Ци Гун Здраве и бойни изкуства Ян Дзюнмин
Изтегляне 1.38 Mb.
|
| Глава 3
НЕЙ ДАН 3-1. Въведение Ней Дан буквално означава "вътрешен елексир". Това е тренировъчен метод, при който Ци се генерира в корема и след това се насочва в тялото от съзнанието. Както беше обяснено в глава 1, когато се въздейства върху мускулите, кръвта и Ци се акумулират в областта, подложена на въздействие. Когато след това мускулите се разпуснат, каналите се отварят широко и позволяват на акумулираната енергия да се разпространи из тялото, тръгвайки от областта, която е била под въздействие. Това въздействие, наречено Уай Дан, беше разгледано в предишната глава. Резултатите обаче са различни, при съсредоточаване върху долната част на корема - Дан Тян или върху областта Цихай, както се прави в Ней Дан. Енергията, изградена в долната част на корема, съзнателно се насочва да циркулира в тялото през двата главни съда -Управляващия (Ду Май) и Зачатъчния (Жън Май), които минават през средата отзад и отпред на тялото. Това е, така наречената, "малка циркулация" (Шао Чоу Тян). В последствие, тази енергия може да бъде пренасяна в тялото и посредством всичките 12 канала, което представлява "голямата циркулация" (Да Чоу Тян). Историята на Ней Дан започва от самото начало на практикуването на Ци Гун в Китай. Първоначално, съдейки по будистки и даоски ръкописи, практикуването било насочено към подобряване на физическото и духовно здраве, както е и сега. Тези, които изучавали медитацията били учени, будистки и даоски монаси и някой хора от простолюдието, често болни, опитващи се да възвърнат здравето си. През XIII в. било създадено даоско бойно изкуство, което се специализирало в използването на вътрешна сила, изградена чрез Ней Дан. въпреки че дихателните техники използвани при тренировка са различни от тези на будистите, принципите са същите. Джан Санфън (фиг. 3-1) е смятан за създател на стила, известен сега като Тай Дзи Цюан. Това станало в планината У Дан (фиг. 3-2), разположена на Юг от Чун Сиен, провинция Хъбей в Китай. От тогава са били разбити няколко други стила Ней Дан, основани на принципите от У Дан. Това са Ба Гуа, Син И и Лю Хо Ба Фа.
Сравнено с Уай Дан, Ней Дан има както предимства, така и недостатъци. Недостатъците са: Първо, при Ней Дан е необходимо повече време, за да се почувства Ци в Дан Тян, отколкото, за да се почувства тя в някоя локална област при Уай Дан. Затова Уай Дан Ци Гун може по-бързо да се приложи в бойните изкуства, в резултат на което да се получи подобрено здраве и сила. Второ, тренирането на Ней Дан изисква инструкции от пo-квалифициран майстор. Обикновено практикуването на Уай Дан е по-праволинейно, след като веднъж се разберат принципите и формите. Понеже е пo-трудно да се почувства Ци при Ней Дан, ученикът се нуждае от съвета на майстора и неговия анализ, основан на опита, за да напредва стъпка по стъпка. Трето, Ней Дан изисква повече търпение и спокойно съзнание, отколкото Уай Дан. Четвърто, необходими са повече внимание и помощ от страна на майстора, за да се избегнат травмите. Тъй като Ней Дан генерира голямо количество Ци и предизвиква нейната циркулация в двата главни жизнени съда, част от Ци може да застои в кухините на тези съдове. Също, генерираната Ци може да излезе от контрола на практикуващия, да навлезе в неочакван канал и да остане там. Това може да е опасно, ако практикуващият не знае как да се справи с проблема. От друга страна, Ней Дан има няколко предимства, в сравнение с Уай Дан: Първо, Ней Дан учи на осъзнаване на циркулацията на Ци и развива по-пълно тази циркулация в тялото, което оказва много по-благоприятно влияние върху органите, отколкото при Уай Дан. Както читателят вече знае, Уай Дан създава локална Ци циркулация и затова благоприятства функционирането само на определени органи. Второ, практикуващият Ней Дан не поема риска от Сан Кун или енергийна дисперсия, тъй като не се развиват мускулите на тялото, с изключение на тези в долната част на корема (областта на Дан Тян). След практикуване на Ней Дан в продължение на няколко години, човек естествено ще започне да използва Дан Тян през цялото време. Трето, след завършване на циркулацията в Ней Дан, вътрешната сила, която може да се създаде за бойни цели е много по-голяма от тази при Уай Дан. Общо взето, китайските бойци практикуват както Уай Дан, така и Ней Дан, докато обикновените хора практикуват само едното за здраве. Ней Дан грубо може да се раздели на будистки и даоски стилове. Основните разлики са: Първо, целта на тренировките. Будистите наблягат на издигането на Ци (Ян Ци), при което Ци се поддържа чрез спокойствие и се концентрира в мозъка, за да се постигне просветление. В Китай поддържането на Ци чрез спокойствие се нарича Цао Чан или седяща медитация. В даоската практика се набляга на дишането с Дан Тян, за да се изгради Ци и да се направи тя все по-силна и по-силна. Това се нарича Лян Ци или заздравяване на Ци. След като Ци е изградена, даосът ще започне нейната циркулация в тялото, насочвайки я волево. Това се нарича пренасяне на Ци(Юн Ци) или циркулиране на Ци (Син Ци). Този вuд на gaocкaтa Ци Гун-тренировка често се нарича Юн Гун, или Син