Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

"Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, а непредназначени за печата.

Никъде не е ка­за­но ни на­й-­мал­ко нещо, ко­ето да не е чист ре­зул­тат на из­г­раж­да­ща­та се Антропософия. Който че­те те­зи час­т­ни пе­чат­ни изда- ния, мо­же да ги взе­ме в пъл­ния сми­съл ка­то нещо, което Антропосо- фията има да каже. Ето за­що мо­жа съ­що да се из­хо­ди без ко­ле­ба­ние от на­реж­да­не­то те­зи пе­чат­ни из­да­ния да се раз­п­рос­т­ра­ня­ват са­мо меж­ду чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Ще тряб­ва са­мо да се приеме, че в неп­рег­ле­да­ни­те от ме­не за­пи­си се на­ми­рат грешки.

Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание може да бъде признато само на онзи, който познава това, което е прието като предпоставка за произнасяне на едно такова съждение. А то­ва е за по­-го­ля­ма част от те­зи пе­чат­ни из­да­ния най-малко ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние за човека, на Космоса, до­кол­ко­то не­го­во­то съ­щес­т­во е опи­са­но в Антропософията, и поз­на­ни­ето на това, ко­ето се на­ми­ра ка­то "Антропософска история В съ­об­щени­ята от ду­хов­ния свят".
С К А З К А П Ъ Р В А

Дорнах, 21 но­ем­в­ри 1919 год

През те­зи дни бих ис­кал да го­во­ря не­що вър­ху начина, по кой­то ние хо­ра­та на нас­то­яще­то сме в със­то­яние да зас­та­нем сре­щу оно­ва Същество, за ко­ето мо­жем да кажем, че ка­то съ­щес­т­во на Михаел то дейс­т­ву­ва в ду­хов­ни­те и с то­ва съ­що в дру­ги­те съ­би­тия на Земята. Ще бъ­де не­об­хо­ди­мо днес да под­гот­вим оно­ва за ко­ето ще ста­не ду­ма в та­зи връзка. Защото не­об­хо­ди­ми са раз­лич­ни­те глед­ни точки, които пра­вят спо­собно чо­веш­ко­то раз­би­ра­не да пре­да­де дейс­т­ви­тел­но раз­лич­ни­те дейс­т­вия на го­ре­по­со­че­но­то Същество от симптомите, ко­ито пос­то­ян­но за­бе­ляз­ва­ме в за­оби­ка­ля­щия ни свят. Трябва да запомним, че ко­га­то ис­ка­ме да го­во­рим се­ри­оз­но за ду­хов­ния свят, ние пос­то­ян­но мо­жем да на­со­чим пог­лед вър­ху онова, ко­ето се по­казва ка­то от­к­ро­ве­ния на ду­хов­ни­те Същества тук във фи­зи­чес­кия свят. Ние се стре­мим та­ка да ка­же да про­ник­нем през бу­ло­то на фи­зи­чес­кия свят до онова, ко­ето дейс­т­ву­ва в ду­хов­ния свят. Това, ко­ето съ­ществу­ва във фи­зи­чес­кия свят, мо­же да бъ­де наб­лю­да­ва­но от все­ки човек; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава. Трябва са­мо да чув­с­т­ву­ва­ме по пра­ви­лен на­чин за­гад­ки­те на фи­зи­чес­кия живот. При те­зи важ­ни не­ща се ка­сае имен­но
за това, да бъ­дат схва­на­ти с ця­ла­та се­ри­оз­ност ня­кои не­ща ко­ито бя­ха ка­за­ни от ме­не във вре­ме­то пред­хож­да­що те­зи сказки. Ние не мо­жем да свър­жем лич­ни­те схва­ща­ния на све­та с ед­но дейс­т­ви­тел­но раз­би­ра­не на онова, ко­ето ре­ши­тел­но за­ся­га не са­мо човечеството, а и света. Ние тряб­ва да се ос­во­бо­дим от чис­то лич­ни­те интереси. Ние ще раз­бе­рем най-­доб­ре онова, ко­ето лич­нос­т­та има да вър­ши в све­та и ко­ето тя тряб­ва да раз­бе­ре от се­бе си ка­то стойност, ко­га­то сме се ос­во­бо­ди­ли от лич­но­то в по­-тес­ния смисъл.

Вие знаете, че на­ше­то развитие, ко­ето тряб­ва да схва­ща­ме ка­то зем­но развитие, е би­ло пред­шес­т­ву­ва­но от ед­но дру­го развитие, че следовател- но се намираме в едно цялостно космическо развитие. Вие зна­ете оба­че първо, че то­ва раз­ви­тие про­дъл­жа­ва да вър­ви напред, че то е стиг­на­ло до ед­на точка, над ко­ято ще ми­не до по-нататъшни, по­-нап­ред­на­ли степени. Знаете оба­че съ­що на вто­ро място, че ко­га­то разглеж­да­ме све­та ка­то такъв, ние има­ме ра­бо­та не са­мо с оне­зи същества, ко­ито сре­ща­ме пър­во на зем­но­то поле, следователно в минералното, растителното, в жи­во­тин­с­ко­то царства, в чо­веш­ко­то царство, а има­ме ра­бо­та със същества, ко­ито сто­ят по-ви­со­ко от те­зи цар­с­т­ва и ко­ито ние на­ре­кох­ме Същества на вис­ши­те йерархии. Когато го­во­рим за ця­лос­т­но­то развитие, ние тряб­ва да взе­ма­ме под вни­ма­ние съ­що и те­зи Същества на вис­ши­те йерархии.

Тези Същества ми­на­ват от своя стра­на съ­що през ед­но развитие, ко­ето мо­жем да разберем, ко­га­то на­ме­рим ана­ло­гии към на­ше­то соб­с­т­ве­но чо­веш­ко раз­ви­тие и към това, ко­ето ина­че съ­щес­т­ву­ва в раз­лич­ни­те цар- ства на Земята. Моля Ви да взе­ме­те под вни­ма­ние са­мо следното. Знае- те, че ние чо­ве­ци­те сме ми­на­ли през ед­но Сатурново, през ед­но Слън- чево, през ед­но Лунно раз­ви­тие и сме дош­ли на Земята, та­ка че ко­га­то об­гърнем с пог­лед на­ше­то кос­ми­чес­ко развитие, мо­жем да го­во­рим за това, че ка­то човеци, как­ви­то се чув­с­т­ву­ва ме се­га в за­оби­ка­ля­ща­та зем­на среда, сме стиг­на­ли на чет­вър­та­та сте­пен на на­ше­то развитие.

Нека раз­г­ле­да­ме сто­ящи­те не­пос­ред­с­т­ве­но над на­ша­та чо­веш­ка сте­пен Съществата, ко­ито на­ри­ча­ме Ангели. Ако при­ло­жим аналогията, мо­жем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за чо- вешките физически сетива, се намират сега на степента на развитие, на която човекът ще се намира на бъдещия Юпитер.

Ако пре­ми­нем след то­ва към Архангелите, те се на­ми­рат на сте­пен­та на развитие, на ко­ято чо­ве­кът ще бъ­де ед­вам на бъ­де­ща­та Венера. И ако пре­ми­нем към Архаите, към Духовете на Времето, следователно към оне­зи Същества, ко­ито съв­сем осо­бе­но дейс­т­ву­ват в на­ше­то зем­но раз- витие, те се на­ми­рат ве­че на степен­та на раз­ви­тие, до ко­ято чо­ве­кът ще дос­тиг­не на бъ­де­щия Вулкан.
А се­га въз­ник­ва важ­ни­ят въпрос: сега съществува също следващата по-високо стояща класа същества, която принадлежи на така наречена- та йерархия на Духовете на Формата. Тогава тряб­ва да си кажем: те са стигнали в тяхното развитие вече над онова, до което човекът ще стигне първо като негово бъдеще развитие върху бъдещия Вулкан, бъ- дещето Вулканово развитие. Следователно те са стиг­на­ли до ед­на сте- пен, за ко­ято тряб­ва да кажем: ако вземем предвид, че човешкото съ- щество ще стигне на бъдещето Вулканово състояние на нашата слън- чева система до неговата седма степен на развитие, че в рамките на това космическо развитие той ще има седем степени, тогава същест- вата, които наричаме Духове на Формата, са стигнали днес вече до тяхната осма степен на развитие. Следователно мо­жем да кажем: ние човеците се намираме на четвъртата степен на развитието, ако вземем осмата степен, тогава намираме там Духовете на Формата.

Но ние не мо­жем да си пред­с­та­вим та­зи ре­ди­ца от сте­пе­ни на раз­ви­ти­ето ед­на до друга, а тряб­ва да си представим, че всич­ки те­зи сте­пе­ни са раз­мес­те­ни ед­на през друга. Както атмосферата, ко­ято за­оби­ка­ля Земята и про­ник­ва Земята, та­ка съ­що та­зи ос­ма сфе­ра на развитието, на ко­ято при­над­ле­жат Духовете на Формата, е такава, че тя про­ник­ва сферата, в ко­ято се на­ми­ра­ме за се­га ние човеците. Искаме да об­гър­нем се­га стро­го с пог­ле­да те­зи две сте­пе­ни на развитието.

Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една сфера, която е достигнала една четвърта степен на развитието. Но ко­га­то се аб­с­т­ра­хи­ра­ме пър­во от всич­ко останало, ние се на­ми­ра­ме ос­вен то­ва в царството, ко­ето Духовете на Формата тряб­ва да счи­тат ка­то тях­на око­ло нас и през нас. Ние чес­то пъ­ти сме раз­ч­ле­ня­ва­ли раз­ви­ти­ето на то­зи човек, раз­г­леж­да­ли сме го в не­го­ви­те със­тавни части. Ние сме раз­ли­ча­ва­ли раз­ви­ти­ето на гла­ва­та от ос­та­на­ло­то раз­ви­тие на човека. Ние де­лим ос­та­нало­то раз­ви­тие от­но­во на две части: развитие на гър- дите и развитие на крайниците. Сега ис­ка­ме да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от то- ва. Искаме са­мо да зас­та­нем на глед­на­та точка, ко­ято ни показва, че в чо­ве­ка има­ме всич­ко оно­ва, ко­ето при­над­ле­жи на раз­ви­ти­ето на главата, и всич­ко онова, ко­ето е при­чис­ле­но към ос­та­налия човек.

А се­га пред­с­та­ве­те си не­ща­та об­раз­но така, ка­то си пред­с­та­ви­те по­вър­х­нос­т­та на ед­но море, чо­ве­ка ка­то га­зещ в морето, ка­то дви­жещ се нап­ред в морето, та­ка че са­мо не­го­ва­та гла­ва из­ли­за над по­вър­х­нос­т­та на вода- та. Тогава чрез то­зи об­раз ще има­те - са­мо­по­нят­но то­ва е един об­раз - по­ло­же­ни­ето на съв­ре­мен­ния човек. Всичко, в ко­ето се ко­ре­ни главата, бих­ме го при­чис­ли­ли към чет­вър­та­та сте­пен на развитието, и онова, в ко­ето чо­век гази, онова, в ко­ето той се дви­жи прис­тъп­вай­ки, мо­жем да ка­жем съ­що плу­вай­ки напред, бих­ме го при­ели ка­то ос­ма сте­пен на

Само ко­га­то раз­бе­рем ос­нов­но това, ние ще мо­жем дейс­т­ви­тел­но да сти- г­нем до ед­но схва­ща­не на човека. Защото са­мо чрез то­ва ще схва­нем осо­бе­но­то положение, ко­ето чо­ве­кът има в света, ще схва­нем то­ва по­ложе­ние по един пра­ви­лен начин. А имен­но са­мо чрез то­ва ще схва­нем правилно, че човекът, до­кол­ко­то мо­же да до­ло­ви оп­ре­де­ле­но твор­чес­ко вли­яние от стра­на на Духовете на Формата вър­ху се­бе си, той не до­ла­вя то­ва твор­чес­ко вли­яние не­пос­ред­с­т­ве­но чрез спо­соб­нос­ти­те на сво­ята глава, а го до­ла­вя чрез онова, ко­ето не­го­ви­ят ос­та­нал ор­га­ни­зъм уп­раж­ня­ва ка­то дейс­т­вие вър­ху не­го­ва­та глава. Вие зна­ете че ние ди­ша­ме и ди­ша­не­то се на­ми­ра във връз­ка с на­ше­то кръвообращение, ако го­во­рим външ­но физиологично. Но кръв­та би­ва из­т­лас­ка­на съ­що в главата. Чрез то­ва гла­ва­та се на­ми­ра в ед­на органическа, в ед­на пъл­но­жиз­не­на връзка с ос­та­на­лия организъм. Тя е хранена, ожи­ве­на е от ос­та­на­лия организъм.

Трябва да раз­ли­ча­ва­те точ­но две неща. Едното е, че гла­ва­та стои в не­пос­ред­с­т­вена връз­ка с външ­ния свят. Когато виж­да­те нещо, Вие въз­п­ри­ема­те то­ва не­що чрез Вашите очи. Тук съ­щес­т­ву­ва ед­на не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка меж­ду външ­ния свят и Вашата глава. Обаче ко­га­то раз­г­леж­да­те жи­во­та на Вашата глава, как то­зи жи­вот е по­дър­жан от про­це­са на ди­ша­не­то и на кръвообращението, то­га­ва виждате, как кръв­та бли­ка на­горе от ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм в гла­ва­та и мо­же­те да кажете, че тук ня­ма­те ни­как­ва не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка на Вашата гла­ва със за­оби­ка­ля­щия свят, а ед­на кос­т­ве­на връзка.

Естествено не тряб­ва да пра­ви­те та­зи раз­ли­ка педантично, ка­то казвате, ето на, въз­ду­хът на ди­ша­не­то вли­за през устата, следователно ди­ша­не­то при­над­ле­жи на главата. Ето за­що аз казах, че то­ва е са­мо един образ. Онова, ко­ето ми­на­ва през устата, не при­над­ле­жи в същ­ност на главата, ор­га­ни­чес­ко погледнато, а то при­над­ле­жи на ос­та­на­лия организъм.

Когато об­гър­не­те с пог­лед те­зи ос­нов­ни понятия, ко­га­то ус­во­ите идеята, че ние сто­им вът­ре в две сфери: в сферата, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един живот, в една сфера, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което
не е схващане на сетивата, стоим в тази осма сфера: когато обгърне- те с поглед това, тогава ще сте си създали определена основа на след- ващото.

Все пак ис­кам да съз­дам оп­ре­де­ле­на ос­но­ва още и чрез дру­ги понятия. Когато ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме на­шия жи­вот под та­ки­ва влияния, ние не мо­жем да го раз­г­леж­да­ме по друг начин, ос­вен ка­то об­гър­нем с пог­лед оне­зи съ­дейс­т­ву­ва­щи за ми­рово­то раз­ви­тие Същества, ко­ито ве­че сме спо­ме­на­ва­ли чес­то пъти: луциферическите и ариманическите същест- ва. Нека об­х­ва­нем пър­во само, бих мо­гъл да кажа, на­й-­външ­ната стра­на на те­зи Същества, на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки­те същества. Те жи­ве­ят съ­що как­то нас чо­ве­ци­те в сферата, в ко­ито се на­ми­ра­ме и ние самите. Ако об­гър­нем с пог­лед тях­на­та на­й-­външ­на страна, ние мо­жем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, ко- гато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностран- но на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато - за да изразя образно - искаме да се издигнем с нашето същест- во над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато ка­то чо­век се из­диг­нем над на­ша­та глава, то­га­ва силите, ко­ито иг­ра­ят оп­ре­де­ле­на ро­ля в на­шия чо­веш­ки организъм, ко­ито оба­че са уни­вер­сал­ни си­ли на оне­зи същества, ко­ито на­ри­ча­ме лу­ци­фе­ри­чес­ки същества, та­ки­ва са си­ли­те на те­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки същества. Представете си съ­щес­т­ва об­ра­зу­ва­ни из­ця­ло от това, ко­ето в нас ис­ка да стре­ми над главата, то­га­ва има­те лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества, ко­ито сто­ят в оп­ре­де­ле­но от­но­шение с на­шия чо­веш­ки свят. Представете си об­рат­но всич­ко онова, ко­ето пра­ви от нас су­хи еснафи, ко­ето ни до­веж­да до там, да раз­ви­ва­ме ма­те­ри­алис­тич­ни нас­т­ро­ения, ко­ето ни про­ник­ва с това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем сух ум и т.н, то­га­ва има­те ари­ма­ни­чес­ки­те същества.

Всичко, ко­ето се­га то­ку­ що ка­зах в днеш­на­та форма, мо­жем да го из­ра­зим съ­що по­вече телесно. Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите пос­то­ян­но ис­кат да ни до­ве­дат в ед­но със­то­яние на втвърдяване, до ед­но вцепеня- ване, с дру­ги ду­ми кос­ти­те ис­кат да ни нап­равят съ­що и те­лес­но арима- нически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастич- ността; костите могат да разширят тяхната същност над остана- лия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, ка- къвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той но­си в се­бе си уби­ва­щия еле­мент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в
кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечта- телство и сухото еснафство.

Обаче ние мо­жем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме по оп­ре­де­лен на­чин съ­що по­-дъл­бо­ко те­зи два ви­да същества. Можем да раз­г­ле­да­ме лу­ци­фе­ри­чес­ки­те съ­щес­т­ва по от­но­ше­ние на това, ко­ето те имат ка­то ин­те­ре­си в косми­чес­ко­то съществуване. И тук ние откриваме, че лу­ци­фе­ри­чес­ки­те съ­щес­т­ва имат в Космоса интереса, да нап­ра­вят света, а имен­но чо­веш­кия свят, отс­тъп­ник по от­но­ше­ние на оне­зи Същества, ко­ито тряб­ва да схва- ща­ме ка­то ис­тин­с­ки твор­чес­ки съ­щес­т­ва на човека. Луциферическите съ­щес­т­ва не би­ха ис­ка­ли ни­що друго, освен, бих­ме мог­ли да кажем, да нап­ра­вят чо­веш­кия свят да бъ­де отс­тъп­ник по от­но­ше­ние на бо­жес­т­вени­те Същества. Не толко­ва много, че лу­ци­фе­ри­чес­ки­те съ­щес­т­ва би­ха искали, би­ха има­ли на­ме­ре­ни­ето на пър­во мяс­то да зав­ла­де­ят све­та за се­бе си. От раз­лич­ни­те неща, ко­ито аз ве­че съм ка­зал вър­ху лу­ци­фе­ри­чески­те същества, мо­же­те да видите, че не то­ва е глав­ното при те­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки същества, а глав­но­то е; да направят света да бъде от- стъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.

Ариманическите съ­щес­т­ва имат ед­но дру­го намерение. Те имат ре­ши­тел­но­то на­ме­ре­ние да по­лу­чат именно чо­веш­ко­то царство, а с то­ва и ос­та­на­ла­та Земя в сфе­ра­та на тях­на­та власт, да ги нап­ра­вят за­ви­си­ми от се­бе си, а имен­но да вла­де­ят пър­во хо­ра­та ка­то такива. Докато лу­ци­фе­ри­чес­ки­те съ­щес­т­ва ра­бо­тят и са ра­бо­ти­ли ви­на­ги с ог­лед да пос­тиг­нат да нап­ра­вят хо­ра­та отс­тъп­ни­ци от това, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то мо­же да чув­с­т­ву­ва ка­то тях­но Божествено, ари­ма­ни­чес­ки­те съ­щес­т­ва се стре­мят да във­ле­кат хората, чо­ве­чес­т­во­то и всичко, ко­ето при­над­ле­жи към него, в тяхна­та влас­т­на сфера.

Така в на­шия Космос, в кой­то ние сме втъ­ка­ни ка­то човеци, съ­щес­т­ву­ва ед­на бор­ба меж­ду пос­то­ян­но стремя­щи­те се към свобода, към уни­вер­сал­на сво­бо­да лу­ци­фе­ри­чес­ки същества, и пос­то­ян­но стре­мя­щи­те се към власт и си­ла ари­ма­ни­чес­ки същества. Тази бор­ба про­ник­ва всичко, в ко­ето ние стоим. Това бих ис­кал да за­пом­ни­те ка­то вто­ра важ­на за на­ше­то раз­г­леж­да­не идея. Светът, в кой­то ние се намираме, е про­ник­нат от лу­ци­фе­ри­чес­ки и ари­ма­ни­чес­ки съ­щес­т­ва и съ­щес­т­ву­ва та­зи мощ­на про­ти­во­по­лож­ност меж­ду ос­во­боди­тел­на­та тен­ден­ция на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те съ­щес­т­ва и стре­мя­ща­та се към власт тен­ден­ция на ари­ма­ни­чески­те съще- ства.

Когато об­гър­не­те с пог­лед ця­ло­то то­ва положение, то­га­ва ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с
троичността. Защо то от ед­на­та стра­на има­ме всичко онова, ко­ето е луциферическо, а от дру­га­та стра­на всич­ко онова, ко­ето е ариманическо, а в сре­да­та е поста­вен човекът, кой­то тряб­ва да чув­с­т­ву­ва сво­ето Боже- ствено ка­то в със­то­яние на рав­но­ве­сие меж­ду двете. Само чрез то­ва мо­жем да се спра­вим с раз­би­ра­не­то на света, ка­то пос­та­вим на ос­но­ва­та та­зи троичност като бъ­дем на­яс­но вър­ху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хи­помох­ли­онъ­т /­опор­на­та точ­ка на везната/, ната­тък ед­но­то блю­до на везната, луциферическото, ко­ето оба­че в действи­тел­ност тег­ли нагоре. От дру­га­та стра­на ариманическото, ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност тег­ли надолу. Да дър­жи ко­би­ли­ца­та на вез­на­та в равновесие, та­зи е същ­нос­т­та на човека. Онези, ко­ито са би­ли пос­ве­те­ни в та­ки­ва тайни, ви­на­ги са под­чер­та­ва­ли в ду­хов­но­то раз­ви­тие на човече- ството, че ми­ро­во­то съществуване, в ко­ето е пос­та­вен човекът, мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо в сми­съ­ла на чис­ло­то три, че све­тът мо­же да бъ­де разбран, ко­га­то чо­век ис­ка да го схва­не в не­го­ва­та ос­нов­на струк­ту­ра в сми­съ­ла на дру­ги, раз­лич­ни от трите числа. Така щото, го­во­рей­ки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на вез- ната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.

Сега Вие мо­же­те да си представите, че ари­ма­ни­чес­ки­те и лу­ци­фе­ри­чес­ки­те съ­щес­т­ва имат пъ­лен ин­те­рес да прик­ри­ват тай­на­та на чис­ло­то три. Защото пра­вил­но­то про­ник­ва­не на та­зи тай­на на чис­ло­то три пра­ви чо­ве­чес­т­во­то спо­соб­но да ус­та­но­вя­ва със­то­яни­ето на рав­но­ве­сие меж­ду ари­ма­ни­чес­ки­те и лу­ци­фе­ри­чес­ки те същества. Това оз­на­ча­ва от ед­на стра­на да из­пол­зу­ва­ме тен­ден­ци­ята към сво­бо­да, луциферическото, за ед­на полезна, спа­си­тел­на цел на света, а от дру­га стра­на да нап­ра­вим съ­що­то с ариманическото. Нормалното ду­хов­но със­то­яние на чо­ве­ка се със­тои в това, да се пос­та­ви по пра­ви­лен на­чин в та­зи тро­ич­ност на све- та, в та­зи струк­ту­ра на света, до­кол­ко­то на ней­на­та ос­но­ва стои чис­ло­то три.

В това, ко­ето има вли­яние вър­ху ду­хов­ния и кул­ту­рен жи­вот на чове- чеството, съ­щес­т­ву­ва­ше и съ­щес­т­ву­ва - ние ще раз­г­ле­да­ме из­во­ри­те на то­ва съ­щес­т­ву­ва­не още по­-точ­но ут­ре и в дру­ги ден - ед­на сил­на тен­денция, да бъ­де заб­лу­ден чо­ве­кът по от­но­ше­ние на то­ва зна­че­ние на чис­ло­то три. Бихме мог­ли да кажем, че съ­щес­т­ву­ва ед­на сил­на тен­ден­ция чо­ве­кът да бъ­де заб­лу­ден по от­но­ше­ние на то­ва свещено число три. И в по­-но­ва­та кул­ту­ра на чо­ве­чес­т­во­то мо­жем яс­но да видим, че то­ва раз­ч­ле­не­ние спо­ред чис­ло­то две. Помислете само, че за да раз­бе­рем пра­вил­но да­же Гьотевия "Фауст", как­то аз чес­то пъ­ти обяс­ня­вах това, ние
тряб­ва да знаем, че и в то­ва ве­ли­ко све­тов­но съ­чи­не­ние иг­рае заб­луж­де­ни­ето от­нос­но чис­ло­то три. Ако Гьоте би мо­гъл да проз­ре в сво­ето вре- ме, как стои всъщ­ност ра­бо­та­та с то­зи въпрос, то­га­ва той не би предста­вил про­тив­ни­ка на Фауст като, онзи, кой­то ув­ли­ча Фауста надолу, ме­фис­то­фел­с­ко­то същество, а би проти­во­пос­та­вил на то­ва ме­фис­то­фел­с­ко същество, за ко­ето знаем, че то е тъж­дес­т­ве­но с ари­ма­ни­чес­ко­то същест- во, лу­ци­фе­ри­чес­ко­то съ­щес­т­во и Луцифер и Мефистофел би­ха се яви­ли във "Фауст" ка­то две пар­тии Аз ве­че чес­то пъ­ти съм из­на­сял това. Също така, ако про­учим точ­но гьо­те­ва­та фи­гу­ра на Мефистофел, ние мо­жем да ви­дим точно, как нав­ся­къ­де в ха­рак­те­рис­ти­ка­та на Мефистофел е раз­ме­сил лу­ци­фе­ри­чес­кия и ари­ма­ни­чес­кия елемент. Фигурата на Мефи- стофел при Гьоте е та­ка да се ка­же ед­на сме­си­ца от два еле­мента. Това не е ни­как един еди­нен образ. Тук лу­ци­фе­ри­чес­ко­то и ари­ма­ни­чес­кото са пъс­т­ро раз­ме­се­ни ед­но в друго. Аз под­роб­но обяс­них то­ва в мо­ята книж­ка "Гьотевият духовен способ".

Това заблуждение, ко­ето следователно е про­ник­на­ло чак в Гьотевия "Фауст", е ос­но­ва­но на­пъл­но върху това, че в оп­ре­де­ле­но нап­рав­ле­ние - в по­-с­та­ри вре­ме­на то­ва не е би­ло та­ка - се про­яви заблудата, ко­гато се раз­г­леж­да струк­ту­ра­та на света, на мяс­то­то на чис­ло­то три да бъ­де пос­та­ве­но чис­ло­то две: добрият принцип от една страна, злият принцип от друга страна, Бог и дяволът.