Докосване до небесата Духовно пътуване през живота и смъртта Джеймс Ван Прааг

И направих аз писалка и мастило от вода, и написах ведри песни за усмихнати деца.

Уилям Блейк, Въведение към Песни на невинността
Един от най-важните начини да променим нашия свят е като подхранваме израстването и разгръщането на нашите деца. Като духове ние се раждаме в семейс­тва, с които имаме много кармични връзки. Всеки член на семейството е избрал останалите като част от своя житейски план. Един по един поемаме съответно ро­лите на баща, майка, сестра, брат, дъщеря, син, леля, чичо и т.н. Когато всички играчи заемат местата си, играта започва.

Отглеждането на деца в днешния отровен свят е изключително трудно. Повече от всякога децата са изложени на насилие, наркотици и секс. Ценностите сякаш напълно са се объркали. Но е вярно също, че сега, когато изглежда, че нещата излизат от контрол, ние се намираме във време с невероятен потенциал за просветление и разгръщане. Децата могат да развият умствените си способности по-бързо от когато и да било. В резултата на това към бъдещето потеглят по-умни и осъзнати същества. Когато хората решат да имат деца, те поемат задължението не само да поддържат живота на физическо ниво, но и да насър­чават развитието на духовното и емоционалното тяло. На тези нива бебето е като психична гъба, която попи­ва всички впечатления от околната среда.

Следователно родителите трябва да разберат, че те са отговорни за чувствата и мислите, които излъч­ват, защото тази енергия преминава директно в пси­хиката на детето. Тази обусловеност се пренася като багаж в зрялата възраст. Колко от нас още чуват послания от своите родители, въпреки че те са нада­лече или са починали? Заради тази взаимна обвърза­ност е необходимо да започнем да изграждаме дос­тойнството, ценностите и приоритетите на своите де­ца чрез личния си пример.

Работил съм с деца по много поводи, от лагерен отговорник до учител или медиум, и открих една обща черта при взаимоотношенията ми с тях - те копират своите родители. Децата обикновено повтарят дейст­вията на мама и татко. Затова при контактите ми често се оказва, че проблемите с несигурността, ниското самочувствие и недоверието се дължат на възпитани­ето. При подобни ситуации родителите не са изпъл­нили задълженията си.

Следват няколко основни насоки, които бих искал да споделя във връзка с отглеждането на детето в духовно обогатяваща атмосфера. Въпреки че ги пред­лагам на родителите, вярвам, че всички ние бихме могли да ги използваме, независимо дали сме дядов­ци, баби, лели, чичовци, учители, религиозни водачи, бавачки или просто съседи.

1. Насърчавайте и подхранвайте доброто самочувствие

Не мога да ви опиша колко е важно да се подхран­ва самочувствието. В девет от десет проведени сеанса, в които се срещам със самоубийства, наркотици или пристрастяване към алкохола, причината се корени в липса на собствена идентичност или любов към себе си. Каква друга отправна точка би могло да има едно дете, освен действията и думите на възрастните около него? Как децата ни разбират кои са? Какво им каз­ваме, какво мислим за тях и какво им причиняваме? Дали им пращаме любящи послания, или ги обезсър­чаваме? Признаваме ли техните инстинкти, или ги отричаме? Ако децата ни не срещат разбиране и съп­ричастност у дома, те ще ги потърсят у някого или нещо извън семейството; можем да бъдем сигурни в това. Те ще се обърнат към телевизията, киното, при­ятелите за някакъв проблясък на индивидуалност или увереност. Когато започнат да се идентифицират с външни, илюзорни влияния, за да получат признание, те неизбежно ще бъдат разочаровани. Те не само ще се разочароват, но и ще израснат с материалистични нагласи и ценности. Натискът, на който са подложени, ще ги накара да възприемат непривично за тях пове­дение, за да бъдат приети и признати.

Моето предложение е родителите и роднините да дават на децата си колкото е възможно повече подк­репа. Трябва да показваме любовта си. Когато са били малки, сме ги прегръщали, милвали, усмихвали сме им се. Нека не забравяме да ги прегръщаме и да им казваме, че ги обичаме, и когато пораснат, особено щом тръгнат на училище и бъдат погълнати от прия­телства и занимания. Похвалата, разбирането, смехът и любовта помагат детето да израсне като съзидател­на и пълноценна личност. Нека всички ние се превър­нем в извор на истинско просветление и напътствие за младото поколение.

2. Опознайте своите деца

Правете всичко възможно, за да участвате в жи­вота на децата си. Ако те харесват определен вид музика, интересувайте се от нея, дори да не я "разби­рате". Оставяйте си свободно време през седмицата, за да правите нещо специално заедно. Забелязвайте настроенията и поведението им. Родителят трябва да е достатъчно внимателен, за да разбере кога детето има проблем. Толкова често, когато детето изпадне в беда, родителите признават, че не са били достатъчно наблюдателни. Били са твърде заети или твърде без­различни, за да забележат промяната в поведението на детето си, докато не е станало прекалено късно. Обръщайте внимание, доверявайте се на инстинктите си и най-вече - разговаряйте с децата си. Помагайте им да разрешат своите проблеми. Това не само ще създаде чувство на близост, но и ще затвърди довери­ето помежду ви.

Приятелите винаги са до нас, за да ни помогнат или за да ни покажат верния път. Можете да говорите с приятелите си за абсолютно всичко. Да се надяваме, че като родители познавате децата си достатъчно добре, за да бъдете техните най-добри приятели. Го­ворете така, че да могат да ви разбират като същев­ременно не забравяте позицията си на родител. По­могнете им да направят правилен избор на приятели без да издавате присъди и да заклеймявате. Продъл­жете да изграждате доверието и връзката, създадена по време на раждането.

Това върви ръка за ръка с доброто самочувствие и собствената идентичност. Децата трябва да се нау­чат да бъдат отговорни и най-добрият начин да го постигнете е чрез личния си пример. Поемате ли отговорността за своите действия, или постоянно ви­ните някой друг или нещо друго, когато нещата не вървят?

Нашата страна до такава степен се е превърнала в съдник, че често се питам дали въобще някой би поел отговорността за собствените си действия. Децата трябва нежно да бъдат насочвани към правилно и здравословно отношение към себе си и към другите. Помагайте им да вземат решения като им подсказвате какъв би могъл да бъде изходът. Направете разграни­чение между ползотворните и пагубните действия. Нашите деца попиват всичко, особено онова, което виждат по телевизията. Когато учите децата си на чувство за отговорност, най-напред им дайте малки задачи, които да изпълнят. Когато ги завършат, пох­валете тях и успехите им и обсъдете неуспеха по пози­тивен начин, за да могат да се поучат от него.

5. Бъдете открити и духовно осъзнати

Открил съм, че най-добрите родители са онези, които са с широки разбирания и разнообразни инте­реси. Това им осигурява по-пълно разбиране при напътстването на децата. За родителите е важно да споделят онова, което са научили от собственото си израстване с децата си.

Духовният живот на децата толкова често бива омаловажаван и пренебрегван. Научете децата си да разбират, че те са духовни същества, които премина­ват през уроците на себеосъзнаването. Ако имат "ви­дения" или сънища, или посещения от техните "неви­дими" приятели, моля ви, не казвайте "Това е просто сън" и не ги пренебрегвайте. Виденията и сънищата трябва да бъдат подхранвани и използвани. Помолете ги да ви разказват какво сънуват, дори ако самите вие не разбирате нищо от сънища. Може би ще се учудите колко много се разкрива чрез съня, стига да се вслуша­те в него. Децата са изключително чувствителни и прозорливи. И най-вече, никога не отричайте и не обезкуражавайте подобно поведение.

6. Помнете, че децата ви наблюдават

Първият и най-важният начин да се научи някой на нещо е личният пример. С други думи, преподавате чрез начина, по който вие живеете собствения си жи­вот. Децата са невероятни имитатори. Трябва да се отнасяте към себе си с любов и уважение, ако очаквате децата ви да направят същото. Вие сте тяхното огле­дало за външния свят и трябва да покажете качествата и принципите, според които бихте искали да живеят. Ако пиете или употребявате наркотици, очаквайте децата ви да направят същото. Ако ругаете и обиждате околните, децата ви ще тръгнат по вашите стъпки. Ако се укорявате, депресирате или отделяте повечето вре­ме за материални неща, а не за духовното, по всяка вероятност крушата няма да падне по-далеч от дър­вото. Детето не само се обърква, когато родителите казват едно, а вършат друго, но и скоро губи доверие в тях.

Едно от първите неща, които децата трябва да научат, е, че живеят в несъвършен свят. Въпреки че за човешкия ум животът не винаги изглежда справедлив, на духовно ниво всичко се случва с определена цел. Насърчавайте децата да използват свободната си во­ля, за да променят онова, което не харесват, така че светът да се превърне в едно по-добро място. Ала научете ги, че подобно на нас, промяната трябва да започне от самите тях, от Божието им осъзнаване. Дайте им духовните ключове за щастлив и удовлетво­ряващ живот.

Още от самото начало създайте у детето си вяра­та, че то не прилича на никого другиго на тази планета. Децата се раждат с вродена мъдрост и дадени от Бога таланти, които принадлежат единствено на тях. Това не само ги отличава от всеки друг, но и ги кара да виждат света по свой уникален начин. Ще можете да повлияете на някои черти в поведението им, но никога няма да сте в състояние да ги оформите и изградите точно такива, каквито ги искате. Никога не ги сравня­вайте с някой друг, защото това сломява духа им.

Като обобщение ще кажа, че трябва да се отнасяте към децата като към растение или цвете. Семето на "Аза" присъства в детето, но, подобно на всяко рас­тение или цвете, то трябва да бъде наторявано, поли­вано, закриляно и обсипвано с грижи. Вижте как раз­цъфват цветята, щом признаете тяхната красота и живот. Чествайте Божията сила, която всички ние споделяме. Наблюдавайте как децата ви засияват щом проявите малко търпение, чувство за хумор и насърчаване.

Насърчавайте самоуважението им като им на­помняте, че са уникални, специални същества, създа­дени от Божията любов. Обогатявайте и чествайте тяхната индивидуалност и присъствието им на тази Земя.

Хенри Уодсуърт Лонгфелоу

Ние притежаваме всички духовни съкровища, не­обходими, за да живеем пълноценен, продуктивен, и щастлив живот, и тези идеали също биха могли да ни помогнат да достигнем по-висше състояние на съзна­нието. Когато се пробудим за тях, никога вече няма да пожелаем нищо, защото Бог въплъщение на изобили­ето. На небесата има неограничени запаси от любов, които можем да пренесем на Земята.

Всеки ден получаваме благословията от присъст­вието на духа във всичко, с което се срещаме. Имам предвид духа в нас, който непрекъснато задоволява всяка наша потребност или желание. Как ще го почу­встваме зависи от всеки един от нас като личност. Онова, което вършим, се връща при нас. Помнете, че винаги се движим през невидимо море от мисли. Бог винаги ни дава онова, което искаме, в зависимост от нашите мисли. Ако мислите ни са заети с мизерия и болести, ние ще привлечем тези състояния към себе си. Ако издигнем мислите си на по-високо честотно ниво, ще пожънем хармония и изобилие. Това е уста­новен вселенски закон, който не може да бъде проме­нен.

Естествено ли е всеки да живее пълна хармония и изобилие? Да, истината е, че е точно така. Ако човек не живее по този начин, той трябва да преоцени своите мисли, за да намери причината за това. От нас зависи да мислим по най-позитивния начин, за да помогнем на себе си и на хората около нас, независимо дали става дума за тези, които обичаме, или за непознати.

Вие сте създателите на собствения си живот. Ко­гато го разберете, никога няма да се превръщате в жертви на която и да е ситуация. Следват няколко ключа, които могат да ни помогнат да извисим мис­лите си. Дълги години съм ги използвал като карта за откриване на съкровището у самия мен. Надявам се, че вие също ще се научите да ги използвате и ще ги направите неразделна част от живота си, за да отво­рите раклата със съкровището във вас.

Търпението е рядка добродетел в съвременния свят. Изглежда всеки иска всичко точно сега! Агресивното и импулсивно поведение е особено високо ценено в ико­номиката, спорта и шоубизнеса. Но може да се каже, че когато се опитваме да накараме нещата да се случат, ние изпускаме лодката на духа. Всичко идва с времето си. Нямам предвид, че трябва да станем апатични или да изпускаме възможностите, които ни се предоставят. Напротив! Когато сте търпеливи, вие наистина конт­ролирате нещата. Вие решавате кое е най-подходящо­то време за действие и кога трябва да се въздържите от такова, за да оползотворите в пълна степен налич­ните възможности. Търпението ни учи на самоконт­рол чрез съхраняване на енергията. С тази енергия вие имате властта да вземате решения, които са за ваше добро. Винаги предлагам на студентите да "медити­рат върху" определен въпрос, преди да действат, за да позволят на духа да се яви с напътствия и информация.

Когато действате или реагирате нетърпеливо, вие всъщност постигате обратен ефект в конкретната си­туация. Понякога най-доброто решение е да не прави­те нищо, а да оставите ситуацията да узрее и да следва естественото си развитие. Докато се учите да бъдете по-търпеливи, вие ще почувствате как стресът и стра­хът от живота намаляват и вашите решения стават все по-мъдри.

Мъдрост

Мъдростта е знанието, че Божието съзнание жи­вее във вас и че на ваше разположение са цялата любов, светлина и сила на всемира. За да сте мъдри, трябва напълно да осъзнавате законите на Вселената и да живеете живота си в съответствие с тези закони. Мъдростта се получава не от книгите, а от битието на многобройните последователни животи. Всяко пре­живяване остава вградено в съзнанието на душата ви, за да се усъвършенства в животите ви на Земята. Иронията на живота се състои в това, че колкото по-мъдри ставате, толкова по-ясно осъзнавате колко малко всъщност знаете.

За да притежавате смелост, трябва да вярвате в себе си. Нямам предвид някаква егоистична нагласа; става въпрос за вяра в силата у самите вас.

Смелият човек осъзнава реалността в по-големи мащаби, както и съществуването на божествен план. С вяра и постоянство всички можем да придобием смелостта да чуваме вътрешния си глас и да го след­ваме. Смелият човек е готов да отвори сърцето си за другите и да се изложи на непредсказуемите преврат­ности на живота.

Когато притежаваме смелост сме в състояние да посрещнем препятствията, защото знаем, че винаги съществуват безкрайни възможности. Смелостта ни дава вярата, от която се нуждаем, за да следваме сърцата си, независимо от препятствията, които из­правят по пътя ни външните обстоятелства.

Равновесието е друго качество, което изглежда лип­сва в живота на много хора в днешния забързан свят. Много по-лесно ни е да позволим на нисшите части от нашата природа да доминират и да вземат превес. За да внесем равновесие в живота си, трябва да хармонизира­ме нашата материална, или земна, същност с духовната си същност. Всяка прекомерност - емоционална, ум­ствена, психическа или духовна - ни прави по-скоро слаби, отколкото силни. Когато изгубим равновесието в някоя област на живота си, ние сме склонни да действаме по-скоро от страх, отколкото от любов.

Днес имаме нужда от голяма способност за разг­раничаване, за да открием истината в нещата. Твърде много хора се оказват впримчени в мислите и чувства­та на масовото съзнание и, заради дървета, не са в състояние да видят самата гора. Когато се впуснете да критикувате или издавате присъди, без да сте за­познати с всички факти, вие научавате твърде малко. Предлагам винаги да си задавате въпроса какво се крие зад дадена личност или ситуация, за да се увери­те, че дълбоката й същност е духовна.

Всички сме чували израза "Пазете вярата". Но вярата е ефирна и трудно може да бъде уловена. И тя отново е свързана с осъзнаването, че винаги получава­ме онова, от което се нуждаем и което желаем. Вярата означава да вярвате в незримата природа на Вселената. Вярата върви ръка за ръка с доверието. Когато имате вяра в себе си и в Бога, вие знаете, че сте в безопасност, че сте обичани и никога не сте сами. Вярвате в духов­ната си природа и знаете, че всичко може да се постигне чрез съзидателно мислене. Научете се на вяра и се доверете на светлината на душата си.

Творческата енергия е способността да създавате идеи, чувства и изразни средства, които могат да трансформират физическия свят по един или друг начин. Тя е съставна част на Божията светлина, от която всички сме изградени, и не е привилегия един­ствено на художници, музиканти или писатели. Така че всички сме творци и можем да използваме тази божествена енергия, за да направим живота по-лесен. Винаги, когато има проблем във взаимоотношенията, семейството, кариерата, финансите или която и да е част от живота ни, ние притежаваме способността да намерим изход от ситуацията чрез дадената ни по рождение творческа искра. Бог е изобилен извор на идеи и средства за изразяване. Винаги има начин да направим товара си по-лек. Творчеството дава живот. То освобождава енергийните блокажи в различните ни тела и ни помага да внесем равновесие в живота си. Когато използваме творческата си енергия, ние изпол­зваме енергията на Божията сила в най-висшата й възможна изява, особено когато тази съзидателност е за доброто на човечеството.

Ние изглежда приравняваме духовността със се­риозността. Но духовната дисциплина не означава, че трябва да живеем сериозно. Намирам, че хората с чувство за хумор са по-жизнерадостни и даряват по­вече радост на околните. Когато виждаме всички не­ща от по-светлата и по-добрата им страна, детето в нас е живо и щастливо. Ако Бог присъства в живота ни, съвсем естествено е да изразяваме радост, смях, ентусиазъм и щастие.

В крайна сметка как можем да придаваме толкова голямо значение на плътния, скучен материален свят? Помнете, че духовното ни тяло е леко и жизнерадост­но; единствено физическият свят е тежък и неподви­жен. Защо се заравяме в преходните земни обстоятел­ства? Когато открием хумора и удоволствието в Бо­жия свят, ние ще изживеем радостите на духа.

Любов

Любовта е най-великата съставна част на живота. Тя обединява всичко. Тя привлича и доближава до нас всичко, което е добро. Чрез любовта ние ставаме по-осъзнати и в по-голяма степен откликваме на пот­ребностите на човечеството. Ние виждаме единство­то, общността и Божията искра във всеки човек. Мо­жем да започнем със своите семейства, приятели, колеги. Можем да ги обичаме дори ако мислим, че са сгрешили. Можем да бъдем до тях. Така ще покажем любовта си.

Винаги казвам, че думата добро съдържа в себе си думата Бог² Любовта е това нещо на Земята, което в най-голяма степен се доближава до небесата. Любов­та дава израз на Бога. Тази божествена, изцеляваща и утешителна сила е градивният елемент на всяко нещо на Земята. Без любовта нямаме нищо. Преставаме да съществуваме.

Духовният път няма винаги да бъде гладък; той неизбежно ще е изпълнен с препятствия и слепи пъте­ки. Но помнете, че по него вие никога не пътувате сами. Просветлените членове на вашето семейство и духовните ви водачи винаги са до вас, за да ви дават съвети и напътствия.

Вие сте тук, за да изразявате Божията любов чрез всичко, което правите. Много пъти ще е по-лесно да се поддадете на желанията на нисшата си същност, но бъдете търпеливи. Не се поддавайте на вълните на масовото съзнание. Търсете истината дори сред мно­гото опити главата и сърцето ви да бъдат напълнени с фалш. Никога не правете компромиси с духовните си идеали, защото това спира вашия прогрес. Никога не забравяйте, че вие завинаги сте дете на Бога.

И най-вече, следвайте сърцето си и бъдете верни на себе си. Никога не живейте нечий чужд живот. Вие трябва да създадете ваш собствен път. Помнете, че носите отговорността да бъдете най-доброто, на кое­то сте способни, затова нека сърцето и умът ви бъдат отворени за висшите аспекти на вашето същество. Вие сте светлината. Докато пътувате, можете да бъдете изпълнени от духа.

Използвайте духовната си осъзнатост, за да оку­ражавате и подкрепяте околните. Когато се издигате, просветлявате и обичате околните, те помагат на оне­зи, които са разколебани от своите илюзии, присъди и погрешни концепции. Покажете им ключа към соб­ствената им красива вътрешна светлина.

Разпръснете светлината си до най-далечните кра­ища на Земята, за да я види всеки. Когато го направи­те, ще знаете, че пътуването ви тук си е заслужавало. Тогава можете да се завърнете на небесата със съзна­нието, че сте допринесли за внасянето на Божията енергия на Земята. Ще знаете, че вашата душа, напус­кайки света, е оставила зад себе си едно по-добро място.

Бендит, Л. Дж. Етерното тяло на човека: Мостът към съзнанието

Безант, Ани. Човекът и неговите тела

Едуардс, Хари. Живот в духа

Голдсмит, Джоел. Живот между два свята

Гъли, Розмари Елен. Енциклопедия на Харпър на мистичните и паранормални преживявания

Хол, Менли Палмър. Прераждане: цикълът на необ­ходимостта

Хемптън, Чарлз. Преходът, наречен смърт

Кардак, Алън. Книга на медиумите

Луис, Джеймс Р. Енциклопедия на вярванията и явленията от отвъдния живот

Монтгомъри, Рут. Отвъдният свят

Пъркинс, Джеймс С. През смъртта към преражда­нето

Райланд, Джордж Нов речник на Щайнербукс за па­ранормалното

Уамбах, Хелън. Живот преди живота

Уайс, Брайън Л. Не един живот, не един учител

Уайт Игъл. Духовно разгръщане 3: пътят към вът­решните загадки

Уитън, Джоуел Л. И Фишър, Джо. Живот сред живота

Зубко, Анди. Съкровищница на духовната мъдрост

© Светозара Петкова - превод от английски