Доклад по овос настоящият доклад за овос на инвестиционно предложение "Находище Брезе"

• 
  Бондев, И. Растителността на България. Карта в М 1:600000. Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, С., 1991.
  
• 
  Груев, Б. Обща биогеография. С., Наука и изкуство, 1988.
  
• 
  Делипавлов Д. и др. Определител на растенията в България. Земиздат, С., 1992.
  
• 
  Стоянов, Н., Б. Стефанов, Б. Китанов. Флора на България. НИ, С., 1966-1967.
  
• 
  Червена книга. Т. I. Растения. 1984.
  
• 
  Червена книга. Т. II. Животни. 1985.
  
• 
  Живков М., Добрев Д. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. София, 2001.
  
• 
  Мичев, Т., Ц. Петров. Птиците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2000.
  
• 
  Нинов, Н., Д. Ишлимова, Св. Герасимов. Бозайниците на Родопите. Български съюз за защита на Родопите. София, 2002.
  
• 
  Мешинев, Т. Програма за обучение по устойчиво управление на ливади и пасища за Националната служба за съвети в земеделието. 2006 .
  
• 
  Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Л. Ганева, В. Русакова, Г. Гогушев, М. Димитров, П. Желев, П . Иванов, Р. Цонев, Т. Иванова, Т. Белев, Ч. Гусев. Под реакцията на В. Кавръкова, Д. Димова, Т. Белев, Р. Цонев, М. Димитров, П. Петрова. WWF – Световен фонд за дивата природа. Зелени Балкани – федерация на природозащитни сдружения. МОСВ. С., 2005
  
• 
  Ботева, Д. Консервационна значимост на ливадите и пасищата. Примери за защитени видове животни. Мерки за поддържане на местообитанията. ЕкоЛогични консултации ООД . Интернет
  
• 
  Попов, К., Б. Китанов, Ив. Ганчев, А. Коцев. Ботаника (учебник). НП, С., 1976.
  
• 
  Симеонов, С, Т. Мичев. Птиците на Балканския полуостров. Изд. “Петър Берон”, С., 1991.
  
• 
  Симеонов, С, Т. Мичев, Д. Нанкинов. Фауна на България. Т. 20 Aves. Част I. БАН. С., 1990.
  
• 
  Петров, П, П. Драгоев, Ж. Георгиев. Върху подвидовата принадлежност на кеклика (Alectoris graeca Meisner) в Източните Родопи. – В: Горско стопанска наука 5, № 3, 1969, с. 91-106.
  
• 
  Петров, П, П. Драгоев, Ж. Георгиев. Проучвания върху храненето на кеклика Alectoris graeca Meisner. – В: Известия на Зоологическия институт с музей БАН, 36, 1972, с. 183-191.
  
• 
  Пешев, Ц., Д. Нанкинов, Д. Пешев. Гръбначните животни в България. Булвест, С., 2003.
  
• 
  Meshinev, T., Apostolova I., Georgiev V., Dimitrov V. & Petrova A. Grasslands of Bulgaria. Final report of the National Grasslands Inventory Project – Bulgaria 2001-2004 PINMATRA/2001/020. Dragon 2003 Ltd Publisher. 2005. Sofia.
  
• 
  Наръчник за НАТУРА 2000 в България. Българско дружество за защита на птиците. 2002, кн. 5.
  
• 
  Екология и опазване на природната среда. инж. Иван Тотев, 1995 г.
  
• 
  Картографски метод на доц. А. Велчев. ГГФ СУ “Св. Кл. Охридски”.
  
• 
  География на България. Академично издателство “Проф. М. Дринов”, 1997 г.
  
• 
  Базисна геологична класификация на ландшафта в България – 1989 г.
  
• 
  Камбурова, Г., Сл. Лазаров. Организиране на най-ефективни и екологично чисти първични взривни работи за добив на инертни материали. 50 години Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”. Годишник, том 46, свитък II, Добив и преработка на минерални суровини, С., 2003, с. 211-215.
  

• 
  Геоложки доклад за находище “Брезе”
  
• 
  горски карти
  
• 
  Геоложка карта на района
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България
  
• 
  Транспортна схема
  
• 
  Годишник за състоянието на околната среда – 2007 и 2008 г., издание на РИОСВ – Смолян
  
• 
  Карта на защитените зони по НАТУРА 2000 в Смолянска област, РИОСВ – Смолян
  
• 
  Информация за защитените зони НАТУРА 2000, Site report generator, МОСВ
  
• 
  Хидрологичен справочник за реките в България
  
• 
  Огледи на площадката и района около нея.
  

