Доклад на експертна група по проект „Monitoring municipal economic activities на Фондация аксес-софия 1 септември 31 октомври 2008 г
Изтегляне 350.9 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1) Общински фирми 1. 1. „Топлофикация София” АД
- „Софийски имоти”
| ДОКЛАД
на експертна група по проект „Monitoring municipal economic activities” на Фондация АКСЕС-София 1 септември - 31 октомври 2008 г. Този текст представя изложение на проблеми, свързани с икономическите дейности на столичната община. Това е вторият пореден доклад по проект „Monitoring municipal economic activities” (Наблюдение на общинските икономически дейности). Проектът цели да осигури по-голяма публичност на тези проблеми, доколкото те засягат големи групи от хора и често са източник на обществено напрежение. Проблематиката е непрекъснато във фокуса на вниманието на медиите, а различните аспекти на столичната икономика са източник на все по-критични оценки от експерти, потребители на услуги и медии. Новините от тези области често имат характер на публични скандали. Проектът е изграден върху предпоставката, че периодичната оценка на случващото се в областта на столичната икономика ще помогне за установяване на независим механизъм за оценка на решенията в общинската икономика; ще повиши „видимостта” на тези решения; ще ускори създаването на по-благоприятна среда за активно гражданско поведение на жителите на столицата. Текстът е изготвен в резултат на контент-анализ на съществуващата база-данни за работата на Столична община (заседания на Столичния общински съвет и на неговите комисии, достъпната документация за общинската икономика), на интервюта с общински съветници и неправителствени експерти, както и на медиен мониторинг. Обхватът на проблемите включва няколко основни тематични области: 1) Общински фирми; 2) Общинските концесии за водата и сметта; 3) Общинската собственост (имоти). Обект на оценка са публично-частно партньорство, управленските практики в столичната икономика, процесите на взимане на решения и проблемите във всяка от тези области. Наблюденията, отразени в този текст, се отнасят за периода 1 септември - 31 октомври 2008 г. Очевидно е, че мащабите на общинската икономика не позволяват изчерпателно представяне на проблемите във всички области. Представената в този текст проблематика е основана на подбор на значими събития през периода. Като резултат редица аспекти на столичната икономика остават незасегнати. 1) Общински фирми 1. 1. „Топлофикация София” АД е най-старата топлофикационна система в България. По мащабите на производство и периметъра на обслужване „Топлофикация София” АД е най-голямото дружество в страната и на Балканския полуостров.”1 Точно това дружество трябваше бързо да смени собственика си през наблюдавания период. Парадоксалното е, че спорът за собствеността се оказа състезание не кой да притежава дружеството, а кой да се отърве от него. И докато изпълнителният директор на „Топлофикация” Петко Милевски обясняваше, че дружеството няма да може да започне активния топлоснабдителен сезон, защото „Булгаргаз” подава едва 35% от необходимото гориво, пред очите на всички софиянци съсобствениците в „Топлофикация” демонстрираха „съвместно управление” на дружеството: нещо, което приличаше на детска игра или някакъв танц напред-назад, в който малцина разбраха какво става и защо... а хората два месеца не знаеха дали ще имат парно през зимата или не. През септември „Топлофикация-София” започна да ограничава подгряването на водата за блоковете, където повече от половината живеещи не плащат сметките си, след като "Булгаргаз" заплаши да спре подаването на природен газ към дружеството заради дълг от над 70 млн. лв. (Тук няма да коментираме как се е стигнало до ситуация, при която има сгради с неизплатени по 60-70 хиляди лева, които въпреки това продължават да ползват парно и топла вода, а само в район „София Изток” 1 165 сгради имат да плащат сметки за общо 63 773 609 лв.2) Както изглежда, съсобствениците (държавата и общината в съотношение 42:58) имат сходни идеи за бъдещето на дружеството – то трябва да бъде приватизирано. В началото на 2008 година Министерството на икономиката и енергетиката и Столична община се договориха за примерен график за изпълнение на процедурите по продажбата на дружеството. Според този график конкурсът трябваше да започне през месец декември 2008 година.3 Към момента нито е избран консултант, нито е стартирала процедурата по неговото избиране, което означава, че сроковете се отлагат поне с половин година, а като се имат предвид процедурите, самата приватизация се отлага поне за 2011 г.... Държавата и общината обаче вече явно нито искат, нито могат да работят съвместно в „Топлофикация”. И докато задлъжнялото към „Булгаргаз” дружество започна да спира топлата вода за задлъжнели блокове, държавата и общината изведнъж се вплетоха в борба кой да вземе дружеството, или по-точно, кой да не го вземе. Ако не ставаше въпрос за топлоподаване, хрониката щеше да изглежда много смешна отстрани. Сблъсъкът се очерта в началото на септември, когато кметът Борисов разказа за „един министър”4, който му предложил общината да изкупи държавния дял в дружеството. Но това всъщност било опит за измама от страна на държавата/правителството, защото министърът знаел за предстоящо увеличение на цените на горивото. (Логиката е, че общината трудно би могла да управлява самостоятелно едно дружество, на чийто вход и изход стои държавата - тя определя и цените на природния газ, и цените на топлоенергията.) Дни преди Борисов да обясни в какъв капан искат да го вкара „този министър на това пагубно за България правителство”, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров бе обявил (8 септември), че е постигната договорка с общината държавата да отстъпи част от своя дял и да остане с 25%, а Столична община да поеме дълга на дружеството към „Булгаргаз” в размер на 70 млн. лв.5 Междувременно в София започна да се очертава заплахата от зима без парно – заради дълга на „Топлофикация” (която не може да събира дълговете си, но може да прави дългове). Събирането на парите от длъжниците се оказа толкова ключов елемент, че спасителни идеи към дружеството заваляха от всички посоки. До края на септември се събра хубав букет от предложения. Депутатите от парламентарната комисия по енергетика достигнаха до идеята плащанията да станат общи за вързаните към една абонатна станция клиенти. Но... отговорността за събирането на сметките да поемат топлинните счетоводители. Шефовете на топлофикационните дружества поискаха да се върнат държавните дотации за парното, така че услугата да е по-поносима за гражданите.6 Лидерът на „Атака” Волен Сидеров предложи замразяване на цените на ток, парно и природен газ, докато трае финансовата криза. Групата на БСП в Столичния общински съвет предложи неплащането на сметки за изразходвана топлинна енергия да се криминализира (всъщност, старо предложение на Асоциацията на топлофикационните дружества...) На фона на всичко това малцина обърнаха внимание на думите на изпълнителния директор на „Топлофикация” Петко Милевски - че дори и клиентите им да погасяват на 100 процента сметките в срок, дружеството пак ще работи на загуба. Причината е, че цените са с 21 на сто по-ниски от себестойността, на която се произвежда топлоенергията...7 Управлението на такова дружество при подобни условия изобщо не е лесно, така че всички можеха да си обяснят защо на 25 септември ръководството на Столичната община и мнозинството от ГЕРБ в СОС декларираха готовността си да дадат на държавата целия си 58-процентов дял в „Топлофикация – София”. Столичният общински съвет упълномощи кмета да проведе преговори за прехвърляне на мажоритарния пакет от дружеството. „Най-добрият вариант е държавата да вземе парното,” както се изрази кметът. С нежелание, но с отговорност държавата прие дружеството. Както се изрази министър Петър Димитров, „държавата е готова изцяло да поеме отговорността за „Топлофикация - София”, ако Столична община се откаже от своя дял.”8 И тъкмо софиянци си помислиха, че разбират нещо, ... кметът и мнозинството на ГЕРБ в Столичния общински съвет (СОС) радикално промениха позицията си. На 6 октомври те решиха да изкупят държавния дял в дружеството. (Четири дена по-рано кметът бе заявил: „Искат умишлено да ни фалират и оставят без