Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2009 com(2009) 368 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент и до съвета

2.Съдържание и методика на настоящия доклад

От ICES бе поискано и извършването на научна оценка на въздействието от използването на определени хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху китоподобните в Балтийско море. Настоящият доклад съдържа резултатите от тази оценка, както и други налични данни относно инцидентния улов на китоподобни в Балтийско море.

Като част от процеса за оценка на прилагането на Регламент (ЕО) № 812/2004 Комисията организира семинар в Брюксел на 24—25 март 2009 г. Основните резултати от семинара, както и предложените перспективи са също представени в доклада.

3.Анализ на докладите на държавите-членки относно Регламент (ЕО) № 812/2004

Комисията заключи, че получените национални годишни доклади рядко предлагат ясна картина на действията, предприети от държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 812/2004. Само няколко държави-членки са успели да дадат приоритет на намаляването на инцидентния улов на китоподобни. Франция и Обединеното кралство са единствените държави-членки, предоставили информация относно оценения общ годишен инцидентен улов.

За Комисията стана очевидно, че повечето държави-членки изглежда имат трудности с прилагането на Регламент (ЕО) № 812/2004 и по-специално със следните изисквания:

3.1.Задължение за използване на акустични устройства за възпиране. Технически спецификации и условия за използване.

Комисията осъзнава трудностите при използването на акустичните устройства и оценява усилието, предприето от някои държави-членки при тяхното изследване на акустичните устройства, включително от тези, които не са задължени да използват такива. Изследванията относно ефективността на тези устройства и другите мерки за намаляване все още не са завършени на национално и международно равнище. Изследванията и разпространението на най-добри практики сред различните държави-членки следва да бъдат приоритет.

Предвид непълните и неводещи до ясно заключение доклади относно използването на акустичните устройства и недостатъчната налична информация Комисията не може да извлече ясно заключение от докладите на държавите-членки относно ефективността на използването на акустични устройства за намаляване на инцидентния улов на китоподобни.

3.2.Задължение за проектиране и прилагане на схеми за наблюдатели в морето и наблюдение на инцидентния улов на китоподобни

3.3.Обсъждане

Различията в резултатите могат да бъдат обяснени от факта, че на държавите-членки се налага да прилагат този регламент по различно време и в различни зони. Освен това поради проблемите, присъщи на акустичните устройства, някои държави-членки са забавили неговото прилагане и вместо това координират/участват в различни национални и международни изследователски проекти, целящи подобряването на устройствата и техниките за намаляване.

Комисията съфинансира редица проекти чрез LIFE, финансовия инструмент на ЕС за подпомагане на проектите за опазване на околната среда и природата, и някои от тези проекти допринасят за прилагането на Натура 2000 в морската околна среда. Пътищата за избягване, ограничаване или намаляване по друг начин на инцидентния улов на морски бозайници често се разглеждат в тези проекти по LIFE.

Независимо че в Регламент (ЕО) № 812/2004 се указват видовете риболов и риболовните зони, към които държавите-членки трябва да подхождат със специално внимание по отношение на въздействието на инцидентния улов и убиването на китоподобни, следва да се подчертае също, че този регламент не е единственият, в който се предвиждат мерки за ограничаване на въздействието на рибарството върху китоподобните видове. Държавите-членки вече имат задължение съгласно член 12 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета, Директивата за местообитанията, да предприемат мерки за проучване или опазване, за да гарантират, че инцидентният улов на китоподобни няма да има значително отрицателно въздействие върху видовете. Съгласно Директивата за местообитанията всички китоподобни видове се ползват от система за стриктна закрила в техния естествен ареал. Държавите-членки трябва да осъществяват надзор над консервационния статус на китоподобните, както и да създадат система за наблюдение на техния инцидентен улов и убиване. Освен това в съответствие с член 6 държавите-членки трябва да предприемат нужните стъпки за избягване, в специалните защитени зони, на влошаването на местообитанията на видовете, както и значителното обезпокояване на видовете, за които са били определени тези зони. Бяха определени редица такива зони за видовете Phocoena phocoena и Tursiops truncatus.

