Доклад по овос настоящият доклад за овос на „Хотел и жилищно строителство”, намиращ се в поземлен имот №027194, с площ 18665 кв м в землището на град Златоград, обл. Смолян, е изготвен от колектив лицензирани експерти

През последните години се забелязват тенденции на засушаване. Глобалното затопляне на климата води до намаляване на общите водни ресурси, които са ограничени както за цялата страна, така и за община Златоград. Във връзка с това някои притоци са напълно пресъхнали. С всяка изминала година периодът на засушаване през летния сезон се увеличава, а високите температури водят до силно намаляване на влагата в почвата. Това силно се отразява върху селското стопанство, върху водните запаси и водопотреблението. Периодично възникващите пожари до голяма степен се дължат на засушаването. Отчита се, че водните ресурси са намалели с около 30 % спрямо минали години. Също така приблизително 50 % от водата се губи вследствие често настъпващи аварии поради амортизиралата се вече вътрешна и външна водоснабдителни мрежи. Необходимо е да се вземат сериозни мерки за преодоляването на тези проблеми. Във връзка с това към МОСВ е изготвена програма, в която се насочват усилията към реконструкция на водопроводните мрежи, пестеливо използване на водата, изграждане на язовири за увеличаване на обема и регулиране на водния отток. Отделя се сериозно внимание за ограничаване и намаляване на водопотреблението.

През територията на община Златоград преминава р. Върбица с обща дължина 98,1 км и с водосборна площ 1202,8 км². Тя води началото си от вливането на реките Малка река и Голяма река в центъра на гр. Златоград. И двата притока имат нарушение на естествения си отток чрез съществуващите хидротехнически съоръжения – язовир „Златоград” на Малка река и хвостохранилище „Ерма река” на р. Ерма река – приток на р. Голяма река. Освен това притоци на р. Върбица са реките Неделинска и Кушленска. Терасата на р. Върбица в местността Пресека се използва за водоснабдяването на гр. Златоград посредством 4 бр. водовземни шахтови кладенци.

На територията на община Златоград се намират язовир „Златоград” и микроязовир „Хасидере”.

Язовир „Златоград” се намира на 3,5 км западно от гр. Златоград по посока на село Аламовци. Въведен е в експлоатация през 1968 г. Изграден е за осигуряване на промишлено водоснабдяване на „Горубсо” и за питейни нужди на с. Ерма река. Короната на стената е с дължина 146 м, ширина 5 м и височина 52 м. Денивелацията между кота корона и кота преливник е 2,5 м. Завиреният обем на язовира е 38,20.10⁶ м³.

Микроязовир „Хасидере” е с площ 26,73 км² със завирен обем – 4,4.10⁶ м³, височина на стената 52 м и дължина 146 м.

Хвостохранилище „Ерма река” се намира на 8 км от гр. Златоград и на 5 км на изток от с. Ерма река. Стената му прегражда Ерма река на 200 м от вливането ù в Голяма река. Въведено е в експлоатация през 1964 г., непосредствено след пускане на флотационната фабрика. То е язовирен тип. Хвостът от флотационната фабрика се изпуска директно в реката, която го транспортира до опашката на хвостохранилището и от там започва неговото отлагане с естествено придвижване към района на стената. За пречистване на водата през стената се поддържа утаечно езеро с дължина най-малко 300 м.

Короната на стената е с дължина 300 м, ширина 20 м и височина 75 м. Котата на короната е 582,5 м, котата на водното ниво на преливника е 577,5 м. Дължината на опашката е 3 км с дължина на утаечното езеро 450 м. Денивелацията между кота корона и кота преливник е 5 м. Завиреният обем на хвостохранилището е 13,5.10⁶ м³.

Наличието на това съоръжение е довело до пълен дисбаланс на екосистемите, разположени в непосредствена близост до хвостохранилището. От провежданите в района на хвостохранилището мониторингови и контролни анализи на водата, почви и прахови емисии във въздуха, е установено наличие на тежки метали.

Към подземните води може да се отнесе геотермалното находище Ерма река.

Геотермалната аномалия Ерма река е уникално и перспективно енергийно и балнеоложко находище в България. Открита е по време на проучването на оловно-цинковите руди в района на село Ерма река и село Аламовци, община Златоград. За изясняването на тази аномалия са прекарани 60 дълбоки структурни сондажа с дължина около 1500 метра. В резултат на изследването е установен дебел мраморен хоризонт в района на реките Ерма и Малка на площ от около 30 км² от кота +360 м до кота -2000 м. В горнището на мраморния хоризонт е установена кварц кавернозна зона с променлива дебелина от 1,5 м – 52 м, където са акумулирани геотермалните води. Някои сондажи установяват каверни с неуточнена дълбочина вероятно 500 до 1250 метра, пълни с термоминерална вода с температура от 92 °С. Термалната вода в региона има постоянно пиезометрично ниво на кота +485 м. В дълбочина температурите се увеличават, като в западната част на аномалията сондаж № 13 е измерена температура от 128 °С. На територията на България геотермалната вода няма самоизлив на земната повърхност, докато на територията на съседна Гърция геотермалната вода дренира на кота +430 м в долината на река Елидже, с температура до 53 °С.

Термо-минералната система Ерма река – Елидже е трансгранична геотермална система.

Геотермалната вода в региона на Златоград е общинска собственост и не е включена в списъка на минералните извори – право на водите държавна собственост по силата на Анекс 2, чл. 14, т. 2 от Закона за водите.

Статичните запаси са около 200.10⁶ м³. Температурата на водата е 92-128 °С, а динамичните запаси 30-100 л/сек, средно 60 л/сек. Химичният състав на водата е сходен с този на изворите в Беденските минерални бани и село Баните, Смолянска област. Водата може да се използва за балнеолечение.

Топлинният потенциал на термалната вода дава възможности за използването ù за:

1. Изграждане на геотермална станция.

2. Топлофикация на жилищни, административни и промишлени сгради в гр. Златоград.

3. Оранжерийно производство.

4. Изграждане на балнеосанаториум, бани, плувни басейни.

Приоритет в инвестиционната програма на Община Златоград е изграждането, рехабилитацията и реконструкцията на канализационните мрежи по населени места, строителство на отвеждащи колектори, както и пречиствателни станции за битови отпадни води към тях.

Канализационната мрежа на гр. Златоград е изградена през 1965 г. Обхваща 70 % от града, като в много участъци канализационните канали са с бетонови тръби и недостатъчен – малък диаметър. Канализацията е проектирана и изпълнена като смесен тип. Поради това е необходимо изграждането на охранителни канали. Неизпълнението им до този момент е довело до компрометиране на канализацията в крайните квартали. Необходимо е да бъдат доизградени основните колектори, които да обхванат нови канализационни клонове, както и реконструкция на съществуващи аварирали участъци и такива с недостатъчни диаметри.

Гр. Златоград се водоснабдява от група шахтови кладенци, разположени в терасите на р. Върбица и р. Неделинска. Чрез помпена станция, напорен водопровод и изградени водоеми питейната вода постъпва във водоснабдителната мрежа на града.

Водовземните шахтови кладенци са разположени в терасата на р. Върбина, намираща се на 5 км под гр. Златоград. В периода 2004-2005 г. са реализирани редица мероприятия, свързани с разрешаването на два основни проблема със замърсяването на водите на р. Върбица.

С въвеждането в експлоатация през 2008 г. на ПСОВ – гр. Златоград, вече се пречистват битовите отпадни води от канализационната мрежа на гр. Златоград, които преди заустваха директно в р. Върбица.

За ликвидиране на старото общинско депо, разположено в близост до р. Върбица, се изготви работен проект, чиято реализация включва два основни етапа:

1^-ви етап – Земни работи, изграждане на укрепително съоръжение, подпорна стена от габиони и част от дренажната система, техн. рекултивация;

2^-ри етап – Дренажно-хидроизолационни работи и биологическа рекултивация. Външният напорен водопровод за гр. Златоград е от преди 35 години, изграден е от етернитови тръби, които са амортизирани, вследствие на което авариите и загубите на питейна вода са значителни. Към разрешаването на този сериозен проблем Община Златоград трябва да насочи основно вниманието си през следващите години.

От спешна реконструкция се нуждае и вътрешната (уличната) водопроводна мрежа на град Златоград, която е амортизирана и с изтекъл срок за експлоатация.

С изграждането на пречиствателната станция за отпадни води в гр. Златоград по проекто 01.06.06. – „Arda River Basin – Construction of three Urban Wasste Water Treatment Plants – Madan, Rudozem, Zlatograd”, реализиран по Програма „ФАР – ТГС” на ЕС, завършва цикъла по събиране и отвеждане на битовите отпадни води. С въвеждането ù в експлоатация през месец февруари 2008 г. беше решен един от най-сериозните екологични проблеми на Община Златоград, свързан със замърсяването на водите на р. Върбица, в терасата на която се намират 4 броя кладенци за питейно водоснабдяване. Успоредно с това е необходимо доизграждане и реконструкция на канализационната мрежа на града с цел използване на пълния капацитет на пречиствателната станция и постигане на максимален ефект от изграждането ù.