• 
  Атмосферен въздух
  

• 
  Да не се допуска работата на багери, автосамосвали, булдозери и пр. да работят с неизправни двигатели с вътрешно горене. Това следва да се реализира с непрекъснат административен контрол
  
• 
  Трябва да бъдат предвидени съоръжения с които да се извършва системното оросяване на откритите временни складове за инертни материали (пясък, чакъл и пр.)
  
• 
  Ако изкопните работи се извършват в период на по-продължително засушаване, със значително изсъхване на повърхностния слой, е задължително местата, на които ще се извършват тези дейности, да бъдат предварително омокряни.
  
• 
  Да не се допуска извънгабаритно товарене на самосвалите със земни маси и инертни материали, за да се предотврати с това разпиляването на материала при неговото транспортиране и последващото разнасяне и превръщане в източник на прах.
  
• 
  След приключване на строително монтажните работи, местата на временните открити складове за инертни материали следва да бъдат почиствани. С това ще се спре емитирането на прах в атмосферния въздух при сухо и ветровито време.
  
• 
  Ландшафт
  

Възможността за самопречистване и самовъзстановяване в природата е ограничена и предвид това е от особена важност да се опазва природата и с особена загриженост да се отнасяме към защитените територии. Нашата страна, с прекрасното си разнообразие на животински и растителен свят и уникални гледки и природа, е включена в европейската мрежа “Натура 2000”. Засега няма закони за забрана на строителство с недопустима плътност над 20 % и К_инт 0.6-1.0 в планината или изземане на природни богатства в райони, включени в европейската мрежа “Натура 2000”. Това води до нарушаване или частично унищожаване и на средата на обитание и на ландшафта. Така, че от особена важност са следните мерки:

• 
  Техническата и биологична рекултивация на района да заработи успоредно с добивния процес.
  
• 
  Опазване на хумуса чрез отнемане до 0,40 м от почвения слой и депонирането му.
  
• 
  Създаване на изолационни зелени пояси, които ще ограничат разпространението на шум, прах и визуално ще подобрят ландшафта.
  
• 
  Дълбочината на добива на полезното изкопаемо да не надвишава проектната.
  
• 
  Съкращаване на сроковете на използване на терена.
  
• 
  Да се използва съвременна техника.
  
• 
  Достатъчно оросяване на района на кариерата през летния период.
  
• 
  Да се използват внимателно и пестеливо прилежащите терени.
  
• 
  При попадане на археологически материал или градеж да се уведоми общината, кметството или най-близкия музей в тридневен срок.
  
• 
  Удачно е да се създаде каскада от водопади в северния край на площадката след приключване добивната дейност, с оглед естетизиране на ландшафта.
  
• 
  Земи и почви
  
  • 
    Отнемането на хумусния пласт ще става поетапно , в зависимост от проекта за експлоатация на обекта. Отнетият хумусен пласт трябва да се съхранява на хумусни депа. Терените за хумусните депа трябва да се съгласуват с Община Девин. Хумусният пласт се съхранява в хумусни депа в срок до 15 години , като височината на депата е до 10 м. Ако хумусният пласт се съхранява на депо повече от 3 години, той трябва да се затреви като се използуват култури с дълбоки коренови системи. Съхраненият на депа хумусен пласт да се използува за рекултивация на терените след добива на материалите.
    

Използването на хумусния пласт за други цели или за съхранението му за срок над 15 години да стане след задължително съгласуване с МОСВ, Министъра на земеделието и горите и кмета на съответната община.

• 
  Съгласно чл. 11 ал.1 от ЗОЗЗ задължително е извършване на рекултивация на нарушените терени. Рекултивацията да не се извършва след приключване на експлоатацията на целия обект, а да става поетапно. След добива на материалите от даден участък веднага да започне неговата рекултивация. Рекултивацията да се извърши въз основата на проект, като той се разработи едновременно с проекта за добив на материалите. Проектът за експлоатация да се съобрази с последващата рекултивация на терените. Проектът за рекултивация да се съгласува с МОСВ, Министерство на земеделието и горите и общинска адвмчинистрация Девин.
  

• 
  техническа рекултивация – при нея се извършва подготовка на терените: изземване и транспортиране на земните маси до тяхното предназначение, подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид, добавяне на подобрители, изземване, транспортиране и разстилане на хумусен пласт, изграждане на противоерозионни съоръжения.
  
• 
  биологична рекултивация – това са комплекс от агротехнически, агрохимични, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване продуктивността на рекултивираните терени за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация, когато теренът се рекултивира за земеделско ползване. Когато теренът ще се рекултивира за горскостопанско ползуване това са лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след извършване на техническата рекултивация и залесяването.
  
• 
  Проектът за рекултивация да съдържа отделни сметки за техническа и биологическа рекултивация, като сметката за биологическата рекултивация е е разпределена за изпълнение по години.
  
• 
  Когато нарушеният терен се предвижда за земеделско ползуване:
  
  • 
    дебелината на материалите, върху които ще се разстила хумусният пласт, е не по-малка от дебелината на почвения профил в прилежащите на терена почви;
    
  • 
    котата на повърхността е равна на котата на съседните земи: когато това е технически невъзможно се допуска различна кота, като се осигурява предпазване на рекултивираната площ от ерозия, наводняване или заблатяване;
    
  • 
    осигуряване на пътен достъп до рекултивирания терен;
    
  • 
    осигуряване устойчивост на рекултивирания терен по отношение на пропадане, свличане и плъзгане;
    
  • 
    при създаване на тераси откосите се изграждат с наклон, осигуряващ устойчивост на земните маси и се затревят.
    
• 
  Когато нарушеният терен е предназначен за залесяване:
  
  • 
    пластът от материалите, върху който се разстила хумусния пласт, е с дебелина не по-малка от 2 м;
    
  • 
    осигуряване на стабилност на рекултивирания терен;
    
  • 
    създаване на подходящи условия за развитие на дървесна или храстова растителност.
    
• 
  Рекултивацията на терените се извършва от инвеститора за негова сметка.
  
• 
  За да се предпази нарушаване на почвената покривка в зоната на силните въздействия от взривните работи същите да бъдат обезопасени.
  
• 
  Да не се допуска натрупването на отпадъци от разкривката и почвената покривка върху терените от зоната на силните въздействия и рекултивираните площи. Същите да се транспортират на терен съобразен с Община Девин.
  
• 
  В процеса на експлоатация на проекта да се извършва периодически химически анализ на почвите в разглеждания терен, за да може да се съобрази с какви насаждения да се извърши рекултивацията.
  
• 
  Да не се извършва ремонт на авариралата техника на мястото на обекта. Същата да се транспортира за ремонт на подходящ терен.
  

• 
  Опасни вещества
  
  • 
    Съхранението на взривните материали да става в специални складове, отговарящи на Правилника на ВР.
    
  • 
    Превозването на взривните материали от склада до кариерата да става със специални автомобили, които са технически изправни.
    
  • 
    Извършването на взривни работи да става само от правоспособни лица, имащи съответното удостоверение.
    
  • 
    При провеждане на взривни работи в кариерата е задължително спазване на всички изисквания на Правилника за безопасност на труда при взривни работи от 1997 г., Закона за контрола над взривните вещества, оръжието и боеприпасите и Правилника за неговото прилагане.
    
  • 
    Пренасянето на ВМ в района на кариерата да се извършва от инструктирани за целта работници. Инструктажът се извършва от ръководителя на взривяването.
    
  • 
    Зареждането на сондажите да се извършва от правоспособен взривчик.
    
  • 
    При работа с ВМ да не се пуши и пали огън на разстояние по-малко от 200 м.
    
  • 
    Забранено е ВМ да се оставят без надзор от специално инструктирани лица.
    
  • 
    Зареждането на сондажните дупки се извършва на дневна светлина. Забранено е извършването на взривни работи в дъжд, гръмотевични бури, мъгла и в тъмно време, което затруднява видимостта в опасната зона.
    
  • 
    Ако зареждането не може да се извърши за една смяна при дневна светлина или за един слънчев ден, зарежданите участъци се охраняват задължително. През деня се охраняват от взривчиците, а през нощта от въоръжени лица, като районът се осветява добре.
    
  • 
    През време на взривяването границите на опасната зона трябва да бъдат охранявани. Охраната се организира така, че всички пътища и пътеки, които водят до мястото на взривяване, да са под наблюдение.
    
  • 
    Допускането на работниците до местата на масово взривяване се разрешава от ръководителя на взривяването най-малко след 14 часа при условие, че не са взети газови проби или няма получени резултати от извършените изследвания.
    
  • 
    Отказалите заряди се маркират с червени знамена, след което се ликвидират съгласно Правилника по безопасност на труда при взривни работи.
    
