Духовното мислене Джон Оуен Съдържание

Предговор към настоящето издание

Книгата на Джон Оуен Благодатта и задължението да мислим духовно, е публикувана за пръв път през 1681г. В своя предговор Оуен пише: “Смятам, че е необходимо накратко да разясня на читателя същността и предназначението на настоящето непретенциозно изследване, което може да го насърчи към четене и в известна степен да послужи за мое извинение, че го издавам. Ето защо читателят трябва да знае, че предадените тук мисли първоначално бяха мои лични размишления във време, когато изобщо не бях способен да правя каквото и да било за наставление на другите и никак не се надявах, че ще мога да го върша отново на тоя свят. Получавайки, както си мислех известна полза и удовлетворение от упражняването на своята мисъл, когато Бог милистиво ми възвръщаше част от силите, аз се връщах на същата тема за поучение на своето патство.”(Оуен е бил много болен и е мислел, че ще умре.)

Намерението на Оуен не е да твърди, че християните не трябва да си мислят, или да се наслаждават на нещата, които по принцип носят радост в този живот. По-скоро той е дълбоко загрижен да не би някое от тях да завладее мислите на вярващите дотолкова, че да не изпитват желание за духовното и радост от него.

Оуен е разтревожен от липсата на посвещение у християните и на духовна зрялост у мнозина, които по негово време изповядват, че са вярващи. Той пише:

“Част от целите на настоящето изследване е да отвърне мъжете(и не само мъжете) от нечестивото състояние на сърцето и разума, за да разкрие греховността и опасността от него, да насочи хората към начините и средствата, с които да го преодолеят, да представи по-добри обекти за размисъл и предпочитание, да открие и да изгради у тях умението, което е изключително важно за всички вярващи, ако те желаят живот в мир.” Дано да е така!

Джон Апълби

I - СЪЩНОСТТА НА ДУХОВНИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ

Живот...мир...смърт! Кой не би предпочел живота и мира? Но те, казва апостол Павел, постигат само човека, чиито разум се стреми към духовното. Отсъствието на духовна нагласа е равносилно на смърт. Апостол Павел не посочва трета възможност. Тогава какво представлява духовната нагласа? Какво се има предвид под живот и мир? Как да разберем дали мислим духовно или не? Това са въпросите, които искам да се опитам да разгледам в настоящата книга.

Тези въпроси не са лесни, защото често усещаме върху себе си едновременно влиянието както на стремежа към духовното, така и на стремежа към плътското. Християните постоянно ще съзнават непрестанната борба между двете( Галатяни 5:17). Как можем да разберем какъв е действителният стремеж на ума ни? Как можем да сме сигурни, че не се самозаблуждаваме? Ако сме завладени от копнеж по плътското, не сме в състояние да угодим на Бога (Римляни 8:8), откъдето следва, че ще умрем(Римляни 8:13). Картината е доста черна в сравнение с живота и мира!

Какво разбира апостол Павел под “духовно мъдруване”(СИ), “копнеж към духовното”(РИ)? Думата “дух” в писанието се отнася или до “Святия Дух”(както е в Римляни 8:9), или до новият духовен живот, породен у вярващия от Святия Дух(като е в Йоан 3:6). Според мен, под “копнеж към духовното” тук апостол Павел разбира “действието на новия духовен живот у вярващия”.

Този нов духовен живот подтиква вярващия да мисли и да се наслаждава на духовното; нещо, което преди да стане християнин никога не му е било навик! Невярващите обичат само нещата от света, а тези, които вече са повярвали, поставят по-високо обичта към Божиите неща.

Можем да определим стремежа към духовното като съставен от три елемента: разумът, винаги насочващ активно мислите към духовното; нарастващата любов към духовното; истинското чувство на удовлетворение, породено от духовното и изпитвано от вярващия.

В разглеждания стих ап. Павел определя духовният начин на мислене като основно отличителна характеристика на вярващия и изтъква, че само той води към живот и мир. Значи трябва да е жизненоважен!

Може би ще ни е полезно да погледнем набързо какво представлява стремежът към плътското. Тогава ще можем по-добре да оценим стойността на духовната нагласа. Например, когато хората се стремят към земното, любовта към земните неща преобладава в ума им. В тях няма любов към духовното. Дори и истинските християни понякога обичат прекалено някои неща от този свят. Тогава се влошава здравето на техния духовен живот. Нямат мира, присъщ на ненакърнения духовен живот. Някои хора знаят за духовните неща, но не ги търсят. Във всички тези примери стремежът към земното се разкрива като враг на стремежа към духовното.

Ето защо мисля, че онези, които нямат желание да достигнат възможно най-високата точка на духовна нагласа и се задоволяват с по-малко, не представят реални доказателства, че са истински вярващи.

Възможно е подобни хора да имат духовен живот, но те няма да изпитат Божия мир. Може дори да се самозалъгват и изобщо да не притежават духовен живот.

 
2 - ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДУХОВНАТА НАГЛАСА НА УМА
През пролетта можем да видим дърветата, отрупани с цвят. Много скоро някой от цветчетата опадват и изчезват. Други остават на дървото и по-късно дават плод. Умовете на хората са затрупани с мисли както дърветата да отрупани с цвят. Много от тях не водят до нищо. Други раждат плодове -- добри или лоши. Видът на нашите мисли е показателен дали мислим духовно или не. Човекът е такъв, каквито са и мислите в душата му (Притчи 23:7)!

Разумът, завладян от новия духовен живот, ражда духовни плодове. Както за плодородието на почвата се съди по това, дали културите растат добре, така и за нашия ум може да се съди по начина ни на мислене, най-вече във време на премеждия. Дали изпадаме в паника и забравяме Бога? Или съвсем естествено се обръщаме към Него за разрешение на проблемите си?

Има много случаи обаче, когато дори и невярващите изглежда имат духовни мисли. Например някои хора може да имат навик от време навреме да четат Библията, без обаче да прилагат наученото. Когато Бог и Божията воля се появяват в мислите само от време навреме, умът не притежава истинска духовна нагласа. Както Бог казва на Езекиил: “Те дохождат при тебе, както дохождат людете, та сядат пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбата им.” (33:31).

Когато изведнъж връхлети голяма трудност или трагедия, на някой хора им се случва да се замислят и за духовното. Но след като затруднението приключи, те забравят решението си да търсят Бога. Все едно да разчиташ на внезапните бури, за да се снабдяваш с питейна вода. Когато бурята премине, водата свършва. Колко по-добре би било ако водата тече от непресъхващ извор! Новият духовен живот на вярващия, роден от Святия Дух, прилича на чист воден извор в ума му.

От друга страна, има хора, които започват да мислят за Бога само когато им се случват хубави неща. След известно време обаче духовният им интерес се изпарява. Те приличат на земя, която ражда само ако е добре наторена. Колко по-добре е когато истинският духовен стремеж ражда непрестанно духовни плодове!

 
3 - С ДУХОВНО МИСЛЕНЕ? НЕ НЕПРЕМЕННО!

Например хората, които обичат да слушат хубави проповеди, не винаги се стремят към духовното. По времето на Христос много хора харесват Неговите поучения. Но както Исус казва в притчата за сеяча, веднага щом свърши проповедта, те забравят за чутото. Има хора, които са като почвата на канаристи места, почвата с тръни и бодили или много плитката почва (Матей 13:18-22).

От друга страна, не отричаме, че именно слушането на добри проповеди подпомага вярващите в най-голяма степен да се стремят към духовното. Но за разлика от онези, които са временно повлияни от проповедта, вярващите получават полза в три важни области: стимулира се тяхната вяра в Бога(не само знанията за Него), задоволяват се техните духовни нужди и се развиват духовните им разбирания.

Ще дам и друг пример -- не винаги хората, които се молят с лекота, са духовно мислещи. Някой хора притежават дар слово по рождение, но този дар не доказва, че са духовни. Вродените дарби правят вярващите по-полезни в служба на Христос, но наред с дарбата у тях трябва да присъстват смирението, почитта към Бога и любовта. Голата пламенност на молитвата не е доказателство, че тя е продиктувана от духовна нагласа на ума. Пламенността може да е породена и от силното желание да получим нещо, от голямото безпокойство, в което се намираме, или от естественото ни умение да боравим с думите.

Въпреки това, ние не заключаваме, че всички пламенни молитви са малко или много неискрени. Това би било толкова глупаво, колкото да кажем, че след като оборския тор мирише, значи няма да го използваме! Естествените дарби не са безспорни белези на духовни стремежи, но могат да са от голяма полза за израстване на самото духовно мислене.

Как можем да се уверим, че нашите молитви са продиктувани от духовна нагласа? Навярно по няколко начина: като проверяваме своите вътрешни мотиви. Хората, които имат истинска християнска вяра, ще знаят дали мотивите им са искрени(I Йоан 5:10). Ако молитвата е наслада за вярващия, ако освежава духа му, успокоява мислите му и утешава съвестта му, тогава тя е истинска (Псалм 36:7-9). Когато молитвата не ни въздейства така, трябва смирено да се молим за това. Още повече, когато молитвата е придружена от копнеж да живеем в святост, тогава можем да кажем, че тя идва от духовен ум. Вярващите, които се молят правилно, ще живеят правилно и ще избягват от всичко, което може да попречи на тяхното благочестие.

Ако нашите молитви са проява на любовта ни към Христос, тогава можем да ги считаме за израз на духовна нагласа. И накрая, ако те са придружени от практически действия (Яков1:27), тогава можем да ги смятаме за искрени. Всеки, който се моли пламенно за другите, но не прави нищо, за да им помогне, не притежава духовен разум. Той прилича на пътепоказател, който указва пътя, но същевременно си остава на мястото!

Понякога истинските вярващи казват с тъга: “Не изпитвам радост от молитвата.” Липсата на радост не доказва непременно, че молитвите са само празни думи. Ако има тъгуване по липсващата радост, ако човекът поне от време навреме изпитва радост от молитвата и ако гледа на нейната липса като на предизвикателство да търси Бога повече, тогава не го оставяйте да спре да се моли! Истински търсещите хора рано или късно ще открият усещането за Божието присъствие в молитвата.

На трето място, понякога е вярно, че слушането на мислите на други вярващи, които разговарят за духовното, може да породи духовни мисли у човека. Тъжният факт е, че християните днес (т. е. по времето на Джон Оуен) разговарят прекалено малко за духовни неща, а много повече за големи грехове -- колко нездрав е станал живота на християните. Ако духовните мисли се появяват само при външно въздействие, тогава те не произлизат от духовната нагласа на човека.

Можем да проверим себе си като се запитаме дали нашите духовни мисли са като посетители в хотел или като деца у дома. Когато в един хотел пристигат гости, настъпва временно оживление и приповдигнатост, но след време те си тръгват и биват забравени. После хотелът се подготвя за нови гости. Така е и със случайните религиозни мисли. Децата, обаче са част от дома. Когато не са в къщи, липсата им е осезаема. За храната и удобствата им се полагат постоянни грижи. Духовните мисли, които произлизат от действителна духовна нагласа, са като деца у дома- винаги очаквани и задължително търсени при отсъствие.

 
4 – ПРОВЕРКА НА ДУХОВНАТА НАГЛАСА
Вече видяхме, че духовните мисли не винаги са доказателство за наличие на духовна нагласа. Въпросът, който трябва да се постави, е дали умът ни изобилства с тях (II Петрово 1:8). Случайно появяващите се духовни мисли не говорят за нищо. Усещането за мир, което според Павел е следствие от копнежа по Духа, зависи от обема на духовните мисли в съзнанието ни.

Бог казва за невярващия, че “всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло” (Битие 6:5). Видимите грехове, които наблюдаваме в света около нас, не разкриват напълно колко лош е той. Истинското намерение на злото в него са многочислените зли мисли в умовете на невярващите.

Няма по-голямо доказателство за духовна нагласа от пълната промяна на постоянния поток от мисли. Изоставянето на определени грехове не е достатъчно -- човек може да се излекува от една болест и въпреки това да умре от друга. Нужно е пълно възстановяване на здравето. Павел съветва вярващите в Ефес: “Изпълвайте се с Духа” (Ефесяни 5:18). Ако се стремим към духовното, ние ще сме изпълнени с мисли за духовното: тяхното изобилие е от значение.

Така че трябва да се запитаме, как можем да разберем дали притежаваме белега на духовния начин на мислене? Моят отговор е -- прочетете Псалм 119 и помислете върху него. Вижте как Давид изразява своята несекваща наслада от Божия закон. Можете ли да кажете същото? Не се оправдавайте с думите: “Но Давид не е като останалите, ние не можем да се сравняваме с него.” Доколкото знам, ако имаме намерение да се радваме на блаженството, в което той се намира сега, ние трябва да сме като него! Библията е написана, за да покаже не само какви са били светиите тогава, но и какви трябва да са днес.

Нека ви предложа няколко правила, които да следваме при проверката. Например, каква част от всичките ни мисли принадлежи на духовното? Казваме, че основните ни цели са насочени към духовните, небесните и вечните неща. Не трябва ли мислите ни да отразяват точно тези ценности?

Помислете за момент върху приоритетите на невярващите. Техните житейски грижи заемат всичките им мисли. Често се казва, че колкото повече човек се ангажира в мислене за всекидневието, децата, бъдещото си благополучие, толкова по-добре. Но това не разкрива никаква духовна нагласа.

Навярно ще запитате, не трябва ли да мислим за духовното толкова много и толкова често колкото и за неизбежните неща от този живот? На това ще отговоря -- ако искаме да се стремим истински към духовното, трябва да мислим повече и по-често. Какво бихте си помислили за човек, който пътува за далечна страна, където го очаква наследство, но през цялото време говори за незначителните неща, с които сега му се налага да се раздели? Спасителят ни забранява да се безпокоим за настоящия си живот сякаш нашия небесен Отец не може да се погрижи за нас. Нещата от този живот не бива да ангажират мислите ни в същата степен, в каквато ги ангажират духовните неща (Матей 6:31-33).

Освен това много от мислите на невярващите са безполезни и напразни, защото са породени от тяхната гордост, егоизъм и чувствени желания. Ако ме смятате за прекалено суров, когато казвам, че хората с духовна нагласа трябва да мислят повече и по-често за духовното, отколкото за обикновените земни неща, тогава преценете каква част от мислите ви са духовни и ги сравнете с безполезните мисли. Дали съзнателно отделяме повече време за духовното? Ако отговорът е не, можем ли да се наречем духовни?

Като следващо правило, нека ви попитам дали духовните мисли се появяват в тихо и свободно от други занимания време? Дори и най-заетите хора имат времена на спокойствие, независимо дали го искат или не. Миговете след събуждане или заспиване; или по време на пътуване, когато обстоятелствата ни заставят да сме сами. Когато копнеем за духовното, духовните мисли сами ще изпълват непринудено и редовно тези периоди (Второзаконие 6:7; Псалм 16:7-8). Ако не е така, нима това не е показателно, че духовните неща представляват незначителен интерес за ума ни?

За вярващите е правилно и полезно да имат редовно време, предназначено за духовен размисъл, но ако предположим, че през останалото време не изпитваме нужда от духовни мисли, дали тогава нагласата ни е духовна? Точно затова предлагам да направим проверка с правилото какво се случва, когато неочаквано се оказваме свободни от обикновените си занимания.

Третото правило, с което можем да се самопроверяваме, е въпроса дали тъгуваме за времето, когато сме могли да разсъждаваме върху духовни теми, но по някаква причина не сме го направили.

Дали се задоволяваме със заявлението, че пропускът е бил неизбежен и после забравяме всичко? По този начин ще пропускате все повече и повече възможности за мислене върху духовното, докато напълно изстинете за духовните въпроси.

Хората с истинска духовна нагласа на ума ще са натъжени, ако открият, че са пропуснали една възможност за духовно вглъбяване. “Колко глупаво от моя страна, ще кажат те, да пропусна такава възможност. Колко малко време съм мислил днес за Христос!” Малко съзнаваме каква радост, каква сигурност, каква готовност за небесното можем да изпитаме, ако използваме всяка предоставена възможност, за да мислим духовно!

Така установихме един от белезите на духовната нагласа- когато духовните мисли са непосредствени и многобройни и се появяват в ума по всяко време, тогава имаме основание да вярваме, че техният източник е духовно здравия ни ум.

 
5 – РАЗВИВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ МИСЛИ
В една от следващите глави във II част ще разгледам с по-големи подробности изграждането на духовния разум. А в следващите шест глави ще се опитам да предложа нещо полезно за развиването на духовните мисли, което не е никак лесно. Нашите мисли често преминават през много обекти, дори когато решим да разсъждаваме за духовното. Често не искаме да направим това, което знаем, че трябва. А понякога дори не сме сигурни какво е нужно да направим. Затова ви предлагам някой правила.

Като начало, трябва да помислим за значението на това, което Бог внушава чрез провидението в света. Бедствията са израз на Неговото недоволство от ширещото се по земята безчестие (Исая 26:11). Освен това те ни казват, че земните удоволствия са нетрайни и не са единствената цел на живота. Само глупавият пътник няма да повярва, че наближава буря, когато небето се покрие с гръмотевични облаци. Разумно е да се опитаме да разберем какво казва Бог чрез провидението преди да е станало твърде късно. Тогава, как би трябвало да реагираме на бедствията? След като трагедиите по земята са последствия от нечестието на света, тогава трябва да изпитаме сърцата си, за да сме сигурни, че не сме част от него. Винаги е много лесно да стоварим греха върху другите. Но морската буря връхлита кораба заради тайния грях на пророк Йона, а не заради греховете на моряците (Йона 1:12)!

Също така трябва да сме готови да подчиним себе си на всички дела на Божията воля, като не се привързваме към земните удоволствия. Без духовна нагласа на ума това определено е невъзможно. А колко много хора твърдят, че са духовни във всеки друг аспект, освен в този! Този минус прави напразни стотиците предполагаеми положителни белези на духовност (Марк 10:21).

Второ правило е да полагаме всякакви усилия, за да обмисляме внимателно своите изпитания и изкушения. Всеки, който е болен, държи да разбере каква е болестта и как се лекува тя. Не трябва ли по същия начин и ние да сме загрижени за своето духовно здраве? Тук съществува и един проблем- колкото повече мислим за нещата, които ни изкушават, толкова е по-голяма вероятността да изпаднем в изкушения, защото когато постоянно мислим за тях, те придобиват власт над нас. Ето защо според мен внимателното разсъждаване за източниците на изкушение е само за хората, които са много обезпокоени от тях и искрено желаят да ги преодолеят.

Има специален начин за справяне с този проблем. В това положение хората не бива да мислят за същността на греха, към който са тласкани. Вместо това е необходимо да мислят за вината от него, за да могат да се смирят и за силата на изкушението, за да потърсят силата на Христос. Освобождението от изкушението идва само след като се доверим, че Христос ще ни даде благодат, за да го преодолеем (Евреи 4:15-16).

Съществуват два вида изкушения, с които рано или късно всеки човек се сблъсква. Има определени изкушения, които Бог допуска (макар че Той никого не изкушава) по някаква причина. Те имат за цел да разкрият на вярващия неговите слабости и да го накарат да търси Бога настойчиво. И има обичайни изкушения, особено ако вярващите нямат духовна нагласа да ги разпознават и да им се противопоставят. Например, дори и най-добрите сред нас трудно могат да избегнат опасността да не се възгордеят при постигнат успех. Съществуват и изкушения, на които се поддават богатите, и други, спрямо които бедните са уязвими (Притчи 30:8).

Третото правило е да изпълваме съзнанието си с библейски истини. Например трябва много да мислим за небето -- неговото действително съществуване, неговата същност и нашето бъдещо щастие в него. Духовната нагласа е нагласа за небесното (Колосяни 3:1). Много християни не обръщат нужното внимание на това задължение или поради незнание на фактите, или поради липса на желание. Те остават невежи по въпроса, не защото той няма конкретен отговор, а само заради собственото си нехайство.

От честите размисли за небето могат да се очакват няколко ползи. Както когато погледнете в ярка светлина и блясъкът след това за известно време ви заслепява за другите гледки наоколо, така и всеки, който мисли за небесната слава ще открие как желанието му за земното намалява. Например чрез мислите за небето ще бъде заздравена вярата. Колкото повече вярващите мислят за небето, толкова повече ще копнеят да бъдат там. Онези, които мислят рядко за него, не са искрено убедени в неговата реалност.

В резултат на силната си вяра вярващите имат и светла надежда. В Новия Завет надеждата не е нещо неопределено, а е увереност, която произтича от вярата. Причината на някой вярващи да им липсва надеждата е, че те не мислят достатъчно често за нещата, за които се надяват (Римляни 5:2).

Представете си група хора, които са тръгнали за чужда страна, където се надяват да живеят добре. Някой от тях знаят много малко за тази страна, а другите са използвали всяка възможност да научат колкото може повече за нея. Тъй като пътуването е трудно, изморителни и даже опасно, хората, които знаят малко за крайната му точка, лесно се отчайват и се предават. Но хората с ясна представа накъде вървят имат силата да издържат до края. По такъв начин близостта с мислите за небето прави вярващите силни да устояват в трудности и гонения (Евреи 12:2). Има много начини, с помощта на които те могат да си помогнат да преминат през по-незначителните проблеми, но ако ги заплашва жестоко преследване и дори смърт, само небесната нагласа на ума може да им донесе облекчение ( II Коринтяни 4:16-18)!

