1.3.4. „Комитет за държавна сигурност“ (КДС) - 1963 г., обединен през 1968 г. с МВР Държавна сигурност (ДС) е българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване, активна в периода 1925 – 1990 г. Тя е основната репресивна структура, на която се крепи тоталитарният режим на Българската комунистическа партия от края на 40-те години. По своите функции, организация и начин на работа Държавна сигурност следва отблизо модела на съветските служби за сигурност. Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна сигурност“ при полицията, а след преминаването на властта в ръцете на ОФ през 1944 г. службата преминава към новосъздадената милиция (ДНМ) и търпи редица преобразувания. Тогава Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика, превръщат ДС в репресивния орган на управлението в България през този период. През 1990 г., непосредствено след промените от 10 ноември 1989 г., ДС бива преструктурирана и разделена в няколко служби, повечето от които впоследствие формират ДАНС.
На 29 януари 1990г. Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка с рег. № ІV-68, с която дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив“ в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС
1.3.5. "Управление „Военно контраразузнаване“" (ВКР) Управление „Военно контраразузнаване“ (ВКР) е бивше българско управление, съществувало от 1990 до януари 2000 г. До 1990 г. военното контраразузнаване е част от Държавна сигурност под името трето управление (от 1963). Не трябва да се бърка с контраразузнавателната агенция Национална служба за защита на конституцията, което е наследник на Второ главно управление на Държавна сигурност. До 1998 г. е на подчинение на Генералния щаб на българската армия, а след това преминава на лично подчинение на министъра на отбраната. От 1992 до 1993 г. е част от Управление „Разузнаване и сигурност“. През 2000 г. военно контраразузнаване е обединено с военната полиция в Национална служба „Сигурност – ВП и ВКР“. Това положение се променя през 2008 г., когато отново са разделени. През 2008 г. военното контраразузнаване става част от Държавна агенция „Национална сигурност“
