Докторант: Научен ръководител: Евелина Христова проф. Толя Стоицова, д н
Е.Х.: Това общуване писмено ли е или е устно?
Изтегляне 4.85 Mb.
|
Е.Х.: Това общуване писмено ли е или е устно? И4: Ами по някога е писмено, но винаги завършва с някакво общо събрание на пълномощниците или пък със среща на тези пълномощници с ръководството, обикновено с генералния директор или с управителния съвет. Също така понякога си общуват писмено, чрез отворени писма, които се разлепват, стен вестници имаме, места за стенвестници, разлепват се по етажите, момента е такъв сега и се общува така. Освен това като говорим за вътрешни публики има някакво разделение на нивата на ръководствата в тв, които малко или много воюват помежду си, да речем УС е най-високото ниво на управление, много често директорите на дирекции, които много често вършат оперативната работа и носят отговорност за програмата не са съгласни с решенията на УС или предлагат едно, а УС решава друго, т.е. може да се каже, че има и вътрешни публики, ако това е термина, в самото управленско тяло на телевизията. Така че само УС не може да бъде наречен публика според мен. Той е орган, който във вида, в който е зададен от закона, според мен вече е отживелица и телевизията няма нужда от такъв тип УС, телевизията има нужда от борд на директорите, в който да влизат оперативните директори, а не хора, чиято единствена функция е да са членове на УС. И5: Няма отговор И6: Най-важните вътрешни публики, това са синдикалните членове. И затова синдикатъг на ... има една политика – непрекъснато поддържане на контакт с тази вътрешна публика. Честото ни посещение на училища, детски градини, извънучилищни звена; честите ни посещения в организационни съвети, честите обучения, които провеждаме, честите конференции на национално и регионално равнище, които провеждаме, различните политики, които провеждаме с различните учители, които преподават в хуманитарен профил, природоматематически, хуманитарен профил, физическо възпитание и спорт и за това имаме разноообразие от дейности. Това е много важно. Вътрешната публика за нас, за синдиката, за изпълнителния комитет на синдиката е много важно. Външната публика е по-разнородна и по-разнообразна. Външната публика е и по-капризна. Външната публика е и по-некомпетентна във връзка с това, каква става в една вътрешна публика в един вътрешен сектор. ...работата ни с неправителствения сектор е много внимателна. В България има 60 000 неправителствени организации...Ние знаем кои са авторитетните неправителствени организации, кои са тези на които им се плаща по една или друга причина, от най-различни обекти и субекти в страната, които имат лични цели и задачи, които понякога не отговарят на интересите на общественото икономическо и стопанско развитие на страната. В това число имам предвид и целите на образованието, където ние работим. Затова работим с 40 неправителсвени организации. Тези 40 неправителсвени организации имат и структури в страната и така работим по тези структури с неправителствени организации. Тези неправителствени 40 организации са обединени в обществен женски парламент в 21-ви век, чиито председател съм аз. Ние работим с тях по-проблемите на семейството, жената, равнопоставеността, децата и младите хора. Всичко това, което е нужно го правим в обществото... Подпомагаме безспорно няколко фондации, които фондации работят с талантливите деца и смятам, че това е една добра политика. Подпомагаме фондации, които работят с децата с неравностойно социално положение. Даже и днес една от фондациите, които поддържа синдикатът на българските учители, с организация, с връзки с този тип деца, представя България, представя този тип политики днес в Рим, за да можем да излезем в така нареченото трансгранично сътрудничество в тази посока. Другото нещо, към синдиката на ... има изградени три много основни комисии... Това е научен съвет към синдиката, това са преподаватели от висши учебни заведения, с които ние разработваме основните политики като мнения и становища, които касаят оргаизацията на законовата и подзаконовата уредба в образованието. Даже и днес съм се подготвила с един стойностен материал за политиката на синдиката, относно петте сфери на образованието по стратегията „Европа 2020”. Така изпреварваме други политики на други оргаизации освен обществено научен съвет, обществен родителски съвет от хора, които знаят какво значи децата им да получат добро образование и работят в тази посока. И обществен ученически съвет, за да търси мнението и становището на младите хора. Това са структури, които са изградени във всички регионални центрове, където има висши учебни заведения... И7: Няма отговор И8: Учениците са вътрешна публика. Те са част от процеса, специално в нашето училище особено училищния вестник си има редакция, имаме си кабинет, не всички учители имат отделен кабинет, а да кажем един ученик или там неговата редакция си има отделен кабинет и те са вътрешна публика, а в същото време са и външна публика и потребител на услугата. Това са много важна вътрешна публика. И9: Вътрешните са всички „стейкхолдъри”. Стейкхолдърите за мен са всички служители на трудов договор. Това са вътрешните. Външните са комисията по финансов надзор, та дори и някой път мога да кажа и колегите от съседната ни наша фирма – „Си Банк” и някой път други отдели. Лично за мен комуникацията със всеки един от тези канали е различна. Е.Х. И те всички са вътрешни? И9: За мене всички тези са вътрешни. За мен външно е нещо, като комисията по финансов надзор, което ни регулира, или БНБ, дори и конкуренцията - Булстрад и Булинс, и всички други застрахователи. И10: Учителите трябва да знаят задължително, за да знаят те, заместниците ми трябва да знаят първо... По принцип учителите трябва да знаят какво трябва да постигнат и децата естествено да се намесят в тая работа с искания, защото имаме проблем... Обратна връзка..., ако не ги натисна да ми докладват какво е станало, никога не идват, защото нямат навик да дават обратна връзка, с изключение на началника на администрацията.
И5: Към нас има много изисквания свързани с изследвания на работното място и винаги това е представлявало една голяма трудност, тъй като имаме работно място примерно на върха на язовир Калин, който половината от годината е замръзнал и почти не може да се стига до него. Още не съществува в света универсален документ, в който да се каже, ако искаш този обект да бъде охраняван, с най-вискоката степен на дейности.....ей така ще работиш и работиш по този документ и казваш, аз работя по документ еди кой си, одобрен от ООН, от НАТО. ...Няма такъв документ и аз затова казвам така. Има желания по отношение на един документ... къде, какво и как да се случва. Това е правилно. Второ, има едни общи зависимости, както ние казваме, да не се впрегне каруцата преди коня, в която тези, които прохождат, да се съобразяват с нея. Преди всичко, това което говорихме с теб, беше така. Да, има много теоритични разработки..., но аз бих могъл да кажа, практиката е онази, която потвърждава теорията. Специално за тази тема, основният теоритичен аспект това е използването, изследването на скалата на напрежение.
Отговорите са синтезирани директно в Част ІV Глава 11.
И2: Да, да. Ако има нещо разработено, с удоволствие ще го вземем и използваме. И3: От информация, показваща начините на въздействие на типовете информация върху вътрешните и външни публики. Вашата разработка би била полезна с възможностите, които би дала за усъвършенстване на вътрешно-университетските и външно-университетски връзки. И4: От иформация, как се регулират тези взаимоотношения и как се осигурява прозрачност на всички решения във една институция да речем. По какъв начин решенията на ръководното тяло достигат до всички. Тук много често се оказва, че ние оставаме изненадани от някакви решения които се взимат и никой не знае за тях и никой не ги е очаквал. Има едно затваряне на ръководството само в себе си, понякога то си е „самодостатъчно” за вземане на някакво решения, но после някои трябва да се изпълняват. Така че може би точно този механизъм и дали точно интернет е вътрешен портал, в които всичко това се обсъжда. Имаме вътрешно информационен портал, в който се качват от време на време важни решения на УС, но не всички. Някои решения не се качват - избирателно се качват и това е добре. На времето, в зората на демокрацията, имаше интересен начин на вътрешни комуникации, който и сега би могъл да се използва, но не се прави… ние имаме вътрешно телевизионна видео уредба и тази уредба се използваше за обръщения на генералния директор към колектива веднъж в седмицата, това е нещо, което според мен работеше много добре в онези бурни времена, а това че в момента времената са спокойни не означава, че не трябва да се използва този тип техническа възможност, която и без това имаме.
И1: не коментира този въпрос И2: Оценяват връзките с медиите като много важен аспект, целят широко отваряне на университета към обществеността чрез медиите. По-големите събития се подготвят отдалеко, някои са традиционно или ежегодно повтарящи се и има вече натрупан опит. Медия мониторингът е задължителен. Чрез поддържането на корпоративна идентичност университетът търси своята идентичност и разпознаваемост. Имат знак на университета, който е запазена марка, а факултетите от миналата година си имат собствени девизи и емблема. Поддържането на собствени медии означава разходи, но е важен аспект - имат вестник „Студентска искра”. Нямат друга собствена медия. Всички срещи, които се провеждат в аулата – конференции, изявени гости, се излъчват по медийната система, на всички екрани, които са навсякъде в университета и всеки може да ги гледа на компютър на работното си място. И3:
И4: На първо място поддържане на връзки с медиите, предвид, че организацията е медия - изключително важно като рейтинг, защото има голяма конкуренция. Специалните събития - това са техните кампании. Сайта е отделна медия, по повод различни кампании се разработват и нови сайтове. Много е важен кризисният мениджмънт, винаги трябва да се инициира допитване, съгасуване, съветване. Вътрешните комуникации не са добре развити, Корпоративна социална отговорност – нямат политика в това отношение. Има едно противопоставяне „аз и останалите”, включили са клаузи в договорите за етичност, конфеденциалност, коректност по отношение на медията в публични изявления. И5: Коментира, че неговото появяване в медиите, независимо какви са те, е не повече от четири пъти в годината; важни аспекти на комуникацията - реклама свързана с физическа охрана не се прави тъй като това е въпрос на доверие. Кривата на напрежението обикновено ескалира веднага след случая, при криза реагират само двама души - главният изпълнителен директор и той. „Когато съм аз в обсега на медиите, значи съм аз, когато мен ме няма той”. И6: Кризисният ПР, управлението на кризи бих извела малко по-напред. След това идва работата с медиите и изграждането на корпоративната идентичност. И7: Също така изведе на преден план въпроса за комуникацията при промяна или при криза - веднага се съобщава, винаги има дежурен екип в цялото предприятие. Докладва се на дежурния, който е задължен да докладва на изпълнителния директор и на ръководителя на вътрешната сигурност. Изпълнителният директор, ако е тежка аварията, докладва на министъра. Информацията се разпространява до служителите, които са в аварийните екипи. Ако има опасност за околната среда, служителите научават от външни медии. По време на криза говори само и единствено изпълнителният директор. Приема реда за важност на индикаторите за ПР: връзки с медиите, управление на специални събития, медия мониторинг, изграждане на корпоративна идентичност, взаимоотношения с клиентите, поддържане на собствени медии, бранд мениджмънт, вътрешни комуникации, кризисен мениджмънт и корпоративна социална отговорност. И8: не коментира този въпрос И9: е на мнения, че по прицип трябва да има един човек, който да говори пред медиите. Този човек разбира се е упълномощен от съответните хора По принцип в организацията майка има специален отдел за тази длъжност. Не е никак добре да съвместяваш длъжности. И10: изтъкна в това отношение специфичния характер на организацията, която нарече „дългосрочна”. Всичко, което е направено, е насочено към резултати....Близкият резултат ще бъде примерно по единия закон, по другия, по третия.... Това, за което се е съгласил, е да направи законодателни промени.
И1: Разработват онлайн система като вътрешна социална медия само за организацията, за да даде възможност на хората да има „интерекшън” по интереси. Имат вътрешен нюзлетър. Инструменти като табла за информация, пощи за анонимни предложения не биха „работили” при тях. И2: Използват се действително многобройни инструменти. Процесът на общуване е с компютърната връзка, по електронната поща. При определени проблеми предпочитат личния контакт, но когато е нещо за координация. Най-ефективна е срещата лице-в-лице, но срещите отнемат време и трябва да се използуват телефон, електронна поща, sms-и. Имат кутия, но никой не я ползва. Имат „страшно много” табла. Наличните клубове по интереси са един вътрешен инструмент за комуникация. Те не са толкова скъпи, защото студентските клубове, културните и спортните, си набират кандидати. В комуникациите с преподаватели, служители и студенти се стремят към идентичност, принадлежност към университета и хората да се чувстват, че са по-отговорни и представят самия университет. Спазват определени норми на поведение. И3: Инструментите за комуникация със служителите включват почти цялата гама от предложения списък - телефон, срещи лице-в-лице, имейли, онлайн бюлетин и т.н. и в комбинация. Най-често телефон, срещи лице в лице и имейли. Тези инструменти са достатъчно ефективни за да се обхване такава голяма маса от подчинени. За комуникиране с вътрешните публики биха искали да се използват всички като се комбинират и приоретизират спрямо конкретния случай. Най-ефективни са комуникациите лице-в-лице, но при голям брой подчинени те се оказват най-времеемки, поради което се препоръчва да се прилагат само при по-особени случаи,изискващи повече обяснение. В останалите случай трябва да се прилага комбинирането им с имейлна или телефонна връзка. Няма неоправдано скъпи, но има „времеемки”. И4: Основно, мобилни устройства за комуникация между служителите, телефонът е важен елемент от общуването. Най-чести инструменти са писма, докладни. Вестникът като книжно тяло е спрян иначе има онлайн вестник, който е част от сайта. Разполагат с вътрешна телевизия, имат видео-уредба. По обратната връзка - до служителите не са пускани до този момент проучвания. Нямат пощенска кутия за анонимни предложения или наръчник с правилата за работа. Всички видове общуване, всички инструменти са изключително важни. Срещите лице-в-лице се случват най-често в коридора, в асансьора. Важни неща се говорят в асансьорите. Много рядко се провеждат вътрешни семинари, тренинги или тиймбилдинги. И5: Няколко инструмента, контактува по телефона „всичко на всичко” с пет негови служители. Предоставил е 680 служебни мобилни телефони, които се ползват служебно безплатно. Пощенските кутии за анонимни предложения – такива се правят чрез телефонни доклади, достъпен е на телефон, който е известен на почти всички служители. Бюлетини - не е възможно при техния характер на работа. Комуникира по интернета, скайпа, но служителите (гардовете) нямат възможност, а може би и желание. Това води до невъзможност на този вид комуникация. Подчерта за качествените комуникации значението на субективниа фактор - ролята на лидера, елементите на лидерството, определянето на една определена личност за лидер, неговото представяне, неговата възможност да се яви очи-в-очи със своите подчинени. И6: Системата има нужда от няколко типа комуникация. Първият тип са човешките ресурси, общуването с различните и обекти и субекти в системата, Втората е комуникация, която е свързана с професионалните взаимоотношения. Третият тип комуникация, от която има много голяма нужда, това е така наречената социална комуникация... уважение на основни принципа на Европейския съюз - толерантност, сътрудничество, взаимопощ и солидарност. Друг вид комуникация е към света и към Европа, защото не може човек да живее в този глобализиращ се, обединяващ се свят, ако няма и този вид комуникация. Инструментите за комуникация с вътрешните публики - технологически сме обезпечени. става много бързо тази комуникация. Чрез интернет, чрез Скайп си провеждаме и консултациите..Той е като ...конференция. Така че нямаме проблеми в тази посока. Чрез другите, мобилни телефони и така нататак и чрез прякото общуване. Разполагат с Уебсайт, печатни издания, вестник. Организират специални събития като конференции, спартакиади, пленери на учители и художници, изложби, участия в конкурси. Издават брошура във връзка с охраната на труда, която всъщност е свързана с живота и здравето на децата. Модерен инструмент като тенденция е чисто професионалната телевизия, но за това се изискват много средства. Някои инструменти за комуникация са скъпи, не много ефективни. Все пак, няма неоправдано скъпи. И7: Най-добрия контакт е визуалният, личният контакт. Най-често използвани инструменти за комункация между служителите са имейли, визуален контакт, лице-в-лице, стационарни и мобилни телефони. Служебните телефони са винаги включени, предприятието е със сериозна дейност и трябва да се знае, във всеки момент дори събота и неделя какво става. Имят писмет бюлетин. Служителите не могат да използват социални мрежи Facebook и Скайп от компютрите със заповед това не се допуска, въпреки че доста хора ги ползват. Служебно също може да се работи само по имейл или по телефона. Също и по факс, когато трябва да има писмена следа. Пощенска кутия нямат. Имат софтуер и наредба за документооборота, завеждат изходящи и входящи документи. Правят се срещи на ръководството, но не с всички служители. Тоест, нарушена е комуникацията. Нямат канал за обратна връзка, това е минус за тези, които в момента са ръководители от по-висша категория. Видеоконферентната връзка е доста скъпа. Добре е да има служител за ПР, тоест човек, който да реализира вътрешната комуникация. Изрази пожелание за прилагане на гъвкави форми на комуникациа, като посочи, че нямат система за честитене на рожденни дни или лични празници, единствено се организира тържество за колдените празници. В старите служители има чувство на принадлежност към компаниятао. В новите не. Предприятието има визия, защото е единственото, което се занимава с тази дейност в България. И8: В известен смисъл са създали както те оценяват интегрирана комуникационна система. В резултат всеки знае каква е стратегията, каква е мисията. Главният инструмент остават срещите лице-в-лице. Разполагат със свое радио, телевизия, вестник, интернет, използват интервюта, сайтове, блогове, Facebook. Имат вътрешна мобилна връзка със служителите, която се заплаща от организацията. Провеждат тийм билдинг и специални събития като екскурзии. Системата на информиране включва обсъждане и приемане на седмичен план, разговори с неформални лидери на различни групи, информационни табла, пощенска кутия за анонимни предложения Няма толкова скъпи инструменти. Оценяват, че официалният уебсайт е една от най-добрите им инвестиции. И9: Директният контакт с хората, лице-в-лице, не може да бъде заменен нито с телефон, нито с имейл. Но възникват и други дискусии, започва едно безмислено губене на време. Тоест, за нещата, които са много прости, предпочитам да вдигна телефона, да кажа така и така. Ненавиждам българския манталитет на работа че всичко трябва да имаме в писмена форма. Вътрешен чат се използва за спешни въпроси. По вътрешен чат имат забрана да използват съобщения (месиджис), които са публични. Осъществяват бързи видео-конферентни връзки. Имат месечен пресбюлетин. Отделно на тримесечие се събират всички мениджъри и изпълнителните директори. Не използват табло. Всеки служител има право на достъп до интранет. Отделните компании са обединени вътре, може да види колеги в Чехия, Полша, Белгия, Люксенбург. Ползват Екстранет със забележка, че има много тежка поддръжка. Имат „месинджър”. Не мисли, че инструменти за комуникация са неоправдано скъпи - всички според ситуацита, имат определения плюс и минус. СМС-и, месинджъри и имейл са абсолютно безплатни. Телефоните също са безплатни. По-скъпи, но в никакъв случай не и неоправдани, са така нанаречените видео-конферентни връзки. Не успяват успешно да заменят срещите лице в лице 100 процента, но все пак е някаква близка форма. И10: Бавно изграждат система за информираност по отделите, което не е лек процес. Процедира се главно чрез устна обратна инфомация. Постига се, по такъв начин, общуване вътре в организацията. Интранет съобщенията все пак отстъпват по значение на срещите лице-в-лице. Няма кутия за анонимни съобщения, но са склонни да поставят такава. Считат, че не може да има табла за информиране при положение, че има интернет. Най-ефективният начини за общуване е директното общуване с хората, очи-в-очи, иначе се изкривява цялата информация. Мобилният телефон, мобилните устройства също са добри, те са каточе ли втори по-важност. Едва ли има смисъл от вътрешен нюзлетър на хартия защото информацията е оргомна и всъщност едните отдели нямат нищо общо с другите отдели. Електронен бюлетин би бил интересна алтернатива. Говорено е многократно, че ще въведат Интранет. Тренинги и обучения на служителите се оценяват положително. Работи се за изграждане на механизми за обратна връзка под формата на обзор. Засега постъпващите обзори са формални. Срещите лице в лице са скъпи, но иначе като пишеш писма ти казват, че работиш като в държавна администрация - тоест абсолютно неефективно. Но не е скъпо, защото има възращаемост.
|