  • 
    Взривното поле се обозначава с табелка “ВЗРИВНО ПОЛЕ” и “ПАЗИ ОТ ОГЪН”.
    

• 
  Геоложка среда
  
  • 
    Изготвяне проект за буро-взривни работи.
    
  • 
    Изготвяне инженерен проект за експлоатация на находището.
    
  • 
    Изготвяне на рекултивационен проект поетапно в зависимост от напредването на минните работи.
    

• 
  Води
  
  • 
    Да не се допуска затрупване на преминаващото през находището дере Свети Никола със земни и скални маси.
    
  • 
    Да се постави химическа тоалетна на площадката.
    
  • 
    В случай на осигуряване на тоалетна на течаща вода да се изгради локално пречиствателно съоръжение за отпадъчните канални води.
    

• 
  Отпадъци
  
  • 
    Да се определи от Община Девин подходящ терен за депониране на откривката и отпадъка на скални късове при преработването на суровината.
    
  • 
    Да се изготви план за управление на депото.
    
  • 
    Да не се допуска изхвърляне на отпадъци в дере Свети Никола, както и в река Широколъшка.
    
  • 
    Да се осигури на площадката контейнер за битовите отпадъци.
    

• 
  Биологично разнообразие
  

Спазването на предвидените мерки ще гарантира опазването на околната среда, контрола за състоянието ù, както и максимално ограничаване на негативните въздействия.

Още в най-ранния стадий на изготвянето на ОВОС, т.е. в процеса на определянето на обхвата му със заданието, бяха уведомени населението на с. Брезе, община Девин и специализираните ведомства по следния начин:

• 
  Обява на населението на с. Брезе и община Девин.
  

С тяхно писмо изх. № 1298 / 24.04.2009 г. съгласуват местоположението на площадката.

С писмо изх. № ПТ-14-162 / 03.04.2009 г. уведомява инвеститора, че находище “Брезе”

Съгласно тяхно писмо изх. № РД-09-103 / 30.03.2009 г. обектът не попада в СОЗ.

Уведомяват инвеститора с писмо изх. № 171 / 09.08.2005 г., че не възразяват за започване на дейност в площадката.

С писмо изх. № 91-31-7 / 23.02.2009 г. дават съгласие за реализация на обекта.

С писмо изх. № 19 / 23.02.2009 г. дават съгласие за реализация на обекта.

С писмо изх. № 274 / 25.02.2009 г. дават съгласието си за изключване на площи от държавния горски фонд в размер на 91,28 дка за добив на гранитизирани гнайси от находище “Брезе”.

С тяхно писмо от м. юни 2009 г. съгласуват изготвената за площадката на находището транспортна схема.

Анализът и оценката на качествата на приемната среда, както и прогнозата и оценката за очаквано въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху околната среда, дават основание за следните основни изводи:

• 
  Реализацията на обекта не отнема местообитания и не засяга консервационно значими видове, които са цел на опазване от обособена защитена зона “Родопи – Западни”.
  
• 
  Въздействието върху биоразнообразието в района на инвестиционното намерение ще бъде ограничено и в рамките на функционирането на кариерата. След приключване на експлоатацията следва да се предприемат дейности по изпълнение на техническата и биологическа рекултивация на обекта, с които върху нарушената територия могат да се установят условия, които в сравнение с настоящите ще бъдат по-благоприятни.
  
• 
  Въздействието върху атмосферния въздух ще бъде незначително.
  
• 
  Не се очаква негативно въздействие върху повърхностните и подземните води.
  
• 
  Находището не попада в обхвата на СОЗ на питейните и минералните извори в района.
  
• 
  Проблемите, свързани с отпадъчното стопанство, акустиката на средата и евентуална поява на археологически обекти, подлежат на управление и контрол.
  
• 
  По отношение на здравно-хигиенните аспекти, при спазването на съответната нормативна уредба и предвидените мерки в доклада за ОВОС не се очакват проблеми от здравно-хигиенен характер.
  

В заключение, на основание горното, пред­ла­га­ме на РЕЕС при РИОСВ – Смолян да вземе решение по одобряване на инвестиционно предложение за обект Находище “Брезе”, намиращо се в землището на с. Брезе, Община Девин, при спазване на мерките, предвидени в Доклада за оценка на въздействието върху околната среда.

(инж. Л. Петрова)

1.

(инж. Л. Гочев)

(арх. Кр. Петкова)

3.

(Ст. Казалиев)

(инж. Г. Стаматова)

(инж. Р. Келевска)