Друго предимство за редовното мислене за небето е по-малката вероятност да изпитваме неподходяща обич към земните неща (Лука 14:26). Нямам предвид хората, които не мислят за нищо друго, освен как да натрупат богатства сега. Никой не храни илюзии, че такива хора копнеят за духовност. Мисля за тези, които твърдят, че се интересуват от нея, които изкарват препитанието си по законен и честен начин и живеят скромно. В това, което правят, няма нищо лошо, но те понякога се извиняват, че не могат да подкрепят някоя благотворителна кауза, защото трябва да се грижат за семейството си. Друг път се извиняват, че не могат да поемат отговорности в църквата, защото техните делови интереси изискват голяма част от времето им.

Разбира се, аз не казвам, че християните трябва да пренебрегват своите семейства и работа. Това, което се очаква от тях, всъщност няма да лиши техните семейства от необходимите средства, нито пък да се отрази пагубно на бизнеса им! Но като се задоволяват с подобни извинения, те разкриват, че техните цели са обвързани с този, а не с бъдещия живот. Винаги, когато любовта ни към света с очевидно разумните си доводи премахва страха ни от това, да не би да го обичаме прекалено много, ние имаме всичко друго, но не и духовна нагласа.

Тъжно е да видиш вярващи, които говорят свободно по духовни въпроси и се държат по християнски, но се отказват да поемат отговорности, които не биха коствали даже един процент от земните им радости.

Така разгледахме четири от ползите, произтичащи от размишляването върху духовни теми. Не можем да имаме духовна нагласа, докато не я придобием. Ето защо на следващите страници възнамерявам да ви изложа няколко идеи, които ще ви бъдат полезни при практикуване на размишлението.

 
6 - КАК ДА МИСЛИМ ЗА ДУХОВНОТО
Макар духовната нагласа да има реални преимущества, откриваме, че е трудно да я постигнем. Искам да предложа няколко полезни съвета. Трябва да сме сигурни, например, че когато мислим за небето, заставаме на основата на верни факти. Представите на някой хора за небето са просто фантазиране!

Необходимо е да съзнаваме, че небето е мястото, където ще бъдем освободени напълно от всички безпокойства. Но помнете, че за вярващите това не значи просто свобода от болести, бедност и други затруднения, идващи отвън. Небето е свобода от нещо много по-лошо от тях- то е пълна свобода от греха и от последствията му. Не мога да си представя нещо по-ободряващо от това! Християните често се разочароват, когато откриват, че греховността продължава да им въздейства. Ето защо признак за духовна нагласа е когато мисълта за пълната свобода от греха носи удовлетворение. Дори и най-смиреният християнин, който искрено съжалява за греховете си, може да се радва на чувството, което носят подобни мисли.

За разлика от споменатата представа за небето, много хора имат погрешни представи. За тях небето е място, където безкрайно ще се наслаждават на всички земни занимания, които и сега ги привличат. В тяхното небе няма нищо духовно. Това, което си представят не е библейско. Фантазиите им нямат нищо общо с истинското понятие за рая! Други пък приемат, че е мястото, където нашите души ще бъдат напълно запленени от красотата и добротата на божественото Същество. Това е отчасти вярно, но не е цялата истина.

Като основна наслада на небето Писанието сочи факта, че вярващите ще виждат славата на Христос и ще разбират мъдростта на всичко, което Бог е сторил за спасението на църквата. Днес чрез вяра имаме известни знания по въпроса, но на небето ще се разкрие цялостната им красота. Библията казва да очакваме именно такова небе и Святия Дух в нас ни подготвя за него. Другите представи за рая могат да се харесват както на най-лошите, така и на най-добрите сред невярващите, защото тези, които днес не знаят нищо за Божията благодат, няма да оценят Христовата слава след това. Устремените към духовното не искат небе, различно от това, по което Божията благодат в тях ги кара да копнеят!

След като сме се запознали с истинските факти за небето, трябва често да мислим за тях и за тяхното значение за нас. По такъв начин можем да засилваме своя копнеж по духовното. “А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава”(II Коринтяни 3:18). Тези мисли са признак, че наистина копнеем да бъдем духовни, защото “гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти” (Матей 6:21). Полезно ще е ако изпитваме себе си чрез посочените средства. Ако не издържим проверката, това ще се дължи на една от следните две причини: или не познаваме истината за небето, или не изпитваме никаква радост, когато мислим за него, понеже ни липсва духовна нагласа.

Не е достатъчно само да разсъждаваме за истините за небето, но също така и да ги сравняваме с противоположното място -- ада. Някой хора спорят дали той изобщо съществува. Други се страхуват, че наистина има ад и не желаят да мислят за него. Аз обаче се обръщам към истинските вярващи. Колкото повече мислят за вечните нещастия, толкова по-дълбоко ще благодарят на Бога за спасението, което Той милостиво им дава в Христос Исус.

Искам да направя две последни наблюдения относно мисленето върху духовни въпроси. Има периоди, в които поради слабост или изтощение е необикновено трудно да съберем мислите си. Съветвам ви, дори да не успявате да разсъждавате, не спирайте да опитвате! В рамките на деня се връщайте към задачата си отново и отново. Въздишайте в себе си всеки път, когато не успеете. Утешавайте се с пасажи от Писанието като Римляни 8:23-26.

Второ, уверете се, че не пилеете постигнатия до момента напредък в размислите си. Ако пренебрегнете навика за известно време, той скоро ще ви напусне. И което е по-лошо, ще започнете да се задоволявате с други неща вместо с духовните.

 

7 - ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ ЗА ХРИСТОС

Навярно би било полезно да се спрем на някой практични въпроси. Например нашият мир с Бога зависи от това, което Христос е направил за нас. И ние Го обичаме за това. Още повече ние се радваме, че сега Той е прославен в небесата! Очакваме да бъдем с Него там, ако не се радваме да сме с Него тук. Познавам хора, които се тревожат, когато Христос отсъства от мислите им прекалено дълго. За съжаление повечето хора, които познавам мислят много рядко за Него.

Важно е да мислим за Христос по библейски. Нищо в библията не предполага, че за да мислим за Него, трябва да разполагаме с разпятие или че за да стимулираме мислите си за Него, трябва да посещаваме определени места. Нужно е да сме уверени, че самите средства, които използваме за да се настройваме за размисъл, са духовни. Постоянно се молете за помощта на Святия Дух. Четете пасажите от Писанието, които говорят за Христос и мислете върху тях.

Между Христос и вярващите съществува истинско общение. То става, когато вярващите са духовно вглъбени по библейски начин. Тези, които сеят такива семена, ще пожънат богата реколта! Те подготвят най-добре вярващите да приемат Христовото учение (Откровение 3:20). Отсъствието на подобни разсъждения непременно ще доведе до изгубване на радостта в Христос. Понякога християните са твърде заети, понякога --твърде безотговорни, а друг път -- духовно студени. А така едва ли ще увеличат духовната си радост (Песен на песните 5:2-3)!

За Христовата слава на небето трябва да мислим сега. Като чудесна личност, едновременно божествена и човешка, Неговите молитви за Църквата не могат да се провалят. Щом числото на Църквата Му се изпълни, ще видим славата Му, когато дойде да съди света.

Не ме разбирайте погрешно. Да разсъждаваме духовно не значи просто да си рецитираме познати факти. Духовната нагласа значи да изпитваме наслаждение от тях.

Накрая, мисленето за вечната слава на Христос е най-добрият начин да устояваме на трудностите в земния живот. За нас е привилегия да страдаме според Божията воля (Филипяни 1:29). Но единственият начин, при който можем да издържим на трудностите с радост, е като постоянно им противопоставяме перспективата на своята бъдеща слава с Христос. Другите многобройни начини, с които хората се опитват да си помогнат, за да посрещнат трудностите, са като лекарство, което облекчава болката временно, а след това ни връща в предишното състояние.

Понякога страданията стават толкова изтощителни, защото изглеждат безкрайни. Тогава има само един източник на утеха -- когато съзнанието ни е изпълнено с мисли за невижданата слава на вечността с Христос, тогава ще сме в състояние да разберем, че дори това страдание е “временна лека скръб” (II Коринтяни 4:17 -- ВЕРЕН).

 

8 - ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ ЗА БОГА

Някой хора отричат, че Бог съществува (Псалм 14:1). Странно е, че в страните, където християнството е добре познато, има повече атеисти, отколкото в останалите страни. (Често в страните, където християнството не е разпространено, се ширят други религии). Струва ми се, че за това има три причини. Когато хората съзнателно отхвърлят откровението, направено от самия Бог (независимо дали чрез творението, съвестта или Писанието), Той често ги оставя да закоравеят в своето неверие. Второ, много често тези, които отхвърлят светлината на истината, стават жертва на заблуди. На трето място, ако хората са решени да не виждат светлината, колкото по-ярка става тя, толкова по-здраво те затварят очите си!

Някой признават, че има Бог, но рядко се сещат за Него. Тяхното знание за Бога няма отражение в живота им (Тит 1:16).

На други мислите им са толкова преизпълнени с нещата от този свят, че е невъзможно да мислят за Бога, както би трябвало. (Нямам предвид хората, които живеят в отявлен грях, а тези, които показват все пак някаква религиозност).

Неспособността на някой хора да мислят за Бога се дължи на факта, че са твърде заети в задоволяване на собствените си похоти (Филипяни 3:19). Необходимо е да знаем, че и истинските вярващи могат временно да проявят нехайство по един от изброените начини и така да загубят духовната си нагласа. Но ако те се разтревожат и започнат да тъжат за загубата, тогава нека знаят, че отстъплението е временно и не е показател за постоянна безбожност. Фактът, че човек е изушаван от нечестиви мисли не е доказателство, че е недуховен. Дори изпадането в грях не е такъв белег, ако впоследствие се наблюдава разкаяние и завръщане в Божиите пътища. Съзнателния отказ изобщо да се мисли за Бога в много голяма степен говори за наличието на недуховна същност. Такъв отказ често произтича от факта, че хората са толкова завладени от похотите си, че даже не се осмеляват да мислят за съвършения Бог. Те съзнават, че подобно мислене автоматично ги осъжда като виновни.

Има две неща, които са признак на духовния начин на мислене. Първото е чувството на наслаждение при мисълта за това, какъв е Бог. Духовните хора обичат да мислят за добротата, святостта, могъществото, мъдростта и благодатта на Бога. Тези мисли освежават духа им, независимо от положението, в което се намират. Недуховните хора са щастливи с Бога само когато Той им дава добри неща! Но да можеш да кажеш дори в страдание или трудност: “Защото тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт (Псалм 48:14), е доказателство за богоугоден ум и за присъствието на Божия живот в теб. Наближава денят, в който при славното идване на Христос Бог ще изяви Себе Си на всички. Тези, които сега изпитват наслада от същността на Бога, могат да очакват събитието с копнеж. Недуховните не намират радост в подобна перспектива.

