Техническо оборудване – компютри, мрежи, програмни продукти

От друга, през 2008г. по централизирани доставки от Министерство на правосъдие­то, Съдът получи: лазерни принтери – 4 бр., мултифункционални устройства – 2 бр., 31 бр. компютри, 33 монитора и 2 сървъра, както и система за звукозапис, като последната бе монтирана и работи в една от общо двете използвани съдебни зали. От ВСС бяха дос­тавени и 4 броя компютърни конфигурации. През предходната отчетна година се закупиха и 4 броя мултифункционални устройства/ксерокси/, 10 броя принтери и 50 бр. UPS.

През 2009г. единствената придобивка на Съда бе получен от ВСС 1 бр. UPS.

През предходния отчетен период – 2010г., може да се посочи, че съ­ществено бе увели­че­на техническата обезпеченост на отделните съдии, съдебни служи­тели и на Съда като цяло и това бе сторено с оглед предстоящото му преместване в новата съдебна сграда. Така във връзка с проведена процеду­ра за възлагане на малка обществена поръчка, открита със Заповед №327/07.09.2010г., бяха доставени от избрания изпълнител по нея - “Сиенсис” АД, гр. София 26 бр. UPS, 2бр. принтери, общо 26 броя компютърни конфигурации и 5 броя преносими компютри.

След проведена през 2010 година процедура за доставка на телефонна централа по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, от избрания изпълнител “Алком – Тех” ЕАД, гр. София, бяха доставени централа “Alcatel” и 3 бр. факс – апара­ти, като всичките бяха монтирани на място през 2011 година в новопострое­на­та сграда на съда.

При това положение, предоставената от другите съдилища техника бе върната, а понастоящем Съдът е напълно технически обезпечен, при пълна компютризация на работния процес.

През отчетна година в Съда продължи да се използва като програма за управление на съдебните дела – САС ”Съдебно деловодство” на “Информационно обслужване” АД – клон Варна с включен нов модул за подготовка и публикуване на съдебни актове в ЦУБИПСА и антивирусната програма, които бяха съществено променени /усъвършенст­вани/ с оглед препоръките изготвени от работна група, включваща съдии и съдебни слу­жи­тели. Продължи да се използва като правно – информацион­на система “Апис”, в ней­ния мрежови вариант, достъпен вече и за ползване от страните и техните пълномощници в специално определено за тях помещение за четене на дела /т.нар. адвокатска стая/.

Отделно от това, продължи използването на закупения в предходен период про­грамен продукт за архиви­ране на дела “Acronis”.

Всички програмни продукти, които се ползват от Административен съд – Пловдив, са лицензирани.

В счетоводството продължава да се работи с програмен продукт “Работна заплата, набирателна сметка и бюджетна сметка” на ЕТ ”Д.Т.Комерс – Димитър Димитров”, а раз­плащанията на Съда се извършват чрез централизираната система „Себра”.

През 2011 година в счетоводството продължи да се използва счетоводният софтуер “Конто 66”, предоставен от ВСС.

През отчетната година бе поддържана интернет страницата на Съда, снабдена с необходимите възможности за търсене и намиране на информация, където про­дъл­жи публикуването на пълните съдебни актове по отделните дела, което се извършва в срок от 24-часа от постановяването им. Страницата съдър­жа и мно­го друга подробна допълнителна информация както за специализираната аудито­рия /адво­ка­ти и журналисти/, така и за гражданите и юридическите лица.

В тази връзка предстои разрешаване на въпроса със започване функционирането на регистратура за класифицирана информация, за което е налице специално оборудвано и при­годено помещение в новата сграда на Съда.

Следващият въпрос е свързан с окончателното запълване на свободните бройки за съдебни служители от специализираната администрация на съда – 4 щата за “секретар – протоколисти”, за което е налице съгласие на ВСС от 22.12.2011г. те да бъдат назначени.

Следва да се посочи, че във връзка с въведената в съда /като организация от пуб­личния сектор по смисъла на ЗСФУКПС/ система за финансово управление и контрол, то през отчетната 2011г. се предприеха редица действия, чрез които се надгради и усъвър­шенст­ва цялостният процес, интегриран в дейностите, включващи политики и процедури, въведени от ръководството Административен съд Пловдив с цел да се осигури разумна увереност, че це­лите на организациите са постигнати преди всичко чрез търсеното съответствие със зако­нодателството, вътрешните актове и договори, търсената надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация, а също така и преследваните от ЗСФУСКПС – ико­номичност, ефективност и ефикасност на дейностите и опазване на активите и инфор­мацията.

В тази насока и със Заповед № 58/01.02.2011г. на Председателя на Съда са утвърдени актуализирани Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в Администрати­вен съд – Пловдив, които са публикувани в Интернет страницата на съда. Със Заповед № 297/01.08.2011г. е утвърден и актуализиран Вътрешен правилник за документооборота в Административен съд – Пловдив, а със Заповед №159/20.04.2011г. на Председателя на Съда са утвърдени Правила за изпращане на съобщения и призовки чрез електронен по­щенски адрес по реда на чл.137 ал.2 от АПК.

Отделно със Заповед №10/10.01.2012г. са утвърдени Вътрешни правила за работа на Ко­мисията по професионална етика към Административен съд – Пловдив.

На отделна място и със Заповед №123/31.03.2011г. в изпълнение на изискванията, рег­ла­ментирани в Кодекса на труда, е утвърден за първи път График за ползване на платен годишен отпуск през 2011г. от работещите в Административен съд – Пловдив.

С изпълнение на горните мерки активно се постига подпомагане осъществяването на текущата дейност, вземането на законосъобразни управленски решения и контрол върху процесите в рамките на Съда.

По отношение на работата с висшестоящите организации и най – вече тази с ВСС, то и през 2011 год. продължи установеният в предходните години добър синхрон с ВСС ка­то орган на управление на системата на правосъдието, вкл. и с неговата администрация, особено по финансовите въпроси.

Обучението и квалификацията на съдиите и служителите в съдилищата е основен фактор за подобряване на дейността им.

През отчетния период се положиха стабилни основи за това, но реалното развитие на посочената дейност се очаква през следващия отчетен период, като тук се има предвид не само обучителната дейност по програми на НИП – София, а и по редица други проекти и програми, вкл. и на неправителствени организации, а също така и по линия на “Асоциа­ция­та на българските административни съдии”, чиито членове са 16 от всичките 17 съдии от Съда.

По линия обученията на НИП, подходяща форма се оказаха т.н. “регио­нал­ни” обучения, в които съдии от АС – Пловдив взеха активно участие /например едно такова регионално обучение бе проведено от АС – Смолян по практически проблеми на новия Изборен кодекс/. Това даде увереност на АС – Пловдив на свой ред да канди­датст­ва като организатор на подобно обучение, заложено през следващия отчетен период – 2012 година.

По отношение на основната дейност на Съда, следва да се отбележи още веднъж, че динамично променящото се законодателство и често съществуващото противоречие между норми от различен порядък /независимо от приемането на АПК/, води до затруд­няване работата на магистратите. Ярък пример в тази насока са последните приети през 2011 година изменения в процесуалните и материални закони, касаещи първо­инстан­ционните административните дела, въвеждащи редица изменения, вкл. и такива, свързани с инстанционната подсъдност.

Последното обективно доведе и до по – голям брой на образуваните първоинстан­цион­ни административни дела в съда през 2011г., а ако тази тенденция се запази, това ще доведе до до­пълнително натоварване на правораздавателната дейност на състава от съдии.

Следва тук да се посочат някои от проблемните зони в законодателство, което се прилага по различните дела на производство в Съда.

Една такава проблемна зона продължава да е приложението на ЗОДОВ – по отно­шение на иско­вите производства, разглеждани по АПК – поради наличието на противо­речива практика, а отделно поради рязкото променяне на разрешенията, давани преди това в системата на общите съдилища и понастоящем от ВАС на РБ, а и от различните състави на последния съд като касационна инстанция. В тази насока няма ясно очертани граници на субсидиарното приложение на ГПК в исковите производства по АПК, което бе конста­ти­рано като проблем и в Акта на Инспектората при ВСС.

Що се отнася до касационните производства по ЗАНН, то ясна поне засега е тях­ната съдба, с оглед приетите изменения и допълнения на АПК през 2011г., по сила на кой­то тези спорове останаха за раз­глеждане инстанционно от административните съдилища като касационна инстанция по тях.

Друг съществен проблем представлява този с прилагане на европейското законо­дателство – правото на общността по отношение на различни казуси и най – вече такива в областта на митата и данъците, в която връзка често са факт колизии между национал­но­ и общностно право.

Последното обуслови и отправянето на няколко преюдициални запитвания до Съда на Общността от различните административни съдилища или от състави на ВАС на РБ по конкретни дела, което обоснова и спирането на производствата по сходни казуси, по които отговорът по отправените запитвания би имал решаващо значение за изхода на спо­ра.

На следващо място, необходимо е да се посочи, че във връзка с прилагането на АПК, продължава да е наложително провеждането на постоянни текущи обучения на съдиите от Съда, тъй като е ясно, че посоченият процесуален закон е гръбнакът на всички извършвани процесуални действия в рамките на основната работа на магистратите от двете специализирани отделения на Съда.

Не на последно място по значимост, важен проблем представлява необходимостта от реален преглед на съществуващата система на държавните такси, събирани от Ад­министративните съдилища, които и през отчетния период обаче не претърпяха ревизия, независимо от формираната работна група в Министерство на правосъдието по този въп­рос.

По този начин в сферата на административното пра­во­съдие продължи да се прила­га приетият още преди около 20 години акт – Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерст­вото на правосъдието, където размерите на събираните по делата такси от Администра­тивните съдилища са всъщност символични, дори по някои пунктове липсват такива /нап­ример дължима държавна такса за частна жалба по административно дело или за разглеж­даните ка­сационни жалби по ЗАНН/.

Актуализирането на същите е важен въпрос не само с оглед увеличаване постъп­ленията по бюджетите на отделните органи на съдебната власт, във връзка с тяхната издръжка /при наличното “замразяване” на растежа на отпуснатите от бюджета кредити/, но и с оглед обек­тивното възмездяване на разходвания материален ресурс при правораздаването по вся­ко едно съдебно производство.

Разбира се, продължавам да поддържам разбирането, че при необходимата ревизия на въпроса с държавните такси, следва да се подходи балансирано, като не се накърнява принципът на достъпност на правосъдието и се държи сметка за факта, че от едната страна в съдебните производства е винаги Държавата в лицето на съответния административен орган.