Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ – находище Китница“
Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи-флора и растителност, фауна
Изтегляне 2.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.12. Въздействие върху защитени територии на единични и групови паметници на културата
- 1.13. Очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси
- 1.14. Очаквано въздействие от различните видове отпадъци и техните местонахождения
1.11. Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи-флора и растителност, фауна
Състояние Територията на обекта на информационното предложение се отнася към Кърджалийски геоботаничен район на Източнородопски геоботанически окръг в Македоно-Тракийската провинция на Европейската шириколистна горска област. В Кърджалийски геоботанически район в естествената растителност преобладават ксеромезофитни горски формации с преобладаване на горун и габър и мезофитни гори с преобладаване на мизийски бук. Производната растителност е представена предимно от ксерофитни тревни и храстови съобщества. На големи площи са създадени иглолистни горски култури и култури от акация, бреза и др. Земеделските земи са формирани на местообитания, които в миналото са били чисти и смесени гори с преобладаване на горун, благун и др. В участък „Чернигово“, в имотите с начин на трайно ползване „пасище, мера, с категория на земята IX“ са формирани производни растителни съобщаства с участието на Cynodon dactylon (троскот), Cynosurus echinatus, Achilea millefolium (бял равнец) и др. видове от разнотревието. В отделни микрогрупировки участва и обикнавена хвойна (Juniperus communis ). В горска култура с преобладаване на бял бор и единично участие на бяла бреза, в приземните етажи доминират Carpinus betulus (обикновен габър), Quercus dalechampii (обикновен горун), Juniperus communis (синя хвойна), Rosa canina (шипка), Rubus caesius (къпина), Dactylis glomerata (сборна главица), Poa nemoralis (горска ливадина),Brachypodium sylvaticum (горски късокрак), Veronica chamaedrys (дъболистно великденче), Silene italica (италянско плюскавиче), Potentilla micrantha (ягодовиден очиболец) и др. Анализът на флористичния състав на съвременните съобщества, показва наличие на видове, които са свързани със смесени дъбови гори, което показва, че предходните местообитания са свързани с шириколистни гори. В имотите в участък „Чернигово“, които по начин на трайно ползване са „естествена ливада, с категория на земята IX“ са формирани ксеромесофитни съобщества, в които участват видове от клас Festuco-Brometea (съобщества в планински суходолинни ливади). При протеклите сукцесионни изменения са формирани сериални съобщества, в които преобладават ксеромезофитни видове. В имотите на участък „Чернигово“, които са с начин на трайно ползване „пасище, мера, с категория на земята IX“ са формирани сериални съобщества с преобладаване на Cynodom dactylon (троскот), Poa bulbosa (луковична ливадина), Chrysopogom gryllus (черна садина), Fastuca valesiaca (валезийска власатка) и др.
Фиг.IV.1.11.1 – Снимки на терена на находище „Китница“ - участък „Чернигово“ преди реализацията на инвестиционното предложение В имотите на участък „Чернигово“, които са с начин на трайно ползване „нива, с категория на земята IX“ са формирани производни и рудерални съобщества, които си отнасят към клас Stellarietea mediae (Съобщества от едногодишни и плевели в окопни и сляти ккултури и на деградирани терени). В имотите на насипището за минни отпадъци с начин на трайно ползване „естествена ливада, с категория на земята IX“ са формирани ксеромезофитни съобщества, в които участват видове клас Festuco-Brometea (съобщества в планински суходолинни ливади).
Фиг.IV.1.11.2 – Снимки на терена на находище „Китница“ - участък „Мировец“ преди реализацията на инвестиционното предложение В имотите в участък „Мировец“, които по начин на трайно ползване са „естествена ливада с категория на земята VIII“ са формирани мезофитни и ксеромесофитни съобщества, в които участват видове от класовете Molinio-Arrhenatheretea (умерено влажни ливади и пасища) и Festuco-Brometea (съобщества в планински суходолинни ливади). При протеклите сукцесионни изменения са формирани сериални съобщества, в които преобладават ксеромезофитни видове. В имотите с начин на трайно ползване „пасище, мера с категория на земята VIII“ са формирани сериални съобщества с преобладаване на Cynodom dactylon (троскот), Poa bulbosa (луковична ливадина), Chrysopogom gryllus (черна садина), Fastuca valesiaca (валезийска власатка) и др. В имотите с начин на трайно ползване „нива с категория на земята VIII“ са формирани производни плевелни и рудерални съобщества, които си отнасят към клас Stellarietea mediae (Съобщества от едногодишни и плевели в окопни и сляти култури и на деградирани терени). Прогноза При реализирането на ИП в селскостопанските земи се прогнозира да бъдат унищожени части от популации на широко разпространени растителни видове и части от групировки на производни и вторични растителни съобщества. В земите от горския фонд се прогнозира да бъдат унищожени части от популации на широко разпространени растителни видове и части от горски култури. В растителните съобщества в прилежащите на площадките на ИП територии участвуват и популации на лечебни растения. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за лечебните растения при промяна на предназначението на земеделските земи трябва да се анализира въздействието на инвестиционното предложение върху състоянието и развитието на лечебните растения. Тъй като популациите на леичебните растения са с малка численост, при реализация на инвестиционното предложение не се очаква значително негативно въздействие върху ресурсите от лечебни растения в района. Цялостният анализ на флористичния състав на растителността показва, че в района на инвестиционното предложение и в прилежащите територии не са установени находища на редки и защитени растителни видове и растителни съобщества.
1. Растителността на територията на инвестиционното предложение в селскостопанските земи се оценява като производна и вторична. Тя е формирана при протичащи вторични сукцесии при пряко или косвено антропогенно въздействие на преобразувани природни местообитания. 2. На площадката на инвестиционното предложение и в прилежащите до него територии не са установени находища на растителни видове, растителни съобщества и природни местообитания с природозащитен статус.
Състояние Източните Родопи се характеризират с разнообразен релеф и климатични условия, които са част от природните предпоставки за наличие на богатото разнообразие на видове. Пресичат се две зоогеографски зони – северна и средиземноморска. Източно-родопския подрайон се характеризира с висок процент на средиземноморски, субсредземноморски, азиатски и средноазиатски фаунистични елементи, и занижен процент на Европейски и Евросибирски елементи. Друг важен факт, който се е отразил върху сформирането на съвременната фауна, е близостта на района с река Арда, част от Егейския водосбор на Медитеранската област. Долината на р. Арда е био-коридор и своеобразен рефугиум, по които навлизат топлолюбиви фаунистични елементи. Релефът на района също е от значение при сформирането на съвременния облик на фауната. Силната разчлененост на заоблените хълмове, които нямат ясно изразен планински облик са с ниска надморска височина и денивелацията на терена заедно с топлите въздушни течения от Средиземноморието, са повлияли върху климата и респективно върху фауната. Близостта на района с Източна Тракия, респ. с Предна Азия, обяснява засиленото присъствие на азиатски фаунистични елементи. Екстензивните форми на стопанисване на горите и земите в района, липсата на големи предприятия и промишленост, съчетани с хилядолетните традиции в ползването на местните природни ресурси допринасят за сравнително добре запазените съобщества и популации на множество видове които са от европейско и световно значение. На територията на община Ардино няма направена точна инвентаризация на видовото многообразие, но съществуват косвени данни за находища и изследвания на отделни животински видове. Голямо е разнообразието от безгръбначни животни. Някои групи са много добре проучени като сладководните гастроподи: Physa acuta, Planorbarius corneus, Radix auricularia, Planorbis planorbis, Gyraulus albus, Lymnaea stagnalis, Planorbarius corneus, Valvata piscinalis, които обитават по водната растителност на р. Върбица (Василева и др 2010. Проучване върху съобществата от сладководни гастроподи върху висши водни растения в някои водоеми на Южна България). В Източни Родопи от дневните и нощни люспестокрили насекоми – Lepidoptera са установени общо 1 168 вида пеперуди. Доказано е, че планината е хабитат за 5 от общо 7, защитени със Закона за биологичното разнообразие, вида безгръбначни животни. Находища на безгръбначни с консервационна стойност в Източни Родопи дават Бечев и Стоянова (2004) за водното конче - Lestes dryas, богомолката - Empusa fasciata, бръмбарът рогач - Lucanus cervus, буковият сечко - Morinus asper funereus; пеперудите черен аполон - Parnassius mnemosinae и Венерината седефка - Argynnis paphia (Научни трудове Пловдивски У-тет). В пещерата „Карангил” – с. Широко поле до гр. Кърджали са установени са 11 вида безръбначни животни, от които най-интересни са паякът Centromerus milleri и Meta burneti; Neticus cellulanus;, стоножката Rhodopiella beroni, Pseudoscorpiones: Chodopiella beroni и бръмбарите Bureschiana drenskii, Trechus quadristiatus, Laemostenus cimmerius и Laemostenus cimmerius и Atheta macroptera; ципокрилите Thiphleba antricola и пеперудата Monopis obviella Във водните басейни на Източни Родопи се срещат 26 вида риби, от тях 4 са балкански ендемични вида: Vimba melanops (маришки морунаш, караятак), Chondrostoma vardarense (скобар), Barbus cyclolepis (маришка мряна) и Sabanejewia balcanica (лингур, балкански щипок). Само в Източни Родопи във водите на Бяла река се среща родопския щипок (Cobitis rhodopensis). Най-голям е броят на видовете от сем. Шаранови – 13 вида, следвани от сем. Щипоци – 4 и сем. Костурови – с 2 вида. Останалите семейства са представени с по 1 вид. От видовете риби 11 са характерни за течащи и също 11 вида – за стоящи или бавно течащи. Във водите на р. Арда най-многобройните видове са Речен кафал (Leuciscus cephalus) и Маришка мряна (Barbus cyclolepis) и Уклей (Alburnus alburnus). В някои от малките изкуствени водоеми най- многобройна е Сребристата каракуда (Carassius gibelio). В българската част на Източни Родопи са установени 11 вида земноводни. Най-често те се срещат в дерета, близо до микроязовири, в или около широколистните гори, край до чешми и извори. От опашатите земноводни най-разпространени са Дъждовникът (Salamandra salamandra), Малкият гребенест тритон (Triturus vulgaris) и по-рядко Южният гребенест тритон (Triturus karelinii). Широко разпространени са Зелена крастава жаба (Bufo viridis или Pseudepidalea viridis), Кафява крастава жаба (Bufo bufo), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Голяма водна жаба (Rana ridibunda или Pelophylax ridibundus), Горската жаба (Rana dalmatina) Жабата дървесница (Hyla arborea).Срещат се още Сирийска чесновница (Pelobates syriacus) и Гръцката жаба (Rana graeca), която се среща само в южните части на Балканския полуостров. Срещат се редки и много редки видове. Районът на инвестиционното предложение като цяло не е с високо херпетологично разнообразие и видове с консервационен статус. От 26 вида влечуги, които се срещат в Източни Родопи четири вида са свързани с водата –два вида водни костенурки (Emys orbicularis, Mauremys rivulata) и два вида водни змии (Natrix natrix, Natrix tessellatа). Като горски видове могат да бъдат определени три вида – Смокът мишкар (Elaphe longisima), Медянката (Coronella austriaca) и Слепокът (Anguis fragillis).  
Ф  иг. IV.11.2.1. Карта „Екологична мрежа – Източни Родопи”
Местонахождение на концесията От представената карта се вижда, че района на концесията – находище „Китница” попада в район на смесени гори според Корине земно покритие и е на значително разстояние от „Сърцивинни зони”и „Ландшафтни коридори”, но в близост до „Линейни коридори”.