пари, като купим „Топлофикация“.9) Парите за тази саможертвена операция - 50 милиона лева – бяха намерени в общинския приватизационен фонд; пари, предвиждани за финансиране на проекти за разширение на метрото през следващата година. На 8 октомври - с признанието, че това е „лошо решение” и „капан”, Борисов внесе съответното решение в СОС и накара общинските си съветници от ГЕРБ да го подкрепят. Сякаш за да внесе допълнителен смут в представите ни за това кое е правилно и кое неправилно, кметът – вносител на предложението - приветства ДСБ и СДС за тяхната позиция „против” предложението му. Той се обърна към ДСБ и СДС и заяви, че „правилно” няма да подкрепят неговия доклад, но той лично нямал друг избор освен да го прокара.10 В сутрешния блок на бТВ (9 октомври) Борисов даже обяви, че „и ние [от ГЕРБ] бихме гласували против” (!?)... Обяснение за промяната на позицията нямаше. „Просто ни изнудиха и дадохме 55 милиона на „Булгаргаз” (бТВ, 9 октомври) е обяснение, което не обяснява нищо. С какво едно правителство (или някой друг) може да изнуди кмет на столицата да изхарчи 55 милиона пари на данъкоплатците? Какво се е случило за толкова кратък период от време, че да наложи преразглеждане на така добре мотивирана позиция? И то на Бойко Борисов – същият, който в средата на септември обяви, че „никой не може да накара общината да прехвърли пари от малкия си бюджет на едно дружество, потъващо вследствие на лоши договори”...11 Е, както се оказа обаче – може! Обясненията трудно излизат извън областта на политическия PR. Медиите ги потърсиха точно там – не само защото са близко до ума, но и защото никой не даде други обяснения... Ако в предизборната зима София остане на студено заради задълженията на „Топлофикация – София”, отговорността би понесла ГЕРБ. Временното спасяване на дружеството не изключва по-високи цени на парното, но пък общественият натиск и недоволство биха паднали върху енергийния регулатор, който определя цените. (Ползата от евентуална приватизация на дружеството е доста по-отдалечена във времето.) Този вариант предвижда поне да се знае кой е собственикът, защото сегашната ситуация дава възможност на управляващите небрежно да отхвърлят всяка отговорност. Или, както се изрази на 3 октомври вицепремиерът с ресор икономика Ивайло Калфин, „С “Топлофикация” аз не мога да се занимавам много, защото тя, както знаете добре, е общинска фирма и мажоритарният собственик Столична община трябва да предложи решение на проблема”...12 Този тип мотиви обясняват и една по-странна причина за решението, посочена от кмета Борисов – изкупуването на държавния дял в „Топлофикация” било не просто лошо, но и взето „под медиен натиск”13 (!). Едва ли би могло да се каже, че българските медии натискат общината да купи „Топлофикация”, още повече, че българските медии имат изострено ухо за позициите на самият кмет. Но и страшен медиен натиск да имаше – какво от това? Нима медиен натиск може да накара един законно избран кмет да изразходва 50 милиона лева общински пари? Не. Медиите обаче са наистина важни. Те щяха да припомнят „провала”, ако и когато столицата остане без парно. Обяснението за медийния натиск бе дадено в деня (8 октомври), в който СОС даде съгласие за изкупуване на част от държавния дял в „Топлофикация – София”. Това решение предвиждаше отделяне от общинския приватизационен фонд на 55 милиона лева за вдигане на капитала на дружеството. Подобно решение би довело до увеличаване на общинския дял на 78% срещу 22% за правителството - и до изплащане на краткосрочните задължения към „Булгаргаз”. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, основен застъпник на идеята общината да поеме отговорност за дружеството, изрази задоволство от развръзката...14 Развръзката обаче дойде по-късно. И въобще не бе това, което софиянци си мислеха, че най-после са разбрали. На 28 октомври представителите на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в акционерното събрание гласуваха против увеличаването на капитала на дружеството с 55 милиона лева в полза на общината.15 На практика, министерството не позволи на Столична община да придобие пълния контрол върху дружеството, макар че самият министър призоваваше общината да го направи16. Кметът Борисов, който първоначално не искаше да предприеме този ход, а после бе „изнуден” да се съгласи, логично реагира не в тона на междупартньорско разбирателство: „Негодници, лъжци, измамници. Единственият шанс да се оправим, е да ги ометем [управляващите] и ние ще ги ометем”17. Доколкото настоящият проект цели да повиши „видимостта” на решенията, взимани в областта на общинската икономика, трябва да посочим пълната „невидимост” на описаните събития около „Топлофикация” – преговорите не само се водят на тъмно, но дори резултатите от тези преговори се оказват неистински, а всяко решение се оказва предпоследно. Онова, което е „видимо”, е окаяното състояние на „Топлофикация-София”. Наистина, в средата на октомври пред инженерната комисия в Столичния общински съвет бе представен отчет за работата на дружеството, според който има увеличение на събираемостта (56% от софиянци са си платили сметките на фона на 50% през същия месец на миналата година). Това със сигурност е реакция на двумесечните публични заплахи от страна на "Топлофикация – София", че ще започне масово спиране на топлата вода за блокове, в които има над 50% нередовни абонати. Подобни успехи обаче не могат да спрат низходящото развитие на дружеството. Ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) вдигне цената на парното с 12 процента от ноември (каквито са очакванията), дружеството ще акумулира загуба от 52 милиона лева – планирана загуба дори при 100 процента събираемост на задълженията (което няма как да се случи). При положение, че събираемостта е 56%, то недостигът на средства може да надхвърли и 100 милиона лева. При очакван общ скок на цената на газа от около 50% до месец януари, компенсационното увеличение за „Топлофикация – София” би трябвало да е около 36%, а не предлаганите от ДКЕВР 12%...18 Освен това, „Топлофикация” не може да се счита за дружество, пострадало от форсмажорни обстоятелства като икономическата криза или повишаване на цените в световен мащаб. (Освен ако не приемем дългогодишното му източване за форсмажорно обстоятелство). Експертен доклад, представен в инженерната комисия към СОС на 7 октомври, твърди, че повечето проблеми пред дружеството се дължат на лошо управление, а не на високите цени на газа или на ниска събираемост на сметките. Загубите на топлинна енергия по мрежата са в размер на 20%, а загубите на ток около 22%. Това, според доклада, се дължи на лошата експлоатация на съоръженията.19 Обективните прогнози за съдбата на „Топлофикация-София” (извън политическото говорене) са крайно песимистични. Приватизацията на дружеството се отлага за след 2010 г. Временните решения са единствените предлагани решения. Дори ако общината би изляла обсъжданите 55 милиона лева в дружеството, положението няма да се подобри съществено – просто тези пари ще се използват за ликвидиране на краткосрочните задължения към „Булгаргаз”, а общият дълг ще остане 124 милиона лева. Сметките на „Топлофикация” са уравнение без решение, защото дружеството работи на загуба. Обективните очаквания са за увеличаване на задлъжнялостта към Булгаргаз, за минимално повишаване на събираемостта на сметките през зимата (в рамките на не повече от 10-15% от длъжниците), както и сериозно изкривяване на пазара на услугата топлоснабдяване - ако цената на парното не догони бързо себестойността. В тази ситуация са печеливши само радикални мерки (бърза приватизация на дружеството). Алтернативата на радикалните мерки е: „да спасим отоплителния сезон”, някой да се окаже спасител на столичани, дружеството да затъва все повече до момента, в който приватизация все пак ще има, но това ще бъде приватизация на рухнало дружество. Изборът на решение ще засегне не само ползващите парно отопление. Какъвто и да е изборът, той ще бъде болезнен. Няма безболезнено решение – има само по-малко болезнено и по-болезнено решение. (Най-болезненото решение изглежда запазване на статуквото.) Останалото е политическа игра, която си е по-скоро надлъгване, и – по думите на кмета – изнудване. Двете страни се обсипват с обвинения в опит да се избавят от отговорност за решение. В края на октомври правителството изпрати нещо като ултиматум до общината с искане тя да поеме гаранциите върху всички инвестиционни кредити на парното. (Под заплаха, че в противен случай държавата ще блокира прехвърлянето на контрола на дружеството към общината). Министерството всъщност поиска общината да гарантира инвестиционни кредити за 120 милиона лева, отпуснати на дружеството от Световната банка и ЕБВР. (Логиката е, че сега тези заеми на парното се ползват с държавна гаранция.) Негодуванието на Борисов се изрази в думите: „Хем знаят, че ние по закон не можем, хем ни пишат, че можем, но не желаем.”20 (Логиката е, че по Закона за общинския дълг, една община може да става гарант само по кредити, които не надвишават 5 процента от собствените й приходи.21) В отговор на това неизпълнимо условие и Столична община се опита да заплашва - че ще прекрати договорните си отношения с „Булгаргаз” и ще започне да купува гориво от други доставчици. Председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов дори съобщи, че вече са започнали предварителни разговори за доставка на газ с „Газпром” и „Газ дьо Франс”. Причината били високите цени на „Булгаргаз” и нуждата от прилагане на бърз план за стабилизиране на топлофикационното предприятие. (Въпреки, че „Топлофикация – София” е неизряден платец, тя купува общо 1/3 от всичкото количество газ на „Булгаргаз” и евентуалното й оттегляне като клиент би свило драстично оборота на държавното дружество.)22 В описаната система на противоборство всяка от страните плаши другата, опита се да я постави в затруднено положение, но никой не иска да посяга към крайни мерки, защото дружеството трябва да работи. Да повторим: парно ще има, независимо от заплахите, намалелите доставки на „Булгаргаз”, неизрядните длъжници на „Топлофикация” и публичните закани. Парно в София ще има по политически причини. Тук, в политическия мотив, е както краткосрочната утеха на софиянци, така и голямата стратегическа заплаха за съдбата на дружеството. Защото политическите причини в крайна сметка пречат на дискусията за съдбата на столичното парно. Обвиненията създават крайно нездравословна среда, в която дори не сме сигурни дали изнасяните данни, факти и числа са достоверни. За изнасяните мотиви – да не говорим. Ако вярваме на всичко изговорено по въпроса, и двете страни са корумпирани клики, загрижени за повече печалби. Списъкът на взаимните нападки е дълъг. В края на октомври председателите на трите политически групи в СОС Малина Едрева (ГЕРБ), Димитър Бъчваров (ДСБ) и Николай Желев (СДС) заявиха, че действията на енергийния министър Петър Димитров са предпоставени или от неговата некомпетентност, или от корпоративни интереси.23 По същия начин два месеца по-рано бившият министър на икономиката Румен Овчаров обвиняваше кмета, че иска еднолично и „с лека ръка да реши какво и как да се случва в дружеството”24. На 29 октомври Министър Петър Димитров обясни публично, че кметската управа иска да придобие контрола върху дружеството, за да прибират комисионните от неговата продажба. Ден по-рано столичният кмет бе заявил, че правителството иска да превземе цялото дружество с цел да осъществи неговата продажба на вече избрана компания, която вече била раздала комисионните25... Явно никой в България вече не може да си представи, че едно раздържавяване може да протече без обилно течащи корупционни парични потоци. Няма да коментираме обвиненията между ГЕРБ и правителството, те са вече стандартна част от политическия пейзаж. Но от гледна точка на икономическите реалности, обвиненията за комисионни изглеждат като че ли малко преждевременни. Нито Борисов, нито Димитров обявиха кои са тия компании, дето раздават пари в аванс за парното. По принцип основният икономически интерес към топлофикационните дружества е възможността към ТЕЦ-овете да се монтират инсталации за производство на електричество. Така че компанията, която ще дойде, за да купи „Топлофикация”, трябва да има готовност не само за „изпреварващи” плащания на комисионни и прочие „корупционни”, но и за подготовка на сурова оздравителна програма. Тя трябва да се подготви и за възможно затъване в няколкогодишни процедури с неясен край.26 Както дипломатично се изрази Щефан Шишковиц, регионалният мениджър за България на австрийската компания EVN, която някога имаше интерес към „Топлофикация-София”, „Условията в България за развитието на топлофикациите не са добри и дори ангажиментите ни към дружеството в Пловдив се разглеждат като смели, а Пловдив е по-малък от София”27. Според главния секретар на Столична община Росен Желязков, оздравителната програма на дружеството би струвала на инвеститора около 1 милиард лева.28 Кметството и държавата в момента се занимават с това, което военните наричат „контрол върху пораженията” (damage control). Поражения ще има, въпросът е как да компенсираме. Затова големият проблем на политическото говорене за „Топлофикация” е кой от съсобствениците ще излезе по-добър стопанин, по-загрижен за съдбата на софиянци. Така кметът и общински съветници от различни групи обясняваха, че софиянци са превърнати в заложници на правителствената политика, а почти по същото време министър Димитров обясняваше, че „Столичани нямат основание да се притесняват за топлото. Аз не искам да казвам нещата категорично и да се меся в отношенията между две търговски дружества [т.е. „Булгаргаз” и „Топлофикация-София”]. Въпросът обаче е и политически. Става дума за столицата на България и ако спре подаването на топла вода, ще блокираме детски ясли, детски градини, университети. С това ще блокираме на практика държавата”.29 В тази грижа кой ще излезе по-добър стопанин всички някак си забравят, че дружеството е в такова състояние точно защото двамата „добри стопани” са го докарали пред фалит. Ако въпросът е политически, тогава София няма как да остане без парно. Това е добрата новина. Но това означава също, че много разумни решения и самата икономическа логика могат да бъдат принесени в жертва на „политическото начало”. През септември и октомври се нагледахме на представлението „Политиката срещу здравия разум”. Това представление означава, че можем да чакаме още непоследователни решения, още противоречия и размяна на обвинения. Ако през октомври общински съветник можеше да заяви, че многократната промяна в мнението на министър Петър Димитров се обяснявала с „медицински проблеми”30, министър-председателят да нарича хората от общината „некадърници”, а кметът да квалифицира управляващите като „негодници” - трудно можем да си представим двете страни в конструктивен диалогичен режим през ноември и декември. А преговори трябва да има. Както изглежда, СОС ще даде „Топлофикация” на държавата, но при какви точно условия тепърва трябва да се договаря. Общината не е в силна позиция. Предизвикателните реплики, че СОС ще се съгласи да прехвърли своите акции на държавата само ако правителството ясно каже какво смята да прави с дружество31, са чиста поза. Защо правителството да казва такова нещо? Ако пък каже, какво от това? С какво ще ангажира едно „казване” евентуалното бъдещо правителство, което може и да не бъде доминирано от БСП? За добро или за лошо, Столична община няма ресурса да диктува на държавата. Връщайки се там, откъдето започна всичко, държавата седи на входа и изхода на „Топлофикация” - няма икономическа логика във варианта общината да изкупува държавния дял. И накрая, няколко предложения. - Двете страни да артикулират позициите си по по-адекватен начин, защото стават смешни в очите на избирателите, от които все пак зависи нещо. (По-точно, ще зависи догодина). - Столична община да се постарае да осигури кадрово грижата за големите сектори на общинската икономика (специално топлоснабдяването и водоснабдяването). В общината просто няма длъжностно лице, което да отговаря за тези сектори. - Поемането на дълговете на дружеството (от общината или от държавата) е временна мярка. Истинското решение е приватизацията. Докато този проблем не бъде решен, „Топлофикация.София” ще бъде „дружеството, чийто бивш шеф все още е на свобода”. - Говоренето за дружеството в момента е говорене, което трябва да се харесва на софиянци, тоест, те да одобряват казаното. Затова другата страна винаги е виновна. Истинските решения са свързани с мерки, които може би изобщо няма да харесат на софиянци. 1. 2.
