Държавата свива почти наполовина леглата в столичните болници

Държавата свива почти наполовина леглата в столичните болници

Държавата е готова със сметката колко болници в София ще получават пари от здравните вноски. От документа се вижда, че орязването на най-големия пазар, който се ползва от всеки трети българин, е драстично - финансиране от здравната каса ще получат почти 40% по-малко болнични легла, като най-голямо е свиването при хирургичните - над три пъти и половина. Това означава автоматично драстично по-малко безплатни операции и дълга листа на чакащи или много плащащи пациенти от началото на следващата година.

Проектът на здравната карта предвижда столицата да разполага с максимум 5877 легла при наличност в момента от 9473. В документа личи, че лекарската организация е предлагала минимални съкращения, но те явно не са приети. Софийската комисия, както и националната, която има думата последна, се доминират от държавата.

Най-голямо е орязването в хирургичните легла - при 3161 легла за операции в софийските болници в момента проектът за здравна карта предвижда да останат максимум 882 легла (виж таблицата). В същото време в анализа за София е посочено, че всеки трети българин избира да го оперират столичните лекари. Ако картата бъде приета в този вид и от националната комисия, в която участват здравното министерство и здравната каса, вероятно повечето живеещи в провинцията ще трябва да се оперират в родните си градове, тъй като в София няма да има възможност. Разбира се, освен ако не си платят за операция.

По-малко легла ще има и за реанимация, както и в останалите специалности. За сметка на това броят ще се увеличи при лечението на деца, вдигат се и местата за т.нар. продължителни грижи. Ще има и повече легла за психично болни.

Проблемът, на който се търси решение, е, че парите в касата не стигат. Другата възможност на държавата да се побере в бюджета е да налага лимити, както и досега, и да засили контрола върху приема в клиники. Според досегашните изчисления на касата около 10% от болните се приемат в клиника като презастраховка или с по-леки диагнози. В същото време липсват възможности за продължително лечение на трудно подвижни пациенти и тежко болни, но пък здравната каса не плаща достатъчно за това. За да преодолее тези проблеми, държавата по-скоро би трябвало да засили контрола, а не да лишава пациентите от правото им на избор при кого да се лекуват срещу вноските си. Освен това държавата трябва да инвестира и в разкриването на допълнителни легла за продължително лечение.

Кой няма да работи със здравната каса

Според предложението на комисията в столицата ще бъдат закрити или поне няма да работят със здравната каса общо 3596 легла. В картата не е посочено кои точно болници ще сключат договори за по-малко пациенти със здравната каса (имената ще са в националната карта), а леглата са разпределени по нива на компетентност. Няма и точна разбивка по всички специалности. Общият принцип обаче е средствата на здравната каса да стигнат за следващата година, като се спести от плащания в най-тежките направления.

Притеснително е, че по-малък брой ще има в реанимационните отделения -картата предвижда те да са със 172 легла по-малко. На територията на града има 10 такива клиники, като пет са с най-високото ниво на компетентност - "Пирогов", ВМА, "Царица Йоанна", ИСУЛ и "Александровска". С малко по-ниско ниво на компетентност са МВР болница и частната "Софиямед", а с първо ниво (най-ниското) са реанимациите на Националната кардиологична болница, на психиатричната клиника "Св. Наум" и на правителствената болница "Лозенец". В момента в Регионалната здравна инспекция са подадени две заявления за разкриване на спешни отделения в частни болници - в многопрофилната клиника за женско здраве "Надежда" и в МБАЛ "Токуда болница София". Ако картата бъде приета в този вид, нови реанимации няма да има, а сега съществуващите ще трябва да свият капацитета си. За лечение там доскоро плащаше държавата, сега средствата са от здравната каса и по принцип са крайно недостатъчни за най-тежките случаи, които се лекуват там.

В хирургията се предвижда най-голямо съкращаване на броя легла. Те ще станат общо 882, което е намаление от близо четири пъти. В момента най-малко са възможностите за детска хирургия - 52 легла, а най-много - за обща хирургия - 803. Пациенти със счупвания могат да се лекуват на общо 683 легла, специализирани в ортопедия и травматология. В кои области ще бъдат съкращавани възможностите за операции все още не е ясно, но ако разпределението е пропорционално, би трябвало хирургичните клиники да се свият в пъти като капацитет.

С 383 ще се намалят болничните легла и в терапевтичните специалности. Става въпрос за кардиология, гастроентерология, ендокринология, нервни болести, химиотерапия и др. Спад със 100 легла ще има и в АГ клиниките. За сметка на това се предвижда почти да се удвоят възможностите на педиатричните отделения - от 835 на 1469. Освен това повече от двойно ще нараснат възможностите за лечение на психично болни - от 440 на 980 легла. Най-драстично ще бъде увеличението за лечението в хосписи, отделения за продължително лекуване и палиативни грижи - от 207 легла с договори в момента се предвижда те да нараснат на 1158.

Според методиката трябва да намалеят и личните лекари, както и зъболекарите, които работят по договор с касата. От 1313 се предвижда докторите да са 878. Денталните лекари пък от 2495 се предвижда да са 1317. Лекарите специалисти в извънболничната помощ се предвижда да са 900, а в момента практикуват 4800.

***

Кой се лекува в София

Според анализа към здравната карта населението на столицата е 1.32 милиона души към 2014 г., като постоянно се увеличава. Причината е миграцията към София, в която безработицата е най-ниска. В документа е посочено, че в София има много хора, които не са си сменили постоянната адресна регистрация, хора, които работят всякаква нискоквалифицирана работа, които не живеят постоянно в града и пътуват всекидневно или седмично, и много лица от ромския етнос, голяма част от които са без адресна регистрация. Това допълнително население най-често не е здравно осигурено и ползва главно спешните отделения на софийските болници, е отчетено в анализа. По брой легла на 100 хил. души население София (със своите 745) е на шесто място в България, като по този показателя изпреварват Габрово, Пловдив, Ловеч, Кюстендил и Стара Загора.

В столицата са 52.2% от медико-денталните центрове в страната, 36.8% от диагностично-консултативните центрове и 32% от зъболекарските центрове. Общият брой на клиниките, психиатричните болници, хосписи и филиали на Спешна помощ на територията на столицата е 117. Многопрофилните болници са 27, а специализираните клиники - 35. В болниците в София се намират 20.15% от болничните легла в България, като в клиниките се лекуват 22.7% от боледувалите в страната. Процентът на оперираните болни е 29.75%. В същото време софийските болници се използват от голяма част от населението на България, като например в Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация 86.9% от пациентите не са били от столицата и областта. Над 66% от болните, лекувани в Специализираната болница по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев", са от провинцията. Около половината от пациентите науниверситетската болница по детски болести, хематологични заболявания, белодробната клиника, УМБАЛ "Александровска", УМБАЛ "Царица Йоанна", ИСУЛ и университетската болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" също не са от София.