Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Малки вец црънча №1 и №2 на река Доспат"

Районът обхваща части от Западнородопския и Източнородопския блокове, които са разделени от Брацигово-Доспатското понижение и Барутин-Буйновския интрузив. Разделянето на двата блока е станало през допалеогенския етап по един дълбочинен разлом, който е гръбнак на Брацигово-Доспатската разломна система. По този разлом първоначално са се внедрили гранитуидите на Барутин-Буйновския интрузив, а по-късно по него са се излели игнимбритите – пукнатинен и централен тип.

В района на Община Доспат, в която попада обектът, се срещат следните основни литостратиграфски единици:

• 
  μφPg₃-N₁ – mалеоген-неогенски вулканити от Брацигово-Доспатския масив, представени основно от риодацитови игнимбрити пукнатинен тип;
  
• 
  3N₂ – неоген-кватернер-Брекчоконгломерато-пясъчниковата задруга, представена от брекчоконгломерати, пясъчници и чакъли;
  
• 
  1Pg₃¹ – полеоген-Брекчоконгломератна задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати, пясъчници и алверолити;
  
• 
  bbγК₂ – горна креда – Барутин-Буйновски плутон, представен от среднозърнети биотитови гранити. Намират най-широко разпространение в обхвата на обекта между водохващане № 1 и водохващане № 2;
  
• 
  tcPєD – Чепеларска пъстра свита – биотитови гнайси, биотит-амфиболови гнайси, амфиболити, шисти и мрамори. Срещат се след водохващане № 2 по река Доспатска;
  
• 
  bogPєD – Богутевска плагиогнайсова свита, представена от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови, мусковитови и двус­лю­де­ни гнайси, мрамори и амфиболити. Разпространени са по р. Доспатска над МВЕЦ 2.
  
• 
  Q – кватернерни отложения. Представени са от следните генетични типове: алувий, делувий и елувий.
  

Делувиални шлейфове са образувани по склоновете на вододелите и долината на Доспатска река.

Смесени делувиално-колувиални и елувиално-колувиални от­ло­же­ния се намират по северния склон на язовир “Доспат”.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на България обектът попада в район със степен на сеизмичност VІІ^-ма по скалата на Шпонхойнер-Карник с коефициент на сеизмичност К_с = 0,15.

Районът е беден на подземни природни богатства.

Досега установените различни по генезис находища имат предимно минераложко значение и не представляват практически интерес.

С докамбрийските метаморфити генетично са свързани про­яв­ле­ни­ята на рудни и нерудни полезни изкопаеми.

От рудните природни богатства са установени прослойки от же­ле­зо­нос­ни кварцити и хромитови рудопроявления.

От нерудните полезни изкопаеми се намират тънки прослойки от дистенови шисти и гнайсошисти, както и талкови и азбестови проявления. Всички те са установени в малки количества и не представляват прак­ти­чес­ки интерес за проучване и експлоатация.

Почти всички видове скали могат да се използват в строителството заедно с пясъците и чакълите от алувиалните отложения в речните тераси на р. Доспатска.

Находища за уранови руди са установени южно от село Барутин, но същите от няколко години не се експлоатират поради преструктурирането на рудодобива в страната.

Свлачищни явления и процеси, съгласно геоложката карта, със затихващо, условно стабилизирано състояние и локален характер са установени и регистрирани източно от гр. Доспат и западно от селата Барутин и Бръщен. Свързани са с най-младите тектонски движения.

• 
  за пос­то­янен шум – ни­во на зву­ка по кри­ва AldB(A);
  
• 
  за про­мен­лив с вре­ме­то шум – ек­ви­ва­лент­но ни­во на зву­ка L_eqdB(A).
  

За съ­щес­т­ву­ва­щи жи­лищ­ни те­ри­то­рии, раз­по­ло­же­ни око­ло глав­ни ар­те­рии, нор­ми­те са:

• 
  за дне­вен пе­ри­од – 60 dB(A);
  
• 
  за но­щен пе­ри­од – 50 dB(A).
  

За те­ри­то­рии с учеб­ни и здрав­ни обек­ти, дет­с­ки гра­ди­ни и зо­ни за от­дих, изис­к­ва­ни­ята са по-стро­ги – 45 dB(A).

Ра­йо­нът е сла­бо за­сег­нат от ан­т­ро­по­ген­на дейност, ко­ето пред­по­ла­га лип­са на шу­мо­во на­то­вар­ва­не и зо­ни на акус­ти­чен дис­ком­форт.

От всич­ки вред­ни фи­зич­ни фак­то­ри под­ле­жа­щи на оцен­ка от док­ла­да по ОВОС, с един­с­т­ве­но при­със­т­вие се очер­та­ва фак­то­рът “шум”.

По вре­ме на стро­ител­с­т­во­то

Ос­но­вен из­точ­ник на шум ще бъ­де ед­ро­га­ба­рит­на­та тех­ни­ка и ав­тот­ран­с­пор­та. По ли­те­ра­тур­ни дан­ни шу­мо­во­то на­то­вар­ва­не на ня­кои ма­ши­ни е:

Ба­гер - 110 dВ

Са­мос­вал - 90 dB

Ав­ток­ран - 98 dB

Ком­п­ре­сор - 105 dB

Те­зи за­ме­ри са мак­си­мал­но ре­гис­т­ри­ра­ни ни­ва на шу­ма при та­къв тип ав­то­ма­ши­ни.

Виб­ра­ции мо­гат да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни при евен­ту­ал­но из­вър­ш­ва­не на взрив­ни ра­бо­ти, но те ще бъ­дат с ло­кал­но въз­дейс­т­вие, при то­ва е за­дъл­жи­тел­но да се из­пъл­ня­ват от ли­цен­зи­ра­ни ли­ца, след одоб­ря­ва­не на про­ект за взрив­ни ра­бо­ти.

Ес­тес­т­во­то на обек­та не пред­по­ла­га въз­ник­ва­не­то на вред­ни фи­зич­ни фак­то­ри, по­ра­ди ко­ето не се очак­ват.

Почвите в разглеждания обект се намират в планинската почвена зона на България.

Под въздействие на факторите на почвообразуване в района са се формирали следните почвени видове:

• 
  излужени канелени горски почви, тежко песъкливо-клинести;
  
• 
  излужени канелени почви, слабо еродирани;
  
• 
  кафяви горски почви нееродирани и слабо еродирани, слабо каменисти;
  
• 
  кафяви горски почви, плитки, средно и силно еродирани, слабо каменисти;
  
• 
  делувиални почви, песъкливи;
  
• 
  делувиално-ливадни почви, леко песъкливо-глинести;
  
• 
  алувиално-делувиално-ливадни почви, леко песъкливо-глинести;
  
• 
  планинско-ливадни почви, слабо торфенисти, леко песъкливо-глинести.
  

Според агроекологичното райониране почвите в района спадат към Гоцеделчевския район на канелените горски почви и Родопския район на кафявите горски почви.

• 
  Излужени канелени горски почви, тежко песъкливо-глинести
  

• 
  Излужени канелени горски почви слабо еродирани
  

• 
  Кафяви горски почви нееродирани и слабо еродирани, слабо каменисти
  

Хумусният хоризонт е с мощност 20-25 см, а мощността на профила е 40-60 см. Характерен за тези почви е леко песъкливо-глинестият и глинесто-песъклив механичен състав. Те са формирани под широколистна горскодървесна растителност. Съдържанието на органично вещество ги определя като слабо хумусни, средно хумусни и хумусни в зависимост от изложението и свързаната с това влажност.

• 
  Кафяви горски почви, плитки, средно и силно еродирани, слабо каменисти
  

Хумусният хоризонт има мощност 10-30 см, а на профила 10-40 см. По механичен състав са песъкливи, глинесто-песъкливи и леко песъкливо-глинести. Съдържанието на органично вещество е слабо. В профила не се съдържат карбонати.

• 
  Делувиални почви, песъкливи
  

Притежават хумусен хоризонт с мощност 20-25 см и мощност на профила 150-160 см. По механичен състав са песъкливи, а съдържанието на органично вещество – ниско.

• 
  Делувиално-ливадни, леко песъкливо-глинести
  

• 
  Алувиално-делувиално-ливадни почви, леко песъкливо-гли­нес­ти
  

• 
  Планинско-ливадни почви, слабо торфенисти, леко пе­сък­ли­во-глинести
  

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо ко­ли­чес­т­во мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес в ниските места започва да придобива някои черти на блатния процес – оформяне на торфест хоризонт.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативният, имат кафеникав оттенък и недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до пе­сък­ли­во-глинест с много скелет. Те се използват главно като ливади. Поради високата влага, влошения въздушен режим и тежкия топлинен такъв върху тези почви трудно могат да се настанят дървесни видове.

В района на изграждане на обекта почвите са от VІІІ^-ма, ІХ^-та категория.

3.7. Биологично разнообразие и неговите компоненти
3.7.1. Растителен свят

Обектите ще се разположат в средното течение на р. Доспат от водослива на Владово дере на около 9 км надолу по течението на реката. Надморската височина на речното корито в посочения участък варира от 950 м до 600 м. Извършената през месец октомври 2003 г. флористична оценка на трасето установи следните доминантни растителни видове.

Доминантен дървесен вид в речното корито и около него е черната елша (Alnus glutinosa), която заедно с бялата върба (Salix alba) е оформила по протежение на речното корито добре развита ивица (вж. сн. 9 и титулна стр.). Речните брегове и площадки са покрити с влаголюбива тревиста растителност (сем. Fabacea) и разнотревие с най-застъпени следни видове: мъртва коприва (Lamium garganicum), гръмотрън (Ononis echioides), жлeзист конски босилек (Salvia glutinosa), сапуниче (Saponaria officinalis), чобанка (Petasites albus), млечки (Euphorbia), коприва (Urtica dioica) и др.

Склоновете на речните брегове съществено се отличават по характера на растителността си. Десният речен бряг e с южно и югоизточно изложение, като почти по цялото си протежение от речното корито чак до билата си е почти обезлесен. Повърхността му е покрита със ксерофилна тревиста растителност и сухолюбиви храсти (предимно космат зановец (Chamaecytisus hirsutus) – виж сн. 3, 7, 9).

Левият бряг, кой­то по дъл­жи­на­та на пър­ва­та де­ри­ва­ция е със се­вер­но изложение, а на вто­ра­та със се­ве­ро за­пад­но в по-ви­со­ки­те си час­ти ос­вен с ел­ша е об­ра­съл с обик­новн бук (Fagus sylvatica), обик­но­вен га­бър (Carpinus betulus) и бя­ла бре­за (Betula alba). Една мал­ка част от бу­ко­ви­те дър­ве­та са ве­ков­ни с доб­ре раз­ви­ти корони. По скло­но­ве­те на реката, в учас­тъ­ка след вто­ро­то водохващане, къ­де­то над­мор­с­ка­та ви­со­чи­на зна­чи­тел­но се по­ни­жа­ва (до 600-700 м), скло­но­ве­те са об­рас­ли със за­ко­ра­вя­ла и нис­ка храс­то­ва растителност.

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното разнообразие районът е с ниска степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (карта 3, с. 13) и със средна степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4, с. 15) Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство районът е с ниска и средна степен на значимост (карта 7, с. 47).

Обстоятелството, че в пе­ри­ме­тър от 25 ки­ло­мет­ра ня­ма ни­как­ви за­щи­те­ни те­ри­то­рии съ­що е сви­де­тел­с­т­во за не­ви­со­ка­та кон­сер­ва­ци­он­на зна­чи­мост на ра­йо­на по от­но­ше­ние на ви­до­во­то бо­гатс­т­во на рас­ти­тел­ния свят.
3.7.2. Животински свят

Риби

Големите колебания в речните дебити при пълноводие и маловодие не позволяват обаче в този участък да се развият многочислени рибни популации, поради което районът не е сред най-популярните места за развитие на риболовен спорт.

Притоците на р. Доспат в този участък – Владово дере и Осинска река през лятото и есента са с ниски дебити и не предоставят добри условия за развитие на рибите. Останалите дерета през по- голямата част от годината са сухи.

Земноводни и влечуги

Опашатите земноводни са представени от обикновения дъждовник (Salamandra salamandra), а безопашатите от голяма водна жаба (Rana ridibunda), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), зелена крастава жаба (Bufo viridis), жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и др.

Типични представители на влечугите са: шипобедрената костенурка (Testudo graeca), зелен гущер (Lacerta viridis), ливаден гущер (Lacerta agilis), стенен гущер (Lacerta muralis), обикновена водна змия (Natrix natrix), тънък стрелец (Coluber najadum), смок-мишкар (Elaphe longisima), пепелянка (Vipera ammodites).

Птици

Най-типични ор­ни­то­ком­п­лек­си за ра­йо­на по тра­се­то на тръ­боп­ро­во­дите на МВЕЦ “Црънча” № 1 и № 2 са ор­ни­то­ком­п­лек­си­те на крайреч­ни­те и крайпът­ни бре­го­ве. То­ва са пре­дим­но ви­до­ве, ко­ито гнез­дят пок­рай бре­га на р. Доспатска, р. Осинска и Владово дере, за ко­ито крайреч­ния би­отоп оси­гу­ря­ва оби­лие от хра­на (пре­дим­но ле­тя­щи на­се­ко­ми). Та­ки­ва са пла­нин­с­ка­та стър­чи­опаш­ка (Motacilla cinerea), бя­ла­та стър­чи­опаш­ка (Motacilla alba), чер­ве­ног­ръд­ка­та (Erithacus rubecula), пла­нин­с­ка­та чер­ве­но­опаш­ка (Phoenicurus ochropus), жа­лоб­ни­ят си­ни­гер (Parus lugubris), орех­че­то (Troglodytes troglogytes) и вод­ни­ят кос (Cinculus cinculus).

Спо­ред SPEC-ка­те­го­ри­за­ци­ята на ев­ро­пейс­ки­те пти­ци са­мо два от спо­ме­на­ти­те ви­до­ве – Erythacus rubecula и Parus lugubris са от­не­се­ни към ка­те­го­ри­ята Spec 4 – ви­до­ве с бла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, но кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па с на­ма­ля­ва­ща чис­ле­ност.

Бо­зай­ни­ци

Не са пра­ве­ни спе­ци­ал­ни из­с­лед­ва­ния вър­ху ви­до­вия със­тав и раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на бо­зайни­ци­те в ра­йо­на на обек­та.

Имай­ки пред­вид ви­до­вия със­тав на дреб­ни­те на­зем­ни бо­зайни­ци, ти­пи­чен за пла­нин­с­ки­те ра­йо­ни у нас, по­тен­ци­ал­ни пред­с­та­ви­те­ли са: Из­точ­но­ев­ро­пейс­ки та­ра­леж (Erinaceus concolor), Ев­ро­пейс­ка кър­ти­ца (Talpa europea), Мал­ка ка­фя­во­зъб­ка (Sorex minutus), Обик­но­ве­на ка­фя­во­зъб­ка (Sorex araneus), Го­ля­ма вод­на зе­ме­ров­ка (Neomis fodiens), Бе­ло­ко­рем­на ка­фя­во­зъб­ка (Crocedura leucodon), Мал­ка вод­на зе­ме­ров­ка (Neomis anomalis), Див за­ек (Lepus capensis), Ка­те­ри­ца (Sciurus vulgaris), Обик­но­вен сън­ли­вец (Glis glis), Гор­с­ки сън­ли­вец (Driomis nitedula), Жъл­то­гър­ла гор­с­ка миш­ка (Apodemis flavicolis), Гор­с­ка по­лев­ка (Clethrionomis glareolus), Снеж­на по­лев­ка (Mycrotus nivalis), Во­ден плъх (Arvicolla terrestris), Не­вес­тул­ка (Mustela nivalis).

От ед­ри­те бо­зайни­ци се сре­щат най-чес­то сър­ни (Capreolus capreolus) и ди­ва­та сви­ня (Sus scrofa).

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното разнообразие районът е с ниска степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (карта 3, с. 13) и със средна степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4, с. 15). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство районът е с ниска и средна степен на значимост (карта 7, с. 47).

Обстоятелството, че в периметър от 25 километра няма никакви защитени територии също е свидетелство за невисоката консервационна значимост на района по отношение на видовото богатство на животинския свят.

След вливане на притока и Владово дере, река Доспат навлиза в тясна речна долина, заградена от стръмни склонове. Десният бряг преминава нагоре в заоблени и напълно обезлесени била, на места просечени от безводни дерета, по склоновете на които растат ниски храсти. Билата са покрити със сухолюбиви тревисти формации, а в по-ниските части и деретата с ксерофитни полухрасти (космат зановец Cytisus) (виж сн. 3, 7и 9).

Речната тераса и стръмният десен бряг на реката са покрити с гъста широколистна растителност, представена от елша, келяв габър, бук, върба,храстови и хигрофилни (влаголюбиви) тревни формации, които образуват зелена крайбрежна ивица, отчетливо контрастираща на сухите склонове по десния бряг на реката (виж. сн. 9).

Антропогенната намеса върху ландшафта се изразява със прокараните пътища за село Бръщен (по левия склон) и за село Црънча (по десния склон), строителство на съоръжения на ВиК.

Речните корита на р. Доспат и притока и Осинска река са интересни с големите, заоблени речни камъни ,някои от които са релефно оформени от водното течение (виж сн. 2, 4, 5, 6 и 12).


3.9. Природни обекти
В района на обекта и на разстояние от него минимум 25 км във всички посоки не съществуват защитени природни обекти (резервати, поддържани резервати, природни забележителности, защитени местности).

3.9. Материално и културно нас­лед­с­т­во
На около 2 км по течението на р. Доспат след вливането на Владово дере се намира полуразрушен римски мост. Обектът представлява двусводова каменна конструкция. През 1953 г. при завързал се ръкопашен бой между граничари и диверсанати единият от сводовете му е разрушен от гранати.

4. описание, анализ и оценка

на предполагаемите значителни въздействия

върху населението и околната среда в резултат на:

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт


4.1. Атмосферен въздух
Из­точ­ни­ци на за­мър­ся­ва­не на ат­мос­фер­ния въз­дух ще има са­мо по вре­ме на стро­ител­с­т­во­то.
І. Прах

В про­це­са на стро­ител­с­т­во ос­нов­ни из­точ­ни­ци на прах ще бъ­дат:

Из­коп­ни­те ра­бо­ти при всич­ки во­дох­ва­ща­ния пла­нин­с­ки тип и пло­щад­ки­те на МВЕЦ са ог­ра­ни­че­ни.

Из­коп­ни­те ра­бо­ти ще се из­вър­ш­ват в скал­ни по­ро­ди, ко­ето на­ла­га про­би­ва­не­то на взрив­ни дуп­ки с пнев­ма­ти­чен пис­то­лет. При пла­нин­с­ки­те во­дох­ва­ща­ния из­коп­ни­те ра­бо­ти са ог­ра­ни­че­ни, но пък се на­ла­га про­би­ва­не­то на дуп­ки в здра­ва­та ска­ла, за ан­ке­ри­ра­не на бе­то­но­во­то тя­ло към ска­ла­та.

При из­вър­ш­ва­не на про­бив­ни­те ра­бо­ти да се из­пол­з­ва вод­но би­ене, при ко­ето въз­ду­хът не се зап­раш­ва над ПДК, как­то за ра­бот­на­та сре­да, та­ка и за окол­на­та сре­да.

От всич­ко ка­за­но след­ва, че при из­пъл­не­ни­ето на про­бив­ни­те ра­бо­ти не се очак­ва зап­раш­ва­не на въз­ду­ха с вред­но въз­дейс­т­вие вър­ху ра­бот­на­та и окол­на­та сре­да.

2. То­ва­ре­не, тран­с­пор­ти­ра­не и де­по­ни­ра­не на из­коп­ни­те ма­те­ри­али

При пла­нин­с­ки­те во­дох­ва­ща­ния се пред­виж­да бе­то­нът да се ан­ке­ри­ра към ос­но­ва­та, по­ра­ди ко­ето прак­ти­чес­ки из­ко­пан ма­те­ри­ал ня­ма да се из­пол­з­ва.

При пло­щад­ки­те на МВЕЦ из­коп­ни­ят ма­те­ри­ал ще се из­пол­з­ва за из­рав­ня­ва­не на пло­щад­ка­та, вслед­с­т­вие на ко­ето прак­ти­чес­ки не се очак­ва из­воз­ва­не на ма­те­ри­ал.

От ка­за­но­то до­тук след­ва, че не се очак­ва зап­раш­ва­не на въз­ду­ха с вред­но въз­дейс­т­вие вър­ху ра­бот­на­та и окол­на­та сре­да при то­ва­ре­не, тран­с­пор­ти­ра­не и де­по­ни­ра­не на из­коп­ни­те ма­те­ри­али.

При из­пъл­не­ни­ето на стро­ител­но-мон­таж­ни­те ра­бо­ти – коф­раж, ар­ма­ту­ра, бе­тон, тух­ле­на зи­да­рия, мон­таж на обо­руд­ва­не­то и др., ка­то се спаз­ват пред­пи­са­ни­те тех­но­ло­гии, не се очак­ва зап­раш­ва­не на въз­ду­ха над ПДК, на ра­бот­на­та и окол­на­та сре­да.

При из­пъл­не­ни­ето на взрив­ни­те ра­бо­ти не се очак­ва зап­раш­ва­не на въз­ду­ха над ПДК, тъй ка­то са ог­ра­ни­че­ни по ко­ли­чес­т­во и ще се из­пъл­ня­ват с на­ма­ле­ни взрив­ни ве­щес­т­ва.

При до­би­ва­не­то на ел. енер­гия не се очак­ва зап­раш­ва­не на въз­ду­ха.