Доклад за готовността на Хърватия за членство в ес

Преговорите с Хърватия за нейното присъединяване приключиха през юни 2011 г. След положителното становище на Комисията, одобрението на Европейския парламент и решението на Съвета за приемането на Хърватия на 9 декември 2011 г. бе подписан Договорът за присъединяване (ОВ L 112, 24.4.2012 г.). Хърватия ратифицира Договора за присъединяване и на 1 юли 2013 г. ще стане член на Европейския съюз, при условие че Договорът за присъединяване бъде ратифициран от всички държави членки. В качеството си на присъединяваща се държава Хърватия има статут на активен наблюдател в междинния период преди присъединяването.

В хода на преговорите Хърватия пое редица ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени най-късно до датата на присъединяване, освен ако не са договорени конкретни преходни мерки.

В своя стратегически документ и в доклада, публикуван през октомври 2011 г., както и в мониторинговия доклад относно подготовката за присъединяване на Хърватия от април 2012 г.¹, Комисията отбеляза напредъка, постигнат от Хърватия в подготовката ѝ за присъединяване. Комисията определи също редица области, в които са необходими допълнителни подобрения, за да бъдат спазени изцяло всички изисквания за членство. Хърватия изготви план за действие като последваща мярка във връзка с констатациите в мониторинговия доклад от април. Планът за действие се изпълнява и редица мерки вече са приети. По-конкретно, преструктурирането на Brodotrogir напредна, а дискусиите относно мерките за приватизацията и преструктурирането на 3.Maj продължават. Продължава изпълнението на стратегията за реформа на съдебната система и на плана за действие. В процес на финализиране е и преработената стратегия. Правителството предложи на парламента ново законодателство за правоприлагане. Продължава постигането на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност и бяха направени начални стъпки за създаването на Комисията за конфликт на интереси. В областта на основните права бяха приети изменения в Закона срещу дискриминацията, както и ново законодателство за омбудсмана. Бяха ускорени дискусиите с Босна и Херцеговина с цел да бъдат решени оставащите проблеми с управлението на границите. Напредък бе отбелязан в привеждането в съответствие с Директивата за услугите и в областта на взаимното признаване на професионалните квалификации. Считано от юли 2012 г. бе премахната таксата/данъчната мярка върху мобилните услуги.

В член 36 от Акта за присъединяване от Комисията се изисква да следи отблизо всички ангажименти, поети от Хърватия в преговорите за присъединяване, като се съсредоточи по-конкретно върху политиката на конкуренция, съдебната система и основните права, както и върху свободата, сигурността и правосъдието. Освен това в акта се предвижда също през есента на 2012 г. Комисията да представи цялостен мониторингов доклад пред Европейския парламент и пред Съвета.

В настоящото съобщение се обобщават основните констатации от цялостния мониторингов доклад, в който се оценява напредъкът, постигнат от Хърватия в нейната подготовка за присъединяване през периода от октомври 2011 г. до септември 2012 г. В него се прави цялостна оценка на нивото на готовност за членство и се посочват областите, в които са необходими допълнителни усилия, за да може Хърватия да бъде готова за членство на 1 юли 2013 г.

В доклада се оценява готовността на Хърватия въз основа на политическите и икономическите критерии за членство, както и въз основа на изискването да бъдат приети и прилагани достиженията на правото на ЕС, определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г.

Оценката се основава на информацията, събрана и анализирана от Комисията, включително предоставената от Хърватия, както и на информация, споделена от държавите членки, от международни организации и от организациите на гражданското общество в техните редовни контакти с Комисията. Докладът се основава на констатациите на Комисията в нейните актуализирани таблици за мониторинг, които представляват работен инструмент, предназначен за подробното проследяване на всички ангажименти, поети от Хърватия в контекста на преговорите.

С настоящия доклад Комисията си поставя също за цел да помогне на Хърватия в по-нататъшната ѝ подготовка за членство.

2. Спазване от Хърватия на критериите от Копенхаген – Обобщение на констатациите

2.1 Политически критерии

Хърватия продължава да отговаря на политическите критерии. Продължи работата във всички области, обхванати от политическите критерии (стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата), и резултатите стават осезаеми.

През декември 2011 г. се проведоха парламентарни избори в плуралистична среда, организирани по ефективен и прозрачен начин. Необходими са подобрения в поддръжката на избирателните списъци, като по този въпрос вече се работи. В областта на публичната администрация са необходими допълнителни усилия за подобряване на нейния професионализъм. За изграждането на съвременна, надеждна, прозрачна и ориентирана към гражданите публична служба е необходимо завършване и ефикасно прилагане на съответната нормативна уредба. С оглед на неотдавнашното значително преструктуриране на публичната администрация, и като се вземат под внимание допълнителните отговорности, свързани с членството в ЕС, Хърватия следва да намери незабавно решение на ограниченията в административния капацитет, констатирани в цялостния мониторингов доклад, и да направи така, че да не бъде засегнато приключването на подготовката за членство в ЕС.

В сферата на съдебната система продължават усилията за укрепване на нейната независимост, отчетност, безпристрастност и професионализъм. Реформираните Държавен съдебен съвет (ДСС) и Държавен прокурорски съвет (ДПС) продължиха да функционират независимо. И двата органа продължиха да назначават съдебни служители въз основа на прозрачни, еднакви и обективни критерии. Необходими са усилия за подобряване на тяхното функциониране, особено за да могат да изпълняват увеличения обем на възложените им задачи, сред които системната и точната проверка на декларациите за притежавано имущество и активното прилагане на дисциплинарни процедури. Необходими са подобрения в процедурите за подбор и назначаване на нови съдии и прокурори. Хърватия продължи да изпълнява различни мерки, предназначени да подобрят ефикасността на съдебната система. Докато обемът на натрупаните за разглеждане наказателни дела продължава да намалява, броят на старите граждански дела се е увеличил през последните 18 месеца. Безпокойство поражда тази обща тенденция на увеличаване на нерешените дела главно от граждански и търговски характер, както и на делата за правонарушения и правоприлагане. Измененото законодателство в областта на правоприлагането, прието от правителството през юли 2012 г., трябва да бъде прието от парламента и прилагано, за да доведе до по-нататъшни конкретни резултати.

Що се отнася до борбата с корупцията, в сила остава подходяща правна и институционална рамка, с чието прилагане продължават да се постигат резултати. Правоприлагащите органи продължават да работят активно, особено по дела, свързани с високите етажи. Корупцията на местно равнище заслужава внимание, особено в областта на обществените поръчки. Хърватия положи усилия за засилване на превантивните мерки посредством редица превантивни правни инструменти. Хърватия обаче не е приложила изцяло законодателството за конфликт на интереси и премахна съществуващите разпоредби относно критериите за членство в надзорните и управителните съвети на публичните предприятия. След като през август 2012 г. парламентът публикува покана за изразяване на интерес за подбор на членовете на Комисията за конфликт на интереси, бяха предприети някои първоначални стъпки за създаването ѝ. Комисията трябва незабавно да бъде създадена и да започне своята работа. Трябва да се обърне внимание на обхвата и прилагането на законодателството за достъпа до информация. Хърватия е постигнала сериозен напредък по отношение на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност. Продължиха дейностите за привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС и за справянето с бъдещите предизвикателства, свързани с борбата с организираната престъпност в рамките на ЕС.

Що се отнася до правата на човека и защитата на малцинствата, правата на човека като цяло се зачитат, но все още трябва се обърне внимание на зачитането на правата на лесбийките, гей, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГТБ). Гей прайд парадите в Сплит и Загреб преминаха без сериозни инциденти, като хърватското правителство пое ангажимента за безпроблемното им организиране.

По отношение на зачитането и защитата на малцинствата и културните права, защитата на малцинствата продължи да се подобрява чрез прилагането на мерки за тяхната защита, сред които Конституционния акт за правата на националните малцинства. Равнището на трудова заетост на представители на малцинствата в държавната администрация и в съдебната система обаче все още е под изискваното в закона. В съответствие с конституцията на парламентарни избори през декември 2011 г. бяха избрани осем представители на националните малцинства. Хърватия обаче трябва да продължи да насърчава дух на толерантност към малцинствата, по-специално към хърватските сърби и да предприема мерки за защита на лицата, които може да бъдат обект на заплахи или на дискриминация, враждебност или насилие. Ромското малцинство живее при особено трудни условия и продължават да съществуват предизвикателства в областта на образованието, социалната закрила, здравното обслужване, заетостта и достъпа до лични документи.

Подобри се положението със завръщането на бежанците. Продължава и изпълнението на програмите за жилищно настаняване, макар и с по-бавни темпове. Трябва да бъдат доразвити предпоставките за устойчивото завръщането на бежанците.

Що се отнася до военните престъпления, Хърватия продължава да сътрудничи с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и да работи по случаите на военни престъпления. Следва да бъдат увеличени усилията за решаването на проблема с безнаказаността на военните престъпления, тъй като за по-голямата част от престъпленията все още трябва да бъдат повдигнати обвинения. Необходимо е да се предприемат мерки за улесняване на защитата и присъствието на свидетели в съдебните процеси, особено при дела, възложени на специализирани съдебни състави. По отношение на регионалното сътрудничество, Хърватия продължи диалога със съседните държави за изясняването на нерешените въпроси с двустранен характер. В декларацията на хърватския парламент от октомври 2011 г. относно насърчаването на европейските ценности в Югоизточна Европа се подчертава твърдият ангажимент на Хърватия да подкрепя другите страни от региона по пътя им към ЕС. Хърватия продължи да сътрудничи на двустранно и регионално равнище в областта на военните престъпления. Осъществява се добро сътрудничество между съдебните органи, по-специално на ниво прокуратура. Хърватия продължи да участва активно в процеса, чието начало беше поставено с декларацията от Сараево. През април 2012 г. в Сараево бе проведена международна донорска конференция за осигуряването на финансиране на трайно решение за всички бежанци в региона, които са били разселени в резултат на военните конфликти в бивша Югославия през 90-те години на 20-ти век. Хърватия трябва да задели необходимото допълнително финансиране.

Като важна стъпка в помирителния процес в региона трябва да се предприеме цялостно преразглеждане на случаите на лицата в неизвестност.

Що се отнася до двустранните отношения, започна процедурата на международен арбитраж относно граничния спор между Хърватия и Словения и на 13 април 2012 г. арбитражният съд проведе първото си процедурно заседание. Все още остава да бъде постигнат конкретен напредък по отношение на обозначаването на границата със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.

2.2 Икономически критерии

В средата на 2011 г. икономиката на Хърватия временно се стабилизира преди отново да изпадне в рецесия в края на годината. Икономическият спад продължи през първата половина на 2012 г. Високите равнища на безработицата, публичния дефицит и дълга продължиха да се повишават още повече през 2011 г. Високата външна задлъжнялост продължава да бъде основна слабост на икономиката.

Що се отнася до икономическите критерии, Хърватия е функционираща пазарна икономика. Енергичното прилагане на необходимите спешни структурни реформи следва да позволи на Хърватия да се справи в краткосрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза.

Продължи да съществува широк политически консенсус за основните елементи, които трябва да притежава една пазарна икономика. Предвид на съществуващите ограничения макроикономическата политика като цяло бе подходяща. Централната банка успя да запази обменния курс и финансовата стабилност, като паралелно с това поддържаше относително гъвкава парична политика при инфлационен натиск, който продължи да бъде слаб. Банковият сектор запази доброто си равнище на капитализация. Властите положиха усилия в бюджетната сфера за овладяване на нарастващия дефицит чрез съкращаване на разходите. Дефицитът по текущата сметка остана на ниско равнище, тъй като възобновеното увеличение на вноса бе компенсирано с увеличението на износа. Брутният външен дълг се стабилизира, макар и на много високо равнище.

Структурните реформи напредваха бавно в някои области, включително приватизацията и преструктурирането на губещите предприятия, а в други области реформи почти не бяха предприети. Това се отнася по-специално за пазарите на труда, където и без това ниските равнища на заетост и участие намаляха допълнително. Реформите са все още на много ранен етап и спешно е необходимо да бъдат ускорени. Инвестиционният климат все още страда от голяма регулаторна тежест, продължителни процедури, несигурност в правната среда, непредвидимост на административните решения и множество парафискални такси. Социалните трансфери, които представляват относително висок дял в държавния бюджет, продължиха да нямат ясна насоченост. Като се има предвид необходимостта от постигането на средносрочна бюджетна устойчивост, бюджетният процес би могъл да бъде доусъвършенстван. Увеличаването на ефикасността на публичните разходи продължава да бъде основно предизвикателство.

2.3 Способност за поемане на задълженията, произтичащи от членството

Що се отнася до способността за поемане на задълженията, произтичащи от членството, Хърватия продължи да напредва с приемането и прилагането на законодателството на ЕС и понастоящем приключва привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Комисията обаче набеляза редица въпроси, които се нуждаят от постоянно внимание. Хърватските власти трябва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че до 1 юли 2013 г. страната ще е напълно подготвена за членство, включително по отношение на административния капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕС.

В съответствие с член 36 от Акта за присъединяване в настоящия раздел се обръща особено внимание на политиката на конкуренция, съдебната система, основните права и свободата, правосъдието и сигурността.

Глава 8: Политиката в областта на конкуренцията

Като цяло Хърватия изпълнява ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване в областта на политиката на конкуренция, и следва да е в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС след присъединяването. Специално внимание трябва да се обърне на подписването на договорите за приватизация на корабостроителниците в затруднено положение.

Хърватия до голяма степен е привела в съответствие своето законодателство в областта на антитръстовата политика, сливанията и държавната помощ. Тя продължи усилията си за постигането на положителни резултати в правоприлагането. Хърватският орган за защита на конкуренцията (CCA) е напълно оперативен и функционално независим. Той изпълнява своите задължения в съответствие с действащото законодателство. Въведена е подходяща система за контрол на сливанията и на държавните помощи.

От 1 октомври 2011 г. насам CCA е издал 29 решения и 25 становища в сферата на антитръстовата политика и сливанията. CCA продължи да предоставя на правителството оценки на проектозаконите и други експертни становища.

В областта на държавните помощи CCA прие 30 решения, от които 13 се отнасят за схеми за помощ, а 17 се отнасят за индивидуални мерки за помощ.

По отношение на задълженията за докладване на Хърватия в стоманодобивния отрасъл, първите доклади бяха представени на Комисията на 15 декември 2011 г. и 18 юни 2012 г. в съответствие с изискванията, поставени в хода на преговорите.

Предприятие Sisak все още не е възстановило получената помощ. През октомври 2011 г. собствениците решиха да затворят и да продадат стоманодобивния завод, в резултат на което производството спря напълно. Собствениците на CMC Sisak продадоха стоманодобивния завод на нов инвеститор, италианската група Danieli.

В докладите се предоставя и актуализирана информация за производството по несъстоятелност на другия стоманодобивен завод, Željezara Split.

Във връзка със задълженията на Хърватия да докладва относно корабостроителния сектор, на 16 януари 2012 г. тя представи първия шестмесечен доклад за преструктурирането на хърватските корабостроителници в затруднено положение, както се изисква в приложение VIII от Акта за присъединяване. В доклада се съдържат данни за мерките, предприети за възстановяване на жизнеспособността, използваната помощ, собствения принос и производствения капацитет, следвайки договорената с Комисията методология за наблюдение на изпълнението от страна на Хърватия. В доклада се съдържа и информация относно споразуменията, уреждащи правото на собственост в контекста на отчуждаване в морския сектор. На 16 юли 2012 г. Хърватия представи своя втори шестмесечен доклад относно преструктурирането на хърватската корабостроителна промишленост. Освен това Хърватия представи първия доклад относно годишната продукция на корабостроителниците в процес на преструктуриране.

През март 2012 г. бе приета офертата за корабостроителницата Brodosplit и Хърватия заяви, че приватизационният договор ще бъде подписан скоро. Правителството отхвърли офертите за корабостроителниците Kraljevica и Brodotrogir, а офертата за корабостроителницата 3.Maj бе оттеглена от потенциалния инвеститор. Правителството реши да открие производство по несъстоятелност за Kraljevica и да обмисли нови мерки за приватизация и преструктуриране на 3.Maj и Brodotrogir.

Необходимо е Хърватия да пристъпи към подписването на договора за приватизация на Brodosplit, след като през август 2012 г. Комисията взе утвърдително решение, и спешно да намери подходящ вариант за 3.Maj и Brodotrogir, за да изпълни до датата на присъединяване съдържащите се в приложението към Договора изисквания относно преструктурирането на корабостроителниците.

Що се отнася до съществуващата помощ, Хърватия предостави на Комисията списък с 11 мерки за помощ, за които желае да бъдат разглеждани като съществуваща помощ към датата на присъединяването. Седем от тези мерки са включени в Акта за присъединяване. Необходимо е Хърватия да предостави допълнителна информация за останалите, така че оценката на Комисията да бъде завършена.