За да се реши проблема, свързан с наносите от земни маси след всеки дъжд, е необходимо отвеждането на повърхностните води чрез изграждане на охранителните канали.

с. Ерма река – екологични проблеми

Намира се в долината на р. Ерма река и отстои на 18 км от гр. Златоград.

Необходимо е да се има предвид, че населеното място до момента няма изграден колектор и канализационна мрежа и отпадните води се изливат без пречистване в прилежащите дерета и Ерма река, а тя от своя страна се влива в р. Върбица. Това създава предпоставка за замърсяване на околната среда и представлява потенциална опасност за здравето на населението от община Златоград.

Реализацията на проект „Главен канализационен колектор и вътрешна канализационна мрежа на с. Ерма река”, както и изграждането на бъдеща ПСОВ, ще се отрази положително върху качеството на повърхностните води в района.

По отношение на канализацията трябва да отбележим, че с. Аламовци е населено място с частична, крайно недостатъчна канализационна мрежа с обща дължина около 200 м, изпълнена от бетонови тръби Ø 300, 400, 500.

Отпадните води от селото се изливат в деретата, а от там постъпват в р. Малка – яз. „Златоград” – р. Малка – р. Върбица – р. Арда – р. Марица. Реализацията на проектните виждания и пречистването на отпадъчните канални води е необходима, защото в инвестиционната програма на община Златоград в областта на водоснабдяването се предвижда допълнително водоснабдяване на гр. Златоград и с. Старцево от язовир „Златоград”. Ето защо е необходимо да се проектира канализационна мрежа и колектор, както и пречиствателно съоръжение за каналните води и да се осигурят средства за изграждането им.

Проблемите с отпадъчните канални води и тяхното пречистване в с. Старцево и с. Долен са аналогични. Канализационните им мрежи са частично изградени и липсват ПСОВ, което води до замърсяване на повърхностните водоизточници в района на община Златоград.

Подземните води в района на община Златоград са представени от трите генетични вида: карстови, пукнатинни и порови (грунтови).

Най-голямо значение за гр. Златоград имат грунтовите подземни води. От шахтови кладенци – 4 броя, разположени в терасата на река Върбица в м. Пресека, е реализирано водоснабдяването на град Златоград.

Селата Старцево и Долен се водоснабдяват от шахтови кладенци в терасата на р. Неделинска, която се влива в р. Върбица при м. Пресека.

Водата в шахтовите кладенци отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Използва се за питейно-битови нужди след задължително обеззаразяване с хлор газ. Контрол и изследване на водата от шахтовите кладенци се извършва от „ВиК” ЕООД – Смолян.

Около шахтовите кладенци е обособен санитарно-охранителен пояс І^-ви, който е ограден и маркиран със знаци и надписи, съгласно изискванията на Наредба № 3 за СОЗ от 16 октомври 2000 г.

От РИОСВ – Смолян през 2007 и 2008 г. е извършен хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, включен в Националната система. При анализа на пробите е използван Биотичен индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с петстепенна скала. Този метод дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос).

Най-високата стойност БИ-5 е за най-чисти води, неповлияни от човешката дейност, докато БИ-1 е за изключително тежко замърсени води.

Връзка на биологичните категории с приетата категоризация

за водоприемниците според Наредба № 7 / 08.08.1986 г.

(ДВ, бр. 96 / 12.12.1986 г.)

Биотичен индекс	Категория по Наредба № 7	Качество на водата
5; 4-5; 4	І	Чисти, незамърсени води с високо качество
3-4	ІІ	Слабо замърсени води
3	ІІ-ІІІ	Слабо до средно замърсени води
2-3	ІІІ	Средно замърсени води
2	ІІІ – извън категориите	Силно замърсени води
1-2; 1	Извън категориите	Много силно замърсени води; екологически “поразен речен участък”

Данните за повърхностните води в община Златоград са следните:

• 
  Река Върбица в горното си течение е поразена от руднични и хвостови води, вливащи се в реката – БИ-1. Качеството на водите се променя преди гр. Златоград – БИ-3.
  