1 – северен регион; 2 – южен регион. Райони: І-Дунавски; ІІ-Старопланински; ІІІ – Рило-Родопски; ІV – Струмско-Местенски; V – Тракийски; VІ – Черноморски; VІІ – Странджански. В Източни Родопи е установена ниска численост на популациите на дребните бозайници /по Minkova, 2004: Small mammals (Insectivora end Rodentia) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria)/. Установени са 6 вида насекомоядни и 16 вида гризачи. Ниската плътност се обяснява с не съвсем благоприятните климатични условия и с факта, че за много от видовете тук минават границите на ареалите им. Бозайниците са вторият по брой на видовете клас – с 59 вида, които представляват 50,88% от всички видове бозайници у нас (114 вида). При бозайниците, както и при влечугите е налице и една група от видове, които водят наземно-подземен начин на живот, а два вида водят практически изцяло подземен – обикновената къртица (Talpa europaea) и белозъбото сляпо куче (Nannospalax leucodon). Най-многобройният разред са прилепите 19 и гризачите – 14 вида, следвани от хищниците – 11 и чифтокопитните – 5 вида, докато останалите 2 разреда са съответно с 6 вида насекомоядни и с 1 вид (разр. Зайцеподобни). От насекомоядните най-често бе регистрирана обикновената къртица (Talpa europaea). От гризачите, особено в открити територии, най-многобройна е обикновената полевка (Microtus arvalis), в горите – горските мишки (Sylvaemus sp.), катерицата (Sciurus vulgaris), а на места горският сънлкивец (Dryomys nitedula). За територията на Източни Родопи едрата дивечова фауна бележи постоянен растеж. На Таблица IV.11.2.1. са представени данни за състоянието й за период от 1997 до 2001 г. Таблица IV.11.2.1. Данни за числеността на дивеча според извършените таксации в Източни Родопи за периода 1997 до 2001 г
От представената таблица се вижда, че за целият период на таксационни преброявания най-многобройни от копитните са Сърните (Capreolus capreolus), следвани от Муфлоните (Ovis aries) и Дивите прасета (Sus scrofa). За района на концесията няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни, които да бъдат повлияни от инвестиционното предложение. Като линеен биокоридор играе роля поречието на р. Арда.
При строителството и експлоатацията на обекта въздействието върху животинския свят ще бъде от движението на хора и техника, шумово и прахово замърсяване. Взривните работи допълнително ще окажат отрицателно въздействие и прогонващ ефект върху видовете, което ще бъде целогодишно. Косвеното въздействие върху фауната е в промяна на съседни територии, загуба на трофични хабитати и местообитания за някои видове, главно птици и бозайници. Теренът ще бъде неизползваем през проектния срок за експлоатация и до поетапното му рекултивиране. Взривните работи чрез въздействието на шума имат отрицателно въздействие върху животинския свят. Въздействието върху местообитанията на видовете ще бъде значително, на ограничена територия, дълготрайно по продължителност и невъзстановимо след прекратяване дейността на кариерата. За безгръбначна фауна се очакват се промени в локалните фауни в района на съоръжението за съхранение на минни отпадъци. Най-силно повлияни ще са районите, където земната маса ще бъде отнета и складирана. За гръбначна фауна, при фаза експлоатация ще бъде засегнато местообитанието от горски тип в района на открития рудник. То ще бъде силно променено и ще се превърне в такова от скален тип, макар и с неголяма площ и няма да може да бъде използвано от гръбначната фауна.
1.12. Въздействие върху защитени територии на единични и групови паметници на културатаСъстояние В т. III.1 е дадена информация и схеми с местоположението на ИП. Вижда се, че територията, на която се предвижда да се реализира ИП не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и не попада в границите на защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. В рамките на процедурата по ОВОС, „Горубсо Кърджали“-АД е изпратил писмо до Министерство на културата – Национален Институт за недвижимо културно наследство. Получен е отговор (писмо с изх.№ 4888-185/06.01.2014 г.), даден в Приложение 2. НИНКН посочва, че е направена проверка в документалния архив на НИНКН и АИС „Археологическа карта на България“, които показват, че територията на проучвателна площ „Млечино“ – участък „Китница“, община Ардино, област Кърджали, в граници определени от посочените координати в Уведомлението за ИП до момента няма данни за наличието на археологически недвижими ценности. Прогноза Въз основа на състоянието на околната среда, както и факторите на въздействие върху нея не се очаква отрицателно влияние при строителството и експлоатацията на ИП върху защитени територии, както и върху единични и групови паметници на културата. Изводи
1.13. Очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процесиСтроителство На теренът на находище „Китница“ и в двата му участъка няма наличие на антропогенни вещества и процеси. Експлоатация Дизелово гориво, смазочни масла Машините и съоръженията, работещи на територията на двата участъка на находище „Китница“ с ГСМ следва да бъдат надлежно обслужвани. За работа на обслужващата техника ще се използват дизелово гориво и смазочни масла. Дизеловото гориво, трябва да съдържа минимално количество сяра, в съответствие с Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.69 от 23 Август 2005г., изм. ДВ. бр.78 от 30 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.40 от 16 Май 2006г., изм. ДВ. бр.76 от 21 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.36 от 10 Май 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 20 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 24 Октомври 2014г. Препоръчително е за смазване и поддръжка на мобилната инсталация и специализираната транспортна техника да се подберат такива моторни и смазочни масла, които не съдържат полихлорирани бифенили (ПХБ). За да се гарантира безопасна работа с тези вещества следва да се изиска от Доставчика „Информационен лист за безопасност”, в който са посочени препоръчителни условия за употреба на тези вещества. Характеристиката на основните опасни вещества и препарати, които се използват на този етап е дадена в Таблица IV1.13.1. Смазочни моторни и машинни масла ще се съхраняват в незначителни количества на територията на промишлената площадка.
Информационни листове за безопасност на опасните вещества и препарати са изработени в съответствие с Регламента за клсификация, етикетиране и пакетиране (CLP). Складирането им и безопасното съхранение е съобразено с нормативните изисквания за складиране на горива и смазочни масла. Препоръчва се, Възложителят в Договорите за доставка да въведе практиката „пълна” за „празна” опаковка, с което ще минимизира генерираните опасни отпадъци от опаковки. Взривни вещества Изборът на взривно вещество е обусловен от това, че взривните вещества от I и II-ро поколение са с много по – вредни влияния отколкото взривните вещества от III и IV-то поколение. В тази връзка са предвидени за употреба взривни вещества от последните две поколения, а именно: Динолит на базата на Амонит 6, Емулит 100 и Динамекс. Динолит® е регистрирана търговска марка на “Дино НитроМед” АД за промишлено взривно вещество. Предназначен е за взривни работи на открито и под земята в сухи забои, неопасни по газ и прах, при температура на околната среда от минус 30 °С до 50 °С. Съхранение и транспорт -“Динолит® е физически и химически стабилен. Той се съхранява в сухи и проветриви складови помещения, удовлетворяващи изискванията за правилно съхранение на взривни вещества. При съхранението му се препоръчва температурата в складовото помещение да не преминава често над 31 - 33 °С. “Динолит® следва да се транспортира в съответствие с изискванията на Правилника за безопасност на труда при взривните работи, Европейска спогодба за автомобилен превоз на опасни товари (ADR), Наредба № 40/14.01.2004 год. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и Правилника за неговото приложение. Изисквания за безопасност- Взривното вещество Динолит® е пожаро- и взриво-опасно. По степен на опасност при превозване и работа с него се отнася към втора група (съгласно чл. 17 от ПБТВР). Съгласно (ADR) се класифицира в клас 1, подклас 1.1D, номер по ООН 0082. № TSC 48.2; Символ за опасност - етикет бомба (Е);
Насипното емулсионно взривно вещество Емулит 100 се характеризира с отлична водоустойчивост, много добри газови показатели и химически състав, гарантирщи висока ефективност. Емулит 100 се доставя със специални зарядни машини. Двата основни невзривни компоннта - емулсионна матрица и газифициращ агент, се смесват по време на самото зареждане и след няколко минути сместа придобива качествата на взривно вещество. При тази схема на доставка и зареждане не се транспортират взривни вещества и не изисква съхранение на такива. Транспортните машини се характеризират с висока степен на безопасност, изключителна надежност и точност на производственото и контролно оборудване. Помпеното оборудване за продукта е с висока ефективност и контрол.
Не се предвижда остатъци от взривните вещества да се генерират като отпадъци, т.е. в договора следва да бъде записано, че Изпълнителят взривните работи (специализираната фирма) ще вземе обратно и е отговорен за отпадъците от неизползваните (негодни) взривни вещества. Закриване и рекултивация На този етап се очаква използването на дизелово гориво и смазочни масла. Важат перопръките за употербата им, посочена в етапа на експлоатация. Предвижда се след изземването на полезното изкопаемо и на двата участъка на находище „Китница“ да се осъществи техническа и биологична рекултивация. Биологичната рекултивация предвижда за наторяване на рекултивираните площи да се използват карбамид – СО (NH2)2 със съдържание на 46 % N и двоен суперфосфат със съдържание на Р2О5 – 36 %. Недостигът на азот в почвените субстрати ще бъде компенсиран чрез наторяване с физиологично неутрален универсален тор – карбамид. Предвид по-лекия механичен състав на насипваните почвени материали при карбамида загубите от изнасянето на азота са по-малки в сравнение с амониевата селитра. Недостигът на фосфор в почвените маси ще бъде компенсиран чрез внасяне на 27,8 kg/dka двоен суперфосфат. Внасянето му ще се извършва запасяващо, еднократно като основно торене (в посадните места и след подготовката на почвеното легло за засяване на тревните смески).;
В плана за закриване и рекултивация, следва да бъдат детайлно описани дейностите на този етап, включително количествата на необходимите торове и отговорните лица. Изводи
1.14. Очаквано въздействие от различните видове отпадъци и техните местонахожденияМинните отпадъци се формират при добива на полиметалната руда. В съответствие с Решение 2000/532/ЕО, както и на Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъци, отпадъкът от откривка е класифициран с код 010101 –отпадъци от разкриване и добив на метални полезни изкопаеми. Откривката от рудника ще се депонира временно на външно насипище, разположено непосредствено до участък «Чернигово», както е посочено в т. III.1. В Приложение 3 е даден План за управление на минните отпадъци, който е изготвен в съответствие с нормативните документи. Строителство Битовите отпадъци ще бъдат формирани в резултат на жизнената дейност на работниците на двата участъка на находище „Китница“. Числеността и спецификата на работния персонал в находище „Китница” е съобразена с вида на изпълняваната дейност, респективно длъжност, организацията на работата, броя на машините и начинът на осъществяването на отделните процеси (чрез възлагане или собствено изпълнение). Количеството на смесено събраните битови отпадъци (20 03 01) от работещите на кариерата на находище „Китница” се очаква да бъде около 2,6 t/у при норма на натрупване 0,2 кг/човек/ден. Събирането им ще се извършва с кофа „Мева” с обем 0,11 m³, поставена на производствената площадка. Тези отпадъци ще бъдат извозвани периодично, въз основа на договор с фирмата, извозваща битовите отпадъци в района. На този етап не се очаква генерирането на производствени и опасни отпадъци, защото обслужването на механизацията ще се извършва извън площадката на ИП. При изграждането и експлоатацията на отделните подобекти на промишлената площадка не се предвижда да бъдат формирани строителни отпадъци, тъй като ще се използват временни постройки (фургони). Към момента в границите на концесионната площ няма съществуващи постройки, които да бъдат източник на строителни отпадъци Експлоатация Отпадъци, управлявани по Закона за управление на отпадъците- Количествената оценка на твърдите отпадъци е дадена в т.II.11. на настоящата информация. Очакваните опасни отпадъци са 4 вида. Синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки (130206*) периодично следва да се събират разделно в подходящи опаковки. Отработените масла и смазки е препоръчително да се събират в опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества (150110*) и да се предават на фирмата-доставчик на маслата и смазките. Това обстоятелство следва да бъде включено в договора за доставка. Препоръчително е да се използва системата за замяна на „празна” за „пълна” опаковка. Абсорбенти, филтърни материали (включително маслени филтри, неупоменати другаде), кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества (150202*) следва да се събират разделно. Флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак (200121*) следва да се съхраняват временно в подходящи контейнери, и при наличие на сяра. Всички опасни отпадъци следва да се съхраняват на площадки за временно съхранение до предаването на фирма, притежаваща разрешително по чл. 35 на ЗУО. Неопасни отпадъци – хартията аот административна дейност (200101) следва да се предава за рециклиране на фирми с разрешително по чл. 35 на ЗУО. От жизнената дейност на персонала ще се генерират битови отпадъци. Събирането им ще се извършва в съдове за смесено събран битов отпадък, поставени на производствената площадка. Тези отпадъци ще бъдат извозвани периодично, въз основа на договор с фирмата, извозваща битовите отпадъци в района. Всички площадки за временно съхранение на отпадъците, следва да бъдат обозначени в съответствие с изискванията на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 1999 г., ДВ, бр.29/1999 г.) За минимизиране на отрицателното въздействие върху околната среда следва да се разработят процедури за недопускане разпиляването на отпадъците, формирани при експлоатацията на находището:
В съответствие с чл.8, ал. 2 на ЗУО (ДВ, бр.53 от 13.07.2012), притежателят на отпадъци е длъжен: -да изпълнява разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците; - да предприеме всички мерки за несмесване на: а) опасни отпадъци с други опасни отпадъци или с други отпадъци, вещества или материали; смесването включва и разреждането на опасни вещества; б) оползотворими отпадъци с неоползотворими отпадъци; -да организира безопасно съхраняване на отпадъците, за които не може да бъде осигурено третиране в съответствие с изискванията на ЗУО, на територията на Република България; -при наличие на опасни отпадъци да определи отговорно лице и да организира безопасното им управление; -да води отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; -в момента на поискването да осигури достъп на контролните органи до съоръженията, в които се образуват отпадъци, до съоръженията за съхраняване на отпадъците и до документацията по отпадъците; -да осигури инструктаж и периодично обучение на персонала, който работи с опасни отпадъци; -да предвиди и осъществи необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите, както и на инсталацията или съоръжението за третиране на отпадъци; -да предвиди необходимите финансови средства за изпълнение на плана за мониторинг; -да уведоми компетентните органи за предстоящи промени на суровините и технологичните процеси, които биха довели до изменение в количеството или вида на образуваните отпадъци и техните опасни свойства. Възложителят следва да разработи Работни листа за класификация на отпадъците, в съответствие с Наредба 2/2014 г. за класификация на отпадъците и да ги предаде за съгласуване в РИОСВ - Смолян. Организацията по събирането, съхранението на временни площадки за отпадъци и предаването им за транспортиране и последващо третиране е фирмено задължение и следва да бъде описано в специални инструкции за работа с отпадъци. Системата за мониторинг на отпадъците трябва да се разработи и в съответствие с изискванията на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците и Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (обн., ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г.). Фирмите, на които ще бъдат предавани опасни и неопасните отпадъци, отпадъците от опаковки и битовите отпадъци следва да имат Разрешително по чл. 35 на ЗУО и/или комплексно разрешително.
Минни отпадъци – след края на експлоатацията, откривката от външно насипище се връща на дъното на рудника, като се запълват хоризонтите под основното ниво на терена На етапа на закриване и рекултивация ще се формират 2 вида отпадъци- битови и опасни отпадъци – от опаковки на фосфорни и азотни торове. Битовите отпадъци ще се управляват, както се управляват в етапа на строителство. Отпадъците от опаковки следва да бъдат надлежно събирани и връщани на доставчика или предавани на фирма с разрешително по чл. 35 от ЗУО.
1.15. Очаквано въздействие от рискови енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организмиСтроителство а) Въздействие на шума и вибрациите върху населението В различните етапи на работния процес и различните работни места, източниците на шумово въздействие ще са различни.
б) Въздействие на шума и вибрациите върху работниците
Експлоатация а) Въздействие на шума и вибрациите върху населението Очаква се, при експлоатацията дневно да се добиват около 1150 тона руда. При преминаването им през тези места това увеличаване няма да доведе до изменение на шумовата и вибрационна среда. Превозването на така добитата руда няма да натовари пътния трафик с повече от 4 -6 курса на час (средно за експлоатцията на двата участъка на находище „Китница“), което няма до доведе до промяна в шумовата характеристика. Работните площадки ще бъдат точков източник на шум. По време на експлоатацията на площадката ще работят багер, булдозер, челен товарач. Ще работи и мобилна трошачка. На 1 m от кабините шумовото ниво варира: при багера от 80 до 98 dB/А; при булдозера – 97 - 107 dB/А; при челния товарач – 80 - 87 dB/А ; при тежкотоварните автомобил – 80.87 dB/А . Шумът от технологичните възли на трошачната машина надхвърлят 85 dB/А. Предполага се, че в по-голямата час на работния ден тази техника ще работи едновременно и при това положение генерирания на работната площадка щум може да варира от 85до 100 dB/А. При експлоатацията на находище «Китница» шумът на 50, 100, на 200 и на 500 метра се очаква да намалява респективно с 23 dB/А , 30 dB/А, 38 dB/А и 45 dB/А. Това означава: за обитателите на къщите, които са на разстояние 200 m ще е от 47 до 62 dB/А, и на разстояния 500 m ще е 40 -55 dB/А. Взривяванията ще се извършват 2 пъти седмично. Шумът при взривяванията е импулсен, краткотраен Той зависи от вида и количеството на взривното вещество и от брой на сондажите. От опит се знае, че на 650 m, максималните нива достигат до 80,4 dB/A, а еквивалентните до 53,8 dB/A. При експлоатацията на находище „Китница” максималните нива на шум от взривните дейности няма да надвишават хигиенните норми. б) Въздействие на шума и вибрациите върху работниците Цялата изкопна, пробивна и трошачна техника е източник на наднормени шумови нива. Еквивалентните шумовите нива в кабината на багера и тежкотоварните камиони се движи от 80 - до 95 - 100 dB/A, а на 10 m от тях е около 80 dB/A. Това означава, че на шум ще бъдат експонирани водачите на тази техника и общите работници. Предполага се, че водачите на машините в рудника, на трошачната машина, на тежко-товарните камиони ще бъдат експонирани на шум, който е около горните гранични стойности за експозиция (Lex, 8h=87dB/A). За тяхното уточняване след достигане на експлоатацията в пълния обем, при тази група работници е необходима точна оценка на експозицията и интензитета на шума Общите работници ще бъдат експонирани на по-ниски шумови нива. Това са нивата около горните гранични стойности на експозиция за предприемане на действия (Lex, 8h=85dB/A), при които е наложително носенето на антифони. При тези нива на шум има опасност от трайно увреждане на слуховия анализатор, развива се т.н. професионална твърдоухост. Освен това, много често се проявява и екстраауралния ефект на шумовото въздействие, изразяващ се в промени в централната и вегетативна нервна система, смущения в съня, повишаване на кръвното налягане. Комбинираният ефект на експозиция на наднормени шумови нива и вибрации води да развитие на вибрационна болест. Цялата изкопна, трошачна техника и тежко товарните самосвали са източник на вибрации. В зависимост от това какви машини се използват ( не само вида, но и степента на амортизацията им), нивото на общите и локални вибрации може да доближава или надвишава допустимите норми. Общите вибрации увреждат костно-ставния апарат, а чрез ефекта на резонанса могат да доведат до увреждания на паренхимните органи (черен дроб, бъбреци) и мозъка. Локалните вибрации увреждат сетивната система и малките кръвоносни съдове на крайниците. След достигане на експлоатацията в пълния обем, е необходима точна оценка на вибрационното въздействие и прилагане на съответните профилактични мерки. Наднормените нива на вибрациите довеждат до развитие на вибрационна болест.
Въздействието ще е аналогично на етапа на строителство. Не се очаква кумулативен ефект, защото едва след приключване на работа на участък „Чернигово“ ще започне експлоатацията на участък „Мировец“. Изводи
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
