на влечугите в района на обекта
Вид
|
Червена книга на България
|
Включен в Пpиложение № 2 на ЗБР
|
Включен в Бернската конвенция
|
Включен в CORINE
|
Зелен гущер
(Lacerta viridis)
|
|
|
II
|
+
|
Стенен гущер
(Podarcis muralis)
|
|
|
II
|
+
|
Пепелянка
(Vipera ammodites)
|
|
|
II
|
+
|
Теренът на имотите е сравнително еднообразен като хабитат за изхранване и размножаване на птици. Повърхността на терена е покрита с ниска тревиста растителност и ограничен брой храсти (шипки) В обхвата на имотите има само десетина дървета – трепетлики и тополи – в долния им край.
Видовете птици в района около мястото за изграждане на мотела са представители на орнитокомплекса на горските птици.
Много добре e проученa гнездовата орнитофауна на съседната територии – Пампорово (Нанкинов, Д., 1987 г.), Поради непосредствената географската близост на курорта Пампорово (5–10 км), приблизително еднаквите надморски височини и типа на растителността (смърчови гори) тези данни, заедно с данни от монографията “Птиците на Родопите” (Мичев, Т., Петров, Ц.), са изцяло представителни и за района на коментирания обект. Потенциални представители на орнитофауната са: малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), лещарка (Bonasia bonasia), гривяк (Columba palumbus), куковица (Cuculus canorus), черен кълвач (Dryocopus martius), зелен кълвач (Picus viridis), голям пъстър кълвач (Dendrocopus major), белогръб кълвач (Dendrococpus leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), горска бъбрица (Authus trivialis), водна бъбрица (Authus spinoletta), планинска стърчиопашка (Motаcilla cinerea), орехче (Troglodites troglodites), горска завирушка (Prunella modilaris), червеногръдка (Erithacus rubecula), домашна червеноопашка (Phoenicurus ochrurus), белогуш дрозд (Turdus torquatos), кос (Trudus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), имелов дрозд (Turdus viscivorus), черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), елов певец (Phylloscopus collybita), жълтоглаво кралче (Regulus regulus), червеноглаво кралче (Regulus indicapillus), лъскавоглав синигер (Parus polustris), матовоглав синигер (Parus montanus), голям синигер (Parus major), качулат синигер (Parus cristatus), боров синигер (Parus ater), горска зидарка (Sitta europaea), червеногърба сврачка (Lanius collurio), сойка (Carrulus glandarius), сокерица (Nucifraga cariocatactes), обикновена чинка (Fringilla coelebs), диво канарче (Serinus serinus), зеленика (Carduelis chloris), кадънка (Carduelis cardielis), елхова скатия (Carduelis spinus), кръсточовка (Loxia cuvirostra), червенушка (Pyrrhula pyrrhula).
Поради близостта на района със селскостопански площи и с кварталите Невястата и Езерово често срещани са и някои синантропни видове птици: сива врана(Corvus corone), чавка (гарга) (Corvus monedula), сврака (Pica pica).
Съгласно Приложение № 2 с Приложение № 3 от този списък незащитени са единствено гривякът (Columba palumbus), сойката (Garrulus glandarius), сивата врана(Corvus corone), гаргата (Corvus monedula), и свраката (Pica pica).
Малкият ястреб (Accipiter nisus), обикновеният мишелов (Buteo buteo) имат статут на застрашени видове в Червената книга на България, но са с благоприятен статус.
Черният кълвач (Dryocopus martius) и белогърбият кълвач (Dendrocopos leucotos) са редки видове в Червената книга, но също с благоприятен статус.
Съгласно SPEC категоризацията на европейските птици (Ticher, Heath, 1994; Мичев, Т., Петров, Ц. “Птиците в Родопите”) сред споменатите в горния списък птици не присъстват типове, имащи категория Spec 1 (глобално застрашени видове), а към Spec 2 (видове, концентрирани в Европа и с неблагоприятен природозащитен статус) се отнася само Alectoris graela и Picus viridis (но в българската Червена книга те са без категория). Към категорията Spec 3 (видове, неконцентрирани в Европа, но с неблагоприятен природозащитен статус) се отнася Columba palumbus (не е включен в Червената книга на България).
В категорията Spec 4 (видове с благоприятен природозащитен статус, но концентрирани в Европа и с намаляваща численост) са Parus cristatus, Regulus regulus, Regulus indicapilus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (никои от тези видове не са включени в Червената книга на България).
От анализа е очевидно, че сред потенциалните представители на орнитофауната на района не се срещат видове, които да са застрашени и същевременно с неблагоприятен статус (уязвими, редки, намаляващи).
Повечето от представителите са тривиални видове за високопланинските иглолистни гори, повечето от които се намират под защитата на Закона за биологичното разнообразие.
Ливадният ландшафт, засилената антропогенна дейност и туристическа активност, създадената туристическа инфраструктура в района (къмпинг на СБА, почивна станция на БНБ и на “Ученически отдих” и др.), и тангирането на имотите с оживения автомобилен път Смолян – Пампорово) изключва възможността за обитаването на територията на коментирания обект от представители на едрата бозайна фауна (мечки, вълци, диви прасета). Липсата на стари дървета с хралупи или други подходящи местообитания в пределите на разглежданите имоти не предоставя условия за живот на прилепи.
Добрата хранителна база, която предоставят околните селскостопански площи, е предпоставка за развитие на дребни бозайници от разредите насекомоядни и гризачи:
сем. Talpide – Къртици: къртица (Talpa europea)
сем. Soricidae – Земеровки: обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), малка кафявозъбка (Sorex minutus);
сем. Мuridae – Мишeвидни гризачи: обикновена горска мишка (Apodemus sylvaticus), полска мишка (Apodemus agrarius);
сем. Arvicolidae – Полевки: кафява горска полевка (Clethrionomys glareolus), сива полевка (Microtus arvalis).
Сивият заек (Lepas europaeus) е обичаен представител на бозайниците. Горите и поляните в района се обитават от сърни (Capreolus capreolus).
Посочените видове са широко разпространени и нямат природозащитен статус.
Според Националната Стратегия за опазване на биологичното разнообразие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Според Стратегията районът е с висока степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с висока степен на значимост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположение на обекта).
Територията на бъдещото ваканционно селище не е място за размножаване, хранене и почивка при миграции и линеене на дивите животни. Районът на обекта не е КОРИНЕ място, Рамсарско място и не е орнитологично важно място.
Площта на имотите, предстоящи за застрояване не се населява трайно от животински видове, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообрази. В рамките на имотите не са установени местообитания на застрашени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа.
3.8. Ландшафт
Съгласно ландшафтното райониране на Република България площадката на бъдещия “Мотел” попада в Централно балканската планинска котловинна ландшафтна област.
Ландшафтът на местността Дългото блато е типично високопланински. Характерните му особености се определят от комплекс природни фактори, включващи: сложността на конфигурацията на терена, високите надморски равнища – над 1200 м, особеностите на климата, почвите, видовото разнообразие, разположение и състояние на растителната покривка.
Влияние върху ландшафта оказват и антропогенните фактори – разположението на елементите на курортната инфраструктура (къмпинг СБА, бази за отдих, път и др.)
Всички споменати фактори, разглеждани в комплекс, са обособили територия с високопланински ландшафт, променен в значителна степен от антропогенно влияние.
В района около площадката се обособяват следните видове ландшафти:
-
горски иглолистен склонов;
-
горски иглолистен билен;
-
горски иглолистен долинен;
-
ливаден склонов;
-
ливаден билен;
-
ливаден равнинен;
-
водни ландшафти – деретата западно и източно от площадката;
-
транспортен – пътя Смолян – Пампорово;
-
антропогенен селищен равнинен;
-
антропогенен селищен склонов.
Въз основа на приетата класификация на ландшафтите територията на площадката се отнася към:
Клас – Антропогенен
Тип – Благоприятни антропогенни изменения
Подтип – Урбогенен.
Районът на площадката е с уникален ландшафт, съчетаващ равнинни с много стръмни терени, разположени на север и юг от оценяваната територия. В северно направление се издигат стръмни склонове, изградени от риолитови скали, обрасли със смърчови гори. Югоизточно от обекта и северно от най-долното Смолянско езеро и гр. Смолян се намира скален масив – природна забележителност Невястата – Турлука, подчертаващ характерния облик на ландшафта.
Обектът преобладава като елементарен с въздействието си върху околната среда и поради това средата се приспособява към антропогенните въздействия.
3.9. Природни обекти
В относително по-голяма близост до обекта (около 800 м от обекта), в землището на гр. Смолян се намира природната забележителност Невястата – Турлука. Представлява внушителен скален риолитен масив, разположен северно от най-долното Смолянско езеро.
На около 4 километра се намира Смолянски водопад (0.2 ха) – водопад на Крива река край Смолян. Височината на пада е 20 m, надморска височина 950 м (Заповед № 3796 / 11.10.1965 г. на МГГП).
В сравнителна близост (3–5 км), но на значително по висока надморска височина се намира природната забележителност “Смолянски езера”.
П редставлява група от планински езера със свлачищен произход и част от горски масив, покрит със смърчови гори с обща площ 49,5 ха. Обявена е със Заповед № 374 на КОПС (ДВ бр. 39 / 1982 г.) с цел запазване на района около езерата.Защитената територия включва три от седемте Смолянски езера, заемащи по-високите надморски височини в сравнение с останалите. Най-високо разположено е Мътното (Вълшебното) езеро, заемащо плитко понижение в подножието на скалисти склонове, заобиколено от високи смърчови гори. Площта му е 2.51 дка, дълбочината му до 5.05 метра, като няма видим отток. Най-голямо е езерото, разположено на надморска височина 1500 метра в близост до параклиса “Свети Дух”. Площта му е около 17 декара, а дълбочината до 4 метра. По-голямата част от повърхността му е заета от торфен пласт с дебелина до 1 м. Трeтото езеро( Бистрото) е отделено от голямото езеро с тясна ивица суша и се захранва частично с вода от него. Югоизточната му част е оградена с насипна дига, през която минава горски път и туристически маршрут за вр. Мургавец и курорта Пампорово. Площта на това езеро е 6.35 дка а дълбочината му до 2.9 метра. И трите езера са във връзка с голямото Смолянско свлачище.
На около 7 километра от разглежданите имоти по права линия в западно направление се разполага резерват “Сосковчето”.
В Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии резерватът фигурира под номер 30. Обявен е със Заповед № 508 от 28.03.1968 г. на МГГП. Буферната му зона е определена със Заповед 1094 на КОПС при МС от 03.12.1986 г.
Площта на резервата е 177.5 ха и включва отделите 1045, 1046 и 1047 по Лесоустройствения проект на Държавно лесничейство – гр. Смолян (1990). Резерватът “Сосковчето” е обявен с цел опазване девствения характер на вековна смърчова гора, красивия природен пейзаж, интересни водопади, увивна растителност, като обиталище на мечки, сърни, елени и други; за изучаване в бъдеще на горско-дървесинната растителност, съобщества и биотопи.
3.10. Културно-историческо наследство
В обхвата на площадката и в района в близост до нея няма установени и регистрирани археологически и културно-исторически находки, които биха могли да бъдат засегнати по време на строителството и експлоатацията на обекта.
4. описание, анализ и оценка
на предполагаемите значителни въздействия
върху населението и околната среда в резултат на:
* реализацията на инвестиционното предложение;
* ползването на природните ресурси;
* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт
4.1. Атмосферен въздух
Прогнозата и оценката на очакваните изменения в качествата на атмосферния въздух е свързана с два периода:
-
на строително – монтажни работи;
-
на експлоатация на комплекса.
Замърсяване на атмосферния въздух
в периода на строителство
Преобладаващо, в периода на строителство въздуха се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.
Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона) обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.
Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.
Съгласно Методиката за изчисляване на емисиите от вредни вещества по балансови методи – CORINAIR-94, замърсителите от отпадъчни газове от двигателите с вътрешно горене на сроителната техника и механизация са разделени в 4 групи:
-
SOx, NOx, ЛОС, CH4, CO, CO2, N2O, NH3;
-
тежки метали;
-
устойчиви органични замърсители;
-
сажди.
Поради обстоятелството, че на този етап инвестиционно предложение няма яснота относно вида и броя на строителната техника, механизация и транспортни средства, които ще се използват при изграждането на комплекса, както и вида и количеството на необходимото гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха не могат да бъдат определени.
Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира дребно мащабно строителство с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност, следва да се очаква, че периода на строителство на мотела замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.
Замърсяване на въздуха
по време на експлоатацията на обекта
Въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса ще окажат моторните превозни средства.
В таблицата по-долу са показани емисиите на различни замърсители, които се отделят при движението на 110 МПС (в т.ч. лекотоварни и автобуси). Посоченият брой МПС е приблизителен и отразява автомобилите, които се очаква да преминават по трасето1 за 24-часов период. Този брой на МПС е приет като максимален и ще е характерен основно за края на седмицата.
Тип замърсител
|
Модул ЕМИСИИ опростена
[g/(m.s)]
|
Азотни оксиди (изчислени като NO2)
|
2.78Е-06
|
Летливи органични съединения
|
3.73Е-06
|
Метан
|
7.25Е-08
|
Въглероден оксид
|
0.0000278
|
Въглероден диоксид
|
0.0003284
|
Двуазотен оксид
|
9.68Е-09
|
Кадмий
|
1.02Е-12
|
Олово
|
8.81Е-10
|
Полицикл. ароматни въглеводороди
|
6.95Е-10
|
Диоксини и фурани
|
5.48Е-16
|
Полихлорирани бифенили
|
4.07Е-12
|
Частици (сажди)
|
1.62Е-07
|
От посочената таблица е видно, че основните замърсители са въглеродни оксиди, азотни оксиди, ПАВ и сажди, с количества, които се определят като пренебрежимо ниски.
Възможни неблагоприятни въздействия върху качествата на атмосферния въздух могат да се очакват, ако извозването на кофите с боклук не се извършва съгласно приет между инвеститора и общината график.
С изграждането на мотела се очаква и увеличаване на натоварването на околната среда от туристи. Като цяло нарастването на посещаемостта има отношение повече към факторите водопотребление, отпадъци и шум, отколкото към останалите компоненти на околната среда. Въпреки това струпването на множество хора на сравнително малка територия води до промени в микроклиматичните особености и най-вече в незначително нарастване на температурата на въздуха. Това най-вече се отнася до застроени или затворени пространства, без възможност за свободна циркулация на въздуха. Базирано на факта, че рекреациония капацитет на територията, обект на проекта е изчислен съгласно действащите методики и на база ниския процент на предвиденото застрояване, осигуряващо свободна атмосферна циркулация, въздействие върху микроклиматичните характеристики на района не се очаква.
По данни на инвеститора отоплението на мотела ще бъде основно с климатици и камини на дърва в някои от помещенията.
При условие, че се води правилен режим на горене и комините са с височина, отговаряща на нормативните изисквания, не се очаква камините да се бъдат източник на замърсяване на въздуха.
Прогнозата за въздействие върху качествата на атмосферния въздух обхваща периодите на строителство и експлоатация на предвидените с инвестиционното предложение обекти и се характеризира, както следва:
-
по вид въздействието е пряко и е присъщо само за периода на строителство, когато е възможно отделяне на газови емисии над нормите от строителната техника и транспорта; определя се като обективно присъщо и краткотрайно; въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса не се очаква, тъй като дейността и обслужването му не са свързани с вредни емисии във въздушния басейн;
-
по продължителност въздействието е краткотрайно и обективно необходимо по време на строителството; по време на експлоатацията въздействието е постоянно и положително, предвид пространствената организация и високата степен на озеленяване, предвидени от инвестиционното предложение;
-
по обратимост – въздействието върху атмосферния въздух е обратимо, тъй като по продължителност и обем периодът на строителство е ограничен, а самовъзстановителната способност на средата, в която ще се изгради комплекса – висока;
-
по териториален обхват – въздействието е ограничено, предимно с точков характер и само по време на изграждане на комплекса;
-
по честота – еднократно, ограничено във времето, предвид продължителността на етапа на строителство;
-
според риск за човешкото здраве – по време на строителството са възможни инциденти, ако не се спазват изискванията на нормативните документи; по време на експлоатацията на комплекса рискове за човешкото здраве не се очакват;
-
кумулативен ефект – няма.
4.2. Повърхностни и подземни води
-
Водопотребление за обекта – питейно-битови води
Съгласно Наредба № 2 от 22 март 2005 година на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, водопотребителната норма и коефициентите на денонощна и часова неравномерност за конкретния обект са следните:
Qср.дн. = 340 л/об./дневно
Кд = 1.50
Кч = 2.50
При брой на обитателите – 150 (легла) се получават следните питейни водни количества:
Qср.дн. = 340 л/об./дн. × 150 об. = 51 000 = 0.59 л/сек
Qмакс.дн. = 340 л/об./дн. × 150 об. × 1.50 = 76 500 = 0.86 л/сек
Qмакс.часово = 340 л/об./дн. × 150 об. × 2.50 = 127 500 = 1.48 л/сек
Техническите загуби се приемат 20 % от Qср.дн. и се прибавят към Qмакс.дн. и Qмакс.часово.
Технически загуби: 0.20 × 0.59 = 0.12 л/сек
Qмакс.дн. = 0.86 + 0.12 = 0.98 л/сек
Qмакс.часово = 1.48 + 0.12 = 1.60 л/сек
|