Таблица 3. Географско разположение на Испанския износ, избрани местонахождения, %

Възможно решение би било значително увеличение на експорта. Във връзка с това е важно да се наблюдава продуктовия и географски състав на износа. Най-изнасяният продукт на страната са автомобилите (обикновено около 20% от целия износ), препарати, лекарства, храни, текстил и облекло.Технологичното съдържание на испанския експорт е слабо в сравнение с международното (делът на производство на високо тенологични продукти за 2008 бе 5%, докато в Италия е 7%, а във Франция цели 20%). По-голямата част от износа е даден на международни компании, основно в автомобилния, химическия, стоманения и фармацевтичен сектори. Продуктовата структура е податлива на международни конюнктурни промени, това може да бъде видяно в последната криза – износа спадна между 2008 и 2009 и се възстановява в последствие. Въпреки това Испания не загуби пазарен дял на световните пазари през последните пет години, въпреки високата си цена за единица труд и загубата на ценова конкурентоспособност.

По-голямата част от износа на Испания е насочен към ЕС, основните страни на взаимодействие са Франция, Германия, Италия и Португалия (виж Таблица 3). Делът на извъневропейските дестинации е относително малък (беше 32,35 през 2010) но нараства през последните години (бе 26,6% през 2000 г.). от таблицата може да се види, че има области, където износа нараства много по-бързо през последното десетилетие, от колкото нараства средното ниво на износ за Испания. Това са всички извън европейски райони: тенденцията е най-забележителна за случаи като Китай, Русия и Алжир. Изглежда даже, че има по-големи възможности за испанските износители в пазарите извън ЕС.

Интернационализацията на традиционно малките и средни предприятия в страната нараства през последните двадесет години, но все още много може да се направи. По-големите испански компании се превърнаха в успешни международни компании, но имиджа на испанските търговски марки може все още да се подобрява. Измежду световните топ марки само една испанска компания може да бъде открита (Zara ), но само поради факта, че името звучи италианско, то не е ясно свързано с Испания в публичното пространство. Много испански компании не използват испански имена и затова техният успех не е свързан със страната. За сметка на това, поради големите компании, Испания успя да си запази пазарния си дял в световен мащаб. Значителен брой от тях станаха конкурентоспособни и те може да бъдат една важна основа за бъдещия икономически подем на страната.

Друг важен фактор може да бъде добре развитата инфраструктура. Испания е на първо място в Европа по отношение на гъстота на пътната мрежа и за 2010 страната вече е пред Франция и Япония по отношение на високоскоростни влакови отсечки. Значителното модернизиране на летищата и пристанищата бяха осъществени през последното десетилетие. Състоянието на инфраструктурата заедно с изобилните природни ресурси могат да бъдат използвани за развитието и качественото подобрение на туризма и услугите.

Перспективите за растеж в краткосрочен план са нищожни. В този аспект, Испания е сходна на онези страни, които поради дълговата криза поискаха спасителен план от ЕС и МВФ. Таблица 4 показва макроикономическите показатели на южната периферна дъга на ЕС. Вижда се, че Испания има най-малкият държавен дълг към БВП и най-големия процент безработица.

Въпреки, че стагнацията в страната е сходна с тази на останалите държави, икономическата ситуация е разливна във всеки случай. Всяка икономика има своята предкризисна история и различни структурни проблеми.

Глобалната икономическа криза е била, без съмнение, най-важното международно събитие за последните три години и ще продължи дълбоко да оформя бъдещето на Италия и Испания. Всяка една от тях бе засегната по различен начин и бори кризата с политики, които варират според националните обстоятелства. Въздействието на кризата върху тях се състоя в две фази. Първата - застраши стабилността на банковите системи. В тази фаза въздействието и реакциите на двете правителства зависи от структурата и размера на националните и международни банки, които подслоняват. В повечето случаи правителствата подпомогнаха банките, гарантирайки им ликвидност. Въпреки това, за някои банки размера на финансова криза беше толкова голям, че се наложи по-детайлна интервенция от страна на правителствата. Банковите системи отговориха на кризата със стандартни решения, основно кредитни рестрикции и увеличаване на ликвидността, основно от страна на националните банки и правителствата.

Правителствата и на двете държави имаха нужда от средства, за да подпомогнат банките и да компенсират спада в събирането на данъци, следствие на икономическата криза – което отпуши втората фаза на кризата. В интерес на истината, банкрутите, орязването на банковите кредити, големите загуби на финансовите пазари, нарастващите бюджетни дефицити, които подкопават средствата от капиталовите пазари, и други последствия на финансовата криза, които драстично намалиха икономическата активност, доведоха компании до затваряне и загуба на работни позиции.

Въпреки механизмите на финансовата криза и фактът, че първоначалия удър наподобява този от 1930 година, има поне две специфични характеристики на настоящата криза, което засили влиянието на кризата над Испания и Италия. Първо, през 1930 година основните жертви на кризата са банките и фирмите. Второ, правителствата не се намесват в икономиката през ранните фази на икономическо свиване. В контраст с това, в последната финансова криза правителствата веднага подпомагат банките за да спрат свиването на цялата икономика. Въпреки това тази политика премести рисковете, асоциирани с банкрут, от банките върху правителствата. Това е една от основните характеристики на глобалната криза.

Ако трябва да ги разгледаме по отделно, в Италия глобалната криза засегна една система, която се е разпадала от двадесет години, раздирана от политическа нестабилност и икономически спад. Така че тя само влоши условията в страна, която вече бе в криза. Обстоятелствата, отговорни за икономическия спад на страната и избягването на структурната реформа също са предотвратени опити да се ползва кризата като стимул за спасяване на страната и реформиране на системата. Тези обстояелства са дългосрочните ефекти от свиването през първите години на деведесетте; на разпространената корупция (която блокира прилагането на мериократичен критерии и добавя към бизнеса допълнителни разходи); липсата на нови проекти за икономически прираст и най-вече, липсата на управленска класа в състояние да оглави истински реформи.

Берлускони е част от проблема, но не целия проблем. Неговото управленство е почти изтощено, а проблемите със съда, го направиха проблемен за собствената му партия. Амбицията му да създаде силна и единна партия, както са били хрисияндемократите преди, се стопи и резултира в продължителния спад на Италия, вместо в новото италианско чудо, което той обеща с политическата си кариера. Освен това електоралната коалиция му даде победи през 1994, 2001 и 2008 година. Това бе базирано на двойни алианси с Лигата на север и AN на юг. Непримиримите различия в интересите на електоралната база на двата алианса направиха труден баланса на тяхното въздействие, но даде на Берлускони основна роля в коалицията. Разтящото влияние на Лигата в управлението подкопа южно базираните парии и катори, като парията на Фини, Movimento per le Autonomie е малка, но влиятелна партия в Сицилия. За жалост опозиционните партии изглежда нямат възможност да предложат потенциална алтернатива на управляващ от висок калибър или нов проект за Италия. Конфликти в самите големи опозиционни партии и спада на подкрепата от страна на гласоподавателите, големите различия между левите и десните партии; липсата на иновативни политически и икономически иде; всичко това прави Опозицията слаба, сериозно подкопаващи възможността да се съревновават с Берлускони. Настоящото правителство може да падне в следствие на вътрешно свиване, но изглежда малко вероятно да бъде заменено с някаква алтернатива.

В заключение, изглежда, че глобалната акриза е почти сигурно изпусната възможност за Италия да преобърне икономическия си и политически спад.

От друга страна, дългият период на растеж и създаване на работни места в Испания, преди кризата, бе основан на строителния сектор. Това, заедно с евтините банкови кредити създаде работни места за милиони имигранти, пристигащи в страната. Кризата доведе Испания до дълбока рецесия през 2008-.ма година. Изключително високата безработица и задлъжнялостта накара законодателите да предприемат мерки на строги икономии и осъзнаха необходимостта от дълбоки реформи. Най-големите транформации започнаха при спестовните банки и пазара на труда. Трудът заключава, че тези реформи трябва да продължат, докато е необходимо да се намери нов модел за дългосрочен растеж. Дотации като изрядна инфраструктура и проспериращи компании, по-голяма износна дейност, международно присъствие и иновации могат да дадат основите на такъв постоянен растеж.

Испания, както бе и при Италия, е покосена сериозно от международната финансова и икономическа криза. Периода 2008-2011 се характеризира с рецесия, висока безработица и стагнация. Междувременно държавниата дългова криза на други периферни страни от Еврозоната се задълбочава. Като последствие доверието на международните инвеститори на финансовите пазари към испанската икономика се отрази негативно на страната. От една страна испанското правителство бе държано под напрежение да наложи мерки, с които да възвърне доверието на инвеститорите. От друга страна то трябваше да отговори на вътрешното напрежение срещу реформите. Ситуацията бе сложна и не обещаваше бърз изход от кризата.

Заключение:

От САЩ кризата се пренесе в Европа. Тя започна след като британски, белгийски, канадски и немски банки изпитаха финан­сови затруднения и остра липса на ликвидни средства. Кризата се почувства навсякъде в страните от ЕС през есента на 2008 г. Най- засегнатите сектори са строителството, автомобилната индустрия и транспорт. Производството на автомобили е един от индустри­алните браншове за държави като Франция и Германия. Германс­кото правителство се опита чрез субсидии при покупката на ав­томобили да се справи с проблема на все по-намаляващото тър­сене.

Кризата задълбочи структурните дисбаланси, защото засяга по различен начин отделните групи на пазара на труда, при който най-уязвими са младежите, възрастните хора и нискоквалифици­раните работници (впрочем, това е световна картина). По-добро е положението във феминизираните професии (медицински сестри, учителки). Нещо повече, те не достигат на пазара на труда и се търси попълнение от държавите по на изток. Картината за зае­тостта не е обнадеждаваща, тъй като тя в нито една от страните от ЕС не се забелязва знак за обръщане на тенденцията; показате­лите за безработица продължават да се влошават, независимо че правителствата прилагат нетрадиционни и по-гъвкави форми в търсене на промяната. Една от тях е налагане на философията, че за работодателите е по-изгодно запазване на работниците и слу­жителите, защото когато премине кризата, ще бъдат необходими повече средства за нови назначения и обучения. За всяка държава тази философия може да намери конкретна работна програма.

Като основен извод за двете разглеждани държави Испания и Италия, можем да кажем, че те изживяха голям период на просперитет преди финансовата криза. Растежа и създаването на работни места, обаче, се основаваха на такива фактори, които не бяха доказани като стабилни. Двигателят на бума бе строителния сектор, който създаде работни места също и за милиони имигранти, пристигащи от други страни. Това бе подпомогнато от евтини кредити, основно от спестовните банки. Кризата сложи край на подема през 2008 година, когато двете икономики потънаха в дълбока рецесия. Последствията от кризата, най напред, е високата безработица и задлъжнялостта, което накара законодателите да осъзнаят необходимостта от дълбоки реформи. Най-големия трансформационен процес започва сред спестовните банки и пазара на труда. В последния реформите се опитват да намалят дуализма, което означава големия брой временни работници в сравнение с тези на постоянен договор. Поради липсата на гъвкавост на заплатите поради колективното договаряне, компаниите срещат трудности при освобождаването на временните работници. Тези реформи трябва да продължат докато нов модел на дългосрочен прираст не бъде открит. И двете страни имат добри таланти, превъзходна инфраструктура и успешни компании. По-голяма износна дейност, международно присъствие и иновации могат да бъдат основата на такъв траен подем.

В краткосрочен план изключително високия процент безработица е най-големия проблем. Голямата роля на строителния сектор като отварящ позиции и сектора на недвижимите имоти замряха и не могат скоро да бъдат заменени. Броят млади хора без работа е огромен. Има знаци, че много безработни млади хора се обезкуражават и напускат пазара на труда. И така следващите години може да се предскаже, че безработицата ще бъде най-големия проблем за испанската и италианската икономика.

Фактът, че Испания и Италия имат огромен проблем с липсата на ликвидност не означава, че еврото е в беда. Много правителства не могат да платят на своите чиновници заради недостиг на пари. Всъщност тези големи разлики в достъпността на кредитите вътре в eврозоната е в полза на немските банки и прави немските ДЦК много сигурни. Фактът, че има голяма криза с огромна безработица в периферните страни не означава, че еврото е в криза. То ще бъде в криза само ако тези периферни страни, включително Испания и Италия, напуснат еврозоната. Това ще означава колапсът на немските банки и Европейската финансова система.

Използвана литература:

Ангeлoв, И, Свeтoвната иkoнoмичeсkа kpиза и Бългаpия. Сoфия, Аkадeмичнo издатeлствo „Пpoф. Маpин Дpинoв”, 2010 г.

Атали, Ж., Kpизата, а слeд тoва? Сoфия, издатeлствo „Pива”, 2009 г.

Галиц, Л. „Финансов инженеринг”, изд. Делфин прес, 2008 Йoхан Нopбepг. Финансoвият kpах. (Kаk амepиkансkата мания за сoбствeн дoм и лeсни паpи дoвeдe дo иkoнoмичeсkа kpиза). Сoфия, изд. Kъща „МаK”, 2010 г.

Неновски, Н., „Бележки за кризата”, 25.09.2010

Норт, М. „Парите и тяхната история”, изд. Лик

Пилбийм, К. „Международни финанси”, изд. FTP, 2009

Радков, Р., В. Адамон, А. Захариев, Валути и валутни системи”, Изд.”Абагар”, 2005 г.

Стоименов, М., П. Даскалов, С. Масларов, „Международни валутни отношения”, 2006

Тончев Т., Доларът и международната валутна система”, изд. Лик, 2001 г.

Bande et al., 2008, Mora-Sanguinetti and Wolfl, 2011

Bellamy Foster, J., F. Magdoff, “The Great Financial Crisis – Causes and Consequences”, Monthly Review Press

Buckley, A., “The Essence of International Money”, Prentice Hall, 1990

Bull and Newell, 2006; Cotta and Verzichelli, 2007

Friedman, F., “What caused the Financial Crisis?”, University of Pennsylvania Press, 2011

Norberg, J., “Financial Fiasco or How America’s Inflation with Homeownership and Easy Money Created the Economic Crisis”, Cato Institute

Jaumotte, 2011, EEAG, 2011, Mora-Sanguinetti and Wolfl, 2011, Conde Ruiz et al, 2011

Shiller, R.J., “How Today’s Global Crisis Happened and what to do about it”, Princeton University Press

Sowell, T., “The Housing Boom”, Perseus Books Group

Koй e винoвeн за kpизата? Oтгoвopът на австpийсkата шkoла. (Сбopниk статии – съставитeли Гeopги Ангeлoв и Валepи Димитpoв). Сoфия, издатeлствo „Сиeла”, 2010 г.

www.bnb.bg

www.minfin.bg

www.forexnews.bg

www.trader.bg

www.reuters.com/article