Благоевград правно исторически факултет

1. 
   

   ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

   
   

БЛАГОЕВГРАД

ПРАВНО - ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

2. 
   
   
3. 
   
   
4. 
   
   
5. 
   Наказателно право
   
6. 
   ОБЩА ЧАСТ
   

1. 
     Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука.
   
2. 
     Действие на наказателния закон по време и по място.
   

1. 
   Влизане в сила и излизане на НПН.
   

7. 
   Въпросът за началния и крайния момент за действието на НПрН е поначало такъв за влизане и излизане от сила на закона, който я установява. Съгласно чл.5(5) К, приетият от НС закон влиза в сила 3 дни след обнародването му в ДВ, освен ако в самия закон не е определен друг срок. Понеже НПрН третира деликатна материя и трябва да упражнява едно общовъзпитателно и превантивно действие, обикновено се предвиждат по-дълги срокове.
   
8. 
   НПрН представлява елемент на действащото право до момента на нейното отменяване. Създадена със закон, тя поначало може да бъде отменена само със закон. Наред с изричното указание, в законодателната практика се среща и общата формула "законът отменя всички разпоредби, които му противоречат".
   
9. 
   Може да се получи и едно мълчаливо отменяне, ако нов закон урежда определена материя по начин, различен от този, по който тя е бил уредена със старата норма. В такива случаи, доколкото двете норми действително и изцяло се покриват, доколкото те не се намират напр. в отношение на общата към специалната или на субсидиарната към първичната, важи правилото: "новият закон отменява стария".
   
10. 
    Съществува една хипотеза при която НПрН престава да действа и без да има нов закон, който я отменя. Такива норми наричаме мъртви норми. Такава е нормата на чл.98 НК, който до 1985 не се прилага, а след това, по време на "възродителния процес" се прилага. Това е така, тъй като тези норми зависят от същественото изменение на обществено-правното положение.
    

2. 
   Понятие за действие на НПН по време; основен принцип /чл.2, ал.1/.
   

11. 
    чл.2, ал.1 от НК – “За всяко престъпление се прилага онзи З, който е бил в сила по време на извършването му.” Под действие на ПН се има в предвид, че тя подлежи на изпълнение от българските власти.
    
12. 
    Действие във времето ще рече, приложимост във времето от гл.т. на времето на настъпване на преценявания ЮФ, чиито последици се уреждат. От тази гл.т. разглеждаме и действието по време.
    
13. 
    НК действа когато е в сила, а е в сила от момента на влизане в сила до момента на излизане от сила. М/у тези два момента всички възникнали в-си в този времеви интервал се уреждат от тези ПН, а не от предходни, които са уреждали такива в-си или онези които са влезли в сила след момента на извършване на деянието предмет на уреждане от ПН.
    
14. 
    НПН по изкл. могат да имат обратно действие, да послужат за решаване на в-с възникнал преди НПН да влезе в сила. Съществуват някои пречки за обратното действие на НПН:
    

• 
  ако е криминализираща;
  
• 
  ако предвижда по-тежко наказание.
  

15. 
    чл.2, ал.2 За да има обратно действие една НПН трябва да е налице специална Н позволяваща това действие, ако нормата е облагоприятстваща заключителната Н може и да е излишна. Ако случая е висящ /няма влязла в сила присъда/ се прилага по-благоприятната за дееца Н.
    

3. 
   Понятие за действие на НПН по място.
   

67. 
    Решаващо е не мястото където заседава съда, а мястото където е възникнал в-са който следва да се реши. Разпоредбите важат само за българските съдебни власти.
    

16. 
    НК има териториално действие /чл.3, ал.1 от НК – “НК се прилага за всички престъпления, извършени на територията на РБългария.” на наша територия не може да се прилага никой друг НЗ.
    

4. 
   Принципите на действие на НПН по място и по отношение м/у тях.
   

17. 
    Исторически погледнато в тази насока са известни, решения почиващи на различни принципи:
    
18. 
    1. Прилагане з-на на местоизвършването на деянието- териториален принцип.
    
19. 
    2. Прилагане на личния з-н на субекта на престъплението- национален /личен/ п-п.
    
20. 
    3. Прилагане з-на на държавата, чиито интереси са засегнати от деянието- реален принцип.
    
21. 
    4. Възможно е и действието на з-на да се разпростре в\у деяния извършени от чужденци извън пределите на страната.
    
22. 
    
    

5. 
   Териториален принцип /чл.3, ал.1 НК/.
   

23. 
    Съгласно чл.3(1) "НК се прилага за всички престъпления, извършени на територията на РБ." Този п-п е най-съществения и с най- голямо практическо значение. Какво представлява територията на РБ.
    
24. 
    а) Територията е елемент на държавата, а териториалните граници са предмет на международно уреждане. Територията на РБ включва:
    
25. 
    - Земното пространство в м\унар. признатите граници на РБ, включително земните недра в тези граници;
    
26. 
    - Находящите се в тях водни басейни (вътрешни води);
    
27. 
    - Териториалните води - на граничните реки, морета, езера;
    
28. 
    - Континенталният шелф и издигнатите на него съоръжения и инсталации;
    
29. 
    - Въздушното пространство над земната територия;
    
30. 
    - Плуващите в открито море под национален флаг държавни плавателни съдов.
    
31. 
    б) Кога едно деяние е извършено на тази територия.
    
32. 
    Обикновено престъпленията се осъществяват изцяло на определено място в пространството. Възможни са обаче и усложнени хипотези- деянието да бъде извършено на едно места, а престъпният резултат да настъпи на друго място. При подобни "дистанционни" престъпления следва да се приеме, че за прилагането на бълг. нак. з-н е достатъчно един от елементите на престъплението (било престъпното деяние, било престъпният резултат) да бъде осъществен на българска територия.
    
33. 
    Бълг. наказателен закон се прилага по отношение на всички лица, извършили престъпление на българска територия, независимо от това дали са български граждани или чужденци.
    
34. 
    Относно въпросът за чужденци, ползващи се с дипломатически имунитет и извършил престъпление се решава съответно с приетите норми на м\унар. право. Дипломатическият имунитет се извършва на процесуална основа, а не на материална т.е. престъпление има, то е факт, но нак. отговорност няма да има. Няма никакви пречки за реализирането на гражданска отговорност. Следователно няма изключване на материалният з-н въобще, а само ограничаване възможността за осъществяване на нак. отг. - доколкото и докато лицето извършило престъпление на наша територия се намира в пределите на страната по отношение качеството, което му дава дипломатически имунитет.
    

6. 
   Личен /национален принцип /чл.4, ал.1/.
   

35. 
    Бълг. граждани в своето поведение трябва да се съобразяват винаги и навсякъде с нормите на правото. За нарушаване на нашите нак. запрети те носят отговорност и тогава, когато деянието е извършено извън пределите на страната. "НК се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина"- чл. 4(1). Във връзка с този принцип се подчертават следните положения:
    
36. 
    1. Без значение са характерът и тежестта на извършеното престъпление, както и това дали то засяга интересите на нашата страна или чужда държава.
    
37. 
    2. Без значение е дали деянието представлява престъпление и по закона на неговото местоизвършване.
    
38. 
    Във връзка с престъпленията извършени от български граждани в чужбина, НК съдържа три правила:
    
39. 
    а) "Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание" - чл.4(2);
    
40. 
    б) "Предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне наказанието от съда".
    
41. 
    в) "Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският НК, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва РБ".
    

7. 
   Реален принцип /чл.5/.
   

Провеждането на така възприетият от нашето право реален принцип може на практика да срещне значителни трудности във връзка с възможността да бъде осъществена нак. отг. по отношение на лицата, които са чужденци и са извършили престъпление в чужбина . Този п-п е релевантен относно пострадалия от престъплението, а не относно субекта на престъплението.

8. 
   Универсален принцип /чл.6/.
   

42. 
    Нашият НК може да бъде приложен и без да са налице предпоставките на чл.5 към чужденци, извършили престъпление в чужбина:
    
43. 
    а) Престъпления против мирът и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани - чл.6(1).
    
44. 
    б) Друго престъпление, когато това е предвидено в международно съглашение по което РБ е страна.
    
45. 
    Престъпленията против мира и човечеството са подробно очертани в глава 14, от друга страна РБ се е присъединила към редица международни конвенции, които установяват задължение за предвиждане на наказателно преследване на ред престъпления, третирани като такива, които засягат международни интереси на международното общуване.
    

9. 
   Проблемът за екстрадицията на престъпниците.
   

67. 
    Екстрадицията е предаването на дееца на престъплението на заинтересованата д-ва , компетентна да го осъди за това деяние.
    

46. 
    Възможно е лица, извършили престъпления, по отношение на които се прилага бълг. нак. з-н, да се намират в чужбина, както и обратното, в нашата страна да се окажат лица, извършили в чужбина престъпления, по отношение на които бълг. нак. з-н не се прилага. В такива случаи се поставя въпросът за екстрадиция на престъпниците, за тяхното предаване, за съдене и наказване на държавата, чието материално НП ще намери приложение. Някои от трудностите във връзка с този въпрос могат да бъдат частично преодолени ч\з многостранни конвенции за борба с\у определени престъпления, както и ч\з специални двустранни съглашения.
    
47. 
    Въпросът за екстрадиция на престъпници, макар и тясно свързани с тези на действието на наказателния закон по място, засягат всъщност материя процесуалноправна и по специално тази т.н. съдебна помощ м\у държавите. НПК съдържа специален раздел относно искането и предаването на престъпници.
    
48. 
    Там са установени преди всичко правила относно реда, по които бълг. власти осъществяват искането към чужда държава за предаване на лице, извършило престъпление, подсъдно на бълг. съдилища. Това искане се прави от главният прокурор на републиката ч\з м-вото на външните работи.
    
49. 
    По искане на чуждестранни власти за предаване на чужд гражданин за съдене или изтърпяване на наказание в чужбина се произнася също гл. прокурор. Правилата на НПК в тази материя имат субсидиарен х-р - те намират приложение, доколкото м\у РБ и чуждата държава няма съответен д-р, съдържащ разпоредби в тази насока.
    
50. 
    Разпоредбата на чл.4(2) безусловно изключва предаването на бълг. гражданин на чужда държава за съдене или изтърпяване на наказание. Основанията за това са ясни:
    

• 
  Ако извършеното от бълг. гражданин представлява престъпление по нашето право, той ще бъде съден и наказан у нас, даже и деянието му да е осъществено в чужбина.
  
• 
  Ако то не представлява престъпление по нашето нак. зак\во, нашата държава не може да съдейства на друга за търсене на наказателна отговорност от бълг. граждани за подобна проява.
  

3. 
     Наказателноотговорни лица – субект на престъплението, вменяемост и невменяемост.
   

10. 
    Наказателноотговорни лица – субект на престъплението.
    

51. 
    Наказателноотговорно лице /НОЛ/ и субект на престъплението са две различни понятия. НОЛ е онова лице по отношение на което може да се наложи и изтърпи наказание, а Субект на Прест. е този който може да извърши престъпление.
    
52. 
    Основните изисквания към едно лице извършило престъпление да може да носи наказателна отговорност са:
    

1. 
   Лицето да е човек – не могат да са субект на престъплението вещите или ЮЛ, животни, предмети и т.н.;
   
2. 
   Да е навършило възраст, която да гарантира неговата психическа зрялост да извърши престъпление и да понесе наказание за това – тази възраст по нашето законодателство е 14 години. Ако лицето е навършило 18 години при него е налице необоримата презумпция за възрастова зрялост. При непълнолетните /от 14-18 години/ съществува оборима презумпция за незрялост. За всеки конкретен случай се установява, дали непълнолетния е достатъчно зрял, за да разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да разбира последиците от своето действие.
   
   • 
     Вменяемост – В нашето право се дефинира невменяемостта и по пътя на изкл. се стига до вменяемостта. чл.33, ал.1 Невменяем е този който поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
     

Наказателният з-н е тази, който определя съобразно принципите на възприетата нак. политика какви качества трябва да притежава лицето, за да носи нак. отговорност, ако извърши деяние явяващо се престъпление.

Съвременната концепция за субекта на престъплението не трябва да се смесва с по-старите схващания в тази насока. Класическата школа, изхождайки от идеята за свободата на волята, виждаше в субекта на престъплението някакъв среден човек, еднакъв с другите, чиято воля е причинно необусловена, свободна, причина сама на себе си, поради което във връзка с нак. отг. игнорираше особеностите на престъпният деец и центрираше в\у типичните особености на престъпното деяние.

Антропологическата и социалната школа отрекоха въобще престъпното деяние като основание за нак. отг. и искаха да свържат нак. репресия с отговорността, която определени категории лица представляват за обществените порядки поради своята биологична, психофизиологична и пр. "непълноценност".

При съвременната с-ма конкретно основание за нак. отг. е само извършеното престъпление (чл. 31(1), 35(2) ). Без престъпно деяние няма нак. отг. , а тя от своя страна се поражда само в рамките на предвидената в з-на за извършеното престъпление.

Основни качества на субекта на престъплението.

Според съвременните концепции може да извърши престъпление и да носи нак. отг. само ФЛ, притежаващо нормална психика, достигнало възраст, при която е оформено неговото обществено съзнание. Субект на престъплението може да бъде само вменяемият, достигнал определена възраст човек. Следователно:

За да бъде едно ФЛ субект на престъпление, необходима е от една страна, да е достигнало определена възраст, от друга онази нормална човешка психика което го прави вменяемо.

Съвременното НП третира като наказателноотговорни само вменяемите, достигнали до определена възраст хора, защото тъкмо те, като притежават съзнание и съзнателна воля и като могат да действат с познание на обективните закономерности на действителността при преследване на своите съзнателно проявени цели имат способност активно да въздействат в\у ОО.

Особеностите, които обуславят възможността човек да бъде субект на престъпление и на нак. отг. са свързани с проблема за свободата на човешката воля, за отношението м\у "свобода и необходимост" в поведението на човека.

Основни качества на субекта на престъплението и принципно обуславяне наказателната отговорност по съвременното право. Диалектическият материализъм изхожда от основното, че битието, светът съществуват извън и независимо от човека и неговото съзнание. Сам човека не е нищо друго освен високо организирано проява на материята и поради това той в своята дейност не може да бъде подчинен на природни з-ни. Но ако това е така как въобще може да се говори за"свобода" на човешката воля, как може да се съчетае "необходимостта" в показания смисъл със свобода на човека да действа по един или друг начин при дадена обстановка. С други думи как се съчетава "необходимостта" в поведението на хората със "свободата " на тяхната воля, която обосновава възможността да се търси нак. отг.

Отговорът на тези въпроси идват от диалектическия материализъм. Първичното е материалният свят, човек е форма на проявление на материята и неговата съзнателна дейност е причинно обусловено, детерминирана. Необходимостта е сляпа само доколкото е непозната. Свободата на волята е способността да се вземе решение . Тя се състои в господството над самите нас и над външната природа, основано в\у познанието на необходимостите на природата. Свободата на волята е възможността да се вземат решения. Човек може да е отговорен защото е свободен.

И така човек е подчинен на природните з-ни, но неговата психика е такава, че му създава дееспособност за определено саморегулиране на поведението. Човек следователно разполага с материалистически разбран "свободен избор" да действа, обусловен от способностите на неговата психика като най-висша проява на организираната материя, подчинена на съответните обективни закономерности. Тези своеобразни особености на психиката на човека имат своята физиологическа основа, разкрита от физиологията на висшата нервна дейност, т.к. съответните нервни процеси представляват материалният субстрат на психологичните явления.
Наказателно отговорен е онзи човек, който от една страна е достигнал до определена възраст, при която в резултат на анатомо-физиологичното развитие и на обществените въздействия тази психика се оформя, и от друга страна да не страда от такива психически разстройства, които имат за последица изключването на въпросните способности.

Вменяемостта се състои в присъщата на психиката на нормалния човек да разбира свойството и значението на своите прояви и да ръководи постъпките си съобразно с това разбиране.

Възрастта е от значение преди всичко защото е необходимо условие за достигане на такова психическо развитие на индивида, при което именно той може да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи своите постъпки, да се владее и самоконтролира.
Под влияние на възрастта и образованието се активира способност, образува се импулс за задържане на прояви, които са забранени.

Физиологията е дейност на централната нервна система. В нея се създават два вида процеси- възбуда и задържане. Задържането е вътрешно активно задържане на импулса, който е в противоречие с обществените привички. Той се задържа в мозъчната кора. Разликата м\у детето и възрастният е това, че детето не притежава тази възможност за задържане, т.к. не е развило още възможността си и се поддава на импулси.

11. 
    Нормалната психика като условие за наказателна отговорност на гражданите.
    

53. 
    Поначало хората, достигнали определена възраст, имат нормална психика и са вменяеми, т.е. притежават способност да разбират свойството и значението на своите деяния и да ръководят постъпките си. Но има и по изключение такива, които вследствие на психически аномалии или разстройства са лишени от указаната способност и поради това, ако извършат общественоопасна проява в такова състояние на невменяемост, те не са наказателно отговорни - чл.33(1). Макар и свързан с психически моменти, невменяемостта е понятие наказателноправно, а не медицинско. НП е което определя при какви психиатрични ситуации и обусловени от тях психически положения следва юридическия извод за наказателна неотговорност на субекта за извършената от него отрицателна обществена проява. С др. думи НП използва положения на психиатрията и психологията, обаче то е което в/у тази основа дава съответно правно решение.
    

12. 
    Същност на вменяемостта като основно качество на субекта на престъплението.
    

54. 
    Въпросът за вменяемостта се поставя в НП не въобще, а само при наличност на извършена обществена проява, която предполага нак. отг/ст. За да бъде деецът нак. отговорен з/нът изисква той да е бил вменяем по време на извършване на деянието. Без значение са отклоненията в неговото психическо развитие, които са съществували по-рано, но са преминали преди деянието, както и тези, които са настъпили след деянието, включително и преди осъществяването на престъпния резултат.
    
55. 
    Чл.33(1) определя кога едно лице действа в състояние на невменяемост. От тази норма по аргумент за обратното се извежда определение за вменяемост. При определяне на вменяемостта текстът използва 2 критерия:
    
56. 
    1. Медицински (психиатричен), свързан с причините, които засягат психиката на субекта, могат да го направят невменяем.
    
57. 
    2. Юридически (психологически), изразяващ характера и степента на това засягане, което като изключва присъщите на вменяемостта психически особености, обуславя състояние на вменяемост.
    

13. 
    Невменяемост, същност, медицински и Юридически критерии за нейното определяне /чл.33, ал.1/.
    

58. 
    “Невменяем е този който поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.”
    

1. 
   ПЪЛНА И ЧАСТИЧНА НЕВМЕНЯЕМОСТ.
   
   • 
     Пълна невменяемост. Субектът не може изобщо да разбира свойството и значението на своите прояви и да ръководи постъпките си само към даден момент.
     
   • 
     Абсолютна невменяемост. Лицето изобщо във всеки момент не може да разбира свойството и значението на деянието си. Такова положение съществува при идиотията, имбецилността, при атеросклероза на мозъка и др. душевни болести, довели до деградация въобще.
     
   • 
     Частична. Съществуват обаче и такива случаи, при които психическите аномалии или разстройства, като не засягат така дълбоко психиката, създават положение, при което субектът не може да разбира свойството и значението на някои само по-сложни от фактическа и обществена гледна точка обществено-опасни деяния или пък не е в състояние да ръководи постъпките си, свързани с известен само определен обект.
     
2. 
   НАМАЛЕНА ВМЕНЯЕМОСТ. В някои случаи е възможно способностите на субекта да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си да бъдат в значителна степен ограничени, както това е при дебилните психопати, при изпадналите във физиологичен афект и т.н. Касае се до състояние на отрицателни количествени изменения в тези способности в рамките на вменяемостта, което поради това не изключва нак. отговорност. Нашият НК не урежда специално тази хипотеза в раздела на вменяемостта. Психическите затруднения на дееца следва да се вземат пред вид на общо основание при индивидуализиране на наказанието.
   
3. 
   ПРИЧИНИ ЗА НЕВМЕНЯЕМОСТ (МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИЙ).
   

59. 
    Чл.31(1) указва 3 категории причини за невменяемостта, които следва да бъдат изяснени в/у основата на положението на психиатрията и по-специално в/у съдебната психиатрия.
    

• 
  
  Изтегляне 3.91 Mb.
  
  Сподели с приятели: