Цели:
Основната цел на МБАЛ е подобряване качеството на здравното обслужване на населението от района и запазване на лидерското място.
Краткосрочни цели:
-
Акредитация на лечебното заведение с оценка не по-малко от "добър";
-
Сключването на договори с НЗОК в частност РЗОК гр. Враца за пакет услуги за лечение по възможност по по-голям брой клинични пътеки на здравно осигурени лица;
-
Сключване на договор с РЗОК за Клинична лаборатория в частност разширения пакет на клинична лаборатория, в който се включват вирусология, серология и имунология.
-
Обособяване на ОАИЛ и съответствието му съгласно Медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”;
-
Разширяване на дейността за промоция и превенция на населението, съобразено с ендемичните показатели за района.
Стратегически цели:
-
Основната стратегическа цел на МБАЛ е договарянето с НЗОК на по-широк кръг от клинични пътеки и обновяване на остарялата, но технически добре поддържана медицинска апаратура, необходима като минимум изисквания при сключване на договор с НЗОК, както и закупуването на липсваща такава.
-
Съответствие на МБАЛ с всички Медицински стандарти утвърдени от Министерство на здравеопазването.
-
Привличането на пациенти от съседни общини /Хайредин, Мизия и Кнежа/ с цел разширяване на района на МБАЛ.
Средносрочни цели:
-
Договорни отношения за финансиране от страна на по-голям брой Доброволни здравно-осигурителни дружества;
-
Ремонти на неремонтирания сграден фонд на болницата.
Дългосрочни цели:
-
Финансова независимост на МБАЛ, съобразявайки се с външната социално политическа среда;
-
Механизъм на финансиране чрез Диагностично свързани групи и копеймънт по клинични пътеки;
-
Въвеждане на по-съвременни методи за диагностика и лечение, и подобряване на качеството на обслужване.
В болницата работят 33 лекари, от които 75 % са със специалност:
-
с една специалност – 22 души;
-
с повече от една специалности – 3 души;
-
специализиращи – 5 души;
-
не специализиращи – 6 души;
Лекарите със стаж над 5 год. след придобиване на специалност са 20, а медицинските сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори са общо 97,5.
Средно на един лекар в болницата се падат по 3,64 легла.
Легловият фонд към 2005г. е 120 легла, който по отделения е разпределен както следва:
ОТДЕЛЕНИЯ
|
легла
|
Терапевтично отделение
|
30
| Неврологично отделение |
15
|
Хирургично отделение
|
25
|
Акушеро–Гинекологично отделение
|
20
|
Детско отделение
|
20
|
Инфекциозно отделение
|
10
|
Осигуреност на 1000 души от населението с болнични легла – 5,2.
В болницата има внедрена информационна система, на базата на която се правят ежемесечно анализи и обсъждания:
Показатели
|
2002
|
2003
|
2004
|
Брой легла
|
130
|
118
|
120
|
Брой преминали болни
|
4567
|
4400
|
5240
|
Проведени леглодни
|
37541
|
33691
|
34711
|
Използваемост в дни
|
289
|
286
|
289
|
Използваемост в %
|
79
|
78
|
79
|
Оборот
|
35,14
|
37,3
|
41,7
|
Среден престой
|
8,22
|
7,7
|
7
|
Леталитет
|
1,37
|
1,38
|
1,25
|
Стойност лекарстводен
|
9,80
|
11,19
|
10,12
|
Стойност храноден
|
0,69
|
0,89
|
0,81
|
Предоперативен престой
|
0,73
|
0,57
|
0,64
|
Оперативна активност
|
43 %
|
49,73 %
|
47,10 %
|
Брой мн.големи/големи/средни/малки операции
|
25/197/438/1908
|
19/152/494/1962
|
17/134/491/1703
|
Болничните стаи, манипулационните и помощните помещения в отделенията на болницата са добре разположени и обзаведени. Медицинската апаратура, техника и инсталации са достатъчни по вид и количество за извършваните от болницата диагностични и лечебни дейност. Значителна част от оборудването обаче е амортизирано и се нуждае от подмяна с по съвременно.
В МБАЛ – Бяла Слатина са разкрити следните отделения:
-
Терапевтично отделение
-
Отделение за хемодиализа;
-
Хирургично отделение;
-
ОАИЛ;
-
АГ – отделение;
-
Инфекциозно отделение;
-
Неврологично отделение;
-
Детско отделение;
-
Клинична лаборатория;
-
Отделение за образна диагностика.
Всички отделения и сектори са обезпечени с висококвалифицирани лекари с призната специалност по съответната медицинска специалност.
Както вече споменахме, Община Бяла Слатина се характеризира с отрицателен естествен прираст (-295 за 2004г.). Както за страната, така и за района през последните две десетилетия смъртността бележи трайна тенденция на повишаване. Обезпокоителни са данните за района на Бяла Слатина. През 2004 година смъртността е 19,42 на 1000 души население общо /при данни за страната 14,7 %о /.
Данни за селата – 25,03 / за страната 20,7/
за града – 14,79 / за страната 11,8/
Високата смъртност на селското население се дължи не само на неблагоприятния възрастов състав, но и на влиянието на други фактори от здравно, социално, икономическо, битово и друго естество.
Както за страната, така и за района се наблюдават следните тенденции:
-
почти непроменена смъртност на лицата от 1 до 19 години;
-
“подмладяване” на смъртността /повишаване честотата на умиранията/ сред по-младото население от 20 до 39 години;
-
неблагоприятно и дълготрайно нарастване на смъртността в активните възрастови групи от 40 до 59 години;
-
без съществени колебания остава смъртността сред населението над 70 години.
От редица години структурата на основните причини за умиранията не е претърпяла съществена промяна. На шест класа болести през 2004г. се дължат 96,8 % от всички смъртни случаи в района:
-
Болести на органите на кръвообращението - 70,3 %;
-
Новообразувания - 11,5 %;
-
Болести на дихателната система - 5,5 %;
-
Симптоми, признаци и недобре определени състояния - 4,7 %;
-
Болести на храносмилателната система - 2,4 %;
-
Травми и отравяния - 1,4 %;
-
Други – 1 %
Тенденции за района: увеличаване на смъртността от новообразувания и вродени аномалии, висока смъртност от болестите на органите на кръвообращението, симптоми, признаци и недобре определени състояния, болести на дихателната система.
Равнището и тенденциите в изменението на детската смъртност се влияят твърде бързо от промените в социално-икономическите условия на живот на населението. Това особено ярко се подчертава при кризисни ситуации в развитието на страната. Рисковите фактори за по-високата обща и детска смъртност са многобройни, но по-значимите от тях са:
-
Начинът на живот – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, небалансирано и нерационално хранене, ниска двигателна активност, психо-социален стрес;
-
Рискови фактори на околната среда – неблагополучие в общата и трудова среда /равнището за безработица за общината е 25,8 % за м. август 2004г./.
-
Генетични и други ендогенни фактори и т.н.
Детската смъртност за гр. Бяла Слатина е 16,26 на 1000, а за селата - 20,20 на 1000.
Сподели с приятели: |