Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
Р. Узунова: И аз съм свършила първо машинно инженерство в МЕИ-то, после завърших българска филология, да, задочно… И какво? М. Ливиу
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Румяна Узунова
Р. Узунова: И аз съм свършила първо машинно инженерство в МЕИ-то, после завърших българска филология, да, задочно… И какво? М. Ливиу: Така ли?! (Смее се) Радвам се. Обучението е на много ниско равнище, изключително ниско, след като днес има инженери, които не са в състояние,… нямаме практическа подготовка… Р. Узунова: И с мен беше същото. М. Ливиу: А, така ли? По-добре знаете!... И аз мисля, че ако вашето радио, както имате предавания там за новости в медицината, в техниката, ако нещо специално подготвите така, някаква рубрика за българските студенти по въпросите на електроника, кибернетика, на електронно-изчислителна техника, на програмиране - това са специалности, където сега лапат младите - а всъщност няма нищо, така, което подходящо да се поднесе… Р. Узунова: Да, наистина, технически програми ни липсват. М. Ливиу: Да, и с техническата програма и малко хитове, така, нали, и около техническата програма… просто да ангажира младите хора. И веднага - с един политически бум, нали, информация, за да може веднага след това да им се ангажира вниманието… просто нещо под формата на лекции. Тя няма да им се сдъвче на готово, за да може да се оправи образователната система в България, далеч съм от тая мисъл, но да се заинтригуват… (края на май 1989 г., ролка № 322) Интервю на Румяна Узунова с Марлена Ливиу Румяна Узунова: Как, Марлене, у теб се роди това съчувствие към етническите турци в България? Марлена Ливиу: Турския език го зная някъде от около… четири годишна бях, защото така ми се случваше, около турци живея. Съседи турци имахме - врата срещу врата, близки, които идват на гости. Майка ми дълго време боледуваше и идваше една жена-туркиня, възрастна, да й помага в домакинството, която не знаеше български. Когато майка ми я нямаше, аз трябваше да бъда връзката да й казвам какво да се прави… и просто неволно научих турски език. В гимназията половината клас беше турчета – там, където учих. Първата ми приятелка, която така много обичах сърдечно, беше от татарски произход. Много умно момиче беше, пълна отличничка, доставяше ми удоволствие, че е много интелектуално развита и по нещо си допадахме с нея. След това попаднах в предприятие, където има много турци и имах, така, две приятелки, които не забелязвах дори че са туркини, просто не обръщах внимание. Нас ни свързваха някакви такива сърдечни чувства. Освен това събирам, колекционирам едни мъдрости. Аз така съм си ги нарекла „Мъдрости от Ориента”, които ги уча от турци, и от българи ги чувам, които след това се опитвам да ги преработвам в литературен вид. Просто ги познавам турците много отдавна. И даже се учудвам на това, дето се разправя тук, че те искали република да правят. Аз толкова съм контактувала с тях, никой не съм чула досега да иска република да правят. За мен те проявяват коректност в приятелството, достатъчно, ако да си спечелиш доверие. Или са много добри комшии, много услужливи. Казват, че са двулични - не съм забелязала такова нещо. Освен това казват, че са били организирани, тези, по събитията, да вършат золуми. Такова нещо също не съм забелязала. А всичките се оплакваха от едно и също нещо… Но когато така стана с турците, аз си мислех: Ами ако на мен ми бяха казали, че от утре не се казваш Марлене, няма да се казваш на името на баща си, как бих реагирала?! Аз просто се разплаках: Защо няма да се казвам на името на баща си?! Р. Узунова: А как преценяваш процеса, Марлена? М. Ливиу: Аз през цялото време съм защитавала тези неща. Какво е всъщност, какво е казано?! Ами то цялото Обръщение, специално погледнато, има миролюбив характер. Аз самата трябва да ти кажа, че пиша едни приказки, едни миниатюри, които представляват някакви удължени метафори може би и имат малко философски аспект, но в художествена форма дадени. Ако ти прочетеш тези неща ще разбереш, че аз дълбоко в себе си съм един човек, който обича хората, който обича живота. При това положение, каквото и да напиша трябва да знаеш, че то никога няма да носи характер на омраза. И мисля, че в самото Обръщение се чувства тоя стремеж двете етнически групи в цялата тази наша общност да живеят в мир и любов. Нищо повече. Не виждам друго, защото аз съм така настроена спрямо хората: те трябва да се обичат. Хората от цял свят трябва да се обичат. Аз съм за Европейския дом. Каквото мога бих направила, бих дала и бих писала за този Общ европейски дом, където хората няма да се ограничават с някакви измислени граници с формалности, където хората могат да си помагат. Където могат да се регулират процесите на техните отношения, на техните взаимоотношения вътре в държавите, между държавите, така че да настъпи един не…не абсолютен, а един относителен мир за планетата. Р. Узунова: А вярваш ли, Марлена, че събитията все пак се развиват по-бързо, че на следващото дело ще се прояви повече разум? М. Ливиу: Определено. Аз имам такова чувство. Мисля, че нещата бързо се развиват. Просто общественото развитие налага бързо да станат тези неща. Р. Узунова: Това дело срещу вас е някак си… така… остатък от миналото?! М. Ливиу: А бе има нещо такова… Има нещо такова, защото една такава силна присъда… за какво? Те в същност ме съдят за това, за – доколкото разбирам от мотивите, че се насочвам към Дружеството за човешки права. Ами ето го този Боляров, ами той официално ги пише тези неща. Защо мен трябва да ме съди, че искам да вляза в такова Дружество. Аз го признах съвсем така чистосърдечно, добросъвестно веднага им казах. Това Обръщение е един актив от моя страна. Показала съм с него виждания, убеждения. Но казва: „Ти си писала там за демокрацията и…” там факта, че много се говори за нещо, значи го няма, значи не се прави както трябва! Въобще, аз мисля, че след няколко месеца ще стане неудобно и на съдии да ме срещат, на прокурори, защото и те ще мислят по друг начин. Просто времето ще им наложи вече да мислят по друг начин. Може би много ще съжаляват, че така са направили с мен. Всъщност нещата след време ще се оправят и ще остане една горчивина между нас. Защо? Аз мисля, че съдът точно в този аспект трябва да погледне. Че ако аз съм казала, че е безчовечна, нали, някаква политика безчовечна,… Ами ако се замислим добре, ето какво става с турците: ония не ги искат, хората се връщат обратно. Това са един осакатен народ, който се връща обратно. Къде да отиде, как да започне живота от начало?! Кога пак ще отворят портите? Каквото имал – изхарчено, ще може ли отначало да я започне, няма ли да може?! Бил е подгонен за някое деяние и как ще бъде приет сега? Ето, един куп проблеми възникват отново. Дали пак няма да се надигнат турците, дали няма пак суматоха да настъпи тук? Това са проблеми, които касаят целия български народ. Ако малко се замислят, всички абсолютно в България ще разберат, че нещо в политиката не е било съвсем както трябва, за да се стигне до тук. И още не се знае докъде ще стигне. Защо мен да ме укоряват? Някой не направил както трябва нещата, Марлена е виновна. Тя повдига духа на хората. А как да нарека тази политика ? Аз казах и на съдийката: „Човечна ли да я нарека, щом накърнява човешки чувства? Ако си служим с езика на литературата, трябва да я наречем безчовечна, защото ако е човечна, няма да накърнява човешки чувства!” Просто аз в момента,… откровено казано, когато съм го писала, не съм се замисляла, да обиждам /…/, нито властта. Далече съм от тази мисъл. Аз просто съм се ръководила от литературните правила. Не мога да сложа на такъв нехуманен акт - да го нарека човечен. Просто логиката не ми е позволила. Но смятам, че при всяко управление грешки се допускат. Важното е човек, като направи грешка, да си я признае и да се мъчи да я коригира, не да я търси в другите. Малко нещо такова се получава при нас, нали? Някой прави грешките, търси ги в другите - защо? После за тези Дружества? Аз съм за тях. Защо трябва да се гонят членовете? Това е една реакция на обществото. Няма ли реакции, няма придвижване. За всяко действие трябва да има противодействие. Трябва да има един регулатор на обществените отношения, а този регулатор го виждам в такива едни дружества, които евентуално биха прераснали в…, биха влезли в един политически плурализъм на обществото. Но той е необходим, трябва да има конкуренция, за да се създадат, така, едни по-коректни взаимоотношения в обществото. И с повече доверие ще се ползва управляващата партия. По-голямо доверие, ако бъде по-коректна. А тя ще бъде коректна ако има обществени регулатори. (25.08.1989 г., излъчено на 30.08.1989 г, ролка № 30) Интервю на Р. Узунова с кандидат - депутата от ДПС Марлена Ливиу Румяна Узунова: Варненската група на Движението за права и свободи пожела да участва в нашия предизборен клуб. ДПС, както е известно, се регистрира като Партия за права и свободи, за да може да участва в изборите. В момента във Варна са събрани няколко от кандидатите за народни представители, издигнати от ДПС. И първият човек, с когото имам удоволствието да разговарям, е Марлена Ливиу. Тя сигурно има заслуги за създаването на това Движение, така че нея бих искала да попитам, нещо да разкаже за самото Движение, за целите, за задачите му? Марлена Ливиу: За пръв път, неофициално, то беше учредено в гр. Варна, на 4и януари в дома на Емин Хамди. Като по-късно, на 26и март и 27и, на Националната конференция беше официалното учредяване на това Движение. Ние, като всички останали демократични движения в града, сме твърде млади, с не особено голям опит, но с голямото желание да работим преди всичко за България. Р. Узунова: А вие, Марлена Ливиу, защо именно в това Движение участвате? М. Ливиу: В Движението участвам доста преди то да беше учредено в гр. Варна, като имам предвид майските събития от `89а г., където съвсем доброволно се включих в полза на голяма част от българския народ, която беше поставена съвсем не в добра позиция. Делото, което имах, също ме задължава да продължа да работя докрай. И аз смятам, че в това Движение ще бъда именно до тогава, докато се възстановят именно правата и свободите на това малцинство в България. Р. Узунова: Сега, в този момент, тези права и свободи накърнени ли са? М. Ливиу: Аз не виждам особена промяна от преди 10и ноември досега. Казвам „особена” за това, защото имаме големи проблеми по възстановяване на имената. Нещата не се правят нито коректно, нито етично. Разбира се, тези ексцесии, които съпътстваха живота на малцинството, в момента не са изразени така, по такъв начин, както през майските събития. Но възстановяването на правата не се прави така, както очаквахме от процеса на демократизиране - от 10и ноември насам … би предложил такива възможности. Фактически ние не виждаме реално осъществяване на този процес в страната. И аз мисля, че докато не се възстановят правата и свободите на турското малцинство, фактически в страната ни не може да се мисли, че е започнал такъв процес. Р. Узунова: И живот и здраве, като влезете в Народното събрание като народен представител, каква Конституция бихте искали да има България, за каква Конституция ще настоявате вие лично, Марлена Ливиу? М. Ливиу: Аз ще се боря за такива закони, които да защитават правата и достойнството на човешката личност в България, независимо каква е тя по вероизповедание или по национално самосъзнание. Защото хората са преди всичко хора и ние нямаме право техните естествени права да отнемаме, да нарушаваме техните свободи. Р. Узунова: Доколкото разбирам, Марлена Ливиу, вие искате една Конституция, която да равнопоставя всеки гражданин на НРБ. Правилно ли съм ви разбрала? М. Ливиу: Точно така. Равенство за всички хора в България. Да има хляб за всички хора в България. България да се издигне на едно високо, високо икономическо равнище. Точно за такива закони ще гласувам. Да стане България правова държава. Повече да не се повтарят събития като майските, на които бяхме свидетели. Р. Узунова: А вие къде сте издигната за кандидат за народен представител и кои са най-важните ви противници, съперници? М. Ливиу: В 26 район на гр.Варна, това е по мажоритарната система, също и в пропорционалната листа. По мажоритарната система, сега ще ви кажа, имам доста сериозни противници от Социалдемократическата партия – д-р Мандов. Аз не мога да го нарека противник, защото докато бяхме в СДС, ние заедно се борехме за този процес на демократизиране и аз намирам, че той е достоен борец за човешки права. Но фактически аз ще се конкурирам с него… Тук от БСП виждам познат, който работи в Машинно-електротехническия, с който съм завършила. Той е член на БСП... Д-р Златарски, който е от Опозиционния блок… Р. Узунова: Марлена Ливиу, вие сте кандидатиран за народен представител за