Страхотна е, нали? – каза Луна щастливо. – Исках да я омагьосам да дъвче змия, която щеше да представлява Слидерин, но нямаше време. Все едно…късмет, Роналд!
Страхотна е, нали? – каза Луна щастливо. – Исках да я омагьосам да дъвче змия, която щеше да представлява Слидерин, но нямаше време. Все едно…късмет, Роналд!
Тя се отдалечи. Още не се бяха съвзели от шока от шапката на Луна, когато Анджелина дойде забързана при тях, придружена от Кейти и Алиша, чиито вежди Мадам Помфри благосклонно беше направила отново нормални.
- Когато сте готови – каза тя – отиваме към игрището да проверим условията
и да се преоблечем.
- След секунда сме там – отвърно Хари. – Само Рон да закуси.
Все едно, след десет минути стана ясно, че Рон не може да хапне нищо повече и Хари си помисли, че е по-добре да го заведе долу в съблекалните. Когато се вдигнаха от масата, Хърмаяни също стана, хвана ръката на Хари и го дръпна настрани.
Не позволявай на Рон да види какво пише на значките на слидеринците – прошепна тя бързо.
Хари я погледна въпросително, но тя поклати глава предупредително: Рон току-що се беше приближил към тях, изглеждащ замаян и отчаян.
Късмет, Рон – каза Хърмаяни, повдигна се на пръсти и го целуна по бузата. – И на теб, Хари…
Докато прекосяваха Голямата зала Рон сякаш дойде полека-лека на себе си. Той докосваше лицето си там, където го беше целунала Хърмаяни и изглеждаше озадачен, сякаш не беше много сигурен какво точно се беше случило. Той изглеждаше твърде разсеян, за да забележи нещо около себе си, но Хари хвърли любопитен поглед към значките във форма на корона, докато минаваха покрай масата на Слидерин и този път успя да разчете гравираните върху тях думи:
Уизли е нашият крал
С неприятното чувство, че това не може да означава нищо добро, той издърпа бързо Рон през Входната зала, надолу по каменните стъпала и навън на ледения въздух.
Замръзналата трева хрущеше под краката им, докато бързаха по оределите ливади към стадиона. В общи линии, нямаше вятър, а небето беше все същото бисерно-бяло, което означаваше, че ще има добра видимост без неудобството от блестящата право в очите ти слънчева светлина. Хари посочи на Рон тези окуражителни условия, но н и тълпата започна да се излива от замъка към игрището.
Добре. Току-що получих някои последни сведения за Слидерин – каза Анджелина, държейки парче пергамент. – Миналогодишните биячи Дерик и Боул са напуснали, но както изглежда Монтегю е предпочел да ги замести с обичайните горили, отколкото с някой, който лети сравнително добре. Това са две момчета, които се казват Краб и Гойл, не знам много за тях…
Ние знаем – казаха Хари и Рон в един глас.
Е, не изглеждат достатъчно умни, за да могат да различат единия край на метлата от другия –каза Анджелина, пускайки пергамента в джоба си – Но винаги съм била изненадана, че Дерик и Боул успяват да се ориентират на игрището без указателни знаци.
Краб и Гойл са в същата категория – отвърна й Хари.
Те чуха стотици стъпала да изкачват издигнатите на хълма платформи. Някои пееха, но Хари не можеше да различи думите. Той почваше да се чувства нервен, но знаеше, че пеперудките в неговия стомах са нищо в сравнение с Рон, който се беше вкопчил в стомаха си с отпусната челюст и бледо-сивкав цвят на лицето.
Време е – каза тихо Анджелина, поглеждайки часовника си. – Хайде, всички…късмет!
Всички от отбора станаха, нарамили метлите си, и в редица по един излязоха от съблекалнята навън на ослепителната слънчева светлина. Посрещна ги силна врява, в която Хари все още чуваше пеене, макар че беше заклушено от аплодисменти и подсвирквания.
Отборът на Слидерин ги чакаше. Те също носеха онези сребърни значки във формата на корона. Новият капитан, Монтегю, имаше същото телосложение като Дъдли Дърсли, с масивни мишници, подобни на космати чукове. Зад него се криеха Краб и Гойл, едри почти колкото него, и примигваха глупаво на слънцето, люлеейки новите си бухалки на биячи. Малфой стоеше отстрани и слънцето проблясваше по бледо-русата му глава. Той улови погледа на Хари и се ухили, потупвайки значката във форма на корона върху гърдите си.
Капитани, стиснете си ръцете! – нареди съдията мадам Хууч, когато Анджелина и Монтегю се приближиха един към друг. Хари беше сигурен, че Монтегю се опита да счупи пръстите на Анджелина, въпреки че тя не трепна.
Възседнете метлите си…
Мадам Хууч постави свирката в устата си и я наду.
Топките бяха освободени и четиринайсетте играчи се изстреляха нагоре. С ъгълчето на окото си, Хари видя Рон да кръжи около обръчите. Хари се вдигна нагоре, избягвайки един блъджър и направи голяма обиколка на игрището, взирайки се за златист обтлясък; в другия край на стадиона Драко Малфой правеше същото.
И ето Джонсън, Джонсън е с куофъла, какъв играч е само това момиче, повтарям го от години, но тя все още не иска да излезе с мен…
ДЖОРДЪН! – извика професор Макгонъгол.
Просто един забавен факт, професоре, прави нещата по-интересни…и тя минава под Уорингтън, минава Монтегю и…охх, удря я блъджър откъм Краб…Монтегю хваща куофъла, Монтегю води играта и…добър блъджър от Джордж Уизли, Монтегю изпуска куофъла, който е поет от Кейти Бел, Кейти Бел от Грифиндор връща топката на Алиша Спинет, но тя е далеч…
Коментарът на Лий Джордан ечеше над стадиона и Хари го слушаше колкото можеше по-внимателно, въпреки вятъра, свирещ в ушите му и врявата на тълпата, която викаше, дюдюкаше и пееше.
…лъже Уорингтън, избягва блъджър…близо беше, Алиша…и тълпата харесва това, само ги чуйте, какво е това, което пеят?
И когато Лий прекъсна коментара си, за да слуша, песента се надигна гръмка и ясна откъм зелено-сребърното море в сектора на Слидерин по трибуните:
