ПРОГРАМИРАНЕ И УСВОЯВАНЕ НА ИПП: ОБЩ ПРЕГЛЕД

2.1.2.Документи за многогодишно индикативно планиране (ДМИП)

През 2007 г. под ръководството на съответните оперативни отдели на ГД „Разширяване“ бяха подготвени ДМИП за отделните страни, както и ДМИП за няколко бенефициери за периода 2008─2010 г. За да се гарантира съпричастност към процеса, националните власти имаха възможност да изразят становището си по проектите за ДМИП и да участват активно в подготовката им. Що се отнася до ДМИП за страните кандидатки, генерални дирекции „Регионална политика“, „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ и „Селско стопанство и развитие на селските райони“ дадоха своя принос съответно за раздели ІІІ, ІV и V. Проведоха се консултации и с държави-членки, международни финансови институции и други заинтересовани страни (като гражданското общество).

През първата половина на 2008 г. всички ДМИП за периода 2008─2010 г. бяха внесени за одобрение в управителния комитет на ИПП¹¹: ДМИП за бивша югославска република Македония, Черна гора, Косово, Турция и ДМИП за няколко бенефициери бяха предадени през май 2008 г.; ДМИП за Албания, Сърбия и Хърватия бяха предадени през юни, а ДМИП за Босна и Херцеговина бе предаден през юли. Всички те бяха одобрени през второто полугодие на 2008 г. посредством решения на Комисията.

2.1.3.Програми по ИПП през 2008 г.

2.1.3.1.Раздел І

Проекти в областта на ядрената безопасност, радиационната защита и образованието се финансираха от отпуснати по МИФР средства за отделните държави, но се изпълняват централизирано на хоризонтална основа; следователно средствата за тези проекти не са включени в националните програми по раздел І. Частта за отделните държави в техническото приложение съдържа повече подробности.

Националната програма по ИПП за Босна и Херцеговина за 2008 г., разделена на две части, бе приета от Комисията съответно на 9 октомври 2008 г. и на 5 декември 2008 г. Програмата предоставя подкрепа за реформите в полицията и съдебната власт чрез проекти, целящи изграждането на капацитета на съда и прокуратурата или построяването на строго охраняван затвор. Тя също така цели улесняване на напредъка на страната към членство в ЕС посредством повишаване на обществената осведоменост за процеса на интеграция в ЕС и подпомагане на националните органи при планиране, програмиране и прилагане на ИПП. Програмата за 2008 г. предоставя също така подкрепа за реформите в образованието и системата на здравеопазването като начин да се подобри социално-икономическата ситуация в страната. С ИПП за 2008 г. се помага на Босна и Херцеговина да се справи с изискването за сближаване с достиженията на правото на Общността в такива области като околна среда, търговия и метрология, селско стопанство и развитие на селските райони или интегрирано управление на границите.

Националната програма по ИПП за Хърватия за 2008 г. бе приета на 5 ноември 2008 г. В рамките на политическите критерии националната програма по ИПП за 2008 г. се занимава с реформата на съдебната система чрез няколко проекта в тази област. Също така допринася за напредъка в областта на правата на човека и защитата на малцинствата посредством укрепване на капацитета на гражданското общество и улесняване на активното и пълноценно участие на ромското малцинство в хърватския обществен живот. Що се отнася до способността за поемане на задълженията, произтичащи от членството, помощта по ИПП за 2008 г. се съсредоточава върху области, в които предстои да се транспонира и приведе в изпълнение голям обем законодателни текстове, върху подготовката за усвояване на структурните фондове и фонда за развитие на селските райони, както и в области, в които се изискват много инвестиции съгласно достиженията на правото на Общността. Това засяга различни сектори като безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика, рибарство, транспорт, енергетика, социална политика и трудова заетост или околна среда.

Националната програма за бивша югославска република Македония за 2008 г. бе приета от Комисията на 11 декември 2008 г. Програмата цели укрепване на административния капацитет на съответните институции, за да се гарантира добро и ефикасно управление на средствата на ЕС, както и укрепване на централния и местния административен капацитет за изпълнение на процеса на децентрализация. Програмата също така подкрепя развитието на независима и ефикасна съдебна система и насърчава активно гражданско общество. В рамките на социално-икономическите критерии, целта е да се укрепи институционалният капацитет за регламентиране и наблюдение на институциите на пенсионна система с пълна капитализация и да се насърчава преходът към пазарна икономика. Що се отнася до способността за поемане на задълженията, произтичащи от членството, по програмата за 2008 г. се финансират проекти, допринасящи за свободното движение на стоки, за по-добро функциониране на митниците или за развитие на селскостопанския сектор.

Част 1 от националната програма по ИПП за Косово бе приета от Комисията на 6 октомври 2008 г., а част 2 – на 19 декември 2008 г. Един от приоритетите на програмата е изпълнението на политическите критерии на ЕС и консолидирането на институционалното, административното и съдебното устройство на Косово, включително борбата с корупцията, защитата на правата на човека и правата на сърбите и на малцинствата, както и насърчаването на дейности на гражданското общество. По икономическите критерии се предоставя подкрепа за развитие на икономиката на Косово и укрепване по устойчив начин на социално-икономическата среда на всички общности. С ИПП за 2008 г. се помага на Косово да се справи с изискването за въвеждане и прилагане на достиженията на правото на Общността в някои области, включително въпроси, свързани със свободата, сигурността и правосъдието, безопасността на храните, ветеринарните и фитосанитарните въпроси и статистиката.

2.1.3.2.Раздел ІІ

Разделът за трансгранично сътрудничество е насочен към укрепване на трансграничното сътрудничество чрез съвместни регионални и местни инициативи, които съчетават както външна помощ, така и икономически цели и цели за социално сближаване. По-конкретно, сътрудничеството трябва да си поставя за цел насърчаването на устойчивото икономическо и социално развитие в граничните зони, на съвместната работа по общи за всички участващи страни предизвикателства в опазването на околната среда, на природното богатство и културното наследство, в общественото здравеопазване и в предотвратяването на организираната престъпност. Отделя се място и на дейности за гарантиране на ефективни и сигурни граници и на съвместни, малки по мащаб, дейности с местни участници от граничните райони.

Раздел ІІ от ИПП за трансграничното сътрудничество обхваща два аспекта: трансгранично сътрудничество между страни кандидатки/потенциални кандидатки и трансгранично сътрудничество между тези страни и съседни държави-членки. Освен това по раздел ІІ от ИПП може да се дава финансова подкрепа за участието на страни кандидатки/потенциални кандидатки в програмите за международно сътрудничество на структурните фондове (финансирани от Европейския фонд за регионално развитие – ЕФРР, в контекста на целта за европейско териториално сътрудничество) и в програмите за сътрудничество за морските басейни в рамките на Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ЕИДП).

Подкрепата за трансгранично сътрудничество по раздел ІІ се дава в рамките на многогодишни трансгранични програми, които в момента обхващат периода 2007─2009 г., съставени съвместно от участващите страни. Помощта от ИПП се отпуска с ежегодни решения за финансиране.

По отношение на участието в международни програми на ЕФРР или в програми за морските басейни на ЕИДП, помощта по ИПП се отпуска с ежегодни решения за финансиране за отделните страни.

По раздел ІІ на ИПП се подпомага участието на Албания в две двустранни трансгранични програми със съседни страни кандидатки/потенциални кандидатки: Черна гора и бивша югославска република Македония. В контекста на трансграничното сътрудничество с държави-членки по раздел ІІ на ИПП се финансира двустранна програма между Албания и Гърция и участието на Албания в многостранната трансгранична програма „Адриатика“, в рамките на която Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и Сърбия си сътрудничат през Адриатическо море с Гърция, Италия и Словения. Нещо повече – по раздел ІІ на ИПП се финансира програма за развитието на Кукеш, албански регион на границата с Косово, както и участието на Албания в международната програма „Югоизточна Европа“ по ЕФРР.

По раздел ІІ на ИПП се подпомага участието на Босна и Херцеговина в три двустранни трансгранични програми с Хърватия, Черна гора и Сърбия. По отношение на трансграничното сътрудничество с държави-членки по раздел ІІ на ИПП се финансира участието на Босна и Херцеговина в програмата „Адриатика“ на ИПП. През 2008 г. по същия раздел се финансира и участието на Босна и Херцеговина в международната програма „Югоизточна Европа“ по ЕФРР.

По раздел ІІ на ИПП Хърватия участва в три двустранни трансгранични програми със съседни страни потенциални кандидатки: Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Хърватия взема участие и в три програми на ИПП за трансгранично сътрудничество със съседни държави-членки: две двустранни програми съответно със Словения и Унгария и многостранната програма за трансгранично сътрудничество на ИПП „Адриатика“. По раздел ІІ на ИПП се финансира и участието на Хърватия в две международни програми по ЕФРР – „Югоизточна Европа“ и „Средиземноморие“.

С подкрепата по раздел ІІ на ИПП през 2008 г. бивша югославска република Македония участва в двустранна програма с Албания и две двустранни програми със съседни държави-членки – България и Гърция. По раздел ІІ на ИПП се финансира участието на Бивша югославска република Македония и в международната програма за европейско териториално сътрудничество по ЕФРР „Югоизточна Европа“.

За 2007 г. в Косово не бяха изпълнени условията за програмите по раздел II. Съответно средствата по раздел II бяха прехвърлени към раздел I.

Раздел ІІ на ИПП обезпечава участието на Черна гора в четири двустранни трансгранични програми с Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Албания и в програмата на ИПП за трансгранично сътрудничество „Адриатика“, съответно – с държави-членки. Що се отнася до участието в международни програми по ЕФРР, по раздел ІІ на ИПП се финансира участието на Черна гора в програмите „Югоизточна Европа“ и „Средиземноморие“.

Сърбия участва в следните програми за трансгранично сътрудничество: три двустранни програми с Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина, три двустранни програми със съседните държави-членки Унгария, Румъния и България и международната програма „Адриатика“ на ИПП. По раздел ІІ на ИПП се финансира също така и участието на Сърбия в международната програма по ЕФРР за европейско териториално сътрудничество „Югоизточна Европа“.

През 2008 г. по раздел ІІ на ИПП бе подпомогната трансграничната програма между Турция и България. Освен това по съшия раздел на ИПП на Турция бяха отпуснати средства и за участие в програмата за морските басейни на ЕИДП.

2.1.3.3.Раздел III и IV

Подобно на структурните фондове многогодишните програми по раздели ІІІ и ІV гарантират стабилна финансова рамка за тригодишен период. Това е особено важно за изпълнението на средносрочни инвестиционни стратегии в областта на транспорта, околната среда, регионалната конкурентоспособност и развитието на човешките ресурси. Подобно на структурните фондове тази по-дългосрочна финансова рамка върви ръка за ръка със строго финансово управление, за да се гарантира пълното усвояване на средствата.

2.1.3.3.1. Раздел ІІІ

По раздел ІІІ се отпуска помощ в три ясно разграничени области: транспорт, околна среда и регионална конкурентоспособност, което съответства на интервенцията на Кохезионния фонд в държавите-членки. По този начин раздел ІІІ се изпълнява чрез отделни оперативни програми по всяка от тези теми (в случая с Бивша югославска република Македония в периода 2007─2009 г. се изпълнява само една програма - за околна среда и транспорт).

През 2007 г. за Хърватия бяха приети три многогодишни оперативни програми за периода 2007─2009 г. Оперативната програма за регионална конкурентоспособност обхваща три приоритетни теми: подобряване на потенциала за развитие на изоставащите региони, укрепване на конкурентоспособността на хърватската икономика и техническа помощ. Оперативната програма за транспорт обхваща три приоритетни теми: модернизиране на системата на железопътен транспорт в Хърватия, модернизиране на системата на вътрешните водни пътища и техническа помощ. Оперативната програма за околна среда съдържа 3 приоритетни области: развитие на инфраструктура за управление на отпадъците с цел създаване на интегрирана система за управление на отпадъците, защита на водните ресурси на Хърватия чрез по-добра система за водоснабдяване и интегрирана система за управление на отпадните води и техническа помощ.

Оперативната програма „Регионално развитие“ за бивша югославска република Македония за периода 2007─2009 г. бе приета от Комисията на 29 ноември 2007 г. Общата ѝ цел е да подкрепи устойчивото развитие на страната чрез подобряване на транспортната и екологичната инфраструктура. Помощта за транспортния сектор следва да се съсредоточи върху продължаване на работата по основната регионална транспортна мрежа на Югоизточна Европа (коридори VIII и X). Приоритетите на програмата постепенно ще бъдат изместени от коридор X към коридор VIII и от сухопътния транспорт към железопътния транспорт. Помощта за екологията следва съвсем целево да се съсредоточи върху пречистването на отпадните води и управлението на твърдите отпадъци, тъй като и двете имат най-сериозни последствия за населението и природната среда.

Оперативните програми за Турция бяха приети с решения на Комисията от 29 ноември 2007 г. („Регионална конкурентоспособност“ и „Околна среда“) и от 7 декември 2007 г. („Транспорт“). Оперативната програма за регионална конкурентоспособност обхваща три приоритетни теми: подобряване на бизнес климата, укрепване на капацитета на предприятията и насърчаване на предприемачеството и техническа помощ. Оперативната програма за транспорт съдържа две приоритетни области: подобряване на железопътната инфраструктура и подобряване на пристанищната инфраструктура. Оперативната програма за околната среда обхваща три приоритетни теми: по-добро водоснабдяване, канализационни услуги и пречистване на отпадните води, по-добро интегрирано управление на твърди отпадъци и техническа помощ.

2.1.3.3.2 Раздел ІV

На 7 декември 2007 г. по раздел ІV бе приета многогодишната оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за Хърватия. Тя съдържа 4 приоритетни области: по-широк достъп до трудова заетост и устойчиво интегриране на пазара на труда, по-активни мерки за социално приобщаване на лица в необлагодетелствано положение, развитие на човешкия капитал и трудовата пригодност и техническа помощ.

Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ за бивша югославска република Македония бе приета през декември 2007 г. Тя обхваща три приоритетни теми: трудова заетост – привличане и задържане на повече хора на работа, образование и обучение – инвестиране в човешкия капитал чрез по-добро обучение и развитие на умения, и социално приобщаване – насърчаване на по-интегриращ пазар на труда.

Многогодишната оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за Турция бе приета от Комисията на 7 декември 2007 г. Тя обхваща четири приоритетни теми: трудова заетост, образование, адаптивност чрез насърчаване на придобиването на знания през целия живот, и социално приобщаване.

2.1.3.4 Раздел V

Въз основа на подхода, използван при подготовка на програмите на държавите-членки за развитие на селските райони, помощта по раздел V се програмира на многогодишна основа, като обхваща периода 2007─2013 г. Тъй като обаче, в съответствие с ДМИП, финансовият пакет бе определен само за периода 2007─2009 г. и подлежи на ежегодна актуализация, за да включи следващите години, програмите по раздел V биват изменяни ежегодно, за да се отчетат новото финансово разпределение и необходимите технически промени. След консултации със заинтересованите страни, Комисията приема програмите и техните актуализации, след консултации с държавите-членки в рамките на Комитета за развитие на селските райони.

С оглед на времето, необходимо за установяването на напълно децентрализирана система за управление и въз основа на сроден опит, придобит по САПАРД¹², финансовите средства по раздел V се въвеждат постепенно, като средствата по ИПП за развитие на селските райони са съсредоточени в края на програмите. Следователно средствата за първите четири години от периода на изпълнение (2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.) представляват по-малък дял от всички средства по раздел V и този дял значително ще се увеличи през следващите години. Хърватия е единственото изключение от това правило, тъй като тя бе единствената страна кандидатка, която преди създаването на раздела на ИПП за развитие на селските райони въведе система по САПАРД, за да се възползва от средства по САПАРД.

Многогодишната оперативната програма „Развитие на селските райони“ за Хърватия за периода 2007─2013 г. бе приета от Комисията на 25 февруари 2008 г.¹³ Тя съдържа 3 приоритетни области: подобряване на пазарната ефективност и прилагане на стандартите на Общността, подготвителни дейности за изпълнението на мерки за селското стопанство и околната среда и на стратегии за развитието на местни селски райони и развитие на икономиката в селските райони.

През 2008 г. бе приета многогодишната програма за развитие на селските райони за бивша югославска република Македония за периода 2007─2013 г.¹⁴ Програмата обхваща три приоритетни теми: подобряване на пазарната ефективност и прилагане на стандартите на Общността, подготвителни дейности за изпълнението на мерки за селското стопанство и околната среда и на стратегии за развитието на местни селски райони, и развитие на икономиката в селските райони.

Многогодишната оперативната програма „Селско стопанство и развитие на селските райони“ бе подготвена от Турция през 2007 г. и приета от Комисията на 25 февруари 2008 г.¹⁵ Тя съдържа три приоритетни области: подобряване на пазарната ефективност и прилагане на стандартите на Общността, подготвителни действия за изпълнението на мерки за селското стопанство и околната среда и на Leader и развитие на икономиката в селските райони.