Гун, което означава кунфу на пренасянето на Ци. Второ, при тренировка за Ци будистите използват естествено дишане, при което корема се прибира навътре при издишване и се разширява при вдишване, докато даосите използват обратни дихателни техники, при които корема се прибира при вдишване и се разширява при издишване. Това вероятно идва от използването на Ней Дан от даосите в бойните изкуства и от това, че е по-лесно да се приложи добра вътрешна сила, когато Дан Тян се разширява при издишване и прибира при вдишване. В следващият раздел ще бъдат обяснени принципите на Ней Дан, как се генерира и как циркулира Ци. В раздел 3 ще бъдат представени както будистките, така и даоските методи на тренировки в Ней Дан. В раздел 4 ще бъдат обсъдени тайни тренировъчни методи, които учат как медитиращият да направи своята Ци по-силна и как да я насочва към определени области с цел бойни приложения. Накрая, в раздел 5 ще бъдат представени упражнения и техники за самомасаж след медитация. 3-2. Принципи на Ней Дан Както беше обяснено, упражненията, при които Ци се генерира в Дан Тян или Цихай и след това се насочва от съзнанието, за да извърши пълна енергийна циркулация в тялото, се наричат Ней Дан. Местоположението на Дан Тян е на около 3,8 см. точно под пъпа и на около 0,8 см навътре в тялото. Името Дан Тян означава "поле на елексира" и е използвано от даосите. Името Цихай се използва от хора, занимаващи се с акупунктура и означава "морето на Ци". Смята се, че Дан Тян е първоначалния източник на човешката енергия, защото ембрионът използва долната част на корема, за да приеме храна и кислород от майката. След като се роди бебето, то продължава да диша предимно с долната част на корема още няколко години, като постепенно премества фокуса на дишането все по-високо в тялото, така че в края на детството хората мислят, че дишат с гръдния кош и всъщност са загубили контрол върху мускулите от долната част на корема. В медитацията практикуващият Ней Дан се връща към ембрионалния начин на дишане; поне фокусът на дишането се връща в Дан Тян, защото се смята, че той е източникът на Ци-циркулацията. Дан Тян се нарича още "пещта" или фо Лу (свързвайки медитацията с gaockama алхимична традиция), в която огънят, т.е. енергията може да се запали. Една важна даоска книга е "Тай Ши Дзин", т.е. "Класическа книга за хармонизираното ембрионално дишане" (виж приложението за китайския оригинал). Тя набляга върху значението на Дан Тян и регулираното дишане и препоръчва тренирането на Дан Тян по подобие на дишането на ембриона. Тази идея понякога се представя в даоското изкуство като човек медитиращ с бебе над главата си.
Зародишът се създава от скритата или неразвита Ци. Ци произлиза от регулираното дишане на зародиша. Когато Ци влезе в тялото - това е живот. Когато Духът напусне тялото и зародишът се разпръсне - това е смърт. Познаването на Духа и Ци прави възможен дългия живот. Защитавайте и хранете въображаемия зародиш, за да изградите Дух и Ци. Когато Духът се движи, и Ци се движи; където Духът спре, там спира и Ци. За да имате дълъг живот, Духът и Ци трябва взаимно да се допълват. Когато сърцето (съзнанието) не е разпръснато, няма никакви мисли. Когато няма никакви мисли, всичко е естествено. Истинският начин за постигане на тази цел е чрез напрегната работа. През хилядолетията, китайските медитиращи открили, че чрез упражняване те могат да тренират коремните мускули и да придобият отново силния поток на Ци. Това упражнение се нарича "Назад към детството" (Фан Тон). Основното е, че когато мускулите в областта се упражняват, нервите и Ци каналите започват да акумулират енергията, генерирана чрез упражнението. Този начин на генериране и акумулиране на енергия се нарича "Запалване на огъня" или Ци Фо. Той се усилва чрез концентриране на съзнанието върху тази дейност. По-късно било открито, че в упражнението Ци Фо дишането трябва да бъде координирано, за да се тренират мускулите ефикасно и правилно. Това правилно координиране на дишането също така помага на медитиращия да концентрира съзнанието си върху упражнението. Както е пояснено в Глава 1, съзнанието може да контролира генерирането и циркулацията на Ци. Затова при медитация съзнанието трябва да се концентрира върху Дан Тян, което се нарича И Coy Дан Тян или "съзнанието остава в Дан Тян". Тъй като в китайската медитация принципът е, че Дан Тян е източникът на циркулацията на Ци, то началните упражнения са насочени към това място. Първото нещо, което се учи, е да се контролират коремните мускули чрез волево разширяване и свиване така, че долната част на корема да се издига и спада, както при бебето. Изпълнението на упражнението "връщане към детството" може да се постигне просто чрез често практикуване. Обикновено при едномесечно практикуване по 30 минути на ден, човек може да осъществи този контрол. Чрез продължителна практика упражнението генерира все повече и повече енергия. Чрез задържане на съзнанието върху Дан Тян, енергията се концентрира там. Когато акумулираната енергия е достатъчно силна, медитиращият трябва да е в състояние да усети топлина в областта на Дан Тян. Това коремно упражнение има няколко предимства.
Ако езикът е стегнат, това ще доведе до застой в потока на Ци. Също така, езикът не трябва да докосва зъбите, което няма да свърже ефикасно моста и често кара медитиращият да се чувства сънен. От друга страна, езикът не трябва да се изпъва, за да докосне задния край на небцето. Това ще стегне езика и също ще предизвика застой в потока на Ци. Ако медитиращият изгради правилно моста, той ще почувства отделяне на слюнка по време на медитацията. Той трябва да я преглътне, като по този начин ще овлажни гърлото. Мястото в центъра на небцето, където се докосва езика се нарича Тян Цие ("Небесно езеро") или Лун Чуан ("Драконов избор"). Когато ученикът успее да извърши Ци циркулация през двата главни съда, той е завършил т.нар. "малка циркулация" (Шао Чоу Тян). Обикновено, ако човек медитира правилно три пъти дневно по половин час, той може да постигне тази циркулация след 90 дни. Няма да е необичайно обаче за някои този срок да е по-дълъг. Времето зависи от степента, до която човек се концентрира, отпуска, разбира техниките и принципите и чувства потока на Ци. Много е важно медитиращият да не се опитва да ускори процеса, защото това ще влоши циркулацията, а може да я направи и опасна. Читателят трябва да разбере, че Ци е циркулирала през цялото време в тялото му. Обаче тази циркулация може да стане бавна или да мине в застой. Причината е, че в съдовете и каналите има много възли, в които каналите са по-тесни или по-трудни за преминаване. Обикновено тези възли са разположени в кухините (точките). Главна цел на Ней Дан-медитацията е да отвори или разшири тези възли и да даде възможност на Ци да тече свободно. Когато Ци е в застой и не тече гладко, човек скоро започва да чувства, че е неразположен, а съответния орган отслабва. Когато каналите на Ци са отворени, артериите също са отворени и позволяват на кръвта да тече гладко. Това е така, защото артериите обикновено следват каналите. Поради това медитиращият може да излекува високото кръвно налягане. При "малката циркулация" има три кухини или възела (фиг. 3-4), които са трудни за преминаване и могат да причинят затруднения. Те се наричат Сан Гуан или трите порти. Първата кухина се нарича от даосите Уей Лу и Чанцян в акупунктурата. Разположена е на опашната кост. Втората се нарича от даосите Цза Джи или Мин Мън ("вратата на живота") и Лин Тай ("Духовна кула") в акупунктурата. Последната кухина се нарича Ю Джън ("Нефритена възглавница") от даосите и Наоху ("вратата на мозъка") в акупунктурата. Разположена е в основата на черепа. Повече обяснения за тези три кухини ще бъдат дадени в следващия раздел. Тези точки са най-голямото съпротивление при увеличаване потока на Ци и затова са трите крайпътни камъка, отбелязващи вашия прогрес в постигането на "малката циркулация". Контролирайки движението на Ци по време на циркулацията, медитиращият трябва да усеща, че нещо тече, следвайки насоките на съзнанието. Обаче той може също да усети, че мускулите на гърба покрай Управляващия съд се разширяват и напрягат. Това усещане за разширяване няма да се появява, когато Ци премине кухината "Нефритена възглавница", намираща се от задната страна на главата. Вместо това медитиращият ще усети само енергията или потока на Ци, тъй като няма дебели мускули върху главата, които да могат да се усетят. Обикновеното усещане върху главата за потока на Ци е локална загуба на чувствителност или пък гъделичкане, все едно че пълзят някакви насекоми. По време на медитацията, медитиращият може естествено да заклати тялото си напред-назад. Понякога може да усети подскачане или контракция на някой мускул. всичко това са симптоми на Дон Чу, предизвикани от преразпределението на Ци. Няма нищо обезпокояващо; всичко това е нормално. След като веднъж медитиращият е завършил "малката циркулация", той трябва да опита овладяването на "голямата циркулация", която ще прокара енергията през цялото тяло посредством дванадесетте канала на Ци. Обикновено, медитиращият се концентрира отначало или само върху ръцете, или само върху краката, и след това се насочва вниманието си към другите крайници. Но също така обичайно би било за медитиращия, след завършване на "малката циркулация" да практикува насочване на Ци към горните и долни крайници едновременно, като си представя, че Ци се разширява от двата главни съда. В следващия раздел ще бъдат дискутирани както будистките, така и даоските методи за медитация. Преди начинаещият да започне своята медитация, той трябва да прочете този и следващите раздели няколко пъти, докато се увери, че ги е разбрал.
Хора, извършващи усилени упражнения дишат тежко, но не задължително дълбоко. Дълбокото дишане кара вътрешните органи да вибрират с ритъма на дишането, което ги стимулира и тренира. Органите не биха получили този вид вътрешна тренировка без дълбокото дишане. Може да се види, че много разновидности на силови упражнения развиват само външните мускули, като в същото време правят съвсем малко за жизнено важните органи. В дихателния метод на будистите движенията на корема са обратни на тези при даосите. Когато медитиращият вдишва, той се разширява вместо да се свива, а при издишване се дърпа навътре (фиг. 3-6). Това е нормалният начин на дишане (Цан Фу Ши). По същия начин диша един певец. И двата метода използват един и същ принцип на генерация на Ци. Главната разлика е, че координацията на движенията на корема с дишането е противоположна. В действителност много медитиращи могат да използват и двата метода и лесно да преминават от единия на другия. Медитация и Ци-циркулация След като ученикът е придобил вече умението да диша правилно според даоските и будистките методи, той продължава със седяща медитация, за да започне процеса на циркулацията на Ци. Първата цел е постигането на спокойно съзнание, концентрирайки се върху дълбокото дишане. Отделният индивид, извършвайки това, достига до един вид хипнотично състояние. Медитиращият трябва да остане на този етап, докато постигне разширяване и свиване на Дан Тян по време на дишането без съзнателни усилия и отклоняване на вниманието. Когато мускулите около Дан Тян могат лесно да бъдат контролирани, процесът на дишане действа като помпа запалваща огъня (което е всъщност генерирането на Ци) в пещта на Дан Тян. Целият този процес на генериране и акумулиране на Ци в Дан Тян се нарича "дишане на долно ниво" (Ша Чън Ци), докато простото издишване и вдишване с дробовете се нарича "дишане на горно ниво" (Сарн Чън Ци). Едното цели изграждане на Ци като енергия, докато другото цели изграждането на Ци като въздух. Твърде голямото натрупване на Ци в Дан Тян ще предизвика конвулсии и затопляне на коремните мускули при някои хора. По този начин помпата (дълбокото дишане) е запалила огъня (акумулирането на Ци) в областта на Дан Тян. Когато това се появи, Ци е готова да излезе от Дан Тян и да нахлуе в другите кухини. За да се осигури преминаването на акумулираната Ци в правилна посока, трябва да се заеме правилната поза (краката са кръстосани). Когато Ци е готова да излезе от Дан Тян, не трябба да й се позволява да отиде в краката. Чрез правилното кръстосване на краката, пътят на Ци отчасти се блокира. Ако Ци отиде надолу, тя може да застои в някоя от кухините. За начинаещия това е опасно, тъй като той няма достатъчно опит и разбиране, за да може да контролира Ци чрез волята си. Оставането на Ци в кухините ще засегне по-късната циркулация в краката и може, в някой екстремни случаи, да причини парализа. Когато Ци отиде в нежелан канал и причини проблеми, възниква т. нар. "Дсоу Фо" или "Отклонение на огъня". Затова, по време на всяка сериозна медитация, в която практикуващия опитва да постигне циркулация на Ци, краката трябва да бъдат кръстосани. Само след като е напълно постигната "малката Циркулация" и медитиращият опитва "голямата циркулация", само тогава е разрешено да не се кръстосват краката. За да започне правилно "малката циркулация", Ци трябба да премине в кухината Уей Лу разположена на опашната кост. Така Ци преминава от Дан Тян, надолу към слабините, наречени Морското дъно (Хай Ди) и достига опашната кост. На път към Уей Лу Ци преминава и през други акупунктурни точки (фиг. 3-4), но най-голямо съпротивление оказва Уей Лу, понеже костната структура стеснява канала. По време на медитация съзнанието трябва да води Ци по пътя на нейната циркулация. Без това управление постигането на съдържателна и гладка циркулация ще бъде невъзможно. Понякога се случва Ци да премине от Дан Тян в Уей Лу без съзнателно усилие, но въпреки това съзнанието трябва активно да води Ци за постигане на по-нататъшни резултати. Започвайки от Дан Тян, съзнанието остава спокойно и напълно концентрирано върху насочването на Ци към Уей Лу. С този процес никога не трябва да се избързва. Просто задръжте съзнанието върху следващата кухина и оставете Ци да стигне там сама. Концентрацията е необходимо условие, защото просто релаксацията ще подпомогне само локалната циркулация. За постигане на по-голяма циркулация, Ци трябва да се насочва волево. Тайната на предвижването на Ци към точката Уей Лу е стягането на ануса по време на вдишване. Това се нарича Би Ган ("затваряне на ануса"). При издишване ануса се отпуска и Ци се насочва към Уей Лу. Това се нарича Шон Ган ("отпускане на ануса"). Тази координация трябва да се прави дори след като е била завършена "малката циркулация". След като Ци успешно е придвижена до Уей Лу, тя тръгва нагоре по гръбначния стълб към следващото голямо препятствие - Мин Мън ("врата на живота") или Цза Джи. Тази точка е разположена на гърба, точно зад сърцето, между шестия и седмия гръбначен прешлен (фиг. 3-4). В акупунктурата тази кухина се нарича Линтай ("Духовна кула"). Когато Ци навлезе в тази област, тя предизвиква учестено сърцебиене, което може да попречи на концентрацията. Загубата на концентрация тук води до разпръскване на Ци, което обикновено се изразява в избиване на студена пот, нервно напрежение и учестено дишане. Ако Ци остане в заобикалящата област, това ще доведе до застой в потока и там и ще наруши сърдечните функции. Затова, ако практикуващият бъде отпуснат, концентриран върху точката и спокоен, това ще намали съпротивлението, оказвано върху Ци в тази точка. След като Ци премине през Мин Мън, последното главно препятствие върху гръбначния стълб се нарича от медитиращите Ю Джън или "нефритената възглавница" а в акупунктурaтa е известно като Наоху. Тази кухина е разположена в основата на черепа, на върха на най-долната му кост (фиг. 3-4). Поради структурата на черепа, в тази точка канала е стеснен. Ако енергията не премине гладко от тук, тя може да мине в други канали на глабата или в мозъка. Ако това се случи, човек може да получи главоболие или да изпадне в състояние на бълнуване. След като Ци влезе в главата, чувството за циркулацията й е различно от това при циркулацията в гърба. Циркулацията в гърба причинява напрежение в големите гръбни мускули и така тя много лесно се усеща. Но когато Ци влезе в главата, поради това, че мускулният слой там е много тънък, няма да има усещане за мускулно напрежение. Това, което се усеща е боцкане, сякаш лазят насекоми, което се предвижва нагоре по главата и напред към лицето. Споменатите no-горе три важни кухини в китайската медитация се наричат "Трите порти" или Сан Гуан. След като Ци премине през Ю Джън, съзнанието я насочва нагоре през главата, надолу към средата на лицето и гръдния кош и накрая обратно в Дан Тян, където цикълът започва отново. След като се постигне един пълен цикъл от "малката циркулация", описаният вече процес се повтаря непрекъснато. Обикновено, за постигане на "малката циркулация" са необходими по три сеанса медитация на ден за период от 90 или повече дни. Години може би ще са необходими за постигане на "голямата циркулация". Дотук беше казано малко за дишането по време на Ци-циркулацията. Сега, след като основните положения са описани, може да се добави, че цикличните движения на Ци трябва да са точно координирани с процеса на дълбокото дишане, Фиг. 3-7 показва основния начин на даоската медитация, която се състои от един цикъл на "малката циркулация", съчетан с два дихателни цикъла. (Таблица 3-1 дава съответствието между имената на важните точки и техните съкращения от фиг. 3-7, 3-8 и 3-9.)
Този цикъл е основата при използването на Ци като енергиен източник в бойните изкуства, фиг. 3-8 илюстрира този цикъл. Практикуващият води Ци до опашната кост при издишване, а по време на вдишването - до носа. Някои начинаещи казват, че не могат да усетят потока на Ци, докато други казват, че усещат как той спира в дадена точка. Отговорът и за двата случая е да се продължава с цикъла. Отначало ще е повече въображение, отколкото Ци, но с постоянство потокът ще стане по-силен, по-пълен и по-забележим. Помнете, че Ци винаги е съществувала, иначе няма да сте живи. 
Фиг. 3-8 Дишане и Ци-циркулация - единичен дихателен цикъл Тъй като Ци следва съзнанието, съсредоточаването върху движението ще поддържа потока на Ци в каналите и постепенно ще отвори стесненията в тях. Напредналият ученик може да опита обръщане на потока на Ци в "малката циркулация", така че Ци да се движи нагоре по гръдния кош, през главата надолу, по гърба и към Дан Тян. В обратната циркулация спиращите точки на Ци между вдишването и издишването остават същите. Така вдишайте и насочете Ци от Дан Тян към носа; след това издишайте, водейки Ци през главата към Шун Бей. Следващата стъпка е да вдишатеи да насочите Ци към опашната кост (Уей Лу). Накрая издишайте насочвайки Ци към Дан Тян. Еднодихателният цикъл следва същия принцип. Тази обратна циркулация може да помогне при лекуването на наранявания и да премахне блокировките, през които обикновената циркулация преминава трудно.
Фиа. 3-9 Дишане и Ци-циркулация - будистки метод В описаният no-горе еднодихателен цикъл е включена и Будистката система на Ци-циркулация (фиг. 3-9). Будистът вдишва и води Ци от носа, надолу през гръдния кош и слабините към опашната кост. След това той издишба, насочвайки Ци нагоре по гръбначния стълб, през главата към носа. Будистите също могат да обръщат посоката на цикъла. Ученикът трябва да помни, че при будисткия метод Дан Тян се разширява при вдишване и се свива при издишване. Съществуват също така методи на медитация, неизползващи Дан Тян като източник на Ци. Някой системи използват слънчевия сплит, челото или други точки и генерират Ци само чрез концентрация, без координиране с дишането.
Човек, който започва да медитира сериозно за първи път не трябва да опитва циркулацията на Ци от самото начало. Първоначалната цел за начинаещия трябва да бъде трениране на мускулите около Дан Тян така, че даоският метод на дишане да стане лесен и естествен. Тренирането на мускулите се постига чрез подготвително упражняване на обратното дишане. След като мускулите са достатъчно тренирани, а съзнанието е достатъчно спокойно, начинаещият може да опита циркулацията на Ци. Загряване преди медитация Преди медитация практикуващият трябва да отдели от 3 до 5 минути за успокояване на съзнанието си. След като веднъж съзнанието е успокоено, той може да започне концентрирана медитация с по-добри резултати. Успокояването на съзнанието преди медитация може да се смята за загряващо упражнение. За по-опитния в медитацията загряването отнема по-малко време. Позиция
Ако по време на седенето краката ви изтръпват, изпънете ги и се отпуснете. С течение на времето ще започнете да седите удобно все по-дълго и по-дълго, без неприятни усещания в краката. Обикновено това отнема няколко седмици. Седенето с кръстосани крака пречи на нормалното кръвообръщение и на потока на Ци, затова тялото трябва да се научи да се приспособява към новото положение. И в двете позиции ръцете трябва да се държат пред Дан Тян, една върху друга, като върховете на палците се докосват. Това положение ще ви помогне да почувствате дишането, като разширявате Дан Тян и да координирате дълбокото дишане с циркулацията на Ци. След като постигнете "малката циркулация", може да поставите гърба на дланите върху коленете, като палците и средните пръсти се докосват.
По време на медитация трябва да сте обърнати с лице на изток. Тази обща практика вероятно е установена поради това, че по-опитните в медитацията са открили емпирично, че тяхната Ци циркулация е по-обилна, когато са обърнати на изток. Причината вероятно е, че въртенето на земята подсилва потока на Ци. Време за медитация Най-добре е човек да медитира три пъти на ден по половин час. Най-доброто време за практикуване е 15 минути преди изгрев слънце, от един до два часа след като сте обядвали и половин час преди да си легнете вечерта. С тази програма медитиращият, ако остане спокоен и концентриран, може да постигне "малката циркулация" за около три месеца. Медитирането три пъти на ден се смята за най-подходящо, защото сутрин и вечер медитиращият може да се възползва от промяната на телесната енергия от Ин в Ян и обратно, а след обяд човек обикновено е много отпуснат. Ако ви е възможно да медитирате само два пъти дневно, пропуснете следобедния сеанс. Ако медитирате само веднъж, правете го или сутрин, или вечер. Намаляването броя на сеансите означава по-дълго време за постигане на "малката циркулация". Мисли По време на медитацията, умът трябва да е фокусиран върху Дан Тян и циркулирането на Ци. Медитацията се обезсмисля, ако съзнанието блуждае. Ученикът трябва да постигне релаксиран, хипнотичен транс; това става лесно чрез концентриране върху ритмичния начин на дишане. Когато вниманието се отклони или се появят мисли, просто върнете вниманието си обратно върху дишането. Ако човек има твърде много дневни грижи, които го притесняват по време на медитация, той не трябва нито да медитира, нито да опитва Ци-циркулация. Вместо това той трябва да диша дълбоко за отпускане. Опитите за циркулация на Ци, когато медитиращият е емоционално възбуден, могат само да му навредят.
По бреме на медитация езикът трябва леко да докосва центъра на небцето. Това изгражда моста между Ин и Ян и позволява на Ци да циркулира в тялото по непрекъснат маршрут. Ученикът трябва да се погрижи езикът му да не е нито много напред, нито много назад - и в двата случая ще се попречи на медитацията. Когато е много напред, това води до сънливост, а когато е твърде назад се възпрепятства релаксацията, а напрежението пречи на потока на Ци. Положението на езика като мост води до събиране на слюнка в устата. Тя трябва да се преглъща от време на време, смазвайки по този начин гърлото и предпазвайки го от пресъхване. Освен това зъбите трябва леко да се докосват. По време на медитация очите могат да бъдат или затворени, или полуотворени, но ако са затворени медитиращият не трябва да допуска сънливост. Правила при медитация Внимание: Съществуват няколко общи правила, които ще предотвратят нанасянето на вреда на ученика и ще ускорят процеса на медитация. 1. Не пушете. Понеже медитацията изисква дълбоко дишане, дробовете трябва да могат да функционират правилно. 2. Не пийте твърде много. Прекаленото количество алкохол ще повреди нервната система и ще затрудни циркулацията на Ци. 3. Измийте се преди медитация. Това ще помогне за отпускане на съзнанието. 4. Носете свободно и удобно облекло, особено около кръста. 5. Медитирайте в добре проветрена стая. 6. Избягвайте сексуални контакти 24 часа преди и след медитация (само за мъжете). 7. жените не трябва да се концентрират върху Дан Тян по време на менструация. вместо това, те трябва да съсредоточат вниманието си върху слънчевия сплит. 8. Медитирайте на тихо място с възможно по-малко смущаващи фактори. 9. Не медитирайте най-малко половин час, а за предпочитане един до два часа след хранене. 10. Не медитирайте ако сте притеснен или болен. 11. Никога не задържайте дишането. 12. Винаги бъдете отпуснат по бреме на медитация. 13. винаги се концентрирайте върху Дан Тян и потока на Ци. 14. Ако няколко пъти поред се почувствате зле или имате силно неприятни реакции по време на медитация, спрете. Не продължавайте без напътствия от учител по медитация. Общи проблеми Изтръпване на краката Този проблем засяга почти всеки, който започва със седящата медитация, особено, ако не е свикнал да седи с кръстосани крака. Причината е в намаления поток на кръв и Ци към краката. С времето този проблем отминава от само себе си. Но дотогава, ученикът трябва да преустановява медитацията щом изтръпването започне да пречи на концентрацията му. Изпънете краката, за да отворите каналите и използвайте акупресура или масаж върху свода на ходилото, за да ускорите възстановяването. Болки в кухините Някои от медитиращите изпитват болка в опашната кост, бъбреците, "вратата на живота" (Мин Мън) или горната част на бедрата, когато циркулацията на Ци достигне тези точки. Причината е увеличеното налягане в дадената точка, често поради стари травми в тази част на тялото. Това усещане е нормално и може да се облекчи чрез по-пълно отпускане. Обикновено този вид болка продължава два - три дни или пък докато циркулацията премине през точката. Главоболие Причинява се от напрежение, тревога, умора или когато цир- j кулацията достигне за първи път главата. Ако причината е напрежение или умора, спрете медитацията, докато се успокоите. Ако сте твърде уморен за да се концентрирате, ще е по-добре да поспите малко. Ако пък причината е потока на Ци в главата, увеличете концентрацията и се отпуснете още. Болката може да се облекчи чрез използване на масажа описан в следващата глава.
Тези болки могат да се причинят както от неправилна позиция, така и от застояла Ци. Ако стойката е твърде изправена или ако медитиращият се прегърбва, ще се получи голямо напрежение в гръбните мускули и в резултат - болка. За да заемете удобна позиция, седнете много изправен, протегнете се нагоре колкото е възможно повече, а след това се отпуснете без да се накланяте напред. Остатъците от застояла Ци понякога са опасни и трябва да се третират със силен масаж. Вижте следващата глава, където са описани ефективни техники за масаж.
Сънливост Сънливостта е резултат както от силна умора, в който случай трябва да преустановите медитацията, така и от поставянето на езика твърде напред в устата, като в този случай той трябва да се изтегли по-назад. Потене Ако потенето е в резултат от заобикалящата среда, т.е. ако мястото, където медитирате е твърде горещо или твърде влажно, опитайте се да го смените. Има два типа потене -топло и студено - в случаите, когато потенето не е резултат от факторите на околната среда. Студеното потене може да сигнализира за увреждане в някоя от кухините по пътя на циркулацията. Консултирайте се с учител по медитация, който може да помогне за преодоляване на пречката. Топлото потене обикновено се причинява от циркулиране на Ци без концентрация и се избягва чрез подобрена концентрация и отпускане. Голяма циркулация (Да Чоу Тян) Следващата стъпка в обучението, след като медитиращият завърти волево своето Ци в двата съда, е "голямата циркулация", при която той циркулира Ци, генерирана в Дан Тян из цялото тяло по всички канали. До това време медитиращият трябва да може да усеща генерирането и потока на Ци през тялото при "малката циркулация". Използвайки това за база, той трябва да е в състояние да извърши "голямата циркулация" лесно и безопасно, чрез съзнателен контрол върху Ци. При упражняване на "голямата циркулация", цялото тяло трябва да е отпуснато. Ако медитиращият опита да придвижи Ци към ръцете, той би могъл да извърши това както седнал на стол, така и прав. При вдишване медитиращият пренася Ци от опашната кост, нагоре по гърба към върха на раменете (фиг. 3-12). Вдишването също подготвя Ци в предната част на тялото за нов цикъл. При издишване медитиращият насочва Ци не през главата, а в ръцете. Когато Ци навлезе в ръцете, в същото време, Дан Тян се разширява, стартирайки нов цикъл чрез придвижване на новата Ци в опашната кост. Когато медитиращият вдиша отново, той насочва Ци към основата на врата и едновременно подготвя нов цикъл на Ци в предната част на тялото. Така цикълът на Ци е еднопосочен, тъй като не се формира пълен кръг, а Ци се движи по линия, която завършва в ръцете. Този Цикъл се повтаря многократно, докато медитиращият почувства потока към центъра на дланите.  Фиг. 3-12
Голяма циркулация В това упражнение палеца и малкия пръст трябва да са леко напрегнати чрез опъване назад, за да ограничат потока на Ци и да го насочат към дланта. Има много методи на практикуване на циркулацията в горните крайници. Читателят трябва да се отнесе към следващата глава за описанието им. Когато Ци достигне дланта, медитиращият трябва да е в състояние да я усети и да почувства топлина. След като това се постигне, практикуващият трябва да се опита да насочи Ци към върховете на пръстите. Всъщност, Ци циркулира обратно към Дан Тян, но концентрирането само върху еднопосочния поток ще изтласка циркулацията към ръцете по-бързо и по-силно. Общоприет метод за циркулация на Ци към долните крайници е лягането по гръб и отпускането на мускулите на краката, с цел да се отворят каналите. Вдишайте и свийте коремните мускули, след това издишайте и насочете Ци през краката към точката "Клокочещ кладенец" (юнцюан) разположена върху ходилото (виж фиг. 3-13). Обикновено каналите на Ци в краката са по-широко отворени, отколкото тези в ръцете. Следователно, да се циркулира Ци към краката е по-лесно, отколкото към ръцете. Когато Ци достигне ходилата, ще усетите, че те се затоплят. Това усещане може да се запази няколко дни от първия момент на неговото получаване. Някои учители препоръчват следването на определени пътища към и от ходилата или дланите. Това всъщност не е необходимо. Ако тласнете вашата Ци към ходилата и дланите, тя сама ще намери пътя си там и навреме ще запълни крайниците ви, движейки се през всички канали, както Цин така и Лоу. Помнете, че "тласкането" винаги трябва да се извършва леко и в отпуснато състояние. Тъй като каналите на краката са широки, понякога е възможно да се циркулира Ци в изправено положение, въпреки че мускулите са леко стегнати. Това позволява на практикуващите Тай Дзи да извършват "голямата циркулация" по време на бавни упражнения. След като медитиращият се научи да циркулира Ци към ръцете и краката може да се смята, че е постигнал "голямата циркулация". Това може да отнеме в месеца или много години, в зависимост от човека и от времето, което той е отделял за практикуване.
3-4. Подобряване и пренасяне на Ци След като веднъж практикуващият Ци Гун постигне "голямата циркулация", той ще започне да практикува напреднали методи, за да направи своята Ци по-силна, по-фокусирана и по-добре контролирана от съзнанието. Въпреки, че практикуващият може да започне подобряване на своето Ци след като завърши "малката циркулация", той би постигнал това по-лесно и с по-голям ефект, ако изчака до приключване на "голямата циркулация". Първият тренировъчен метод се нарича Лян Ци ("трениране на Ци") или Чун Ци ("изпълване на Ци"). Главната цел на този метод е Ци да изпълни областта на Дан Тян така, че когато се акумулира там, коремът да стане еластичен като балон и да може да издържа силни атаки. След като Ци започне да става все по-силна в Дан Тян, потокът на Ци в тялото също става все по-силен. Тренировъчният метод Чун Ци се състои в просто гасене на свещ, като се започне от разстояние две стъпки, което постепенно се увеличава с усъвръшенстване на вашето умение. Дръжте езика в средата на небцето, докато се концентрирате върху Дан Тян. Стегнете устните, за да се образува много тесен отбор. Издухайте бавно и с постоянна сила въздуха през отвора, като си представите, че потока въздух е насочен към пламъка, без да се разсейва встрани. Духайте колкото е възможно по-дълго, но без да се напрягате. Докато духате си представете, че Ци се разширява и акумулира в Дан Тян. Когато практикуващият се научи да гаси свещта лесно, той трябва да я премести по-далеч и да продължи. Практикувайте от пет до десет минути на ден.
Друг метод на Лян Ци, наричан Куа Ци ("разширяване на Ци"), е за разширяване на Ци като топка навън от повърхността на тялото. За да направи това, по време на издишването, ученикът трябва да си представи, че неговата Ци се разширява навън от тялото във всички посоки под формата на сфера, като центърът й е в Дан Тян. Когато медитиращият усъвършенства това упражнение, той ще почувства, че тялото му изчезва, че той е прозрачен и, че е топка Ци, която става все по-малка и no-малка при вдишване, а се разширява при издишване. Това упражнение не само подобрява симетричното движение на Ци, но и позволява на Ци да достигне едновременно до всички клетки на тялото. След като развитието на Ци достигне достатъчно добро ниво, ученикът може да започне да се обучава във фокусиране или концентриране на своята Ци върху някоя малка област от тялото. Този начин на трениране се нарича Юн Ци, или "пренасяне на Ци". Основната употреба на Юн Ци е в бойните изкуства, където Ци се концентрира в дланите за атака. Също така, Ци може да се пренесе в определена област, с цел устояване на удар. Този последен аспект на практиката Юн Ци е част от тренировките на "желязната ризница" или "Покривалото на златната камбана" (виж глава 5). Тук ще бъдат представени няколко тренировъчни метода. Първата задача е да се научите да фокусирате Ци върху дланта. В началото това ще става бавно, но с течение на времето ще се извършва моментално. 1. Първата форма се нарича Гун Coy, или "Извиване на ръцете" (фиг. 3-14). Ръцете образуват кръг пред тялото, върховете на пръстите са близо, но не се докосват. Гун Coy може да се прави както седейки, така и в изправено положение. Когато практикуващият издишва, той насочва Ци към ръцете и върховете на пръстите, представяйки си как енергията се обменя между ръцете през пръстите. Ци трябва да тече към дланите през двете ръце едновременно, циркулирайки и в двете посоки. 2. Втората форма е да поставите ръцете пред гърдите, все едно че държите топка за баскетбол. Лактите не трябва да се сгъват твърде много, иначе ще се получи застой на потока в областта на лактите. Съзнанието трябва да насочва Ци през въздуха между двете длани, като енергията се обменя така както е в (1) no-горе. Ръцете трябва да се движат непрекъснато (фиг. 3-15 до фиг. 3-17), сякаш въртите въображаема топка, за да се получи чувството за гладък поток на Ци. Често практикуващите Тай Дзи Цюан изпълняват това упражнение, държейки истинска топка, за да разбият чувство за гладък и кръгов поток. Всъщност работа върши и въображаемата топка, така че не е нужна истинска.
3. Третата форма е да докоснете леко ръцете пред гърдите и да обмените енергия от едната длан към другата по време на издишването (фиг. 3-18).
4. Докосването на пръстите е по-напреднала фаза от докосването на дланите. Допрете леко върховете на пръстите пред гърдите и обменете енергия по време на издишване (фиг. 3-19). 5. Хоризонталното движение на потока на Ци се нарича в Тай Дзи "Размахване на ръцете като облаци". Поставете дясната предмишница на нивото на гърдите, успоредна на земята като дланта гледа навътре пред гръдната кост; лакътят е малко по-ниско от останалата част на ръката. Поставете лявата длан пред тялото на нивото на кръста (фиг. 3-20). Издишайте и обърнете торса плавно, колкото е възможно по-надясно, като в същото време насочите Ци към дланите (фиг. 3-21). Сменете ръцете по време на вдишване (фиг. 3-22) и се обърнете на другата страна докато издишвате (фиг. 3-23).
Тази последователност трябва да се изпълнява продължително така, че да се установи плавен ритъм. 6. Потапяне на дланите. Има два начина за извършване на това упражнение: единият е с длани обърнати надолу (фиг. 3-24), а другият е с ръбовете на дланите, обърнати надолу (фиг. 3-25). При издишване си създавате чувството, че те сякаш потъват. Представете си, че натискате предмет, оказващ съпротивление, като в същото време използвате слабо мускулно усилие.
Съзнанието води Ци към дланите или към ръбовете им. При вдишване, освободете мускулите от напрежението. 7. Трениране на избутване с длани. Има три посоки на избутване с длани: а) Напред и навътре (фиг. 3-26 и фиг. 3-27); б) встрани и към тялото (фиг. 3-2в и фиг. 3-29); в) Нагоре и надолу със смяна на ръцете (фиг. 3-30 и фиг. 3-31); г) Нагоре и надолу едновременно с двете ръце (фиг. 3-32 и фиг. 3-33).
При практикуване, с всяко издишване си представяйте, че бутате с длани предмет, оказващ съпротивление и насочвайте Ци към дланите с леко мускулно напрежение. Преди да започнете това упражнение, опитайте няколко пъти с бутане на истинска стена, за да добиете усещане за реалното съпротивление. Освен споменатите no-горе седем форми за пренасяне и концентриране на Ци, съществуват още два общоприети начина за практикуване, свързани с използването на свещ. Първият начин е "Тайният меч за пренасяне на Ци" (фиг. 3-34). За да го изпълните дръжте двете ръце във формата на тайния меч, като насочвате едната от тях към пламъка на свещта. Започнете с разстояние от 2,5 до 5 см между върха на пръстите и пламъка на свещта. По време на издишването, насочете Ци към пламъка, за да го раздвижите. Ако практикувате всеотдайно, не след дълго ще бъдете възнаграден със способността да накарате пламъка да се отдалечи от вас. вторият начин на трениране е отново с цел да се отклони пламъка на свещта, но този път чрез дланта, която се държи на 13 до 25 см разстояние (фиг. 3-35).
3-5. Масаж и упражнения след медитация След медитация или тренировка за пренасяне на Ци, ученикът трябва да направи самомасаж и няколко отпускащи упражнения. Основната цел на масажа е да се разпуснат мускулите, намиращи се по пътя на Ци. Това помага на практикуващия да избистри съзнанието си, а също може да помогне за елиминиране на остатъци от Ци, намиращи се в някои кухини. Тези остатъци от застояла в кухините Ци могат да засегнат нормалната циркулация на енергията и да причинят болки в мускулите и кухините. Ако имате партньор, най-добре е да се масажирате взаимно, тъй като така е по-лесно да се отпуснете. Освен това партньорът може да масажира пътищата върху гърба, което е трудно да направите сам. Каталог: books -> disk disk -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето disk -> Книга 1 пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се disk -> Ванга – ясновидката Красимира Стоянова disk -> Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов disk -> Предговор disk -> Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността disk -> Дмт – молекулата на духа рик Страсман disk -> Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов disk -> Лечители през времето Брайън Л. Уейс въведение disk -> - Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