Новините около „Софийски имоти” припомнят заглавията от 2004 г.: „Скандалите със софийските имоти растат и не стареят”32, „Нови рекорди по наглост”33... Първоначалната прокурорска експертиза за злоупотребите в дружеството показа забележителни детайли при отдаването под наем на общинска собственост, в смисъл на имена на наематели и числа на наема. Според наблюдаващия обвинител по делото за източването на фирмата Пламен Панайотов, доказаната щета за 2 милиона лева, но се очаква сумата да бъде надхвърлена многократно. „Цените следват приблизително тази логика: 1 евро – 1 квадрат. Въпреки това, те са дори по-високи от базисната основа, на която са заведени в дружество, и много под пазарните цени. Няма налично решение на Столичния общински съвет за отдаване под наем на тези имоти”, заяви Панайотов.34 Освен „сензацията” – имената на наемателите при символични цени се оказаха достатъчно интересни сами по себе си – тези новини имат и много тъжен прочит. Неправителствени организации като „АКСЕС-София” още през 2004 г. предлагаха радикални решения и предупреждаваха, че злоупотребите няма да бъдат прекратени, дори при смяна на фирменото ръководство. Сега прокурор Панайотов обяснява, че „Настоящото ръководство в лицето на изпълнителния директор е можело да прекрати договорите или поне да се опита да ги предоговори заради огромните разлики с пазарните цени. Въпреки това, договорите с тези цени продължават да действат”.35 На 11 септември СОС отново наложи на общинските фирми пълна забрана върху извършването на разпоредителни сделки с общинско имущество без санкция на СОС. Съществуващият мораториум бе разширен и за дъщерните фирми на общинските дружества. Забраната не само е закъсняла.36 Тя повдига въпроса за смисъла от препотвърждаване на стари решения. По устав дори и за сделките през дъщерните фирми е задължително да бъде уведомяван изпълнителният директор на „Софийски имоти”. Тогава какъв е смисълът СОС да излиза с решения „За потвърждаване на пълната забрана...”? В такава ситуация да потвърждаваш себе си чрез повторение е по-скоро акт на безпомощност. Точно за същото говори графичното оформление на решението, в което думите „изричното съгласие на Столичния общински съвет” са набрани с черен шрифт37. Сякаш това ще вразуми нарушителите и те вече няма да са толкова лоши... А ако има смисъл СОС да решава нещо, как така той не може да смени управлението на собствената си (общинска) фирма? „СОС може само да препоръчва на борда да смени изпълнителния директор, но не и да го смени”, коментира шефът на Стопанската комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той заяви, че се прави всичко възможно да бъде ускорена приватизацията на дружеството, но... ръководството на дружеството не спомагало за процеса...38 При толкова безпомощен общински съвет – който от години не е в състояние да спре злоупотреби в собственото си дружество – софиянци ще трябва да чакат най-интересните новини и решения не от Столичния съвет, а от прокуратурата. И без „Софийски имоти”, на столичани им стига източването на „Топлофикация -София” и „Трамкар”, за да разчитат предимно на прокуратурата и съда. (На 26 септември Софийският градски съд призна за виновен и осъди на две години и шест месеца затвор бившия изпълнителен директор на общинска фирма „Трамкар” Христоско Вретенаров. Той бе обвинен от прокуратурата за длъжностно присвояване след признанията му, че неправомерно е взел и използвал 670 000 лева от касата на дружеството.)39 Системата за контрол на СОС се нуждае от сериозно преразглеждане. В нея очевидно трябва да се включи и контролът върху изпълнение на стари решения, за да не се налага СОС да решава по няколко пъти едно и също нещо. („Абе ние това не го ли решихме вече веднъж? - Е, нищо, ще го решим пак....”) Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 350.9 Kb. Сподели с приятели:
|