Въздействие на социално-икономическите фактори върху промяната в здравния статус сред възрастното население на страни от Европа



Дата07.08.2017
Размер192.31 Kb.



Въздействие на социално-икономическите фактори

върху промяната в здравния статус

сред възрастното население на страни от Европа

гл.ас. Христо Малешков


УНСС, катедра „Труд и социална защита”, София 1100, Студентски град, hmalesh@unwe.acad.bg

Резюме


Статията представя резултатите от ново изследване1, посветено на промените на здравния статус, диференцирани по пол сред населението в пред пенсионна и пенсионна възраст в страните от Европейския съюз. Пробит моделът за прогнозиране и предсказване на преходите към влошено здраве въз основа на система от социално-икономически показатели е оценен с помощта на персонална информация, събирана в извадката (панела) на домакинствата от Европейската общност (ECHP). Променливите от модела, свързани с дохода на населението, са важни предиктори за промяна на здравния статус на възрастните мъже и жени. Принадлежността на индивидите към двата най-високо доходни квантила е значима статистически за мъжете, но не за жените. Резултатите показват, че проявите на лошо здраве може да бъдат ограничавани до най-напредналите възрасти чрез адекватни и селективни по пол политики за добро здраве на населението. Формираните изводи насочват към някои основни стратегии за намаление на неблагоприятната неравнопоставеност на жените по отношение на здравния статус.
Ключови думи : преходи към лошо здраве, възрастно население, социално-икономически фактори и диференциация по пол.
JEL: I12, J16, J14, I14



  1. Увод

Изследването на здравето сред възрастните хора се превърна в жизненоважна проблематика в развитите страни поради нарастващия брой и относителната позиция на населението в пенсионна възраст. Постигането на добро здраве за по-възрастните безспорно има важни благоприятни последици за много области на икономиката – трудовите пазари, бизнеса, пенсионното осигуряване, общественото и частното здравеопазване и застраховане, пенсионните фондове и т.н. В демографията акцентирането върху здравните характеристики на населението и свързаните с това последици има определена традиция. Според нашия демограф Никола Наумов, от чието творчество ще има винаги какво да научим, “политиката относно здравеопазването има значение за регулиране на количествения растеж и формиране на редица качества на човешките ресурси“ [4, 1978, с.166]. Видният френски учен Алфред Сови [5, 1977, с.101] винаги включва здравето като изключително важен критерий при установяване и оценяване на оптималното население за една страна или регион.

Изучаването на средствата за постигане на добро здраве на населението и с това - на високо качеството на живот в развитите страни, е особено актуално за България предвид предстоящото ни достойно интегриране към Европейския съюз. Изучаването на неравенството между половете по отношение на прехода към лошо здраве сред възрастните и свързаните с това социални и икономически обстоятелства може да допринесе за подобряване на икономическата и здравната политика на населението и по този начин до нарастване на личното благополучие в нашата страна.

Целта на настоящата статия е изследване, диференцирано по пол, на постигнатото по отношение на здравето на населението в предпенсионна и пенсионна възраст в страните на Европейския съюз. Ние акцентираме върху анализа на персонално събирана информация за идентификация на въздействащи съществени социални и икономически фактори.

Основните задачи на изследването включват възприемане на предположения, засягащи измерване на здравето, информационните бази, определението на възрастните хора като група. Известно е, че последната съвкупност в значителна част от изследванията се формира в известен смисъл свободно. Ние ограничаваме анализа до хора от двата пола на възраст над 55 г., тъй като през този период от човешкия живот (в късна зрялост) уязвимостта относно преживяването на хората нараства бързо.

Здравето на населението има много аспекти и може да бъде измерено чрез традиционни критерии като преживяване (или не) на определен интервал от време или посредством алтернативни други измерения, пряко или косвено, отъждествявайки го с качеството на живот, на ежедневната дейност, трудовата активност и т.н. [3, 2001, с. 18-20]. Като изключим преживяването, чиято продължителна история на измерване и анализ изгражда основите на демографията и застрахователното дело, здравето на населението в алтернативен смисъл е трудно да бъде измерено, защото зависи от приближения, очаквания и непълни знания. Едва през последните десетилетия Световната здравна организация разработи обобщаващи измерители за здравето на населението (очаквана продължителност на живота в добро здраве), комбинирайки статистически наблюдения на фатални и нефатални здравни критерии [9, 2001, с. 3]. Новите методики, апробирани в мащабни и подробни проучвания, са широко популяризирани в нашата научна литература. Предишни многомерни и многостранни изследвания показаха прогностични възможности в рамките на тези нови подходи [8, 1997, с. 152-153]. Затова в нашето проучване измерваме здравето, следвайки този втори алтернативен подход – чрез субективна самооценка в рамките на статистическата анкета.


2. Методология


    1. Данни

Източникът на информацията за този анализ е панелът на домакинствата от европейската общност (ECHP, вълната от юни 2003 г.). ECHP е ежегодно лонгитудинално извадково изследване. За всяка вълна ЕВРОСТАТ представя на отделните страни въпросника от променливи, които са необходими за събиране на данни, обработка и разпространяване на информацията. ECHP е най-внимателно координираният компонент на европейската система от социални изследвания с акцент върху доходите (включително социалните трансферни плащания и т.н.), труда, бедността и социалнaта изолация, жилищните условия и здравето. Постигнатата сравнимост на индивидуалните данни по време и между страните чрез стандартизирани процедури на организация, дизайн, централна поддръжка и координация на националните извадкови изследвания, прави предлаганата информация най-подходяща за изучаване динамичното влияние на икономическите и социални обстоятелства върху здравето на населението.

Проучването е основано на информация за преходите от добро към лошо здравно състояние на възрастните хора над 55 години от двата пола през двегодишния период между четвъртата (т.е. 1997 г.) и шеста вълна (т.е. 1999 г.) на ECHP. Използвахме данни, специфични по отделни страни, за покупателния паритет на националните валути и за дохода.



    1. Спецификация на модела

Нека означим с Ptransi вероятността индивид от извадката във вълна 4 да промени статуса си от добро към лошо здраве до вълна 6. Тогава моделът, представляващ преходите към лошо здраве, има форма на пробит с линейна спецификация на аргумента на нормална функция на разпределение на вероятностите f:

Ptransi = f(Xi . β), i= 1…m ,

Където:

Xi е вектор, съдържащ стойностите на характерните фактори за индивида i;

β - вектор от коефициенти, които следва да се оценят [6, 1971, с. 7], [2, 1996, с. 95-96].

Неизвестните коефициенти на моделите бяха получени с помощта на стандартната процедура в SPSS 11.0 за провеждане на пробит анализи.



    1. Зависима променлива

Промяната в здравния статус на индивидите се определя посредством въпрос за самооценка на здравето, включен в извадковите наблюдения ECHP: „Какво е вашето здраве в общи линии?" Индивидите, характеризиращи здравето си като (1) много добро, (2) добро и (3) задоволително, се определят в добро здраве, докато с лошо здраве са лицата, отговорили: (5) много лошо и (4) лошо. Променливата, представяща преходите от добро към лошо здраве (trans) има дихотомична форма и зависи от отговорите на лицето в момента t0 (вълна 4) и в момента t1 (вълна 6). Зависимата променлива в модела приема стойност 1, ако индивидът променя между двете вълни статуса си от добро в лошо здраве, и 0 - в противен случай.

Обемите на извадките, въз основа на които са оценени пробит моделите, са 7631 за мъжете и 6296 за жените. Около 13 % от жените са извършили преход към лошо здраве в периода на проучването между вълни 4 и 6. Данните за мъжете са по-добри - едва един от всеки десет мъже променя здравния си статус към лош през периода.



    1. Независими променливи

При моделирането на преходите към лошо здраве сред възрастните мъже и жени използваме социално-икономически, психосоциални и географски характеристики на индивидите. Включени бяха и някои демографски индикатори (семеен статус и възраст). Семейният статус се базира на въпрос за „настоящия брачен статус", с валидни отговори: омъжени/женени, разделени, разведени, овдовели и никога неомъжени/неженени. В проучването се използват две дихотомни променливи на брачното състояние – женени/омъжени (Married) и овдовели (Widow). Извадката, чрез която оценяват параметрите на модела, съдържа преобладаващо женени мъже (85 %) и омъжени жени (61 %). В нея има много повече овдовели жени (29 %) отколкото мъже (7 %), което е нормално и логично за изследваните възрастови групи. Възрастта (Age) е категориен признак с шест обособени групи: 55-59, 60-64, 65-69, 70-74, 75-79 и 80 години и повече.

Променливите, свързани с доходите, са две. Първата изразява относителния социално-икономически статус на индивида, а втората - абсолютния персонален доход. Тези променливи показват значима статистически връзка с изменението на здравето сред възрастните мъже и жени. Относителният измерител на дохода е изчислен според отговорите на въпроса „Общ нетен личен доход (за цялата предходна на изследването година, в националните парични средства)". Формирани бяха подоходните групи квантили от разпределението на индивидите по размер на общия нетен личен доход, изразен с помощта на покупателния паритет (PPP). Променливата (in) за относителeн подоходен статус приема стойност 1, когато индивидът принадлежи на двата най-високи подоходни квантила, и 0 - в противен случай. Мъжете имат значително по-високо подоходно положение в сравнение с жените. Извадката на модела показва, че възрастните мъже почти 2,5 пъти по-често принадлежат към най-високодоходните два квантила в сравнение с възрастните жени: 48,5 % за мъжете и 19,7 % за жените.

Втората (абсолютна) мярка на дохода (inc) е получена, както следва. Първо, от нетния личен доход, представен в покупателен паритет (PPP), са извадени получените общи социални и застрахователни плащания, изразени също в PPP. След това трансформацията коренуване е приложена като нормализиращ инструмент. Абсолютната мярка на дохода също показва значителна неравнопоставеност на жените. Средноаритметичната стойност на променливата на дохода, съдържаща квадратния корен, е повече от два пъти по-малка (23,3) за жените от тази за мъжете (49,8).

Променливата за потенциалния трудов стаж (pser) се дефинира посредством възрастта на всеки индивид по време на изследването и чрез отговора на въпроса: „На каква възраст бяхте, когато започнахте трудов живот или вашата първа работа?" Потенциалният трудов стаж за двата пола беше изчислен като разлика между възрастта на лицето по време на изследването (ако възрастта е по-малка или равна на 65 г.) или 65 г. (ако възрастта е по-голяма от 65 г.) и началната възраст на трудов живот. В извадката на модела мъжете имат средно с 2,1 години по-голям потенциален трудов стаж от този на жените.

Социалните взаимоотношения на възрастните мъже и жени се представят от показател (care), получен чрез въпроса: „Включват ли вашите ежедневни дейности без заплащане грижи за деца или други хора, които имат нужда от специална помощ поради възраст, болест или инвалидност?" Едва 9 % от възрастните мъже полагат грижи за деца или други хора, имащи нужда поради възраст, болест или инвалидност, докато почти 23 % от жените са ангажирани в такива дейности.

Въпросът „Удовлетворени ли сте от количеството на свободното си време?" е приложен, за да се оцени социалното удовлетворение (leus). Ние разглеждаме удовлетворения човек като индивид, предоставящ някои от следващите отговори: „леко удовлетворен", „значително удовлетворен" или" напълно удовлетворен". Хората, отговорили „съвсем неудовлетворен", „предимно неудовлетворен" или „леко неудовлетворен", се разглеждат като неудовлетворени от количеството на свободното време, с което разполагат.

Индивидът се разграничава като пушач според отговора на въпроса: „Пушите ли или някога пушили ли сте?" Хората, които пушат ежедневно или в момента не пушат, но са пушили ежедневно, са определени като пушачи, а останалите - за непушачи. Използваната променлива е (smoke).

Индексът (ind) за телесна маса също се употребява в настоящото проучване като индикатор за начина на живот на възрастните мъже и жени. Променливата (ind), използвана в проучването, е дихотомна, със стойност от 1, ако индивидът има по-голям от 30 килограма / М2 индекс за телесна маса.

Следва да отбележим, че променливите в ECHP, засягащи пушенето и индекса за телесна маса, са получени от отговорите на 6-а вълна, т.е. след прехода към лошо здраве, докато всички други променливи са от вълна 4 - преди прехода. Свързаната с дохода променлива (inc) и потенциалният трудов стаж (pser) са единствените променливи, които се разглеждат като непрекъснати в регресионния анализ, докато всички други имат дихотомна или категорийна природа.

Географските характеристики отразяват принадлежността на хората към населението на конкретна страна: Дания (dk), Белгия (b), Ирландия (irl), Гърция (el), Испания (e), Португалия (p), Австрия (a), Финландия (fin) и Италия (i).



Референтните категории при пробит анализа са: брачен статус (разделени, разведени и никога неомъжени/неженени), възраст (възраст над 80 г.), принадлежност към двата най-високи подоходни квантила (принадлежност към средния и двата най-ниски подоходни квантила), полагане на грижи (неполагане на грижи), удовлетвореност от количеството свободно време (неудовлетворен от количеството свободно време), пушене (непушач), индекс за телесна маса (притежание на индекс за телесна маса, по-малък или равен на 30 килограма / м2) и националност (Италия).

    1. Резултати

Всички оценки на пробит моделите за двата пола и съответните статистики за значимостта се съдържат в таблица 1. Освен адекватността на моделите те показват, че семейният статус, измерен от променливите на модела – married женен/омъжена и widow вдовец/вдовица, е свързан значимо статистически и благоприятно (спрямо съответната референтна категория) с преходите към лош здравен статус при жените. При мъжете единствено да бъдат вдовци е важно за такова изменение на здравния статус [7, 2004, с. 21].

Таблица 1. Резултати за мъже и жени от пробит модели за преходите към лошо здраве

Независима променлива

Мъже

Жени

Коефициенти

Стандартна грешка

P

Коефициенти

Стандартна грешка

P

Свободен член

-0,555

0,235

**

-0,645

0,153

****

MARRIED

-0,092

0,076

 

-0,191

0,072

**

WIDOW

-0,262

0,105

**

-0,164

0,076

**

AGE1 (55=59)

-0,596

0,094

****

-0,568

0,096

****

AGE2 (60=64)

-0,585

0,084

****

-0,378

0,088

****

AGE3 (65=69)

-0,624

0,083

****

-0,427

0,087

****

AGE4 (70=74)

-0,376

0,083

****

-0,194

0,086

**

AGE5 (75=79)

-0,266

0,091

**

-0,009

0,090

 

IN

-0,175

0,049

***

-0,125

0,073




INC

-0,003

0,001

****

-0,003

0,001

***

IND

0,012

0,061

 

0,359

0,057

****

PSER

0,007

0,004

 

0,006

0,002

**

CARE

-0,212

0,081

**

0,027

0,054

 

LEUS

-0,163

0,056

**

-0,178

0,055

***

SMOKE

0,078

0,041

*

0,015

0,076

 

DK

-0,361

0,112

***

-0,281

0,110

**

B

-0,340

0,101

***

-0,719

0,120

****

IRL

-0,718

0,116

****

-0,913

0,131

****

EL

-0,123

0,068

*

-0,112

0,075

 

E

-0,120

0,068

*

0,078

0,073

 

P

0,184

0,069

**

0,403

0,073

****

A

-0,249

0,088

**

-0,207

0,087

**

FIN

-0,135

0,092

 

-0,344

0,096

***

Наблюдения

 7631

 

 

 



 

 

 



 6296

 

 

 



 

 

 



Log-L

-2331.6

-2185.3

LR chi 2 (22)

402.35

470.07

Sig. F-Statistic

 0.0000

 0.0000

Pseudo-R2

 0.0794

 0.0971

*p<.10, **p<.05, ***p<.01 ****p<.001

Източник: [7, 2004, с. 21].

Резултатите за влиянието на възрастта са естествени и логични - колкото по-млади са мъжете и жените, толкова по-вероятно е те да направят по-малко преходи към лошо здраве в сравнение с референтната възрастова група. Определена инверсия се забелязва в тази тенденция за най-младите две възрастови групи 55-59 г. и 60-64 г. за мъжете в сравнение с третата 65–69 г. Вторите и третите групи по възраст при жените показват същия вид инверсия.

Променливите на модела, свързани с дохода, са важни предиктори за промяната в здравния статус на възрастните мъже и жени. Това се дължи на значимостта на икономическите фактори за преходите към лошо здраве. Принадлежността на двата най-високодоходни квантила е значима променлива за мъжете, но не и за жените. Квадратният корен на нетния личен доход минус социалните и застрахователни плащания е значима променлива и за двата пола. Настоящото проучване показва, че двете психосоциални променливи (полагане на грижи и удовлетвореност от количеството свободно време) са тясно свързани с процеса на влошаване на здравето при мъжете. За жените удовлетвореността от количеството свободно време и запазването на приемливи стойности на индекса за телесна маса (под стойност от 30 килограмa / М2) могат значително да намалят вероятността за преход към лошо здраве.

Въздействието на националността, в сравнение с референтната страна Италия, е значимо статистически за Дания, Белгия, Ирландия, Гърция, Испания и Австрия, в посоката на по-малко преходи към лошо здраве сред възрастните мъже и само за Португалия към интензифициране на преходите. За жените значима и благоприятна е принадлежността към населението на Дания, Белгия, Ирландия, Австрия и Финландия в сравнение с Италия. Португалия тук отново е отрицателен пример.




  1. Заключение

Представеният метод очевидно не изчерпва подходите за анализ на многоаспектните социални и икономически фактори, свързани с преходите към лошо здраве. Проведени са много задълбочени и подробни проучвания на здравето на хората по пол сред възрастното население в Европейския съюз. Последните са главна предпоставка на постигнатото в тези страни при формиране и реализация на съвременна здравна превенция на населението.

Същевременно извършените оценки пораждат важни изводи за предизвикателствата пред реформиращата се система на здравеопазване в нашата страна. Провеждането на ефективна политика у нас по отношение на здравето на населението изисква обосновани виждания, критерии и жалони за бъдещето. Изследваните тенденции в развитите страни представляват една отлична база за съпоставки, анализи и прогнози [1, 1997, с. 89]. Нашите резултати, резюмирани в пробит моделите, са свидетелство за важността да се наблюдават социалните и икономически неравенства в преходите към лошо здраве.

Придобивките от по-малко преходи към лошо здраве биха могли да бъдат резултат от намалено ежедневно пушене при мъжете. Някои промени на социалните роли и социалните представи на мъжете могат да имат значим положителен ефект за намаляване на преходите към лошо здраве. При мъжете благоприятни за здравето са грижовността, удовлетвореността от количеството свободно време, а не пренебрегването с лека ръка на опасностите.

Предвид социалните и демографските променливи брачен статус и възраст, като предиктори на преходите към лошо здраве, трябва да отбележим преди всичко необходимостта от стабилизиране на семейната институция. Изследванията показват, че преходите към лошо здраве се интензифицират с нарастване на възрастта. Определената неравнопоставеност между двете, начални за мъжете в изследването, възрастови групи 55–59 г. и 60–64 г. в сравнение с възрастовата група 65–69 г. и за жените от възрастовата група 60–64 г., сравнени с 65-69-годишната група са важни за обществената политика. Тези възрастови групи на мъжете и жените следва да бъдат цел на специално проектирани мерки, за да се предотвратят преждевременните преходи към лошо здраве и се намали ранното увеличение на разходите за здравеопазване.

Социално-икономическите фактори и най-вече доходите, неравенството и бедността влияят върху възможностите на възрастното население за превенция на доброто здраве. Продължително провежданата политика у нас на “минимална” защита на доходите през прехода към пазарно стопанство има негативно отражение както за здравето на жените, така и на мъжете. Нашите резултати показват, че мерките, свързани с доходите, имат значим ефект за мъжете и жените. По този начин предпоставка за успеха на реформиращия се български здравен модел е икономическата и социалната политика, която ще води до несимволично увеличение на доходите, до намаляване на икономическото неравенство между мъжете и жените, до повече удовлетворение от количеството свободно време и по-здравословен начин на живот.

Резултатите показват, че няколко страни, в частност Ирландия, Белгия, Финландия и Дания, са достигнали значителен прогрес в сравнение с Италия и Португалия при превенцията на лошото здраве сред възрастните жени. Опитът на тези развити страни може да бъде адаптиран у нас след внимателни проучвания.



В заключение, лошото здраве на населението в нашата страна може да бъде отложено за най-напредналите възрасти и по този начин ще се подобри качеството на живот на мъжете и жените. Постигането на тази трудна цел предполага минимизиране на диференцираните по пол въздействия на социалните и икономически обстоятелства върху преходите към лошо здраве.


Литература


  1. Дулевски, Л., Х. Малешков, Някои тенденции в развитието на мъжката смъртност по причини и занятия, в сб. Доклади от научно-практическа конференция „Труд и застраховане”, С., 1997.

  2. Волфганг, Ф., Пазарът на труда, С., 1996.

  3. Мутафова, М., Х. Малешков, Очаквана продължителност на живота в добро здраве, Херон Прес, С., 2001.

  4. Наумов, Н., Население и трудови ресурси, С., 1978.

  5. Сови, А., Обща теория населения, том I, Економика и рост населения, М., Прогрес, 1977.

  6. Finney, D., Probit analysis, Cambridge: Cambridge University Press, 1971.

  7. Maleshkov, H., Social and economic circumstances of sex differentials in poor health of elderely population, Irissworking paper series, No 2004-06, http://www.ceps.lu/iriss/documents/irisswp47.pdf

  8. Mutafova, M., van de Water HPA, Perenboom RJM, Boshuizen HC, Maleshkov C (1997) Health in Bulgaria, Bulletin the World Health Organization, 75(2): 147-153.

  9. World Health Organization (WHO), World Health Report, Statistical Annex, 2001.



1 Проучването бе финансирано от субсидия на Европейската комисия от договор за транснационален достъп до главните изследователски инфраструктури HPRI - CT - 2001 - 00128 с домакин IRISS - C / I при CEPS / Instead Диферданж (Люксембург). Авторът сърдечно благодари на проф. д-р Гастон Шабер, както и на целия персонал на CEPS / Instead за личната и научна поддръжка за ефективните предложения и коментари.



- -

Каталог: alternativi -> br6
alternativi -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията
alternativi -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br6 -> Основни информационни източници за социалната статистика доц д-р Никола Чолаков, унсс, катедра „Труд и социална защита”
alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска
alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов
br6 -> Алсадег Амхамед Милад унсс, докторант в катедра „Агробизнес”
br6 -> Държавната намеса в икономиката в търсене на Алтернативи проф д. ик н. Пеню Михайлов
br6 -> Пета международна конференция „Логистиката в променящия се свят теория, практика, обучение”
br6 -> Конституиращи елементи в научноизследователския процес Проф д. ик н. Пано Лулански


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница