Доклад за овос на инвестиционно предложение „


Растителност и животински свят



страница13/25
Дата18.12.2018
Размер8.8 Mb.
#107981
ТипДоклад
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   25

6. Растителност и животински свят

6.1. Растителност


Съгласно фитогеографското райониране на България растителността на териториата на община Костинброд се отнася към Балканската флористична провинция на Софийски окръг, Софийски район на Европейската широколистна горска област. Софийският район заема цялото Софийско поле и южните склонове на Софийска планина и Мургаш.

По горскорастителното райониране териториата се включва в равнинно-котловинния Софийско-Пернишки район на Умерено-континенталната горскорастителна област. Коренната растителност е била съставена от фитоценози с преобладаване на полски ясен /Fraxinus oxicapra/, полски бряст /Ulmus minor/, летен дъб /Quercus robur/ и др.дървестни и храстови видове. Тревната растителност, покриваща сухите склонове е представена от формациите на луковичната ливадина (Poaeta bulbosae) и белизмата (Dichanthieta ischaemi), на места от садина (Chrysopogon gryllus) с участието на множество едногодишни треви (терофити).

Съвременната растителност в селскостопанските земи включва агрофитоценози и производни вторични съобщества, формирани в процеса на протичащите вторични сукцесии. От първичната растителност има запазени отделни индивиди на дървестни и храстови видове. Покрай обработваемите земи е формирана вторична растителност, в която доминиат е ливадната власатка /Festuca prateusis/, ливадна ливадина /Poa prateusis/ и др.

Находище „Кошарите” е разположено в слабо хълмист район, беден на растителност, като на голяма част от територията му растителност и почвен пласт липсва. В миналото низините между възвишенията на района са били заети от мезофитни горски екосистеми с доминиране на дръжкоцветния дъб и полския бряст, а понастоящем земите са селскостопански с естествена мезофитна тревна растителност (пасища). Двете скалисти възвишения, където е находището, както и повечето околни са бедни на растителност, която е представена от тревни и храстови сухолюбиви видове. Територията на находище „Кошарите” към момента се използва за паша на домашни животни, което я е превърнало в типично пасищно съобщество, за което доказателство са и установените по време на огледа растителни видове:



  • Централната северна част на двете възвишения е естествено заета с нискорасли издънкови широколистни видове, сред които преобладават храстите, като драка, шипка и глог.

  • Тревното съобщество е доминирано от представителите на сем. Житни (Poaceae)– валезийска власатка, житняк, полска овсига, ливадна тимотейка, троскот, обикновен райграс, италиански райграс, ливадна класица, същинска ливадина, заешки овес.

  • Срещат се също и представители на: сем. Сложноцветни (Asteraceae) – бял равнец, полска козя брада, обикновена паламида, обикновен гингер; сем Лютикови (Ranunculaceae) – Пълзящо лютиче, Обикновено лютиче; сем. Бобови (Fabaceae ) – обикновен звездан, полска детелина, ливадно секирче, ливадна детелина; сем. Живовлекови (Plantaginaceae) – ланцетолистен живовлек и голям живовлек.

  • При оглед на находището не са локализирани находища на редки, защитени и ендемични растителни видове.

6.2. Животински свят


Разпространената в района на находище „Кошарите” фауна е характерна за умерените географски ширини и по-конкретно Стропланинския район, обхващащ Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Фауната е предимно от видове, характерни за северните и най-вече за средноевропейските географски ширини, но се срещат също и ограничен брой видове, характерни за най-южните части на Европа.

От групата на гръбначните по-богато са представени топлокръвните животни, а по-бедно студенокръвните видове, което е нормално явление за територии с подчертано континентален климат. Студенокръвната гръбначна фауна (риби и земноводни) обитават водоемите и влажните зони, докато групата на топлокръвните (бозайници, птици и влечуги) обитават предимно сушата. Предвид, че на територията на концесионната площ преобладават сухите склонове, същите представляват местообитания, на които може да се срещнат следните видове:



  • Влечуги (Reptilia) са представени от:

- шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- смок мишкар (Elaphe longisima) включен в Приложение 3 на ЗБР;

- тънък стрелец (Coluber najadum) включен в Приложение № 3 на ЗБР;

- пепелянка (Vipera ammodytes );

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis);


В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на ксерофитна и мезоксерофитна растителност в дъбовия пояс;

» комплекс на агроценозите;

» антропогенен комплекс.

Направеното проучване за района на инвестиционното предложение показва следният най-вероятен видов състав: Обикновен мишелов (Buteo buteo); Полска яребица (Perdix perdix), Гугутка (Streptopelia decaocto); Гургулица (Streptopelia turtur); Кукувица (Cuculus canorus); Козодой (Caprimulgus europaeus); Полска чучулига (Lullula arvensis); Качулата чучулига (GalІerida cristata); Селска лястовица (Hirundo rustica); Градска лястовица (Delichon urbica); Полска бъбрица (Anthus campestris); Бяла стърчиопашка (Motacilla alba); Червеногръдка (Erithracus rubecula); Кос (Turdus merula); Поен дрозд (Turdus philomelos); Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla); Градинско коприварче (Sylvia borin); Черногуше ливадарче (Saxicola torquatuа); Червеногърба сврачка (Lanius collurio); Сива сврачка (Lanius excubitor); Сойка (Garrulus glandarius); Сврака (Pica pica); Сива врана (Corvus cornix); Посевна врана (Corvus frugilegus); Скорец (Sturnus vulgaris); Полско врабче (Рasser montanus); Домашно врабче (Рasser domesticus); Жълта овесарка (Emberiza citronella); Градинска овесарка (Emberiza hortulana) и др.

Повечето от видовете са защитени от Закона за биологичното разнообразие.



  • Бозайници (Mammalia)

Близостта на терена до населени места, липсата на компактни горски масиви е предпоставка за отсъствието на постоянни местообитания и временно пребиваване на представители на едрата гръбначна фауна.

На територията на концесионната площ са възможни местообитания на някои по-дребни бозайници:



Разред Зайцеподобни (Lagomorpha)

Сем. Зайци (Leporidae)

- Див заек (Lepus capensis)



Разред Гризачи (Rodentia)

Сем. Мишевидни (Muridae)

- Обикновена полска мишка (Apodemus agrarius);

- Домашна мишка (Mus musculus)

Разред Хищници (Carnivora)

Сем Кучета (Canidae)

- Червена лисица (Vulpes Vulpes)

За района няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни.

Разред Прилепи (Chiroptera)

За района около находището (гр. Сливница, с. Опицвет, с. Безден) са установени не малък брой пещери и карстови ниши, местообитания на прилепи. Установени са следните видове:

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi);

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros);

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum);

Южен подковонос (Rhinolophus euryale);

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

Остроух нощник (Myotis blythii);

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus);

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii);

Трицветен нощник (Myotis emarginatus);

Дългоух нощник (Myotis bechsteinii);

Голям нощник (Myotis myotis).

Разнообразието на хабитати, предоставящи богата хранителна база и убежища на прилепи е предпоставка да се срещат още няколко вида прилепи със значим природозащитен статус:

Ръждивият вечерник (Nyctalus noctula);

Малкият вечерник (Nyctalus leisleri);

Савиевото прилепче (Hypsugo savii);

Кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus);

Малкото кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus);

Полунощният прилеп (Eptesicus serotinus);

Сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus).

На територията на находище «Кошарите» не са установени местообитания на прилепи.

От гореизброените животински видове доминират птиците, като в площта на находището не са установени налични гнездови местообитания, а и същата не е подходяща за такива. Гнездящи в близост до нея са само Сврака и Полско врабче, гнездящи по групи храсти. През зимата големи струпвания образуват Посевната врана и Скореца.

От бозайниците са установени предимно гризачи - Обикновена полска мишка и Домашна мишка.От едрите бозайници в района преминават най-често скитащи кучета и котки.

Присъствието на представители на фауната в района на концесионната площ е до голяма степен ограничено и от близостта на населени места и земеделски земи в низините (пасища и ливади).



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница