Няма спрени обществени поръчки в министерството на здравеопазването

Няма спрени обществени поръчки в министерството на здравеопазването

Заместник-министъра на здравеопазването Атанас Кондурджиев заяви, че няма да има спрени обществени поръчки в министерството, но че са заварили хаос по отношение на нормативната база.

Разговор с д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването

БНР  Преди всички



Водещ: Националното сдружение на частните болници, Българският лекарски съюз, Центърът за защита правата в здравеопазването, представители на Министерството на здравеопазването, Здравната каса, Сдружението на общинските болници, Българската болнична асоциация и всички заинтересовани по темата здравеопазване страни се събират днес на кръгла маса на тема „Кризите в българското здравеопазване – диагноза и лечение”. Тя ще се опита да събере консенсус около документ, който да даде някаква по-голяма устойчивост и ефективност на обществената ни система за здравеопазване. Това в една особена колеблива ситуация, когато сме със служебно правителство, предстоят избори, от които никой не може да прогнозира какъв ще е резултатът. За всичко това ще говорим с Д-р Стойчо Кацаров. Той е председател на Управителния съвет на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Здравейте, Д-р Кацаров! Преди това обаче да онагледим как изглеждат нещата през един репортаж, който искам да чуем заедно. Той е от Враца, от Многопрофилната болница за активно лечение, най-голямото здравно заведение в областта. Тя се опитва да избегне фалит чрез теглене на кредит. Заемът трябва, за да се покрият просрочени задължения и да има договорени погасителни планове. Нямаме коментар от здравното министерство. Те се въздържат да подкрепят този ход. Но ето как самата провинциална болница, една от многото болници в България, се опитва да оцелее, в репортажа на Ива Антонова.

Репортер: Трупани с години дългове влачат към бездната на фалита най-старото здравно заведение в област Враца – Многопрофилната болница за активно лечение „Христо Ботев” в града. Задълженията от 12 млн. Лева основно са към доставчици на медикаменти и за битови консумативи, посочи директорът на врачанската болница Орлин Цветков.

Орлин Цветков: Те са четири – пет фирми, но има задължения и към CEZ, ВиК, "Топлофикация – Враца”. Опитваме се с разни споразумения и с по-малки плащания, но всяка една от фирмите чака да си получи парите. Всеки един момент реално могат да запорират сметките и да обявят болницата в несъстоятелност.

Репортер: За да се овладее финансовия крах, през есента на миналата година медицинската дейност в болницата беше преструктурирана – 107 души персонал бяха освободени.

Орлин Цветков: Въпреки преструктурирането, пациентите и използваемостта на леглата се повишава, за което много благодаря на лекарите, че въпреки трудностите и забавените заплати, хората дадоха всичко от себе си да може тази болница да работи.

Репортер: Според Д-р Кети Ценова, в значителна степен финансовият проблем на болницата е причинен от един голям дефект в здравната система, а именно неотложното лечение на неосигурени пациенти.

Д-р Кети Ценова: Голяма тежест са здравно-неосигурените. В региона, знаете, че има голяма безработица. От тях една много малка част отговарят на изискванията, така че от социалните да могат да им възстановят сумата за лечение по клиничната пътека. Тоест, всички тези случаи са за сметка на бюджета на болницата. Ние няма как да ги върнем. Най-малкото, по закон нямаме право спешните пациенти не гледаме дали са здравно-осигурени или не, а ги обслужваме , това, което е необходимо. От 255 пациента за миналата година, здравно-неосигурени, за по-малко от 50 са ни платени клиничните пътеки.

Репортер: Хроничният проблем със здравно-неосигурените пациенти не е единствената задача в полето на държавата, от която зависи оцеляването на врачанската болница. Това решение обаче е в дългосрочен план. Краткосрочно Министерството на здравеопазването трябва да излезе със становище относно намерението на болничното ръководство за изтеглянето на заем за погасяване на дълговете на здравното заведение. На последното Общо събрание на акционерите в края на миналата седмица представители на Министерството, собственик на най-голям дял от врачанската болница, се въздържаха при гласуването. В отговор директорът коментира.

Орлин Цветков: Най-вероятно ще трябва да се оправяме или с по-малък заем или да търсим помощ от министъра на здравеопазването за някакъв друг вариант.

Репортер: Въпреки отлива на пациенти към някои големи здравни заведения в София, за лечението на мнозина врачанската болница е достъпна и предпочитана.

Гражданка: Трябва да съществува, трябва да се намери вариант. В три – четири отделения лежахме за възстановяване след първата операция. Не съм виждала друг път такова обслужване.

Гражданин: Това ще е някаква много груба грешка – да бъде затворена тази болница. Това е болница с, нали, огромен капацитет, която лекува целия окръг и това ще е престъпление, ако бъде затворена. На мен лично ми спасиха живота.

Репортер: От Враца Ива Антонова.

Водещ: Сигурно този репортаж може да бъде направен за много, много болници в страната. Д-р Стойчо Кацаров, председател на Управителния съвет на Центъра за защита на правата в здравеопазването, преди дискусията, която ще коментира, неслучайно, предполагам, Д-р Кацаров, е множественото число на кризите в българското здравеопазване. Така ли е?

Д-р Стойчо Кацаров: Да, не е случайно. Но имайте предвид, нали, че множество кризи последователни всъщност правят една перманентна. Като че ли това може и да е по-точното означение на състоянието на нашата здравна система.

Водещ: Виждаме, във Враца се опитват през кредити да погасяват задължения, т. е. да влизат в един затворен кръг на задлъжняване и задлъжняване.

Д-р Стойчо Кацаров: Ами, той, кредитът сам по себе си може да помогне, но той не е решението на проблемите. Решението на проблемите е на друго място. На мен ми направи впечатление, че те говорят за около 200 пациента, които са лекували без да им бъдат платени. Много вероятно е... не знам каква е ситуацията в болницата - в смисъл, знам, че има дългове – но много вероятно е Здравната каса да им дължи много повече пари за надлимитна дейност отколкото да са загубили за лечение на неосигурени пациенти. Нали, да напомним, че за 2015 г. Здравната каса дължи близо 60 млн. Лева на всички болници в страната.

Водещ: Добре, всичко това сигурно ще бъде коментирано на тази дискусия, която, между другото, по някаква случайност ще съвпадне и с началото днес на преговорите за нов рамков договор. И понеже това също е болна тема, като българското здравеопазване, ние всъщност работихме през цялата... т. е. да, здравната ни система работи без рамков договор за миналата година. Очаквате ли, че при този министър, който, нека да сме, така, почтени към нашите слушатели, Вие в аванс дадохте много надежди на министър Илко Семерджиев, надявам се те да се сбъднат и той да може нещо да направи. Но смятате ли, че и от министъра зависи да се стигне до сключване на рамков договор?

Д-р Стойчо Кацаров: Да, да. Разбира се. Има важно значение участието на министъра в тоя процес, макар формално той да не е страна в него. Обаче тук има нещо друго, което е важно да се каже – че остана много малко поле за преговори. Повечето от въпросите в годините бяха записани в различни нормативни актове. Министерството на здравеопазването, особено при последния министър, усилено, така, усилено вкарваше всякакви неща в нормативни актове, като се започне от законите, където се фиксираха лимитите на болниците, фиксираха се правила за контрол на лечебната дейност, премине се през медицинските стандарти и се стигне и до прословутите наредби за основния, задължителния пакет, гарантиран от Националната здравноосигурителна каса. Тоест, полето за преговори е много малко. И аз донякъде на шега, но и не само, защото в това има и голяма доза истина, ще кажа, че дискусията, която ние ще проведем паралелно със стартирането на преговорите, може би би била от по-голямо значение отколкото самите преговори.

Водещ: Да, стига да има наистина чуваемост на нея, а не да констатирате поредната криза. И пак ще Ви попитам...

Д-р Стойчо Кацаров: Не, не. Ще предложим решение.

Водещ: Ще предлагате решение. Лечение, ако трябва да използваме...

Д-р Стойчо Кацаров: Да, да. Лечение, лечение. Да, да, да.

Водещ: ... подходящия термин. Какво е то?

Д-р Стойчо Кацаров: Лечение. Ами, значи, нашата идея е да предложим две неща. Да предложим стратегически, стратегически какви неща трябва да се променят и какви цели трябва да се преследват и в краткосрочен план. Тъй като, нали, в рамките на сегашното правителство или в рамките на следващия дори и мандат, ако щете, някои от нещата... примерно, ако говорим за премахване на монопола на Здравната каса, това е дългосрочна задача, тя не може да стане за един ден. Няма да може, вероятно, и да се реализира и за една година. Но има пък други мерки, да речем проблемите с медицинските стандарти, могат да бъдат решени в следващите няколко месеца.

Водещ: Сега си давам сметка, че вероятно е много комфортно в ситуация, в която ще преговаряте със служебен здравен министър, т. е. министър, който не се е взел на сериозно. Може да се говори за такъв консенсусен документ. Но сега от опита Ви на толкова години битка за промяна и за устойчивост колко смятате, че може да бъде един такъв документ задължителен и приемлив за задаващите се неизвестни около властта?

Д-р Стойчо Кацаров: А, не, не. Той няма да е задължителен за никого. Това е един... идеята е да се потърси едно по-широко съгласие върху някои основни принципи и ако може, това съгласие да бъде възприето от колкото може повече хора, толкова по-добре. Ако то бъде възприето и от политическите сили и от техните представители, които ще бъдат в следващия парламент, още по-добре. Нашата, нашата мисия ще е изпълнена.

Водещ: Вие очаквате ли темата, понеже така или иначе през програмите вече прозира, да се превърне във важен разговор между политическите сили темата за здравеопазването или изглежда да се изчерпи само до пръстовия отпечатък?

Д-р Стойчо Кацаров: Ами, много се надявам да се превърне във важен разговор, но поне от предизборните програми нямам чак такива големи надежди и очаквания, макар че, макар че прави впечатление, че все повече партии залагат в програмите си, нали, разглеждат и въпроса за премахване на монопола на Здравната каса, което определено е положително развитие.

Водещ: Колко години вече това го водим, като разговор?

Д-р Стойчо Кацаров: Ами, значи, не го водим много години...

Водещ: Е, не.

Д-р Стойчо Кацаров: В началото не е имало спор относно монопола на Здравната каса, просто той изживя времето си. Нали, минаха 17 – 18 години, откакто е изградена Здравната каса. Тя изигра своята роля за създаване на такава култура на осигуряване, на застраховане, на договорно начало. Просто, времето се променя и трябва да се променяме и ние. Дойде, според нас, времето да се промени монополът на Здравната каса.

Водещ: Не, защото и преди години имаше политически сили, които смятаха, че е дошло времето за тази децентрализация. Тогава обаче техни партньори във властта не се съгласяваха. Тоест, има някакви страхове от решаването на този проблем. Вие можете ли да ги артикулирате?

Д-р Стойчо Кацаров: Аз не мисля, че страхове е точната дума. Аз мисля, че по-скоро...

Водещ: Интереси ли?

Д-р Стойчо Кацаров: Интерес, да.

Водещ: Добре, исках да избегна от тази...

Д-р Стойчо Кацаров: Монополът, монополът... Аз нямам причини да бягам от каквото и да било.

Водещ: Добре.

Д-р Стойчо Кацаров: Монополът, нали, в случая държавният монопол той е инструмент на политиците, той е властови инструмент на политиците. Той им дава власт над цялата система на здравеопазване. Обратното, премахването на монопола овластява гражданина, овластява потребителя, защото нещата вече не се определят от някой политик или група политици, а се определят от избора на самите граждани. Те чертаят здравната система, те чертаят Националната здравна карта със своя избор. Те определят кои осигурители се развиват, кои не, кои лечебни заведения да процъфтяват и кои да не процъфтяват – самите граждани. Тоест, премахването на монопола е в интерес на гражданите и отнема от властта на политиците. Затова мисля, че в основата на съпротивата да се махне монополът не са толкова страхове какво ще стане. Има и такива, разбира се.

Водещ: Тоест, не грижа, а по-скоро интерес, ако използваме другата дума на страх.

Д-р Стойчо Кацаров: По-скоро интерес, да много хубаво го казахте.

Водещ: Добре. Вие... аз неслучайно напомних, че наистина дадохте много висок кредит на доверие на Д-р Илко Семерджиев. Смятате ли, че той може да постигне нещо в рамките на този кратък мандат? Ето, ще стартират тези преговори, в които Вие казахте много стеснено поле на преговаряне, щото всичко е регламентирано. Оказа се сега, че и около пръстовия отпечатък все пак трябва да се изчака решението на Върховния административен съд.

Д-р Стойчо Кацаров: Ами, значи, ако има някой да познава тази система, то е... Илко Семерджиев е нейният архитект, така да се каже. Нали, то той я изгради, той изгради Здравната каса, нали. Той е един от хората, които положиха основите на здравното осигуряване в България, така че, дето се казва, той я познава и най-добре и се очаква и той най-добре да поправи недъзите, които са констатирани през времето. Разбира се, краткият мандат, липсата на Народно събрание са неща, които ограничават много възможностите му. Ако той продължи да бъде министър и след създаването на правителство в ново правителство с наличен парламент, нещата вече ще имат един много по-дълъг хоризонт. Но нямаме никакво основание да се съмняваме в неговата компетентност и опит, който е натрупал през годините.

Водещ: Имаше обаче някои съмнения около избора му на заместници. Някой каза, че едно лоби в сектора се сменя с друго лоби в сектора.

Д-р Стойчо Кацаров: Ами, не. Това е всъщност екипът му от когато беше министър, от 2000 г., с едно изключение.

Водещ: Добре. Надявам се, че днес наистина ще има новини, както казахте Вие, по по-дългосрочната и консенсусна тема, за която ще се съберете следобед. Това беше Д-р Стойчо Кацаров, председател на Управителния съвет на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Ще следим паралелно и старта на разговорите за новия рамков договор.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: