Високо е нивото на външна миграция, особено на млади хора, ограничена е гъвкавостта на пазара на труда за привличане на висококвалифицирани кадри. Нисък е коефициентът на заетост на лицата от 20 до 64 години – 59,9% през 2012 г., който е все още далеч от изпълнението на Националната цел за изпълнение на Стратегия „Европа 2020” - 76% заетост.
Няма напредък в преодоляването на вътрешнорегионалните различия и неравенства в района. Напротив, задълбочават се неравенствата в благосъстоянието и развитието между центъра, особено град Варна, и периферията на района (отдалечените селски райони). Засилени са и неравенствата между областните центрове и съставните общини в рамките на областите.
В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок, но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката.
Системата на здравеопазването и социалните услуги на района е сравнително добре развита и като цяло покрива нуждите от здравна и социална помощ. Проблем в системата на здравеопазването и социалните услуги е осигуряването на равни възможности за достъп до тези услуги, включително и на живеещите в отдалечени малки населени места, и повишаването на качеството на здравните и социалните услуги.
Изостава изграждането на телекомуникационната мрежа вобластите Търговище и Шумен, както и в по-малките населени места в целия район, което възпрепятства въвеждането на иновации и модерни технологии. Констатира се ограничен достъп до Интернет и изоставане в развитието на информационното общество в селата и някои по-малки градове.
Пътната мрежа в района е със задоволителна гъстота, но пътищата, особено регионалните и местните, са в лошо състояние, което налага своевременното им ремонтиране за подобряване на вътрешнорегионалната свързаност.
Районът е силно уязвим към предизвикателствата пред развитието през 21-ви век - глобализацията, демографските промени, енергийната зависимост и най-вече към климатичните промени.
Не са използвани пълноценно стратегическото географско разположение на района, добре изградената транспортна инфраструктура, международното пристанище, международното летище и разнообразните ресурси, за привличане на чуждестранни инвестиции и за развитие на бизнеса.
Град Варна на фона на общото изоставане показва добро развитие в икономическо, социално и културно отношение, определя почти всичките положителни характеристики на района, има качествата на център с национално и наднационално значение и играе сериозно ролята на балансьор на столицата в Източна България.
В бъдещото териториално-урбанистично развитие на района е важно да се стимулира развитието на полицентрична система от градски центрове, като по този начин се преодолее неблагоприятната диспропорция между центъра и периферията и се осигури по-лесен достъп до работни места, услуги, образование и култура, които предлагат градовете-центрове.
Най-важните социално-икономически области, които трябва да се развиват приоритетно в Североизточния район са туризмът и селското стопанство, следвани от индустрията и транспорта. От изключителна важност за развитието на района е доизграждането на водоснабдителната и канализационната инфраструктура, както и подобряването на здравните и социалните услуги.
2.Промени в политиките за развитие на европейско, национално, регионално и местно ниво.
Актуалният рамков пакет от нормативни и стратегически планови документи на ЕС и България, определящ и през 2013 година насоките на кохезионната политика за балансирано и устойчиво развитие на регионите включва:
Стратегия „Европа 2020” – основополагащ рамков документ за актуалните цели на европейската кохезионна политика по отношение на заетостта, иновациите, глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, образованието и бедността. Приоритетите на икономическото развитие са насочени в три логически обосновани препоръчителни направления: интелигентен,устойчив и приобщаващ растеж. Целите на Стратегията са заложени за изпълнение в приетата „Национална програма за реформи 2011–2015 г.”
Териториален дневен ред на ЕС 2020 – документ/декларация за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
ІІ. НА НАЦИОНАЛНО НИВО
Националната програма за развитие „България 2020”, приетас Решение № 1057 на Министерския съвет от 20.12.2012 г., e дългосрочен национален програмен документ за развитието на Република България и основа при програмирането на стратегическите документи/програми през следващия програмен период.
Национална програма за реформи 2011–2015 г., приета с Решение на МС № 241 от 14.04.2011 г. – документ, който дефинира българския ангажимент към целите на Стратегия „Европа 2020”. Приоритетите с териториални измерения са: инфраструктура, транспортна и комуникационна свързаност, устойчиви и конкурентоспособни градове, добро управление на природното и културно наследство; ефективно използване на природните ресурси.
Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г., приета с решение на МС по т. 61 от Протокол № 47/19.12.2012 г., във връзка с която предстои изотвяне на поднормативни актове и промени в ППЗРР, свързани с разработването, управлението и информационното осигуряване на концепции и схеми за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Проекти на Договор за партньорство на Република България и на оперативните програми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕФ за програмния период 2014-2020 г., съобразно Регламенти на структурните и кохезионния фондовена ЕС. Общата философия и предметна насоченост на трите основни фонда на ЕС се запазват, макар и с променени акценти и обеми и се появява нов финасов инструмент - Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещи се, до който страната ни ще има достъп. Основните инвестиционни приоритети за периода 2014-2020 са: Заетост, Образование и обучение, Социалната изолация и бедност, НИРД, иновации и технологии, Достъп и развитие на ИКТ, Конкурентноспособност на МСП, Нисковъглеродна икономика - ВЕИ и енергийна ефективност, Изменение на климата и риск - адаптиране и управление, Околна среда и ресурси – опазване и ефективност, Мобилност на работната сила, Институционален капацитет, Интегрирано градско развитие, Трансевропейски транспортни мрежи TEN – T.
Доклад «Обща характеристика и сравнителен анализ на българските райони” в рамките на Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на ОПРР 2014-2020”. Проектът се финансира от Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013, Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”, с продължителност 40 месеца и ще приключи най-късно на 19 януари 2015 г. Основната цел на проекта е насочена към изготвяне на детайлен социално-икономически анализ за нуждите на ОП „Региони в растеж” за периода 2014-2020 г.
Развитието на европейските региони до 2020 г. е изправено пред четири ключови предизвикателства - демографските промени, глобализацията, изменението на климата и енергийната зависимост. В зависимост от степента на възможното им въздействие върху развитието на регионите, се определя съответния “индекс на уязвимост” от 1 до 100, който е необходимо да се отчита при наблюдението и оценката на стратегическите и планови документи за настоящия период, както и за следващия програмен период. Най-уязвими са регионите с индекс 100, като българските региони се очертават с едни от най-високите степени на уязвимост. Пет от районите, вкл. и СИР, попадат в групата на силно уязвимите по посочените четири предизвикателства. По предизвикателството на демографските промениСИР е с индекс на уязвимост 52, който го нарежда на второ място заедно с ЮИР - също с индекс 52, а с най-нисък индекс на уязвимост е ЮЗР – 35. По предизвикателството на глобализацията българските райони са сред най-уязвимите в Европа, СИР е на четвърто място с индекс 86, като с най-нисък отново е ЮЗР – 39. По предизвикателството на енергийната зависимост стойностите на индекса на уязвимост за българските райони се движат между 71 и 51. СИР е по-близо до ниските нива за района с индекс 56, като ЮЗР отново е с най-нисък индекс - 51. Българските райони са уязвими в значителна степен и пред предизвикателството на климатичните промени.
Диапазонът на индекса за пет от 6-те района от ниво 2 в страната е между 63 и 72, което ги нарежда сред най-уязвимите в Европа, като най-висока степен на уязвимост се очаква за СИР /72/. ІІІ. НА РЕГИОНАЛНО НИВО
Регионален план за развитие на СИР за периода 2014-2020 г., приет с Решение на Министерски съвет №460 от 01.08.2013 г. Планът е разработен в съответствие със заложените в НСРР 2012-2022 г. стратегически цели и приоритети и е публикуван на страницата на МРР.
Проектът на Регионалния план за развитие на Североизточен район преди това бе обсъден и одобрен с Решение 5.1. на редовно заседание на Регионалния съвет за развитие /РСР/ от 04.12.2012 г.
Годишен доклад за наблюдение изпълнението на АДИ РПР СИР 2011-2013 г. за 2012 г., който бе обсъден иодобрен с Решение № 3.1. на редовно заседание РСР СИР, състояло се на 29.05.2013 г. Целта на доклада е да предостави информация за постигнатия напредък при изпълнение на заложените в плана цели и приоритети за развитие на Североизточен район през 2012 г., на основата на данни свързани с прилагането на система от индикатори. Основните акценти в документа са: 1. Промени в социално-икономическите условия и политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво 2. Постигнат напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие през отчетния период, въз основа на индикаторите за наблюдение 3. Предприети действия от РСР СИР, с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на РПР СИР 2007-2013 г. през отчетния период.4. Доклад по наблюдението и контрола при прилагането нарегионалния план, включително на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологични щети в резултат на прилагането му през 2012 г.
IV. НА ОБЛАСТНО И ОБЩИНСКО НИВО
Във връзка с отчитане изпълнението на целите на МРР по отношение на стратегическото планиране на регионалното развитие, със съдействието на Председателя на РСР СИР, областните управитeли и кметовете на общините в района е събрана и обобщена информация от Секретариата на съвета, отнасяща се до процеса на изготвяне и наблюдение изпълнението на плановите документи на областно и общинско ниво към 30.04.2013 г.
Въз основа на обобщената информация, представена в справката по-долу, относно подготовката на стратегическите документи за периода 2014-2020 г. на областно и общинско ниво и относно наблюдението на изпълнението на Общинските планове за развитие през последната 2013 г. от програмния период 2007-2013 г., могат да се направят следните констатации:
Областните стратегии за развитие (ОСР) на областите в СИР за периода 2014-2020 г. са приети от съответните Областни съвети за развитие със следните решения: за област Варна – с решение № 1 от 20.06.2013 г., за област Добрич – с решение № 2 от 25.06.2013 г., за област Търговище – с решение № 1 от 30.05.2013 г., за област Шумен – с решение № 1 от 19.06.2013 г.
Общинските планове за развитие на общините в СИР за периода 2014-2020 г. са разработени ила са в процес на разработване към 30.04.2014 г. във всичките 35 общини от СИР. Към 30.04.2014 г. в 22 общини Общинските планове за развитие 2014-2020 г. са приети от Общинските съвети. Делът на общините в СИР с приети общински планове за развитие е 62,9%. Разработката на ОПР 2014-2020 г. в 20 общини от СИР е финансирана по ОПАК, приоритетна ос 1 "Добро управление".
Годишни доклади за наблюдение на изпълнението на Общинските планове за развитие на общините в СИР за последната 2013 г. от програмния период 2007-2013 г., към 30.04.2014 г. са изготвени и одобрени /или са в процес на изготвяне и одобрение/ от ОбС в 26 общини. Това представлява 74,3%, от общия брой 35 общини в СИР, колкото и през 2012 г. Към същата дата не са изготвени годишни доклади за 2013 година в 9 общини, т.е., 25,7%.
Справка за изготвените към 30.04.2013 г. ОСР и ОПР в областите и общините на СИР
за периода 2014-2020г.
и Годишни доклади за 2013 г.за наблюдение на изпълнението на ОПР 2007-2013