капацитет на линията за 0,170 л сок, т.

3900

1500

Х

12

Капацитет на линията за 1 кг конфитюр, т.

1000

-

Х

13

Капацитет на линията за 0,5 кг конфитюр, т.

900

-

Х

14

Капацитет на линията за 0,250 кг конфитюр, т.

900

-

Х

2. С решението на ИМЗ се търси съставът и размерът на произвежданите продукти при същите разходни нормативи и общ размер на производствените разходи, но лимитът за материалните ресурси и капацитетът на линиите е увеличен с 10 %.

Броят и видът на неизвестните, броят на ограниченията и тяхното математическо формулиране, критерият за оптималност и неговото формулиране зависят от конкретните условия, при които работи даден завод, и от въпросите, на които трябва да се получи отговор с решението на задачата. За един обект (предприятие) могат да бъдат съставени различни ИМЗ и, обратно, един и същ математически модел може да бъде използван за решаване на проблема в различни предприятия.

Неизвестни величини. Те означават наименование и количество на произвежданите продукти в завода по вид и размер на опаковката; размер на закупени или използвани ресурси; количество реализирана продукция по различни направления и др. Когато даден продукт може да се произвежда по различни технологични способи и трябва да се избира най-целесъобразният от икономическа гледна точка, за този продукт се включват толкова неизвестни, колкото са възможните начини за производството му. Например: в завода Алмамура гроздов сок може да се произвежда в три различни по обем бутилки – Х1 – 0,500 литра; Х2 – 0,250 литра и Х3 – 0,170 литра (таблица 2 ).

Ограничения. Основните ограничения изразяват в математическа форма условията, с които трябва да бъде съобразен производственият план на завода. Колкото по-големи са различията между условията и процесите в реалния обект и ограниченията в икономико-математическата задача, толкова по-малко приложими ще бъдат резултатите от решението на математическата задача за решаването на икономическия проблем. Ето защо основно задължение на специалиста при разработването на ИМЗ е изучаването на условията и намирането на онези от тях, които обуславят икономическия проблем.

Общият икономико-математически модел, на чиято основа са съставени двете ИМЗ за заводите Алмамура и Алджебел, е следният:



Търси се максимумът на целевата функция:

F = ∑ СjХj  max , ( 1 )

j€J

където:


J е множеството от индексите на неизвестните величини, от които се генерира икономическият ефект (печалбата);

Сj - коефициентът, който показва печалбата в динари от единица Хj,

при дадени условия:

Капацитет на технологичните линии за една година:

∑ Хj ≤ Bg , ( 2 )

j€ Lg

където:


Lg е множеството от индексите на продуктите Хj, които се произвеждат на линията g (g може да бъде линия за сокове в пластмасова бутилка от 0,5 литра; от 1 литър, от 0,250 литра и др. или за сокове в картонена кутия с определена вместимост и т.н.);

Bg – капацитетът на g-та линия (т, кг, бр.).


Таблица 2. План за производството на сокове и конфитюр в завода Алмамура, 2005 г.


Наименование


Количе-ство,

тона


Произв.раз-ходи за 1 т,

динари


Цена на

1 т,


динари

Печалба

всичко,


динари

1

Сок от грозде 0,5 л

1600

660,4

666,6

9920

2

Сок от грозде 0,250 л

1400

501

507

8400

3

Сок от грозде 0,170 л

1000

552,3

559,8

7500

4

Сок от протокал 0,5 л

2000

554,2

559,2

10000

5

Сок от портокал 0,250 л

1600

504,1

519,0

9440

6

Сок от портокал 0,170 л

1400

551,5

556,6

7140

7

Сок от круши 0,195 л

1500

551,2

556,3

7650

8

Сок от круши 0,170 л

1500

4414,1

445,6

6750

9

Конфитюр 1 кг

1000

551,6

557,7

6100

10

Конфитюр 0,500 кг

900

552,3

557,7

4860

11

Конфитюр 0,250 кг

900

550,7

556,7

5400







14 800







83 160

В завода Алджебел

1

Сок от грозде 0,5 л

800

660,4

665,6

4160

2

Сок от грозде 0,250 л

700

441,55

446,55

3500

3

Сок от грозде 0,195 л

800

553,7

559,9

4960

4

Сок от круши 0,250 л

1000

54,3

559,9

5600

5

Сок от круши 0,195 л

900

455,1

459,1

3600

6

Сок от круши 0,170 л

700

603,7

609,9

4340

7

Сок от ябълки 0,5 л

1200

441,4

445,5

4920

8

Сок от ябълки 0,250 л

1000

421,1

427,2

6100

9

Сок от ябълки 0,170 л

800

400,27

404,27

3200







7900







40 380


Ограничение за производствените разходи:

∑ apjХj ≤ Bp , ( 3 )

j€ P

където:


Р е множеството от индексите на неизвестните Хj, за които са необходими производствени разходи;

apj – необходимите производствени разходи за единица Хj, продукция;

Bp – лимит на разходите (общо за завода в динари).

Общото количество на захарта за една година е лимитирано.

∑ asjХj ≤ Bs , (4)

j€ S

където:


S е множеството от индексите на неизвестните, за които е необходимо определено количество захар;

asj - коефициентът, който показва необходимото количество захар за единица продукт Xj  ( j€ S );

Bs - разрешеният лимит за общо количество захар.

Общото количество на суровините (плодове и зеленчуци) за една година е лимитирано.

∑ akjХj ≤ Bk , ( 5 )

j€ Ak

където:


Aк е съвкупността от индексите на неизвестните, за които е необходима суровина от вид К (К – грозде, портокали, круши, ябълки)(броят на тези съвкупности е равен на броя на различните суровини);

Bk – лимитът за общото количество суровини от к-ти вид;

akj - коефициентът, който показва колко суровина от к-ти вид е необходима за единица продукт Xj  ( j € Aк).

Ограничения за спомагателни материали:

∑ avjХj ≤ Bv , ( 6 )

j€ Nv

където:


Nv е съвкупността от индексите на неизвестните, за които са необходими спомагателни материали от N-ти вид (бутилки, кутии и др.);

avj - коефициентът, който показва необходимите спомагателни материали от v -ти вид за единица Xj  ( j € Nv);

Bv – лимитът за общо количество спомагателни материали от v-ти вид.

Ограничения за минималния (задължителен) размер на някои от произвежданите продукти.

В ИМЗ е необходимо да се формулират и условия за задължително включване на някои неизвестни величини в оптималния базис независимо от тяхното евентуално неблагоприятно влияние върху целевата функция. Това се налага, когато трябва да се осигури производството на предварително договорираната продукция или за изпълнението на поставени държавни задачи и т.н. [4]. Ограниченията гарантират размерът на съответен продукт да не е по-малък от една предварително известна величина.

∑ Хj ≥ Qi , ( 7 )

j€ Mi

където:

Mi е множеството от индексите на неизвестните, осигуряващи i–тия вид продукция;



Qi - количеството на i–та продукция, което задължително трябва да се произведе.

Ограничения за максималния размер на някои от произвежданите продукти

Такива ограничения се поставят от високоефективни според критерия за оптималност неизвестни величини поради невъзможност за реализиране на продукцията в по-големи количества, поради организационни и други съображения.

∑ Хj ≤ Q’r , ( 8 )

j€ Wr

където:

Wr е множеството от индексите на неизвестните величини, които означават r–ти вид продукция;



Q’r - количеството r–та продукция, което не трябва да се превишава.

За автоматизирано изчисляване на различни натурални и стойностни величини, необходими за характеристика и оценка на получаваните решения, могат да се използват спомагателни неизвестни и ограничения. Ръчното изчисляване на тези величини е възможно след решаване на задачата, но е много трудоемко и не много приятно занимание [3]. Работата може да се автоматизира, като се формулират ограничения от следния вид:



Стойност на реализираната продукция:

_

∑ ahjХj = Xh , ( 9 )



j€ H

където:


Н е съвкупността от индексите на неизвестните, от които се реализира продукция;

ahj цената, по която се реализира единица продукция Хj;

Xh - спомагателната (отразената) неизвестна, която показва стойността на цялата реализирана продукция.

На основата на общия вид на икономико-математическия модел са съставени ИМЗ с примерна информация за два консервни завода. В таблица 3 е показана основната матрица на задачата за завода Алмамура, а в таблица 4 – за завода Алджебел.

Заводите имат план за производството на сокове и конфитюр, разработен от специалистите и ръководството на завода при лимитирани ресурси за 2005 г. (таблица 1). С ИМЗ се търси производствен план с по-висока икономическа ефективност – при критерий печалба, като се допуска само промяна в състава и количеството на произвежданите продукти.

Икономико-математическите задачи са решавани на персонален компютър с български софтуер – ДР 16.

Решението на задачите осигурява по-висока сумарна печалба от произвежданите за една година продукти (вж. таблица 5, вариант І) при същия размер на ресурсите, колкото са в плана, разработен от специалистите на завода.

Според оптималното решение за завода Алмамура не се използват само 3,8 тона концентрат от круши за производството на сок, поради което и общото количество на произведената продукция – 14 790 т, е с 10 т по-малко в сравнение с плана на завода. Не се предвижда бутилиране на гроздов сок в бутилки от 0,250 литра, тъй като на тази линия се бутилира само сок от портокал.


Таблица 5. План за производство на стокове и конфитюр




План

Варианти, получени с ИММ

Наименование

на за-вода

І

ІІ

А. В завода Алмамура

1. Сок от грозде 0,5 л, т

1600

1590

287

2. Сок от грозде 0,250 л,т

1400

-

-

3. Сок от грозде 0,170 л,т

1000

2410

4113

4. Сок от портокал 0,5 л,т

2000

2000

2200

5. Сок от портокал 0,250 л,т

1600

3000

3300

6. Сок от портокал 0,170 л, т

1400

-

-

7. Сок от круши 0,195 л, т

1500

1500

1650

8. Сок от круши 0,170 л,т

1500

1490

177

9. Конфитюр 1 кг, т

1000

1000

1100

10. Конфитюр 0,5 кг, т

900

900

990

11. Конфитюр 0,250 кг, т

900

900

990

Всичко, т

14 800

14 790

14 807

Печалба, динари

83 160

86 348

90 304

Б. В завода Алджебел

1. Сок от грозде 0,5 л, т

800

600

662

2. Сок от грозде 0,250 л,т

700

-

-

3. Сок от грозде 0,195 л,т

800

1700

1870

4. Сок от круши 0,250 л, т

1000

740

127

5. Сок от круши 0,195 л, т

900

-

-

6. Сок от круши 0,170 л,т

700

1500

1650

7. Сок от ябълки 0,500 л, т

1200

1040

457

8. Сок от ябълки 0,250 л, т

100

1960

2843

9. Сок от ябълки 0,170 л,т

800

-

-

Всичко, т

7900

7540

7609

Печалба, динари

40 380

43 325

45 192

Всичко, т (А+Б)

22 700

22 330

22 416

Всичко печалба, динари (А+Б)

123 540

129 673

135 496

Подобна е промяната и на линията за бутилки от 0,170 литра. Според плана на завода трябва да се произведат 1000 тона гроздов сок, а в оптималния план са 2410 тона, като се намаляват 1400 тона сок от портокал и 10 тона сок от круши.

ИМЗ за завода Алджебел осигурява относително по-висока печалба в сравнение с плана на завода, но общото количество продукция – 7540 т, е с 360 т по-малко. Производствените разходи са насочени към продукти с по-голяма възвръщаемост, поради което производството на сок от круши се намалява с 360 т. Не се предвижда производство на три асортимента: гроздов сок в бутилка от 0,250 литра, сок от круши – от 0,195 литра и сок от ябълки – от 0,170 литра. От мощността на линията за бутилиране на сок от 0,500 литра не се използват 360 тона.

Възниква въпрос: може ли да се увеличи печалбата само чрез промени в асортиментната структура при пълно използване капацитета на линиите и задължително производство на 7900 т продукция. Отговор на този въпрос може да се получи, като се направи малка, бърза и лека корекция в ИМЗ ( таблица 3). Добавя се ново ограничение:

х1 + х2 + х3 + х4 56 + х7 + х89 = 7900

Решението на задачата с тази корекция осигурява 42 140 динара печалба, която е по-висока от печалбата в плана на завода (таблица 2), като напълно се използват суровинните ресурси и капацитетът на всички линии.

1 = 0; х2 = 1014; х3 = 1286; х4 = 686; х5 = 414;х6 = 1500; х7 = 2000;

х8 = 1000; х9 = 0)

На линията за пълнене на бутилки от 0,5 литра не се бутилира гроздов сок, а на линията за пълнене на бутилки от 0,170 литра не се произвежда сок от ябълки.

Програмата за решаване на икономико-математическата задача дава освен стойностите на неизвестните и друга много полезна аналитична информация. Най-голям интерес за нашия случай представляват двойнствените оценки на основните неизвестни, невключени в базиса. Те се четат в мерните единици на целевата функция на конкретната задача и се отнасят за единица неизвестна, когато в решението е равна на нула. Когато с решението на ИМЗ се търси максимум на целевата функция, двойнствената оценка показва с колко ще се намали величината й в оптималното решение, ако принудително се включи само една единица от съответната неизвестна. Колкото по-голяма е двойнствената оценка (оценката на включване), толкова по-неизгодно е съответното производство от гледна точка на приетия критерий за оптималност. Например, според решението на ИМЗ – І вариант, за Алмамура не се предвижда производство на гроздов сок в бутилки 0,250 литра (х2) и сок от портокал в бутилки от 0,170 литра (х6). Двойнствената оценка на х2 е 0,46 динара, а на х6 е 1,81 динара. Ако за изпълнение на договорни задължения или на други важни държавни задачи се налага да се произвежда гроздов сок в бутилки от 0,250 литра, за да не се намали общата печалба на завода - 86 348 динара (таблица 5), трябва да се увеличи цената и (или) да се намалят производствените разходи с величината на двойнствената оценка, за да нарасне коефициентът пред х2 в целевата функция от 6,00 динара на 6,46 динара.

Двойнствената оценка не е постоянна величина, а е валидна в определени граници – за определен брой включени единици, след което нараства.

Програмното осигуряване позволява да се извършват всевъзможни промени в количествените параметри на модела, без да се променя неговата структура и по този начин да се експериментират различни варианти на управленско решение относно производствената програма на заводите.

По-нататък ще разгледаме ІІ вариант на ИМЗ, в който се допускат промени в производствената програма на двата завода при стриктно спазване на лимита за производствените разходи, но при по-добра организация на използване капацитета на машините – 10 % повече в сравнение с плана на завода и 10 % допустимо увеличение на лимита за количеството на суровините при същите доставни цени.

Решението на задачата с тази промяна на условията е дадено в таблица 5. Печалбата и за двата завода се увеличава спрямо плана – за завода Алмамура с 8,6 %, а за Алджебел с 11,9 % - по-висока е и в сравнение с І вариант, получен с ИММ.

За завода Алмамура са необходими с 10 % повече суровини за производство на гроздов сок и сок от портокал за сметка на намаляване количеството на суровината за сок от круши поради ограничените производствени разходи.

Технологичните линии се използват с 10 % по-добре в сравнение с плана на завода, с изключение на линията за бутилки с обем 0,5 литра (сравни таблица 1 и таблица 7).

Общото количество продукция от всички асортименти е равно на заложеното в плана на завода. Не трябва да се произвежда гроздов сок в бутилки от 0,250 литра и сок от портокал в бутилки от 0,170 литра. Тези две неизвестни имат двойнствени оценки, показани в таблица 6. В целевата функция на ИМЗ х6 има коефициент 6. Неизвестната ще стане базисна, ако коефициентът е над границата 6,46. (Двойнствената оценка на х6 е разликата между двете величини: 6,46 – 6 = 0,46).

Таблица 6. Диапазон на изменение на коефициентите на целевата функция без промяна на оптималното решение и стойността на целевата функция


ИМЗ – вариант ІІ

Променлива

Алмамура


Коефициент в целевата функция

Горна граница

Променлива

Алджебел


Коефициент в целевата функция

Горна граница

Х2

6

6,46

Х2

5

5,96

Х6

5,1

6,91

Х5

4

4,52










Х9

4

6,26

С решението на икономико-математическите задачи се получава и информация за анализ на стабилността на оптималното решение. В таблица 8 са показани границите, между които може да се изменя коефициентът в целевата функция, и това да не води до промяна на оптималното решение. Ще се променя само стойността на целевата функция. За някои от променливите не е дадена горна граница, т.е. колкото и да се увеличава печалбата от единица продукция, оптималният план няма да се промени. Тези изделия са използвали напълно капацитета на съответната линия и за да се увеличи печалбата на завода, е необходимо да се увеличат използваните мощности.



С решението на ИМЗ за завода Алджебел се предвижда увеличение на производството на гроздов сок и на сок от ябълки с 10 % спрямо плана на завода, а производството на сок от круши се намалява от 2600 т на 1777 т.
Таблица 7. Необходими ресурси за производство на сокове и конфитюр

Наименование

Алмамура - варианти

Алджебел – варианти




І

ІІ

І

ІІ

1. Захар,т

2600

2712,7

754

760,9

2. Концентрат от грозде, т

1520

1672

874

962

3. Концентрат от портокал, т

1900

2090

-

-

4. Концентрат от ябълки, т

-

-

1170

1254

5. Концентрат от круши, т

1136,2

694,2

851,3

675,3

6. Концентрат за конфитюр, т

1176

1293,6

-

-

7. Производствени разходи, хил. динара

8030

8030

3938

3938

8. Капацитет на линия за сок 0,500 л, т

3590

2487

1640

1119

9. Капацитет на линия за сок 0,250 л, т

3000

3300

2700

2970

10. Капацитет на линия за сок 0,195 л, т

1500

1650

1700

1870

11. Капацитет на линия за сок 0,170 л, т

3900

4290

1500

1650

12. Капацитет на линия за конфитюр, 1 кг, т

1000

1100

-

-

13. Капацитет на линия за конфитюр 0,5 кг, т

900

990

-

-

14. Капацитет на линия за конфитюр 0,250 кг, т

900

990

-

-

Таблица 8. Диапазон на изменение на коефициентите на целевата функция без промяна на оптималното решение



ИМЗ – вариант ІІ

Променлива


Коефициент в цел. функция

Долна граница

Горна граница

АлмамурА










Х1

6,2

5,62

7,95

Х3

7,5

5,75

10,7

Х4

5

3,23

5,46

Х5

5,9

5,44

-

Х7

5,1

3,21

-

Х8

4,5

1,3

6,26

Х9

6,1

3,21

-

Х10

5,4

3,22

-

Х11

6

3,21

-

Алджебел










Х1

5,2

4,24

5,72

Х3

6,2

5,68

-

Х4

5,6

5,07

6,52

Х6

6,2

3,94

-

Х7

4,1

3,57

4,81

Х8

6,1

5,39

6,63

Анализът на решените икономико-математически задачи разкрива възможностите на математическото моделиране за изследване на сложните икономически проблеми и за оценяване на комплексното влияние на изменението на производствените фактори върху поведението на производствената система. За разработването на ефективни и реални производствени програми на предприятията от консервната промишленост е необходимо всяка година да се съставят и решават ИМЗ с актуализирана информация за промените в технологията и организацията на производството, измененията на разходните нормативи, цените и ресурсното осигуряване. Предложените от нас основни матрици на задачите могат да се използват, като се извърши замяна на технико-икономическите коефициенти, целевата функция и десните страни с реални за съответния период числа и при необходимост да се добавят нови ограничения за отчитане на някои важни държавни социално-политически изисквания.


Литература

1. Георгиев, Т., и др., Оптимизиране на производството в хранителната промишленост, Земиздат, С., 1982.

2. Луканов, К., Икономика и планиране на хранително-вкусовата промишленост, УНСС, С., 1986, 347 с.

3. Николов, Н., и др., Икономико-математическо моделиране на селскостопанското производство, Земиздат, С., 1994.



4. Стефанов, Л., Икономико-математически модели и задачи за оптимизиране на производството в хранителната промишленост, УНСС, С., 1986, 143 с.



Каталог: alternativi -> br6
alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br6 -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br6 -> Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус сред възрастното население на страни от Европа
br6 -> Държавната намеса в икономиката в търсене на Алтернативи проф д. ик н. Пеню Михайлов
br6 -> Пета международна конференция „Логистиката в променящия се свят теория, практика, обучение”
br6 -> Конституиращи елементи в научноизследователския процес Проф д. ик н. Пано Лулански


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница