Едгар Кейси за сродните души Кевин Дж. Тодеши предговор

Тълкованията потвърждават важната отговор­ност, с която родителите са натоварени. Според тях от родителите зависи какви точно души ще привле­кат за свои деца. Разбира се, привличането на ду­шите зависи от причинно-следствени фактори, ка­то минали преживявания и потенциалната среда и възпитание, които майката и бащата могат да оси­гурят в настоящето. Техните идеали и цели в момен­та на зачеването, както и през целия период на бре­менността, са от голямо значение за това каква ду­ша ще реши да се роди в семейството им. По тази причина Кейси често е казвал на бъдещите родите­ли, че имат възможност да станат проводници за душа, която да донесе светлина, любов и надежда на Земята.

Техните мисли, чувства и постъпки създават та­кава вибрация или енергийно поле, че само опреде­лен тип души могат да дойдат на Земята чрез тях. В общи линии, те стават физически проводник, който прави възможно проявлението на душата; този про­водник обаче трябва да е „настроен" на духовното развитие (и съответните нужди и уроци) на идваща­та душа. Кейси често е съветвал родителите, особе­но бъдещите майки, през цялата бременност да под­държат жизнерадостен, оптимистичен, одухотворен поглед върху живота, умът им да е изпълнен с вдъх­новяващи образи и мисли, като в същото време не оставят на заден план духовния си живот.

Влиянието, което родителите могат да окажат в процеса на привличане на душа, е обяснено много добре на една двадесет и четири годишна бъдеща майка. Тя задала серия въпроси за бременността и за още нероденото си дете. Когато попитала какво от­ношение трябва да поддържа през следващите месе­ци, отговорът бил:

„Зависи какъв тип характер желае същност­та. Повече красота, музика—ако това е желана­та характеристика; изкуство и други подобни. Ако пък искаш да бъде технически настроена, мисли за механика и работи с такива неща. И не се съмнявай, че това ще има въздействие, поне­же впечатленията дават такава възможност.

Ето нещо, което всяка майка трябва да знае. Нейната собствена нагласа определя до голяма степен характера на душата, която ще реши да се въплъти чрез тези проводници в конкретния период. Най-подходящото отношение е: „Ако ме обичаш и спазваш моите заповеди, и аз ще те обичам — както постъпваш с другите, така пос­тъпваш и с мен". Странно ли ви звучи това? Не е ли то в съгласие с Божия план за сътворение­то? Значи, ако във въпросните периоди се под­държа тази настройка, тя ще привлече съответ­ния тип или характер душа, която търси изра­зяване" (2803-6).

Когато жената попитала: „Ще навреди ли на дете­то, ако работя извън дома?", Кейси й напомнил как­ва важна роля играе тя за формиране на неговия ха­рактер по време на бременността:

„Зависи какъв тип личност се надяваш да ти се роди. Искаш да е обикновена, материално настроена, да мисли само за пари, за издигане в службата, за правене на това или онова? Не че външните прояви непременно ще бъдат таки­ва, но такава ще е истинската вътрешна нагла­са в душата на привлечената същност".

На тридесет и четири годишна бъдеща майка Кейси казал, че отношението на всеки от двамата със съпруга й ще бъде определящ фактор за природата, нагласата и характера на детето, което ще донесат на този свят (457-10). Затова й препоръчал по вре­ме на бременността да чете някои пасажи от Библи­ята, особено Второзаконие 30, глави четиринадесе­та до седемнадесета от Йоан и историята на Анна от Книгата на Самуила. Жената го попитала: „Не е ли майката по-близо до Бога, когато носи дете?", и той й отвърнал: „Ако се постави тъй! Ако ли не, това е просто физическо състояние". В края на тълковани­ето й напомнил, че душата, която ще дойде при тях, е Божие дете, чието отглеждане и възпитание са по­верени на тях, „защото, запомни, душата, която ид­ва на Земята, ти се дава назаем от Господа. И следи­те, целите, които оставиш в нея, са това, което нак­рая изпращаш към своя Създател";

Двадесет и три годишна бременна жена поискала да разбере каква нагласа е най-добре да поддържа до раждането и била посъветвана: „Бъди щастлива и поддържай очакване за онзи характер и нрав, които желаеш в поколението; знай с цялата си душа—как­то е и с другарството, — че това е проводник, чрез който Божията любов се проявява на Земята. Не дълг или задължение, а възможност да бъдеш слугиня Бо­гу" (2635-2).

През 1935 г. млада двойка получила потвържде­ние, че са заченали дете. Те били посъветвани да внимават с нагласите и постъпките си, както и с връзките и приятелствата, които завързват по вре­ме на бременността. Тъй като от тях зависело каква душа ще призоват на Земята, Кейси им казал постоянно да мислят за желанието си тяхното дете да ста­не проводник на надежда и благодат за хората (934-3). На друго семейство пък обяснил, че ако поддър­жат съответната нагласа, ще привлекат душа, коя­то ще бъде проявление на Божията любов на Земята (575-1).

На една жена, която дошла за тълкование след раждането на сина си, Кейси казал, че двамата със съпруга й са привлекли изключително дете поради прекрасното отношение, което са поддържали по време на бременността. Духовната история на бебе­то включвала някои важни минали прераждания, ос­вен това то притежавало рядък музикален талант. Родителите били уверени, че синът им непременно ще стане велик музикант, стига да бъде възпитаван и насочван правилно (4098-1).

Кейси обаче пояснява, че нагласите на майката и бащата по време на бременността са от изключител­но значение, но останалите роднини също могат да въздействат върху избора на идващата душа. Едно семейство например се преместило да живее у леля­та на жената, докато чакали бебето. След раждане­то на детето Кейси им казал, че това не е станало слу­чайно, а заради общите им преживявания в техен минал живот в Персия. „Защото всяка душа, всяка същност постоянно среща себе си. И дано всяка ду­ша разбере, че трудностите, които приписва на дру­гите, са причинени най-вече от собствената й същ­ност. Знай, че в тях срещаш своето его (845-4).

Кейси често казвал на хората, че трябва да осигу­рят подходящи нагласи на децата си не само през бременността и детството, но и във формиращите личността юношески години. Непрестанно им напомнял за важната роля, която трябва да играе ду­ховността в развитието на тяхното дете. Поради ди­намиката на свободната воля дори душа с голям по­тенциал би могла да се провали в някой живот, ако не й се дадат подходящите духовни напътствия.

В един от случаите родителите на единадесетгодишно момче научили, че ако дадат на сина си ду­ховната основа, за която копнее душата му, „пости­женията на тази същност в това прераждане могат да са велики!” (1700-1). Ако обаче през следващите няколко години пропуснели да култивират у него ду­ховни принципи, той щял да стане твърде материал­но настроен, себичен и накрая щял да донесе в жи­вота им много мъка.

Друга двойка поискала да разбере дали могат да направят нещо за умственото и физическото разви­тие на детето още преди да се е родило. Било им ка­зано да се стремят към „съвършено сътрудничество" помежду си и да не забравят правилните физически, умствени, морални и духовни нагласи. От тях зави­село каква душа ще бъде привлечена, както и потен­циалът й за развитие (903-8).

Неведнъж Кейси е използвал притчи от Библията, за да илюстрира важната роля на родителите в бре­менността и привличането, включително историята на Анна и тази на Исак и Ребека.

Историята на Анна е разказана в Книгата на Самуила. Тъй като била безплодна и отчаяно желаела дете, тя се молела горещо за син и обещала да го да­де „Господу през всичките дни от живота му".¹¹ Ско­ро след това вярата й била възнаградена и тя забременяла. Очевидно през цялата бременност не е прес­тавала да се уповава на Бога и когато синът й се ро­дил, го нарекла Самуил¹². Вярна на думата си, тя пос­ветила живота му на Всевишния. Когато пораснал, Самуил станал първият еврейски пророк и владетел на страната си. Едгар Кейси смятал тази история за важна, понеже Анна е живяла във време, когато Зе­мята се е нуждаела от „голямо духовно просветление" (5037-2) — време, което според него доста наподобя­вало неговото. Поради вярата си жената успяла да привлече на Земята велика душа, която била от го­ляма полза за цялото човечество.

От гледна точка на тълкованията, историята на Исак и Ребека по интересен начин онагледява въз­можността двамата родители да имат различни иде­али и нагласи към детето, което очакват. Според Кейси тези различни желания са се породили при за­чатието и са продължили през цялата бременност, в резултат на което „и двете нагласи са намерили из­раз". Ребека родила близнаци, Исав и Яков, които се различавали много един от друг. Исав, любимецът на баща си, бил „косматият" и обичал да ловува. Яков, любимецът на майка си, бил тих и внимателен, а впоследствие станал родоначалник и предводител на Израилевия народ. Ето какво казва Кейси за двама­та братя:

„Макар заченати едновременно, родени ед­новременно, те са били разделени в целите, в надеждите си; единият държал на онова, което води до съгласие в тялото, ума и душата; другият задоволявал апетитите на физическото и умственото, без да ги съобразява с духовното... Мислиш ли, че единият е получил по-различ­но възпитание от другия? Възпитанието им е било едно, но реакциите им са създали физи­чески характеристики, които са се различава­ли в своето проявление" (281-48).

Кейси съзнавал, че зачатието може да е изцяло плътско дело, но отбелязвал, че в него има много по­вече възможности. Тъй като нагласите и идеалите на родителите са много важни още от момента на зача­тието, според него било най-добре хората да съзна­ват възможността да се превърнат в проводници за Божията любов и Божия дух на Земята. Без духовни идеали и висши ценности те като нищо можели да станат проводници на душа, която да желае хаос и дори унищожение на човечеството.

Това, че на едни родители могат да се спрат някол­ко души, е видно от примера с жена на име Телма. Двамата със съпруга й гонели четиридесетте и има­ли две деца. След раждането на по-малкото те поне две години се опитвали да заченат трето, но без ус­пех. Телма вече започвала да си мисли, че няма да имат други деца. Не след дълго обаче сънувала сън, който й подсказал, че скоро ще получи „неочаквана пратка".

В съня седяла в тяхната дневна и отваряла изпра­тените й пакети с коледни подаръци, но съзнавала, че не е Коледа. Отначало не помислила, че сънят има нещо общо с бебе. Все пак не била успяла да забре­менее за трети път. Скоро след това двамата със съп­руга й се молили и медитирали заедно, за да разберат дали ще могат да имат още едно дете. Няколко дни по-късно Телма открила, че е бременна. Тъй ка­то знаела колко много набляга Кейси на мислите и нагласите по време на бременността, тя веднага се настроила към духовни мисли, вдъхновяващи чети­ва, медитация и молитви, в които непрестанно пов­таряла желанието им със съпруга й да привлекат подходящата душа.

През цялата бременност сънувала един и същи сън, който очевидно се отнасял за брат й. В действи­телния живот той често се чувствал потиснат — по­някога дори дотам, че да мисли за самоубийство, и в съня й я питал дали ще му позволи да дойде отново на този свят чрез нея, ако го направи. Отказала му и заявила, че вече работи с „пет същности", които са я харесали за майка, и още докато изричала тези ду­ми, видяла пет фигури — на четирима мъже и една жена. Стояли до нея, само дето не можела да разли­чи лицата им. Разбрала, че това са душите, привле­чени от възможността да имат нея и съпруга й за ро­дители. Месеци по-късно, когато родила дъщеря, Телма нито за миг не се съмнявала, че тя е една от душите, които била видяла в съня си.

Едгар Кейси често съветвал родителите да обръ­щат внимание на сънищата си по време на бремен­ността. Те можели да им дадат не само практическа информация за детето и неговия пол, за датата му на раждане и здравословното му състояние, но и да им помогнат в избора на име, както и да предоставят сведения за миналите прераждания на тази душа. През 1925 г. млада жена дошла при него да разтъл­кува съня й и той й казал, че според съня тя не е фи­зически готова за бременност и трябва да се подготви или да вземе необходимите предпазни мерки. Же­ната не се вслушала в съвета му и след няколко сед­мици забременяла, но пометнала още в първите ме­сеци (136-22). След малко повече от година обаче ро­дила син.

В книгата си „Родени за живот" д-р Гладис Т. Макгари описва в същия дух сведенията, които сънища­та могат да дадат, включително за здравето и мина­лите прераждания. Д-р Макгари е една от основател­ките на Американската асоциация за холистична ме­дицина. Работила е като семеен лекар над петдесет години и неведнъж е имала случаи, когато сънища­та са давали точна информация. Един мъж напри­мер сънувал, че някакъв човек с бяла престилка го среща в хотелско фоайе и му подава нещо (човекът знаел, че това е спиралата на жена му) с думите: „Съпругата ти е бременна". След като обсъдило съ­ня, семейството решило, че е безсмислен, понеже же­ната използвала спирала от шест години без никак­ви проблеми. Ала сънят се оказал пророчески. Лека­рите махнали спиралата минути преди раждането на тяхното дете следващата пролет.

В тълкованията се казва, че душата може до само­то раждане да избира дали иска да се роди в дадена ситуация, следователно има разлика между момен­та на зачатието и момента на влизането й в тялото. Очевидно тя може да променя решението си във все­ки момент не само до раждането, но и 24 часа след него. Много преди въвеждането на този термин в ме­дицината в поне едно тълкование се говори за син­дрома на внезапната детска смърт. В конкретния случай Кейси заявил, че малко след раждането душа­та е решила да напусне този свят, тъй като била стигнала до заключението, че средата на родители­те няма да й бъде полезна и ще е по-добре „да не под­държа съзнание в материалния свят" (2390-2). И продължил, че решението за напускане на тялото по­някога е възможно чак до тригодишна възраст.

През 1940 г. една тридесет и седемгодишна дома­киня поискала да научи дали сама е избрала роди­телите си. Кейси й отговорил: „По този въпрос може да се напише цяла дисертация" (2170). След това обяснил, че законите, които определят дали една ду­ша ще дойде на Земята, са два — законът за причи­на и следствие и законът за привличането. Първият има отношение към паметта на душата и към поуки­те, връзките и опита, които си е изработила в мина­лото. Действието на закона за привличането е като на универсален магнит — под негово влияние душа­та е притеглена към условията, които ще й осигурят желаните уроци. Вследствие на тези два закона же­ната била привлечена към своите родители, тъй ка­то вече имали общи преживявания, а и те можели да й осигурят подходяща среда.

Като последен пример ще дам този с едно семейс­тво, което поискало съвет и наставления как да ста­нат възможно най-добрите проводници за душа, ко­ято иска да се роди на този свят (341-48). Те били по­съветвани да се обединят и да работят върху общо­то си желание. Кейси им казал, че най-удачно е да оставят Бог да изпълни целите си чрез тях: „Така ще ви се даде такава душа, която да съответства на спо­собностите ви да дадете своя принос за човечество­то, за света; ще станете проводници тъкмо на онази душа, която е необходима в настоящето". Нагласата, която всеки трябвало да поддържа, била: „Господи, използвай ме—тялото, ума, волята ми—като провод­ник за благодат на другите".

Тълкованието ги уверявало, че Бог познава техни­те качества и способности и ще им изпрати душа, ко­ято би имала полза от възпитанието, което са способ­ни да й дадат. Двамата били посъветвани да посто­янстват с молитвите и медитацията през цялата бре­менност, да не забравят истинските идеали и във всеки миг да са изпълнени с надежди и очаквания. Също така трябвало да живеят целенасочено, със съзнанието, че Бог ще работи с тях, ако му позволят. Съпрузите се поинтересували дали може да пожела­ят дете от определен пол, но Кейси им казал, че ако наистина искат да окажат пълно съдействие, най-доброто желание било: „Господи, да бъде волята Ти".

Почти година по-късно им се родило момченце, а след време тълкованията потвърдили, че тримата са живели заедно и в предишни прераждания, а сега просто подновявали старите си връзки.
Десета глава

Създаване на връзки между сродни души
Не се сещам за двама души, които са в постоянна вражда, но вярвам в теорията за преражданията и живея с надеждата, че ако не в това, то поне в някой следващ живот ще успея да прегърна приятелски цялото човечество.

Махатма Ганди
През първата половина на XX век хора от всякак­ви прослойки и религии идвали при Едгар Кей­си, за да получат съвет как да подобрят отношения­та си със своите съпруги, приятели, семейства, коле­ги и дори врагове. Независимо за какъв тип връзка е ставало дума или каква е била продължителност­та на трудностите в отношенията (и дори от други прераждания), Кейси е посочвал едни и същи прин­ципи за тяхното решаване. Според него създаване­то на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята.

Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя тру­да" и „Защо е толкова важно да се помирим с абсо­лютно всеки". С годините, търсейки отговори на съ­щите тези въпроси, хората са открили много от причините, съдържащи се в тълкованията на Едгар Кейси:

• В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до раз­витието на душата и личната трансформация.

• Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си.

• Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не ре­шим проблема, поради който се влошават.

• Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, ко­гото срещнем в живота си.

Да се замислим за момент за онзи човек, когото обичаме най-много, и да се запитаме какво е естест­вото на връзката ни с него. Като осмислим начина, по който го обичаме и го приемаме без всякакви ус­ловия, можем да си зададем въпроса какво всъщност усещаме. Вероятно става дума за пълна преданост, която ни кара да му желаем само най-доброто и да правим всичко възможно в тази насока. Следваща­та стъпка е да се запитаме кой вид любов поставя нуждите на другите над нашите. Ако успеем да доби­ем представа за естеството и динамиката на този тип връзка, значи сме разбрали какво точно ще изпит­ваме един ден към всяка душа на Земята. Според тълкованията на Едгар Кейси развитието на всяка душа ще приключи едва, когато тя се научи да обича по този начин.

Но не бива мащабите на тази задача да ни съкрушават — според тълкованията има два фактора, които определят неизбежния ни успех. Първият е, че ние винаги привличаме точно онова, от което се нуж­даем в момента, а вторият—че всяка душа носи в се­бе си елемент на съвършенство, който само чака да бъде пробуден от човешката воля. В крайна сметка, дали ще събудим своето съвършенство и дали ще си извлечем поука от всяка една ситуация, зависи само от нас и от това дали ще предпочетем да прилагаме най-доброто, на което сме способни. Кейси често е скастрял хората, които са го питали какво трябва да правят в живота си: „Това е повтаряно безброй пъти — прилагай това, което знаеш днес, утре ще ти се да­де възможност за следващата стъпка. Защото то е стъпало след стъпало, поука след поука, малко тук и малко там!" (826-11).

През годините, когато е правел тълкования, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите: (1) научи се да обичаш и разбираш себе си; (2) постави си духовен идеал, кой­то да ти служи като пътеводна светлина; (3) започ­ни да работиш в тази насока, като използваш мак­симално знанията си до момента; и (4) очаквай про­мяната, за да се промениш и ти самият.

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, лични­те съмнения, ниската самооценка или отрицателно­то влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За съжаление този не­гативизъм поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват. Чес­то хората с най-ниска самооценка имат властен ро­дител, началник-тиранин, критикуваща съпруга или неуправляемо дете. Кейси често е казвал на та­къв човек, че постоянно привлича хора със същото ниво на самооценка, тъй като „подобията се привли­чат". Поуката тук е не да се отървем от подобни връз­ки, а постепенно да си изградим самоуважение, доб­ра самооценка и обич към себе си.

Динамиката „подобията се привличат" означава не само че всичко, което изразим в мислите и дела­та си, ни се връща, но също и че можем да видим соб­ствените си слабости и достойнства у другите. Или най-просто казано, хората, на които откликваме емо­ционално, буквално изпълняват ролята на огледало. Според Кейси най-много ни вбесява човек, у когото виждаме тези свои недостатъци, с които сме пропус­нали или изобщо отказваме да се занимаваме. И об­ратното — хората, от които истински се възхищава­ме, притежават онова наше качество, което бихме могли да използваме. Може би ви е трудно да възпри­емете тази идея, но не забравяйте, че и най-големият ви враг си има най-добър приятел, а, от своя стра­на, вашият най-добър приятел също има врагове. Защо? Отговорът е свързан с личните ни възприя­тия и със склонността ни да виждаме у другите ка­чествата, които сами притежаваме.

Според тълкованията, когато откликнем емоцио­нално (положително или отрицателно) на някого, мо­жем да бъдем сигурни, че от него ще научим нещо повече за себе си. Ако искаме да разберем върху как­во трябва да поработим в духовен аспект, трябва само да огледаме хората, които ни подлудяват. Ако пък искаме да разберем кое свое качество можем да развием, вглеждаме се в онези, от които истински се възхищаваме. Проумявайки тази динамика, ще придобием съвсем ново отношение към цялото човечес­тво. Кейси е вярвал, че когато осъзнаем истинската си индивидуалност, ще разберем, че сме дълбоко свързани един с друг, че Бог е нашият родител, а всички ние сме деца от едно и също семейство.

Според него втората важна стъпка в установява­нето на душевно родство е съзнателно да си изберем идеал. Най-простичко казано, идеалът е духовна подбуда или цел, която се превръща в основа на всичките ни постъпки. След като установим кой е най-добрият стремеж за нас, можем да го превърнем в база за поведенчески модели, различни от стари­те. Хората често откриват, че им е трудно да проме­нят една продължителна проблемна връзка. Причи­ната за това е, че лошото отношение и държане са се вкоренили дълбоко в тях и когато се сетят за съ­щия този човек, веднага усещат обичайния яд или раздразнение — дори когато той не е наблизо.

Кейси смята, че вместо постоянно да реагираме на предишни преживявания, можем след установя­ването на идеал да работим върху дадена връзка, като с това насочим развитието й в положителна по­сока. Например избрали сме великодушието за иде­ал. Тогава, вместо да действаме според старите си по­веденчески модели, ще си зададем въпроса: „Как би реагирал истински великодушният човек в такава ситуация?", „Как се държи великодушният човек?" или „Как щях да се държа, ако бях великодушен?". След като изградим в ума си образа на великодуш­ния (или на любящия, или на разбиращия) човек, от­там нататък остава само да постъпваме подобаващо. Когато човекът си набележи идеал и установи нови модели на поведение, те заемат мястото на предишните и постепенно започват да се задействат автома­тично.

Третата стъпка в създаването на душевно родст­во е процесът на прилагане. Постигането му е съвсем просто: „Защото това не е някакво велико дело, не в някаква всеобхватна форма. Просто бъди добър, бъ­ди внимателен, бъди кротък, бъди дълготърпелив, показвай братска обич..." (793-2). Тълкованията со­чат, че при мнозина между знание и прилагане съ­ществува голяма разлика. Кейси е вярвал, че когато нещо не се прилага, то не може да бъде истински осъзнато и следователно не подпомага промяната на същността. С други думи, едно е знанието като най-обикновена информация, а друго е то да се прилага, защото това води до личностна трансформация.

Последната стъпка в преобразяването на отноше­нията ни с другите е просто да поддържаме нагласа на откритост и лично очакване. Кейси е насърчавал хората да очакват промяната, за да могат да я осъ­ществят. Тълкованията винаги твърдят, че всички връзки могат да се преобразят, тъй като единствени­ят, когото човек може да промени, е самият себе си. А когато той се промени, по закона за привличане на подобията ще промени и начина, по който хората му отговарят. С други думи, най-ефикасният начин да подобрим отношенията си с другите е да станем ця­лостни вътре в себе си. Аспекти от горните стъпки за създаване на родство между душите могат да се отк­рият в много случаи от архивите на Кейси.

През 1941 г. двама младоженци дошли при него за съвет как да живеят и израстват заедно. Той им ка­зал, че са били заедно и в минали прераждания, та­ка че са способни да се допълват съвършено. Не бивало обаче да забравят, че във връзката им неизбеж­но ще има разногласия, и ги посъветвал: „Гледайте да не се сърдите един на друг по едно и също време". За да работят заедно, трябвало да си намерят общи идеали и цели: „Подходът, начинът на мислене мо­же да не са едни и същи, но целта, желанието, на­деждите, благополучието на двамата трябва да бъдат каквито подобава за такъв съюз — единият да гледа за другия" (341—48). Накрая ги насърчил да си бъдат „помощници"¹³ и винаги да поставят благополучието на другия над своето.

Една двадесетгодишна жена се тревожела, че по­ради семейни и регилиозни различия между нея и годеника й може да се появят разногласия. Кейси й казал: „Запомни, ти се омъжваш за един човек, не за семейство и не за църква!" Ако двамата с бъдещия й съпруг поставели връзката си над своите семейства и положели искрени усилия да следват Божията во­ля в живота си, нямало да имат никакви проблеми. Освен да не забелязват много-много недостатъците, а да се съсредоточават в добродетелите на другия, на двойката било напомнено: „Отношенията ви трябва да са равнопоставени, не четиридесет на шестдесет, не двадесет на осемдесет, а петдесет на петдесет и всеки трябва да се приспособи към особеностите на другия" (1722-1). Тълкованието им обещавало, че ако полагат всички усилия да създадат един хубав, ра­достен, стойностен и духовен съвместен живот, окол­ните ще бъдат подтикнати да направят същото.

Тридесет и една годишна жена, която имала мно­гобройни проблеми в отношенията си с роднини и приятели, била посъветвана да не забравя, че ако иска нещо от другите, трябва първо сама да им го да­де. Освен това Кейси й обяснил, че недостатъците, които вижда в околните, са отражение на нейните собствени и само тя може да внесе положителни про­мени в отношенията си с всички. Колкото до поддър­жането на подходяща нагласа и очакване, в тълко­ванието се казвало: „Недей все да си казваш: „Знам какво ще кажат и ще направят, но ще гледам да се справя възможно най-добре". Забрави това! Знай, че с какъвто дух правиш нещата, в такъв дух реагират околните!" (1688-9).

Джо и Кристин признават, че що се отнася до съз­даването на духовно родство в брака им, двамата най-сетне били на прав път. Били семейство от шест години, като и двамата били развеждани по два пъ­ти. Джо бил стигнал до заключението, че с предиш­ните му съпруги също са били сродни души, но едва откакто е с Кристин, се променил достатъчно, за да е способен на здрава връзка, макар предишните му бракове да траяли над петнадесет години. И в двата имало и трудности, и хубави моменти:

„Преживяхме много предизвикателства и емоции. Научихме се да мразим, да прощаваме и отново да мразим, този път по-силно. Накрая и двата ми брака преминаха в безразличие на всички нива—което никак не е полезно. Карах­ме се за всичко. Всеки от нас превърна в своя цел да задоволява всяко желание, което изпъл­зеше от ума му. С Божията милост се разделихме и продължихме напред, но с всяка следваща връзка бях тласкан нагоре, за да намеря отго­вори на някои въпроси и да открия по-възви­шена цел в живота".

Понастоящем Кристин и Джо смятат, че приятел­ството и общият им интерес към духовното са двата най-силни стабилизиращи фактора в техния живот. Убедени, че връзката им е много по-отдавнашна, от­колкото си спомнят, те си направили тълкования при медиум и научили, че са били заедно като брат и сес­тра в Италия и като семейство лечители по времето на Исус. В сегашния си живот пък се познавали трина­десет години, преди да се оженят. И за двамата нас­тоящата връзка е процес на учене. Кристин казва:

„Вероятно от никой друг не съм научила тол­кова неща, колкото от Джо. Първото, което ми идва наум, е, че връзката ми с него ме направи по-добър човек. Преди бях малко отмъстителна, но откакто го срещнах, той е моята будна съ­вест. Действително с негова помощ станах по-добра. Също така той ме запозна с материалите на Едгар Кейси и ми представи живота в съв­сем нова светлина. Не зная дали съм успяла да го науча на нещо, но веднъж той заяви, че има усещането, че е срещнал себе си".

Ето какво разказва тя за един от проблемите, кой­то преодолели заедно. Синът й от предишен брак жи­веел с баща си. И тя общувала с него, но не искала да има нищо общо с бившия си съпруг. С течение на времето сънувала, че трябва да общува с него и да му прости. Въпреки насърченията на Джо в тази насо­ка, Кристин упорито отказвала да го направи. В да­ден момент получила писмо от адвокат, който я уве­домявал, че бащата на момчето иска да промени пра­вата й за посещения и да я съди за издръжка на де­тето. Това я вбесило, още повече че той имал доста повече пари от нея и цялата тази идея й се сторила просто абсурдна. Джо се опитал да я убеди, че тряб­ва да се разбере с бившия си съпруг, преди да се е на­месил съдът, но тя просто отказала да се занимава с това.

Когато делото влязло в съда, дори адвокатът на бившия съпруг се удивил, защото съдията се произ­несъл в негова полза. Кристин била осъдена да пла­ща издръжка. Било й трудно да проумее ситуация­та, но Джо я убедил, че ще е най-добре да погледне на това като на част от обучението на нейната същ­ност. През следващите девет месеца тя упорито се молела за себе си и бившия си съпруг, а Джо насър­чавал двамата да започнат някакъв диалог. Когато дошло време в съда да се обсъждат разходите за ко­лежа на детето, Кристин и бившият й мъж вече се били разбрали и по думите на Джо напуснали зала­та с усмивка и ново отношение един към друг. Отто­гава се опитват да си съдействат във всичко, свър­зано със сина им.

Що се отнася до онова, което е научил от съпру­гата си, Джо признава, че поради духовното им из­растване двамата имат повече сходства, отколкото различия. Най-голямата им разлика е, че той е по-емоционален, а тя има рационален подход към поч­ти всичко. Все пак всеки от тях се е научил да допъл­ва емоционалния облик на другия. И което е най-важно, Джо смята, че Кристин изключително много му е помогнала да опознае себе си:

„През годините на съвместния ни живот тя ми показа много повече неща за самия мен, от­колкото съм научил през предишните четири­десет и осем години. Най-сетне се виждам та­къв, какъвто съм, особено онези дразнещи нещица, на които отдаваме такова голямо значе­ние във връзките си. Понякога ме боли да се виждам такъв, но съм й благодарен, че се ста­рае да бъде мое огледало. Кристин казва, че съм й помогнал да се оправи с множество трудни си­туации и хора, като полага усилия да ги гледа откъм добрата им страна... За мен нашето при­ятелство с течение на времето се превърна в константа".

През 1939 г. Едгар Кейси казал на двадесет и ед­на годишен водопроводчик, че не е дошъл случайно на Земята, нито пък случайно е създал отношения със сегашните си приятели и колеги — за него това било средство за лична трансформация и израства­не (2030-1). Колкото до това как да подобри отноше­нията си с тези хора, трябвало да открие начин да превърне общуването си с тях в „красиво преживя­ване". Също така бил посъветван постоянно да си за­дава въпроса: „Какво мога да направя и какъв тряб­ва да бъда за другите, та познанството или приятел­ството им с мен да ги направи по-добри, да им пока­же защо са дошли на този свят".

Тридесет и пет годишен счетоводител се интере­сувал дали — космически погледнато — дължи нещо на семейството си и ако да, какво. Кейси му отгово­рил, че човек има дълг към всеки член от семейство­то си, както и те към него. Най-общо казано, задъл­жението било да усъвършенстват себе си и взаимо­отношенията си, да живеят така, че възможността да бъдат заедно да ги направи по-добри хора. Колко­то до осъществяването на тази задача, той трябвало да помни, че на света няма нищо по-силно от собст­вената му свободна воля (1432-1).

По същия начин двадесет и четири годишен мъж узнал, че притежава скрити способности „да сътво­ри много добро или много зло" (633-2). Тъй като не­избежно щял да срещне себе си във всичките си от­ношения с околните, той бил насърчен да им оказва градивно влияние и да превърне спокойствието, хар­монията, красотата и любовта в основни фактори в своя живот.

На родители, които поискали да научат кой е най-добрият начин да отгледат своя син, да направят живота му щастлив и полезен, Кейси казал, че най-градивното е да осигурят на детето духовна основа, която ще бъде с него до края на дните му. Посъвет­вал ги да бъдат верни на онова, което искат да въз­питат у сина си, „никога да не правят нещата, които не желаят той да прави, и никога да не казват това, което не желаят той да казва" (1551-2).

Фактът, че създаването на родство между души­те е основна цел на земното ни пребиваване, е обяс­нен най-добре в тълкованието, направено през 1938 г. на един шестдесет и седем годишен мъж. Той бил уверен, че е на прав път, и получил следния съвет: „Не сещай умора в правенето на добрини" (1598-1). Кейси му напомнил, че в човешките взаимоотношения има само един идеал и той е: „Обичай ближния като себе си". Човекът попитал как да служи най-доб­ре на хората и бил насърчен да дава светлина на оне­зи, които седят на тъмно, да носи надежда на обезсърчените, да помага на заблудените. Ако правел те­зи неща както трябва—без да налага вижданията си на другите, но да им помага да открият значимото за себе си, — с негова помощ те щели да намерят себе си и да осъзнаят връзката си с Твореца.

Пример за себеоткриване в личните отношения е историята на Тим и Карл. Двамата са тридесетго­дишни хомосексуалисти и са заедно от три години. Открили, че както сходствата, така и различията между тях им помагат в духовното развитие. Според Карл различията са им позволили да разширят гле­дищата си за живота. Положителните сходства им действали добре, но еднаквите отрицателни модели на поведение понякога ги поставяли пред големи предизвикателства. По думите на Карл, те си прили­чат в много отношения и все още успяват да се до­пълват взаимно:

„Тъй като става дума за еднополова любовна връзка, на пръв поглед в нея няма обмен на противоположности, допълване на Ин с Ян, на мъжки и женски енергии. Въпреки това ние се допълваме на нива, много по-дълбоки от физи­ческото. В някои отношения умствените, емо­ционалните и духовните ни процеси протичат съвсем различно".

Свързват ги любовта към новите знания, духов­ността и задушевните разговори. Тим смята, че от съвместния им живот е научил повече за любовта — не само към другия, но и към себе си. Той казва за връзката си:

„Карл е моето „спасително въже" в моменти­те, когато съм полагал огромни усилия да за­пазя личната си цялост. Някои от най-силни­те му качества са тъкмо онези, които се опит­вам да развия у себе си. В личните ни борби ту единият, ту другият се превръща в „скалата", „опората" и „огледалото". Той ми напомня кой съм и какво съм всъщност, подкрепя ме, кога­то залитам, а трябва да надскоча себе си. Съ­щевременно за мен не е важно какво съм нау­чил от Карл, а какво съм научил за себе си от нашата връзка. Сега се виждам по-ясно. За­почнах да осъзнавам някои свои схеми на по­ведение, които не харесвам, и да ги променям. Една от най-големите поуки, които извлякох, е, че мога да се открия напълно пред друга ду­ша, без да загубя себе си или своята индиви­дуалност. Мога да се чувствам по-пълноценен и силен, като работя върху личното си разви­тие, но едновременно с това да съм дълбоко свързан с друг човек".

През 1943 г. Едгар Кейси казал на една четириде­сет и три годишна жена, че тя и съпругът й са про­дължили връзката си оттам, откъдето са я прекъсна­ли в предишното си прераждане в светите земи. Тъй като тогава не успявали да постигнат единодушие по който и да било въпрос, положението било запазено и в настоящето. Кейси я уверил, че могат да направят много, за да си помогнат взаимно. За да започ­нат преобразяването на връзката си, били посъвет­вани следното: „Работете заедно! Намерете онези не­ща, в които сте единодушни, и наблягайте на тях по­вече, отколкото на разногласията си" (2792-3).

Друга двойка била насърчена да осъзнае, че се до­пълват. Разбира се, те не били еднакви, нито пък мислели еднакво, но заедно можели да постигнат много в развитието си (1100-31).

Двадесет и три годишен проповедник бил окуражен да се превърне в проводник на благодат за дру­гите. Ако извадел на преден план всичко най-добро, което можел да даде, той щял да бъде като „мая" за ближните си. Кейси му казал да не съди никого—ни­то себе си, нито тях, — а да се пази „неопетнен" от земните грижи. Ако положел усилия във всички те­зи насоки, славата на Създателя щяла да се прояви чрез него на Земята (3188-1).

Една жена, която имала трудни отношения с раз­лични свои роднини, била насърчена да поработи върху обръщане на ситуацията: „Не чакай резултат за един ден, нито дори за седмица. Никой не може днес да сее, а утре да жъне. Хората жънат каквото са посели, но след като посятото узрее. Защото какво­то посееш, такова и ще пожънеш" (971-1). Кейси й казал, че ако се опитва да постъпва правилно, с пра­вилния дух, доброта и търпение, задължително ще постигне успех.

Тълкованието на четиридесет и шест годишна же­на казвало, че в крайна сметка душата задържа са­мо онова, което отдава. Предвид това, тя трябвало да внимава как се отнася с другите—колкото търпение, обич, доброта и нежност проявявала, толкова щяла и да получи в замяна (5259-1). На друга жена било обяснено, че в отношенията с майка й са се появили напрежение и трудности, защото двете често не ус­пявали да се разберат правилно. Трябвало да оставят разногласията настрана и да започнат отначало, ка­то открият онези неща, по които били единодушни (2706-1).

Историята на Уейн и Рут, които са женени от поч­ти петдесет години, е пример за двама души, успели да работят заедно. Отгледали две дъщери, професи­ята им била една и съща, цял живот имали общи преживявания, пътували заедно и външните наблю­датели ги смятали за много привързани един към друг. Житейският им път ги превел през тридесетго­дишна кариера във военноморския флот, през любов към музиката, през преподавателска работа и адми­нистративни отговорности в една организация с иде­ална цел и дори през двегодишна оскъдица по време на плаване с платноходка. И все пак съвместният им живот не е бил лесен в началото.

Макар че още при първата си среща усетили сил­но привличане, Уейн бил по-затворен, избягвал об­ществените контакти и изглеждал много вглъбен в музиката. Рут пък имала по-разностранни интереси, обичала да бъде сред хора и била много по-общител­на. Въпреки различията в средата и характерите си, една година по-късно двамата се оженили. Според Рут по време на шестмесечния им годеж и през пър­вите пет години след сватбата често имали разгоре­щени спорове и си казвали грозни неща. Освен сва­дите, първото им голямо предизвикателство било, че свекървата правела всичко възможно да съсипе бра­ка им.

В началото моделите им на поведение също се различавали. Уейн винаги действал бавно и целена­сочено. Бил абсолютен перфекционист и често нас­тоявал да довършва нещата, дори когато нямало ни­каква нужда от това. Рут пък била склонна да си ва­ди бързо заключения и да действа. По нейни думи заради тези различия двамата бързо стигнали до из­вода, че „трябва или да се научим да се спогаждаме, или да се разделим". И започнали да разговарят, вместо да спорят.

Скоро Уейн осъзнал, че трябва да вземе решение коя връзка е по-важна за него — с майка му или с жена му. Избрал брака си. Също така двамата раз­брали, че могат да се учат един от друг, и всеки за­почнал да смекчава крайностите в поведението си. Днес Рут и Уейн са убедени, че възможността да бъдат заедно ги е направила по-добри хора.

С течение на времето общуването им така се по­добрило, че двете им дъщери разказват как в дет­ството си вечер заспивали от гласовете на родители­те си, които си „бъбрели" от другата страна на сте­ната, а сутрин се събуждали от същите звуци. Дори и сега двамата обичат да са заедно и да си говорят за любими неща:

„Общият ни интерес към духовното, красота­та на природата, британските острови, Ориен­та и библейските истории е много силен. Прив­личат ни градинарството и работата с дърво. Обичам да слушам как Уейн свири на кларинет, а той все още се радва на организаторските ми способности".

Рут вярва, че връзката между сродни души про­дължава в много прераждалия, включващи различ­ни типове отношения, и отбелязва: „Те си помагат взаимно в работата върху кармичните модели. Да се надяваме, че го правят по положителен начин". Свързва ги кариерата във флота и любовта към вет­роходството, имали са прераждане като братя и са работели заедно на голям кораб. В друго пък са би­ли съпрузи и са живели в рибарско селище на бри­танското крайбрежие през XIV век.

Демонстрирайки дълбоката им обич и свързаност един с друг, след тридесет години пътувания и мес­тения от град на град, когато се пенсионирал, Уейн казал на Рут: „Ти ме следва през последните триде­сет години, през следващите тридесет е мой ред да те следвам". Това обещание ги завело за две години на Бахамите, където работили духовни групи за личнос­тна трансформация. В резултат на него те намери­ли и последната си професия на съдържатели на малко хотелче. Рут се усмихва и казва: „През послед­ните четиридесет и три години правехме всичко въз­можно да се подкрепяме".

В потвърждение на факта, че родството между ду­шите се изгражда в течение на много прераждалия, в тълкованието на двадесет и осем годишен адвокат, който мислел да се ожени, се казвало, че щастието не е нещо, което просто съществува, а е преживяване, което може да се създаде. Кейси обяснил на двойка­та, че ако решат да се оженят, трябва да живеят та­ка, че винаги да могат да разчитат един на друг. По­съветвал ги да се държат така, че никога да не се ра­зочароват взаимно. Ако живеели по този начин и поддържали подходяща нагласа и насоченост в духовното, те непременно щели да постигнат щастие, спокойствие и удовлетворение в брака си (939-1).

Мъж отишъл при Едгар Кейси за тълкование, за­щото семейните му отношения не били особено доб­ри. Оплаквал се, че със съпругата му нямат почти ни­що общо. Искал да разбере как между тях да се съз­даде дух на сътрудничество, обич и добра воля дори само заради децата. Кейси му задал въпроса: „Няко­га минавало ли ти е през ум какъв мъж би искал да имаш, ако беше на мястото на жена си". Насърчил го да постъпва както би го правил в подобна ситуация и разногласията им щели да отшумят (3411-1).

Двадесет и една годишна художничка попитала дали не трябва да прекрати отношенията си с прия­тел, който имал много тежък характер. Кейси я по­съветвал да не го прави, а да поработи върху връз­ката им, защото никой няма прекалено много прия­тели и всеки е важен сам по себе си (1828-1). На друг човек пък казал, че най-добрият начин да преобър­не отношенията си с някого бил да не забелязва твърде недостатъците, а да се съсредоточава върху добродетелите му (2925-1).

На мъж, който искал да възстанови хармонията в семейството си, Кейси разяснил, че не бива да нала­га своето и да кара другите да мислят като него, за­щото човек може да промени единствено себе си. По­съветвал го да търси хармонията вътре в себе си, да не се опитва да променя другите или да ги обвинява за онова, което се случва в живота му. Хармонията липсвала в семейния му живот, защото собствената му хармония била разстроена. Ако успеел да проме­ни себе си, и семейните му отношения щели да се оп­равят (4733-1).

Тридесет и шест годишна жена потърсила съвет по брачни проблеми. Тя научила, че вместо да пра­ви опити да промени съпруга си според своята воля и критерии, трябва да постъпва с него така, както би искала той да постъпва с нея. Ако искала да му вну­ши духовните си истини, не трябвало постоянно да му натяква за тях, а да му ги демонстрира с личен пример. Когато жената попитала как да се справят с предизвикателствата във връзката си, например финансовите, била посъветвана да намери начин да обсъдят проблема „не в яд и гняв", а така, че да го разрешат заедно (585-1).

Като последен пример от тълкованията на Едгар Кейси ще вземем този с една двадесет и три годиш­на жена, която дошла за съвет относно предстоящия си брак. В началото на тълкованието Кейси заявил, че желае да предостави информация, която да е „най-полезна за душевното и умственото развитие и на два­мата" (480-20). Сетне казал, че като бъдещо семейст­во биха могли да се допълват взаимно само ако не заб­равят, че в брака всичко е „петдесет на петдесет" — иначе между тях щели да се появят разногласия.

Жената научила, че има естествена склонност да командва в семейството. Кейси я предупредил да внимава с това и по никакъв начин не се опитва да засенчва способностите или постиженията на съпру­га си. Било погрешно единият да е подчинен на дру­гия във всичко, а трябвало да споделят като равни най-доброто, което имат в себе си.

Посъветвал двойката когато имат разногласия, никога да не „роптаят" един срещу друг, а „винаги да обсъждат добре нещата". Освен това било хубаво всеки в свободното си време да се интересува от заниманията на другия също както от своите. Не било лошо интересите им да са различни, но трябвало да си сътрудничат във всеки възможен случай и така да планират задачите си, че да имат време един за друг, за работа, за развлечения и възстановяване, като си помагат във всички тези дейности. Докато си сътруд­ничели, бракът им щял да бъде полезно преживява­не и „най-главното влияние" в живота им.

В идеалния случай домът им щял да се превърне в земно отражение на „небесния дом" — място, „кое­то ангелите ще копнеят да посетят и ще им се иска да бъдат гости". Там нямало просто да се почива, да се спи или яде, а всеки, който влизал, щял да усеща в енергията на техния дом святост, подкрепа и на­дежда. Колкото до създаването на хармония в брака им, били посъветвани да се разделят с мисли от ро­да на: „Ще го направим утре... ще започнем идната седмица... ще се погрижим за това догодина", а да работят заедно всеки ден, за да могат полека-лека да изградят един съвършен съюз. Най-добрият подход бил всеки път, когато имат съмнения или страхове, да ги обсъждат и решават след медитация и молит­ви, за да може Създателят да им помогне. В случай че следват тези съвети, бракът им щял да бъде бла­гословен и плодотворен, а те щели да станат провод­ници на Божията благодат на Земята.

През годините, в които се е занимавал с тълкова­ния, Кейси е съветвал хората, че не е толкова важно какви са в социално отношение, а как са използва­ли възможността да бъдат с другите в живота им. Той вярвал, че в търсенето на завършеност душата неизбежно ще изгради родство с всяко човешко съ­щество, с което влиза в контакт. Предизвикателството е, че някои от тези връзки ни тласкат към личнос­тна промяна и трансформация посредством трудния процес на индивидуално приложение. Въпреки това Кейси е уверявал хората, че в каквито и отношения да се намират с даден човек, те винаги могат да бъ­дат по-добри. Очевидно всеки от нас е извикан на то­зи свят, за да промени своето ъгълче и да преобрази поне една връзка в даденото прераждане:

„И ако душевната същност не направи света по-добър, ако не направи своето ъгълче, свое­то местенце в него по-добро, малко по-изпълне­но с надежди и братска любов, с доброта и дълготърпение, с думите и делата на същността, животът й е бил провал; особено що се отнася до израстването. И целия свят да си спечелил, кол­ко нищожен ще се чувстваш, ако не си изпълнил целта, за която си дошъл в него!" (3420-1).