Дезадаптивното поведение

Драйкурс пръв идентифицира 4 основни мотива за дезадаптивното поведение: избягване на неуспеха, внимание, отмъщение, власт. Тези мотиви предизвикват подобни контра-чувства в хората, които ги обкръжават.

• 
  Избягване на неуспех (мотив на ученика) – учителят се чувства неадекватен, безпомощен, изпълнен със страх
  
• 
  Търсене на внимание (мотив на ученика) – учителят изпитва раздразнение
  
• 
  Гняв и отмъщение (мотив на ученика) – учителят изпитва гняв и иска да си отмъсти
  
• 
  Власт и контрол (мотив на ученика) – учителят изпитва инат и желание да се наложи
  

Изкуството да се правят компромиси е като силата на реката. Нищо на света не е по-меко и отстъпчиво от водата. Тя е ненадмината в способността си да оглажда, разтваря и променя най-твърдите камъни на пътя си.

Прочитане на примера и обсъждане в групата.

Какво мислите, че ще се случи, ако учителят приложи последици за неспазване на правилата?

Защо момчето реагира така враждебно на едно безобидно изискване?

Защо момчето просто не каже, че не може да чете?

Поведение на учителката: “Чувам те. Какво ще кажеш да се върнеш на чина  и аз ще отворя буквара за теб.” Момчето се връща на чина и започва да работи с нея. Как ще коментирате нейното поведение? (тя се предава, а момчето е спечелило;какво ще си помислят другите деца?)

На неподходящото поведение трябва да се обърне внимание, но малко по-късно. След като детето е работило с нея веднъж учителката може да сподели своите наблюдения Четенето изглежда е трудно за теб. Как ми показа, че не обичаш да четеш? Нормално е да се чувстваш нервен, когато някой те моли да правиш нещо трудно, но не е нормално да ругаеш и да блъскаш чина. Какво мислиш, че ще направят повечето хора, когато ти постъпиш така? Как ще накараш хората да разберат чувствата ти ,без да ругаеш и крещиш? Това трябва да направиш следващия път. Каква е последицата за неприличен език?

Ученикът е много по-склонен да слуша човек, който го подкрепя в криза, отколкото възрастен,който го изключва.

Прочитане на примера и обсъждане в групата. Учителката използва стандартните техники за управление на поведението, но те не помагат.

Защо ученикът се държи така? Как се чувства учителката? (раздразнение,това поведение било типично за този ученик)

Какво може да се направи?

Това е опит да се печели внимание с негативно поведение. Ако се опитаме да го спрем, ще насърчим негативните прояви. По-добре е да се включи ученика в конструктивни дейности, т.е. да му се обърне внимание заради негово позитивно поведение (да помага на учителя, да изпълни някаква поръчка и т.н). Въпреки, че подобни задачи се дават на деца, които се държат добре може да се използват и в случая за да се приобщи ученика към класа.

Ако награждаваме позитивно ученика за прекъсването на работата по един реактивен начин, това поведение може и да продължи да се случва. Проактивният подход предполага да имате план как да държите този ученик зает, тъй като има ниска търпимост към скука. Освен това този ученик има нужда да се научи как да търси внимание по подходящ начин и как да се справя със скуката. Когато учителят се сблъска с подобна ситуация, той трябва да си помисли: „Аз имам избор… Мога да му дам негативно или позитивно внимание. Кой от двата избора отговаря на целта ми в този момент?” по-късно “какво мога да направя в бъдеще за да съм проактивен и на какви умения трябва да го науча в перспектива?”.

Прочитане на примера и обсъждане в групата. Ако излетите след него и го накарате да се върне и да загаси лампата, какво ще се случи?

Решението да го оставите да излезе без последици и да си продължите урока може да е трудно за преглъщане, но в него има най-малко щети за всички. Учителят осъзнава, че в тази ситуация има избор. Може да не е в състояние да контролира поведението на ученика, но е в състояние да контролира своето поведение. Ако запази самообладание и се фокусира върху първоначалната си цел, той няма да се чувства принуден да реагира.

Подходът на игнориране може да се използва и когато ученик измърморва нещо неприятно за вас под носа си и вие го чуете. Дали е добре да го накарате да го повтори пред всички или да го игнорирате? Тези поведения трябва да бъдат коментирани в по-късен момент.

Прочитане на примера и обсъждане в групата.

Едни от най-трудните за повлияване са учениците, които са мотивирани от потребността за власт и контрол. Игрите на власт са форма на опозиционно поведение. В тези ситуации учителят чувства безсилие. Ще има желание да наложи силата си и да подчини ученика. Ученици, които се чувстват безсилни за големите неща в живота си ще се стремят да контролират дребните неща. Учителят трябва да прецени колко власт ще даде на ученика ако само със слагането на шапката си, той е способен да доведе всички до крайно изнервяне. В случаи като този учителят трябва да използва властта си за да не се стигне до това. Той може да напомни за правилото.След това отговорността е на ученика. Ако избере да не се подчини ще понесе последица след часа.

Какво ще си помислят другите ученици? Ако проактивно учителят ги е научил, че ще използва „Планирано игнориране” (решение да не се обръща внимание на поведенията в момента, в който се случват) те ще знаят, че правилата не са се променили и нарушението ще бъде обсъждано с ученика по-късно. Те също ще са благодарни на учителя, че вниманието му е фокусирано върху това да върши своята работа – да ги учи.

Когато нещата си текат нормално и изведнъж се сблъскате със скала във вашия поток, задайте си следните въпроси:

1. Каква беше моята първоначална цел?

2. Каква мотивация може да има ученика за това поведение?

3. Ще свършат ли работа традиционните интервенции (напомняне, последица, отстраняване) в този случай или ще влошат ситуацията?

4. Какво мога да направя да приспособя поведението си веднага и да изпълня първоначалната си цел (да предложа помощ, планирано игнориране, включване на ученика)?