Устойчиво градско развитие

Липсва тематична диференциация по отношение на потребностите на градовете в категории I до IV (страници 56 и 142 ) - големите градове обикновено са изправени пред различни предизвикателства в сравнение със средните и малките градове - следователно подкрепата от ЕС следва да има по-целенасочен подход, основаващ се на нуждите. Широкомащабна интервенция в рамките на ОП „Регионално развитие“ в 67 населени места без диференциация не позволява задоволителна териториална концентрация на средства от ЕФРР. Твърдението, че „урбанистичните центрове от 1 до 3 ниво, както и още 28 града от 4-то ниво с тенденция и потенциал за преминаване в по-високо йерархично ниво са от съществено значение за постигането на фокус на инвестициите и концентрация на въздействието“ представлява противоречие (страници 56 -57 + 93-95, страници 141 – 144, версия на английски език). Освен това е налице несъответствие в броя на градове в категории III и IV на страница 56 и страница 142: общият брой все още е 67, но с различия в броя на градовете под двете категории.

Плановете за интегрирано градско развитие са споменати само в едно изречение в края на раздела. Следва да бъде включена повече информация относно планирането и изпълнението на интегрирания подход. Изречението „градовете няма да се конкурират помежду си“ (страница 143) следва да бъде заменено с описание на подготовката на плановете за интегрирано градско развитие и определянето на приоритетните проекти от градовете – разпределението на финансовите средства следва да се основава на идентифицираните нужди, административен капацитет и развитието на проектната линия.

27

Връзката между специфична подкрепа за маргинализираните групи, включително ромите (страница 147) и областите на интегрирани действия за устойчиво градско развитие трябва да бъде описана.

Транспортният шум съставлява 80-85% от общото шумово натоварване в градовете. Моля да представете препратки към устойчива мобилност и да опишете в СП действията за справяне с шума.

Моля да посочете как СП ще стимулира развитието и прилагането на зелени инфраструктурни проекти за подобряване на качеството на живот в градска среда.

3.1.4 Европейско териториално сътрудничество

Налице е липса на тематичната концентрация с 11-те области посочени като приоритетни без спецификация на конкретни трансгранични територии. СП също следва да описва как ще се гарантира взаимодействие и взаимно допълване между интервенциите за растеж и заетост и целите на европейското териториално сътрудничество (страници 144 – 145, версия на английски език).

В проекта на Споразумението за партньорство са посочени приоритетните области за сътрудничество, установени за програмен период 2014-20 г., а именно заетостта и мобилност на работната сила, образованието и обучението, предприемачеството, конкурентоспособност, социално включване, култура, инфраструктура, ресурсна ефективност и административен капацитет, но следва да се посочат и приоритетни области за международно сътрудничество. Липсва гледната точка за морското дело.

Моля в раздела за макрорегионално сътрудничество (страница 145) да посочите необходимостта от сътрудничество в рамките на Черноморската конвенция (Конвенцията от Букурещ ).

В СП накратко се споменат механизмите за постигане на синергия на транснационално ниво със макрорегионалните стратегии и тези за морските басейни, но не демонстрира как същите ще бъдат добре проучени. По-специално по отношение на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав, СП съдържа само един много общ параграф относно необходимостта от „текущо координиране на различни действия на различни органи за изпълнение на общ план за действие на всички заинтересовани страни с ясно дефинирани отговорности и конкретни задачи.“

Стратегията на ЕС за региона на река Дунав следва да съдържа специална научноизследователска програма по ключовите екологични предизвикателства и рискове. Аспектите, свързани с околната среда (извън рисковете), следва да бъдат по-явни. В раздела с програмите за европейско териториално сътрудничество може да се посочи разработването на зелени инфраструктурни решения, за да се гарантират устойчиви водни и крайбрежни ресурси и превенция на наводненията и да се адресира опазването на природата и нейното възстановяване.

3.1.5 Области, засегнати от бедност, дискриминация или социално изключване

Данните, цитирани в СП, не винаги са толкова точни. Най- подробните данни на Евростат за хора в риск от бедност или социално изключване са на ниво NUTS- 2.

Моля да опишете връзката между конкретната подкрепа за маргинализираните групи, включително ромите (страница 147) и областите на интегрирани действия за устойчиво градско развитие.

Таблица 10 (страници 149 -150): каква е разликата между „етнически общности в риск от социално изключване“ (ред 4 ) и „маргинализирани групи, включително ромите“(ред 6)?

28

3.1.6 Региони с демографски предизвикателства и естествени пречки

Следва да бъде представен последователен подход за справяне с негативните демографски тенденции. Разделът относно демографските предизвикателства би могъл да бъде разширен и да включва по-малко статистически данни и повече информация за това как ще бъдат използвани средствата от ЕСИФ, което би допринесло за преодоляването на негативните тенденции.

Раздел 4.1 (електронно сближаване) – В СП е посочено, че „осигуряването на функционалност за електронно кандидатстване не е включено като изискване към държавите членки“ (страница 154). Член 112 (3) от Регламента относно общите разпоредби не налага задължение, но СП следва да препраща към възможност за бенефициентите при подписване на документ за определяне на условията за подкрепа за всяка операция, независимо дали те предпочитат електронен обмен на данни, без паралелен обмен на хартия, или не.