4.Научна оценка на въздействието на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху китоподобните в Балтийско море

Обичайният представител на китоподобните в Балтийско море е морската свиня (Phocoena phocoena). Популацията се оценява на по-малко от 1000 екземпляра⁵. Според докладите на държавите-членки при наблюдаваните видове риболов не е имало инцидентен улов на китоподобни през 2005 и 2006 г. През април 2008 г. ICES докладва на Комисията, че данните, предоставени от държавите-членки, са недостатъчни, за да се направи научна оценка на въздействието на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху китоподобните в Балтийско море.

Съществува и очевидна липса на друга информация относно инцидентния улов на китоподобни с риболовни съоръжения в Балтийско море. Наличните източници са основно по отношение на изхвърлени на брега животни с белези, които дават основание да се предполага, че животните са загинали в мрежи. В неотдавнашно немско проучване се съобщава за повече от 150 изхвърлени на брега морски свине през 2007 г. по балтийското крайбрежие на Германия, като 47 % се считат за инцидентен улов или предполагаем инцидентен улов⁶. Все пак за целите на пълна оценка на въздействието на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху инцидентния улов на китоподобни в Балтийско море данните относно изхвърлените на брега животни не са достатъчни, тъй като не дават информация, къде и с какво риболовно съоръжение са били уловени те. Следователно на този етап не могат да се направят точни заключения относно въздействието на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху китоподобните в Балтийско море

4.1.Обсъждане

Сегашната популация на балтийска морска свиня е тревожно ниска, като остават по-малко от 1000 екземпляраError: Reference source not found. Историческите данни относно популацията и равнищата на прилов показват, че до не толкова отдавна видовете са били по-многобройни и разпространени по на север в Балтийско море^7,8 Освен риска от изчерпване на генетичното разнообразие, което ограничава способността на популацията да се приспособява към промените в околната среда, намалените популации са също по-уязвими от инцидентен улов, отколкото здравите такива.

Липсата на данни относно инцидентния улов на морска свиня в Балтийско море вероятно е свързана със следните причини:

1. 
   Малката популация на балтийска морска свиня.
   
2. 
   Недокладване от страна на рибарите при улавяне на китоподобни. Докладите за изхвърлени на брега китоподобни с белези от мрежа в Балтийско море навеждат на мисълта за изхвърляне на прилов от морска свиня през борда^9,10.
   

Заключенията в последния план за възстановяване на балтийската морска свиня от ASCOBANError: Reference source not found (Опазване на малките китоподобни в Балтийско и Северно море) потвърдиха тези предположения: „При изключително ниската гъстота на морските свине животните са рядко виждани или улавяни от рибарите … и (рибарите) неохотно приемат твърденията на учени или природозащитници, че приловът е сериозна заплаха за популацията на морска свиня. Следователно без намаляване на прилова популацията ще остане с ниска численост (което ще затрудни получаването на по-точна оценка на изобилието), приловът ще остане малък (което ще затрудни количествената оценка на изваждането на екземпляри от популацията) и рибарите ще продължат да се отнасят недоверчиво към идеята, че рибарският прилов е проблем за опазването на морската свиня“. В светлината на това би било рисковано да се заключи, че липсата на докладване на прилов означава, че не съществува проблем с него.

5.Семинар за прилагането на Регламент (ЕО) № 812/2004

Комисията осъзнава трудностите, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 812/2004, и се стреми да подобри положението. За целта тя организира семинар на тази тема в Брюксел, 24—25 март 2009 г. Семинарът имаше за цел събирането на информация и създаването на основа за размисъл и определяне на последващи действия за Регламент (ЕО) № 812/2004. Програмата обхвана следните точки:

• 
  Представяне от Комисията на оценката за четирите години на прилагане на Регламент (ЕО) № 812/2004;
  
• 
  Статус на популациите на китоподобни във водите на ЕС;
  
• 
  Обзор на прилагането на регламента в различните морски зони на ЕС;
  
• 
  Най-новите научни и технически разработки относно акустичните устройства за възпиране и други мерки за намаляване.
  

В семинара участваха национални администрации, представители на RAC и ACFA, учени, както и двете служби на Комисията, занимаващи се с този въпрос.

Някои основни резултати от семинара:

• 
  Съществува нужда от подобрени знания за изобилието и разпределението на китоподобните във всички води на ЕС. Семинарът показа също, че присъствието на китоподобни не е едно и също навсякъде.
  
• 
  Участниците се съгласиха, че акустичните устройства са ефективно възпиращо средство за морската свиня. Все пак има нужда от по-нататъшни разработки за подобряване на техните технически и практически приложения, без да се застрашава безопасността на рибарите. Рибарите следва да бъдат привлечени в този процес от опитното изпробване до практическото приложение на тези устройства. Провежда се и текущо проучване, при което се разглеждат други устройства и техники за намаляване. В случай че те се докажат като ефективни, следва да бъдат разгледани алтернативни решения на акустичните устройства.
  
• 
  Следва да бъде обмислено използването на устройства за намаляване и схеми за наблюдение за кораби, по-къси от 12 m и от 15 m.
  
• 
  Някои държави-членки успяха да приложат схеми за наблюдение в морето в съответствие със спецификациите, изисквани в Регламент (ЕО) № 812/2004. Резултатите показаха, че нивото на точност на данните, изисквано в регламента, е много амбициозно и понякога невъзможно да бъде постигнато при прилов на редки видове.
  
• 
  Схемите за наблюдение следва да бъдат направени по-ефикасни чрез кръстосано наблюдение на изпълнението на разпоредбите и чрез обобщаване на националните набори от данни. Следва да се обмисли и наблюдението в зоните, в които е задължително използването на акустични устройства.
  
• 
  Сътрудничеството със сектор Рибарство трябва да бъде подобрено, по-специално с цел увеличаване на информацията относно използването на мерки за намаляване на инцидентния улов на китоподобни или на други групи животни, които не представляват търговски интерес.
  

6.Заключение и перспективи

Заключенията се основават на анализа на националните доклади, на резултата от семинара относно прилагането на Регламент (ЕО) № 812/2004 (виж точка 5) и на заключенията от научната оценка на въздействието от използването на хрилни мрежи, тройни мрежи и заплитащи мрежи върху китоподобните в Балтийско море. Независимо че повечето държави-членки докладваха нисък или несъществуващ инцидентен улов във водите на ЕС, научните доказателства от схемите за наблюдение в морето и от post-mortem анализа на изхвърлените на брега животни продължават да показват съществуващи конфликти между китоподобните и рибарството. Информацията за популациите от китоподобни е разпокъсана и статусът на популацията остава неясен.

Комисията оценява, че някои държави-членки са направили значителни усилия за коректното прилагане на Регламент (ЕО) № 812/2004, но също отбелязва, че някои държави-членки изостават. Независимо че Комисията признава, че може да има причини за изменение на регламента на по-късен етап, до този момент не е постигнато пълното прилагане в държавите-членки и следователно не е възможно да се оцени въздействието на съществуващите мерки върху намаляването на инцидентния улов на китоподобни. Най-добрите практики, представени на семинара, показват, че е възможно постигането на добри резултати при сегашните обстоятелства. В регламента се предвижда гъвкавост, която трябва да бъде използвана напълно.

Предвид нуждата от намаляване на въздействието на рибарството върху популациите на китоподобни във водите на ЕС Комисията приканва държавите-членки да вземат всички необходими мерки за подобряване на прилагането на Регламент (ЕО) № 812/2004. Комисията би желала също да подчертае задълженията на държавите-членки съгласно Директивата за местообитанията за наблюдение на инцидентния улов и на убиването на всички китове и китоподобни и за гарантиране на това, че инцидентният улов или убиване нямат значително въздействие върху популациите. В тази връзка за другите риболовни дейности и другите зони, в които инцидентният улов представлява проблем и не е обхванат от Регламент (ЕО) № 812/2004, държавите-членки имат отговорността да вземат подходящи мерки за опазване на популациите на китоподобни.

Като последващо действие след семинара Комисията обаче ще разгледа внимателно следните главни точки:

• 
  пълното използване на гъвкавостта в Регламент (ЕО) № 812/2004 в отговор на проблемите по отношение на схемите за наблюдение, риболовните съоръжения и зоните;
  
• 
  включване на Черно море в Регламент (ЕО) № 812/2004;
  
• 
  насърчаване на държавите-членки да разширят сегашните схеми за наблюдение, за да включат инцидентния улов на китоподобни по примера на някои държави-членки;
  
• 
  насърчаване на дебата със сектора в рамките на RAC относно мерките за намаляване
  
• 
  идентифициране на измерими цели за максимално допустими нива на инцидентен улов за различните популации на китоподобни
  

С цел хармонизиране на информацията, докладвана от държавите-членки, Комисията също ще разгледа формата за докладване, получен от ICES¹¹ и прегледан от НТИКР¹², и ще го предостави на държавите-членки. От следващата година Комисията следователно ще очаква да получи пълни национални доклади от всички съответни държави-членки с цялата информация, изискваща се в регламента, както и всяка друга подходяща информация, както се изисква в член 6, параграф 2.

Критичното състояние на популацията на балтийска морска свиня изисква също по-нататъшно внимание от страна на Общността и обмислянето на последващи действия. Според последната препоръка на ICES относно китоподобните „Най-добрите усилия за опазване вероятно ще включват участие на заинтересованите страни“Error: Reference source not found. Комисията е съгласна с този подход и би желала да насърчи държавите-членки и организацията на заинтересованите страни да потърсят пътища за намаляване до минимум на инцидентния улов на морска свиня в Балтийско море. С цел да се подобри сегашната база от знания Комисията наскоро откри тръжна процедура за провеждането на изследване относно „събирането на данни за прилова на китоподобни в Балтийско море, Категат и the Sounds.“

1С Регламент (ЕО) № 812/2004 на Съвета, приет през април 2004 г., се определят мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета и се изменя Регламент (ЕО) № 88/98.

2Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 година за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98.

3Препоръка на ICES 2008 г. 1.5.1.2 Състояние на малките китоподобни и прилова в европейски води (документът е достъпен само в интернет)

4ДОКЛАД ОТ 28-то ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИ КОМИТЕТ ПО РИБАРСТВО (PLEN-08-02) (Документът е достъпен при поискване).

5ASCOBAN, План за възстановяване на балтийската морска свиня Проект, 8 април 2009 г.

6ICES WKFMMPA Report 2008 ICES CM 2008/MHC:11 Доклад от семинара относно управлението на рибарството в морските защитени зони.

7Koschinski, S (2002) Current knowledge on harbour porpoises (Phocoena phocoena) in the Baltic Sea. Ophelia.

8Lindroth, A (1962) Baltic salmon fluctuations 2: porpoise and salmon. Reports of the institute of the Swedish Freshwater Research Drottningholm

9Siebert U. et al (2006) A decade of harbour porpoise occurrence in German waters – analyses of aerial surveys, incidental sightings and strandings. Journal of Sea research.

10Swedish Federal Agency for Nature conservation and the Swedish board of Fisheries (2008) Action plan for the conservation of harbour porpoise 2008-2013

11Предложението на ICES се намира на неговата интернет страница.

12Намира се в точка 3.6.6. от доклада от 28-то пленарно заседание на Научно-техническия и икономически комитет по рибарство (PLEN-08-02).

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 151.23 Kb.

Сподели с приятели: