Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус сред възрастното население на страни от Европа

гл.ас. Христо Малешков

Резюме

1. 
   Увод
   

Изучаването на средствата за постигане на добро здраве на населението и с това - на високо качеството на живот в развитите страни, е особено актуално за България предвид предстоящото ни достойно интегриране към Европейския съюз. Изучаването на неравенството между половете по отношение на прехода към лошо здраве сред възрастните и свързаните с това социални и икономически обстоятелства може да допринесе за подобряване на икономическата и здравната политика на населението и по този начин до нарастване на личното благополучие в нашата страна.

Целта на настоящата статия е изследване, диференцирано по пол, на постигнатото по отношение на здравето на населението в предпенсионна и пенсионна възраст в страните на Европейския съюз. Ние акцентираме върху анализа на персонално събирана информация за идентификация на въздействащи съществени социални и икономически фактори.

Основните задачи на изследването включват възприемане на предположения, засягащи измерване на здравето, информационните бази, определението на възрастните хора като група. Известно е, че последната съвкупност в значителна част от изследванията се формира в известен смисъл свободно. Ние ограничаваме анализа до хора от двата пола на възраст над 55 г., тъй като през този период от човешкия живот (в късна зрялост) уязвимостта относно преживяването на хората нараства бързо.

Здравето на населението има много аспекти и може да бъде измерено чрез традиционни критерии като преживяване (или не) на определен интервал от време или посредством алтернативни други измерения, пряко или косвено, отъждествявайки го с качеството на живот, на ежедневната дейност, трудовата активност и т.н. [3, 2001, с. 18-20]. Като изключим преживяването, чиято продължителна история на измерване и анализ изгражда основите на демографията и застрахователното дело, здравето на населението в алтернативен смисъл е трудно да бъде измерено, защото зависи от приближения, очаквания и непълни знания. Едва през последните десетилетия Световната здравна организация разработи обобщаващи измерители за здравето на населението (очаквана продължителност на живота в добро здраве), комбинирайки статистически наблюдения на фатални и нефатални здравни критерии [9, 2001, с. 3]. Новите методики, апробирани в мащабни и подробни проучвания, са широко популяризирани в нашата научна литература. Предишни многомерни и многостранни изследвания показаха прогностични възможности в рамките на тези нови подходи [8, 1997, с. 152-153]. Затова в нашето проучване измерваме здравето, следвайки този втори алтернативен подход – чрез субективна самооценка в рамките на статистическата анкета.


2. Методология

1. 
   Данни
   

Проучването е основано на информация за преходите от добро към лошо здравно състояние на възрастните хора над 55 години от двата пола през двегодишния период между четвъртата (т.е. 1997 г.) и шеста вълна (т.е. 1999 г.) на ECHP. Използвахме данни, специфични по отделни страни, за покупателния паритет на националните валути и за дохода.

2. 
   Спецификация на модела
   

Ptrans_i = f(X_i . β), i= 1…m ,

Където:

X_i е вектор, съдържащ стойностите на характерните фактори за индивида i;

β - вектор от коефициенти, които следва да се оценят [6, 1971, с. 7], [2, 1996, с. 95-96].

Неизвестните коефициенти на моделите бяха получени с помощта на стандартната процедура в SPSS 11.0 за провеждане на пробит анализи.

3. 
   Зависима променлива
   

Обемите на извадките, въз основа на които са оценени пробит моделите, са 7631 за мъжете и 6296 за жените. Около 13 % от жените са извършили преход към лошо здраве в периода на проучването между вълни 4 и 6. Данните за мъжете са по-добри - едва един от всеки десет мъже променя здравния си статус към лош през периода.

4. 
   Независими променливи
   

Променливите, свързани с доходите, са две. Първата изразява относителния социално-икономически статус на индивида, а втората - абсолютния персонален доход. Тези променливи показват значима статистически връзка с изменението на здравето сред възрастните мъже и жени. Относителният измерител на дохода е изчислен според отговорите на въпроса „Общ нетен личен доход (за цялата предходна на изследването година, в националните парични средства)". Формирани бяха подоходните групи квантили от разпределението на индивидите по размер на общия нетен личен доход, изразен с помощта на покупателния паритет (PPP). Променливата (in) за относителeн подоходен статус приема стойност 1, когато индивидът принадлежи на двата най-високи подоходни квантила, и 0 - в противен случай. Мъжете имат значително по-високо подоходно положение в сравнение с жените. Извадката на модела показва, че възрастните мъже почти 2,5 пъти по-често принадлежат към най-високодоходните два квантила в сравнение с възрастните жени: 48,5 % за мъжете и 19,7 % за жените.

Втората (абсолютна) мярка на дохода (inc) е получена, както следва. Първо, от нетния личен доход, представен в покупателен паритет (PPP), са извадени получените общи социални и застрахователни плащания, изразени също в PPP. След това трансформацията коренуване е приложена като нормализиращ инструмент. Абсолютната мярка на дохода също показва значителна неравнопоставеност на жените. Средноаритметичната стойност на променливата на дохода, съдържаща квадратния корен, е повече от два пъти по-малка (23,3) за жените от тази за мъжете (49,8).

Променливата за потенциалния трудов стаж (pser) се дефинира посредством възрастта на всеки индивид по време на изследването и чрез отговора на въпроса: „На каква възраст бяхте, когато започнахте трудов живот или вашата първа работа?" Потенциалният трудов стаж за двата пола беше изчислен като разлика между възрастта на лицето по време на изследването (ако възрастта е по-малка или равна на 65 г.) или 65 г. (ако възрастта е по-голяма от 65 г.) и началната възраст на трудов живот. В извадката на модела мъжете имат средно с 2,1 години по-голям потенциален трудов стаж от този на жените.

Социалните взаимоотношения на възрастните мъже и жени се представят от показател (care), получен чрез въпроса: „Включват ли вашите ежедневни дейности без заплащане грижи за деца или други хора, които имат нужда от специална помощ поради възраст, болест или инвалидност?" Едва 9 % от възрастните мъже полагат грижи за деца или други хора, имащи нужда поради възраст, болест или инвалидност, докато почти 23 % от жените са ангажирани в такива дейности.

Въпросът „Удовлетворени ли сте от количеството на свободното си време?" е приложен, за да се оцени социалното удовлетворение (leus). Ние разглеждаме удовлетворения човек като индивид, предоставящ някои от следващите отговори: „леко удовлетворен", „значително удовлетворен" или" напълно удовлетворен". Хората, отговорили „съвсем неудовлетворен", „предимно неудовлетворен" или „леко неудовлетворен", се разглеждат като неудовлетворени от количеството на свободното време, с което разполагат.

Индивидът се разграничава като пушач според отговора на въпроса: „Пушите ли или някога пушили ли сте?" Хората, които пушат ежедневно или в момента не пушат, но са пушили ежедневно, са определени като пушачи, а останалите - за непушачи. Използваната променлива е (smoke).

Индексът (ind) за телесна маса също се употребява в настоящото проучване като индикатор за начина на живот на възрастните мъже и жени. Променливата (ind), използвана в проучването, е дихотомна, със стойност от 1, ако индивидът има по-голям от 30 килограма / М² индекс за телесна маса.

Следва да отбележим, че променливите в ECHP, засягащи пушенето и индекса за телесна маса, са получени от отговорите на 6-а вълна, т.е. след прехода към лошо здраве, докато всички други променливи са от вълна 4 - преди прехода. Свързаната с дохода променлива (inc) и потенциалният трудов стаж (pser) са единствените променливи, които се разглеждат като непрекъснати в регресионния анализ, докато всички други имат дихотомна или категорийна природа.

Географските характеристики отразяват принадлежността на хората към населението на конкретна страна: Дания (dk), Белгия (b), Ирландия (irl), Гърция (el), Испания (e), Португалия (p), Австрия (a), Финландия (fin) и Италия (i).

5. 
   Резултати
   

Резултатите за влиянието на възрастта са естествени и логични - колкото по-млади са мъжете и жените, толкова по-вероятно е те да направят по-малко преходи към лошо здраве в сравнение с референтната възрастова група. Определена инверсия се забелязва в тази тенденция за най-младите две възрастови групи 55-59 г. и 60-64 г. за мъжете в сравнение с третата 65–69 г. Вторите и третите групи по възраст при жените показват същия вид инверсия.

Променливите на модела, свързани с дохода, са важни предиктори за промяната в здравния статус на възрастните мъже и жени. Това се дължи на значимостта на икономическите фактори за преходите към лошо здраве. Принадлежността на двата най-високодоходни квантила е значима променлива за мъжете, но не и за жените. Квадратният корен на нетния личен доход минус социалните и застрахователни плащания е значима променлива и за двата пола. Настоящото проучване показва, че двете психосоциални променливи (полагане на грижи и удовлетвореност от количеството свободно време) са тясно свързани с процеса на влошаване на здравето при мъжете. За жените удовлетвореността от количеството свободно време и запазването на приемливи стойности на индекса за телесна маса (под стойност от 30 килограмa / М²) могат значително да намалят вероятността за преход към лошо здраве.

Въздействието на националността, в сравнение с референтната страна Италия, е значимо статистически за Дания, Белгия, Ирландия, Гърция, Испания и Австрия, в посоката на по-малко преходи към лошо здраве сред възрастните мъже и само за Португалия към интензифициране на преходите. За жените значима и благоприятна е принадлежността към населението на Дания, Белгия, Ирландия, Австрия и Финландия в сравнение с Италия. Португалия тук отново е отрицателен пример.

3. 
   Заключение
   

Същевременно извършените оценки пораждат важни изводи за предизвикателствата пред реформиращата се система на здравеопазване в нашата страна. Провеждането на ефективна политика у нас по отношение на здравето на населението изисква обосновани виждания, критерии и жалони за бъдещето. Изследваните тенденции в развитите страни представляват една отлична база за съпоставки, анализи и прогнози [1, 1997, с. 89]. Нашите резултати, резюмирани в пробит моделите, са свидетелство за важността да се наблюдават социалните и икономически неравенства в преходите към лошо здраве.

Придобивките от по-малко преходи към лошо здраве биха могли да бъдат резултат от намалено ежедневно пушене при мъжете. Някои промени на социалните роли и социалните представи на мъжете могат да имат значим положителен ефект за намаляване на преходите към лошо здраве. При мъжете благоприятни за здравето са грижовността, удовлетвореността от количеството свободно време, а не пренебрегването с лека ръка на опасностите.

Предвид социалните и демографските променливи брачен статус и възраст, като предиктори на преходите към лошо здраве, трябва да отбележим преди всичко необходимостта от стабилизиране на семейната институция. Изследванията показват, че преходите към лошо здраве се интензифицират с нарастване на възрастта. Определената неравнопоставеност между двете, начални за мъжете в изследването, възрастови групи 55–59 г. и 60–64 г. в сравнение с възрастовата група 65–69 г. и за жените от възрастовата група 60–64 г., сравнени с 65-69-годишната група са важни за обществената политика. Тези възрастови групи на мъжете и жените следва да бъдат цел на специално проектирани мерки, за да се предотвратят преждевременните преходи към лошо здраве и се намали ранното увеличение на разходите за здравеопазване.

Социално-икономическите фактори и най-вече доходите, неравенството и бедността влияят върху възможностите на възрастното население за превенция на доброто здраве. Продължително провежданата политика у нас на “минимална” защита на доходите през прехода към пазарно стопанство има негативно отражение както за здравето на жените, така и на мъжете. Нашите резултати показват, че мерките, свързани с доходите, имат значим ефект за мъжете и жените. По този начин предпоставка за успеха на реформиращия се български здравен модел е икономическата и социалната политика, която ще води до несимволично увеличение на доходите, до намаляване на икономическото неравенство между мъжете и жените, до повече удовлетворение от количеството свободно време и по-здравословен начин на живот.

Резултатите показват, че няколко страни, в частност Ирландия, Белгия, Финландия и Дания, са достигнали значителен прогрес в сравнение с Италия и Португалия при превенцията на лошото здраве сред възрастните жени. Опитът на тези развити страни може да бъде адаптиран у нас след внимателни проучвания.

1. 
   Дулевски, Л., Х. Малешков, Някои тенденции в развитието на мъжката смъртност по причини и занятия, в сб. Доклади от научно-практическа конференция „Труд и застраховане”, С., 1997.
   
2. 
   Волфганг, Ф., Пазарът на труда, С., 1996.
   
3. 
   Мутафова, М., Х. Малешков, Очаквана продължителност на живота в добро здраве, Херон Прес, С., 2001.
   
4. 
   Наумов, Н., Население и трудови ресурси, С., 1978.
   
5. 
   Сови, А., Обща теория населения, том I, Економика и рост населения, М., Прогрес, 1977.
   
6. 
   Finney, D., Probit analysis, Cambridge: Cambridge University Press, 1971.
   
7. 
   Maleshkov, H., Social and economic circumstances of sex differentials in poor health of elderely population, Irissworking paper series, No 2004-06, http://www.ceps.lu/iriss/documents/irisswp47.pdf
   
8. 
   Mutafova, M., van de Water HPA, Perenboom RJM, Boshuizen HC, Maleshkov C (1997) Health in Bulgaria, Bulletin the World Health Organization, 75(2): 147-153.
   
9. 
   World Health Organization (WHO), World Health Report, Statistical Annex, 2001.