Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката на инвестиционното намерение и бъдещи планирани ползватели на земи

Земята е собственост на инвеститора.

Инвестиционното предложение не влиза в противоречие с настоящото и бъдещото ползване на други земи в района.

3. 
   Политика на зониране или земеползване;
   

3. 
   Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници за минерални води, използвани за питейни и хигиенни нужди и др.; Национална екологична мрежа;
   

В близост до площадката няма санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточници за минерални води, използвани за питейни и хигиенни нужди и др.

Не са известни и паметници на културата и имота на инвеститора.

В непосредствена близост до площадката няма разположени защитени територии.

Територията предмет на ИП не засяга защитени зони Корине места, Рамсарски места, флористично важни места, орнитологични важни места.
ИП може да окаже въздействие върху най-близко разположените ЗЗ – „Варненско – Белославско езеро“ и “Батова” определена съгласно изискванията на чл.6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие.

Варненско-Белославското езеро обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. В миналото е било сладководен басейн с незначителна връзка с Белославското езеро на запад и със слаб отток към морето. През 1909 г. се прокопава първият канал между Варненското езеро и морето. До 1923 г. Белославското езеро е закрит сладководен лиман, в който се влива р. Провадийска. Днес развитието на няколко промишлени комплекса в района е наложило използването на двете езера за корабен транспорт, което довежда до прокопаването на два нови канала - един, свързващ Варненското езеро с Черно море, и втори, свързващ двете езера. В комплекса преобладават откритите водни площи. Широката връзка с Черно море е довела до повишаване солеността на водите в двете езера, с което екологичните условия се доближават до тези на морската акватория. В северната част на Варненското езеро (ЗМ “Казашко”) и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви с преобладаване на обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистния папур /Typha angustifolia/ и крайбрежния камъш /Shoenoplectus litoralis/. Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, обрасъл по бреговете със солянка /Salicornia sp./ и друга халофитна растителност.

• 
  На отделни малки участъци от територията на комплекса се осъществява земеделие (отглеждане на зърнени култури, зеленчуци и лозя) и животновъдство. Развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до загуба на местообитания и до обща и цялостна екологична промяна на влажната зона и днес продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. Те са основен източник на силно неорганично и органично замърсяване с всички последици от това, като основен замърсяващ фактор са химическите заводи, други промишлени предприятия и корабоплаването.
  

• 
  Бъдещите планове за развитие на промишлеността и инфраструктурата (особено разширяване на пристанищата, нови железопътни линии, пътища и подводни газопроводи), както и урбанизацията (разширяване на селищата и създаване на вилни зони) в района на комплекса застрашават съществуването на последните останали естествени местообитания.
  

• 
  Ловът, който често се осъществява с незаконни средства, в защитени територии и на защитени видове застрашава много от водолюбивите птици.
  

• 
  Естествени застрашаващи фактори за езерата е съществуването на слой от сероводород на дъното на езерата на дълбочина над 10 метра, който не позволява съществуването на живот, както и токсичното водорасло Primnesium parvum (не установявано след 1963) което може да доведе да масово измиране на рибата и безгръбначните животни. Еутрофикацията на езерния комплекс е значителна и може да се разглежда като отрицателно действащ фактор. Във пресноводните части на комплекса водната растителност е в напреднала фаза на сукцесия и се нуждае от подходящо управление за поддържане на биоразнообразието. Земеделските дейности осъществявани в околните на езерния комплекс земи допринасят за органичното замърсяване на езерото. Някои индустриални комплекси, разположени по горното течение на река Провадийска вероятно замърсяват самата река и езерния комплекс.
  

Зоната е обявена със Заповед на министъра на околната среда и водите, публикувана в ДВ 22/16 март 2012г. Забранителния режим на зоната е:

2. косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;

3. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

4. изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за вятърни генератори, използвани като собствени източници на електрическа енергия.

Защитената зона е обявена със ЗАПОВЕД № РД-129 от 10 февруари 2012 г., на министъра на околната среда и водите и на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 17 от Закона за биологичното разнообразие и т. 1 от Решение на Министерския съвет № 802 от 4.12.2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.).

Защитена зона “Батова”, с код BG0002082 е с обща площ 381 495,163 дка, от които 3,226кв. км морски пространства.

Минималната надморска височина в зоната е 0 м, максималната е 357 м, а средната е 226 м. Част от територията (32%) на зона попада в обхвата на област Добрич, 67 % от територията попада в обхвата на област Варна, а 1% от нея заема морска територия.

По вид собственост територията обхваща 39% държавна, 14% общинска и 47% частна собственост.

Защитената зона обхваща поречието на р. Батова и по-голяма част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските - широколистни гори (35%) от цер, благун, обикновен габър и обработваеми площи (44%). Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. В района около устието на р. Батова е разположен поддържан резерват “Балтата”, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни хигрофитни фомации.

Защитена зона “Батова” представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове птици, така и за водолюбиви птици, и птици използващи земеделските земи за хранене и почивка при миграция.

Голяма част от описаните местообитания в Стандартния формуляр за набиране на данни са запазени в района на ПП “Златни пясъци”, ПР „Балтата”, както и в горите по поречието на р. Батова.

Резерватът е разположен по най-долното течение на р. Батова, непосредствено до морето и КК Албена. Представлява най-северната европейска лонгозна (заливна) гора, в състава на която влизат дървесни видове като полски ясен, черна елша, полски бряст, полски клен, бяла топола, бяла върба и други влаголюбиви дървесни и храстови видове, съчетани с различни видове дървовидни лиани - обикновен повет, бръшлян, хмел, гърбач, скрипка, дива лоза, а също така и няколко вида тревисти лиани. Като цяло преобладават растителните съобщества с доминиране на полския ясен. Подлесът се характеризира с широко разпространение на обикновения и черния глог, къпината, шипката, широколистния чашкодрян, леската, и др.

От тревните видове са характерни блатното кокиче, перуниката, битимски синчец, няколко вида лютичета, очиболецът, водният морач, белият и черният оман, момковата сълза, острицата, мехунката, върбовката, медицинската ружа.

В района са установени над 260 вида висши растения, от които 28 вида са с природозащитен статус. Срещат се 6 вида лишеи и 13 вида гъби.

Фауната е представена от 337 вида от моделните групи безгръбначни, 16 вида риби, 15 вида земноводни и влечуги, 36 вида бозайници и над 180 вида птици, от които 95 вида са гнездящи. Особен интерес представляват ръждивата и бялата чапла, черният и белият щъркел, сивият жерав, кресливият орел, черният кълвач, славеят и др.

Следователно голяма част от описаните местообитания на видовете птици в Стандартния формуляр за набиране на данни за защитена зона “Батова” са запазени в района на природния парк, поддържания резерват, буферната му зона и в горите по поречието на р. Батова.

Предмет на опазване в защитена зона “Батова” са 60 вида птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС и 26 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

• 
  Територията е урбанизирана.
  
• 
  Не се предвижда изграждане на надземни електропреносни мрежи, които да увеличат риска от гибел за мигриращите видове, особено на белите щъркели.
  
• 
  Много от видовете птици предмет на опазване в зоната са характерни за откритите пространства и земеделските земи с полезащитни пояси и храсталаци.
  
• 
  Реализацията на ИП ще се осъществи в съответствие с целите на опазване на местообитанията и видовете в района.
  

Проведени са множество прединвестиционни проучвания на подходящи места за реализация на ИП, в резултат на което е избран този терен, защото:

- терена е собственост на инвеститора;

- природният и ресурсов потенциал на общината е подходящ и позволява реализацията на инвестиционното предложение;

- в региона има подходящи фирми, които могат да извършат съответните изкопни и строителни мероприятия;

- мястото е подходящо избрано от гледна точка на общото израстване на региона. Тук са събрани множество паркинги за продажба на МПС.

Нулевата алтернатива не е приемлива от икономически аспект – територията като местоположение и качества е по-подходяща за осъществяване на дейността.

1. 
   Въздействие върху:
   

Здравен риск от реализацията на инвестиционното предложение потенциално ще съществува само в периода на изграждането на обектите и ще касае само работещите. Очакват се следните временни и краткотрайни въздействия върху здравето на работещите:

- наднормен шум, вибрации, работа на открито с непостоянен микроклимат, замърсяване на въздуха с прахови частици и ауспусови газове от бензинови и дизелови двигатели;

- физическо натоварване и опасност от трудови злополуки, свързани с използването на тежки машини - бетоновози, булдозери, товарни коли, кранове за монтаж и др.;

- риск от падания, травми и злополуки при неспазване на Наредба № 2 на МТСП за безопасни и здравословни условия на труд при СМР от 1994 г.

Изброените неблагоприятни ефекти ще се отнасят до работещите в наетите от възложителя фирми, в т.ч. и изпълняващи специализирани строително-монтажни работи. Същите ще имат временен характер, като рискът се оценява като нисък до приемлив. Използването на лични предпазни средства (антифони, противопрахови маски, каски, работно облекло и обувки), изграждане на физиологични режими на труд и почивка, създаване и спазване на специфични правила за ръчна работа с тежести и товари, ще доведе до намаляване на риска.

За населението на гр. Варна, въздействията ще са без практически неблагоприятни здравни ефекти. По отношение на шума, като най-значим рисков фактор по време на изграждането на обекта и при най-неблагоприятни условия, нивата на този фактор ще са по-ниски от допустимите съгласно действащите хигиенни норми.
По време на експлоатацията на обекта населението няма да бъде експонирано на установения водещ по значимост фактор - шума.

Спазването на конструктивните и технологичните изисквания ще минимизира до приемливи нива травматичния риск.

За магазина и склада, ползвателите, е необходимо да се предвидят достатъчни и адекватни мерки за елиминиране на опасността от злоумишлени действия на външни лица.

Потенциален риск за здравето на работещите съществува. Ще им въздействат отделените вредни вещества във въздуха и шумовата експозиция и от работата на ДВГ на машините при транспортните, товаро-разтоварните дейности.

Най-съществено въздействие, през целия период на денонощието, но на значителни отстояния от обекта е шумът от движението на моторни превозни средства по съседната улица, която е на около 120м. Затова, с цел намаляване на този дискомфорт се предвижда изграждане на зелен пояс.

Няма да настъпят промени в шумовата характеристика за населението, тъй като отстоянието до жилищните сгради е около 130м от магазина. Не се очаква превишение на дневните и нощни норми за нива на звуково налягане в жилищната зона и причиняване на дискомфорт през нощта по време на съня.

Няма емисии на йонизиращи лъчи, източници на радиониклеиди и електромагнитни вълни.

Психо-емоционалният ефект от изпълнението на ИП върху населението от съседните населени пунктове се очаква да бъде основно позитивен.

Според данните за строителните решения може да се предположи, че при реализиране на проекта населението от най-близките обекти, подлежащи на здравна защита няма да бъде засегнато при нормална експлоатация. Потенциално засегнати ще се окажат работниците по изграждането и поддръжката, както и пребиваващите в тях при аварийни ситуации.

В заключение, въздействието върху здравето на хората от реализирането на инвестиционното предложение е следното:

• 
  Пряко като въздействие по време на строителството;
  
• 
  Краткотрайно и временно при строителството;
  
• 
  Без отрицателни въздействия върху здравния статус на населението;
  
• 
  Незначително по време на експлоатация.
  

За територията има одобрен ПУП. Инвестиционното предложение няма да доведе до нарушаване в баланса на земеделска производителност за района.

Реализацията на ИП няма да окаже значително въздействие върху земеползването на общината.
Атмосферен въздух

Разглежданият район е с умерено континентален климат, омекотен от близостта на водния басейн - Черно море, посредством връзката “море – езеро”.

Преобладават ветровете от северозападна четвърт. Ветровете със скорост между 2 и 5 m/s. обхващат около 80% от случаите. Характерни за района са умерените и силните ветрове- средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 m/s. Средногодишната честота на дните с по-силен вятър- над 5m/s, който предизвиква високо ниво на турболенция и ефективно разсейва замърсителите с 20.3 %. Случаите на тихо време са малко - под 25%, което е благоприятно за разсейване на замърсителите. Хактерно за района явление е наличието на бризови циркулации (около 90 дни годишно)- най-често през юли - август със скорост от 3 до 5 m/s.

Средната годишна температура е 12.1 С^о. Годишния ход на температурата има минимум през януари и максимум през юли. Най-ниска е средната температура на въздуха през януари +1.2 С, а най-високата е за юли +22.6. Средномногогодишното количество на валежите е около 500mm. Средногодишната стойност на относителната влажност на въздуха е 77 %, максималната стойност (82 %) е през зимата, а минималната (70 %)- през лятото. Средногодишния общ брой на дните с мъгла в района е сравнително голям - 35. Те оказват неблагоприятно влияние при разпространяването на замърсителите по въздуха, т.е. възпрепятстват ефективното разсейване.

От горе изложеното може да се направи общата оценка, че климатичните и метеорологичните условия в района и свързаната с тях динамика на атмосферата са много благоприятни за разсейване на атмосферните замърсители и за самопречистване на атмосферата.

В близост на разглежданата територия набирането на климатичните данни се извършва в станцията на летище Варна, което се намира на около 1 км от имотите и данните са представителни за разглежданата територия.

За разглеждания район е характерно следното годишно разпределение с преобладаваща неутралната устойчивост, след което – силна устойчивост на атмосферата.

Няма провеждани целенасочени измервания, свързани с определянето на качеството на атмосферния въздух в разглеждания имот. По принцип качеството на атмосферния въздух се определя от следните фактори:

• 
  Климатични и метеорологични условия
  
• 
  Наличие на организирани и неорганизирани емисионни източници на замърсители
  

В разглежданата територия няма промишлени предприятия. Това оказва положително влияние върху качеството на въздуха. Имотът е заобиколен от търговски и складови сгради. На около 20 м е парковия комплекс „Вл. Варненчик“.

В близост до територията на реализация вредните вещества във въздуха се отделят в резултат на движението на автомобилния транспорт.
Повърхностни и подземни води

Повърхностни води

Повърхностните води на сушата се отнасят към Черноморската водосборна област. В хидроложко отношение районът се отнася към подобласт с преобладаващо дъждовно подхранване и район с преобладаващо влияние на подпочвеното подхранване.

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата и другите овражни форми при проливни валежи. Повърхностният отток се отвежда към морето или се изпарява. Районът е беден на повърхностни водни ресурси на сушата – няма реки и езера (най-близкото езеро е “Варнеско – Белославско езеро”. Повърхностните води по принцип не са замърсени от производствени дейности.

В района повърхностните води се формират само от валежите.

Районът се отличава с недостатъчни по количество валежи, по-слаби от средните за страната, разпределени сравнително равномерно през годината. През лятото и есента падат около 52 % от годишните валежи, а през зимата и пролетта - около 48%. Дните за снежна покривка са около 15дни - задържане на снега, благодарение на по-високите температури през зимата в следствие на близостта до морето.
Подземни води

Характерно за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти.

В разглеждания район са отделени следните водоносни хоризонти: малм-валанжински; долно-средно еоценски; сарматски.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води /изключение прави малм-валанжинският хоризонт с Т⁰С=30-45⁰С/. Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжинския – напорни.

Районът на плана съгласно физико-географското райониране попада в Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина. Тя е с нисък пластово-денудационен и акумулационен релеф, малкоамплитудни денивелации на денудационните фации и значително потъване на акумулационните фации на заравнените повърхнини. От гледна точка на подземните води обектът попада в Мизийския хидрогеоложки район, подобласт Варненска депресия - Източна Добруджа и Варненско плато.

В разглеждания район въз основа на установения по архивни данни геолого-литоложки строеж, геоморфоложки и тектонски характеристики, са отделени следните водоносни хоризонти:

- малм-валанжински;

- долно-средно еоценски;

- сарматски;

- кватернерен.

Разглежданият район е сравнително беден на повърхностни водни ресурси;. В близко бъдеще няма опасност от изтощаване на водите от подземните водоносни хоризонти (особено от малм-валанжския), а подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхностно замърсяване и по принцип вече са замърсени в определена степен.