• 
  Река Гидюрска при с. Фабрика е с БИ-1-2. Преди вливането в р. Върбица се променя до БИ-2-3.
  
• 
  Река Неделинска се замърсява основно от непречистените отпадъчни канални води на гр. Неделино – БИ-2-3 и се променя при с. Долен до БИ-3, като средно замърсена.
  

• 
  р. Върбица – преди п.с. Ерма река – БИ-1-2
  
• 
  р. Върбица – след п.с. Ерма река – БИ-1
  
• 
  р. Върбица – след стената на хвостохранилище „Ерма река” – БИ-2-3
  
• 
  р. Върбица – след гр. Златоград – БИ-3
  
• 
  р. Върбица – с. Птичар – БИ-3
  
• 
  р. Върбица – след вливането на р. Джебелска – БИ-3
  
• 
  р. Върбица – след гр. Момчилград – БИ-3
  
• 
  р. Върбица – преди язовир „Студен кладенец” – БИ-3.
  

Образуваните и депонирани битови отпадъци от населението на Община Златоград за 2008 г. са 2845 т ТБО и образуваните производствени отпадъци се депонират от 01.07.2006 г. на Регионално депо за ТБО гр. Мадан. Ликвидацията на общинско депо Златоград продължава и сега.

Дейностите по събиране на отпадъците от община Златоград и извозването им до регионалното депо се извършват от местна дейност “Чистота” при Общинска администрация  Златоград.

Морфологичен състав на отпадъците

Съставът на ТБО на Община Златоград е изследван от инж. Костакиева със следните средни стойности в тегловни проценти:

• 
  стъкло – 6,19 %;
  
• 
  пластмаса – 7,09 %;
  
• 
  хартия / картон – 6,24 %;
  
• 
  метали – 2,69 %;
  
• 
  домакински, градински органични отпадъци – 24,98 %;
  
• 
  кожа, гуми и текстил – 6,50 %;
  
• 
  керамика, строителни отпадъци – 47,26 %.
  

0.120 кг × 10 бр. работници × 300 дни = 360 кг = 0.36 т/годишно

При 200 бр. легла количеството на отпадъците ще бъде:

200 бр. × 217 кг/човек = 43 400 кг/год. = 43.4 т/год. = 173,6 м³/годишно

(Нормите за образуваните ТБ отпадъци за кг/год. и м³/год. на човек са реални и са сформирани на база отчетените отпадъци и населението на Община Златоград.)

Тези отпадъци ще се извозват периодично за депониране на РД за ТБО в град Мадан.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:

• 
  Хартия и картон Код 20 01 01
  
• 
  Стъкло Код 20 01 02
  
• 
  Биоразградими отпадъци от кухни, заведения за обществено хранене Код 20 01 08
  
• 
  Облекла Код 20 01 10
  
• 
  Текстилни материали Код 20 01 11
  
• 
  Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25
  
• 
  Бои, мастила, лепила Код 20 01 28
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване Код 20 01 36
  
• 
  Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30
  
• 
  Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38
  
• 
  Пластмаси Код 20 01 39
  
• 
  Метали Код 20 01 40
  
• 
  Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01
  
• 
  Смесени битови отпадъци Код 20 03 01.
  

Община Златоград е постигнала договорни взаимоотношения с фирма “Строител” ООД, притежаваща разрешително за транспорт на строителни отпадъци за създаване на организация по управление на строителните отпадъци, формирани на ниво население и фирми , а именно:

На площадка, предоставена от фирма “Строител” ООД, гражданите и фирмите могат сами или ползвайки услугите на фирмата да извозват временно строителни отпадъци, след заплащане на съответната такса (в нея се калкулира транспорта, претоварването и транспорта на отпадъците до с. Страшимир за запълване на празните очистни пространства на минна галерия Страшимир). Фирма „Строител” ООД има задължението своевременно да извозва строителните отпадъци до минната галерия за нейното запълване.

Строителни отпадъци ще се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:

Код	Наименование на отпадъците
17 05 06	Изкопни земни маси, различни от упоменатите в 17 05 03
17 05 04	Почва и камъни, различни от упоменатите в 17 005 03
17 01 01	Бетон
17 01 02	Тухли
17 01 03	Керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия
17 02 01	Дървесен материал
17 04 05	Желязо и стомана
17 04 11	Кабели
17 06 04	Изолационни материали
17 09 04	Смесени отпадъци от строителство

Каталог: ovos

Изтегляне 2.21 Mb.

Сподели с приятели: