Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като типичен по време на размножаване и зимуване (С) и представен по време на миграции (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 24 находища на вида, с численост 49 индивида през размножителния и 559 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 94330 дка. Съгласно методиката, площта включва екотона между гори и открити пространства (обща ширина 40 м) и площите около водни обекти (по 20 м от бреговете).

Видът не е установен при теренните проучвания. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище за вида - изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил, и 320.028 дка ловни местообитания на вида (изчислени според методиката от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, МОСВ 2013).

ИП засяга пряко 46.482 дка ловни местообитания на вида. Според литературни данни (Ransome and Hutson 2002), индивидуалната ловна територия на вида е средно между 60 и 70 дка. Засегнатата площ се явява индивидуална ловна територия на не повече от 1 - 2 индивида (могат да се припокриват). В същото време в границите на зоната са установени потенциални местообитания за 1348 до 1572 индивида, при установена популация от максимум 559. Ясно е, че тази численост е далеч под потенциала за поддържане на вида в зоната, и намаляването на площта на подходящите местообитания на големия подковонос извън зоната няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида. Въздействието се оценява като незначително (степен 1).

ИП ще доведе до частична фрагментация на ловните местообитания на вида в района, предимно на екотона гора - открити площи по десния склон на Безьов дол. В резултат има вероятност още около 25 дка ловни местообитания да станат непригодни за вида. Заедно с площта, подложена на директно унищожаване, общата засегната площ ще възлезе на около 71 дка, което е все още незначително въздействие (степен 1).

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия), което няма да се използва, докато трае строителството, или ще се използва временно, до започване работата на машините сутрин, при което индивидите, намиращи се в галерията, вероятно ще я напуснат. При започване на строителните дейности в района на депо стерил извън зимния период, въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Въздействието може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, зимуващата популация в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки. Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни. Видът освен това е толерантен към човешко присъствие извън убежищата си (ловува, и дори се размножава и в населени места).

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва от вида. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство). Безпокойство в ловните местообитания, което да доведе до неизползването им от вида, не се очаква. Видът е толерантен към човешко присъствие извън убежищата си (ловува, и дори се размножава и в населени места).

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия, и наличието на прилепи в нея. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида "средни" подковоноси на територията на страната. Известен е от над 100 находища, като повечето от тях са между 0 - 700 m н.в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Обитава гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки. Храни се главно с нощни пеперуди. От известните до момента размножителни колонии – 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10 - 60 km) (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като рядък (R) по време на размножаване, много рядък (V) по време на зимуване и представен по време на миграции (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 3 находища на вида, с численост 16 индивида през размножителния и 5 през зимния сезон. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 78160 дка. Съгласно методиката, площта включва екотона между гори и открити пространства (обща ширина 40 м) и площите около водни обекти (по 20 м от бреговете).

Видът не е установен при теренните проучвания. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално зимно убежище за вида - изоставена проучвателна галерия в Безьов дол, непосредствено до границата на депо стерил. През летния сезон видът е почти изключително пещерен, докато в района липсват пещери. Макар ИП да засяга терени, които имат характериситики на ловно местообитание, голямата надморска височина (около 1200 м) и най-вече липсата на пещери в района (най-близката, вероятно Бундева дупка, отстои на 11 км от границата на максимално въздействие) предопределят отсъствие на вида от изследвания район.

Макар ИП да засяга терени, които имат характериситики на ловно местообитание, голямата надморска височина (около 1200 м) и най-вече липсата на пещери в района (най- предопределят отсъствие на вида от изследвания район. Въздействие няма да има (степен 0)

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попада едно потенциално зимно убежище на вида (отворена стара проучвателна галерия). При започване на строителните дейности в района на депо стерил през зимния период, безпокойството може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в галерията индивиди, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, зимуващата популация в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията старата проучвателна галерия вероятно ще продължи да не се използва за зимуване от вида. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост има други подходящи убежища (поне още три открити входа на проучвателни галерии, извън границите на безпокойство).

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия, и наличието на прилепи в нея. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища (Големански 2011).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му ловни местообитания е 93140 дка.

Видът не е установен при теренните проучвания. ИП се намира извън вертикалния диапазон на разпространение на вида (700 м н.в., Зингстра и кол. 2009).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Фрагментация няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. ИП не засяга пряко потенциални местообитания на вида. Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Безпокойство няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Няма вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Смъртност няма да има (степен 0).

Видът не се среща в изследвания район. В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) липсват потенциални убежища и местообитания на вида. Няма вероятност за присъствие на индивиди в границите на промишлената площадка и депо стерил. Смъртност няма да има (степен 0).

Най-често e установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи. Най-много убежища са установени над 500 м н.в. В по-ниските части са регистрирани единични индивиди (Кресненски пролом; с. Жернов, Плевенско; Черноморец, Бургаско). Вероятно се размножава в повечето от установените находища в планините, но засега липсват конкретни данни. Единственото сигурно сведение за размножаване у нас е в лонгоза на р. Камчия. Най-предпочитани са влажните горски местообитания в среднопланинския пояс (700 - 1400 м н.в.). През зимата е намиран поединично или на групи до 30 индивида в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0 - 2°С. През летните месеци живее под отлепена, мъртва кора или в цепнатини на широколистни дървета, по-често мъртви, но и живи, като избягва тези, близо до края на гората (под 30 м). През този период мъжките живеят поеденично, а женските са социални, живеят в колонии, които могат да се делят на по-малки или да се събират отново. И двата пола редовно сменят убежищата си, мъжките по-често, а най-рядко - кърмещите женски, които при това носят малките на корема си. Разстоянието между отделните убежища може да достигне до 1 - 3 км. Ловува в гори, покрай реки, в открити площи. Ловните територии могат да са отдалечени до 20 км от убежищата (обикновено между 5 и 7), и са сравнително постоянни за отделните индивиди (но могат да се припокриват). Площта им варира от 450 до 950 дка. Липсват данни за хранителния спектър в България. В Централна Европа се храни с дребни нощни пеперуди и мухи (Големански 2011, Cornes 2005, Ganser 2013, Russo et al. 2005, Zeale et al. 2012).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 9 находища на вида. Липсват данни за числеността на популацията. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му местообитания е 522190 дка (могат да се интерпретират като ловни местообитания), вкл. 95691 дка местообитания с високо качество (интерпретираме ги като местообитания, подходящи за убежища - стари гори).

Видът е установен през целия период на проучване с относително висока ловна активност в района на вливането на Хамбарско дере в р. Грънчарица, на 1845 м източно от площадката на ИП. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попадат 487.973 дка по-стари, смесени гори (местообитания, подходящи за убежища), и 1446.039 дка ловни местообитания (цялата попадаща в тези граници площ).

ИП засяга пряко 2.686 дка местообитания, подходящи за убежища. Това се дължи на малка част от депо стерил - най-южната му част и малък полигон по десния бряг на Безьов дол, и вентилационната шахта и част от пътя за достъп към нея. Въздействието ще е незначително и може да се намали чрез ограничаване размера на депото. Засягат се и 123.322 дка ловни местообитания (на практика цялата площ, предвидена за усвояване от наземния комплекс, вкл. от изместването на пътя за с. Кръстава). Засегнатата площ се явява част от индивидуална ловна територия на не повече от 1 - 2 индивида (могат да се припокриват). В същото време в границите на зоната са установени потенциални местообитания за 550 до 1160 индивида. Намаляването на площта на местообитанията на широкоухия прилеп извън зоната няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида. Цялостното въздействие се оценява като незначително (степен 1).

ИП няма да доведе до фрагментация на местообитания, подходящи за убежища, поради малката засегната площ и периферното и разположение спрямо по-старите гори в района. Поради широкия спектър на хранителни местообитания, които видът използва, фрагментацията на последните ще е незначителна, тъй като ИП се явява островно по отношение ловните хабитати на вида. Цялостното въздействие се оценява като незначително (степен 1).

Характера на ИП не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Въздействие няма да има (степен 0).

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попадат 487.973 дка по-стари, смесени гори (местообитания, подходящи за убежища). По време на строителството тази територия е възможно да бъде изоставена. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост, особено в южна и източна посока (територията на ДЛС Чепино), има огромни площи от подходящи местообитания, като в същото време, дори в естествени условия, видът често сменя убежищата си с други, отдалечени на 1 - 3 км. Въздействието може да се намали с подходящи мерки. Безпокойството може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в изоставената минна галерия индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки. Безпокойство в ловните местообитания не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни. Видът освен това е толерантен към човешко присъствие в ловните местообитания (наблюдавани са индивиди, пресичащи и дори ловуващи покрай пътища с натоварен трафик - Cornes 2005, Kerth and Melber 2009, Zeale et al. 2012).

В обхвата на въздействие по време на експлоатацията (безпокойство от шума на минната техника на 245 м от промишлената площадка и депо стерил) попадат 320.152 дка по-стари, смесени гори (местообитания, подходящи за убежища). Убежищата в тази територия е възможно да бъдат изоставени до приключване на концесията. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост, особено в южна и източна посока (територията на ДЛС Чепино), има огромни площи от подходящи местообитания, като в същото време, дори в естествени условия, видът често сменя убежищата си с други, отдалечени на 1 - 3 км. Въздействието може да се намали с подходящи мерки. Безпокойството в ловните местообитания също ще е незначително, поради широкото разпространение на такива в района и високата мобилност на вида при търсене на храна (до 20 км от убежищата). Видът освен това е толерантен към човешко присъствие в ловните местообитания (наблюдавани са индивиди, пресичащи и дори ловуващи покрай пътища с натоварен трафик - Cornes 2005, Kerth and Melber 2009, Zeale et al. 2012).

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е определен като рядък (R) по време на размножаване, много рядък (V) по време на зимуване и представен по време на миграции (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени 9 находища на вида. Липсват данни за числеността на популацията. Според специфичния доклад за вида в зоната, площта на потенциалните му местообитания е 276840 дка (могат да се интерпретират като ловни местообитания), вкл. 37454 дка местообитания с високо качество (интерпретираме ги като местообитания, подходящи за убежища - стари гори).

Видът е установен през месец юли в района на вливането на Хамбарско дере в р. Грънчарица, на 1845 м източно от площадката на ИП. В границите на максимално въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попадат 487.973 дка по-стари, смесени гори (местообитания, подходящи за убежища), и 1079.934 дка ловни местообитания (горите, попадащи в тези граници).

ИП засяга пряко 2.686 дка местообитания, подходящи за убежища. Това се дължи на малка част от депо стерил - най-южната му част и малък полигон по десния бряг на Безьов дол, и вентилационната шахта и част от пътя за достъп към нея. Въздействието ще е незначително и може да се намали чрез ограничаване размера на депото. Засягат се и 19.101 дка ловни местообитания - от взривния склад и вентилационната шахта, като и пътищата за достъп до тях, и малка част от депо стерил, по десния склон на Безьов дол. Засегнатата площ се явява част от индивидуална ловна територия на не повече от 3 - 4 индивида (могат да се припокриват). В същото време в границите на зоната са установени потенциални местообитания за 5890 до 46140 индивида. Намаляването на площта на местообитанията на дългоухия нощник извън зоната няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида. Цялостното въздействие се оценява като незначително (степен 1).

ИП няма да доведе до фрагментация на местообитания, подходящи за убежища, поради малката засегната площ и периферното и разположение спрямо по-старите гори в района. Поради голямата площ на хранителни местообитания в района, които видът използва, фрагментацията на последните ще е незначителна, тъй като ИП засяга само малки периферни участъци. Цялостното въздействие се оценява като незначително (степен 1).

Характера на площадката не предполага бариерен ефект за прилепи, предвид високата мобилност на групата. Видът обаче избягва да пресича натоварени пътища (Kerth and Melber 2009). Увеличаването на трафика по пътя за с. Кръставае възможно да доведе до бариерен ефект за индивидите, ловуващи от двете страни на р. Грънчарица. В същото време установените от нас индивиди са именно около този път, по който и в момента съществуватрафик от и към с. Кръстава, вкл. на камиони с дървен материал. Въздействие вероятно няма да има (степен 0), но е необходимо провеждане на дългосрочен мониторинг за да се установи това със сигурност.

В обхвата на въздействие (безпокойство от шума на строителната техника на 245 м от строителните площадки) попадат 487.973 дка по-стари, смесени гори (местообитания, подходящи за убежища). По време на строителството тази територия е възможно да бъде изоставена. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост, особено в южна и източна посока (територията на ДЛС Чепино), има огромни площи от подходящи местообитания, като в същото време, дори в естествени условия, видът често сменя убежищата си с други. Въздействието може да се намали с подходящи мерки. Безпокойството може да доведе до смъртност на евентуално зимуващи в изоставената минна галерия индивиди, ако строителните дейности започнат през зимния период, тъй като тогава за прилепите е невъзможно да набавят енергетичните загуби, свързани с активен полет на открито, при неблагоприятни температурни условия и липса на хранителна база. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки. Безпокойство в ловните местообитания не се очаква, тъй като строителните дейности ще се извършват през деня, когато прилепите не са активни.

В обхвата на въздействие по време на експлоатацията (безпокойство от шума на минната техника на 245 м от промишлената площадка и депо стерил) попадат 320.152 дка по-стари, смесени гори (местообитания, подходящи за убежища). Убежищата в тази територия е възможно да бъдат изоставени до приключване на концесията. Въздействието ще е незначително, тъй като в близост, особено в южна и източна посока (територията на ДЛС Чепино), има огромни площи от подходящи местообитания, като в същото време, дори в естествени условия, видът често сменя убежищата си с други. Въздействието може да се намали с подходящи мерки. Безпокойството в ловните местообитания също ще е незначително, поради широкото разпространение на такива в района.

По време на строителството смъртност (освен тази, предизвикана от безпокойство през зимния сезон) е възможна единствено при затрупване на отворената стара проучвателна галерия. Въздействието се оценява като средно (степен 2), тъй като няма да повлияе, или поне не съществено, популацията в границите на защитената зона, но е възможно да загинат голям брой индивиди. За смекчаване на въздействието е необходимо да се приложат мерки.

По време на експлоатацията смъртност не се очаква. Въздействие няма да има (степен 0).