Като цяло Хърватия спазва ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване в областта на съдебната система и основните права, и следва да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС от момента на присъединяването в 10-те области, посочени в приложение VІІ към Акта за присъединяване. Нужни са обаче повече усилия за по-нататъшното укрепване на принципа на правовата държава чрез подобряване на административната и съдебната система, както и за ефективното предотвратяване и ефективната борба с корупцията. Постоянно внимание е необходимо за съдебното преследване на военни престъпления, извършени в страната, зачитането на правата на човека и защитата на малцинствата.

Изпълнението на стратегията за съдебна реформа и на плана за действие като цяло продължава в съответствие със сроковете, като то включваше и прецизиране на законодателството в редица области. Бяха създадени работни групи, които работят активно за допълнителното подобряване на специфичното законодателство и за засилването на координацията между правните инструменти. Остава да бъде подобрено планирането на човешките ресурси, включително за дългосрочните нужди на съдебната система. Наличният бюджет за съдебната система остана стабилен и възлиза на около 337 млн. EUR или 0,7 % от БВП. През февруари 2012 г. бе създаден съвет за наблюдение на изпълнението на стратегията за съдебна реформа и акцентът бе поставен по-специално върху ефикасността на съдебните производства. През октомври 2011 г. бяха приети изменения в закона за Държавния съдебен съвет, за да бъдат увеличени допълнително възможностите за прехвърляне на съдебни служители в зависимост от нуждите.

Продължи прилагането на различните мерки, приети през 2010 г. и 2011 г. за укрепване на независимостта, отчетността, безпристрастността и професионализма на съдебната система. Реформираните Държавен съдебен съвет (ДСС) и Държавен прокурорски съвет (ДПС) продължиха да функционират независимо.

И двата органа продължиха да назначават съдебни служители въз основа на прозрачни, еднакви и обективни критерии. От 2011 г. насам бяха назначени 63 съдии. Бяха въведени подобрения в прилагането на преходната система за назначаване на съдии и прокурори, включително по-голяма прозрачност в оценяването на събеседванията, и бе обърнато внимание на осигуряването на равно третиране на всички кандидати. Това е важно през последните месеци от прилагането на преходната система до декември 2012 г. Поуките от прилагането на преходната система следва да послужат за прилагането на новата система на назначения чрез държавното училище за съдебни служители, което ще започне през януари 2013 г. Този опит следва също да бъде взет под внимание за подобряване на процедурата за подбор с цел прехвърлянето на съдии на други длъжности. Първият випуск на държавното училище за съдебни служители завършва втори курс. Приемането обаче на втория випуск от 55 кандидати бе значително забавено, тъй като кандидатите бяха подбрани едва през юли, а лекциите започват през септември.

ДСС започна да прилага новата система за деклариране на имуществото на съдиите. Вземат се дисциплинарни мерки в случаи на неправомерни действия от страна на съдебните служители. ДСС и ДПС станаха по-активни. Въпреки това трябва да бъдат постигнати още резултати в прилагането на новата система за дисциплинарно производство.

За да функционират по-ефективно, на ДСС и ДПС е необходимо да бъдат предоставени допълнителни административни ресурси. Те трябва да докажат своята независимост и отчетност в изпълнението на увеличения обем задачи, включително систематичната и точната проверка на декларациите за имуществото и по-активното прилагане на дисциплинарни процедури.

Остава да бъде изменено вторичното законодателство, за да се ограничи имунитетът на съдиите, с което ще бъде завършена правната рамка в тази област. За прилагането на кодекса за поведение следва да бъдат дадени допълнителни насоки.

Съдебната академия продължи да работи добре. Продължиха програмите за професионално обучение, включително за първоначално обучение. Увеличи се броят на обученията по право на ЕС. Съдебната академия увеличи участието си в дейности в цяла Европа и Хърватия подписа меморандум за разбирателство с Комисията относно участието в програмите на ЕС в областта на гражданското и наказателното правосъдие. Бюджетните ограничения обаче (съкращаване на бюджета за 2012 г. с 28 % в сравнение с 2011 г.) се отразиха на функционирането на академията. Трябва да се обърне внимание на това съдиите да бъдат изцяло подготвени, за да прилагат правото на ЕС и съдебната практика от момента на присъединяване.

3) Хърватия трябва да продължи да подобрява ефикасността на съдебната система

Хърватия продължи да изпълнява различни мерки, предназначени за подобряването на ефикасността на съдебната система. През първото полугодие на 2012 г. броят на натрупаните за разглеждане наказателни дела продължи да намалява с около 12 %, а броят на старите граждански дела е намалял с около 5 %. Необходими са обаче по-големи усилия за намаляването на броя на нерешените граждански и търговски дела. През първата половина на 2012 г. броят на заведените в системата нови дела (844 218) бе малко по-висок, отколкото броя на решените дела (836 160).

Броят на делата по правоприлагане се е увеличил с около 5 % през първата половина на 2012 г., въпреки доброто функциониране на системата за правоприлагане по парични искове, управлявана от финансовата агенция FINA. През юли 2012 г. правителството представи на парламента предложения за ново законодателство за правоприлагане, в което вече не предвижда въвеждането на публични съдебни изпълнители. След като бъде приета, новата система ще трябва да докаже способността си да гарантира изпълнението на съдебните решения и на изпълнителните листове и да намали обема на натрупаните за разглеждане дела за принудително изпълнение. Допълнително внимание трябва да се отдели, за да се гарантира, че съдилищата, действащи като по-горна инстанция, включително върховният съд, са адекватно подготвени да обработят несъразмерното увеличение на делата, които напредват по системата. Новата система на административно правосъдие влезе в сила през януари 2012 г., макар и с известно закъснение при назначаването на необходимия персонал. Необходимо е Хърватия да продължи да прилага енергично предвидените незабавни и краткосрочни мерки за ефективност, по-специално за да гарантира по-висок процент на разглежданите дела, както и намаляване на броя на старите дела.

Известен напредък бе постигнат по отношение на физическата инфраструктура и компютризирането на съдилищата. Продължава сливането на съдилищата като част от процеса на рационализация. В ход е въвеждането на интегрираната система за управление на дела (ICMS) в 33 районни съдилища. След завършването на този процес системата ще обхваща почти всички съдилища в Хърватия. Тя обаче следва да се прилага към всички съдилища, включително към Висшия търговски съд, а при управлението на делата за леки престъпления, и към Висшия съд за леки престъпления. Освен това са необходими по-нататъшни подобрения в събирането и анализа на статистическите данни и в контрола на общата продължителност на производствата. Като цяло съдилищата за леки престъпления се нуждаят от по-добро оборудване и помещения. Необходими са допълнителни усилия за повишаване на мобилността на съдиите и за изготвянето на рамкови критерии за оценка на тяхната производителност.

Хърватия продължи да разглежда случаи на военни престъпления, извършени в страната. Започна изпълнението на стратегията за справяне с безнаказаността. Бяха предприети действия по приоритетни дела, набелязани на национално и регионално равнище, по които бяха извършени допълнителни арести, бяха повдигнати нови обвинения и произнесени съдебни решения. По-голямата част от престъпленията обаче все още не са стигнали до съда. Продължава да бъде следван по-балансиран подход към съдебните процеси и допълнителни дела бяха прехвърлени на четирите специализирани съдилища (87). Бяха взети мерки за защита на свидетелите, като в определени съдилища бяха подобрени услугите в помощ на свидетелите. Базата данни за военните престъпления следва да бъде модернизирана, за да позволи търсенето на по-аналитична информация, и следва да бъде използвана ефективно от окръжните прокурори. Съдилищата следва да се специализират в по-голяма степен в дела за военни престъпления чрез конкретни обучения на специализирани съдии и да се подготвят за увеличен обем дела. Необходимо е Хърватия да отделя постоянно внимание на въпроса за защитата на свидетелите и присъствието на свидетелите в съдебни процеси за военни престъпления, особено когато делата са били прехвърлени на специализирани състави. Следва да продължи задочното гледане на дела. Законът за анулиране на някои правни актове на съдебните органи на бившата югославска национална армия, бившата Социалистическа съюзна република Югославия и Република Сърбия, приет през октомври 2011 г., предизвика загриженост относно бъдещото двустранно сътрудничество със Сърбия по дела за военни престъпления. Президентът оспори закона в Конституционния съд на процедурни основания. Хърватия установи контакт със Сърбия с цел да бъдат преодолени възможните вредни последици от закона и започна технически преговори с нея по споразумение за сътрудничество в тази област.

Трябва да се положат повече усилия за справяне с безнаказаността, особено като се има предвид, че по повечето случаи все още не е произнесена окончателна присъда или предстои да бъдат разследвани. Необходимо е Хърватия да отделя постоянно внимание на въпроса за защитата на свидетелите и присъствието на свидетелите в съдебни процеси за военни престъпления, особено когато делата са били прехвърлени на специализирани състави.

5) Хърватия трябва да продължи да постига съществени резултати, основани на ефикасно, ефективно и непредубедено разследване, наказателно преследване и съдебни решения по дела за организирана престъпност и корупция на всички нива, включително корупция по високите етажи и в уязвими сектори като възлагането на обществени поръчки

В сила остава подходяща правна и институционална рамка за борба с корупцията и организираната престъпност, чието прилагане продължава да дава резултати. Правоприлагащите органи продължават да работят активно, особено по дела, свързани с високите етажи. Сред събитията, които заслужават да се отбележат, са: осъдителни присъди срещу бивш ръководител на държавно предприятие, срещу кмет на град, срещу съдия в окръжен съд за злоупотреба със служебно положение, както и повдигане на обвинение за корупция срещу политическа партия. Правоприлагащите органи продължават да обръщат засилено внимание на по-сложните, свързани с високите етажи случаи, като общият брой на разследваните случаи обаче намалява.

Корупцията на местно равнище заслужава внимание, особено в областта на обществените поръчки. Нормативната уредба за изземване и конфискация на активи трябва да бъде прилагана навсякъде по-добре.

Следва да се обърне допълнително внимание на системата за проверка на отхвърлянията на наказателни дела от страна на прокуратурата. В настоящата система не се предвиждат независими проверки на решенията на държавните прокурори да отхвърлят сигнали за престъпления.

В полицията бяха направени известен брой назначения. Следва да бъде гарантирано прилагането на закона за полицията, по-специално във връзка с нейната деполитизация и повишаването на професионализма ѝ.

6) Хърватия трябва да продължи да полага усилия за засилване на превантивните мерки в борбата с корупцията и конфликта на интереси

Хърватия положи усилия за засилване на превантивните мерки за борба с корупцията чрез редица правни инструменти, например относно финансирането на политическите партии и предизборните кампании, достъпа до информация и обществените поръчки. Хърватия обаче не е приложила ефективно всички правни мерки за избягването на конфликт на интереси.

Във връзка с финансирането на политическите партии и предизборните кампании бе засилена Държавната избирателна комисия, която е надзорният орган, а за парламентарните избори през декември 2011 г. без големи трудности бяха приложени нови правила и бяха констатирани малко на брой недостатъци. Бе създадена работна група, която да извлече поуките за подготовката на местни избори, чието провеждане се планира за 2013 г. Необходими са постоянни усилия за ефективен контрол на финансирането на политическите партии, включително извън периода на избори.

Прилагат се нови правила за достъп до информация, като в тази връзка вече има заведени дела за обжалване по съдебен ред. Затруднено е обаче общото наблюдение от страна на Агенцията за защита на данните, която отговаря за прилагането на закона, тъй като през 2011 г. по-малко от половината от съответните институции ѝ представиха доклад. През 2011 г. към класифицираната информация не бе приложен тест за обществен интерес. Сегашната практика на Административния съд е да потвърждава наличието на такава информация и да отказва достъп до нея. Необходимо е да се развие практиката към класифицираната информация да се прилага тест за обществен интерес, включително чрез законодателни промени.

В новото законодателство в областта на обществените поръчки, влязло в сила от януари 2012 г., се предвижда повишаване на прозрачността, включително публикуването на информация за действителното изпълнение на договорите. Особено важно е това законодателство да бъде прилагано ефективно.

В началото на 2011 г. бе прието подобрено и по-строго законодателство за конфликт на интереси. Комисията за конфликт на интереси все още обаче не е назначена и това доведе до забавяне на прилагането на закона. За създаването ѝ бяха предприети някои първоначални стъпки, като публикуването от парламента през август 2012 г. на покана за изразяване на интерес за подбор на членовете на тази комисия. Системата за проверка на декларациите за имуществото и за неправомерно забогатяване трябва да бъде укрепена и да се прилага ефективно.

Бяха премахнати разпоредбите от предишното законодателство относно критериите за членство в надзорните и управителните съвети на публичните дружества. Хърватия трябва да гарантира, че е въведена стабилна система за предотвратяване на корупцията в държавните предприятия. Комисията за конфликт на интереси трябва да бъде сформирана незабавно. Трябва да бъде укрепен принципът на политическата отчетност и нулевата толерантност към корупцията.

7) Хърватия трябва да продължи да укрепва защитата на малцинствата, включително чрез ефективно прилагане на Конституционния закон за правата на националните малцинства.

Продължава прилагането на Конституционния закон за правата на националните малцинства. През декември 2011 г. в парламента бяха избрани осем депутати, представляващи националните малцинства. Правителството предприе някои стъпки за изпълнението на плана от май 2011 г. относно заетостта на малцинствата през периода 2011—2014 г. Равнището на трудова заетост сред малцинствата на работа в държавната администрация и в съдебната система обаче все още е под изискваното в Конституционния закон за правата на националните малцинства. Макар това да може да се обясни частично с относително малкия брой нови назначения вследствие на икономическата криза, трябва да бъдат положени повече усилия, за да се гарантира прилагането на този план, включително повече усилия за мониторинг.

Необходимо е също Хърватия да продължи да насърчава дух на толерантност към малцинствата, по-специално към сърбите, и да предприема подходящи мерки за защита на лицата, които могат да са обект на заплахи или на дискриминация, враждебност или насилие. Ромското малцинство живее при особено трудни условия и продължават да съществуват предизвикателства в областта на образованието, социалната закрила, здравното обслужване, заетостта и достъпа до лични документи.

8) Хърватия трябва да продължи да търси решение на неуредените въпроси, свързани със завръщането на бежанците

Продължават да се изпълняват, макар и с по-бавни темпове, програмите за жилищно настаняване за завръщащите се бежанци. По плана от март 2011 г. за обработка на останалите приблизително 2 350 кандидатури, 259 бяха разгледани до август 2012 г. От тях 139 семейства получиха ключове. До август 2012 г. издадените одобрения за жилища бяха с 1 305 повече от поставения целеви показател в тази област. Все още няма решение по 106 контестации на решения за реконструкция на жилища. Продължава да се прилага решението за валидиране на пенсионни права. Хърватия продължи да участва с другите държави от региона в процеса, чието начало беше поставено с декларацията от Сараево, по който се постига напредък, особено по регионалния проект в областта на жилищата. В ограничена степен бяха използвани новите възможности за закупуване на жилище при благоприятни условия, предоставени на лицата, които се възползват от програмите за жилищно настаняване. Няма значителен напредък по 15-те случая, свързани с направени без съгласието на собствениците инвестиции. Трябва да бъдат доразвити предпоставките за устойчивото завръщане на бежанците.

Като цяло правата на човека продължават да се спазват. Съществуващите правни разпоредби обаче трябва да се прилагат по-енергично. Главният омбудсман и специализираните омбудсмани продължават да играят важна роля за защитата на правата на човека. Трябва обаче да се следи за изпълнението на последващите действия от препоръките на омбудсмана. По процедурни причини Конституционният съд отмени закона за сливането на службата на омбудсмана с Центъра за правата на човека и с тримата специализирани омбудсмани по въпросите на равенството между половете, децата и инвалидите. През юли 2012 г. бе прието ново законодателство, в което вече не се предвижда сливането на службите. Службите на Омбудсмана трябва да бъдат подсилени, за да се подобри още повече системата за защита на правата на човека. Това включва осигуряването на адекватно финансиране и офис помещения, както и създаването на обща база данни.

Хърватия започна да отчита все повече резултати в прилагането на Закона срещу дискриминацията и законодателството за престъпленията от омраза. Тази тенденция трябва да продължи, като се направи необходимото за прилагането на санкции с възпиращ ефект. През септември 2012 г. парламентът прие изменения в Закона срещу дискриминацията. Гей прайд парадите в Сплит и Загреб преминаха без сериозни инциденти, като хърватското правителство пое ангажимента за безпроблемното им организиране. ЛГТБ лицата все още са подложени на заплахи и нападения. Правната рамка за безплатна правна помощ трябва да се усъвършенства, за да се даде възможност за по-добър достъп до правна помощ и за насърчаване на ролята на неправителствените организации като източници на правна помощ.

10) Хърватия трябва да продължи да сътрудничи в пълна степен с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия

Хърватия продължава да сътрудничи с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ). Няма особен напредък по разследванията, провеждани от Хърватия по искане на Службата на прокурора на МНТБЮ с цел да бъдат намерени изчезнали военни документи или да бъде изяснена тяхната съдба. Съдът отхвърли искането на Хърватия да действа в качеството на amicus curiae при обжалването на присъдата от 15 април 2011 г. в делата на хърватските генерали Готовина и Маркач. Главният прокурор на МНТБЮ публикува положителен доклад за сътрудничеството на Хърватия с МНТБЮ.