2.2. Българското учителство и традициите в религиозното обучение/ 40. 3. Връзката Църква – неформално образование и нейните структури/ 40. 4. Фактори, благоприятстващи развитието на образователната и нравствено- възпитателната дейност на Църквата/ 41. 5. Обобщение за характера на връзката Църква-българско образование в Княжество и Царство България/ 42. Трета глава. Опозицията Църква – държава в отстояване на правото на религиозно обучение в българското училище и извън него през Най- новото време 1944-1989 1. Противоречивата връзка Църква–държава относно изучаването на Религия в държавната училищна система 1944-1947/ 42. 1.1. Новият статут на Вероучението/ 42. 1.2. Религиозно-просветният въпрос и неговата кулминация/ 43. 1.3. Историческата развръзка/ 43.
5 2. Промяна в характера и динамиката на връзката Църква – българско образование 1948-1953/ 44. 2.1. Причинна детерминираност/ 44. 2.2. Тенденции/ 46. 3. Връзката Църква – държава – неформално образование 1953-1989/ 46. 3.1. Условия и предпоставки/ 46. 3.2. Общото и особеното в проявлението на връзката 1953-1962/ 47. 3.3. Общото и особеното в проявлението на връзката БПЦ-държава-неформално образование 1962-1989/ 47. 3.3.1. „Живковизмът” и неговите измерения в обществото/ 47. 3.3.2. Нови характеристики на образователно-възпитателната дейност на Църквата/ 48. 4. Българското „преустройство” и развитието на връзката Църква – държава – образование – училище1985-1989/ 48. 5. Основни изводи за спецификата на връзката Църква – държава – неформално