Факултет по педагогика специалност „социална педагогика”

„Комуникацията е условие за човешкия живот.”

Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем, т.е. да определят параметрите на познаваемост на ежедневието на индивида.Това ги превръща в източник на нов тип власт. Тя не е нито задължаваща, нито санкционираща, а убеждаваща. Затова и медиите са търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото. В много случаи медиите преобразуват, допълват или заместват други комуникационни средства и завоюват доминиращи позиции в обществения живот.      

Демократичните промени в Република България вече двадесет години показват растеж на всички видове медии, най-вече в количествено отношение. Никога в страната ни не е имало такова разнообразие на медийния пазар - печат, радио, телевизия, интернет и т.н. Благодарение на този т.нар. “медиен бум”, става ясно колко голяма е силата и влиянието на средствата за масова комуникация в обществото. Медиите днес са наречени “четвърта власт”, защото те информират, създават обществени и индивидуални нагласи, участват в изграждането на ценностната система на индивида, обществените групи и обществото като цяло. Те формират общественото мнение и го манипулират позитивно или негативно, макар и чрез обективното отразяване на събитията и коментарите върху тях; представляват трибуна на различни гледни точки в обществения живот, политиката, икономиката, науката, изкуството, културата и спорта.

Съвременният свят ни предлага съществуване на границата на две реалности - действителната и тази, създадена от масмедиите. Все повече техните очертания се размиват и реалният живот придобива илюзорни измерения, а телевизионният свят - параметри на виртуалността. Преливането е толкова значимо, че нашият реален свят все повече започва да наподобява телевизионната действителност.

Но това е само едната страна на медийното присъствие. Другата е т.нар. финансова част от общото медийно присъствие или т.нар. рекламна политика, която една медия води. В редица случаи тя е основна за съществуването на една медия, като чрез рекламната стратегия тя е в състояние да определя и възможностите си за развитие и разрастване, често пъти определя и нейните приоритети (политическа и икономическа насоченост). От друга страна една телевизия или общо медия се явява свързващото звено между производители, търговци и крайните потребители. Телевизията в частност има огромна сила на въздействие върху потребителското вземане на решения за покупка, върху потребителското поведение, вкусове и нагласи относно даден продукт или марка.

В същото време, в условията на медиен плурализъм, у нас децата не са предпазени от вредите на медийните съдържания. Макар и “радио- и телевизионните оператори да носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение”, те все още, в рамките на саморегулацията, не прилагат ефективно професионалните стандарти при отразяването на сцени на насилие и жестокост. Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика и пр.

С оглед актуалността на темата основна ЦЕЛ на разработката е да се проследят сферите на влияние на медиите, в т.ч. и рекламите върху развитието на личността в детството и се анализират ефектите.

За тази цел се формулира ХИПОТЕЗА: Ако виртуалната среда заема водещо място в развитието на подрастващото поколение, то своевременно следва да се подготвят децата за успешно действие в информационното пространство. Предполагаме, че съществено условие в този процес има педагогическото взаимодействие с детето в периода на детството.

По посока на проверка на така формулираната хипотеза се поставят следните ЗАДАЧИ:

1. 
   Да се проучат научните и теоретични постановки и нормативната уредба и анализират практиките;
   
2. 
   Да се акцентира върху социално-педагогическите аспекти и степен на влияние на медиите, в т.ч. на рекламите върху развитието на подрастващите;
   
3. 
   Да се проучат интересите и предпочитанията на непълнолетни към масовите комуникации и се анализира степента на участие в развитието им.
   
4. 
   Да се формулират обобщаващи изводи за потвърждаване или не на формулираната хипотеза.
   

В настоящата дипломна работа се използват методи за съпоставителен анализ по отношение факторите на въздействие (позитивни и/или негативни), както и за изследване степента на влияние на различните медии върху социалното развитие в детството; Въз основа на реализиран анализ на нормативни документи и прилагането им на практика, се правят изводи за тенденциите и възможностите за развитието на образователни практики за подготовка на подрастващото поколение в епохата на информационните технологии.

До 17-ти век понятието „детство“ не е съществувало изобщо. Децата са се считали за малки възрастни и са били обличани също като тях.

Своебразно откриване на детството в Европа е станало през 17-18-ти век, когато нараснал интересът към детето и детството е било признато за отделен период от живота на човека. От средата на 19-ти век под влияние на еволюционните теории, на развитието започва да се гледа не само като процес на количествено нарастване, но и като процес на дълбоки качествени изменения. Под влиянието на тези теории се открива, че детето е своеобразно същество, че през детството се извършват своеобразни количествени и особено качествени изменения. Въз основа на това се установяват и определени периоди в детското развитие. Първите опити за периодизация на детското развитие носят почти изключително биологичен характер, т. е. те се основават само на някои биологични изменения в детския организъм като никнене на зъби, развитие на половите жлези и пр.

Незавършеният процес на растеж и развитие е най-характерната биологична особеност на детския организъм, която го отличава от възрастния. Растежът и развитието протичат непрекъснато в определена последователност и взаимовръзка, което е основание да се разглеждат като две страни на едно цяло. Растежът отразява преди всичко коли­чествените изменения в организма, а развитието - качествените промени. От момента на раждането до превръщането на детето във възрастен човек, то преминава през определени стадии или периоди на детската възраст. Този процес се характеризира с промени в морфологичните и физиологичните характеристики, поведението, битовата и социалната среда на детето, както и в болестните процеси, които могат да липсват или да доминират през определен възрастов период. Това идва да покаже, че не може да се говори за детето въобще, както във физиологичен аспект, така и от гледна точка на патологията. Винаги трябва да се конкретизира за кой възрастов период от детството става въпрос.

Нормалният растеж и развитие на детския организъм обаче се осигуряват от редица фактори от ендогенен и екзогенен произход, които осъществяват своето действие на различни етапи от онтогенезата, като често се обуславят и взаимодействат помежду си. /41/

Ендогенни фактори : Тези фактори играят основна роля още в най-ранните етапи на развитието, но продължават да действат до окончателното му приключване. Тук спадат генетичните фактори, хормоналните и обменните фактори както и нервната система.

Генетични фактори са тези, които още при оформянето на зиготата определят цялостното бъдещо развитие на индивида и влияят в най-голяма степен върху неговите най-ранни фази. Наследствените качества за растеж и съзряване, кодирани в ДНК, оформят генотипа. Генотипът, повлиян и оформен от различни външни въздействия, се превръща във фенотип. Генетичните фактори влияят през целия живот на детето, по особено ясно изпъква тяхното действие след кърмаческата възраст. Общоприето е, че наследственото предаване на ръста става на основата на една полигенна система т.е., съществуват по­вече от един тип гени, отговорни за ръс­та. При пълноценен генетичен матери­ал и благоприятна външна среда, зало­жените биологични програми функцио­нират правилно - детето е в добро здра­вословно състояние и развитието му от­говаря на генетичните заложби. Разви­тието на плода се определя предимно от броя и целостта на хромозомите. При хромозомните болести се нарушава регулацията на вътреутробното развитие, раждат се тежко увредени деца със съ­четания от множество аномалии. Ген­иите дефекти се отразяват предимно върху постнаталното развитие.

Хормонални фактори. Растежът се контролира и от множество хормони, чието взаимодействие осигурява хармоничността му през цялото детство. По своето действие регулиращите растежа хормони могат да бъдат разде­лени надве групи: хормони, които сти­мулират растежа(растежен хормон, тиреодни хормони, андрогени на надбъбречната кора и половите жлези, паратхормон, инсулин, инсулиноподобни растежни фактори и свързващите ги протеини) и подтискащи растежахор­мони (глюкокортикостероиди и естрогени). Привидно се касае за два антаго­нистични процеса, но хармонията в рас­тежа се осъществява само чрез взаим­ното влияние на стимулиращите и инхибиращите хормони./41/

В ранните месеци на бременността хормоните на майчиния организъм действат като външни фактори върху растежа и развитието на плода. След приключване на органогенезата растежът и развитието биват стимулирани и от ендокринната система на самия плод. Може да се приеме, че инсулинът с ос­новният растежен фактор през вътреутробния живот.Той участва в регула­цията на въглехидратната обмяна и кос­вено стимулира образуването на ами­нокиселини, необходими за синтеза на собствените белтъци. Доказателство в тази насока са едрите плодове, които раждат майките - диабетички. По-къс­но се включват хормоните на тиреоидната жлеза, които стимулират костния растеж и диференциацията на тъканите и органите. Тиреоидните хормони имат определящо влияние върху растежа и раз­витието и в първите две-три години след раждането.След тази възраст основна роля играе хипофизата, главно с отде­ляния растежен хормон, но също така и със своите тропни хормони, с които регулира цялостната дейност на ендок­ринната система, включително и поло­вите жлези. Под действието на полови­те хормони се извършва последния скок в растежа и развитието и превръщането на детския организъм в организъм на възрастен човек. Нервна система. Нервната система и степента на нейното развитие оказват значително влияние върху растежа и развитието на детето. Тя осигурява ця­лата волева и неволева двигателна ак­тивност, от която зависи много общо­то физическо развитие. Неврохормоните (рилизинг хормони) осъществяват функционалната връзка между ЦНС и хипофизата по хипоталамо-хипофизарната ос. Други ендогенни фактори. Интензивността, с която протичат обменните про­цеси, както и чувствителността на периферните органи спрямо влиянието на растежните фактори са важно звено в сложния механизъм на растежа и раз­витието.

През бременността външна среда за плода се явява майчиният организъм. Състоянието на майчиния организъм, заболяванията и вредните влияния, кои­то бременната понася, се отразяват вър­ху растежа и развитието на плода.

От особено значение е достатъчният внос на белтъчини, който трябва да пок­рие задължителния за цялото детство по­ложителен азотен баланс. Детето трябва да получава пълноценни белтъчини, кои­то съдържат всички незаменими амино­киселини в достатъчно количество, за да може да се синтезират собствените му белтъци. Особено ценни са белтъците ма майчиното мляко и млечните белтъци въобще. Последните заемат първостепен­но място в хранителния режим на дете­то през периодите на най-интензивен растеж. Въглехидратите осигуряват не само необходимия енергиен материал за жиз­нените процеси и все по-голямата дви­гателна активност на детето, но участ­вуват в обмяната на белтъчините и мастите. Мастите са не само енергиен източник, но и материал за изграждане на тъканите, особено за нервна тъкан. Минералните вещества са необходи­ми за изграждането на скелета и осигу­ря пат нормалното нарастване на костите - водеща роля имат калцият, фосфо­рът, желязото, цинкът и др. Витамини­те участвуват активно във всички об­менни процеси. Особено трябва да се подчертае ролята на витамините С, А и D.

Детето се развива в две посоки:

• 
  раз­витие на тялото, на неговите органи и системи - физическо развитие и
  
• 
  раз­витие на централната нервна система и присъщите и висши функции, които от­личават човека от животните - нервно-психическото развитие /41/
  

Първоначално източник на физически и емоционален комфорт за света на бебето представлява майката. То видимо се оживява при вида на майка си, изразявайки радостта си с усмивка, гукане и различни движения. Тази реакция на оживление се явява изходна точка в емоционалното развитие на детето. Когато майката се скрие от полезрението му или се появи непознат човек, бебето реагира с плач. А ние по този начин можем да разберем емоционалното състояние на детето. И това е много важно, защото все още бебето не може да обясни, че се радва, сърди или е изплашено. Основна роля при развитието на емоциите играе общуването на детето с възрастните. Ако майката разговаря с бебето си, запознава го със заобикалящия го свят и самата тя е позитивно настроена към другите, то емоциите на бебето ще бъдат по-ярки и богати.

Също така днес е често разпространена ситуацията, когато единствено дете в семейството не посещава детска градина и процеса на социализация, в този случай, преминава в условия на дефицит на общуване с връстници. Сред тях често се срещат деца с външни признаци на възрастни: те са разсъдливи, рационални, но при това са емоционално неразвити и социално незрели – не умеят да играят с връстниците си, не могат да построят своите отношения в детски колектив.

Появата на такива страни на поведението, като съчувствие към другите деца, агресия, желание да сподели играчките си или радостно възприемане на живота не се раждат сами по себе си. Добре е детето да бъде обучавано да има отношение към собствените си емоции, така че да може да се справя с негативните и да развива позитивните, гарантиращо устойчиво психическо развитие.

Психическото развитие по своята същност е сложен, предимно социален процес: развитието на отделното дете се извършва винаги в определени обществени условия под влияние на определени социални взаимодействия. Развитието на представите, интересите, мисленето, говора, както и развитието на различните способности у детето се извършва под влияние на конкретните условия, при които живее то, под влияние на възпитанието и обучението./51/

Психическото развитие  е в основата за определяне на периодизацията на детството. Това е един сложен процес на взаимодействие между вътрешните условия и външните причини през всеки период от развитието, в който се установява една основна водеща дейност, чрез която  детето най-лесно, най- бързо и най-прогресивно  се свързва с околната среда и се развива. Тази дейност се изменя, както се изменя и целия ход на развитие.

Подразделението на психическото развитие на отделни периоди е естествено и необходимо. Разбира се, не е възможно  да се поставят строги граници между отделните периоди . защото психическото развитие се осъществя като определен психически процес или явление  възниква в определен период, развива се в следващите и после отстъпва място на нова проява.

Основните периоди в развитието  при съвременната периодизация, въз основа особеностите в развитието на централната нервна система  и преобладаващата дейност, чрез която детето се свързва най-лесно с околната среда, са: Вътрешноутробен – периода на развитие на плода до неговото раждане; Период на новородено - периодът, който настъпва от отделянето на плода от майката; Кърмаческа възраст; Ранна детска възраст – времето, което обхваща  развитието на детето от 1- до 3 год. възраст; Период на предучилищна възраст-  включва деца от 3  до 7 год. възраст; Период на училищна възраст-  включва деца от 7  до 15 год. възраст./51/

Цялото детство на човек, както и по-късното му развитие представляват непрекъснат процес на преминаващи  едно в друго  количествени и качествени изменения. Периодите на детското развитие произтичат един от друг така, че подготовката на всеки следващ започва в предишния и продължава с някои от своите черти в следващия. Но заедно с това всеки следващ период си има свои типични характерни особености, които го отличават от останалите. Или с други думи формирането на детето като човешка личност е сложен и продължителен процес, който започва с неговото раждане и продължава до пълната му зрялост. Психичното развитие се осъществява в процес на активно приспособяване на детето към изискванията на средата – към предметите и хората, сред които то живее. И в най-ранните стадии на своето развитие  детето  приема въздействията на средата не пасивно, а реагира, отговаря на тези влияния по съответния присъщ  за него начин. На едни въздействия то реагира по-силно, на други  по-слабо, а на трети изобщо не реагира. За да се развие една или друга  психическа проява, като се започне от усещане и прости емоции и се стигне до сложни мисловни процеси и висши чувства, е необходима съответна степен на развитие на нервната система.

Преходът от детство към ранна зряла възраст е периодът на юношеството.  Приблизителни възрастови граници са 11- 13 години и продължава до 18 –21 години. Точният времеви период зависи от такива разнообразни фактори като заобикалящата култура и биологичното развитие. Преходът включва промени в биологичното, когнитивното и социалното развитие. Точното определяне кога  даден индивид навлиза и излиза от юношеството не е лесно. Този период, изглежда, се появява по-рано отколкото в миналите десетилетия и е в зависимост от множество фактори – взаимно зависими и допълващи се и влияещи строги индивидуално за всеки човек. Настъпващите физически промени в юношеската възраст се изразяват в растеж и изменение тялото - външни и вътрешни прояви; физическо здраве, двигателните навици. Съзряването през този етап е последователно предварително програмирано изменение на организма и психиката. Особено важен биологичен процес при развитието на съвременните деца е т. н. – ускоряване -  акцелерация. (от лат.  acceleratio ускорение). Явлението акцелерация се установява най-ясно и очевидно във физическо развитие, при което ускоряването може точно да се измери и докаже. Установява се, че акцелерация съществува във всички периоди на детството (от раждането до юношеството). Освен с ускорено физическо развитие акцелерацията се характеризира и със съкращаване периода на интензивното развитие. Акцелерацията  в ръста и теглото се съпровожда с ускоряване  и на половото съзряване.Тъй като половата принадлежност дава отражение върху физическото и психическото развитие на индивида, върху изграждането на материалното, духовното и физическото Аз, с особена значимост стои въпросът до каква степен се отчита това обстоятелство при анализа на възпитателния процес, насочен към цялостното личностно развитие на човека. /51/

Юношите не само преживяват биологични промени, но претърпяват и когнитивни промени - психични процеси, които имат отношение към мисленето и решаването на проблеми. Обхваща изменението в познавателните психични процеси (интелект, мислене, памет , възприятие, усещане, въображение, реч и т.н.).

Жан Пиаже насочва изследователската си дейност към интелектуалното и когнитивно поведение по време на детството и пубертета. В основата на теорията му за развитие на детето стоят две идеи: идеята за развитието и идеята за интелекта. Той показва, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния, че логиката на детето е “друга логика”, че вътрешният свят на детето е “друг свят”. Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, преминавайки през различни стадии (сензомоторен, дооперационалален, стадий на конкретните операции, на формални операции).  При протичането им се следва определена последователност. Развивайки идеята за интелекта Пиаже акцентува върху отношението на детето към света, т.е. разбирането на езика, на перцепцията /сетивното възприятие, отражение на нещата в съзнанието чрез сетивните органи/, на моралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадийно развитие. За интелекта са характерни няколко фундаментални свойства:

- интелектът е свързан с биологични процеси, които изразяват самия жизнен процес.

- интелектът преодолява ограниченията на биологическите наследствени структури.

- функцията на интелекта е неизменна през целия жизнен цикъл, независимо че се реализира с различни когнитивни структури.

- интелектът се развива в пространството на взаимодействието на детето с външния свят; интелектът структурира взаимоотношенията със средата.

- интелектът притежава адаптивна функция (свързана е  с равновесието между асимилация и акомодация)

През последния стадий от развитието на детето – стадий на формални операции (след 12-та година) – Пиаже и Б. Инелдер правят експеримент, на базата на който установяват различията в  мисленето на децата.  При десет годишното дете мисленето е конкретно, защото е във връзка с реалния свят, оперира с конкретните, реални обекти. При по - големите деца се формира абстрактното мислене, появява се интерес към самото мислене, т. нар. рефлексивност  (мислене за самото мислене). Причината за формирането й се открива в необходимостта на детето да обоснове своите мнения, гледни точки. Рефлексията възниква от външната дискусия, обсъждания, спорове между децата. Тя е със знакова функция на съзнанието и зависи от характера на знанието./51/ 

Разкрива се връзката между езика и мисленето което е твърде сложно. Езикът не може да обясни изцяло мисленето, защото същността на мисленето се открива не в езика, а в действието. С появата си езикът започва да преобразува мисленето. Той е необходим за построяването на вътрешния план.

При този стадий егоцентризмът се проявява в своеобразни форми. В юношеския период той се изразява с феномените въображаема аудитория и персонални измислици (Дейвид Елкинд).  Според първия феномен децата са силно съсредоточени върху себе си, върху това как изглеждат и как биха били възприемани от другите. Мотивите за това поведение е привличане на вниманието и стремеж да бъдат забелязани.

Усещането за неуязвимост е  една от опасните  характеристики на този феномен. В резултат на това усещане  децата  се мотивират за дейности, които водят до тъжни последици  дори смърт.

В юношеския период паметта претърпява сложно развитие. Тя дава възможност на детето да организира своя вътрешен опит. При юношите се обособяват следните форми на паметта: съзнателна, преднамерена, мета памет (включва рефлексията върху самата себе си). При преднамерената памет материалът, който трябва да се запомни, се отделя като цел на дейността. Отношението мотив – цел придава смисъл на това, което се прави от детето. Важно условие за преднамерените форми на паметта е използването на различни стратегии, които осигуряват реконструкция на миналия опит, откриване ново отношение на детето към този опит./38/

Паметта е кратковременна и дълговременна. Първата се развива от ранното детство, а втората – в по-късните възрасти и това зависи от активностите, в които детето е въвлечено от стратегиите, с които се организира материалът в паметта.

Интерес за изследователите представлява отношението на детето към себе си в периода към юношеството. На тази база се формира Аз–концепцията, изразяваща се от нагласите които детето има за себе си. Тя е сложно образувание, което включва когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти. Изгражда се чрез процесите на самопознанието и самооценката. /51/

Уилям Джеймс прави следното разграничение на Аза: като познаващ и като познаван.

Хартър разглежда познавания Аз  като единство от различни аз-ности:
- физически Аз t деятелен  Аз t социален Аз  t ментален Аз t непрекъснатост - изразява тъждествеността на Аз; t отграниченост t интенцинолнст – разкрива възможността на Аза да се насочва към себе си и своя вътрешен свят, t рефлексия .

Социализацията на детето по време на юношеството е интересно явление. Характеризира се със стремежа му да изгради тесни връзки с другите, да предизвика тяхното внимание и одобрение. Освен това в тази възраст децата са изключително чувствителни и емоционални. Емоциите изразяват отношението на детето към света и начина, по който възприема себе си. К. Изард обособява няколко базови емоции.

От изключителна важност за децата е радостта.  Тя се изразява  чрез чувството на увереност и значимост, свързана е с чувството, че си обичан и че можеш да обичаш. Увереността и значимостта придобити в радостта, дават усещане за справяне с трудностите и принасят наслада в живота. По този начин се създава чувство на подем, свобода, на съпричастност с обекта на радостта. Радостта усилва връзката на детето с другите, освобождава от негативната стимулация, намалява отрицателните преживявания. Израз на радостта е усмивката, която поражда усмивка и топлота у възрастния. /51/

Едни от не особено приятните емоции на юношите е страхът, тревожност,  страданието, депресията.

Депресията  е едно от най-тъжните афективни състояния. Арън Бек дава пълна феноменология на депресията:

- емоционални прояви – угнетеност, разстройство, потиснатост, нещастие, раздразнителност.

- когнитивни прояви – ниска самооценка, загуба на самоуважение, неувереност в себе си.

- мотивационни прояви – пасивност, зависимост, избягване, липса на воля.

- физически прояви – загуба на апетит, разстройство на съня, загуба на адаптивност, намаляване на активността.

Депресивните състояния са обострени в периода на юношеството. Често те са свързани с половото съзряване.  /38/

Според Е. Ериксън важна предпоставка за изграждането на  Аз-концепцията като цяло са физическите качества.  Удовлетвореността на собственото тяло подпомага развитието на сомоприемането и по-високата самооценка. Отношението към собственото тяло е различно при момчетата и момичетата. Това различие се основава на различните представи за значението на тялото в междуличностните отношения.

На база  половото самоопределение се изграждат вътрешноличностни критерии за оценяване на себе си и другите. Подчертава се  значението на половоролевите стереотипи (утвърдени още в ранно детство), регулиращи междуличностните отношения. Обръща се  специално внимание на ролята на половоролевите схеми и категории при формирането на емоционално-оценъчно отношение на личността към себе си и в процеса на междуличностното общуване. 

Формирането на социални навици и модели на поведение  при юношите е  следствие от влиянието на  семейната среда, училищната среда и приятелския кръг. 

Развитието на семейните отношения в юношеството претърпяват сериозни изменения, които са свързани с развитието на автономията, търсенето на идентичността и промяната на привързването на детето към другите.  Често родителите не разбират промените настъпили у своите деца, това, че те могат да поемат отговорност за своите постъпки, и се опитват да запазят контрола върху поведението на децата. Тези опити са придружени със заплахи, обиди, натиск. Родителите следва да имат по-гъвкаво поведение спрямо децата, да запазят авторитета си пред тях като същевременно им помагат в утвърждаването като личности. Такова общуване би съхранило доверието между  родители и  деца.  /51/

Не на последно място е влиянието на приятелския кръг върху юношата. Взаимодействието с връстниците допълва битийното пространство на детето и подпомага изграждането на знанието за собствения Аз и за света извън него. Връстниците  могат да бъдат мяра, с която детето оценява своите качества, способности, ценности

Срещите в юношеството са с особена важност тъй като дават възможност на детето да оформи определени отношения и да научи нещо за самите отношения. Преминаването от случайни към редовни срещи с връстници от другия пол променя характера на взаимоотношенията. Оформят се няколко промени като прекарване на повече време с другия, засилване както на положителните, така  и на отрицателните чувства, взаимно разкриване на по-дълбоко интимни страни от личността, прояви на харесване, любов и доверие. /51/

Необходимо е да се отбележи и това, че отделните народи /и дори етноси/ се ръководят от съвършено различни представи за детството и за това как трябва да се развиват децата, как да бъдат възпитавани. Неща, които ни се струват очевидни и естествени, могат да бъдат невъзможни в рамките на друга култура и обратно.

Болшинството педагози и психолози считат, че детството – това е особен свят със своите закони и правила. Това знаят и повечето родители. Но това знание по някакви причини се забравя, когато родителите оценяват постъпките на своите деца от камбанарията на нашия „възрастен“ свят. Умението да се връщаме в света на детството ни помага по-добре да разбираме децата и по-успешно да ги възпитававме, а нас ни дарява със здраве и дълголетие. В тази връзка В. А. Сухомлински пише: „...Детството, детският свят е особен свят. Децата живеят със свои представи за добро и зло, чест и безчестие, човешко достойнство; те имат свои критерии за красота, имат даже свое измерване на времето...денят изглежда като година, а годината – вечност. Прекрачвайки приказния дворец, наречен Детство, аз винаги съм считал за необходимо да стана в някаква степен дете. Само при това условие децата няма да гледат на вас като на човек, случайно проникнал през вратата на техния приказен свят, като на пазач, който му е безразлично какво става вътре.“/14/ И той отделя значително място в своите трудове за възпитанието. Ако е конструктивно, то облагородява личността, усъвършенства нейната морална красота, превръща общуването с другите от групата в радост, в непреодолимо желание да бъдат заедно.

В последно време в обществото рязко нараства актуалността на изследванията на различните проблеми на Детството. Това е свързано с ясното осъзнаване на неговата роля в съществуването и възпроизводството на съдържателното и функционалното равнища на социума и природата на човека. Продължава да нараства потокът от изследвания в тази сфера – културно-историческата психология на развитието (Л. С. Виготски, А. Р. Лурия, А. Н. Леонтиев, Д. Б. Елконин), етнографията на детството (М. Мийд, И.С. Кон, Г. С. Виноградов), историята на детството (Ф. Ариес), социологията на детството (В. С. Собкин, С. Н. Щеглова), екологическата психология на развитието на детето (Г. В. Бурменская, Л. Ф. Обухова), социално-генетическата психология (В. В. Рубцов), социалната психология на детството (В.В. Абраменкова), екологията на детството (У. Бронфенбренър, В.И. Панов) и дори виртуалната психология на детството (Н. А. Носов). /38/

Новата социо-културна епоха на живота на детето в съвременния свят се характеризира с: