Ливаден блатар(Circus pygargus (L.)) – през есенно-зимния период
Полски блатар(Circus cyaneus (L.)) – през есенно-зимния период
Степен блатар(Circus macrourus (Gmelin)) – през есенно-зимния период
Блатна сова(Asioflammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
Синявица(Coraciasgarrulus L.) – по време на сезонните миграции
Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – Р
Полска бъбрица(Anthus campestris (L.)) – Р
Червеногуша(малка) мухоловка(Ficedula parva (Bechstein)) – по време на сезонните миграции
Черночела сврачка(Lanius minor Gmelin) – рядка
Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.) – Р
Градинска овесарка(Emberiza hortulana L.) – Р
От тези видове, петте вида грабливи птици (с номера 2, 3, 4, 5, 6) се срещат в района през есенно-зимния период. Белият щъркел посещава тези територии само при търсене на храна, като двойките на вида гнездят по сгради и съоръжения в населени места и други антропогенно повлияни територии и, поради това обстоятелство, индивидите понасят човешкото присъствие. Синявицата и червеногушата мухоловка се задържат (изхранват се) в района само по време на сезонните миграции. Сирийският пъстър кълвач е регистриран да гнезди в района в хралупи във вече едроразмерни дървета, в т. ч. в полезащитните пояси и в населените места. Черночелата сврачка, червеногърбата сврачка и градинската овесарка в района на обекта гнездят по ниска дървесна растителност основно в поясите, като най-често високо, в т. ч. и по високи дървета, гнезди черночелата сврачка. Полската бъбрица гнезди в гнезда, построени на земната повърхност, в т. ч. и в обработваеми агроландшафти (гнезда са намирани и в житни ниви) и следователно строежът ще отнеме територия като част от гнездово местообитание само при този вид. Като се има предвид големината на площта на имота, това е пренебрежимо малка като големина площ, която не е в състояние да окаже каквото и да е негативно влияние върху гнезденето на вида в района на имота – тази площ е неколкократно по-малка от индивидуалната площ на гнездовата и хранителната територия на една единствена двойка на вида. Застрояването на имота няма да представлява заплаха за гнезденето на вида в района, както и това на останалите видове, тъй като отнема или по-точно променя средата на незначителна по големина площ от него. Това се отнася и за останалите гнездещи в района видове.
Освен тези 13 вида, в района се срещат още 2 вида от Приложение No 2 – дебелоклюната чучулига и късопръстатачучулига. Тези 2 вида не бяха регистрирани в земеделските земи през гнездовия период, сред които попада имотът, но този агроландшафт би могъл да бъде разглеждан в някаква степен като потенциално гнездово местообитание за тези видове, като от тях по-често е регистриран над или в близост до такива агроландшафти вторият вид, но там те са силно конкурирани от близкия им вид – полската чучулига. В този район на страната и Черноморието типичните гнездови местообитания на тези видове са необработваеми агроландшафти – такива от пасищен тип като местообитания и особено т. нар. причерноморски каменисти степи.
От описаните във формуляра по Натура 2000 видове птици, в прилежащите на имот № 83017.53.46територии е установено местообитание на една двойка дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) (1,67% от цялата местна популация). Цялостната оценка на стойността на ЗЗ ”Шабленски езерен комплекс” за опазването на този вид според стандартния формуляр по Натура 2000 е добра стойност. Размера и плътността на популациите му на територията на имот № 83017.53.46 в сравнение с размера и плътността на популациите му в Европа, Република България и ЗЗ „Шабленски езерен комплекс” са незначителни, местообитанията му на територията на имота са с нищожна степен на представеност и нямат значение за съхранението му. Не се очаква трайна загуба на хабитати на този еднократно обезпокоен по време на строителството гнездещ вид предвид наличието на идентични биотопи в прилежащите територии и очакваното бързо възстановяване на числеността на малочислената му популация. Установен е един мъжки екземпляр от дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), който изключително рядко използва територията на имот № 83017.53.46 по време на размножаване. За цялата защитена зона са посочени като местни между 30 и 60 двойки от този вид, зимуващите индивиди са между 0 и 1, а преминаващите – между 1 и 8 индивида. Относителната плътност на популацията в ЗЗ “Шабленски езерен комплекс” в сравнение с тази на националната популация e между 2 и 0% при отлична степен на опазване характеристиките на хабитата като елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Тъй като територията на площадката представлява необработваема земеделска земя, не съществуват условия за гнездене на дебелоклюната чучулига в имота. Този вид гнезди основно в остепнените растителни съобщества в землището на с. Камен бряг (Община Каварна), както и южно от Ваклинския ръкав на Дуранкулашкото езеро. Предвижда се реализацията на ПУП за жилищно строителство в имот № 83017.53.46 да обезпокои в незначителна степен около 0.5% от местната му популация при отсъствието на отрицателно въздействие върху мигриращата и преминаващата му популация, предвид отсъствието на установени гнезда на двойки от този вид в имот № 83017.53.46.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия върхуMelanocorypha calandra и засегнати параметри
Легенда:+ - има отрицателно въздействие; – - няма отрицателно въздействие
Територията на имот № 83017.53.46 е изоставена земеделска земя, където не се извършват никакви селскостопански мероприятия и съответно не се използва за хранене и почивка от зимуващите в ЗМ „Шабленски езерен комплекс” видове от разред Гъскоподобни (голяма белочела гъска (Anser albifrons), червеногуша гъска (Branta ruficollis), ням и поен лебед (Cygnusolor, C. cygnus). Същите предпочитат да се хранят в засетите с есенни житни култури земи, и да почиват в откритите водни площи или морската акватория, попадащи в обхвата на ЗЗ „Шабленски езерен комплекс”. Не съществува вероятност за загуба на местообитания (места за хранене и почивка) на тези зимуващи птици от предмета на опазване на ЗЗ”Шабленски езерен комплекс” през различните стадии от тяхното развитие.
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия върху Anser albifrons и засегнати параметри
Легенда:+ - има отрицателно въздействие; – - няма отрицателно въздействие
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия върху Branta ruficollis и засегнати параметри
Вид въздействие
Засегнат параметър
Унищожаване местообитания
Фрагментация
Смъртност
Влошаване качеството на местообитанията
пресушаване
безпокойство
отп. води
отпадъци
Площ местообитания
-
-
-
-
-
-
-
Цялост на местообитанията
-
-
-
-
-
-
-
Гнездови субстрати
-
-
-
-
-
-
-
Хранителни биотопи
-
-
-
-
-
-
-
Места за почивка
-
-
-
-
-
-
-
Популация обща численост
-
-
-
-
-
-
-
Популация – гнездови успех
-
-
-
-
-
-
-
Биокоридорна функция
-
-
-
-
-
-
-
Географска свързаност
-
-
-
-
-
-
-
Легенда:+ - има отрицателно въздействие; – - няма отрицателно въздействие
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия върху Cygnus olor и засегнати параметри
Вид въздействие
Засегнат параметър
Унищожаване местообитания
Фрагментация
Смъртност
Влошаване качеството на местообитанията
пресушаване
безпокойство
отп. води
отпадъци
Площ местообитания
-
-
-
-
-
-
-
Цялост на местообитанията
-
-
-
-
-
-
-
Гнездови субстрати
-
-
-
-
-
-
-
Хранителни биотопи
-
-
-
-
-
-
-
Места за почивка
-
-
-
-
-
-
-
Популация обща численост
-
-
-
-
-
-
-
Популация – гнездови успех
-
-
-
-
-
-
-
Биокоридорна функция
-
-
-
-
-
-
-
Географска свързаност
-
-
-
-
-
-
-
Легенда:+ - има отрицателно въздействие; – - няма отрицателно въздействие
Таблична оценка с типове отрицателни въздействия върху Cygnus cygnus и засегнати параметри