Великото Народно събрание, издигната сте от ДПС. Къде, в кои райони и с кои хора от другите партии трябва да се преборите за място в българския парламент? М. Ливиу: Издигната съм в 26 район в гр. Варна, това е кв. Левски. Общо броят на кандидатите в този район са 11 на брой, за разлика от другите райони, където повечето са по 8, по 9, по 5 души. Това означава, че ще има сериозна борба, но независимо от това в лицето на нито един от тях не мога да видя свой противник. С някои от тях съм работила, както с д-р Мандов от Социал-демократическата партия. Той е един коректен човек. Познавам д-р Никола Златарски, който е в Политическия опозиционен блок. И с него съм работила. Завършила съм със Сава Иванов Кондров от БСП един институт. Той остана да работи в Машинно-електротехническия институт. Тук виждам хора и от Отечествената партия на труда – Красимир Росенов Мушанов, може би. Но дори да е в Отечествената партия на труда… - в нито един от тях аз не виждам свой противник. По принцип обичам хората, независимо какви са, и смятам, че това съревнование ще бъде едно благородно съревнование и няма да имам нищо против, ако друг спечели точките. Аз имам желание да подкрепя Движението с моето присъствие където и да било. Р. Узунова: Ако вашето присъствие, Марлена Ливиу, е във ВНС, как виждате себе си като народен представител? За какво ще се борите, за какво ще настоявате, какви позиции ще отстоявате, само тези на ДПС или една по-широка позиция? М. Ливиу: Във никакъв случай. Аз обичам България и без нея не мога да съществувам. Еднакво бих се борила за правата и свободите не само на турците, но и на всички мои братя българи, от които аз произхождам и сред които аз съм отраснала. Ще се боря преди всичко за една възможно пълна демокрация в страната, която ще даде възможност България да стане отворена страна, която ще може да се приобщи към културните, напредналите европейски страни. Така че България да може да влезе един ден в Европейския дом. Това ми е, в края на краищата, последната и най-важна цел. Но в момента аз защитавам турското малцинство, защото, така да се каже, в момента те са най-необлагодетелствани, техните права са най-потъпкани. Аз не мога да гледам това, не мога да издържам и затова желая най-напред на тях да помогна. Р. Узунова: Все още ли правата и свободите на тези хора са потъпкани? М. Ливиу: Мисля, че да. Много се пише във вестниците, че в България е настъпил процес, правят се опити за демократизиране, но мисля, че този процес е още твърде далече от нас. Просто първите стъпки, някакви опити се правят, под навес, под шапка, което не дава възможност на житния клас да се появи към слънцето, да се издигне към слънцето. Р. Узунова: Вие имате ли все още неприятности, или при вас поне небето е чисто? М. Ливиу: Не мога да кажа, че е абсолютно чисто край мене. Напротив, не чувствам да съм се освободила от това напрежение по време на делото. Особено олекотяване не съм почувствала. Това най-добре усетих в СДС, когато бях председател в СДС. Там почувствах презрението на хората, които бяха по изкуствен начин монтирани от номенклатурата в СДС и които поддържаха линията на номенклатурата срещу турското малцинство. И аз трябваше през цялото време - за три месеца, да понеса върху себе си абсолютно всички неприятности. След това бях принудена да напусна, защото не можех, така, повече да издържам да гледам нередни неща и да се заблуждавам, че нещата не са такива, каквито са. Р. Узунова: Вашето място в ДПС е нормално, тъй като вие бяхте един от хората, които издигнаха глас в защита на българските граждани с турско самосъзнание /не знам вече как ги наричат: турското малцинство?/, бяхте един от хората, които издигнаха глас в тяхна защита. Така че е естествено мястото ви в Движение като... М. Ливиу: Да, и аз си избрах това място. Аз си го избрах това място. Но не става въпрос само за това. Трябва да кажа, че една част от хората - става въпрос за малцинството - се отнасят с голямо уважение към мен. Нямам причина да се оплаквам, нещо повече. Но мога да кажа, че и много българи ме подкрепят, с изключение на тези, които поддържат линията на номенклатурата все още. (ролка № 318, предизборен клуб на радио „Свободна Европа”, вероятно май 1990 г.) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|