Вторият признак за духовна нагласа е светия страх и почит към Бога, защото Божията безкрайна святост и могъщество изискват от нас най-дълбоко страхопочитание. Само устремените към духовното могат да съчетаят и двете. Нечестивите не могат да се наслаждават на това, от което се боят, както и не могат да се страхуват от това, което обичат. Но имайки в себе си вече любов към святостта, хората с духовни копнежи могат едновременно да се наслаждават и да изпитват страхопочитание от славата на Божията безпределна святост. Всяка мисъл за Бога, която не ни носи коренопреклонен страх от Него, най-вероятно не е белег на духовен ум.

Задължението да изпитва коренопреклонен страх от Бога е може би най-важното от всички задължения на един вярващ. То е самото ядро на истинското християнство. Страхът от Бога е начало на мъдростта и без него изпълнението на всички останали задължения губи своята стойност.

 

9 - ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ ЗА БОГА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Около нас цари такъв атеизъм, че е необходимо да предпазваме душите си като често мислим за вярата си в съществуването на Бога. Начините, по които невярващите разбират събитията по земята, са толкова объркани, че християните могат да се повлияят от тяхното мислене (Псалм 73:2-17). Когато Сатана ги изкушава да се съмняват в реалността на Бога, трябва незабавно да се направят две неща.

Нужно е веднага да отблъснем клеветите на Сатана (Матей 16:23). Ако някой постави в джоба ви взривно устройство, нима ще губите време дали ще ви изгори или не? Веднага ще го отхвърлите! Отнасяйте се по същия начин към огнените стрели на Сатана.

След това трябва незабавно да си припомним своето първо духовно преживяване в познаването на Бога. Както казах по-рано, в творението и в съвестта човек може да открие основания, за да подкрепи вярата си в Бога. Но това не са аргументи, които се използват при атаките на Сатана, защото в такива моменти нашите умове не могат да разсъждават трезво. Затова трябва да използваме щита на вярата и да си спомним как сме изпитали Божието присъствие и сила. На хората, които се опитват да отрекат чудото, което са преживели, слепецът от Йоан 9 глава. Просто казва: “едно зная, че бях сляп, а сега виждам.”Действително преживяното е най-добрата защита срещу съмненията.

Вярно е, че когато започнем да мислим за съществуването на Бога, ние се опитваме да се възхищаваме на нещо, което не сме в състояние да разберем напълно. При все това именно тази неспособност да прозрем изцяло трябва да разпалва изумлението ни и възхищението ни пред това уникално Същество. И ако намираме, че обхватът на безкрайната същност на Бога е прекалено сложен за проумяване, тогава поне можем да мислим за някой практични последици от безкрайните Му съвършенства.

Като втори пример, нека ви предложа да мислите за факта, че Бог присъства навсякъде и знае всичко, което се случва. Вникването в тези истини може да има практична полза за вярващите.

В компанията на невярващи(към която не бива да се стремим, освен ако не се налага) или в положение на изкушение, хората с духовна нагласа могат да се предпазят като постоянно си напомнят факта, че там присъства и всезнаещия Бог.

Когато вярващите са сами и по някакъв начин са изкушени да съгрешат без да ги види някой, тогава знанието, че Бог е навсякъде, ще ги предпази от греха.

Периодите на големите беди и затруднения също са време, когато вярващите могат да си помогнат много като си спомнят за Божието присъствие (II Тимотей 4:16-17). Понякога вярващите попадат в случайни събития или биват измъкнати от тях по забележителен начин. И това е време, когато е полезно да си спомним: “Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел” (Битие 28:16).

Като трети пример как да мислим за Бога, бих предложил на вярващите да мислят често за Божията сила. Ако съзнанието им не е заето с мисли за всемогъщата сила на Бога, те никога няма да изпитат истинския мир на ума и утеха на душата (Псалм 62:11). Ако не мислят за Божието могъщество, вярващите ще започнат много да се безпокоят за нещата, които им се случват. Винаги, когато почувстват, че злото в света заплашва Църквата, те отново трябва да разсъждават и за все още неизпълнените Божии обещания към Църквата. Ако не са уверени в Божията сила, християните могат да изгубят своята сигурност за бъдещето на Църквата.

Мисълта за преживяването на смъртта може да ни плаши в голяма степен, освен ако не се доверим, че Божията сила е в състояние да опази нашите духове и в крайна сметка да възкреси телата ни. Да умреш без страх изисква пълна убеденост във всемогъщата сила на Бога.

Именно в този аспект на духовната нагласа много от нас могат да се провалят. По-лесно ни е да изпълняваме видимите християнски задължения и дори да избягваме отявлени грехове, отколкото да изпитваме вътрешно наслаждение в Бога. Все пак това е същността на истинското християнство. Точно това значи да вървиш в Бога. Нека не се заблуждаваме -- ако не сме изпълнени със святи мисли, в деня на изпитанието всичко останало, което правим, няма да успее да ни помогне. Независимо от това, някой от вас може да мислят, че такова духовно мислене е прекалено трудно за тях. Затова в следващата глава ще се опитам да помогна на тези хора с още съвети.

 

10 - ПОМОЩ, КОГАТО ДУХОВНОТО МИСЛЕНЕ Е ТРУДНО

Защо се получава така? Дали защото духовните въпроси не заслужават да мислим за тях? Или защото не умеем да се вглъбяваме в мислите си? Отговорът не се крие в нито една от тези причини. Истинската причина за нашата неспособност да се съсредоточаваме върху духовните предмети е грехът, който е опорочил дори и мислите ни. Макар, че като вярващи, нашите умове са обновени и че грехът не ни владее, той все пак остава в нас. Като човек със счупен крак, който открива, че макар раната да е зараснала, продължава да куца. Следователно когато разберем, че не сме в състояние да се задълбочим, трябва да използваме това откритие като средство да се смирим (Римляни 7:27). По такъв начин от горчивият корен могат да се родят добри плодове. Тъжете за несполуките, които преживявате!

Възможно е с упорит труд вярващите да разширят и развият духовния си начин на мислене. Трябва да избягваме да ангажираме съзнанието си с обикновени и недуховни неща. И съзнателно да преследваме духовните. Ако дървото е добро, то и плодовете му ще са добри (Матей 7:17).

Не трябва да забравяме, че сами не можем да мислим правилно за духовното. Не е редно да изхождаме от идеята, че нашите мисли са наша собственост и следователно можем да правим с тях каквото си поискаме. Полезен е съветът на Павел за да мислим богоугодно, ни е нужна Божията помощ (II Коринтяни 3:5). Като използва вродения си интелект, човек е в състояние да разсъждава богословски, но ако от това не изпитва наслада и от това не произтича никаква святост в живота му, подобно мислене не е духовна нагласа. Естествените способности не могат да доведат до духовност.

Тук не става дума за подробното изучаване на Божието слово с цел разбиране на неговите истини или преподаването им след това. Имам предвид навика да се мисли по духовен път за нещата от живота- духовна нагласа, която произтича от благочестиво отношение на душата. Не всички сме в състояние да достигнем до висотите на детайлното разсъждение, но дори и необучените в това отношение могат да се радват на нормална духовна нагласа.

За нейното постигане е необходимо да се прояви голямо усърдие, защото изграждането й е труден процес. За да даде богата реколта, дори добрата почва се нуждае от редовно торене, копаене и плевене. Нека никой не си мисли, че духовната нагласа се появява изневиделица. Все едно бедният да очаква, че изведнъж без никакви усилия ще забогатее, а слабият, че ще стане силен без храна! Благочестието се постига с упорит труд.

Неотлъчно трябва да се бди да не би в мислите ни да се настанят недуховни въпроси (Притчи 4:23). Това включва по възможност избягването на разговори с недуховни хора. Понякога даже и разговорите на вярващите са завладени от житейските въпроси до такава степен, че изгубват благодатта на духовността.

Нужни са съзнателни и решителни усилия за мислене върху теми като любовта на Христос. Това е по-трудно, когато сте сами, отколкото когато сте с хора. Трябва да използваме всяка възможност, за да приложим средствата, които обогатяват знанията ни за небесното. Нима ако един майстор не разполага с материал, за да работи, няма да загуби уменията на занаята си?

Налага се да се съпротивляваме на всички опити на дявола да ни откъсне от духовността. Със сигурност не бива да позволяваме на никакъв горчив корен и нечиста любов да влезе в мислите ни. Още повече, че е много важно да не допускаме никое нескромно желание, било то и за нещо добро от живота, да ни завладява.

Някои ще предположат, че ако истински се опитваме да живеем по този начин, тогава няма да имаме време за нищо друго -- няма да имаме никакво време за всекидневните си задължения и почивка! Има хора, които се оттеглят от нормалния живот с погрешното убеждение, че е жизнено необходимо за духовността им. Но духовната нагласа не означава отдръпване от земния живот, а внасяне на духовност във всяка житейска област. Нещата, за които говорих, ще осветят всички наши действия. Повтарям, че вярващите, които не си изграждат навика да мислят духовно, няма да преживеят живота и мира.

Християните би трябвало да се стремят да изпълняват добре задълженията на работното си място. Мързелът е първата крачка към греха. Духовното отношение на ума не е пречка за светската работа: макар съдът да е пълен с плява(светското), в същото пространство можете да сипете много вода(духовното)! За да съхраните духовността, докато сте ангажирани със светски въпроси, от жизнено значение е да отделяте всеки ден време за молитви и четене на Библията. Това време трябва да е редовно в противен случай ще бъде изтласкано от живота ви. Изберете времето, когато сте най-жизнеспособни -- на Бога трябва да служим с най-доброто (Малахия 1:18). Подгответе се така, че да имате в ума си отношение на преклонение. Стремете се да изпитвате горещо желание към това време -- не допускайте то да се превръща в тягостно задължение. Не се заблуждавам, че това моментално ще ви донесе ползотворно време за размисъл, но поне мога да ви посоча пътя, по който да вървите. Устоявайте в него.

Ако всички тези неща все така ви оставят без удовлетворение от размислите, тогава извикайте за помощ към Бога (Исая 38:14). Бог приема тези, които искрено Го търсят. Ако не можете да направите друго, използвайте изрази на смирение и искрени молитви. Размишлението е въпрос на осъзнаване на Божието присъствие, а не въпрос на съвършени молитви.

От полза може да се окаже и определена тема за размисъл, например някой от нещата, които предложих в предишните глави. Или пък мислите за някой духовни преживявания, станали съществени за вашия живот.

На последно място, но не последно по значение, не се обезсърчавайте, че усилията ви за размишление и духовна нагласа са толкова слаби и безрезултатни. Помнете, че вашия Бог е този, за който е казано: “Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси” (Исая 42:3 -- ВЕРЕН).

Ако чрез упоритите си опити да изградите у себе си духовна нагласа, не постигнете нищо друго освен по-силно усещане за собственото си ниско положение и нищожество, то сте получили достойна награда за всичките си мъки и труд. Често обаче това не е единствения резултат. Хората, които съвестно се упражняват в благочестие, обогатяват духовната си нагласа.