удивителни факти за онова скромно растение – картофа). Аз самият имам малка домашна зимна градина и той бе така любезен да ми даде някои съвети.
Както вече казах, бяхме на вечеря. Сигурно е
имало дузина други гости, но аз наруших всички правила на любезноста, не обърнах внимание на никой друг и часове наред беседвах с ботаника.
В полунощ пожелах на всички лека нощ и си тръгнах. Тогава ботаника се обърна към нашия домакин и изказа няколко ласкателни комплимента по мой адрес. Бил съм
„много заинтригуващ” и какво ли не още, а накрая заяви, че съм бил „крайно интересен събеседник”.
Интересен събеседник? Че аз не бях казал почти нито дума. И да исках, не бих могъл, без сменя темата, защото не
знаех за ботаниката повече, отколкото за анатомията на пингвина. Но ето какво направих. Слушах внимателно. Слушах, защото бях наистина заинтригуван. И той го усети. Разбира се, беше му приятно. Да умееш да слушаш е един от най-големите комплименти, които можем да направим някому. Джек
Удфорд пише във „Влюбени страници”: „Малко хора не се поддават на сритото във възхитеното внимание ласкателство. Бях „Искрен в одобрението и щедър в похвалите”.
Казах му, че ми е било много забавно и полезно – и така си беше. Казах му, че ми се иска да знаех колкото него – и това беше вярно. Казах му, че с огромно удоволствие бих скитал с него из полето – и така стана. Казах му, че трябва да се срещнем пак – и се срещнахме.
Ето защо той реши, че
съм добър събеседник, а аз в действителност бях само добър слушател и го бях насърчавал да говори.
Каква е тайната, ключът на успешния делови разговор? Според бившият президент на Харвардския университет Чарлс У. Елиът:” В успешния делови разговор няма нищо загадъчно ... Изключителното внимание към човека, който ви говори, е много важно. Няма по-голямо ласкателство от това.”
Самият Елиът е голям майстор в изкуството на изслушването. Хенри Джеймс,
един от първите големи романтисти на Америка, си спомня: „когато те слуша доктор
Елиът,
това не е просто мълчание, а форма на действие. Седнал изправено, с ръце,
събрани в скута, без да прави никакво движение, освен че върти палци един около друг бързо или по-бавно, обърнат към събеседника си, той сякаш слуша не само с ушите си,
но и с очите си. Слуша с ума си и внимателно обмисля казаното от теб... В края на разговора събеседникът му има чуството, че
наистина е казал, каквото е искал.”
Очевидно е, нали? Не е нужно да учите четири години в „Харвард”, за да откриете това.Но и вие, и аз познаваме собственици на универсални магазини, които наемат скъпа търговска площ, стремят се да купуват изгодно стоките си, харчат хиляди долара за реклама, след което наемат продавачи, които не умеят да бъдат добри слушатели,
прекъсват клиентите, противоречат им, дразнят ги и само дето не ги прогонват от магазина.
Един универсален магазин в Чикаго замалко не загубва редовна клиентка,
носеща му няколко хиляди долара на година, защото една продавачка не пожелала да я изслуша. Госпожа Хенриета Дъглас, която посещаваше нашият курс в Чикаго, си купувала палто от специална разпродажба. След като го занася в къщи,
забелязва, че подплатата е скъсана. На следващия ден отива в магазина и поисква продавачката да го смени. Продавачката отказва дори да я изслуша. „Купили сте това на специална разпродажба – казва тя и посочва надписа на стената. – Виждате ли какво пише там?
52